Доклад оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционно предложение ”Изграждане на хидроенергийна система мвец “Мартиново” – мвец ”Чипровци-нова”



страница13/22
Дата27.04.2017
Размер1.64 Mb.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   22

5.2. Води

Повърхностни води


Двете МВЕЦ на р.Мартиновска – МВЕЦ “Мартиново” и МВЕЦ “Чипровци-нова”, са централи от деривационен тип (независимо че тръбопроводът за МВЕЦ “Мартиново” е с малка дължина) и работят на течащи води.

По време на строителство

Основното съоръжение на хидроенергийната система е яз.”Мартиново”, от който се подават води за двете централи в размер на Qзастр. = 1,00 m3/s при максимална сработка в язовира до 1 m. Напорните съоръжения (стоманени или стъклопластови тръби с DN 700; 800; 900 и 1000 mm са прокарани по сухия откос на стената, по площадка, рекултивирана след строителството на яз.”Мартиново”, по банкета на пътя от площадката към яз.”Мартиново” до асфалтовия път гр.Чипровци – с.Мартиново (800 m), по трасето на хвостопровода, останал от рудодобива и през голи поляни, пасища и малка част през обработваеми селскостопански земи. Сградоцентралите са на незаливаеми при високи води площадки.

Основният проблем при осъществяването на хидроенергийната система е свързан с началото на строителството, при което трябва да се осигури водовземането от яз.”Мартиново”. За това е необходимо:


  • Да се извърши заснемане на отложените в язовира наноси и да се уточни техният обем и максимална кота на отлагане.

  • Да се почисти шахтата към основния изпускател от язовира. Да се разкрие основният изпускател като се провери състоянието на работния и ремонтния затвор и самият основен изпускател. Да се извърши ремонт и подмяна на затворните органи при необходимост.

  • Да се извърши оглед от водолази на съществуващата водовземна кула за рудодобива, да се изясни начинът на подаване на водите и да се вземе проектно решение за водовземане от кота, по-висока от котата на наносния обем по време на изпразване на езерото.

  • Да се прецени необходимостта от временно възстановяване на съществуващия бараж под яз.”Мартиново”, за да се използва като утаител при изпускане на води от язовира за задържане на евентуален наносен отток.

  • Да се осигури бавно изпразване на яз.”Мартиново” до необходимата кота за изграждане на новото водовземане от язовира.

  • Да се изгради нова водовземна кула на левия бряг на езерото.

  • След приключване на ремонтните работи по основния изпускател, работният затвор се затваря и отпочва строителството на двете централи и съоръженията към тях.

Водите по време на строителство преливат през преливника на яз.”Мартиново” или при повишаване на нивото с опасност за изграждане на новото водовземане се провеждат през основния изпускател, както при първоначалното изпразване на езерото. След изграждане на водовземното съоръжение, през периода на строителство, за високите води работи преливникът на язовира. Частичните ремонти, които е необходимо да се извършат по преливника, могат да се осъществят след пускане в експлоатация на двете малки ВЕЦ или при сработване на водохранилището в зависимост от решението на проектанта.

Турбините, монтирани в централата, са: за МВЕЦ “Мартиново” една турбина тип Францис на вертикална ос, която работи от  = 0,100 m3/s до Qзастр. = 1,00 m3/s и за МВЕЦ “Чипровци-нова” две турбини тип Пелтон с  = 0,100 m3/s (0,05 m3/s за една турбина) и Qзастр. = 1,00 m3/s (0,500 m3/s за една турбина). При водни количества в р.Мартиновска Qр = Qек.(ов) +   централите започват да работят, а при Qр > Qек.(ов) + Qзастр.  започва преливане през преливника на язовирната стена. Водите се отнемат при язовира. Екологичното (оводнителното) водно количество се подава от преливника на разпределителната шахта на МВЕЦ “Мартиново”, под преливника на язовира. Връщането на обработените от двете централи води става след изтичалото (долна вада) на МВЕЦ “Чипровци-нова”. Нарушението на естествения режим на оттока на р.Мартиновска от работата на двете МВЕЦ настъпва в участък с дължина около 2900 m (от яз.”Мартиново” до долна вада на МВЕЦ “Чипровци-нова”).

Технологията и организацията на дейностите по време на строителство на двете централи и режимът на работа в експлоатационни условия определят въздействието им върху повърхностните води.

По време на строителство:



  • Водопотреблението на обектите за всяка МВЕЦ включва условно чисти води за строителните дейности и питейна вода за строителните работници и механизаторите. Условно чистите води се осигуряват от р.Мартиновска. Техният размер няма да наруши режима на оттока на реката. Питейната вода ще се доставя бутилирана и с водоноски, а при МВЕЦ “Чипровци-нова” може да се използват и чешми с доказани качества на вода за пиене.

  • Влиянието върху качеството на водите на р.Мартиновска е свързано с опасност от повишаване на мътността на реката по време на строителството. На двете строителни площадки, които са в близост до реката, ще се изградят механични утаители за утаяване на строителните води. При ремонтните работи на основния изпускател и строителството на водната кула на яз.”Мартиново” в р.Мартиновска да се прецени необходимостта от възстановяване на бента на старото водохващане за използването му като утаител при източване на язовира.

За изключване на утечки от строителната механизация и транспортните коли ще се извършва ежедневен контрол над техническото състояние на машинния парк. Неизправните машини не се допускат до работа. Проектът на двете централи и решенията за достъп до строителните площадки и строителните участъци не изисква преминаване през реката и работа в речното корито с изключение на възстановяване на стария яз, което изключва замърсяване на речното течение. При премостването на реката (на 800 m след началото на напорна деривация за МВЕЦ “Чипровци-нова”) и изграждане на мостовото съоръжение, към механизацията трябва да се предявят посочените изисквания.

По време на строителството на двете малки ВЕЦ не настъпват промени в режима на оттока и в речното корито. Състоянието е идентично като това в настоящия момент.

Максималният брой работници, за който трябва да се осигурява вода по време на строителството, е до 60-70 души. На строителните площадки ще има химически тоалетни.
По време на експлоатация


  • Водопотреблението за двете МВЕЦ е:

- за МВЕЦ “Мартиново”  = 0,100 m3/s; Qзастр. = 1,00 m3/s

- за МВЕЦ “Чипровци-нова”  = 0,050 m3/s; Qзастр. = 0,500 m3/s


(за една турбина)
 = 0,100 m3/s; Qзастр. = 1,00 m3/s
(за две турбини)

  • Водите се вземат от яз.”Мартиново” и се изпускат в реката при вливане на долна вада на МВЕЦ “Чипровци-нова” в р.Мартиновска. Питейна вода ще се доставя за експлоатационния персонал (в зависимост от автоматизацията на централите) или за охраната бутилирана. Към всяка централа трябва да се изгради тоалетна с изгребна яма, или да се стационира химическа тоалетна в зависимост от решението на проектанта и Възложителя.

  • Съвременното производство на оборудване на МВЕЦ е с висока степен на автоматизация, която не изисква наличие на експлоатационен персонал на място. Автоматиката гарантира изключване на утечки и аварийни разливи и осигурява работа на централите без опасност от замърсяване на водите на р.Мартиновска в експлоатационни условия. При технико-работното проектиране проектантът трябва да прецени необходимостта от предвиждане на маслосъбирателна шахта във всяка сградоцентрала.

Основните въздействия на МВЕЦ “Мартиново” и МВЕЦ “Чипровци-нова” върху повърхностните води се отнасят до:

  • нарушаване режима на речния отток на р.Мартиновска от яз.”Мартиново” до МВЕЦ “Чипровци-нова”;

  • въздействие върху речното русло;

  • провеждане на високите води;

  • влияние върху инфраструктурни обекти – пътя гр.Чипровци – с.Мартиново;

  • функциониране на екосистемата;

  • възможност за проява на кумулативен ефект по р.Мартиновска от изградените МВЕЦ и разрешените водовземания.

Определяне на екологичните (оводнителните) водни количества
за нормално функциониране на речната екосистема и тяхното осигуряване


Проектирани са две МВЕЦ на р.Мартиновска над гр.Чипровци. Водовземането ще се извършва от съществуващият яз.”Мартиново”. Язовирът е бил изграден за водоснабдяване на мините в района. Поради прекратяване на дейността на мините, той не се експлоатира. В момента в реката надолу по течението й след него протича естественият отток, преливащ през преливника на язовира, който е непрекъснато пълен до най-високото си работно ниво. Първата от двете МВЕЦ е разположена непосредствено след язовира. Отработената от нея вода се подава по напорна деривация и тръбопровод към (втората) МВЕЦ “Чипровци-нова”. Участъкът между водохранилището и изтичалото на МВЕЦ “Чипровци-нова” е с дължина около 3 km. Режимът на оттока в този участък ще бъде нарушен. Необходимо е да се определят водни количества, които да се изпускат за оводняването му за запазване на речната екосистема.

За определянето на оводнителните водни количества е извършено моделно изследване по методика, разработена от ст.н.с. ІІ ст. К.Зарбова. Използва се математически модел, основан на зависимостта на общата численост на зообентоса от оттока. Изменението на общата численост се разглежда като вероятностен процес. За да се установят параметрите на модела са необходими данни от съответстващи си стойности на общата численост и средномесечното водно количество, обхващащи цялостен вегетационен период. За тази цел са използвани обобщени данни от продължителни натурни наблюдения за цялата територия на България. Използва се критерият на Фишер и изменението на общата численост за оценка на значимостта на изменение на зообентосната ценоза при различни режими на оводняване. Разработена е програма, с чиято помощ са извършени изчисленията.

Режимът на оводняване се определя по следната схема.


  • Моделиране на развитието на зообентоса при естествен режим на оттока. Тъй като водите на яз.”Мартиново” не се използват от редица години, съществуващият режим на оттока е естественият (в естественото си състояние).

  • Моделиране на нарушения режим на оттока в обезводнения участък при различни режими на оводняване.

  • Моделиране на развитието на зообентоса при получените различни режими на нарушаване на оттока.

  • Сравняване на получените редици от средномесечни стойности на общата численост на зообентоса при нарушен режим с тази, получена при естествен, за избор на подходящ режим на оводняване.

Оттокът за створа на яз.”Мартиново” е определен, като е използвана за аналог ХМС № 16350 на р.Дългоделска Огоста при с.Дълги дел за периода 1961 г. – 1998 г. Нормата на оттока е 0,600 m3/s, а коефициентът на вариация – 0,26. Застроеното водно количество е 1,00 m3/s.

Извършени са балансови изчисления с помощта на компютърна програма за определяне на нарушения режим на оттока за участъка между яз.”Мартиново” и МВЕЦ “Чипровци-нова” при различни варианти на оводняване. Изчисленията са направени при следните предпоставки. Язовирът ще сработва само 1 m от кота НВРВН 613,00 до кота ННРВН 612,00. Няма да се използва регулиращият обем на водохранилището. Води ще преливат когато притокът е по-голям от застроеното водно количество. В останалото време в реката ще протича само водното количество, предвидено за оводняване. Разгледани са оводнителни водни количества в размер на 0,050; 0,060; и 0,070 m3/s. Вариантът 0,065 m3/s е предложен от проектанта.

На фиг.8 е дадено вътрешногодишното разпределение на оттока за изследвания участък при естествен и нарушен режим.

фиг. 8. Нарушен режим на оттока

През пролетното пълноводие (април-май) оттокът се формира от прелелите водни количества. През останалото време оттокът се формира главно от водните количества, предвидени за оводняване.

С получените хидроложки редици за нарушените режими са извършени моделни изследвания за определяне на числеността на зооценозата.

На фиг.9 са показани стойностите по критерия на Фишер за месеците от вегетационния период за различните режими на оводняване. На фиг.10 е показана средномесечната обща численост за месеците от вегетационния период за вариантите на оводняване в сравнение с тази при естествен режим.

фиг. 9. Оценка на развитието на зообентоса при нарушаване на режима на оттока




фиг. 10. Средномесечна обща численост на зообентоса


При анализа на моделираното състояние на речната зооценоза се забелязва, че средата на обитаване не се променя съществено при промяна на водното количество за оводняване. Предлага се в участъка между яз.”Мартиново” и МВЕЦ “Чипровци-нова” да се изпуска водно количество за съхраняване на речната екосистема в размер на 0,080 m3/s. Водното количество е завишено спрямо полученото с оглед съхранение на биологичната пълноценност на речната екосистема в размер на 0,060 m3/s поради доказано наличие на видра, приемливи условия за потенциално рибно съобщество, необходимост от вода за водопой и отчитане на продължителния период на протичане на естествените водни количества в реката след снемането на водопотреблението от яз.”Мартиново.

Въздействия върху речното русло


По време на строителството не настъпват изменения в морфологичните и хидравличните характеристики на речното русло на р.Мартиновска от яз.”Мартиново” до МВЕЦ “Чипровци-нова”.

Нарушаването на морфологичните и хидравличните характеристики на речното русло по време на експлоатация между язовира и МВЕЦ “Чипровци-нова” не могат да бъдат оценени като значими поради следните особености.

При подаване на необходимите води за централите, всички води в реката до Qр = Qек.(ов) +   =  0,080 + 0,100 = 0,180 m3/s протичат в речното корито, а при работа на централите в реката протичат 0,080 m3/s.

Определящо за режима на оводняване на реката е работата на МВЕЦ “Мартиново”.

По данни за режима на оттока на р.Мартиновска към створа на яз.”Мартиново” и през трите месеца на пълноводие (ІV, V, VІ) има преливане през преливника, при това при разглеждане на сценарий за отнемане на 1,00 m3/s за МВЕЦ.

През поливния сезон за задоволяване на нуждите на напояването на селскостопанските земи по искане от страна на собствениците ще се изпускат по речното корито допълнителни води. При недостиг на води за работата на МВЕЦ “Мартиново” (в изключително сухи години), когато определящи са водите за напояване, централите няма да работят. Това определя, че са гарантира минимален отток, отговарящ на естествения.


Риск от намаляване на самопречиствателната и асимилационна
способност на р.Мартиновска


Поради липса на замърсители (тези на площадката на яз.”Мартиново” имат незначително влияние – ромските семейства ще бъдат изселени поради това, че са се самонастанили, или ако Възложителят прецени, че е възможно тяхното оставане, те ще се включат в системата за управление на отпадъците и в канализацията на МВЕЦ “Мартиново” – изгребна яма или химическа тоалетна). Няма опасност от намаляване на самопречиствателната и асимилационна способност на реката в разглеждания участък.

Провеждане на високите води


Провеждането на високите води става както до сега през преливника, но при облекчени условия поради това, че яз.”Мартиново” позволява централите да работят при преминаване на високите води и да се намали размерът на Q1%, преминаващо през преливника. Необходимо е със съдействието на община Чипровци да се почисти речното корито, като Възложителят ще поддържа 500 m от речното русло под яз.”Мартиново” и 500 m под МВЕЦ “Чипровци-нова”.

Наносен отток


Посоченият начин за осигуряване на висока кота на поемане на водите за двете централи изключва опасност от пропускане на наноси от язовира. Особено значение има предварителното заснемане на отложените в язовира наноси и контролът на отлагане на наноси в процеса на експлоатация.

Влияние върху инфраструктурните обекти.
Път гр.Чипровци – с.Мартиново


Пътят гр.Чипровци – с.Мартиново се намира на кота, значително по-висока от речното русло и не съществува опасност от неговото заливане. Поради транспортиране на тежки товари по трасето, е необходимо да се проверят всички мостове за максималния товар, който ще се превозва до обектите.

Функциониране на екосистемата


Предвидените екологични (оводнителни) водни количества в р.Мартиновска при маловодие осигуряват запазване на биологичната пълноценност на речната екосистема.

Размерът на екологичните води подлежи на прецизиране в резултат на мониторинга, който ще се провежда при строителството и 3 години при експлоатация.

Коридорните функции на р.Мартиновска са нарушени от водохващането на ВЕЦ ”Чипровци-стара”, където не е предвиден рибен проход и реката в разглеждания участък е обезрибена. Налага се да се търсят възможности собственикът на ВЕЦ ”Чипровци-стара” да осигури изграждане на рибен проход, а със съдействието на ЛРС или ИЛРА да се осигури редовно зарибяване на яз.”Мартиново”.

Поради малката сработка в яз.”Мартиново” при работа на централите не съществува опасност от нарушаване на условията, създадени в опашката на язовира при влажната зона. Това определя нейното съхранение в условия на експлоатация на двете централи.

Предвидените мерки в период на строителство и експлоатация създават условия за устойчиво функциониране на екосистемата, а след реконструкция на водохващането на ВЕЦ ”Чипровци-стара” има условия за подобряване на нейните възможности за възпроизводство.

Кумулативен ефект


Колективът от експерти, разработили ДОВОС, работи от 1987 год. по проблемите на въздействието върху речните екосистеми в резултат на нарушаване на режима на естествения речен отток след хидротехнически съоръжения. Обследвани са значителна част от намиращите се в експлоатация около 50 години водохващания на Баташки водносилов път, каскади “Петрохан”, “Искър”, “Доспат-Въча”, както и състоянието на екосистемите с работещи рибни проходи – Джерман, Парангалица и др. Над 10 години при разработване на ДОВОС за каскада “Горна Арда”, ХВ “Цанков камък”, яз.”Яденица” са провеждани наблюдения върху макрозообентос, херпетофауна, бозайници, орнитофауна. В резултат на дългогодишните наблюдения, включително и при разработване на “Генерални схеми за басейново управление на водите в Р. България” (2000 год.), е разработен и усъвършенстван математически модел за определяне на водните количества, които задължително остават в речните течения при нарушаване на естествения режим на оттока.

В разглеждания участък между яз.”Мартиново” и МВЕЦ “Чипровци-нова” няма значителни притоци, върху които да е възможно хидроенергийно застрояване. Разрешения за водоползване на притоци и на р.Мартиновска над яз.”Мартиново” не създават условия за възникване на кумулативен ефект поради това, че яз.”Мартиново” е съществуващ от 50 години обект на р.Мартиновска и евентуални МВЕЦ по притоците й ще връщат водите си преди вливането им в р.Мартиновска.

Водохващането на ВЕЦ ”Чипровци-стара” се намира на около 4-5 km под сградоцентралата и долната вада на МВЕЦ “Чипровци-нова”, където обработените от хидроенергийната система от две МВЕЦ води, отнети от яз.”Мартиново”, се връщат в реката.

Съгласно собствени на колектива проучвания, в условията на България, а с оглед и опита на други страни, проточният участък между две застроявания на една река (две водоподприщващи съоръжения) при централи на течащи води от деривационен тип, в който е необходимо запазване на естественото състояние на реката и нейната географска, социална и екологична значимост е препоръчително да бъде 2-3 km. В разглеждания случай разстоянието е 4-5 km.

Въздействието на МВЕЦ “Мартиново” и МВЕЦ “Чипровци-нова” върху повърхностните води

По време на строителство е:


  • пряко;

  • краткотрайно;

  • временно до изграждане на връзката с “яз.”Мартиново” – водовземна кула;

  • без кумулативен ефект при спазване на предложените мерки.

По време на експлоатация е:

  • пряко;

  • дълготрайно;

  • постоянно;

  • без кумулативен ефект поради пропускане на необходимите води за устойчиво развитие на екосистемата, осигуряване на води за водопой, запазване на връзката ляв-десен бряг на р.Мартиновска, а при изграждане на рибен проход при ВЕЦ ”Чипровци-стара” – развитие и на коридорната значимост на реката до яз.”Мартиново”.

Подземни води


МВЕЦ “Мартиново” и МВЕЦ “Чипровци-нова” както по време на строителство, така и по време на експлоатация не оказват въздействие върху подземните води.

1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   ...   22


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница