Доклад на тема „ Повишаване капацитета на социалните партньори от новите страни членки и страни кандидатки за засилване на социалния диалог в сектор Земеделие


Глава II Работници мигранти и миграционни потоци



страница2/3
Дата02.02.2018
Размер0.6 Mb.
#53940
ТипДоклад
1   2   3
Глава II

Работници мигранти и миграционни потоци

1. Увод : кратък исторически преглед на селското стопанство в Европа
След втората световна война селското стопанство претърпя значителни промени, които се изразиха в обезлюдяването на селските райони, спада на заетостта в селското стопанство и масови преструктурирания. Тенденциите в отделните държави бяха (и все още остават след разширяването на ЕС) много различни. Въпреки това селското стопанство остава ключов отрасъл за развитието и устойчивия растеж в Европа.
Първо, в количествено изражение, след разширението през 2004 г. селските райони представляваха 90% от територията и около половината от общото население, или приблизително 455 милиона жители. В бившия ЕС-15 селските райони представляваха 80% от територията и 25% от населението. Активното население в селското, горското и рибното стопанство представлява 5,3% от общата заетост в ЕС-25, по-точно 4% в ЕС-15 и 12,4% в новите държави членки; коефициентът на заетост в селското стопанство значително се различава в отделните държави членки: 18% в Полша и Литва, 16% в Гърция, 13% в Португалия, 4,5% във Франция, 2,4% в Германия, 1,7% в Белгия и 1,2% във Великобритания.
Второ, в качествено отношение, поетите от ЕС ангажименти на световната среща на върха в Йоханесбург и приетата стратегия от Европейския съвет в Гьотеборг се основават на схващането за устойчиво развитие, което изисква точен баланс между икономическите, социалните и екологическите измерения. Селскостопанският отрасъл е изправен пред важни предизвикателства в резултат на интернационализацията и глобализацията на селскостопанските политики и пазари: намаляване на активното население в селското стопанство и по-малка възможност за договаряне; преструктуриране на предприятия и, в някои страни, преобладаващи малки стопанства/предприятия и раздробеност на производителите; застаряване на населението и голям дял на жените в общото население; биологични и природни процеси, изискващи специфична сезонна заетост с ниско, нередовно и несигурно заплащане; малък брой наети с трудов договор и недостатъчна трудова регламентация; внедряване на нови биологични и генетични технологии и участие на многонационални компании от земеделието и хранително-вкусовата промишленост с по-голяма икономическа мощ и по-силни преговорни позиции; наемане на мигриращи работници и др.
Индустриалните отношения в селскостопанския отрасъл отразяват и са тясно свързани с някои проблеми по отношение на доходите на земеделците, достъпа на селските стопани до определени стоки и обществени услуги, както и до социална защита, икономическата и социална кохезия, както и устойчивото управление на природните ресурси и повишаване на конкурентоспособността на селските райони за повишаване на заетостта и условията за живот на селското население.
Накрая, селскостопанският сектор е основен стълб в Европейския съюз и още отначало заема преобладаващо място в общоевропейските политики. Социалната и икономическа кохезия, както и стопанската конкурентоспособност придават ново европейско измерение на общите селскостопански политики и те следва да се разглеждат във връзка с политиките за развитие на селските райони, както и с необходимостта от устойчиво развитие и предприетите действия в областта на индустриалните отношения.
2. Миграции – уводни бележки
През ноември 2008 г. Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) оповести нов пакет от средства за миграцията. В доклада се посочват моделите на миграция и се изтъкват възможностите и предизвикателствата за задграничната мобилност. Резултатите сочат, че 49% от европейците определят мобилността като нещо положително за човека, а 50% я определят като благотворна за икономиката. Обаче само 4% от трудещите се са се възползвали от тази възможност и са се установили в друга държава членка. Освен това, дори и ако са застрашени от бъдеща перспектива за безработица, едва 31% от икономически активните граждани на ЕС биха приели да работят в друга страна от ЕС. Главна пречка за напускане на родното място е страхът от откъсване от семейството и приятелите (44% от анкетираните при изследването). Всъщност 17% от мигриралите посочват влошаване на връзките им със семейството и приятелите. Необходимостта от научаване на друг език също се споменава като предизвикателство и пречка за задграничната мобилност. Докладът « East, West, home is best? Migration eu Europe » може да се намери на адрес: www.eurofound.europa.eu/press/releases/2008/081113.htm (само на английски).
Международните миграции в Европа се характеризират с нарастващ брой мигранти и имигранти. Тази тенденция се дължи на няколко фактора:

Развитие на международната мобилност на работната сила вследствие на глобализацията, промяната на потребностите и структурите на националните пазари на труда

Все по-голяма интернационализация на предлагането и търсенето на работна сила

Отговор на проблемите, свързани със спада на раждаемостта и застаряването на населението в най-развитите страни

В някои случаи компенсиране на ефектите от емиграцията на населението към други страни.

Във все повече държави членки свободното движение на хора е станало реалност за всички граждани на ЕС.


Например Германия, Великобритания, Австрия, Дания, Белгия и Португалия се превърнаха в страни със силна трудова имиграция и приемат значителен брой чуждестранни работници за временна, но и за постоянна работа.
В Централна и Източна Европа Словакия, Унгария, Чехия и Полша се превърнаха в новите дестинации за трудовите емигранти от Изтока, а отскоро към тях се присъединиха и България и Румъния, която приема трудови емигранти, понякога от далечни страни, като например от Китай.

Имиграцията в Европа се вписва в трайна тенденция и се разнообразява. Бившите емигрантски страни (Испания, Италия, Гърция, Португалия) се превърнаха в приемащи страни, изправени пред нови форми на миграция. Други, като Румъния и Турция, понастоящем стават страни с чиста имиграция.


Миграционните потоци все повече се дължат на икономически причини – разликите в доходите, в заплатите, в условията на труд, в социално-осигурителните режими и в жизнения стандарт между страните членки на Съвета на Европа и в още по-голяма степен, между страните от Европейския съюз.
Мигриращите работници се съсредоточават на двата полюса на пазара на труда, където търсенето на чуждестранни работници е най-силно: нискоквалифицираните работни места във вторичния сектор (които местните работници най-често отказват) и квалифицираните работни места от първичния сектор, където икономиката на знанието поражда нарастващо търсене на квалифицирани технически кадри, което не може да се задоволи от националната работна сила.
Мигрантите са преди всичко хора в трудоспособна възраст, повечето от тях във възрастовата група 20-45 години. Нискоквалифицираните временни работници емигранти обикновено пътуват без семействата си (особено когато не са регистрирани), въпреки че често са семейни. Това е главната причина за изпращане на средства в чужбина. Обратно, над 90% от висококвалифицираните работници емигранти пътуват със семействата си или по-късно ги прибират при себе си.
Повечето съвременни изследвания подкрепят идеята, че обикновено имиграцията допринася за икономическия растеж и развитието. Трудно обаче е да се каже дали имиграцията увеличава безработицата сред местните работници, особено когато води до икономическа експанзия. Общо взето анализаторите смятат, че отражението на имиграцията върху работните заплати е минимално.
Изследване за Испания установява, че през периода 1996-2006 г. около 30% от нарастването на БВП се дължи на имиграцията. Този ръст е довел до повишаване на доходите на глава от населението, като същевременно е предизвикал нарастване на населението в трудоспособна възраст и увеличаване на коефициента на заетост през този период.
Настоящото изложение се представя в динамична обстановка, в която условията могат бързо да се променят. Действително, кризата, която разтърсва икономиката на всички континенти, в това число и в Европа, в редица случаи предизвиква завръщането на работниците в тяхната страна на произход, а за това завръщане правителствата не винаги са подготвени.
3. Анализ на ситуацията в две държави членки
По-долу са разгледани по-конкретно две нови държави членки – България и Румъния – от гледна точка на страните, които приемат работници за сезонна или постоянна работа. В настоящия документ се разглежда най-вече развитието на миграционните потоци, което засяга тези страни, и последните тенденции по примера на Румъния, която днес приема нарастващ брой работници от други страни, предимно от Азия. Разбира се, статистическите данни за миграционните потоци все още са неточни, но дават представа за мащабите на явлението.
3.1 – България
Развитието на българските миграционни процеси се определя от три фактора: падането на комунизма и изграждането на пазарна икономика; глобализацията, която променя организацията на националните икономики, понятията за граници и пространство, представите за “възможното” и “мислимото”; промяната на географските очертания и приоритетите на Европейския съюз.
В европейски мащаб движенията на български граждани се вписват в промяната на системата на мобилност, свързана с развитието на миграционни потоци от Източна към Южна Европа (Испания, Италия, Гърция, Португалия), била в миналото традиционна зона на емиграция.

След демократичния преход през 1989 г. българските граждани получават правото да пътуват свободно. Първоначално емиграцията има политически оттенък или е на етническа основа, но скоро след това тя започва да се определя от други условия и фактори, които все повече й придават икономически характер.


Данните от митниците и гранична полиция сочат, че около 250 000 души са преминали границите на България в периода от 1989 до 1992 г. В този период млади хора, студенти, научни работници и преподаватели, както и висококвалифицирани кадри решават да се установят в чужбина. Научно-изследователският сектор е особено засегнат от посткомунистическите промени, закриването на държавни научно-изследователски институти, орязването на бюджетни средства : в периода 1988 – 1993 г. научният персонал намалява с 31%. Около 600 изследователи заминават за САЩ, Германия, но и Африка, Канада и Великобритания. Икономическата криза и разбиването на селското стопанство, допълнително утежненено от политиката на връщане на дотогава национализираната земя, създават условия за нови миграционни движения от 1991 г. насам. До средата на 90-те години страните от Централна Европа (Германия, Австрия, Чехия и Унгария) са предпочитаните дестинации за българските емигранти. България и Германия освен това сключват спогодби за изпращане на временни работници (в сектор туризъм и услуги). По-късно са сключени и други спогодби, споразумения/договори за контролирана мобилност - трудова заетост или обучение/стажуване със страни от ЕС – Испания, Люксембург, Чешка република, Португалия, Швейцария, Франция. През същия период се наблюдава диверсификация на желаещите да емигрират и пренасочване на емигрантските потоци.
В условията на срив на банковата система и дълбока социална криза (1996-1997), миграционните движения се запазват и се насочват вече предимно към страните от Южна Европа – Гърция, Испания и Италия, където е налице структурен недостиг на работна ръка в строителството, селското стопанство, ресторантьорството, хотелиерството и туризма. В селското стопанство и строителството миграционните движения имат сезонен характер, свързан с производствения цикъл на тези отрасли. Според оценките през 2000 г. близо 4,5 милиона сезонни работници (в т.ч. 500.000 от трети страни извън ЕС) са били наети в селското стопанство на държавите членки на ЕС, а периодичното използване на чуждестранни работници се е превърнало в « структурна характеристика на интензивното земеделие на европейските страни ».
От 2001 г. българските граждани имат право на престой до три месеца с туристически визи в държавите от Шенгенското споразумение. Тази възможност доведе до чести пътувания и смяна на местопребиваването, както и до нелегална работа с всички последици по отношение на условията на живот и труд. Според оценките към днешна дата 15,2% от българското население (около 440.000 домакинства) са напускали страната за престой до три месеца в чужбина. Периодът 2000-2004 бележи миграционен пик. Оттогава миграционното салдо остава отрицателно, а предпочитаните направления за българските работници емигранти продължават да бъдат Испания, Италия, Гърция, въпреки че тези държави отвориха своите пазари на труда едва по-късно. Тук няма да разглеждаме отражението на миграционните потоци във финансовата област, най-вече поради съществуващите разногласия относно цифрите, но ни се струва важно да изтъкнем значението им за българската икономика и ролята им за промяна на начина на живот.

Според проучване от м. август 2006 г. се наблюдава спад на желаещите да емигрират дългосрочно български граждани с 50 % в сравнение с 2001 г. Общо около 35 000 българи на възраст от 16 до 60 г. имат нагласа да работят, живеят или учат във всички държави-членки на ЕС за период до 5 години. Разпределението по държави е следното: българите биха заминали главно в Испания; в Германия; на трето място в САЩ; в Гърция, във Великобритания; следват Канада, Франция, Италия, Ирландия, Бразилия.


Социологическо изследване от м. юни – октомври 2007 г. показва, че се стабилизира и се увеличава категорията български граждани, които по принцип нямат нагласа за външна емиграция и преселване в други страни – делът им достига 80 %.

Характерно е, че сред желаещите да емигрират е намалял делът на жените с нагласи за емиграция, както и делът на безработните – опитът на завърнали се емигранти се превръща в задържащ фактор, от друга страна се наблюдава увеличение на дела на работещите и учащите/студентите.

Студенти, ученици, млади работещи по-често са решени да търсят възможности за личен просперитет и легална работа в чужбина, т.е. емиграцията през 2007 г. се очертава с типично „младежко лице”.

Мотивът “набавяне на средства” отстъпва място на други ценности – професионална кариера като дългосрочен ресурс за личен просперитет и самоуважението, като нещо важно не само за личността, но което се предава на поколението.

Видно е, че положението се променя съобразно с развитието на българската икономика, независимо от влизането на страната в ЕС (тъй като голямата емиграционна вълна вече е преминала), благодарение най-вече на дела на преките чуждестранни инвестиции, и налага по-значително наемане на работници мигранти, често произхождащи от съседните страни (предимно Македония, но също и Молдова, където има исторически диаспори на етнически българи). В този смисъл България вече е част от кръга приемащи страни (разбира се в по-ограничен мащаб отколкото други държави) по същите причини, които са посочени в доклада на Фондацията в Дъблин.
От социална гледна точка следва да се отбележи, че държавите членки, които приемат български (и други) мигриращи работници, са въвели мерки според принципа на равно третиране по отношение на заплащането и условията на труд. Тази констатация е донякъде теоретична, тъй като в различни изследвания се установяват нарастващи случаи на неравнопоставеност – по-ниски заплати, много лоши условия на труд, липса на обучение. Наред с това на пазара на труда се появяват нови агенти: посреднически агенции, най-често действащи в страните на произход на трудовите емигранти, които използват съмнителни методи и улесняват нелегалната работа. В отговор на тези практики се развива взаимодействие между синдикатите от изпращащите страни и синдикатите от приемащите страни. Сключени са и споразумения между тези синдикални организации, но те често разполагат с недостатъчни ресурси, за да осъществяват постоянни действия в дългосрочен план. Това е съществен въпрос за разискване от тези организации и изобщо за синдикатите от всички държави членки и синдикатите от трети страни, където миграционните потоци са значителни, особено поради насърчаваното развитие на географската мобилност между държавите.
3.2. – Румъния
Трудовата миграция, временна или циркулярна, през последните години се е превърнала във важна съставка от живота на румънските граждани и на страната. За съжаление статистическите данни както за трудовата емиграция, така и за трудовата имиграция, са непълни и недостатъчно достоверни, освен от 2005 г. насам, откак мащабът на явлението е привлякъл вниманието на държавните органи.

Румъния приема мигранти от Изтока. Единствената налична информация е за законно наетите имигранти, т.е. неколкостотин работници с трудов договор в строителството, текстилната промишленост, ресторантьорството и домашните помощници. Действителният обхват на явлението е малко по-голям и, изглежда, мащабите му занапред ще нарастват. От проведена анкета в 600 предприятия се оказва, че прибягването до чуждестранна работна ръка все още не е текуща практика, въпреки недостига на местна работна ръка вследствие на емиграцията: едва 7% от предприятията одобряват тази идея, а 13% подкрепят наемането на завърнали се румънски емигранти (Източник : «Пазарът на труда в Румъния и имиграцията, 2007, Фондация Сорос Румъния»).


Потокът от румънски трудови емигранти е много по-добре познат. Според EUROSTAT, над един милион души работят в страните от Европейския съюз през 2007 г. Те са съсредоточени предимно в романоезичните страни: Испания (52,7%) и Италия (29,1%). При положение, че отчетеното в Румънския статистически годишник през 2007 г. (1 юли) общо население е било 21.537.563 души, този един милион трудови емигранти е представлявал 4,6%. Ако данните са спорни, то безспорно и несъмнено е, че през последните години трудовата миграция се е разраснала като явление. В периода 2005 – 2007 г. броят на румънските граждани, които са емигрирали и работят в други страни от Европейския съюз, на практика се е удвоил.
По оценки на Румънското бюро по трудова миграция през 2007 г. 2 милиона румънци са работели в чужбина, повечето от които в Испания и Италия.
Към тези официални оценки се прибавят и направените въз основа на анкети « ad hoc » на домакинствата (виж направените оценки от Dumitru Sandu1 през 2007 г. в « Habiter Temporairement à L'Etranger. La Migration économique des roumains: 1990-2006, Fondation pour une Société Ouverte »), според които над една трета от домакинствата (2,5 милиона) имат в семейството поне един трудов емигрант. В индивидуален план, делът на лицата от 18 до 59-годишна възраст, които са работили в чужбина, е 12%.
Цитираното изследване очертава три различни етапа на трудовата емиграция в Румъния:
- Първият етап, от 1990 до 1995 г., се характеризира с ниво на емиграция от около 3‰ (3 души на 1000 жители), а направленията по страни са били Израел, Турция, Италия, Германия и Унгария;
- Вторият етап, от 1996 до 2001 г., се характеризира с ниво на емиграция от 7‰ (7 души на хиляда жители), а направленията са Испания, Съединените Щати, Канада;
- Последният етап, от 2001 до 2006 г., когато нивото на емиграция се покачва на 28‰ (28 души на 1000 жители), а най-важните направления са Италия (40%), Испания (18%), Германия (5%) и Унгария (5%).
След 2001 г., благодарение на възможността за безвизово пътуване в чужбина, трудовата емиграция на румънците в Шенгенското пространство се е превърнала в начин на живот.
Масовата емиграция продължи да намалява нивото на безработица (5% през 2007 г. при 8% през 2002 г.2). Но тази масова емиграция има негативни отражения и върху семейството като основна клетка на обществото : повече разводи и деца в затруднено положение. Тя има и демографски последици. Поради спада на раждаемостта, пенсионерите ще съставляват над половината от румънското население до 2050 г. По селата все още има милиони « невидими » безработни, обработващи парцели за самозадоволяване. Румънското правителство обещава да превърне тази « резервна работна ръка » в квалифицирани работници. Засега « китайският » синдром е завладял стопанските ръководители, но и румънските власти, които издават все повече разрешителни за работа на чуждестранни граждани. В това отношение Азия се ползва с особено благоволение.
Преводите на парични средства от румънските емигранти на работа в чужбина за техните семейства са слабо проучени. Оценките на тези трансфери се основават на записите по текущата сметка на платежния баланс. Всъщност официалните данни дават по-ниска оценка от реалното състояние. В проучвания на Световната банка делът на тези трансфери се изчислява на 5,5% от румънския БВП през 2006 г., а тези постъпления отвън се превръщат във втория по важност източник за външно финансиране на Румъния след преките чуждестранни инвестиции. Румънската научна общност се е заела да изследва тези преводи, техния размер и тяхното използване (A. Delcea, Remittances and International Migration. Romania in the Context of the Européen Union, Ed.Paralela, Pitesti, 2007).
Ниският размер на работните заплати и липсата на работа са най-значителните причини за емиграция : емигрантите от градовете заявяват, че търсят по-високи заплати и по-добри условия на труд, докато емигрантите от селските райони са подтикнати от ограничените възможности за работа. Всъщност трудовите емигранти са заемали маргинална позиция на пазара на труда (надничар, временен, сезонен работник, безработен и др.) и се връщат на също толкова уязвими позиции.
Понастоящем най-важният въпрос е доколко икономическата криза ще предизвика завръщането на трудовите емигранти. Следва да се отбележи, че от известно време румънското правителство се опитва да върне трудовите емигранти с обещания за много благоприятни условия на труд и заплащане, но досега резултатът е твърде скромен.
Изследванията показват, че независимо от икономическите промени емигрантите обикновено имат твърде слаби намерения да се връщат. Те продължават да търсят в приемащите страни други възможности за работа, дори и с несигурен статут.
Условията вече стават по-трудни : във Великобритания анализаторите и предприемачите отбелязват, че поради голямата рецесия в страната се наблюдава отлив на трудовите емигранти от Източна Европа. Вестник « Evenimentul Zilei » задава тревожно въпроса дали Румъния е готова за това: "Поради липсата на възможности [във Великобритания] и при динамичния растеж на местните икономики хиляди поляци, чехи и балтийци се завръщат у дома. Икономическите емигранти от Румъния в по-голямата си част работят в особено силно засегнати от кризата сектори. Испания и дори Италия вече усещат шока от рецесията и могат да понесат огромни щети. Възможно е хиляди “берачи на ягоди” [нарицателното за румънските емигранти] да се завърнат в бащиното огнище... А никак не е ясно дали Румъния е готова да приеме този приток на работна ръка. … Липсата на сериозни дискусии и на новаторски идеи, които биха позволили подготовка на икономиката за излизане от кризата, е все по-сериозна и тревожна."
Емигрантите, които не успяват да си намерят работа, по принцип са хора с ниско образование и квалификация. Висококвалифицираните емигранти не се влияят в решението си да се върнат от икономическите промени.
Румъния все пак си остава страна с по-уязвима от кризата икономика в сравнение със страните, които са “традиционни” направления за румънските трудови емигранти. Затова вероятно емигрантите, независимо от квалификацията си, ще потърсят всякакви възможности за работа в приемните страни, вместо да се завърнат към пазар на труда, твърде чувствителен към външни сътресения като световната финансово-икономическа криза.
3.3. Приемащите страни
Испания е наброявала 5,2 милиона чужденци (над 11% от населението) на своя територия към 1 януари 2008 г. Румънците са съставлявали най-многобройната група с около 729000 души и значителна концентрация в някои квартали на Мадрид. Далеч от анти-румънската вълна в края на 2007 г. в Италия, отношенията между испански и румънски граждани изглежда не създават проблеми. Българите са се нареждали на 9-то място с около 154000 души. Дошли почти всички след 2000 г., румънците и българите в Испания са се възползвали от бума в строителството и услугите. Селскостопанският отрасъл е привлякъл значителен брой работници от тези две страни, най-вече жени. Как ще реагират те на влошаващото се положение със заетостта в Испания, което ще продължи бързо да се влошава и ще доведе според прогнозите на Европейската комисия до 20% безработица в края на 2010 г.?
Испания и Италия, приемащи голям брой трудови емигранти от Румъния и България, отвориха националните си пазари на труда за всички държави членки на ЕС. Това премахване на ограниченията даде глътка въздух, но той се изчерпва понастоящем поради икономическата криза.
Въпросът тук не е да се определи естеството и обхватът на проблемите, които ще възникнат при евентуално масово завръщане на тези трудови емигранти в техните страни, а тази проблематика да се има предвид при провеждането на предвидената в проекта конференция:

  • България и Румъния са двете държави, които според прогнозите на Европейската комисия би следвало да претърпят най-слабо изменение на нивото на безработица през следващите години. Какво ще стане в действителност?

  • Какви мерки следва да обмислят социалните партньори, за да се подготвят предварително за сценарии, които в крайна сметка може да протекат различно?

  • За какво място и статут могат да претендират тези завърнали се работници емигранти след определен период на работа в чужбина, в резултат на който поведението и квалификацията им са се променили?


3.4. Въпроси за размисъл
Европейската федерация на земеделието (EFFAT) понастоящем разработва проекти, които разглеждат мястото на мигриращите сезонни работници. В настоящия доклад няма да излагаме заключения в неокончателен вид, а ще посочим някои наблюдения за условията на труд в приемащите страни и по-конкретно в горепосочените две.
Обикновено законът определя условията за сключване на трудов договор с работник емигрант (сезонен или не), но ежедневните практики понякога твърде много се различават …
Така например някои практики очертават:


  • Разлики в реалните заплати, чиито причини следва да се търсят повече в начините на наемане и участващите в набирането на работна ръка посредници – агенции за временна заетост;

  • По-тежки условия на труд поради липса на обучение;

  • Повишен риск от развитие на професионални заболявания, чието лечение вероятно се извършва за сметка на работниците емигранти;

  • Условия на живот, сами по себе си тежки (например поради откъсване от семейството), утежнени допълнително от липсата на нормални битови условия.

Същевременно съществуват добри практики в това отношение, най-вече в резултат на взаимодействието между синдикалните организации от изпращащите и приемащите страни. Тези добри практики следва да послужат като пример за създаване на трайни условия за обмен и действия между тези страни.


Подобно развитие според нас е стратегическо направление най-малко по две причини :
- Географската мобилност, особено посредством миграционни потоци, е основно направление в работата на Европейската комисия – как да се управлява тази мобилност от синдикална гледна точка ?
- Завръщането, повече или по-малко масово, на румънски и/или български работници в техните страни в условията на сегашната криза може да създаде значителни и като че ли непредвидени трудности в тези страни. Как да се разреши този въпрос?

Този проект се осъществява по инициатива на ФНСЗ и изразява волята й да заеме полагащото й се място в общия европейски дом. Тази инициатива е една от първите, подети от българска организация по покана за участие на Европейската комисия в рамките на бюджетна линия за социалния диалог. Освен това, получаването на съфинансиране от Комисията доказва особения интерес на този проект откъм съдържателната му страна, предвид необходимостта от организиране на социалните партньори в изследвания регион.

Този регион обхваща следните държави членки и страни кандидатки: България, Хърватска, Румъния, Турция, Македония. С изключение на последната, всички останали бяха включени в предишен проект, осъществен от EFFAT през 2004/2005, в резултат на който бяха разработени местни планове за действие. През 2007 г. беше изготвен един първоначален отчет и някои действия бяха преосмислени. В общи линии тези планове се реализираха по различен начин, но доведоха до конкретни резултати. В тази връзка припомняме главните заключения в доклада :

- Водещо значение на тристранния диалог, въпреки развитието на бипартитната система на места

- Методи на работа, подлежащи на консолидиране или усъвършенстване;

- Представителност с неясно очертани контури (България) или непризната (Румъния) ;

- Необходимостта от продължаване на някои действия, препоръчани преди две години.

- Необходимостта от засилване на капацитета на местните социални партньори.


Въпреки че този проект позволява да се развие самостоятелността на синдикалните организации в тези пет страни и да се засилят връзките помежду им и с други партньори от по-старите държави членки, подкрепата на европейската федерация е особено важна. Тази подкрепа трябва да се впише в рамката на « договор » между европейската федерация и съответните национални структури.
В тази връзка ви предлагаме следните препоръки.


Каталог: pics
pics -> Програма за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Турция, съфинансирана от Инструмента за предприсъединителната помощ ( ипп ) от,,Фонд за органите на местното самоуправление в България флаг еад
pics -> 14 невероятни трика за по-ефективно търсене в Google
pics -> Програма „спорт и младежки дейности
pics -> За учебния процес за учебната 2010/2011 год. Задочно обучение
pics -> Козметичен салон „лилия”
pics -> Община Любимец  Общински план за развитие 2006 2013
pics -> Над 15 000 души посетиха изложението през уикенда "дневник"
pics -> Програма „администрация"


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница