Доклад обхваща най-важните развития по отношение на изпълнението на предприсъединителната помощ през 2012 г

Настоящият доклад обхваща най-важните развития по отношение на изпълнението на предприсъединителната помощ през 2012 г.¹, като очертава и някои въпроси, свързани с перспективите в бъдеще.

Подробности за конкретните дейности, осъществени през периода на докладване, могат да бъдат намерени в техническия работен документ на службите на Комисията, приложен към настоящия доклад², който обхваща едновременно както ИПП³, така и предшестващите го инструменти за предприсъединяване и инструментите за Западните Балкани (т.е. програмите ФАР и CARDS⁴, инструмента за предприсъединяване за Турция и преходния финансов инструмент).

Годишният доклад за 2012 г. дава възможност да се обърне внимание на успехите и извлечените поуки в момент, в който институционалната рамка на новия ИПП, обхващащ следващата многогодишна финансова рамка, е в процес на финализиране. В доклада се излага накратко икономическият и политическият контекст, в който са осъществени дейностите, финансирани от ЕС. В него се разглежда напредъкът, постигнат за подобряване на документите за стратегическо планиране и програмиране, като се представят обобщителни доклади за изпълнението на проектите и резултатите от тях, както и за полаганите в момента усилия за подобряване на координацията на донорите. Анализът на досегашния опит, направен въз основа на оценките и заключенията от Конференцията за ИПП през 2012 г., е използван за формулиране на препоръки за по-нататъшно подобряване на въздействието на средствата по ИПП до 2013 г. и след това.

През 2012 г. държавите, обхванати от процеса на разширяване на ЕС, отбелязаха напредък по пътя си към Европейския Съюз. Настъпиха редица положителни промени в страните кандидатки⁵ и потенциални кандидатки⁶, включително беше постигнат напредък по отношение на реформите, свързани с ЕС.

Продължи процесът на ратификация на Договора за присъединяване на Република Хърватия, който проправи пътя за присъединяването на Хърватия на 1 юли 2013 г. Преговорите за присъединяване с Черна гора започнаха през юни, а преговорите с Исландия продължиха да бележат напредък. По отношение на Турция нов тласък в отношенията беше даден чрез нова „положителна програма“, стартирана от Комисията през май 2012 г. През март същата година Европейският съвет предостави на Сърбия статут на страна кандидатка. Комисията потвърди, че между ЕС и Косово може да бъде сключено Споразумение за стабилизиране и асоцииране. Беше постигнат напредък в рамките на диалога Белград—Прищина. Диалогът на високо равнище за присъединяване с бившата югославска република Македония постави по-силен акцент върху реформите, извършвани от националните органи. Диалогът между правителството и опозицията в Албания позволи политическата криза до голяма степен да бъде преодоляна. Започна диалог на високо равнище относно процеса на присъединяване с Босна и Херцеговина, който да подпомогне страната в изпълнението на изискванията за присъединяване към ЕС, довел до пътна карта относно интеграцията в ЕС.

В повечето държави правата на човека, доброто управление, върховенството на закона, включително борбата с корупцията и организираната престъпност, както и административният капацитет, продължават да представляват сериозни предизвикателства. В много случаи има нужда от поемане на по-голяма отговорност за провеждането на реформи и мобилизиране на политическата воля, необходима за постигането на напредък. Укрепването на свободата на изразяване на мнение и на независимостта на медиите също представлява голямо предизвикателство. Проблеми, свързани с двустранните отношения, понякога имаха неблагоприятно отражение върху процеса на присъединяване.

Картината по отношение на социално-икономическото развитие в държавите, обхванати от разширяването, бе нееднозначна. През 2012 г. Турция и Исландия продължиха по пътя на възстановяването. След период на слабо възстановяване по-голямата част от икономиките на държавите от Западните Балкани се свиха отново вследствие на негативното икономическо развитие в ЕС. Социалните условия се влошиха значително. Безработицата и бедността продължиха да нарастват, а фискалната консолидация и реформите на пазара на труда останаха икономически приоритети от първостепенно значение. Прилагането на добро управление, върховенството на закона и административният капацитет продължиха да бъдат основни политически предизвикателства с неблагоприятно въздействие върху бизнес средата.

2. Към по-ефикасно и по-ефективно предоставяне на помощ

Към нов инструмент за предприсъединяване за периода 2014—2020 г.

На 7 декември 2011 г. след широкообхватни консултации със заинтересованите страни и предварителна оценка на бъдещия инструмент за предприсъединителна помощ, които допринесоха значително за оформяне на бъдещия инструмент, Комисията прие предложение за Регламент относно ИПП II като част от пакет от инструменти за външни действия. Предложението на Комисията има за цел по-тясно обвързване на предприсъединителната помощ с приоритетите на политиката в областта на разширяването и преминаване към секторен подход.

През 2012 г. предложението за Регламент относно ИПП II бе предмет на обсъждания и преговори в Парламента и Съвета и преговорите все още продължаваха към момента на изготвяне на настоящия доклад.

Успоредно с това Комисията започна да подготвя проекта на специфичните правила за прилагане на ИПП и стратегическите документи за планиране с оглед завършване на рамката за програмиране и предоставяне на помощ по ИПП II. Комисията започна проучване относно прилагането на секторния подход и създаде надлежно специализирани работни групи за разглеждане на различни измерения на реда и условията за прилагането на новия инструмент.

През 2012 г. Комисията продължи постепенното прилагане на секторния подход в програмирането на следващия финансов инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) за периода 2014—2020 г.

Вследствие на конференцията за ИПП от октомври 2009 г. бе взето решение за постепенното преминаване към секторен подход с цел по-добро постигане на резултати, въздействие и добавена стойност чрез помощта. Тези принципи се превърнаха в ключови за всички нови инструменти за външни действия за периода 2014—2020 г.

Преминаването към секторен подход е от особено значение в момент, когато бюджетните ограничения, пред които са изправени държавите членки и международните финансови институции, налагат дори по-ефикасна и устойчива предприсъединителна помощ: основаният на стратегия подход към програмиране, изграден върху нуждите и силните страни на държавите, ще допринесе за по-ефективен и ориентиран към постигането на резултати предприсъединителен процес. Освен това, като гарантира по-голяма ангажираност на националните органи спрямо програмите, тъй като се основава на национални стратегии, секторният подход увеличава в максимална степен потенциала за взаимно допълване. Той увеличава взаимния стимулиращ ефект между различните видове подкрепа и спомага за рационализиране на помощта чрез подходящо разделение на труда. Значението на този нов подход беше потвърдено на конференцията на заинтересованите страни по ИПП в Загреб през април 2011 г. и в заключенията от оценката за прилагането на настоящия ИПП.

Документите за многогодишно индикативно планиране на ИПП (ДМИП), които обхващат годините 2011—2013, бяха изготвени с цел да бъде отразен този подход, което води до по-целенасочени документи и цели постигането на по-засилено приоритизиране и по-целенасочена помощ. В края на 2011 г. вече бе въведен нов метод за програмиране, включително нови образци и насоки за програмиране, за програмирането на бюджетните 2012 и 2013 година. През 2012 г. всички национални органи положиха постоянни усилия за анализиране на готовността на секторите, определени в съответните им ДМИП, за преминаване към секторен подход. По този начин през 2012 г. за първи път бе направен истински опит за прилагане на секторния подход в държавите, обхванати от процеса на разширяване на ЕС, и това послужи като пилотен тест за по-устойчиви промени, които ще се осъществят в рамките на ИПП II.

Междувременно през 2012 г. Комисията представи проект на насоки относно прилагането на секторния подход към предприсъединителната помощ, който трябва да бъде завършен през 2013 г., за да послужи за програмирането на ИПП II. През 2013 г. Комисията също така проведе семинари относно секторния подход във всички държави бенефициери по ИПП, за да се даде възможност за задълбочено разбиране на прилагането на секторния подход към програмирането на средствата по ИПП II.

През 2012 г. Комисията продължи да следва програмата си за координация на донорите, включително усилията за постигане на максимална ефективност на помощта и прозрачност, в съответствие с ангажиментите, поети на Четвъртия форум на високо равнище относно ефективността на помощта, състоял се през ноември 2011 г. в Пусан. На този форум Комисията изрази съгласие относно значението на споделени принципи като ангажираност с приоритетите, значение на резултатите, прозрачност и отчетност. Освен това общността на донорите, в това число и Комисията, пое ангажимент за подобряване на качеството и ефективността на сътрудничеството за развитие също чрез прозрачността на преодставената от тях помощ.

През 2012 г. Комисията предприе допълнителни стъпки с цел да се гарантира съгласуваност на финансирането по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) с международните стандарти за прозрачност на помощта. В съответствие с ангажиментите, поети на проведената през 2012 г. в Пусан конференция относно партньорството за ефективно сътрудничество за развитие, съответната информация за официалната помощ за развитие (ОПР) ще бъде предоставена на разположение на обществеността в стандартен формат най-късно до края на 2015 г. Чрез публикуване на набори от данни с информация на равнище организация и дейност, както и за настоящи и бъдещи разходи, Комисията ще предостави на органите на държавите членки, на техните граждани и на трети държави навременна, всеобхватна и ориентирана към бъдещето информация за ресурсите, предоставени чрез сътрудничеството за развитие.

В съответствие с препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в рамките на т.нар. „Партньорска оценка на ЕС за 2012 г.“ на Комитета за подпомагане на развитието⁷, Комисията направи преглед на своя подход към създаването на програмите. Предвиденото по ИПП II прилагане на секторния подход има за цел да управлява външната помощ по по-ефективен начин и да направи предприсъединителната помощ по-ефективна, по-ефикасна и ориентирана към резултатите.

Очаква се в бъдеще ИПП да се претърпи допълнително развитие в съответствие с подход, който е ориентиран в по-голяма степен към постигането на резултати. Във връзка с това през 2012 г. бе създадена работна група, която има за цел да разработи рамка за показателите, които да бъдат използвани на ранището на националните стратегии за наблюдение, оценка и преглед на напредъка и изпълнението.

Комисията координира тези процеси, за да е сигурна, че предприсъединителната помощ е в съответствие с различните инициативи в рамките на Комисията, както и на държавите — членки на ЕС, международните финансови институции и по-широката общност на донорите, за да се подобри координацията на донорите и ефективността на помощта и за да се гарантира постигането на очакваните резултати.

След подписването на Договора за присъединяване на 9 декември 2011 г., през 2012 г. Хърватия продължи изпълнението на мерките за по-нататъшно укрепване на своя капацитет, за да изпълни задълженията, произтичащи от членството в ЕС. От 1 юли 2013 г. Хърватия е държава — членка на ЕС.

Националната програма⁸ за раздел I, приета през 2012 г., обхваща две бюджетни години, а именно разпределението на средства по ИПП за 2012 г. за „Подпомагане на прехода и институционално изграждане“, както и 6-месечното разпределение за 2013 г. (в съответствие с предвиденото присъединяване на Хърватия към ЕС на 1 юли 2013 г.). Общата сума за националните програми за 2012 г. и 2013 г. възлизаше на 46,80 млн. EUR. Изпълнението на финансовата помощ от ЕС през 2012 г. съпътстваше тoва развитие, като беше осигурена допълнителна подкрепа за завършване на реформите и изграждане на капацитет в ключовите области, необходими за изпълнението на задълженията, произтичащи от членството, по-специално в областта на съдебната система и основните права, правосъдието, свободата и сигурността, както и продължаване на усилията за подготвяне на Хърватия за управлението и изпълнението на следприсъединителните фондове.

Освен това през 2012 г. Хърватия приключи подготовката си за премахване на предварителния контрол на обществените поръчки с цел постигане на пълна децентрализация на управлението и изпълнението на финансовата помощ от ЕС преди присъединяването.

През 2012 г. „положителната програма“ между ЕС и Турция внесе нова динамика, като след период на стагнация върна на дневен ред няколко области от процеса на присъединяване. Тази програма е съсредоточена върху усилията, свързани с общи интереси, включително:

• 
  привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС;
  
• 
  засилването на енергийното сътрудничество;
  
• 
  визите, мобилността и миграцията;
  
• 
  търговските споразумения, както и митническия съюз, по отношение на който беше започнато специално проучване заедно със Световната банка за оценка на общото въздействие;
  
• 
  външната политика, включително политическите реформи и действията за борба с тероризма;
  
• 
  значителното увеличение на участието в програми на ЕС.
  

Също така бяха отбелязани положителни промени в управлението на финансовата помощ от страна на националните органи на Турция при режим на децентрализирано управление. Процесът на акредитация с оглед прехвърлянето на функции по провеждането на тръжни процедури, сключването на договори и финансовото управление от Централното звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД) към ресорните министерства бе завършен успешно за всички оперативни структури в рамките на раздели III и IV на ИПП. Също така на почти двайсет провинции бяха прехвърлени управленски правомощия по отношение на раздел V на ИПП.

През 2012 г. се засили диалогът с турските институции по въпроси, свързани с миграцията и предоставянето на убежище, както и интегрираното управление на границите. Бяха проучени допълнителни възможности за подкрепа на институционалната реформа с финансова помощ от ЕС. Всички заинтересовани страни, свързани с програмирането, участваха в разработването и прегледа на предложения за проекти за финансиране по ИПП, включително специализирани агенции на ООН. Продължиха усилията за подобряване на системата за управление и контрол от страна на турските органи, отговарящи за изпълнението на програмите по ИПП, въпреки че все още са необходими по-нататъшни подобрения в областта на програмирането и наблюдението на ИПП.

Ратифицирането на Рамковото споразумение за ИПП с Исландия приключи през 2012 г. след парламентарна резолюция, която упълномощи правителството на Исландия да одобри рамковото споразумение. Парламентарната резолюция бе приета на 18 юни 2012 г., като проправи пътя за изпълнението на проекти, планирани съгласно националните програми по ИПП за Исландия.

След влизането в сила на рамковото споразумение за ИПП изпълнението на проектите по националната програма по ИПП за 2011 г. започна през втората половина на 2012 г. По програмата за 2011 г. бяха подпомогнати седем проекта. Бюджетът възлиза на 12 млн. EUR, като е гарантиран балансът между определените в ДМИП две приоритетни оси:

• 
  допълнително укрепване на способността на Исландия да изпълнява задълженията, свързани с членството, чрез подкрепа за изграждането на институционалния капацитет за транспониране на достиженията на правото на ЕС и неговото прилагане, както и,
  
• 
  укрепване на институционалния капацитет на Исландия в подготовката ѝ за участие и за изпълнение на структурните фондове и други фондове на ЕС.
  

След парламентарните избори на 27 април 2013 г. новосформираното правителство замрази преговорите за присъединяване, докато парламентът извърши оценка на състоянието на преговорите и промените в ЕС. Последствията за ИПП са в процес на разглеждане. Комисията не предвижда да се пристъпи към други допълнителни проекти по ИПП, докато правителството на Исландия не вземе решение за това дали да продължи или не процеса на присъединяване.

Националната програма по ИПП за 2012—2013 г. представлява общ принос на ЕС за раздел I от приблизително 28 млн. EUR за година. Тя бе изготвена и приета от Комисията през ноември 2012 г. и се състои от пет секторни фиша и седем свързани проектни фиша, подпомагащи секторите на държавната администрация, правосъдието, вътрешните работи и основните права, развитието на частния сектор, селското стопанство, както и околната среда и изменението на климата. Във връзка с това беше прието ново разпределение на средства за оперативните програми по раздели III, IV и V.

Усвояването на наличните средства от всички раздели на ИПП е въпрос, на който Комисията обърна внимание, като подкрепя усилията на органите. Комисията (ГД „Регионална политика“, ГД „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ и ГД „Земеделие и развитие на селските райони“) временно преустанови плащанията през март, и отново в края на 2012 г., поради недостиг на персонал и недостатъчен управленски капацитет в ключовите институции, особено в тези, които упражняват контролни функции, като например одитния орган и службата на националния разпоредител с бюджетни кредити. Благодарение на предприетите от правителството решителни действия капацитетът на всички съответни институции почти е достигнал целите по отношение на техния персонал, предвидени в техните съответни оценки на обема от работа за 2012 г.

Нуждите от изграждане на капацитет и натрупаното изоставане продължават да създават сериозни проблеми и следва да бъдат осигурени постоянни усилия и ангажираност на възможно най-високо политическо равнище с цел ускоряване на изпълнението.

През 2012 г. Черна гора приключи успешно програмирането на оставащата част от предприсъединителната помощ, отпусната в рамките на последните две години от настоящата финансова рамка. Националните програми за 2012—2013 г. по раздел I — „Подпомагане на прехода и институционално изграждане“ — продължиха да бъдат важна част от финансирането по ИПП (21,28 млн. EUR) и да подкрепят редица ключови области на реформата в съответствие с предходни програми. Взетото от Европейския съвет през юни 2012 г. решение за започването на преговорите за присъединяване отрази и потвърди значението и ефикасността на изпълнението на проектите по раздел I на ИПП от делегацията на ЕС в Черна гора.

В сравнение със средствата по раздели I и II на ИПП по-голямата част от средствата по ИПП през 2012 г. и 2013 г. бяха предназначени за подготовката на осъществяването на политиката на сближаване и селскостопанската политика на ЕС в секторите околна среда, транспорт, социално развитие, земеделие и развитие на селските райони, т.е. по раздели III, IV и V. Всъщност, с предоставянето на Черна гора на статут на страна кандидатка от 2010 г. бяха програмирани ключови инвестиции чрез приемането на съответните оперативни програми за периода 2012—2013 г. по раздел III (22,24 млн. EUR) и раздел IV (5,58 млн. EUR), с изключение на раздел V, за който приемането на Инструмента за предприсъединителна помощ за развитието на селските райони (IPARD) бе отложено за 2013 г.

И накрая, органите на Черна гора показаха през цялата година добър напредък в подготовката за прехвърляне на управленски правомощия, особено с представянето на пакета документи за кандидатстване за раздели I и II през юли 2012 г.

През 2012 г. финансовата помощ от ЕС изигра стратегическа роля в Албания, като бяха отпуснати приблизително 95 млн. EUR по раздели I и II, с оглед укрепване на административния капацитет на редица институции и насърчаване на социалното, екологичното и икономическото развитие.

Текущите проекти в областта на правосъдието, реформата в държавната администрация и борбата с корупцията отбелязаха напредък. Правоприлагащите агенции постигнаха значително увеличение на капацитета в резултат на стратегическата подкрепа от ЕС и демонстрират конкретни резултати в борбата с организираната престъпност. Проектите за техническа помощ продължиха да оказват подкрепа на различни ресорни министерства и държавни институции, като резултатът е приемането на голям брой важни законодателни актове за привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС.

Инфраструктурните проекти обаче се сблъскват с проблеми при изпълнението, главно поради липса на координация между ресорните министерства и между националните и местните институции, което оказва въздействие върху дългосрочната устойчивост на проектите. Тази ситуация накара Комисията да изиска създаването на механизъм за междуинституционална координация по ИПП с цел да се гарантира устойчивостта на проектите.

Албания положи значителни усилия във връзка с подготовката за децентрализирано управление на средствата по ИПП. Все още се изискват допълнителни целенасочени действия, които да гарантират, че въведената система за децентрализирано управление отразява всички изисквания, посочени в регулаторната рамка по ИПП. При все това, ако всички условия са изпълнени, прехвърлянето на управленски правомощия може да бъде осъществено скоро. С оглед на тази акредитация албанските органи трябва да предприемат всички необходими мерки за гарантиране на стабилност по отношение на позициите на държавните служители, обучени за управлението на средствата по ИПП.

Сърбия получи статут на страна кандидатка през 2012 г. и продължи усилената си подготовка за въвеждането на децентрализирана система за изпълнение (ДСИ) за управлението на средствата по ИПП. Предвиденото за 2012 г. участие на ЕС по отношение на раздел I на ИПП възлизаше на 170,60 млн. EUR.

След дадената от независим одитор положителна оценка на съответствието бе завършена националната акредитация и пакетите за акредитация за всичките четири раздела на ИПП (I, II, III и IV) бяха изпратени на Европейската комисия през 2012 г.

Междувременно бе взето решение да не се предоставя достъп до раздели III и IV в рамките на настоящата финансова перспектива за периода 2007—2013 г. Първата одитна мисия за раздели I и II бе проведена от одитори на Генерална дирекция „Разширяване“ през ноември 2012 г. Очаква се управленските правомощия за тези раздели да бъдат предоставени на Сърбия в рамките на 2013 г.

През 2012 г. Комисията програмира с една процедура и заедно средствата за ИПП за 2012 г. и ИПП за 2013 г. за Босна и Херцеговина в рамките на раздел I като предвиди 84,77 млн. EUR в рамките на националната програма за 2012 г. Това е промяна в сравнение с предходните години, когато Комисията изготвяше една програма на година. Предимството на новия подход е, че планираните действия следваха дългосрочен план, като по този начин се осигуряват приемственост и икономии от мащаба.

Въпреки задълбочената подготовка на процеса на програмиране, който започна със срещи на политическо равнище, програмирането, както и през предходните години, бе съпроводено със значителни забавяния поради вътрешните затруднения на Босна и Херцеговина да постигне споразумение относно определянето и формулирането на проектите. Комисията прикани органите да приемат механизъм за ефективна координация между държавата и двете автономни общности с цел преодоляване на тези продължаващи затруднения.

Независимо от проблемите във връзка с програмирането и изпълнението на помощта по линия на ИПП, редица проекти доведоха до добри резултати и осезаемо въздействие, по-специално в сектора на вътрешните работи и при подкрепата за икономическото развитие. Интегрираната система за управление на границите се подобри значително, а подкрепата за развитието на туристическия сектор и подкрепата за малките и средните предприятия създаде и запази работни места.

Изпълнението на помощта от ЕС за Косово надхвърли заложените си финансови цели както по отношение на сключените договори, така и на плащанията. Подготовката на годишната програма по ИПП за 2012 г. за Косово беше завършена, като бяха предвидени 63,2 млн. EUR. Годишната програма за 2013 г. бе подготвена и одобрена от комитета за ИПП през ноември 2012 г. с цел да бъде приета в началото на 2013 г.

Участието на Косово в програмата за трансгранично сътрудничество на ИПП продължи с успех и през 2012 г., а финансовите споразумения за 2011 г. бяха подписани за всичките три програми за трансгранично сътрудничество (с Албания, бившата югославска република Македония и Черна гора). Първата покана за представяне на предложения в областта на трансграничното сътрудничество между Косово и Албания бе обявена през юни 2012 г.

През март 2012 г. бе организирана консултативна среща с гражданското общество, по време на която правителството представи предложените проекти на организациите на гражданското общество и предостави възможност за дискусии. Това бе първият път, когато в Косово се провежда подобна консултация на ранен етап от процеса на програмиране на ИПП.

Регионално сътрудничество и програми

През последните години регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа постигна значителен напредък, по-специално в областта на търговията, статистиката, енергетиката и транспорта, сътрудничество в областта на реформата в държавната администрация и гражданската защита. По-голямата част от подкрепата за бенефициерите по линията на ИПП се предоставя чрез националните програми. При все това около 9 % от наличните средства се разпределят чрез програмите с множество бенефициери. Те допълват националните програми и укрепват многостранните отношение в Западните Балкани и Турция в области, които са от решаващо значение за европейската интеграция и стабилността в региона.

В областите на намеса помощ по програма с множество бенефициери се предоставя само, когато има ясна нужда от регионално сътрудничество или хоризонтално действие, например чрез разрешаване на трансгранични проблеми или повишаване на ефективността чрез установяване на хармонизирани подходи, оползотворяване на съществуващи инструменти или подпомагане на мрежи от експерти. През 2012 г. индикативният размер на средствата, предназначени за тази цел, възлизаше общо на около 222,06 млн. EUR за раздел I.

Регионален проект за насърчаване на приобщаващото образование бе избран за един от приоритетите в сектора правосъдие и вътрешни работи, включително основни права и уязвими групи, а друг регионален проект за укрепване на защитата на свидетелите засилва борбата с организираната престъпност и корупцията. Връщането на бежанци и осигуряването на трайни решения на жилищния проблем се осъществява чрез регионалната програма за жилищно настаняване в рамките на процеса от Сараево, чийито най-голям донор е ЕС.

Специално внимание беше отделено на проекти, които помагат на бенефициерите да преодолеят икономическата и финансовата криза и да продължат започналото икономическо възстановяване чрез продължаване на финансовата подкрепа за приоритетни инвестиции в инфраструктурата в тясно сътрудничество с международните финансови институции (МФИ). Инвестициите в енергийната ефективност са насочени към постигане на устойчив икономически растеж и възприемане на стратегията „Европа 2020“.

В сектора на околната среда и изменението на климата бе избран регионален проект за засилване на сътрудничеството в областта на гражданската защита в Западните Балкани и Турция. С цел насърчаване на реформите и регионалното сътрудничество в областта на образованието програмата с множество бенефициери по ИПП за 2012 г. ще продължи досегашната практика и ще подкрепя действие 1 и 2 по програмата „Erasmus Mundus“, както и програмата „Младежта в действие“ в сектора социално развитие. По отношение на подкрепата за гражданското общество през 2012 г. бяха подписани 18 рамкови партньорски споразумения с над 170 организации от региона и Европа в различни приоритетни сектори, като борба с корупцията, енергетика, човешки права и сигурност, околна среда и природни ресурси.

Всички държави от Западните Балкани са изправени пред сериозни икономически и финансови предизвикателства. Необходимостта от гарантиране на интегриран, интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж — подкрепен от добро управление за растеж — бе призната от министрите в рамките на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮЕ), когато през ноември 2012 г. в Тирана те приеха визията за Югоизточна Европа (ЮИЕ) за 2020 г. Това е конструктивен подход от държавите в региона, за да се справят с настоящите предизвикателства с оглед на регионалната перспектива.

Доброто публично управление е част от политическите критерии за присъединяване и включва аспекти, които се простират отвъд реформата в държавната администрация, като политическа стабилност и зачитане на демократичните принципи, ефективност на управлението, добро управление на публичните финанси и спазване на върховенството на закона. Поради тази причина Комисията очаква от всички държави от Западните Балкани да въведат съдържателни и всеобхватни национални стратегии, които ще станат приоритетни области за финансова подкрепа в рамките на следващия инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II).

По регионалната програма на ОИСР SIGMA (Подкрепа за подобряване на администрацията и управлението) се предоставя значителна помощ в това отношение. Тя бе допълнително подсилена с наскоро одобрената задача за разработване на нови оценки по държави и за осигуряване на планове за действие по държави, за да се направи анализ на това дали и как националните реформи се прилагат ефективно. Тази цел се простира отвъд наблюдението на правната рамка и тя е да бъде разработен интегриран подход към реформата в държавната администрация, който да позволи на Комисията да използва наличните ресурси по по-последователен, ефикасен и устойчив начин и да осигури по-голяма съгласуваност в политическия диалог.

За да се гарантира ефикасно измерване на резултатите в съответствие с Регламента относно ИПП II, в SIGMA също така се определят стандартите за държавната администрация, които ще се използват като отправна точка за измерване на напредъка, и по-добри указания за политическия диалог на високо равнище с държавите относно реформата в държавната администрация.

Дейността по SIGMA е тясно свързана с Регионалното училище по публична администрация (ReSPA) и се допълва от него. В най-добрия случай това би довело до разработване на общ подход към РДА в региона, което би спомогнало за координиране на усилията и дейностите не само на национално равнище, но и на равнището на донорите. ReSPA обаче трябва да установи своята регионална легитимност като платформа на РДА за политически диалог на високо равнище и да консолидира признаването на качеството в ролята си на обучаваща институция за висши ръководители.

Поради тази причина в ReSPA се влагат допълнителни усилия, за да се консолидира неговата роля в следните области:

1. 
   повишаване на осведомеността за реформата в държавната администрация във всяка една от страните партньори чрез осигуряване на мрежа за партньорски дискусии и партньорски проверки;
   
2. 
   улесняване на обмена на национални стратегии и свързания с тях опит по отношение на подобряването на държавната администрация на всички равнища;
   
3. 
   предоставяне на обучение за укрепване на капацитета на държавните служители в държавите от Западните Балкани с акцент върху обучението на обучаващи и висши служители, което би осигурило максимален ефект.
   

През 2012 г. гъвкавостта на инструмента TAIEX бе демонстрирана чрез широк набор от дейности. Все повече се използват средносрочна техническа помощ и поредица от договорени краткосрочни действия. Този подход бе използван най-вече в сектора на селското стопанство и безопасността на храните, както и при помощта за Исландия, Косово и кипърската турска общност. TAIEX също така подкрепи оценката на съответствието на Черна гора с достиженията на правото на ЕС, т.нар. процес на подробна проверка, който е основна част от процеса на присъединяване към ЕС.

В съответствие с отбелязаната след 2005 г. тенденция, през 2012 г. TAIEX достигна до приблизително 30 000 държавни служители от държавите бенефициери. Турция, бившата югославска република Македония, Хърватия и Босна и Херцеговина се възползваха в най-голяма степен от предоставяната по линия на TAIEX помощ с почти пет хиляди участници от Турция (4 767) и повече от три хиляди участници от всяка от трите държави от Западните Балкани (съответно 3 431, 3 232 и 3 223).

Инструментът за местно администриране (LAF) имаше за цел да повиши осведомеността сред местните и регионалните органи в Западните Балкани. Бяха организирани 14 прояви във връзка с LAF в полза на почти 400 представители на местните и регионалните администрации.

Движещата сила на TAIEX разчита на експертните знания, предоставени от служители в държавната администрация на държавите — членки на ЕС. През 2012 г. бяха използвани знанията и компетенциите на почти 5 000 експерти и като цяло те получиха отлична оценка от бенефициерите. През 2012 г. тази цел беше изпълнена за по-голямата част от проявите; 99 % от участниците, предоставили обратна информация, посочват, че посетените прояви на TAIEX са им помогнали да подобрят своите знания.

С цел измерване на ефективността и на крайното въздействие на помощта, която се предоставя по TAIEX, бе въведена нова система за оценяване. Шест месеца след провеждането на дадена проява от кандидатите се изисква да предоставят онлайн обобщена обратна информация относно предоставената конкретна помощ.

През 2012 г. беше направена важна стъпка по пътя към предоставянето на държавите, обхванати от процеса на разширяване на ЕС, на по-стратегическа и ориентирана към присъединяването помощ като неразделна част от стратегията за разширяване. Предложената от Комисията правна и стратегическа рамка за планиране за предоставяне на предприсъединителна помощ от 2014 г. нататък ще засили връзката на помощта с политическото наблюдение и докладване чрез въвеждане на рамка, ориентирана към видими резултати, която осигурява постигането на желаното въздействие и възнаграждаването на доброто изпълнение. Това ще допринесе за допълнителното увеличаване на добавената стойност на средствата от ЕС, предоставяни на обхванатите от процеса на разширяване държави, като се създадат по-силни стимули за трансформирането на техните общества, правни системи и икономики, което е от взаимен интерес за Съюза, за държавите бенефициери по ИПП и за техните граждани.

В таблиците по-долу се предоставя информация за размера на всички отпуснати средства по ИПП между 2007 г. и 2012 г. в млн. EUR по бенефициери и раздели за страните кандидатки и потенциалните кандидатки. Данните отчитат трансферите, осъществени между раздели I и II през 2012 г.