23.10.2007, zdrave.net, Бойко Бонев
Проф. Стефка Петрова е национален консултант по хранене и диететика към МЗ и експерт в Националния център по опазване на общественото здраве. По време на състоялия се на 19-20 октомври форум „Имунната подкрепа за здравето от природата и науката в България” тя изнесе доклад на тема”Хранителна модулация на имунния отговор”.
Каква е връзката между храненето и имунната защита на човека?
Храненето има решаваща роля за активността на имунната система. От една страна активацията на имунната система води до нарушаване на хранителния статус, защото при имунната активация се увеличават потребностите от енергия. Увеличава се разграждането на белтъци и мазнини, увеличават се потребностите от витамини и минерали. Същевременно се нарушава оксидативния статус, който определя защитата срещу вредните за клетките свободни радикали. В следствие на това се увеличава необходимостта от антиоскидантни вещества. Промяната в приема на хранителни вещества оказва съществено влияние и върху интензитета на имунните реакции.
И ма хранителни вещества, които са със специфично влияние върху имунната система. На първо място това са белтъците. Белтъкът има основно значение за репликацията на клетките и за образуването на антителата. Когато те липсват, както често се случва при хора, които гладуват, за да свалят теглото си, може да се стигне до срив на имунната система и до увеличавана на риска от инфекциозни заболявания.
Освен липсата на енергия голямо значение има и прекаленият прием на енергия чрез мазнините. Това води до свръхтегло и затлъстяване и в следствие на това се получава нарушение в имунния отговор. Тук трябва да се уточни, че не само количеството на мазнините, но и техният вид влияят върху имунния отговор. Дали една мазнина е растителна или животинска, дали растителната е слънчогледова или от рапица, или е зехтин, оказва влияние върху състава на мастните киселини в структурата на клетъчните мембрани. Това се отразява на техните функции по отношение на имунната реакция. Например мазнините от животински произход оказват неблагоприятно въздействие върху имунните функции, защото правят клетъчната стена много по-твърда и много по-ригидна по отношение на преминаването на течности, ензими и хранителни вещества. Какво става ако растителната мазнина е слънчогледова? Тя е богата на мастни киселини, които лесно се окисляват и това може да наруши липидите в структурата на клетката.
Най-благоприятен ефект по отношение на имунната система имат рибните мазнини и рапичното масло, защото техните киселини имат най-добър ефект върху функцията на клетъчната мембрана.
Може ли да уточните кои храни имат най-благоприятен имуностимулиращ ефект?
Важно е храненето да е достатъчно богато на белтъци. Белтъците се съдържат в месото, което обаче трябва да е с по-малко мазнини, а също така в млякото и в млечните продукти. Млечните функции имат една много важна за имунитета функция. Те съдържат живи микроорганизми, които повлияват благоприятно на микрофлората в червата – първата бариера на имунната система.
Трябва да се употребяват предимно растителни мазнини, но не прекалено много. Най-полезни са рибните мазнини, което означава, че трябва да се консумира много риба. Тя е богата на селен и цинк. Ежедневно трябва да се ядат много плодове и зеленчуци, защото именно там се съдържат антиоксидантните вещества.
Каква е ролята на храненето при лечението на определени заболявания?
Правилното хранене задължително трябва да придружава лечението, защото при различните заболявания хранителните нужни се променят специфично. То трябва да бъде съобразено с конкретното заболяване. Хранителната диета при всички случаи подпомага лечението с лекарства или например химиотерапията при раковите заболявания. Принципно то трябва да е балансирано и в зависимост от заболяването трябва да е обогатено на определени храни, които са източници на специфични хранителни вещества. При едно раково заболяване например, в резултат на лъче- и химиотерапията силно се нарушава антиоксидантния статус. От там потребността на антиоксиданти силно нараства, което означава, че трябва да се приемат много плодове и зеленчуци, а също така риба. Могат да се взимат и определени хранителни добавки.
По определение хранителните добавки се приемат като храни. Те са концентрирани източници на хранителни и биоактивни вещества. По принцип едно балансирано хранене трябва да е източник на веществата, които се съдържат в хранителните добавки. Но има определени ситуации, при които човек има повишени потребности и няма как да се постигнат тези високи нива само чрез храната. Тогава организмът се подкрепя с хранителни добавки.
Има ли опасни за организма диети?
Има и това са нискокалорийните диети, под 1000 Kcal, с много ниско съдържание на белтък. Такива диети обикновено включват само плодове и зеленчуци за дълъг период от време. Плодовете и зеленчуците са прекрасни храни, но те не съдържат белтъци.
Една диета трябва да е с намалено енергийно съдържание, но тя трябва да е балансирана по отношение на състава си. Ако е дефицитна на белтък тя трябва да е за кратък период от време и след това да се смени с друга, която вкарва в организма тези хранителни вещества, които са липсвали в първата. Диетата трябва да се извършва под контрола на квалифициран диетолог, особено когато става въпрос за лечебен глад.
Смятам, че лечебното гладуване трябва да се прилага само при много специфични условия и то за кратък период от време. То не бива да се прилага при деца или при лица с някои заболявания, защото това е алтернативен метод, който крие рискове. Лечебният глад има претенцията да създава условия за почивка на органите и прочистване на организма от натрупаните токсични метаболити и вещества. Счита се, че това повлиява благоприятно на алергични заболявания, на заболявания, свързани с храносмилането и др.
Сериозен проблем за България ли е затлъстяването?
Това е много сериозен проблем и то не само в България. У нас около 50% от възрастното население е с наднормено тегло, като от 20 до 30% от тях са със затлъстяване. При децата имаме наднормено тегло от порядъка на 20% и 7-8% със затлъстяване. Доказано е, че наднорменото тегло и затлъстяването са рисков фактор по отношение на диабета от тип 2, сърдечно-съдовите заболявания, някои ракови заболявания и остеопорозата.
Каква е ролята на Националния център по опазване на общественото здраве при храненето на българина?
Националният център има важната мисия да създава научната база за нашата национална хранителна политика. Ние сме институцията, която организира и провежда всички национални проучвания за храненето и хранителния статус на населението в България. Определяме кои са проблемите и кои са факторите, които ги определят. Идентифицираме също така кои са рисковите групи. На тази база създаваме проекти за интервенция, които даваме на Министерството на здравеопазването и които реализираме заедно с всички институции. Експертите на НЦООЗ са и основните автори на Националния план за действие „Храни и хранене”, който беше приет от Министерски съвет през 2005 г. Така че нашата задача от една страна е да видим проблемите, а от друга страна да агитираме и информираме хората за здравословното хранене.
|
|
|
Материал от ZDRAVE.net http://www.zdrave.net
http://www.zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=QPeQuP85WDk%3d. © 2007 Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване
|
Проф. Петрунов: Природните продукти са ключови за имунната система на човека
22.10.2007, zdrave.net, Бойко Бонев
П роф. Богдан Петрунов е директор на Националния център по заразни и паразитни болести. По време на състоялия се на 19-20 октомври форум „Имунната подкрепа за здравето от природата и науката в България” той изнесе доклад на тема „Полибактериални имуностимуланти в медицинската практика”.
Проф. Петрунов, как природните продукти подпомагат медицината?
Медицинската наука и фармацията са се развили въз основа на природните продукти и това е един дълъг исторически процес. Хората са осъзнали, че заобикалящата ни среда може да въздейства положително или отрицателно върху човешкия организъм. В този смисъл природните фактори са от изключително значение. Да вземем например лечебните растения, наречени условно билки. От тях могат да се екстрахират много мощни биологични вещества, които подпомагат лечението на редица заболявания. Минералните води от векове имат положително въздействие върху кожата и лигавицата, а приети вътрешно имат благоприятен ефект върху храносмилателната и пикочно-половата система. Фактор е и лечебното хранене – използването на такива храни, които са благоприятни за подпомагането на лечението и профилактиката на редица заболявания. Храната е ключов фактор при обмяната на веществата в организма и в резултат на това какво ядем в него се генерират положителни или отрицателни продукти.
Кои природни продукти са типични за България?
Типично за страната ни е червеното вино, което има мощен антиоксидантен ефект. То стимулира имунната система и води до подобряване на функционирането на редица органи и системи. Да не забравяме и киселото мляко с класическия лактобацилус булгарикус. Климатът също е важен, а България има чудесни климатични възможности. Слънцегреенето, въздухът и високото ниво на инфрачервените лъчи са фактори, които имат положително въздействие върху човешкия организъм.
Всички тези природни продукти въздействат комплексно и това беше смисъл на нашата конференция – да покажем огромните възможности на природните фактори в българската среда.
Кои са заболяванията, които най-често се лекуват с помощта на българските природни продукти?
Ако вземем за пример съдържащия се в киселото мляко лактобацилус булгарикус можем да говорим за редица заболявания на стомашно-чревната система. Това са хроничният гастрит, хроничният колит, язвата на стомаха – състояния, които определено се влияят положително от приемането на кисело мляко. Киселото мляко води до регулирането на стомашно-чревната флора, което е много важно, защото от нея произлизат много патогенни, вредни за организма елементи.
Каква е ролята на микроорганизмите за здравословното състояние на човека?
Човек още от своето раждане до смъртта си е в контакт с микроорганизмите. Те съществуват и в околната среда и в човешкото тяло. Ето защо става въпрос за един особен биологичен феномен на равновесие между човешкия организъм и микроорганизмите. Ако то бъде нарушено се развиват много сериозни възпалителни заболявания. Има микроорганизми, които действат положително, както например лактобацилус булгарикус, но има и болестотворни бактерии, като страфилококите.
Как имуностимулаторите влияят на човешкия организъм?
Имуностимулаторите се оказват естествено и достъпно средство за стимулация на защитните свойства на организма. Още повече, че повечето микроорганизми вече проявяват висока резистентност към антибиотиците и те вече нямат онази сила, която имаха в продължение на десетки години. Факт е също така, че замърсяването на въздуха потиска имунните реакции на човека. В резултат 10-15% от цялата човешка популация имат потиснати имунопараметри. Това налага използването на средства за стимулиране на естествените защитни сили на организма.
Днес имуностимулаторите представляват много сериозна възможност за справяне с редица заболявания. Това са препарати с природен произход, които стимулират тези защитни сили. С гордост мога да кажа, че нашата страна има много сериозни успехи в това отношение. България е една от първите страни в света, която разви това направление и създаде първите полибактериални имуностимулатори за перорално приложение. Това са продукти, получени от микроорганизмите, които населяват нашето тяло. По същество те имат природен характер, защото не са синтетични. Извличат се от микроорганизмите, които носим в нашата уста, в нашето гърло, в нашите бъбреци. Ето защо става въпрос за напълно безвредни продукти, които имат мощно стимулиращо действие върху имунната система.
На базата на този подход ние сме създали редица полибактериални имуностимулатори, които се произвеждат в България. Такъв е добре известният препарат Респивакс, насочен към стимулиране на имунната система в дихателните пътища. Той е много важен при профилактиката на грипни и вирусни инфекции. Друг такъв препарат е Уростим, който е насочен за профилактика и лечение на инфекциите на пикочно-половата система, където много често се получават инфекции, много трудно поддаващи се на лечение. Само наличието на един такъв добър имуностимулатор може да доведе до тяхното по-бързо и по-лесно преодоляване. На трето място това е препаратът Дентавакс, който е насочен за преодоляването на заболявания в устната кухина и пародонта. Това са масово разпространени заболявания.
Има билки, които са добри био-стимулатори?
Има много билки. Но когато говорим за билки не трябва да тръгваме лаишки към този проблем. За да се знае какво е точното действие, то трябва да бъде доказано по научен път, защото медицината е наука на доказателствата. А това, което се казва за голяма част от билките, че имат имуностимулиращ ефект е малко условно. То е в контекста на това, че те имат добро въздействие върху човешкия организъм, но дали то е имуностимулиращо – това трябва да се докаже.
Но голяма част от българите вярват в лечебната сила на билките и се самолекуват с тях…
Това не бива да се прави и няма никакъв ефект. За да се получи желания ефект, като пиете някаква билка, вероятно трябва да изпиете тонове от нея. По-добре е да вземете една таблетка от синтезиран продукт, извлечен от същите билки и приготвен по фармацевтичен път. Ето защо трябва много коректно да се отнасяме към билките. Безспорно те са изключително богатство, което обаче не бива да се употребява безконтролно, просто защото някой е казал „Пий тази билка – тя лекува еди какво си”. Това е наивно. За съжаление много българи правят точно това. Причината според мен е, че медицината не е толкова съвършена, че да може да излекува голяма част от болестите. Това за съжаление дава възможност да се проявяват един куп шарлатански подходи, които заместват истинската медицина.
По-евтино ли излиза за пациента използването на имуностимулатори, вместо антибиотици и ваксини?
Определено използването на имунистимулатор излиза по-евтино от един антибиотик и в комбинацията с една противогрипна ваксина, това би било идеалното съчетание. Комбинацията от Респивакс и противогрипна ваксина е много добър вариант за профилактика и лечение на грипа.
Как стои въпросът с използването на имуностимулатори извън България?
Имуностимулаторите се използват много широко. Произвеждат се в цял свят. Това е едно сравнително ново направление в медицината и е факт, че има огромен интерес към него.
http://www.zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=mjpZwXQIVM8%3d
П роф. Николов: Използването на билки за лечение, трябва да е научно обусловено
23.10.2007, zdrave.net, Бойко Бонев
Проф. Стефан Николов е декан на Фармацевтичния факултет към МУ София. По време на състоялия се на 19-20 октомври форум „Имунната подкрепа за здравето от природата и науката в България” той изнесе доклад на тема „Проучване на биоразнообразието на българската флора като източник на съединения с имуностимулираща и/или антинеопластична активност: Съвременни предизвикателства и перспективи”
Могат ли билките да лекуват? Не се ли използват те само за направата на имуностимулатори и хранителни добавки?
И двете неща са верни. Билките могат да лекуват, но също така се използват за направата на имуностимулатори и хранителни добавки. Когато се използват за лечение, те трябва да бъдат под формата на фитопрепарати, за който чрез регистрация като лекарствен препарат е доказано, че не вредят на организма. Ако билките се използват неугледно ефектът може да е друг.
Растенията са достъпни и поради тази причина, че много хора се доверяват на народната медицина. В нея, разбира се, има много рационални рецепти, които могат да лекуват. Но в същото време се използват и някои неправилни комбинации от билки, които имат противоположен ефект. Ето защо, когато става въпрос за лечение с растения е необходимо ефектът от това да бъде проверен чисто научно.
Българинът обаче е свикнал да са самолекува с билки. Защо това е така?
Българинът използва това, което е утвърдено. Лайката например се използва в народната медицина при лека настинка и леки неразположения. От нея става прекрасен чай, който облекчава зачервеното гърло. Тя се употребява в народната медицина от край време. В такива случаи човек трябва да използва изпитани неща, а не какво и да е.
Използват ли се билки за направата на имуностимулатори?
Имуностимулаторите имат различен произход. Ето например имуностимулаторите, за които говори проф. Петрунов по време на своя доклад, са на микробиална основа. Но има и растения, които притежават така наречения адаптогенен ефект – подпомагат възстановяването на организма. Така че и билките могат да се използват като имуностимулатори, но подчертавам, че това трябва да е доказано по научен път. В Европейския съюз например има регистрация на препарати и на хранителни добавки на билкова основа. За да я получат те трябва да докажат, че билките имат някакво въздействие, а самите билки са използвани в традиционната медицина най-малко 15 години. За да бъде безопасно нещо, то трябва да бъде утвърдено.
От кои растения се извличат съставки за направата на най-мощните имуностимулатори?
Ето например от растението Tribulus terrestris, ако се изолират фуростанолови сапониди естествено ще има голям ефект. В най-общи линии всяко растение има различна химична природа и в тях се съдържат различни вещества. И когато те се изолират – ще имат насочено действие.
Кои са типичните болести, при които се прилага имуностимулиращо лечение?
На първо място това са грипните заболявания. Що се отнася за лечението с билки, те се препоръчват при хронични заболявания, защото ефектът настъпва след определено време. Същевременно при острите състояния не бива да се разчита на тях.
Могат ли билките да се употребяват като допълнителна терапия при тежки заболявания, като например онкологичните, наред със сериозните препарати?
Само ако се докаже, че имат някакво положително въздействие, като например, че намаляват растежа на тумора или че убиват раковите клетки. По принцип някои от тях имат общо укрепващо въздействие върху имунната система и с това подпомагат лечението.
Защо Еньовден е избран за ден на билките?
Еньовден не е случаен като дата. Науката е доказала, че натрупването на биологично активни вещества в билките зависят от външни, климатични фактори. Еньовден е на 24 юни, а лятното слънцестоене е на 22 юни. Това означава, че този ден е най-дълъг и най-светъл. Това е фактор, който оказва влияние върху натрупването на биологично активни вещества.
Сподели с приятели: |
