Доклад на комисията rapport général 2008 final groupe 1 Информация за читателите

2008 г. бе изпълнена със сериозни предизвикателства, на които държавите-членки и институциите отговориха с общи действия. Европа реагира бързо и ефективно на международната финансова криза, изменението на климата и множество международни конфликти, като така Съюзът често излизаше на преден план на световната политическа сцена. Процесът на ратифициране на Договора от Лисабон, който се забави вследствие на отрицателния вот на проведения през пролетта референдум в Ирландия, бе подновен на Европейския съвет от декември.

Започналата през 2007 г. финансова криза на американския пазар на рискови ипотечни кредити предизвика сериозни и все по-силни трусове в цялата световна финансова система, преди да засегне европейските пазари през септември. Европейският съюз незабавно прие спешни мерки за преодоляване на ефекта от финансовата криза върху европейските икономики. Още в началото на кризата Комисията призова държавите-членки да действат координирано и ефективно по неотложните проблеми на финансовия сектор, вместо да предприемат несъгласувани спешни мерки на национално равнище. Съюзът пое водещата роля в действията за реална и цялостна реформа на международната финансова система, основана на принципите на прозрачност, банкова солидарност, отговорност, почтеност и глобално управление, договорени на срещата на върха на Г-20 на 15 и 16 ноември във Вашингтон. Европейският съвет от 15 и 16 октомври потвърди принципите, приети от Еврогрупата на първата ѝ среща на равнище държавни и правителствени ръководители на 12 октомври, за запазване на финансовата стабилност и за координиран подход за овладяване на кризата. Взетите мерки имат за цел по-специално, съвместно с централните банки и надзорните органи, да осигурят достатъчна ликвидност на финансовите институции, да улеснят тяхното финансиране и да им предоставят капиталов ресурс, така че те да продължат да финансират икономиката по обичайния начин. Европейският съвет подчерта, че бюджетните политики трябва да останат в съответствие с преразгледания Пакт за стабилност и растеж, който съгласно правилата си следва да се прилага съобразно извънредните обстоятелства, в които се намира Съюзът. От своя страна Комисията прие редица предложения в тази област, целящи възстановяване на доверието в европейската финансова и банкова система.

За преодоляване на икономическия срив, предизвикан от финансовата криза, на 29 октомври Комисията представи съобщение, озаглавено „От финансова криза към възстановяване: европейска рамка за действие“. В него тя предлага план за действие в подкрепа на икономическата активност в условията на икономическо изоставане в Европа. Впоследствие, на 26 ноември, Комисията представи европейски план за икономическо възстановяване. В него са застъпени краткосрочни мерки за насърчаване на търсенето, за запазване на работните места и за възвръщане на доверието. Освен това в плана са предвидени бързи, целеви и временни мерки за бюджетно стимулиране на стойност около 200 млрд. евро, или 1,5 % от БВП на Съюза, финансирани както от националните бюджети (около 170 млрд. евро, или 1,2 % от БВП), така и от бюджета на Съюза и от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) (около 30 млрд. евро). Основните елементи на този план получиха одобрението на държавите-членки на проведения на 11 и 12 декември Европейски съвет.

Другата важна тема през годината бе определянето на европейска енергийна политика, съобразена с изменението на климата. Комисията даде начало на работата по този въпрос на 23 януари с приемането на амбициозен пакет от мерки за енергетиката и климата, благодарение на които Съюзът ще разполага с механизми да намали най-малко с 20 % емисиите на парникови газове и да увеличи до 20 % дела на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия до 2020 г. в съответствие с ангажиментите, поети от европейските лидери през март 2007 г. Когато бъде сключено ново световно споразумение за изменението на климата, намаляването на емисиите на парникови газове може да бъде фиксирано на 30 % до 2020 г. На пролетното си заседание Европейският съвет припомни, че Съюзът държи да запази водещата си роля на международно равнище по въпросите на изменението на климата и енергетиката. На заседанието си от 11 и 12 декември Европейският съвет постигна политическо съгласие относно съдържанието на пакета благодарение на тясното сътрудничество между Комисията и председателството на Съвета, като бяха отчетени специфичните проблеми, които срещат някои държави-членки.

Друго значимо развитие през 2008 г. бе процесът на ратифициране на Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г. Ирландия е единствената страна, в която се проведе референдум (на 12 юни), като на него 53,4 % от участниците гласуваха против ратифицирането. След вота Европейският съвет от 19 и 20 юни потвърди продължаването на процеса на ратифициране в останалите държави-членки, като прецени, че е необходимо повече време за анализиране на ситуацията и че ще разгледа отново този въпрос през октомври. Успоредно с това процесът на ратифициране продължи през годината и договорът бе одобрен от парламентите на двадесет и пет държави. На Европейския съвет от 11 и 12 декември бе намерен изход: министър-председателят на Ирландия представи анализ на ситуацията, който доведе до заключението, че Съюзът следва да направи правнообвързващи декларации; в тях трябва да се пояснят аспектите на Договора, породили опасенията в Ирландия, където следва да се проведе нов референдум през 2009 г. преди края на мандата на настоящата Комисия. Освен това Европейският съвет прие важно заключение, засягащо институциите, а именно запазването и след 2014 г. на принципа за един комисар на държава-членка.

С оглед на неотклонния стремеж за сближаване на Съюза и европейските граждани през годината бе подобрена комуникационната политика. Съзнавайки необходимостта от по-пълно интегриране на гражданите в европейския политически живот и от по-добро представяне на дейността си пред външния свят, Комисията прие съобщение относно бъдещето на стратегията по т. нар. „план Д“, прилагана от 2005 до 2007 г. (инициатива, провеждана по надслова „Дебат Европа“). Комисията предложи също конкретни мерки за по-добро информиране на гражданите по европейските въпроси чрез аудиовизуалните средства за масово осведомяване. Освен това през 2008 г. тя съсредоточи своите публични послания около осем приоритета (вместо седемнадесет през 2007 г.), за да привлече в по-голяма степен вниманието към тях и да увеличи въздействието им върху гражданите. Тези приоритети се допълват от четири приоритета за междуинституционална комуникация за 2009 г., а именно: изборите за Европейски парламент, енергийната политика и изменението на климата, тържественото отбелязване на двадесетгодишнината от падането на Берлинската стена и мерките в подкрепа на растежа, заетостта и солидарността.

През 2008 г. подобряването на законодателната дейност продължи да бъде сред основополагащите приоритети на Комисията. Вторият стратегически преглед на програмата за по-добро законотворчество в Европейския съюз, представен от Комисията на 30 януари, сочи, че благодарение на предприетите в рамките на програмата действия е постигнат съществен напредък. През годината Комисията представи 41 нови инициативи за опростяване, а 140 инициативи бяха проучени от независимия комитет за оценка на въздействието. На 10 март тя представи съобщение относно нови действия, които могат да се реализират бързо и които са в състояние доведат до значителни резултати, като се внесат само малки промени в съществуващото законодателство. Освен това групата на високо равнище по въпросите, свързани с административните тежести, в която са представени заинтересовани страни, излезе със становища относно намаляването на разходите от този вид и препоръча да се насърчат допълнителни мерки за тази цел.

За подобряване на качеството на законодателството и на прозрачността след кодекса за поведение на представителите на интереси, формулиран в съобщение от 27 май относно европейската инициатива за прозрачност, на 23 юни Комисията създаде онлайн регистър на представителите на интереси. На 30 април тя излезе с предложение в сходна сфера, а именно за изменение на регламента относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Целта е да се увеличи прозрачността, по-специално в законодателната дейност, като се усъвършенстват и формулират по-ясно някои от разпоредбите на регламента. Съюзът стартира също така лесна за използване информационна услуга, позволяваща на обществеността да проследява подробно начина на изразходване на средствата на ЕС. С тази онлайн база данни за първи път се дава пряк достъп до информация относно организациите, които получават финансиране от Общността. Системата обхваща всички средства, управлявани пряко от Европейската комисия. Услугата използва данните за сметките на ЕС и дава общ поглед върху предходната финансова година.

В изпълнение на целите, поставени през 2005 г. като стратегически оси на програмата на Комисията за мандата ѝ до ноември 2009 г., през годината бяха взети редица мерки и решения.

По отношение на целта за благоденствие икономическият климат през 2008 г. бе белязан от покачването и последвалия спад на цените на основни стоки, от сътресенията на финансовите пазари и от забавянето на икономическото развитие. На 20 май и 13 юни Комисията представи за обсъждане от Европейския съвет две съобщения съответно относно възможностите за ограничаване на последствията от покачването на цените на храните на световните пазари и на цените на петрола.

Европейският съвет от 13 и 14 март даде ход на втория тригодишен цикъл на подновената Лисабонска стратегия за растеж и работни места (2008—2010). Той потвърди, че остават в сила настоящите интегрирани насоки (общи насоки на икономическите политики и насоки за заетостта) и четирите приоритетни области на действие, определени от Европейския съвет от пролетта на 2006 г., а именно: знания и иновации, бизнес среда, заетост и енергетика и изменение на климата.

По отношение на паричната политика в съобщението си от 7 май по повод десетата годишнина на Икономическия и паричен съюз (ИПС) Комисията направи равносметка за ИПС, като анализира състоянието на икономиката в еврозоната, набеляза по-нататъшните цели и предизвикателства пред еврозоната и предложи политическа програма, благодарение на която ИПС ще продължи успешно да функционира. На 1 януари 2008 г. Кипър и Малта се присъединиха към еврозоната. През останалата част на годината усилията бяха съсредоточени върху подготовката на новото разширяване на еврозоната — на 1 януари 2009 г. Словакия прие официално еврото и стана нейният шестнадесети член. Финансовата криза показа за пореден път, че еврото е важен фактор за устойчивостта и защитата на страните — членки на еврозоната.

През 2008 г. политиката на конкуренция допринесе съществено за координиране на ответните мерки на Европейски съюз по отношение на световната финансова криза, като същевременно запази възможността държавите-членки да реагират, когато е необходимо, в съответствие с националната ситуация. В отговор на сътресенията на финансовите пазари от началото на септември насам бяха приети редица спешни мерки в сферата на държавните помощи, по-специално в банковия сектор.

В приложение на концепцията си за модернизиране на политиката за единния пазар през изминалата година Комисията прие инициатива, с която се създава нова правна форма за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП) чрез облекчения за създаването и функционирането на МСП на единния пазар. Става дума за устава на европейското частно дружество (Societas Privata Europaea — SPE). Друга съществена стъпка през 2008 г. бе приемането от Европейския парламент и Съвета на регламента за създаването на Европейския институт за иновации и технологии, който си поставя за цел да укрепи капацитета за иновации на Общността и държавите-членки, като интегрира изцяло най-добрите европейски структури, опериращи в т.нар. „триъгълник на знанието“ (висшето образование, научните изследвания и предприятията). В сферата на транспорта, в името на по-пълното прилагане в този сектор на принципите на устойчивото развитие, Комисията представи пакет мерки с предложения за по-екологичен транспорт, за намаляване на шума, произвеждан от съществуващия железопътен парк, за интернализиране на външните разходи на транспорта и за ревизиране на директивата за евровинетката. Следвайки посоката, зададена с приетия през октомври 2007 г. план за действие за интегрирана морска политика, Комисията представи съобщение, озаглавено „Насоки за интегриран подход към въпросите на морската политика: към най-добра практика при интегрираното управление на морското дело и консултация със заинтересованите страни“. В сферата на гражданското въздухоплаване с влизането в сила на специален регламент лицата с увреждания, възрастните и други лица с намалена подвижност ще се възползват от облекчен достъп до въздушен транспорт.

Европейският съвет от 15 и 16 октомври потвърди, че сигурността на енергоснабдяването е приоритет за Европейския съюз. В този контекст той призова за практическото осъществяване на редица цели: финализиране на законодателния пакет за вътрешния пазар на електричество и газ; ускоряване изпълнението на европейския план за действие за енергийна ефективност и на стратегическия план за енергийни технологии; непоколебими по-нататъшни стъпки за разнообразяване на енергийните източници в контекста на пакета за енергията и климата; разработване на механизми за овладяване на кризисни ситуации с временно прекъсване на снабдяването; доизграждане и укрепване на критичната инфраструктура и развитие на отношенията със страните доставчици в името на стабилизирането на снабдяването.

Що се отнася до солидарността новото поколение секторни и регионални програми по политиката на сближаване от 2007 г. насам имат за цел да доведат до нов подем в заетостта и растежа във всички държави-членки и всички региони на Европейския съюз. През 2008 г. Европейският съюз взе решение за насърчаване на по-добрите условия на труд за временно наетите служители, като целта на тези нови правила е да се гарантира равнопоставеността между наетите чрез агенции за временна заетост работници и постоянния персонал и за временно наетите работници да се осигурят същите основни условия на труд и заетост от деня на постъпването им на работа, с изключение на случаите, когато е налице друга договореност между социалните партньори. През октомври ръководните лица на Европейския съюз се срещнаха с представителите на организациите на работниците и работодателите, за да обсъдят последствията от финансовата криза върху реалната икономика, и по-конкретно върху икономическия растеж и заетостта. На 18 ноември Комисията публикува доклад върху резултатите от свободното движение на работници в контекста на разширяването. В текста се подчертава, че движението на работна ръка от новите държави-членки, присъединили се през 2004 г. и 2007 г., оказва положителното влияние върху европейската икономика.

С оглед на целта за по-добро функциониране на Общата селскостопанска политика въз основа на натрупания от 2003 г. насам опит, която бе формулирана в съобщение от ноември 2007 г., посветено на подготвяния „контролен преглед“ на преустроената Обща селскостопанска политика, през 2008 г. Комисията представи множество предложения, приети като пакет от Европейския съвет през декември.

Израз на насърчаването на общи ценности в рамките на Европейския съюз бе откритата официално на 8 януари в Любляна (Словения) европейска година на междукултурния диалог, през която бяха организирани редица събития в цяла Европа.

Целите за сигурност и свобода бяха застъпени в сферата на полицейското сътрудничество с постигнатото на 18 април в Съвета политическо споразумение по предложението за решение за създаването на Европейската полицейска служба (Европол). Целта на решението е Европол да получи статут на агенция на ЕС и финансирането от националните правителства да се замени със субсидия от Общността. В областта на имиграцията и убежището Комисията представи амбициозно съобщение, посветено на принципите, действията и инструментите на една бъдеща обща имиграционна политика за Европа, както и план за действие по въпросите на убежището, в който се очертава интегриран подход към закрилата на равнище ЕС. Съобщението формулира два общи принципа, въз основа на които ще се изгражда общата политика към имиграцията. Европейският съвет от 15 и 16 октомври одобри този европейски пакт. Следва да се отбележи, че на 12 декември Швейцария се присъедини към Шенгенското пространство. В резултат на това проверките на лица по вътрешните сухопътни граници с Швейцария бяха прекратени. На 29 март 2009 г. този процес ще приключи с отменянето на контрола на лица и по въздушните граници.

В сферата на външните отношения, и по-точно процеса на разширяване, на 5 март Комисията прие съобщение, озаглавено „Западни Балкани: укрепване на европейската перспектива“. В него се представят нови инициативи, а съществуващите се консолидират. Целта е да се окаже подкрепа на политическото и икономическото развитие на държавите от Западните Балкани и да се допринесе за ускоряване на техния напредък по пътя към членство в Европейския съюз. Преговорите за присъединяване с Хърватия и Турция продължиха своя ход. Предвид постигнатия напредък в четири ключови области, определени от Европейския съюз през 2005 г., през 2008 г. Съюзът подписа споразумения за стабилизиране и асоцииране с Босна и Херцеговина и със Сърбия, както и междинни споразумения за търговия и съпътстващи мерки. През февруари с оглед на гласуваната от парламента на Косово резолюция за обявяване на независимост Съветът прие заключения, в които се отбелязва, че държавите-членки следва да регулират отношенията си с новата държава в съответствие с националната си практика и с международното право. Съветът реши също така в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО) да разположи мисия по въпросите на полицейските служби и върховенството на закона (EULEX Косово) и да назначи специален представител на Европейския съюз.

През 2008 г. бе даден нов тласък на отношенията между Европейския съюз и средиземноморските му партньори. През месец май Комисията прие съобщение със заглавие „Процесът от Барселона: Съюз за Средиземноморието“, представящо в основни линии процеса, чиято цел е да обнови и открои по-ясно отношенията между Европейския съюз и партньорите му от средиземноморския регион. На 13 юли в Париж се проведе първата среща на върха на новия Съюз за Средиземноморието, в която участваха държавите-членки на Европейския съюз, и съседните средиземноморски държави, нечленуващи в Съюза.

На 3 декември Комисията прие съобщение относно източното партньорство със страните от Източна Европа. В текста се изтъква задълбочаването на отношенията между Европейския съюз и Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна, което би могло да доведе до подписването на нови споразумения за асоцииране, съдържащи договорености за свободна търговия.

След избухването на конфликта в Грузия през август на 1 септември в Брюксел се проведе извънреден Европейски съвет. Той осъди едностранното решение на Русия да признае независимостта на Южна Осетия и Абхазия и изрази загрижеността си относно последствията от кризата върху целия регион. Европейският съвет изрази становището, че е необходимо да се окаже подкрепа на регионалното сътрудничество и да се укрепят връзките между Европейския съюз и съседите на изток, най-вече чрез развитието на „Черноморското взаимодействие“ и чрез създаването на ново „източно партньорство“.

На 21 юли в Женева бяха подновени преговорите за приключване на кръга преговори от Доха. Преговорите блокираха след несъгласие по точната формулировка на специален предпазен механизъм, който би позволил на развиваща се страна да увеличи митата си в случай на рязко увеличение на вноса на селскостопански продукти вследствие на отваряне на пазара, договорено в СТО. От друга страна, продължиха двустранните преговори за сключване на споразумения за свободна търговия с Индия, Южна Корея, държавите от Асоциацията на страните от Югоизточна Азия, държавите от Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив, от Централна Америка и от Андската общност.

През годината се проведоха срещи на върха между Европейския съюз и, съответно, Съединените щати, Русия, Япония, Канада, Индия, Бразилия и Южна Африка. На 29 октомври бе приета нова рамка за партньорство между Европейския съюз и Австралия, която ще съставлява основата за двустранните отношения в бъдеще. Предвид все по-отчетливото присъствие на Китай на африканския континент на 17 октомври Комисията представи стратегическа инициатива на Европейския съюз за тристранното сътрудничество между Съюза, Африка и Китай.

На 28 април Съветът прие решение, с което одобри договореното през 2005 г. преразглеждане на Споразумението от Котону, с което се уреждат отношенията между Европейския съюз и страните от АКТБ. Благодарение на това решение влезе в сила Десетият европейски фонд за развитие (ЕФР), който е основен инструмент за финансовото сътрудничество между ЕС и АКТБ. Що се отнася до действията на място, на 28 януари започна военната операция на Европейския съюз в Чад и в Централноафриканската република (EUFOR Tchad/RCA), чиято цел е да гарантира запазването на мира в региона.

През 2008 г. Европейският съюз продължи да играе важна роля в процеса на възстановяване в Афганистан. През март завърши изцяло разполагането на полицейската мисия на Европейския съюз в Афганистан (EUPOL Афганистан, в рамките на Европейската политика за сигурност и отбрана), имаща за цел да окаже подкрепа за създаването на афганистански полицейски сили, които спазват правата на човека и функционират в рамките на правовата държава. През годината Европейският съюз изпрати наблюдатели на избори в Африка, Латинска Америка и Азия. Мисиите на Европейския съюз работиха рамо до рамо с правителствата и с неправителствени организации (НПО) в Ангола, Бангладеш, Бутан, Гвинея Бисау, Еквадор, Камбоджа, Непал, Пакистан и Руанда, за да оценят спазването в съответния избирателен процес на международните норми за демократични избори.