Доклад оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционно предложение ”Изграждане на хидроенергийна система мвец “Мартиново” – мвец ”Чипровци-нова”



страница11/22
Дата27.04.2017
Размер1.64 Mb.
#20086
ТипДоклад
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   22

4.4. Почви


Почвите в района на инвестиционното предложение са от класа Лесивирани (Luvisols), вид Сиви горски. Върху земеделските земи, след съответна обработка, са се превърнали в т.н. антропогенни, по-точно агрогенни.

Заетите от горскодървесна растителност площи по механичен състав са глинесто-песъчливи, като среднодълбоките са слабо каменливи, а плитките – силно каменливи. Среднодълбоките са разположени на сенчестите изложения и на терени с по-малък наклон, плитките – на стръмните и припечни склонове.

Сивите горски почви имат оформен глинест В-хоризонт, образуван в резултат на процесите на механично преместване на финодисперсни частици от повърхностния хумусно-акумулативен А-хоризонт. Последният е по-маломощен от В-хоризонта и с по-светъл цвят.

Хумусното съдържание в А-хоризонта е сравнително малко – 1,5-2,5% в старо обработваеми участъци и до 4-5% под естествена растителност, като в дълбочина рязко намалява. Реакцията на почвения разтвор е слабо до средно кисела.

По механичен състав сивите горски почви варират от леко песъчливо-глинести до глинесто-песъчливи. Тъй като са разположени в хълмистите и предпланински райони, често върху девастирани терени, те са ерозирали в различна степен.

Сивите горски почви са сравнително ниско плодородни поради малката мощност на хумусно-акумулативния хоризонт и неблагоприятния воден и въздушен режим, причиняван от уплътнения илувиален хоризонт.

Земите са ДГФ, общински горски фонд, ССФ – частни имоти и антропогенно повлияни земи след рекултивация (бивши хвостохранилища и трасе на хвостопровод).

4.5. Отпадъци


Територията, която подлежи на оценка, е била подложена на значим антропогенен натиск. По протежение на реката е минавал хвостопровода от рудодобива и има няколко хвостохранилища. Те са рекултивирани и се възприемат като елемент от ландшафта.

Има генерирани битови отпадъци на площадката под яз.”Мартиново” от самонастанили се ромски семейства.

По течението на реката няма видимо замърсяване с отпадъци. Периодично замърсяване има при извършване на селскостопанските работи в близост до реката.

4.6. Вредни физични фактори

Шум

Съществуващи източници


Понастоящем на територията на бъдещите МВЕЦ “Мартиново” и МВЕЦ “Чипровци-нова” няма източници на интензивен шум. Шумовият фон се формира от естествения шум на р.Мартиновска (Чипровска) и от отделни автомобили, преминаващи рядко по успоредния на реката път за с.Мартиново. При огледа на терена са проведени измервания на фоновото еквивалентно ниво на шума Leq, dBA. На площадката на МВЕЦ “Мартиново” и на водовземането на МВЕЦ “Чипровци-нова”, разположени под стената на яз.”Мартиново”, фоновият шум Leq е около 48 dBA; по протежение на бъдещия тръбопровод – около 58-60 dBA и на площадката на сградоцентралата на МВЕЦ “Чипровци-нова”, разположена до гр.Чипровци – около 47 dBA.

Вредни лъчения


На разглежданата територия няма източници на вредни лъчения. В близост до яз.”Мартиново” и към площадката на МВЕЦ “Чипровци-нова” над гр.Чипровци преминава електропровод СН 20 kV.

4.7. Растителен и животински свят

4.7.1 Растителен свят


Съгласно класификационната схема на типовете горски месторастения, районът на централите е в област Мизия, подобласт Северна България, Среден планински пояс на горите от бук и иглолистни, подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (М-ІІ-1).

Според фито-географското райониране, районът попада в Европейската широколистна горска област, Илирийска (Балканска) провинция, Предбалкански окръг.

В района на инвестиционното предложение се срещат:

- Мезофитни фитоценози с преобладание на обикновен габър (Carpineta betuli). Често в състава им участва единично зимният дъб (Quercus dalechampii) и клена (Acer campeste). Дървостоите са от издънков произход.

- Във високите части на склоновете и по сенчестите изложения – мезофитни фитоценози от обикновен бук (Fageta silvaticae). В състава им участват обикновен габър и зимен дъб.

- Горски култури, създадени върху голи площи и след реконструкция на малоценни гори – в ниските части на района са от черен бор (Pinus nigra), а във високите – от бял бор (Pinus silvestris).

- Върху ерозирани терени с припечни изложения – ценози от келяв габър (Carpinus orientalis) и култури от акация (Robinia pseudoacacia).

Най-често срещани храсти са Crataegus monogina, Cornus sanguinea, Rubus hirtus, Corylus avellana.

Тревната растителност е главно от Dactilis glomerata, Festuca heterophyla, Poa silvatica, Calamagrostis arundinaceae, Luzula silvatica и др. В пролетния тревен синузий участват и луковични ефемероиди, като Scila bifolia, Corydalis salida, Anemone ranunculoides и др.

Територията е силно антропогенно повлияна, поради което липсват консервационно значими природни местообитания.

Между разпространените в района растения няма редки, застрашени от изчезване, както и защитени видове от ЗБР.

Разглежданата територия е изключена от потенциално “Натура 2000” място “Западна Стара планина и Предбалкан” с код BG 0001040 (Приложение карта), но се намира почти в центъра на посоченото “Натура 2000” място. В близост до територията, която се оценява, няма резервати, национални паркове и защитени местности, с които тя да има функционална обвързаност.


4.7.2 Животински свят

Ихтиофауна

Морфологична характеристика на проучения участък


Участъкът от р.Мартиновска, който потенциално ще бъде засегнат от строителството и експлоатацията на проектираната МВЕЦ представлява средно течение на планинска река (код 24.12 по Палеарктичната класификация на хабитатите), като е представен и хабитат 24.6 по същата класификация “Скали и големи камъни по речните брегове”. Споменатите типове хабитати не са включени в Приложение І на Директивата за хабитатите (92/43/ЕЕС). Ширината на реката в изследваните участъци е около 2-4 m, дъното е покрито със средни и едри камъни (според класификацията в БДС EN 14011), срещат се отделни скални блокове, а в местата със забавено течение има обширни пясъчни банки. Максималната дълбочина във вировете варира от 1.0 до 1.5 m 0.4 m, а височината на падовете – 0.2-0.3 m.

Речният участък между с.Мартиново и гр.Чипровци се подхранва главно от водата, изтичаща от преливника на яз.“Мартиново”. Съгласно информация от местни жители, летният отток е сравнително стабилен, като не са регистрирани критични маловодия. Водата от язовира в миналото е била използувана за промишлено водоснабдяване на рудодобивното предприятие в района, а сега се изпуска свободно през преливника. Водата от реката се използува от местното население за водопой на животни и за напояване на ниви, градини и ливади в речната тераса.


Актуално състояние на ихтиофауната


Теренното проучване за установяване на актуалното състояние на ихтиофауната в реката е извършено през април 2007 г. Приложен е метод за риболов с електрически ток, съгласно БДС EN14011, като е използуван прав импулсен ток с интензивност 400-700 А и честота 60-120 Hz. По протежение на реката от язовир “Мартиново” до проектираната сградоцентрала (около 3 km) са изследвани четири характерни речни участъка, всеки с дължина около 150 m. Извършвано е цялостно (по цялата ширина на реката) пробонабиране. Регистрирани са видовата принадлежност и броят на уловените риби след което рибите са пуснати обратно в реката.

Допълнително е събрана анкетна информация от риболовци, представители на местната власт, горскостопански работници и други местни жители, за ихтиофауната в района и за въздействията (минали и настоящи) върху нея.

Резултатите от извършеното проучване показват, че участъкът, който ще бъде потенциално засегнат от строителството и експлоатацията на проектираните МВЕЦ, понастоящем е практически обезрибен. Ихтиофауната е представена само от 2 вида риби – черна мряна Barbus petenyi (включена в Закона за биологичното разнообразие, Приложение 4) и речен кефал Leuciscus cephalus. Числеността на рибите е изключително ниска. Популационната плътност на черната мряна, която е доминиращият вид, не превишава 37.5 инд./ha. В състава на популацията преобладават индивиди с дължина до 15 cm. Речният кефал е представен само с единични екземпляри в отделни вирове.

От направения оглед и събраната анкетна информация става ясно, че наблюдаваното състояние на ихтиофауната е резултат от комбинирано негативно антропогенно въздействие. Първоначалното обезрибяване на реката, очевидно е резултат от интензивният незаконен риболов, практикуван в близкото минало, включително с използуване на взривни вещества. Заедно с това, възстановяването на рибното съобщество в тази зона чрез естествени миграции на риби от по-долните речни участъци е невъзможно, поради наличието на по-стар яз без рибен проход (водохващането на ВЕЦ ”Чипровци-стара”), който изцяло прегражда реката в района под гр.Чипровци. За подобряване на екологичното състояние на реката в този участък е от първостепенна важност да бъде реконструиран въпросният яз с рибен проход, който да позволява преминаването на черна мряна и речен кефал срещу течението. Заедно с това, данните от извършеното проучване дават основание да се предполага, че р.Мартиновска над гр.Чипровци може да бъде обитавана и от речна пъстърва Salmo trutta fario, но за това е необходимо съгласувано с органите на ИАРА да се организира съответното зарибяване.

По данни на местни риболовци, ихтиофауната на язовир “Мартиново” включва както местни, така и внесени от човека видове: речен кефал, речен костур, културен шаран, сребриста каракуда, червеноперка, толстолоб, слънчева риба, обикновена кротушка. Никой от съобщените видове не е консервационно значим. Възможно е в язовира да обитават и други видове риби, които не са обект на внимание от страна на любителите риболовци. Общите рибни запаси в язовира са относително бедни. След ликвидирането на рудодобивното предприятие не са извършвани зарибявания на язовира. Практикува се любителски риболов с ниска интензивност.

Земноводни (Amphibia) и влечуги (Reptilia)


Литературни данни за фауната от земноводни и влечуги в долината на р.Мартиновска няма. Информацията е получена от оглед и проучване на въпросния участък от реката (април 2007 год.) и от наблюдения върху тези групи животни от съседни места – селата Горни и Долни Лом, Митровци, Чупрене и Търговище, посещавани от ст.н.с В.Бешков – Институт по зоология БАН или от други експерти в различно време.

Разглежданият участък от реката е дълъг около 3 km. Той е обходен пеш (април 2007 год.) – отчасти покрай самата река, отчасти – по шосейния път с цел да се установят скалолюбивите видове по шкарпа. Фауната от земноводни и влечуги, както се очакваше, е твърде бедна. На таблица 4 е показан установеният видов състав и природозащитния статус на доказаните видове.

таблица 4


Българско и латинско име

Природозащитен статус

ЗБР

Берн. конв.

Д 92/43 ЕЕС

Голяма водна жаба
Rana ridibunda

ІV

ІІІ

V

Зелена или кафява крастава жаба
(яйца – неразличими)
Bufo viridis/B.bufo

ІІІ

ІІ или ІІІ

ІV (за зелената кр. жаба)

Стенен гущер
Podarcis muralis




ІІ

ІV

Зелен гущер
Lacerta viridis




ІІ

ІV

Пепелянка
Vipera ammodytes

ІV

ІІ

ІV

Горните видове са установени в ниска численост – по десетина големи водни жаби и стенни гущери и до единични екземпляри (пепелянката).

На таблица 5 са изброени видовете, които вероятно се срещат в изследвания участък от долината.
таблица 5

Българско и латинско име

Природозащитен статус

ЗБР

ЧК

Берн. конв.

IUCN

Д 92/43 ЕЕС

Горска жаба
Rana dalmatina

ІІ




ІІ




ІV

Жаба-дървесница
Hyla arborea

ІІ, ІІІ




ІІ

LR

ІV

Слепок
Anguis fragilis

ІІІ




ІІІ




ІV

Медянка
Coronella austriaca

ІІІ




ІІ




ІV

Жълтоуха водна змия
Natrix natrix







ІІІ







Сива водна змия
Natrix tessellata

ІV




ІІ




ІV

Смок-мишкар
Elaphe longissima

ІІІ

3.

ІІ




ІV

Срещането на видовете от табл.5 в изследвания район е почти напълно сигурно, но те ще бъдат с невисока или незначителна плътност на популациите (редки видове).



Пояснения към таблиците:

ЗБР Закон за биологичното разнообразие (ДВ, бр.77/09.08.2002), приложения ІІ, ІІІ и ІV.

ЧК Червена книга на Народна Република България, т.ІІ – животни, София, БАН 1985;

Берн.конв. Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания приложение ІІ и ІІІ;

IUCN 2002 Red List of Threatened Species (LR – нисък риск);

З застрашен вид;

Директива 92/43 на Съвета на ЕЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Директива за хабитатите), приложения ІІ, ІV и V.

Сред установените и предполагаеми видове почти няма такива с висока консервационна стойност. Единствено жабата-дървесница е защитена в “Червения лист на международния съюз за защита на природата” (IUCN) с кагетория LR (нисък риск). Вероятно по-късно през пролетта тя ще снася в разливите при опашката на яз.”Мартиново”. Тези изкуствено създадени разливи са единствените в изследвания участък на долината, които предлагат подходящи места за размножаване на този вид. Използването на язовира за добив на електроенергия с нищо няма да промени характера на тези разливи. В тях са намерени и яйца от крастава жаба, но не може да се установи със сигурност от кои от двата вида са – зелената или кафявата. Срещането и на двата вида там е еднакво вероятно.

Участъкът от речното течение между гр.Чипровци и с.Мартиново не е включен в проекта “Натура 2000”.

Бозайници

Състояние


Настоящата оценка и списъкът с видовете, обитаващи района, са изготвени на базата на лични непубликувани данни на н.с.Сирма Зидарова, Институт по зоология БАН и литературна справка. Наличната информация за видовия състав и отчасти за разпределението на видовете биотопи произлиза основно от фаунистични изследвания върху бозайниците в Западна Стара планина, правени преди приблизително 40 години. По-нови актуални данни за състоянието на някои видове в района на проектираните МВЕЦ са любезно предоставени от Държавно лесничейство гр.Чипровци. Личните данни са събрани по маршрутен метод в рамките на посещение през пролетта на 2007 год., както и при няколко предходни посещения в района на Западна Стара планина в периода 2005-2006 год.

Видовият състав на бозайната фауна в района е представен в таблица 6, където е отразен и природозащитният статус на видовете. Поради недостиг на конкретни данни за територията, списъкът включва както установени при посещението на обекта видове, така и видове, които са типични за този тип местообитания в Западна Стара планина, поради което са приети за сигурни или за много вероятни за конкретния район. В таблицата не са включени представителите от разред Chiroptera (Прилепи), тъй като не бе счетено, че планираният обект може да има някакво негативно въздействие върху тези видове.


Видов състав на бозайната фауна, обитаваща района и прилежащите околности на проектираните МВЕЦ по поречието на р.Огоста

таблица 6



Вид

IUCN

Бернска конвенция

Директива 92/43/EU

ЗБР 2002

Таралеж

Erinaceus eurоpaeus

-

-

-

Пр.3

Къртица

Talpa europaea

-

-

-

-

Белокоремна белозъбка

Crociadura leucodon

-

Пр.ІІІ

-

-

Малка белозъбка

Crociadura suaveolens

-

Пр.ІІІ

-

-

Голяма водна земеровка

Neomus fodiens

-

Пр.ІІІ

-

-

Малка водна земеровка

Neomus anomalus

-

Пр.ІІІ

-

-

Обикновена кафявозъбка

Sorex araneus

-

Пр.ІІІ

-

-

Малка кафявозъбка

Sorex minutus

-

Пр.ІІІ

-

-

Катерица

Sciurus vulgaris

*

Пр.ІІІ

-

-

Обикновен сънливец

Glis glis

*

Пр.ІІІ

-

-

Горски сънливец

Dryomis nitedula

*

Пр.ІІІ

Пр.4

Пр.2

Лешников сънливец

Muscardinus avellanarius

*

Пр.ІІІ

Пр.4

Пр.2 и 3

Полска мишка

Apodemus agrarius

-

-

-

-

Обикновена горска мишка

Sylvaemus sylvaticus

-

-

-

-

Жълтогърла горска мишка

Sylvaemus flavicollis

-

-

-

-

Черен плъх

Rattus rattus

-

-

-

-

Сив плъх

Rattus norvegicus

-

-

-

-

Домашна мишка

Mus domesticus

-

-

-

-

Кафява горска полевка

Clеthrionomys glareolus

-

-

-

-

Обикновена полевка

Microtus arvalis

-

-

-

-

Подземна полевка

Microtus subterraneus

-

-

-

-

Воден плъх

Arvicola terrestris

-

-

-

-

Белозъбо сляпо куче

Nannospalax leucodon

*

-

-

-

Див заек

Lepus europeaus

-

Пр.ІІІ

-

-

Язовец

Meles meles

-

Пр.ІІІ

-

-

Видра

Lutra lutra

*

Пр.ІІ

Пр.2 и 4

Пр.2 и 3

Невестулка

Mustella nivalis

-

Пр.ІІІ

-

Пр.3

Черен пор

Putorius putorius

-

Пр.ІІІ

-

Пр.4

Белка

Martes foina

-

Пр.ІІІ

-




Вълк

Canis lupus

-

Пр.ІІ

Пр.2 и 4

Пр.2 и 4

Чакал

Canis aureus



-

-

Пр.5

Пр.3

Лисица

Vulpes vulpes

-

-

-

-

Дива котка

Felis silvestris

-

Пр.ІІ

Пр.4

Пр.3

Рис

Lynx lynx




Пр.ІІІ

Пр.2 и 4

Пр.2 и 3

Дива свиня

Sus scrofa

-

-

-

-

Сърна

Capreolus capreolus

-

Пр.ІІІ

-

-

В бозайната фауна на Западна Стара планина преобладават европейските и евросибирските елементи. Болшинството видове са типични за мезофилните широколистни и иглолистни гори на Европейския континент. Изключение правят сляпото куче, което се отнася към групата на източноевропейските степни видове, и малката белозъбка, която е средиземноморски вид.

Изготвеният списък включва 36 вида бозайници, от които 24 вида се отнасят към групата на дребните бозайници (Micromammalia) и 12 вида – към тази на едрите бозайници (Macromammalia). Може да се каже, че районът се отличава с относително голяма видово богатство. Включени в списъка на световно застрашените видове (IUCN) са 7 вида. Седемнадесет вида са в Приложение № ІІІ на Бернската конвенция. В Приложение № ІІ на Директива 92/43/EU са 3 вида, а в Приложение 2 на ЗБР – 5 вида.

Предвид спецификата на предложения обект, с повишено внимание трябва да се разглеждат видовете, включени в следните нормативни актове (в скоби е посочен броят на включените в конкретния документ видове бозайници, разпространени в разглеждания район):

- Приложение № ІІ на Бернската конвенция – включва строго защитени видове, за които всяка страна взема съответните законодателни и административни мерки за осигуряване на защита (20 вида).

- Приложение 4 на Директива 92/43/EU – видове от обществен интерес, нуждаещи се от строга защита на цялата територия на тяхното естествено разпространение (т.е. не само в рамките на защитените територии от мрежата на Натура 2000) (6 вида).

- Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр.77/1997) – строго защитени видове на територията на цялата страна (6 вида).

При оценката на въздействието на предложения обект трябва да се акцентира върху видрата като вид, включен в Прил.ІІ на Бернската конвенция, Прил.4 на Директива 92/43/EU и Прил.3 на ЗБР. Видът е установен при посещението на обекта през пролетта на 2007 год. на базата на намерени екскременти както при яз.”Мартиново”, така и по бреговете на р.Мартиновска в отсечката между язовира и гр.Чипровци.

Територията, която ще бъде засегната от обекта, не се предвижда да бъде включена в Националната екологична мрежа, която е част от Общоевропейската екологична мрежа “Натура 2000”. Въпреки това, при извършване на технически мероприятия в района, трябва да се подхожда с повишено внимание, тъй като той ще граничи със защитена зона с код BG 0001040.

Орнитофауна


Орнитофауната (Aves), като част от гръбначната фауна (тип Chordata, подтип Vertebrata), която е най-добре проученият тип фауна и чийто природозащитен статус у нас е най-пълно регламентиран, в района на обекта е от видове, характерни за ниските части на нашите планини, в т.ч. за Стара планина и Предбалкана. В зоогеографски аспект орнитофауната е от палеарктичен тип и по-конкретно от видове, предимно на умерените географски ширини, като в района се срещат и някои видове с ареали в южните части на субконтинента Европа.

Тази част на Стара планина е посещавана неколкократно през различни години от периода 1989-2007 г.


Състояние на фауната в района на обекта


В обхвата на обекта и в близост до него от посещенията в тази част на планината са регистрирани следните видове птици (Aves) (Списък 1):
Списък 1.


  1. Зеленоглава патица (Anas platyrhynchos L.) – рядко посещава язовира

  2. Голям ястреб (Accipiter gentilis (L.))

  3. Малък ястреб (Accipiter nisus (L.))

  4. Обикновен мишелов (Buteo buteo (L.))

  5. Скален орел (Aquila chrysaetos (L.)) – прелитащи и кръжащи индивиди

  6. Сокол скитник (Falco peregrinus Tunstall) – прелитащи и кръжащи индивиди

  7. Сокол орко (Falco subbuteo L.) – прелитащи и кръжащи индивиди

  8. Черношипа ветрушка (Falco tinnunculusL.) – прелитащи и кръжащи индивиди

  9. Полудив гълъб (Columba livia f. domestica (Gmelin)) – в населените места

  10. Гривяк (Columba palumbus L.)

  11. Гугутка (Streptopellia decaocto (Frivaldski)) – в населените места

  12. Гургулица (Streptopelia turtur (L.)

  13. Обикновена кукувица (Cuculus canorus L.)

  14. Горска улулица (Strix aluco L.)

  15. Обикновена кукумявка (Athene noctua (Scopoli)) – главно в насел. места

  16. Черен бързолет (Apus apus (L.))

  17. Блед бързолет (Apus pallidus (Shelley))

  18. Алпийски бързолет (Apus melba (L.)

  19. Зелен кълвач (Picus viridis L.)

  20. Голям пъстър кълвач (Dendrocopos major (L.)) – в гори около и под обекта

  21. Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus (Ehr.))

  22. Малък пъстър кълвач (Dendrocopos minor (L.))

  23. Полска чучулига (Alauda arvensis L.)

  24. Качулата чулулига (Galerida crastata (L.))

  25. Селска лястовица (Hirundo rustica L.)

  26. Червенокръста лястовица (Hirundo dahurica L.) – рядка

  27. Градска лястовица (Delichon urbica (L.))

  28. Скална лястовица (Ptyonoprogne rupestris (Scopoli))

  29. Бяла стърчиопашка (Motacilla alba L.)

  30. Планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea Tunstall)

  31. Орехче (Troglodytes troglodytes (L.))

  32. Воден кос (Cinclus cinclus (L.))

  33. Лъскавоглав синигер (Parus palustris L.)

  34. Черен (боров) синигер Parus ater L.) – през есенно-зимния период

  35. Син синигер (Parus caeruleus L.)

  36. Голям синигер (Parus major L.)

  37. Горска зидарка (Sitta europaea L.)

  38. Домашна (скална) червеноопашка (Phoenicurus ochruros (Gmelin)) – вкл. в населените места

  39. Южен славей (Luscinia megarhynchos Brelim) – вкл. в населени места

  40. Червеногръдка (червеношийка)(Erithacus rubecula (L.))

  41. Кос (черен дрозд)(Turdus merula L.)

  42. Поен дрозд (Turdus philomelos C. L. Brehm)

  43. Имелов дрозд (Turdus viscivorus L.)

  44. Черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla (L.))

  45. Малко белогушо коприварче (Sylvia curruca (L.))

  46. Елов певец (Phylloscopus collybita (Vieillot))

  47. Горски (буков) певец(Phylloscopus sibilatrux (Bechstein)) – по време на сезонните миграции

  48. Жълтоглаво кралче (Regulus regulus (L.)) – през есенно-зимния период

  49. Червеноглаво кралче (Regulus ignicapillus (Tem­minck)) – през есенно-зим. период

  50. Гарван-мършар (Corvus corax L.) – прелитащи индивиди

  51. Сива врана (Corvus corone cornix L.)

  52. Сврака (Pica pica (L.)) – около и в населени места

  53. Сойка (Garrulus glandarius (L.))

  54. Авлига (Oriolus oriolus (L.))

  55. Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.)

  56. Обикновен скорец (Sturnus vulgaris L.) (сем.Sturnudae) – вкл. в населени места

  57. Зеленика (Carduelis chloris (L.)) – в ниските части на района

  58. Кадънка (щиглец)(Carduelis carduelis (L.)) – в ниските части на района

  59. Елшова скатия (Carduelis spinus (L.)) – през есенно-зимния период

  60. Обикновена чинка (Fringilla coelebs L.)

  61. Червенушка (Pyrrhula pyrrhula (L.))

  62. Черешарка (Coccothraustes coccothraustes (L.))

  63. Домашно врабче (Passer domesticus L.)

  64. Полско врабче (Passer montanus L.)

  65. Сива (полска) овесарка(Emberiza calandra L.)

  66. Жълта овесарка (Emberiza citrinella L.)

Както се вижда от Списък 1, за района, сред който е разположена територията на инвестиционното предложение, са характерни 66 вида птици. Този видов състав може да бъде оценен като не особено богат и дори по-скоро беден или относително беден, причина за което е сравнителното еднообразие на територията, сред която попада обектът – тясна речна долина със стръмни и на места каменисти склонове. Този видов състав не следва да бъде определян като окончателен видов състав в този район, тъй като, особено по време на сезонни и други миграции, тук е възможно да попаднат и още известен брой видове, в т. ч. и в населените места.

Доминиращите видове в горите в обхвата на обекта са червеношийката и обикновената чинка. Между самата река и бреговете й от водолюбивите видове с най-голям брой индивиди е планинската стърчиопашка. В населените места най-многобройни са домашното врабче и градската лястовица, като освен това значителен е броят на индивидите и при видовете селска лястовица, полудив гълъб, обикновен скорец.

В Приложение 2 (на застрашените от изчезване растителни и животински видове, опазването на които е приоритетно) на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр.77, Раздел II – Защитени зони, Чл.6, т.4(2) и (3)) попадат 4 вида (Списък 2):

Списък 2.


  1. Скален орел (Aquila chrysaetos (L.)) – прелитащи и кръжащи индивиди

  2. Сокол скитник (Falco peregrinus Tunstall) – прелитащи и кръжащи индивиди

  3. Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus (Ehr.))

  4. Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.)

От Списък 2 в Приложение 2 на ЗБР попадат 4 от характерните за района (в който попада обектът) видове, никой от които не е достатъчно силно свързан с водите на реката.

От тези видове при скалния орел са регистрирани само кръжащи високо над района индивиди. Двойките на вида гнездят предимно по високи отвесни скални масиви, откъдето видът носи и името си, но макар и по рядко – и на дървета. Гнездене в района на обекта не е регистрирано, нито са получени сведения за такова. В района на обекта – в по-голямата си част тясна речна долина, индивиди на вида трудно биха могли да ловуват така, че този район на практика няма значение и като хранителна база за вида. От друга страна самият вид е със значителна численост в страната, а освен това е и твърде пластичен в екологично отношение.

При сокола скитник са регистрирани също само прелитащи и кръжащи индивиди. Този вид е предимно орнитофаг – хранителните му обекти са почти изключително птици. Поради високата лесистост на района, той би могъл успешно да ловува на прелитащи над него птици, но не и на такива, които обитават гъстите гори. Районът на обекта – самата река и прилежащите й склонове – практически няма или би имал твърде ограничено значение като хранителна база за вида, като освен това обектът, тъй като е разположен в най-ниските части на района, не би имал каквато и да е възможност да повлияе на прелитащите над района птици, които биха представлявали плячка за индивиди на този вид.

Сирийският пъстър кълвач е най-многобройният вид кълвач в населените места у нас, а освен това и в ниските части на страната и поради това нито е рядък, а още по-малко застрашен от изчезване. Последният вид – червеногърбата сврачка – обитава и гнезди по ниска дървесна растителност в открити територии или в первази и проредени участъци на гори. Този вид у нас е твърде многоброен, а освен това се среща от морското равнище до твърде големи надморски височини, като през гнездовия период е регистриран на над 1600 m н. в.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   22




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница