Доклад на Световната банка: Здравето ни най-скъпо в ес

Здравето ни - най-скъпо в ЕС

За да подпомогне провеждането им, здравното министерство поръча доклад на Световната банка за проблемите и възможните решения. Той бе представен у нас от международните експерти.

Българите доплащат три пъти повече за здраве, отколкото е нормално, по-зле сме дори от Турция, Румъния, Хърватска. Този феномен кара много хора да не ходят на лекар и води до допълнително обедняване на хората. Това са част от констатациите в доклада на Световната банка "Диагностика на финансирането на здравеопазването в България", който бе изготвен по желание на здравното министерство и бе представен от международните експерти на миналата седмица.

47% от всички средства, които се дават за здраве всяка година, вадим от джоба си. Това е 3.8 % от БВП или по $268 на човек. "Плащанията със собствени средства са значимо по-високи от прага от 15-20 процента като дял от общите здравни разходи на СЗО", се казва в доклада. Освен това сравненията със съседни страни като Румъния и Хърватска показват, че доплащанията във времето при нас се увеличават. Нарастването е с над 20% от 1995 до 2012 г., обобщават експертите на Банката. Дори страни като Тайланд, Чили и Мексико, които са имали аналогични доплащания, са успели да постигнат огромен напредък в намаляването им за разлика от България, допълват специалистите. Най-голям дял от средствата, които вадим от джоба си, отиват за лекарства. Това перо е около 70% от всички плащания със собствени средства. "Тези високи частни разходи вероятно са резултат от несъвпадението между целите на фармацевтичната политика на НЗОК и по-широкия принцип на предоставяне на финансова защита и достъп до жизнено важни лекарства", заключават експертите.

Отказът от лечение е най-притес нителната пряка последица от високата степен на доплащане. По този показател България се нарежда на второ място в ЕС, преди нас е само Латвия. Обедняването на хората и невъзможността им да се възползват от различни стоки и услуги е друга последица на голямото доплащане за здраве. "Здравните плащания са "катастрофални", когато представляват висок процент от приходите на домакинството, почти 20% от домакинствата в България са изразходвали над 10% от общите си разходи за здравеопазване", казват от Св. банка. Цифрите сочат, че това е доста по-високо от средното за ЕС-15 - 5,8%. Най-ощетени са бедните хора, при които кешовите плащания са по-висока част от приходите им.

Парадоксалното в увеличаването на доплащането през годините е, че то се случва на нарастването и на публичните средства за здравеопазване, констатират още от банката.

Изразходването на държавни средства за здравеопазване в България е доста сходно на страни със сравними приходи, казват от банката. През 2012 г. държавните здравни разходи са 4.15 от БВП, но съставляват едва 51% от общите разходи за здраве. Тоест на човек държавата дава за здраве 291 долара, а почти още толкова вади всеки от джоба си.

Този феномен показва, че финансирането на системата не работи добре и не осигурява нужната защита и грижа на хората. За да се подобрят нещата, от банката предлагат и насоки за промени. Според специалистите трябва редовно да се проучва защо пациентите доплащат толкова много, а след това да се "разработят целенасочени политики за подобряване на финансовата защита". Експертите препоръчват да се разработят и политики, които да премахнат неосигурените. Също така да се редуцира доплащането за лекарства и да се види дали може да се вкара частно допълнително осигуряване.

Разходите за лекарства се увеличават с бързи темпове и заемат голяма част от общите харчове за здравеопазване. Освен това не винаги цените, на които ги купува държавата са достатъчно ниски в сравнение с други европейски страни. Това са едни от основните изводи в доклада на Св. банка. Около 38% от общите разходи за здравеопазване са за лекарства. Това е повече в сравнение със средните стойности за ЕС от около 25%. Огромен е делът на доплащането от пациентите -81 % от общите фармацевтични разходи. "Най-тревожно е, че бързото нарастване на разходите става без очевидни подобрения в здравните резултати и за сметка на равнопоставеността на населението", заключават от банката. Според експертите невинаги медикаментите се купуват и на ниски цени. "За някои лекарства за хронични състояния много цени се сравняват неблагоприятно с цени в Обединеното кралство и Нова Зеландия", казват от банката. Според тях има възможност за предлагането им на по-ниски цени на касата, защото фирмите дават отстъпки на аптеките. В много случаи има проблеми и с цените на иновативните медикаменти, които се сравняват със 17 други държави. Този механизъм не е ефективен, защото в много случаи води до цени, които са еднакво или по-високи в абсолютни стойности, от страни с много по-високо национално материално благосъстояние, казват от банката. За да се подобри достъп до медикаменти за болните хора и да се контролират публичните разходи, от банката предлагат различни мерки. Сред тях са преразглеждане на критериите за включване и ценообразуване на лекарства, които да плаща държавата. Това да стане така че да се гарантира, че всички нови лекарства се оценяват според ползата, до която водят.

Точен брой на хората без здравни вноски у нас няма. Според различните оценки той варира между 24,4 процента от населението до 7,3 процента. Истинският брой вероятно е някъде по средата, казват от Световната банка. Според тях най-релевантна е цифрата е около 11.8 -12 на сто, която се посочва от НАП и различни социологически проучвания. Сред този процент не фигурират българите, които трайно живеят в чужбина и наброяват около 1.1 милиона. В 125 обаче са включени сезонните работници, които се връщат у нас за по-дълъг период от време. Най- изрядни - почти 100% с редовни вноски, са децата и пенсионерите, тъй като за тях плаща държавата. Най-неизрядни платци към системата са хората между 18 и 59 години - 26% от тях са не-осигурени. Според доходите си без вноски се оказват масово бедните хора. Около 70% от неизрядните платци са сред незаможните, останалите са с нормални и високи доходи. Голяма част от неосигурените са и безработни, въпреки че държавата би трябвало да ги осигурява. По етнически признак най-многолюдната група неосигурени са ромите - без вноски са 35% от тава население. За сравнение едва 4,7% от етнически българското население са без редовни вноски.

20% от хоспитализациите на пациенти у нас е можело да се избегнат, твърдят експерти от Световната банка. За съжаление секторът на първичната помощ в България не е в състояние да предоставя медицински услуги за незаразни заболявания, допълват експертите. Включването на профилактични услуги е значително по-ниско, отколкото в други страни на ЕС. Само 10% от жените между 50 и 69 години са прегледали гърдите си, а по-малко от 20% от пълнолетните са си направили цитонамазка, дават за пример от банката. Причините за неефективната извън-болнична помощ са много. Една от тях е ограничаването на работата на специалистите заради лимитите на направленията при положение, че доскоро нямаше лимити за болниците. В същото време обаче част от талоните специалистите използват не по предназначение, отчитат още от Банката. Ако някои лекари получават неформални плащания от специалистите, на които пращат пациенти, те не се санкционират и могат да използват целия си бюджет за тази цел. Няма и стимули са коректните медици. Друг проблем е, че някои услуги, които технически могат да се правят извън болниците, не се плащат от касата и се вършат само в клиниките. За други, които се финансират от НЗОК извън болниците - като изследване с ЯМР, чакането е толкова дълго, че хората избират да влязат отново в болница, казват от банката.

Болниците у нас са повече от нужното, което води до падане на качеството на лечение и повишаване на разходите за него. Това са част от основните изводи в доклада на Св. банка".

"Болничният капацитет и делът на хоспитализациите са над средното равнище, дори когато се сравнява България със страни със сходни равнища на приходи и разходи за здравеопазване", се казва в него. Въпреки намалението на легла в клиниките през годините, те отново са повече. "Освен това разпределението на хоспитализациите по болници подсказва и значителен свръх-капацитет и фрагментарност на болничните услуги", допълват от банката. Едва 53 от 365 болници в страната лекуват над 10 000 души на година или над 30 на ден. В трите най-натоварени болници в България се изписват над 95 пациенти на ден, а в 103 болници около трима-четирима. Това показва, че този сектор се състои от много висок брой болници, което може да бъде вредно за икономическата ефикасност и същевременно да намали качеството на грижите за пациентите, категорични са от банката. Според тях доказателство за това са е стандартизираните данни за смъртността от апендицит, херния и запушване на червата. България е на първо място по смъртност от апендицит в Европа. У нас те са 0.15% при средно за ЕС - 0.03. Според смъртността от херния и запушване на червата пък сме на трето място след Сърбия и Унгария. При показател от 0.4% средно за ЕС, ние сме с 0.6%. Това подсказва, че много болници може би не предоставят качествени услуги, категорични са от банката. Анализ на 21 095 смъртни случаи в базата данни на НЗОК показва, че 6954 от тях или една трета са можели да бъдат избегнати, допълват експертите. За да се подобри този сектор, от банката препоръчват нов начин на заплащане на услугите от НЗОК. Както и касата да има право да избира с кои болници да работи. Също така въвеждане на положителни стимули за клиниките при споделяне на риска.

Москов ги свива с 50

Болниците може да намалеят с 50 през следващата година, заяви здравният министър Петър Москов пред БНР вчера. Това ще е следствие на промените, които ведомството му предлага за подобряване на здравната система. Сред тях са въвеждането на задължителна здравна карта, която да показва нуждата от клиники и възможността касата да отказва работа с тези, от които няма нужда. Друга промяна е идеята болниците да се обединяват в консорциуми, за договор с НЗОК, за да не се затварят малките клиники в ©отдалечените места, което ще лиши напълно пациентите от лекарски услуги. Освен това се предвижда вливането на всички диспансери в близките болници. Сред другите промени на ведомството са изготвянето на споразумение с фармацевтичната индустрия за намаляване на разходите на касата за лекарства, въвеждането на задължителна акредитация за лечебните заведения и разделянето на пакета на касата на две части. Засега не е ясно дали всички от тях ще се приемат от депутатите.