Доклад на тема „Относно качеството на висшето икономическо образование изнесе проф д. ик н. Васил Манов

Кръглата маса беше открита от главния редактор на сп. „Икономически алтернативи” проф. д.ик.н. Иван Георгиев. Той изтъкна три основни причини за организиране на кръглата маса от РК на сп. „Икономически алтернативи”. Първо, една от главните задачи пред списанието е да дава място на своите страници за представяне и аргументиране на мнения, тези, подходи, методи и т.н., които са алтернатива на традиционните и доминиращите схващания в научната и образователната дейност. Второ, представянето и обсъждането на нови идеи и предложения за решаване на известните ни проблеми може да стане по-бързо и системно на една кръгла маса. Трето, изказванията, дискусията и предложенията по темата ще бъдат публикувани в сп. „Икономически алтернативи”, чрез което може да се подпомогнат ръководствата на икономическите университети.

Приветствие към участниците поднесе ректорът на УНСС проф. д-р Борислав Борисов, който изрази увереност, че резултатите от дискусията ще намерят приложение в обучението и научните изследвания.

Пленарен доклад на тема „Относно качеството на висшето икономическо образование” изнесе проф. д.ик.н. Васил Манов:

“Като първи докладчик на кръглата маса аз виждам своята главна задача в това, да се опитам (постарая) да дам правилна постановка на задачата за качеството на висшето икономическо образование. Не е излишно да се припомни великият тезис на Аристотел за това, че правилно поставената задача е наполовин решена задача. А тази правилна постановка не може да има друго начало освен дефиницията за качество изобщо и после – дефиницията за качеството на подготвяния икономист.

Без правилна постановка по въпроса за качеството на икономистите с висша квалификация не може нито да бъде оценено вярно състоянието на висшето икономическо образование, нито могат да бъдат изведени направленията, в които да протича усъвършенстването и развитието на това образование. Човекът е в състояние да прави оценки по повод на даден процес или обект само когато е налице съответен еталон (стандарт), съответна канава. Когато в случая се говори за дефиниция за качеството на икономиста с висше образование, се има предвид тъкмо този стандарт, тъкмо този еталон. От една страна, спрямо него може да бъде правена оценка на качеството на висшето образование такова, каквото е – съответно отговарящо или неотговарящо на стандарта. От друга страна, дефиницията за качеството ще изиграе ролята на жалон, на ориентир, който сочи както посоката на промяната, така и мащаба на промяната.

Без такава дефиниция се отваря широко вратата за произвола, за самоцелни изменения в образователния процес, провеждани в името на повишаване на качеството на образованието. Както всеки друг процес и явление или тяхна характеристика се намират в процес на постоянно развитие и изменение, така и качеството се намира в процес на такова развитие и изменение. В този смисъл нуждата от повишаване на качеството е перманентна и всеки апел за повишаване на това качество ще има своето оправдание, ще бъде резонен. Но да се изхожда от перманентната потребност от повишаване на качеството на образованието, за да бъдат предприемани определени стъпки в тази област, не е достатъчно.

Нещо повече, може да бъде опасно за качеството. Казано иначе, потребността от повишаване на качеството не е и необходимото, и достатъчното условие, за да бъдат предприемани определени стъпки и действия. Опасно е, когато инициирането на определени стъпки в образованието има за своя база абстрактната необходимост от такива стъпки. Опасно е, когато с необходимостта от промени се замества задачата: какво трябва да се промени и как да стане тази промяна. А за това не е достатъчна единствено и само абстрактната необходимост от перманентни промени, нужно е да се знае в какви насоки трябва да станат тези промени, за да бъдат те плодотворни и съдържателни.

Без това самоцелните промени са неизбежни. И най-лошото е, че тези самоцелни промени се оправдават с необходимостта от промени. Трябва да се знае, че има промени и промени. Има законни, обусловени от изискванията на живота промени. Но има и промени – мимикрии. Неправомерна е подмяната на необходимостта от промени със самоцелни промени. Едно нещо е да има потребност от промяна. Друго нещо е коя промяна е необходима, т.е. законна, и коя промяна е същински произвол, т.е. безсмислена.

Колко струва един стандарт за качество на икономиста, ако този стандарт отразява изискванията на XVIII век към него. Колко струва един стандарт за висококачествен създател на черно-бели телевизори, ако животът (пазарът) няма нужда от такива телевизори. Една е философията да се променя нещо в образованието – пък каквото стане. Друга е философията, когато от образа на икономиста, който образованието иска да постигне, се извеждат необходимите и целесъобразни промени в образователния процес.

И така, началото на разговора по темата „Качество на висшето икономическо образование” не може да е друго – освен знанията, способностите, уменията, навиците, моженето, които трябва да притежава икономистът в началото на XXI век, за да бъде полезен на съответната стопанска система (било национална, било регионална, било фирмена). И тогава могат да бъдат изведени проблемите на акредитацията, на методиката на обучението, на актуализацията на учебните планове, курсовете и т.н.

Разбира се, че са необходими промени и в учебните планове, и в учебните курсове, и в методиката на обучението, и в акредитацията, разбира се, че е нормално някои курсове да отпаднат или да се модифицират и модернизират основно. Но във всички тези необходими помени е нужно да се внесе съответната определеност – а именно, да се знае какво точно трябва да се променя и в каква посока да се променя. Само по този начин необходимите промени в образователния процес ще бъдат разумни и целесъобразни и действително ще водят до повишаване качеството на образованието и чрез това – качеството на подготвяните икономисти.

Докато не е внесена определеност в образа на икономиста (а това става с квалификационната характеристика), промените в образователния процес ще бъдат самоцелни. Голяма грешка би било едно евентуално допускане, че въпросът с бъдещия образ на икономиста (като обем, широта и дълбочина на усвоените знания, като развити способности, умения, като създадени навици, като можене) има вече верен отговор. „Пречи ни не това, което не знаем, а това, което знаем, защото то не е такова – каквото го знаем” – Йоги Бега.

Пример за подобно невярно допускане е неуспешният и ужасно скъп преход към пазарна икономика и демократично общество в България. Допускаше се, че пазарната икономика и демократичното общество се разбират от само себе си, че не е нужно дефиниране нито на едното, нито на другото, че не е нужно да се прахосват сили и време за изясняване образа на тази пазарна икономика и това демократично общество, които са нужни, могат и трябва да бъдат създадени в България. Всеки опит да се обърне внимание на необходимостта от внасяне на яснота в образа на икономиката и обществото, което трябва да се получи в България, се разглеждаше като опит да се отложат и блокират промените. Затова непрекъснато се приканваше за незабавни действия и се анатемосваше всеки призив за премислени и разчетени действия. Би следвало да се изведат нужните поуки от прекалено пресния горчив опит, за да се избегнат самоцелните промени, неводещи до никъде.