Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004

Хора с увреждания

Редовният доклад от 2003 г. разглежда Националната стратегия за равни възможности на хората с увреждания, приета през юни 2003 г. Стратегията съдържа мерки за подобряване на достъпа до сгради, транспорт, образование, заетост, социални услуги, правна закрила, социална и медицинска рехабилитация. Стратегията е ценна като общо заявени намерения, но в много области все още има значителни пречки за пълноценно участие на хора с увреждания. Липсва съсредоточаване върху начините, по които политиката за хората с увреждания може да бъде приложена на практика.

Опитът със Закона за местните избори и изискванията за достъп на хора с физически увреждания до изборните урни представлява илюстрация на проблема: приемането на този закон е стъпка напред, защото заявява правото на хората с увреждания да участват като активни граждани в демократичните процеси. Но тъй като не беше проведена информационна кампания за промените в законодателството, много хора с увреждания останаха неинформирани с правата си, а отговарящите за осигуряването на спазването им, продължават да не са наясно със задълженията си. На практика, избори все още се провеждат в помещенията на архитектурно недостъпни училища и нищо не се прави, за да се улеснят хората с увреждания да стигнат до изборните урни.

По отношение на взимане на мерки за подобряване на достъпа до заетост през 2003 г. бяха направени значителни промени и поправки на Закона за насърчаване на заетостта. Но те не бяха придружени от мерки, свързани с подкрепящи услуги на работното място (асистент, допълнително оборудване и др.). Счита се, че работодателите не използват по предназначение предоставените им ресурси за подобрения на условията за работа на хора с увреждания като вместо това средствата се ползват за по-общи подобрения. Твърди се, че работодателите често назначават “мъртви души” (несъществуващи служители), за да могат да получат субсидии. До този момент правителството не е публикувало оценка на ефекта от провеждането на тези програми. Съществува голямо разминаване между данните от различни официални източници за броя на хората с увреждания и няма налична надеждна информация за тяхната възраст, образование или други характеристики. Предстои да бъдат изработени процедурите за приложение на новоприетия закон по отношение на трудовата заетост на хора с увреждания.

Редовният доклад от 2003 г. посочва, че финансовото състояние на хората с увреждания е подобрено в резултат на определяне на гарантиран минимален доход, установен от изменения през декември 2002 г. Закон за социалното подпомагане. От 90-те години насам е регистрирано значително увеличение на броя на предоставяните нови пенсии за хора с увреждания и общата сума, изплатена през 2002 г. е била 314 милиона лева – около 1% от БВП на България. В много области обаче финансирането все още не е адекватно. В подкрепа на това твърдение – списъкът на одобрените за финансиране от правителството технически помощни средства, които са предпоставка за интеграция на човека с увреждане в обществото, се състои само от 14 артикула (инвалидни колички, патерици и т.н.), които често са далеч от постиженията на техническия прогрес и предвид недостъпната архитектурна среда в страната, не могат да изпълняват функциите си като средства за интеграция. Освен това, държавата финансира артикула “протеза за крак” в размер на 100 евро, а за сравнение, в цяла Европа, включително в Чешката република, Унгария и Полша, качествена протеза за крак струва около 2000 евро. Същевременно обаче, дребни артикули от типа на “лъжица с дълга дръжка”, въпреки ниските им цени, не се поемат от държавата. Единственият източник на финансиране за адаптиране на физическата среда за хора с увреждания остава програмата “Красива България”, в рамките на която са отделени 5 милиона лева. Този факт може да се приеме като положителен, но все пак е необходим по-устойчив финансов план, който да бъде неразделна част от държавния бюджет и да не се уповава на външни програми. Похарчените средства в изпълнение на действащите без ясен фокус програми са несъразмерни спрямо ефекта от тях.

В някои други области, финансирането е погрешно насочено, което демонстрира липса на разбиране за реалните нужди на хората с увреждания. Най-показателният пример за това е т.нар. схема “Личен асистент”, която на практика е по-скоро схема за “ грижи в семейството/дома”, отколкото “лично (персонално) асистиране” – така както се разбира и практикува в Европа. По тази схема се предоставя помощ в домовете на хора с увреждания от безработни помощници. Не съществува, обаче, оценка на нуждите на хората с увреждания, нито им се дава възможност самите те да участват в оценката. В общи линии, схемата се оказва по-полезна за създаване на заетост за безработните, отколкото за предоставяне на подходящата помощ за ползвателя на услугите. Институционалните грижи за хората с физически увреждания все още нямат алтернатива.

Редовният доклад от 2003 г. посочва, че Агенцията за социално подпомагане е направила преглед на състоянието на домовете за социални грижи и в резултат на това е разработила програма, която да осигури преустройство или затваряне на домовете до 2006 г. Докладът много точно отбелязва, че въпреки затварянето на седем институции, условията за живот в останалите психиатрични заведения и домове за социални грижи все още са незадоволителни– с оскъдни възможности за рехабилитация и терапия, и данни за лошо отношение. От 2003 г. насам проблемите на хората с ментални увреждания получиха по-голямо внимание, но в ежедневието не са се случили значителни промени. От особена важност в тази област е не затварянето на домове, а предоставянето на алтернативни услуги.