Доклад на нпо за напредъка на България в процеса на присъединяване към ес, 2004



страница7/7
Дата21.07.2016
Размер476.38 Kb.
1   2   3   4   5   6   7
Обществените електронни медии

За провеждането на интеграционна политика, каквато амбиция заявява правителството, е необходима позитивна обществена среда, а ролята на медиите в този процес е ключова. Българската национална телевизия, която като обществена медия е призвана по статут да насърчава културния плурализъм и междуетническата толерантност, редовно тиражира силни антиромски послания чрез едно от най-популярните си предавания - “Всяка неделя”. Контролиращият държавен орган - Съвет за електронни медии все още не му е наложил предвидените санкции. СЕМ проявява същото бездействие и по отношение на частни ТV канали, нарушаващи закона по същя начин. Поради тази институционална безкритичност, липсата на професионални журналистически стандарти и поради негативните обществени стереотипи към малцинствата (най-вече към ромите) медийната среда е заливана от враждебна, а често и от открито расистка реч. В такава обстановка напълно се обезличава ефектът от спорадичните (и излъчвани в негледано време) предавания по националната телевизия, показващи всекидневния живот и традициите на малцинствените общности. Продължава да е крещяща диспропорцията между процента на малцинственото население в страната и процента на малцинствените журналисти в обществените еректронни медии, който е символичен за някои малцинства и нулев - за други. Липсват ефективни законови механизми и професионални стандарти, които да гарантират това тяхно участие.
Националният съвет по етнически и демографски въпроси

Специализираната държавна структура по въпросите на малцинствата - Националният съвет по етнически и демографски въпроси (НСЕДВ) към Министерски съвет - е със силно ограничени правомощия, а функциите му са ограничени до консултантски и координационни. Структурите му, макар да покриват всички административни области и голяма част от общините, са формално съществуващи, слаби и неефективни. Сред организациите, членуващи в него като асоциирани членове, липсват представители на редица малцинствени групи (включително македонци и българоезични мюсюлмани/помаци, на които не се признава статутът на етнически малцинства).

Понастоящем бъдещето на НСЕДВ е неясено. Предвижда се заменянето му с друга структура – дирекция към МС, но към момента процесът на трансформация е напълно непрозрачен.




3. ГРАЖДАНСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА

В тази област бяха направени редица ценни коментари в Редовния доклад от 2003 г. Но все пак някои наблюдения изменят степента на постигнатия реален прогрес, а други се оказва, че се основават на неточна информация.


Полицейски произвол

Редовният доклад от 2003 г. отбелязва, че във връзка с унизителното третиране от полицията е постигнат “слаб” напредък за периода от Редовния доклад от 2002 г., и препоръчва правителството да предприеме стъпки за разрешаване на проблема. В периода след публикуването на доклада от 2003 г., местните и международните наблюдатели на спазването на човешките права съобщават, че полицейският произвол продължава да съществува в степен, която значително надвишава подобна практика в страните членки на ЕС. Терминът “унизително третиране” вероятно не е съвсем подходящ – повечето инциденти през годината показват полицейска бруталност, която по-точно би могло да се опише като “нечовешко третиране” и дори “изтезание”. Изтезанието все още не е въведено в българското закондателство като отделно престъпление според изискванията на Конвенцията на ООН против изтезанията, нито пък България е установила необходимата универсална юрисдикция за наказването на това престъпление.
Засега само някои структури от българското правителство са предприели стъпки за справяне със ситуацията: това е Министерство на вътрешните работи, и по-конкретно дирекция “Национална полиция”. Но отношението на други институции като Военна прокуратура, не се е променило и затова полицейската бруталност продължава да се практикува безнаказано. Беше прието изменение на Закона за МВР, което разрешава употребата на огнестрелно оръжие от полицията само в случаи на съпротива при арест. И все пак това не допринася съществено за подобряване на регулацията за използване на огнестрелно оръжие от българската полиция, която все още не съответства на международните стандарти. През юни 2004 г. Комитетът срещу изтезанията на ООН разгледа периодичният доклад, представен от българското правителство и критикува липсата на цялостна дефиниция на изтезанието във вътрешното право. Той също така изрази загриженост за многобройните сигнали за изтезания и малтретирания, които засягат непропорционално ромите и за липсата на независима система за разследване на жалбите за малтретиране.
Условията в местата за лишаване от свобода

Редовният доклад от 2003 г. много точно посочва, че условията в българските затвори остават неадекватни, въпреки че са настъпили известни подобрения като строежът на пет нови съоръжения през 2002 г. На практика, това не е съвсем точен факт. Не са строени нови съоръжения, а всъщност някои стари сгради бяха ремонтирани; други, които не са нови, но не са били пригодени за затвор, са придобили нови помещения. Например, нови помещения са открити в затвора в Кремиковци, който преди е бил училище. Трансформацията му в затвор не означава подобрени условия, а по-скоро влошени: понастоящем затворниците са целодневно затворени в пренаселени килии, което преди не беше така.

Редовният доклад от 2003 г. също отбелязва, че много от подземните следствени арести са закрити. На практика, по време на публикуването на редовния доклад само две подобни помещения бяха закрити. Впоследствие правителството закри още няколко следствени ареста, но не всички, които са под земята.Но условията в 90% от останалите следствени ареста и в момента са нечовешки и унизителни.

В допълнение, Редовният доклад от 2003 г. също посочи, че работна група по човешките права към Министерство на вътрешните работи прие план за действие с цел да изпълни препоръките на Комитета на Съвета на Европа за предотвратяване на насилието. Но тази група, като структура на Министерство на вътрешните работи, не може да постигне ефект по отношение на затворите и следствените съоръжения, тъй като те са в юрисдикцията на Министерство на правосъдието.

Правосъдие за противообществените прояви на непълнолетните и малолетните

В периода 2001-2004 г. беше осъществен значителен консултативен процес за реформа на системата за правосъдие относно противообществените прояви на непълнолетните и малолетните под егидата на Министерство на правосъдието и ООН. В резултат на това бе приета Национална стратегия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

През 2002 г. Европейската комисия препоръча да се направят изменения в Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните с цел да се изпълнят изискванията за “подобряване на законовата рамка във връзка с настаняването на непълнолетни в поправителни институции (ВУИ и СПИ), за да се осигури спазването на правото им на справедлив процес”. Тези изменения бяха приети през юли 2004 г., макар че много експерти в областта смятат, че законът трябва да бъде изцяло сменен. В изменения закон, както и в предишния, еднакви клаузи третират децата в риск и непълнолетните закононарушители. Това е значителна правна грешка. Двете групи изискват отделни системи за подкрепа и съответно – отделно законодателство. И не на последно място, измененият закон не е свързан със системата за закрила на детето. Макар че законът предлага допълнителни гаранции в процеса на налагане на дисциплинарни мерки, той разкрива сериозни дефицити в осигуряването на справедливи процедурни гаранции и като цяло установява процедура за разглеждане на делата на децата в конфликт със закона, която е с по-ниски стандарти от наказателния процес.


Правна помощ

Редовният доклад от 2003 г. твърди, че въпреки че Конституцията предполага достъп до адвокатска защита за всички от момента на задържане или предявяване на обвинение, на практика в близо 50% от наказателните дела не е имало правна защита пред първа инстанция. Ситуацията остава почти непроменена. Делът на обвиняемите, които получават правна помощ на първа съдебна инстанция, се е увеличил, но броят на тези, които я получават във фазата на следствието, остава непроменен. Проучване на Български хелзинкски комитет, проведено през 2003 г. сред лишени от свобода, които са обвинени след 1 септември 2001 г., установи, че 49% от обвиняемите, които впоследствие са били осъдени на лишаване от свобода, не са били представлявани от адвокат по време на досъдебното производство.. Тези данни не са се променили от преди приемането на измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, които имаха за цел да променят ситуацията в съответствие с международните стандарти. Българското законодателство също така не предвижда каквато и да било безплатна правна помощ на бедните участници в гражданския процес.
Убежище

Положението със спазването на правото на убежище е влошено от публикуването на Редовния доклад от 2003 г. насам. Някои търсещи закрила бяха изпратени обратно в техните страни, още докато тече производството за статут, което е явно закононарушение. Най-малко в един случай статут на бежанец е отменян в нарушение на Женевската конвенция.
Свобода на изразяването

Редовният доклад от 2003 г. отбелязва, че според Закона за радио и телевизия радио и телевизионните оператори са независими и всяко мнение може свободно да бъде изразявано в техните предавания. Той разглежда контролът, осъществяван от Съвета за електронни медии (CEM), който се възприема повече като инструмент на правителството. Редовният доклад от 2003 г., обаче, не посочи, че в началото на 2003 г. назначеният от правителството генерален директор на Българска телеграфна агенция (БТА) уволни огромен брой служители на агенцията, което доведе до обществени протести и широк дебат за свободата на словото и ролята на правителството в защитата и нарушаването й. Генералният директор подаде оставка в резултат на протестите. Натискът върху телевизионен оператор, осъществен от СЕМ през ноември 2003 г., е още един пример за влошаване на положението в тази сфера. Съвсем скоро, в началото на 2004 г., СЕМ уволни генералният директор на Българска национална телевизия, като наруши закона.
Свобода на религията и убежденията

В тази част от Редовния доклад от 2003 г. не е отбелязано или коментирано негативното развитие на ситуацията с човешките права в тази сфера. Законът за вероизповеданията е рестриктивен и дискриминационен: той поставя в привилегировано положение едно от крилата на Българската православна църква, предвижда административна принуда за обединението й и предвижда някои дискриминационни мерки срещу малцинствените вероизповедания в страната, включително и специален наказателен режим за закононарушения. Тези недостатъци на Закона за вероизповеданията бяха посочвани от редица национални и международни организации през 2003 г., в това число от Съвета на Европа, правителството на САЩ, български и международни НПО. Представителите на малцинствените вероизповедания протестираха преди и след приемането на закона, който беше гласуван без консултация с тях и против тяхната воля. При една безпрецедентна акция през юли 2004 г. полицията, прилагайки постановления на прокуратурата, изгони свещениците от “алтернативния синод” на епископ Инокентий от църквите, в които те служеха повече от 12 години и ги предаде на синода, който е официално признат от правителството. В това число бяха предадени и църкви, които бяха построени от поддръжници на “алтернативния синод” след схизмата в Българската православна църква.

4. АДМИНИСТРАТИВНИЯТ КАПАЦИТЕТ НА ДЪРЖАВАТА

Редовният доклад от 2003 г. подчертава амбициозната цел на Стратегията за модернизация на държавната администрация от юни 2002 г. да постигне квалифицирана и ефикасна държавна администрация в средносрочен период. Докладът също отбелязва и изменението на Закона за държавния служител през октомври 2003 г., което въвежда задължителна конкурсна процедура за прием на държавни служители, право на обучение за държавните служители и механизми за финансиране на обучението.


Квалификация на персонала и децентрализация

Държавните служители и другите служители в обществения сектор, които са включени в процеса на предлагане и администриране на обществени услуги, имат нужда от редовна и изчерпателна информация относно новото законодателство. Необходимо е да се провежда обучение на служителите относно новите административни процедури, за да се повиши капацитетът им да изпълняват своите променящи се задължения, както и да се извършва текущ мониторинг за спазването на новите процедури. Липсата на инвестиране в квалификацията на държавните служители беше сред факторите за неуспеха на редица важни реформи. Един от примерите за това е Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, приета през 1999 г. Пет години по-късно, все още повечето служители в институциите и в службите на централно, регионално и общинско ниво продължават да не познават разпоредбите й и те все още не са въведени в тяхната работна практика.

Служителите в държавната администрация на централно, регионално и местно ниво, както и на общинската администрация, все още нямат познания и умения, а понякога и елементарна информираност, за политики и практики, базирани в стандартите за защита правата на човека. Само малка част от персонала на дирекции “Социално подпомагане” и отделите “Закрила на детето” са имали щастието да бъдат обучени от чуждестранни агенции за развитие или неправителствени организации. Към служителите трябва да има изискване за разбиране и зачитане на човешките права и правата на малцинствата, за да бъдат назначени или повишени в тези институции. Това изискване трябва да бъде упоменато в длъжностната им характеристика и да се урежда чрез поправки и допълнения в релевантните закони и подзаконови нормативни актове.

При отсъствието на функционираща система за повишаване на квалификацията на държавните служители, както и за наблюдение на резултатите от тяхната работа, малко вероятно е пълното и ефективно изпълнение до 2007 г. на Плана за действие по изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, на Плана за намаляване на децата в специализираните институции, на Националната стратегия за равни възможности на хората с увреждания и на свързаните с тях законопроекти, както и на други важни законодателни и политически реформи.

Трябва да се отбележи също, че не се провеждат необходимите консултации между правителството на централно ниво и структурите, ангажирани с предлагане на услуги на местно ниво. Оказва се, че на практика отсъства процес на разработване на национални стратегии чрез пълноценното участие на общините в процеса на формиране на политики – по-скоро съществува практика на централизирано разработване на стратегии. Изпълнението на политики на местно ниво очевидно се компрометира, когато те са възприемани като наложени от централно ниво.


Проект “Модернизация на образованието”

Модернизацията на образователната система е ключов фактор за извършване на устойчива и положителна промяна в социалния сектор, включително по отношение на децата със специални нужди и малцинствените групи, които понастоящем не участват в общообразователната система.

Проектът “Модернизация на образованието” (ПМО) е финансиран от заем, даден от Световната банка, на стойност 60 милиона щатски долара, разпределен за три етапа в период от девет години. Първият етап е финансиран с 14.39 милиона щатски долара. След три последователни незадоволителни оценки от Световната банка, през декември 2003 г. заемът беше замразен по взаимно споразумение.

Проектът за наблюдение и оценка на дейностите в рамките на ПМО се изпълняваше от Асоциация за социални изследвания и приложни научни практики. Направените заключения идентифицираха липсата на капацитет и воля за реализация на реформите като основни причини за неуспеха на проекта. Беше установено, че работната група на МОН е стартирала проекта чрез разработване на нормативна и работна документация, която значително променя първоначалната концепция на проекта. Изглежда целта на тези промени в проекта е била да се избегне реалната реформа – включително важни промени в отговорностите на МОН за въвеждането на реформата. Компонентите, които биха развили единна информационна система за управление на образованието са били премахнати, като не са създадени необходимите отговорни отдели, които е трябвало да гарантират стабилното извършване на реформата. В проекта е отбелязано, че успехът на реформата зависи от информираността и ангажираността на бенефициентите й с нейните цели, и въпреки това ПМО изобщо не беше популяризиран. Един от ключовите компоненти на проекта, Информационната система за управление на образованието, изобщо не беше стартиран. Средства бяха харчени без пряка връзка с целта на реформата, тъй като МОН изобщо нямаше програма за реформа.

Това е една илюстрация доколко е възможно да се осъществи значителна и устойчива промяна дори при наличие на огромно финансиране, ако няма реален ангажимент от страна на правителството.



5. РОЛЯТА НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИЯ СЕКТОР

Редовният доклад от 2003 г. отбелязва участието на неправителствените организации (НПО) в процеса на подготовка на законодателството, като посочва държавно-обществените консултативни органи като Националния съвет за рехабилитация и социална интеграция, Съвета за социално подпомагане и Националния съвет за закрила на детето. Макар по принцип съществуването на подобни органи да е похвално, на практика степента, до която те действително насърчават неправителствените организации да допринасят за развитие на политиките, е ограничена.

Необходима е по-голяма прозрачност в отношенията между НПО и правителството, за да се осигури широк и реален процес на консултация. Много често текстовете на законопроектите се предоставят на НПО на много късен етап от тяхното обсъждане и това възпрепятства извършването на сериозен и изчерпателен анализ. В някои случаи, както при Закона за вероизповеданията, изобщо не са проведени консултации с НПО. До този момент няма нито един пример за иницииране на политика, която да е възникнала в Националния съвет за рехабилитация и социална интеграция или в рамките на Обществения съвет към Парламентарната комисия по въпросите на гражданското общество.

Също така се забелязват структурни ограничения в начина, по който се учредяват подобни консултативни органи. В случая с Националния свет за рехабилитация и социална интеграция, участието на НПО на хора с увреждания се възпрепятства от изискването за брой членове и брой регистрирани клонове в цялата страна. Не се отдава необходимото внимание на дейностите, постиженията и влиянието на НПО на общностно ниво, както и не се извършва оценка на реалната им експертност. Националният съвет за закрила на детето е само един консултативен орган към Държавната агенция за закрила на детето, който има право да подава предложения към МТСП. Но единствено МТСП взима решението дали да подаде тези предложения към Министерския съвет – което на практика означава, че НПО участват в този процес твърде индиректно.

Имайки предвид значителния опит, който притежава българският неправителствен сектор в работата с групи в неравностойно положение, както и широката международна ресурсна мрежа, до която има достъп, е много жалко, че неговата експертност не се използва достатъчно. Необходимо е също да се въведе и регулира гражданското участие в наблюдението върху прилагането на законодателството, както и в оценката на резултатите. Създаването на обществени консултативни съвети към министерствата и общинската администрация, в които представители на неправителстения сектор могат да участват в разработването на институционални политики, би подпомогнало значително процеса на наблюдение и на оценка на резултатите. НПО биха могли да играят по-голяма роля в повишаването на чувствителността на обществото по въпросите на правата на уязвимите групи.

По-активната консултация с НПО е от изключителна важност, за да могат те да се почувстват в по-голяма степен “собственици” на разработваните политики. Това на свой ред е особено важно предвид заявената цел на правителството да предоставя възможност на самите НПО да бъдат доставчици на социални услуги в различни сектори. На този етап броят на НПО, които биха могли да извършват това, е сравнително малък, особено в по-малките градове и в отдалечените райони. Едно реално партньорство с НПО би било от полза както за тях, така и за правителството, защото ще засилва капацитета и на двете страни, а в крайна сметка ще допринася за по-добрия дизайн на политиките и програмите и за по-успешното им изпълнение.



7. КОНТАКТИ:

Лаура Паркър

Програмен директор за България

“Спасете децата” - Обединено кралство

София 1000

Ул.”Иван Вазов” 38

БЪЛГАРИЯ


Тел: + 359 2 9874237

Факс:+ 359 2 9881476

Email: l.parker@savethechildrenbg.org

www.savethechildrenbg.org

Калина Бозева

Председател

“Междуетническа инициатива за човешки права”

София 1000.

Ул.”Граф Игнатиев” 9A

БЪЛГАРИЯ


Тел: + 359 2 9801716

Факс: + 359 2 9800108

Email: bozeva@inter-ethnic.org

www.inter-ethnic.org

Иванка Ганозова

Изпълнителен директор

“Всяко дете” - България

София 1000, ул.”Юрий Венелин” 22

БЪЛГАРИЯ

Тел/Факс: + 359 2/ 9807058, 9813881

E-mail: everychild_vg@evrotur.net

www.everychild.org.uk

Красимир Кънев

Председател

Български хелзински комитет

София 1504

Ул.”Върбица” 7

БЪЛГАРИЯ


Тел: + 3592 943 4876,

Факс:+3592 944 0670

E-mail: krassimir@bghelsinki.org

www.bghelsinki.org


Капка Панайотова

Изпълнителен директор

Център за независим живот

София 1000

Ул.”Гургулят” 2

БЪЛГАРИЯ

Тел: + 359 2 9898857

Факс: + 359 2 9805839

Email: cil@cil-bg.org



www.cil-bg.org




1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница