Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004



страница2/7
Дата21.07.2016
Размер476.38 Kb.
1   2   3   4   5   6   7

Права на малцинствата





  • Трябва да се доокомплектова пакетът от правни гаранции за пълноценното и устойчиво реализиране правата на малцинствата. Понастоящем нормите на вътрешното право се съгласуват с международните стандарти за защита правата на малцинствата “на парче”, следвайки спорадични ангажименти на държавата пред международни институции и в отговор на застъпнически натиск на национално ниво. Наложително е:

  • да бъдат внесени релевантните промени в Конституцията, разширяващи обхвата на гаранциите за правата на малцинствата;

  • нормите на вътрешното право да бъдат синхронизирани с разпоредбите на Рамкова конвенция за защита на националните малцинства и другите международни стандарти, както и помежду си.




  • Правителството трява да разработи и да прилага Обща интеграционна политика, базирана в стандартите за защита правата на човека и малцинствата. Това, което в момента се нарича интеграция на малцинствата, е набор от спорадични институционални мерки без връзка с тези стандарти, без взаимна обвързаност и без ангажиране на обществото като цяло. Общата интеграционна политика трябва да очертава:

  • ценностите и концептуалната рамка на интеграционния процес; баланса във взаимоотношенията между институции, малцинствени общности и обществени организации;

  • краткосрочните и дългосрочните цели, задачи и дейности; общите приоритети и специфичните мерки по отношение на отделните малцинства;

  • ангажиментите на отделните институции, взаимодействията между тях, координационните механизми и структури;

  • начините на финансиране;

  • консултативния процес, критериите и процедурите за наблюдение и оценка.

  • Обществените електронни медии трябва да се утвърдят като посредник в повишаването на обществената чувствителност по въпросите на малцинствата. Обществената среда като цяло е нечувствителна към малцинствената проблематика, а журналистите не се придържат към етични професионални стандарти в работата си по нея. Наложителни са промени в следните насоки :

  • да бъде усъвършенствана нормативната база на обществените електронни медии в посока на: гарантиране етнокултурната плуралистичност на програмите им; регламентиране участието на малцинствени журналисти в тях; ревизиране статута и функциите на регулаторния им орган за гарантиране на неговата политическа независимост; регламентиране публичността на резултатите от извършвания мониторинг на електронни медии;

  • обществените електронни медии трябва в да се придържат към професионални журналистически стандарти за работа по етническата проблематика.



Граждански и политически права
Българското правителството трябва да:


  • Направи изтезанието, така както е дефинирано в Конвенцията на ООН против изтезанията специфичен наказателен състав и да прилага закона срещу полицейски и други служители, които практикуват изтезания;




  • Установи ефективна система на разследване на изтезанията и на нечовешкото и унижаващо отношение и наказание;




  • Приведе сегашната правна рамка, даваща възможност за свръхупотреба на огнестрелно оръжие от правоприлагащите органи, в съответствие с международните стандарти;




  • Приведе условията в затворите и особено в следствените арести в съответствие с Минималните стандарти на ООН за третиране на лишените от свобода и с другите относими международни стандарти. То, по-специално, следва да закрие незабавно подземните арести;




  • Реформира допълнително системата на правораздаване за деца като или премахне училищата за деца с противообществени прояви, или ги реформира така, че те да обслужват по смислен начин потребностите на децата в конфликт със закона. Процедурата за настаняване трябва да се основава на стандартите за справедлив процес;







  • Реформира Закона за убежището и бежанците като го приведе в съответствие с Конвенцията на ООН за статута на бежанците и гарантира, че законът няма да се прилага произволно;




  • Установи със закон регулаторен орган за електронните медии, който е независим от политическите и комерсиални интереси, работи на основата на професионални стандарти и взема предвид независимостта на медиите, както и обществения интерес;




  • Реформира изцяло съществуващата рестриктивна и дискриминационна правна рамка за отношението между държавата и вероизповеданията и гарантира, че държавата ще посредничи безпристрастно между спорещите религиозни фракции.

1. ИКОНОМИЧЕСКИ, СОЦИАЛНИ И КУЛТУРНИ ПРАВА
Правата на детето

Редовният доклад на Европейската комисия от 2003 г. (Редовният доклад) отбелязва значителен напредък по отношение на законовата рамка регулираща благосъстоянието на децата. Законът за закрила на детето (ЗЗД), изменен през април 2003 г., регламентира специалните грижи за деца с физически и психически увреждания, както и по-строга уредба за настаняване на децата извън семействата. Приети бяха и подзаконовите нормативни актове за приложение на ЗЗД. Бяха изработени редица стратегии, програми и планове за действие в областта на благосъстоянието на децата, включително по отношение на децата с увреждания; правосъдието относно противообществените прояви на малолетните и непълнолетните; безпризорните деца; закрилата на децата срещу сексуална експлоатация и експлоатацията на детски труд.

Наличието на тези политически документи е похвално като първа стъпка към провеждане на фундаментална реформа за осигуряване благосъстоянието на децата, но на дневен ред все още стоят някои много сериозни проблеми, които изискват внимание. Различните стратегии невинаги са подкрепени с необходимите практически планове за тяхното прилагане, включително идентифициране на финансови ресурси за тяхната реализация. В резултат на това, на практика са осъществени много малко реални промени. Ролите и отговорностите за реализация на правителствено ниво все още не са достатъчно ясни и затова се появява тенденция всяка една от изработените стратегии да бъде изолирана от другите, вместо да се превърне в част от единна, цялостна и последователна програма за реформа. Както отбелязват ЕС експертите по проект “Реформа за повишаване благосъстоянието на децата”, различните министерства и агенции разработват свои политики, без да вземат предвид ефекта, който те биха имали върху други органи с подобни отговорности в предлагането на услуги за децата и семействата.



Планът за деинституционализация

Редовният доклад за 2003 г. отбелязва, че „ …през август 2003 беше приет план за намаляване на броя на всички деца в специализираните институции с 10 % в рамките на периода 2003–2005”’. Планът за деинституционализация беше реакцията на българското правителство в отговор на въведеното чрез Партньорското споразумение за присъединяване между българското правителство и ЕС, изискване за “системно намаляне” на броя на децата в институции. За втори път България си поставя количествени цели за намаляване на броя на децата в институциите. Първата Националната стратегия за детето (2000-2003г.) бе приета през 2000 г. по линия на преговорите за стартиране на проекта “Реформа за повишаване благосъстоянието на децата”, подкрепен със заем от 8 млн. щатски долара от Световната банка. Настоящата Национална стратегия за детето (2004-2006 г.), (изготвена след плана за деинституционализация), не е основана на анализи за реализацията на първата стратегия. В резултат на това, стратегията за 2004-2006 г. просто повтаря по-голяма част от целите в предишната стратегия, която на практика не беше реализирана.


Остава неясно как планът ще се прилага на практика, тъй като не са предвидени механизми или индикатори за мониторинг на изпълнението му. Според наличната информация, изглежда че напредъкът в изпълнението на плана – дори за тези мерки определени като „спешни” със срок на изпълнение 2003 – е твърде незадоволителен. Данните на ДАЗД от края на 2003 г. показват съвсем незначително намаляване на общия брой институционализирани деца. През 2003г. децата от 0-3 г., настанени в домове за медико-социални грижи са общо 3155, което всъщност е по-голяма цифра в сравнение с 2002 г., когато те бяха общо 3141. Броят на този тип институции остава непроменен – 32. Това е изключително важно, като се има предвид, че веднъж влезли в системата на институционална грижа – в повечето случаи първо в домове за медико-социални грижи – се увеличава вероятността децата да останат в институции за дълъг период от време, ако не и завинаги. Увеличаването на броя на децата в тези институции е неуспех, който подкопава всички други усилия в тази област.
Финансирането на плана е неадекватно. За повечето от предвидените дейности се казва, че не се нуждаят от допълнително финансиране, а за тези, които се нуждаят от финансиране, средствата ще бъдат от „републиканския бюджет”. Това предизвиква безпокойство, тъй като изглежда не отговаря на финансовата и бюджетна действителност: финансовата подкрепа е необходима за успеха на развиването на алтернативи на институционалната грижа. Дори републиканския бюджет да е достатъчен, остава да се отговори на въпроса кък същуствуващите финанси могат да бъдат пренасочвани в подкрепа на деинституционализацията. Без цялостна оценка на всички разходи, нито една от тези дейности не може да бъде правилно планирана.
Приемната грижа е един от примерите за това как липсата на достатъчно финансиране и подкрепа от страна на правителството забавя развиването на алтернативи на институционалната грижа. Планът за дениституционализация предвижда развиването на приемната грижа в национален мащаб до м. януари 2004. Към настоящия момент обаче, социалните работници са обучавани твърде малко, а никоя от комисиите утвърждаващи приемните семейства не е била обучавана. Наличната статистика да момента (юли 2004) сочи, че само 16 деца са настанени в приемни семейства, докато са одобрени 17 приемни семейства.

Освен това, настоящите цели на деинституционализацията са недостатъчно амбициозни. Проектът “Деца и семейства”, на “Всяко дете”, разработен в партньорство с общините Пловдив и Хасково, Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД), Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и Министерство на здравеопазването, демонстрира, че е възможно да се постигне повече. Работата по проекта успя да намали с около 25% броя на децата в институциите в резултат на стратегии за реинтеграция, реализирани от двата местни отдела “Закрила на детето”.

Работата на “Спасете децата” по превенция на изоставянето на деца в Русе представлява още един пример за това колко по-високи цели могат да бъдат поставяни и реализирани успешно. Чрез новия подход, който беше приложен, броят на децата в Дома за медико-социални грижи (бившият Дом “Майка и дете”) беше намален с 38 % за период от 2 години и половина. Същевременно, данните на ДАЗД от края на 2003 г. показват съвсем незначително намаляване на общия брой институционализирани деца.

Изключване на Специалните училища от Плана за деинституционализация

Стратегията на българското правителство и Планът за действие за закрила правата на детето 2000 –2003 съобщава, че “броят на децата, които живеят в институции към края на 1999 е 35123”. Сега българското правителство твърди, че в институции живеят 11384. Детските правозащитни организации, обаче смятат, че все още има около 31000 деца в институции, каквато е и преценката на Европейската комисия в Редовния доклад от 2003. НПО смятат, че новите, по-ниски стойности са манипулация със статистиките, получена чрез много стеснената дефиниция за ‘институционализирано’ дете: новата цифра напълно изключва всички деца, които не са настанени в институции съгласно ЗЗД. Това означава, че децата настанени съгласно Закона за народната просвета (ЗНП) не влизат в бройката (около 16000). Не са взети предвид и децата, които са настанени в институции съгласно Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (около 2000).


1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница