Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004



страница5/7
Дата21.07.2016
Размер476.38 Kb.
1   2   3   4   5   6   7
Защита срещу дискриминация

Редовният доклад от 2003 г. отбелязва приемането през септември 2003 г. на изчерпателен Закон за защита срещу дискриминацията, който предвижда създаването на независима Комисия за защита срещу дискриминацията с отделни експертни групи за разглеждане на случаи на дискриминация. Девет месеца след влизането на закона в сила, Комисията все още е в процес на учредяване (крайният срок, предвиден в него, бе краят на март 2004 г.). Липсват информационни кампании сред предоставящите социални услуги и сред обществеността за подобряване познаването на Закона за защита от дискриминация.
Ромското малцинство

Редовният доклад от 2003 г. отбелязва, че положението на ромското малцинство не се е променило особено в сравнение с отчетеното през 2002 г. Основанията за тези твърдения съществуват и след доклада от 2003 г.
Едногодишният План за действие по изпълнение на “Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество”, обявен през септември 2003 г., бе първият правителствен документ, който близо 5 години след приемането й осигури някакво, макар и ограничено финансиране на част от включените в нея мерки. Слабост на Плана е, че не обезпечи финансово нейни базисни приоритетни цели, каквато е например десегрегацията на ромските училища и интегрирането на децата в етнически смесени заведения. Той не предвиди необходимите законови промени в ключови обществени сфери, което затруднява, а в някои случаи прави невъзможна реализацията на предвидените в нея практически мерки. Самата Рамкова програма не е подплатена със стабилни правни и институционални гаранции за устойчивата й реализация.
Образование

В сферата на образованието Редовният доклад от 2003 г. отбелязва драматично ниското ниво на образованост на много роми и че географското отделяне на ромските общности в “ромски квартали” е довело до наличието на сегрегирани училища.

Министерството на образованието и науката (МОН) издаде наредби за десегрегация на ромските училища в две последователни години (2002 г. и 2003 г.), но ефективността им и през изминалата учебна година бе почти нулева. И към момента проекти за интегриране на ромски деца в етнически смесени училища продържават да се реализират само в няколко селища по инициатива на граждански организации.

През юни 2004 година МОН огласи публично своята Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства за периода 2004-2009 година. Тя бе изготвена от работна група към Консултативния съвет към МОН по въпросите на образователната интеграция на децата от малцинствата. В него участват широк кръг граждански организации и приносът им за разработването на този документ със съвършено нова визия, ценности, цели и задачи бе много голям. Стратегията е иновативен за образователната ни система документ, базиран в международните стандарти за защита правата на човека и малцинстватга. Работната група подготви и План за действие, покриващ същия период. Основен приоритет и на двата документа е десегрегацията на ромските училища и интегрирането на децата в етнически смесени. В процеса на сълсуването си между различни министерства Стратегията се натъкна на големи препятствия в Министерството на външните работи. Служители на политическо ниво в това министерство отправиха необосновани претенции за промени в съдържанието й (включително заместване на думата “малцинства” със синоним), които очевидно обезличаваха нейния смисъл. В резултат на интервенции от различни посоки, наложените в крайна сметка промени в текста на Стратегията не бяха драстични. Ако обаче и Планът за действие на свой ред бъде подложен на същия тип “съгласуване”, съществува реална опасност споменатото министерство, или някое друго да забави допълнително реализацията на образователно-интеграционната политика.

Действащите учебни програми, учебници и учебни помагала по основните дисциплини не отговарят на ценностите, целите и задачите на стратегията, която е културно диалогична и плуралстична.Учителите и образователната администрация в преобладаващата си част не са подготвени за провеждане на новия тип интеграционна политика, насочена едновременно към приобщаване и към развиване на собствената културна идентичност. Университетите продължават да са длъжници на бъдещите учители, защото не ги подготвят за работа в мултикултурна училищна среда.

Принципите, целите и задачите на Стратегията налагат също така промени в редица закони и подзаконови нормативни актове, с което да се повишат правните гаранции за реализацията й. Липсва синхрон между програмите на различните институции и организации, имащи отношение към образователната интеграция на децата от малцинствата. Към момента липсва готовност за провеждането на текущ мониторинг и оценка на интеграционните процеси. Общинските стратегии и планове за развитие в частта им за образование са далеч от ценностите, приоритетите, целите и задачите на Стратегията. Ако не се вземат спешни мерки за паралелното неутрализиране на горните проблеми, както и за генериране на обществена подкрепа около очертаната интеграционна политика, тя няма да се състои, или ще бъде трансформирана в хибрид, от който няма да има полза за никого.

Просветното министерство разработи с активното участие на НПО Закон за фонд за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, който ще набира средства и по международни програми. Той бе внесен в Парламента през април и бе обсъден в съответните комисии, но не бе включен в списъка на приоритетните за приемане закони. На 14 септември категорично искане за неотложното му гласуване отправиха неправителствени организации на кръгла маса, на която участваха депутати от управляващото мнозинство и опозицията. Последните поеха конкретни ангажименти за спешното внасяне на проекто-закона в пленарна зала. НПО продъжавят да следят процеса.

Въпреки, че учебната 2004/2005 година е посочена като начало на стратегията за образователна интеграция, поради всичко гореказано тя стартира без програмна, финансова и организационна готовност на образователната система. Като резултат хиляди ромски деца отново се записаха в сегрегираните училища, вместо в етнически смесени извън своите квартали.

Редовният доклад от 2003 г. отбелязва въвеждането на задължителна безплатна предучилищна подготовка, една от целите на която е да подпомогне интеграцията на малцинствените деца в образователната система. Основните очаквания са те да усвоят по-добре официалния език в българоезична среда. Съществен пропуск на тази подготовка е, че не се използва ресурсът на майчиния език в адаптацията на малцинствените деца. Липсват двуезични учители-българи, които могат да работят в билинвална среда. Малко са на брой двуезичните учители-роми, но обнадеждаваща е перспективата, че след 3 години ще завършат първите ромски студенти по дисциплината педагогика с ромски език във Великотърновския и Старозагорския университет.

Изучаването на майчиния език в училище е поставено като формален и чужд придатък сред учебните дисциплини поради разпространеното погрешно разбиране, че разширените възможности за такова обучение ще възпрепятстват интеграцията на малцинствата в обществото. Изучаването му е факултативно и се провежда по методиката на чуждоезиковото обучение до 4 часа седмично. Липсват образователни програми за преподаване на определени дисциплини на майчиния език на децата от малцинства - нормативната уредба не допуска такава възможност. Общообразователната учебна програма с много малки изключения не включва информация за историята и културата на малцинствата и не отразява приноса им към националната история и култура.

Новата длъжност на помощник на учителя беше включена в националната класификация на професиите и бе изработена длъжностна характеристика. Макар практиката за въвеждане на помощник-учители в други страни да е ефективна, в България оценките за резултатността й и за потребността от нея след първата година на съществуването й са противоречиви – главно поради отредения статут на тези хора и поради липсата на финансиране (въпреки, че в едногодишния си План за действие правителството бе обявило 1.2 милиона лева по това перо).


1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница