Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004

Образование

Министерството на образованието и науката (МОН) издаде наредби за десегрегация на ромските училища в две последователни години (2002 г. и 2003 г.), но ефективността им и през изминалата учебна година бе почти нулева. И към момента проекти за интегриране на ромски деца в етнически смесени училища продържават да се реализират само в няколко селища по инициатива на граждански организации.

През юни 2004 година МОН огласи публично своята Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства за периода 2004-2009 година. Тя бе изготвена от работна група към Консултативния съвет към МОН по въпросите на образователната интеграция на децата от малцинствата. В него участват широк кръг граждански организации и приносът им за разработването на този документ със съвършено нова визия, ценности, цели и задачи бе много голям. Стратегията е иновативен за образователната ни система документ, базиран в международните стандарти за защита правата на човека и малцинстватга. Работната група подготви и План за действие, покриващ същия период. Основен приоритет и на двата документа е десегрегацията на ромските училища и интегрирането на децата в етнически смесени. В процеса на сълсуването си между различни министерства Стратегията се натъкна на големи препятствия в Министерството на външните работи. Служители на политическо ниво в това министерство отправиха необосновани претенции за промени в съдържанието й (включително заместване на думата “малцинства” със синоним), които очевидно обезличаваха нейния смисъл. В резултат на интервенции от различни посоки, наложените в крайна сметка промени в текста на Стратегията не бяха драстични. Ако обаче и Планът за действие на свой ред бъде подложен на същия тип “съгласуване”, съществува реална опасност споменатото министерство, или някое друго да забави допълнително реализацията на образователно-интеграционната политика.

Действащите учебни програми, учебници и учебни помагала по основните дисциплини не отговарят на ценностите, целите и задачите на стратегията, която е културно диалогична и плуралстична.Учителите и образователната администрация в преобладаващата си част не са подготвени за провеждане на новия тип интеграционна политика, насочена едновременно към приобщаване и към развиване на собствената културна идентичност. Университетите продължават да са длъжници на бъдещите учители, защото не ги подготвят за работа в мултикултурна училищна среда.

Принципите, целите и задачите на Стратегията налагат също така промени в редица закони и подзаконови нормативни актове, с което да се повишат правните гаранции за реализацията й. Липсва синхрон между програмите на различните институции и организации, имащи отношение към образователната интеграция на децата от малцинствата. Към момента липсва готовност за провеждането на текущ мониторинг и оценка на интеграционните процеси. Общинските стратегии и планове за развитие в частта им за образование са далеч от ценностите, приоритетите, целите и задачите на Стратегията. Ако не се вземат спешни мерки за паралелното неутрализиране на горните проблеми, както и за генериране на обществена подкрепа около очертаната интеграционна политика, тя няма да се състои, или ще бъде трансформирана в хибрид, от който няма да има полза за никого.

Просветното министерство разработи с активното участие на НПО Закон за фонд за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, който ще набира средства и по международни програми. Той бе внесен в Парламента през април и бе обсъден в съответните комисии, но не бе включен в списъка на приоритетните за приемане закони. На 14 септември категорично искане за неотложното му гласуване отправиха неправителствени организации на кръгла маса, на която участваха депутати от управляващото мнозинство и опозицията. Последните поеха конкретни ангажименти за спешното внасяне на проекто-закона в пленарна зала. НПО продъжавят да следят процеса.

Въпреки, че учебната 2004/2005 година е посочена като начало на стратегията за образователна интеграция, поради всичко гореказано тя стартира без програмна, финансова и организационна готовност на образователната система. Като резултат хиляди ромски деца отново се записаха в сегрегираните училища, вместо в етнически смесени извън своите квартали.

Редовният доклад от 2003 г. отбелязва въвеждането на задължителна безплатна предучилищна подготовка, една от целите на която е да подпомогне интеграцията на малцинствените деца в образователната система. Основните очаквания са те да усвоят по-добре официалния език в българоезична среда. Съществен пропуск на тази подготовка е, че не се използва ресурсът на майчиния език в адаптацията на малцинствените деца. Липсват двуезични учители-българи, които могат да работят в билинвална среда. Малко са на брой двуезичните учители-роми, но обнадеждаваща е перспективата, че след 3 години ще завършат първите ромски студенти по дисциплината педагогика с ромски език във Великотърновския и Старозагорския университет.

Изучаването на майчиния език в училище е поставено като формален и чужд придатък сред учебните дисциплини поради разпространеното погрешно разбиране, че разширените възможности за такова обучение ще възпрепятстват интеграцията на малцинствата в обществото. Изучаването му е факултативно и се провежда по методиката на чуждоезиковото обучение до 4 часа седмично. Липсват образователни програми за преподаване на определени дисциплини на майчиния език на децата от малцинства - нормативната уредба не допуска такава възможност. Общообразователната учебна програма с много малки изключения не включва информация за историята и културата на малцинствата и не отразява приноса им към националната история и култура.

Новата длъжност на помощник на учителя беше включена в националната класификация на професиите и бе изработена длъжностна характеристика. Макар практиката за въвеждане на помощник-учители в други страни да е ефективна, в България оценките за резултатността й и за потребността от нея след първата година на съществуването й са противоречиви – главно поради отредения статут на тези хора и поради липсата на финансиране (въпреки, че в едногодишния си План за действие правителството бе обявило 1.2 милиона лева по това перо).