Откритият Метод за координация на социалната защита и социалното включване, подкрепящо съвместните образователни и укрепващи усилия на страните членки за преминаване от институционални грижи към грижа в общността. Да се изиска от страните членки да предоставят по-специфична информация, включваща и броя на хората в институции и онези, получаващи грижи в общността или в домашни грижи. Да идентифицират хората, напускащи институционалната грижа като приоритетна целева група на Стратегията за активно включване;
-
Здравната Стратегия на ЕС, в съответните инициативи като тази за здравословно остаряване или за Алцхаймер и други деменции, изводите в Зелената Книга за консултации на Работната Група на ЕС за Здравето и събитията по прилагането на Европейския Пакт за психично здраве и благосъстояние.
• Предоставяне на указания за използването на Структурните Фондове и другите финансови инструменти на ЕС за деинституционализация. В тези Указания да се дадат примери за добри практики как Структурните фондове и другите финансови инструменти на ЕС могат да подкрепят проекти за основани на общността алтернативи на институционалните грижи, като средство за идентифициране на процедури и кои основни играчи да бъдат включени. Ясно да се заяви, че проекти, които имат за цел да изглаждат, разширяват или укрепват институциите, не са в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания и политиката на ЕС за равните възможности, социалното включване и дискриминацията, поради което не могат да бъдат финансирани.
• Популяризиране и подпомагане на обмяната на модели на добри практики, например чрез осигуряване на бюджет за „обучение през целия живот” за мениджърите и експертите, които разработват услугите, за да могат непрестанно да се учат от опита на успешните практики. Да се подпомогне разработването на Обучителни модули за основния персонал и за мениджмънта за това как да се премине от институционална грижа към подкрепа от общността. Програмата. „Обучение през целия живот” (Leonardo или Grundtvig) би могла да осигури целеви бюджетни средства.
• Да се създаде група от експерти по деинституционализацията, които да предоставят техническа помощ на Комисията и преди всичко на страните членки, когато се отпускат средства от Структурните фондове. Използване на средствата от бюджета за техническа помощ в рамките на Оперативните Програми за създаване на група от експерти (включвайки всички заинтересовани страни).
-
Да се подобри основата на познанието чрез дефиниране, заедно с EUROSTAT и в близко сътрудничество със страните членки, минимум данни, заложени за институционална грижа в домовете – което ще позволи наблюдението на напредъка при закриването на институции и при разработването на услуги в общността, както и за съответствие на данните в рамките на ЕС. Статистически данни следва да се публикуват за напредъка на всяка страна членка в преминаването от институционални грижи към алтернативни грижи в и, основани на общността.
-
Да се изиска от Агенцията за основните права да събира данни, да прави изследвания и анализи в рамките на мандата й.
• Да се финансират изследвания, които да подпомогнат преминаването от институционални грижи към грижа в общността. Това може да включва изследване как да се подкрепят ползвателите при избора на начин на живот и при сключването на правно валидни договори с доставчици на услуги при прилагането на Чл. 12 от Конвенцията, както и правни анализи на законодателството на страните членки, което директно или индиректно утвърждава институционализацията.
• Да се повиши разбирането в Европейската Комисия (за правото на независим живот в общността и за нуждата да се развиват услуги в общността) – във всички Генерални Дирекции и в съответните географски единици, отговарящи за Структурните фондове, чрез средства като обучения, публикации, работни срещи.
-
Да се повдигне въпроса за инвестиране в грижа в общността при обсъждането на бъдещето на Кохезионната политика след 2013.
• Да се адресира въпроса за институционалната грижа и реформирането и в контекста на разширяването, граничните и политиките на развитие. Да се използват доклади за напредъка, за да се набележат стъпки, като страните кандидатки, потенциалните кандидатки и третите страни да бъдат насочени да развиват алтернативни на институционалните грижи и социалното включване на възрастните хора, децата, хората с психични проблеми и хората с увреждания. За по-ефективно наблюдение на препоръките, Комисията трябва да работи заедно с организации, представляващи ползватели в тези страни. Комисията трябва да гарантира, че целевото финансиране от ЕС в тези страни ще се ползва с цел развитието на алтернативни услуги в общността.
БЕЛЕЖКИ
1 Виж по-специално членове 12, 14, 15, 16, 17, 19, 23, 25, 26, 28
2 Виж по-специално членове 15, 17, 23
3 King, R. D., Raynes, N. V. and Tizard, J. (1971) Patterns of residential care: Sociological studies in institutions for handicapped children. London: Routledge and Kegan Paul.
4 Goffman, E. (1968) Asylums: essays on the social situation of mental patients and other inmates.
Harmondsworth: Penguin.
-
Авторите частично използват дефиницията, дадена за една определена група ползватели – хора с интелектуални увреждания – от Канадската активистка организация People First (в превод – Човекът на първо място): „Институцията е място, на което са изолирани и скупчени хора, които са получили етикета „ с интелектуални увреждания”.
Институция е всяко място, в което хората нямат или не им се дава възможност да упражняват контрол върху своя живот и ежедневните решения. Институцията не се определя само от своя размер.”
6 http://ec.europa.eu/employment_social/spsi/joint_reports_en.htm#2009
7 Mansell J., Knapp M., Beadle-Brown J., and Beecham J. (2007) Deinstitutionalisation and community living – outcomes and costs: report of a European Study. Volume 2: Main Report. Canterbury: Tizard Centre,
University of Kent
8 Medeiros H., McDaid D., Knapp M., and the MHEEN Group (2008) Shifting care from hospital to the community in Europe: Economic challenges and opportunities.
9 Според сбор от наскоро правени национални изследвания на ситуацията в ЕС от EUROCHILD, http://www.eurochild.org/index.php?id=208&tx_ttnews[tt_news]=271&tx_ttnews[backPid]=185&cHash=92a7bc14dc
10 Freyhoff G, Parker C, Coué M, Greig N. (2004) Included in Society: Results and recommendations of the European research initiative on community-based residential alternatives for disabled people. Brussels: Inclusion Europe. DECLOC report
12 Emerson, E. and Hatton, C. (1994) Moving Out: Relocation from Hospital to Community. London: Her
Majesty's Stationery Office.
13 United Nations Secretary-General’s Study on Violence against Children (2006) The World Report on
Violence against Children, p. 189.
14 Типичен пример за това са институциите за деца в някои „нови” държави членки, които се управляват от съответните здравни министерства Техният проблем не е материална оскъдица или липса на персонал, а строго медицинския модел на грижа, който не дава на децата сензорна и емоционална стимулация, необходима за здравословното им развитие.
15 Mansell, J., and Beadle-Brown, J. (submitted)
16 Ward, H., Holmes, L. and Soper, J. (2008) Costs and Consequences of Placing Children in Care.
London: Jessica Kingsley Publishers. Изследването твърди, че средната цена за издръжка на дете в институция е 4.5 пъти по-скъпа от тази в независима жилищна среда, 8 пъти по-скъпа от цената на приемната грижа, 9.5 пъти по-скъпа от настаняване в семейство или приятели, и повече от 12.5 по-скъпа от настаняване в собственото семейство.
17 Такива противоречиви резултати бяха представени от процеса на деинституционализация в държави като Италия, Великобритания и САЩ (щата Ню Йорк).
18 Виж DECLOC – Доклад и Втори Доклад на Групата на високо ниво за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хора с увреждания (2009), http://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=2790&langId=en
19 В някои случаи това не е желателно поради риск от вреда – напр. деца или възрастни хора, които са били малтретирани или са в домашна среда с висок риск. За деца, следващата най-добра алтернатива, е заместващата семейна среда( приемно семейство или осиновяване, където е възможно) и само когато тези алтернативи не са възможни, тогава се изследва възможността за настаняване в дом.
20 Това се отнася особено за индивиди с много комплексни нужди.
21 Това е особено относимо в контекста на ясно свръх представителство на ромите в институциите за грижи за деца в няколко страни членки.
22 В началото на 2009, Европейската комисия започна съвместна инициатива с България, която цели използването на Европейските Структурни Фондове ( ЕФРР и ЕСФ) центрове за грижа за изграждането на центрове за грижа в общността, подпомагайки процеса на деинституционализиране. Този пример би могъл да се възпроизведе в други страни членки.
23 Както се подчертава в Съвместния доклад на ЕС от 2009 г. за Социална защита и социално включване.
Сподели с приятели: |