Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004



страница6/7
Дата21.07.2016
Размер476.38 Kb.
1   2   3   4   5   6   7
Здравеопазване

Редовният доклад от 2003 г. посочва, че здравният статус на ромското малцинство е значително по-нисък от този на мнозинството в страната, като обръща внимание на факта, че ромските деца са особено рискова група. Ромското население все още има ограничен достъп до здравеопазване поради пряка и косвена дискриминация. Малкото на брой здравни заведения в кварталите с преобладаващо ромско население са с недостатъчен персонал и оборудване и предлагат нискокачествени услуги в сравнение със заведенията, които обслужват представителите на мнозинството.
Неотдавна Правителството взе решение да поеме здравните осигуровки до края на годината на социално слаби граждани, регистрирани в Бюрата по труда. Всички останали, които не са регистрирани и не могат да си платят осигуровките (между 400 хил. и 2 млн.), ще отпаднат от системата на здравното осигуряване от следващата година. Това ще засегне изключително силно ромската общност.
Липсват надеждни наблюдения върху достъпа на ромското население до услугите на системата на здравеопазването и превантивна здравна информация. Продължава и до момента изготвянето на Националната стратегия за здравеопазване на ромското население. Няма никаква публичност около процеса, нито информация за срока за финализирането й.
Система за социално подпомагане

В последните месеци бяха регистрирани някои положителни промени в предоставянето на социални помощи. Законът за социално подпомагане понастоящем регламентира средствата за помощите да се отделят от държавния бюджет, поради което те се предоставят сравнително навреме, докато по-рано се осигуряваха от общинските бюджети и често се забавяха или не се изплащаха. Но законът продължава да се нуждае от подобрения. Той трябва да определи по-подробно групите, които подкрепя, и една от тях следва да бъде формулирана като “етнически малцинства” и да бъде разпределена в под-групи. Необходимо е също да се осигури граждански контрол върху приложението на закона.

Пречките за получаване на социални помощи от ромите са: трудният достъп до държавните институции; наредбите, които принуждават получателите им да избират един вид помощи за сметка на други (което е обща практика за всички граждани) и по този начин ги лишават от удовлетворяване на основни нужди; липсата на информация за подобни програми сред ромската общност. Причина за факта, че социални помощи не получават над 70% от хората в нужда, е в критериите за подбора на получателите, дефинирани в Закона за социалното подпомагане. Тези критерии трябва да бъдат променени, за да бъдат защитени по-пълноценно правата на социално слабите, каквито са голяма част от представителите на малцинствени групи. Ромските НПО и отделни членове на общността трябва да вземат активно участие в разпределянето на социалните помощи.


Заетост

Редовният доклад от 2003 г. обръща внимание на националната програма, въведена от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) – “От социални помощи към осигуряване на заетост”, която има за цел да предложи заетост на около 100 000 трайно безработни, предимно от ромската общност. Тези програми за временна заетост все още не носят дългосрочни ползи. По правило те предлагат на хората работа за по няколко месеца като чистачи, градинари или друг нискоквалифициран труд срещу минимално заплащане, без стимули за повишаване на квалификацията им. Символичен е броят на преминалите през квалификационни курсове (едва между две и три хиляди) при седемдесет процента безработно ромско население. Пропорцията на ограмотителния компонент на тази програма спрямо трудовия е твърде незначителна и се отнася до много малка част от неграмотните, заети в нея. Освен това и в съдържателно отношение той е непълноценен. Все още липсват ефективни мерки за мотивиране на хората (особено по-младите) чрез предлагане на подходящо професионално обучение или продължителна заетост за тези, които си вършат работата добре. Обученията за ограмотяване и квалификационните програми могат да станат далеч по-ефективни, ако бъдат привлечени учители роми.

Служителите на Бюрата по труда и социални грижи все още не притежават квалификация за работа с малцинствени групи, дори в районите с преобладаващо ромско население. Незначителен е броят на ромските служители в тези структури. Необходимо е на ромското население да се осигури по-добър достъп до информация за наличните свободни места и квалификационни курсове чрез изнасяне на клонове на Бюрата по труда в ромските квартали.


Други малцинствени групи

Ромите не са единственото малцинство, чиито права са системно нарушавани. Съществува широко разпространена нечувствителност сред институции, медии и в обществото като цяло към проявите на етническа и религиозна нетолерантност и дискриминация, което води до липса на адекватни мерки за преодоляването им. (Ембематичен е случаят от 10 август, когато лидерът на профсъюз “Подкрепа” Константин Тренчев разпали силно междуетническо противопоставяне с откровено расисткото си изказване срещу ромите и с инициативата си за създаване на Национална гвардия на гражданите за борба срещу т.нар. ромска престъпност - включително с оръжие. Само 2 институции своевременно и публично се разгараничиха от него.)
Процесът на привеждане на вътрешното законодателство в съответствие с международните стандарти за защита правата на малцинствата все още не е завършен. Фрагментарното и неравнопоставено прилагане от държавните институции на тези стандарти по отношение на различните малцинствени групи води до различната им степен на защитеност от дискриминация и до различна степен на участие в обществено-политическия живот. На някои групи (македонци и българоезични мюсюлмани/помаци) не се признава статутът на етнически малцинства. Липсва Обща интеграционна политика на правителството, която да е базирана в стандратите за защита правата на човека/малцинствата. Това, което в момента се нарича интеграция на малцинствата, е набор от спорадични институционални мерки, без взаимна обвързаност и без ангажиране на обществото като цяло, които не водят до устойчиви резултати. Нито една държавна институция, която провежда проучвания и събира статистическа информация в периметъра си на дейност, не включва етнически маркери, поради което липсва надеждна статистическа информация и се затруднява приоритизирането на нуждите и предприемането на адекватни мерки.
1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница