Срещата се състоя в Лондон на 21 ноември 2007 г. Поканени бяха организации1, които редовно посещават центровете за задържане или присъстват постоянно в тези центрове.
Презентациите на организациите бяха изключително добре организирани и ефективни. Членовете на делегацията изслушаха внимателно неправителствените организации с уговорката, разбира се, че предоставената от тях информация не може да бъде проверена от делегацията, така че да се изключи евентуално преувеличаване и обобщаване на някои съобщени инциденти. Неправителствените организации изразиха безпокойство по 5 основни въпроса: естество на задържането/продължителност на задържането, процес на бързо проследяване, достъп до правен съвет, третиране на деца и здравословно състояние на задържаните.
Неправителствените организации представиха и няколко конкретни случая, свързани с безопасността на задържаните. Представена беше и ситуацията в Северна Ирландия и беше обяснен проблемът с различията в правния режим между Шотландия и Северна Ирландия.
Основното безпокойство на тези организации е свързано със следното:
-
драматично нарастване на случаите, когато се прибягва до задържане през изминалите години: функцията на задържането е променена;
-
както изглежда задържането се използва като политика на броя лица за задържане, без мотивиране на отделните случаи (с нарастващ брой произволни задържания);
-
липса на налични насоки относно лицата, които се задържат, местата, където се задържат, и причините за задържането. В действителност свободната леглова база често диктува времето и мястото на задържане;
-
решението за задържане се взема от един служител;
-
не съществува автоматичен съдебен контрол;
-
на лицето, което се задържа, трябва да се съобщят причините за това – понастоящем му се предоставя твърде неясен проверочен списък формат A4, като не се изискват доказателства в подкрепа на решението на имиграционния служител;
-
не съществува горен предел по отношение на задържането (беше даден пример за лице, което е било задържано 2 години и 8 месеца – понякога хората искат да се завърнат в родната страна, но не разполагат с пътнически документи).
Задържане на деца
-
Нарастват случаите, при които се прибягва до задържане на семейства.
-
Липсва последователна политика относно задържането на семейства и деца в Обединеното кралство.
-
Обединеното кралство е дерогирало Конвенцията на ООН за правата на детето2 и по силата на това отклонение някои деца, които не са допуснати да влязат или пребивават в Обединеното кралство, се настаняват в центрове за задържане заедно със семействата си. Членовете призоваха Обединеното кралство да преразгледа позицията си относно резервата по повод правото да не се прилага член 37, буква в) от Конвенцията на ООН за правата на детето.
-
Изоставащо въздействие по отношение на езиковите умения и общото поведение - изпускане, дневно и нощно напикаване.
-
Много родители са показали признаци на депресия.
Проблеми с достъпа до правен съвет и процедура за бързо проследяване
-
Спадът в оказването на правна помощ и ускоряването на процедурите през изминалите няколко години направиха режима на предоставяне на убежище все по-труден за оспорване, особено от лице, което е задържано.
-
Правните консултанти получават понастоящем фиксирано възнаграждение за предоставяне на помощ на задържани; много правни кантори се оттеглиха, тъй като не можеха повече да продължават да работят в тази област.
-
Особено трудно е да се намерят правни консултанти, когато лицето е задържано, тъй като все още малко центрове разполагат с интернет връзка и малкото правни кантори, посочени в списъка в библиотеките на центровете, често са изцяло ангажирани. Липса на достъп до интернет и телефон. Друг фактор, който затруднява намирането на адвокати, е, че административните органи са определили минимален процент обжалвания с успешен изход за адвокатите, като това понякога ги кара да отказват по-трудните случаи, за да запазят добро ниво на успех.
-
Случаи на хора в системата за бързо проследяване в Хармъндсуърт (мъже) и Ярлс Ууд (жени), на които се разпределя процесуален представител, които обаче често се изоставят поради липса на време за опознаване на клиента. Лица в процес на неспиращо изпълнението обжалване (допуска се оспорване на отказа, което е възможно само от страната на произхода) първоначално получават правна помощ на място.
-
Процедурата на бързо проследяване е твърде бърза, за да осигури справедливи решения; ден 1 – искане за убежище, ден 3 – решение за отказ, като задължително трябва да се подаде жалба до ден 9.
-
Адвокатите нямат време да пътуват до центровете.
-
Проблеми със задържаните, които се преместват от център на център, като това води до липса на приемственост в процесуалното представителство.
-
Не съществува подходящ съдебен контрол върху решенията за задържане. „Имиграционните съдии“ не се считат за подходящите съдии в Обединеното кралство, не съществува съответно отразяване в протоколи на „съдебното“ производство по имиграционни дела.
-
Проблеми с новата видео връзка на заседанията за освобождаване под гаранция – за да се избегне пътуването от съда до задържания клиент, съществува възможност той да се яви на заседанието чрез видеоконферентна връзка. Въпреки това 10-минутна видеоконферентна връзка със задържаните преди заседанието е крайно недостатъчна за целите на ефективното представителство.
Здравословно състояние
-
Грижите за психичното здраве и здравните грижи като цяло са предмет на особена загриженост от страна на неправителствените организации.
-
За разлика от здравния режим в местата за лишаване от свобода на осъдени за престъпление лица, медицинските центрове в центровете за отвеждане на задържани в действителност не подлежат на контрол от страна на националната здравна служба.
-
Перспективата за неограничено задържане може да има унищожителен ефект върху хората, като с времето може да бъде засегнато и тяхното психично здраве. В много от центровете има мъже, които са били задържани в продължение на повече от година.
-
Броят на инцидентите, свързани със самонаранявания по време на задържането, е източник на безпокойство: от април 2006 г. до януари 2007 г. над 1600 задържани са били признати официално в „опасност от самонараняване“. Самоубийство - 10 смъртни случая от 1989 г., като 5 от тях в Хармъндсуърт.
-
Медицинското обслужване в центровете се възлага на външни изпълнители и се управлява от частни общопрактикуващи клиники. Вследствие на това медицинската отчетност е объркана и слаба. Налице е неадекватно поддържане на регистри. Проблеми със съкращаване на разходите, ниско равнище на умения и способности на персонала.
-
Честите гладни стачки и бунтове са единственото средство на задържаните да изразят бедственото си положение и възмущението си от начина, по който са третирани; те отчаяно се стремят да привлекат вниманието на външния свят към своето положение.
-
Твърденията за изтезания и подозрения по въпроси, свързани с психичното здраве не се проучват достатъчно.
-
Нараняванията по време на опити за отвеждане не се документират в достатъчна степен, нито се разследват от съответните органи.
-
Друг здравен проблем е подходящата профилактика на малария при уязвимите задържани, които се връщат във високо рискови страни по отношение на заразата с малария, по-специално бременни жени с психични проблеми.
Безпокойства по отношение на уязвими групи
-
Задържане на семейства, деца и бременни жени, жертви на изтезания и лица с психични проблеми и тежки физически заболявания предизвикват сериозно безпокойство в групите, осъществяващи посещения, членовете на подгрупа „Задържани лица“ и Сдружението на посетителите на задържани имигранти (AVID). Въздействието на задържането върху децата може да бъде крайно вредно. Снабдяването с пелени и санитарни материали е много оскъдно и бременните жени се оплакват от недохранване и липса на допълнителна помощ за особените им нужди. Образованието не е задължително, като децата не се подтикват към занимания и впоследствие психичното им здраве се оказва засегнато.
Други въпроси:
Хората се местят в различните места за задържане по различни причини. В резултат на това, определени лица се лишават от правото на достъп до процесуалните си представители поради разстоянието или се пропускат медицински прегледи. В някои случаи трябва да бъдат намерени нови процесуални представители и по този начин се нарушава приемствеността. Достъпът до семействата също се нарушава. Непрекъснатостта на медицинското обслужване също е застрашена от преместванията в различни центрове за задържане. Честите движения на задържани лица между центровете за задържане в страната поддържат затворниците в състояние на психологическа несигурност.
В края на 2006 г. беше въведена нова процедура за подаване на жалби, за да се насърчат лицата да изразяват оплакванията си без страх. Въпреки това, хората все още се страхуват от неблагоприятния ефект, който оплакванията могат да имат за техния случай и по тази причина се колебаят да представят проблемите си.
Ситуацията в Северна Ирландия
-
В Северна Ирландия не съществуват обособени места за задържане. Имигрантите с нередовни документи/лицата, търсещи убежище, чиято молба е отхвърлена, са били настанявани преди това в места за лишаване от свобода, а понастоящем се настаняват в полицейски участъци до прехвърлянето им в Обединеното кралство.
-
Липса на полицейско обучение в тази област.
-
Проблеми по въпросите на процесуалното представителство.
-
Необходимост от подходящ контрол от страна на BIA (Агенция по гранични и имиграционни въпроси).
Сподели с приятели: |
