Предлаганият от проектанта вариант с “Изграждане на хидроенергийна система МВЕЦ “Мартиново” – МВЕЦ “Чипровци-нова” се представя с инвестиционното предложение поради следните мотиви:
-
Линейно развитие на схемата на двете централи с възможен достъп до всички съоръжения от пътя гр.Чипровци – с.Мартиново.
-
Подходящи хидроложки условия с използване на резервираните в яз.”Мартиново” води за изграждане на МВЕЦ и производство на електроенергия.
-
Като цяло хидроенергийната система е отдалечена от населени места с изключение на четирите къщи при МВЕЦ “Чипровци-нова”.
-
Генерираните отпадъци по време на строителството са ограничени, а по време на експлоатация МВЕЦ не генерират производствени отпадъци.
-
Съоръженията на двете централи ще се проектират, строят и експлоатират съгласно изискванията на нормативната база в страната за проектиране, строителство и експлоатация на хидротехнически съоръжения към ВЕЦ.
-
Възможно е изпълнение на определени инженерни решения, с които да се намалят отрицателните въздействия върху околната среда.
-
В проекта е доказана енергоикономическата ефективност на системата.
При извършване на огледите и проучванията на територията, на която се намира хидроенергийната система МВЕЦ “Мартиново” – МВЕЦ “Чипровци-нова”, оценка на конкретните условия и възможни ситуации при строителството, от страна на експертите по ОВОС се предлагат следните промени:
-
Да се използва водовземното съоръжение за рудодобива в яз.”Мартиново”, с което за изтакане на езерото при строителството на новата водна кула да се вземат води от високата кота, използвана от рудодобива.
-
Източването на езерото при изграждане на водовземното съоръжение да се извършва постепенно, като е възможно с оглед на сигурност временно да се възстанови стар бараж под яз.”Мартиново” по течението на реката, който да служи за утаител при изпразване на язовирното езеро.
-
Предварително, преди отпочване на ремонта на основния изпускател и изграждането на водовземното съоръжение, да се заснемат отложените в езерото наноси, за да се уточни максималното им ниво при водовземането.
Предложенията от експертите в ДОВОС са съгласувани и приети от проектанта и Възложителя.
ІV. Описание и анализ на компонентите и факторите
на околната среда, които ще бъдат засегнати
от изграждането на хидроенергийната система Климат Климатична характеристика на територията, в която е предвидено изграждането на двете МВЕЦ. Условия за извършване на строителството
Климатът на района на хидроенергийната система МВЕЦ “Мартиново” – МВЕЦ “Чипровци-нова” е умерено континентален и по-конкретно се отнася към Предбалканския климатичен район.
Районът обхваща хълмистите припланинските места непосредствено пред Стара планина, които на север имат надморска височина 300-350 m, а на юг достигат до около 100 m. Климатът в този район се характеризира с голямо разнообразие на морфометричните показатели и съответно с относително голяма пространствена променливост на стойностите на климатичните характеристики. Сложният пресечен терен, разнообразието на склонове с различна ориентация и наклон, дълбоките прорязани речни долини от една страна и близостта на издигащото се било на Стара планина формират климатичните особености на района. Всички тези фактори влияят най-съществено на термичния режим, режима на валежите и до голяма степен на режима на облачността.
За описание на климатичния фон на разглежданата територия са използвани данните от Климатичните справочници на НРБ томове от 1 до 5. Анализът на климатичните условия е направен по сезони, като за основна изходна информация са използвани данните от климатична станция Берковица.
Зима
Зимата в разглеждания район е студена и съобразно надморската височина средната януарска температура е около -2С. Средната минимална температура за януари е около -6С, а абсолютната минимална температура може да спадне под -14С.
Средните от максималните януарски температури са около 2С. В отделни ситуации има проява на фьон водещ до по-високи стойности на максималните температури, които могат да надхвърлят 13С. Снежната покривка е относително устойчива в северните участъци и е средно в интервал 30-60 дни. Снежната покривка се установява устойчиво около средата на декември и изчезва средно в края на февруари и началото на март. В най-високите части на райони има условия за натрупване на сравнително по-дебела снежна покривка достигаща до 50 cm.
В откритите части на терена има предпоставка за относително добри аерационни условия. Средните месечни скорости на вятъра са около и 2 m/s. Преобладаващи за района през зимния сезон, както и почти през цялата година са ветровете от северозапад. Зимата, както и цялата година, се характеризира с голям процент затишия - над 57% от общия случай на наблюдение. В долината, в която е разположен тръбопровода стихването на вятъра е значително, като в отделни прави участъци в случаите, когато посоката на вятъра съвпада с ориентацията на долината скоростта на вятъра може да достигне или дори да надвиши тази на открито.
През зимата при определени синоптични ситуации се проявява фьон, водещ до повишаване на температурите и стопяване на снежната покривка.
Средната облачност на района през зимата е над 7 бала. През сезона се регистрират средно 9 ясни и 40 мрачни дни.
Лято
Средните месечни температури са в интервала 18-22С в по-ниските открити части на разглеждания район. В зоната на МВЕЦ тези температури може да са с около 0,5-1,0С по-ниски. При продължителни антициклонални обстановки максималните температури на въздуха надхвърлят 33С. При студени нахлувания температурите могат да спаднат и под 14С.
Средната месечна обща облачност през лятото е в граници 3-5 бала. Режимът на вятъра през лятото е силно повлиян от орографията. През този сезон се появяват благоприятни условия за развитие на локална циркулация, която се изразява по различен начин в различните й части. По склоновете на долините при устойчиво антициклонално време се образуват склоново-долинни ветрове.
Пролет и есен
Пролетта е хладна със средна месечна температура за централния пролетен месец около 10С. Есента е по-топла от пролетта с около 6С. В средата на март средната денонощна температура на въздуха надвишава 5С.
През пролетта средната месечна скорост на вятъра е в интервала 1-2 m/s. Характерната за пролетта динамика на атмосферата проличава в намаляване на процента на затишията. Есента е сезонът с най-слаби ветрове и най-тихият сезон – през септември тихото време е около 60%.
Оттокоформиращи фактори
Валежите и изпарението са двата основни климатични елемента, формиращи оттока на повърхностните води.
За района е характерно типичното континентално разпределение на валежите с ясно изразен максимум през топлото полугодие – май-юни и минимум през студеното – февруари. Годишната сума на валежите в района с в граници 650-850 mm. Сезонните валежи са съответно за зимата 153 mm, за пролетта 236 mm, за лятото 252 и 186 за есента. Около 60-70% от зимните валежи са от сняг.
Максималните денонощни валежи в района се определят от местоположението и могат да надхвърлят до 100 mm.
По-подробно режимът на климатичните характеристики може да се проследи от приложените фигури (1-9), илюстриращи годишният ход на метеорологичните елементи в представителните за разглеждания район станции.
Влияние на метеорологичните фактори върху качеството на атмосферния въздух
В пониженията на релефа през ясни и тихи нощи ще се формират различни по дълбочина инверсии на температурата, които от своя страна са неблагоприятни за задържане на замърсители от източници с малка височина разположени в дъното на релефната форма, каквито са транспортните средства. Обратно през деня там се получава прегряване на въздушните маси, което от своя страна спомага за изнасянето на праховидните замърсявания във височина.
Долините и деретата могат да играят ролята на естествен аерационен канал усилващ въздушните течения ориентирани по геометрията им. В зависимост от синоптичната обстановка при поява на димен (прахов) факел той ще е насочен предимно по посока съобразена с тази особеност, което спомага за пренасянето на примеси на по-големи разстояния от източника. От друга страна при безветрие се създават условия за инверсионно разпределение на температурите, което може да доведе до натрупване на замърсители в приземния въздушен слой.
Разглежданият район не е благоприятен по отношение на въздухообмена. Той почти от всякъде е защитен от елементите на релефа с различен мащаб. Средната годишна скорост на вятъра за представителната станция е 1,4 m/s. През цялата година средната месечна скорост на вятъра не надвишава 1,9 m/s. В района на тръбопровода се очаква тези скорости да са с около 0,5 m/s по-ниски, а тихото време ще е над 60%. Това показва, че през цялата година преобладават обстановки допринасящи за задържането на замърсители в атмосферата. В резултат на това по време на строителните дейности в отделни синоптични ситуации може в отделни участъци да се формират относително по-високи концентрации на замърсителите от транспорта, както и повишено запрашаване.
 
Фиг.1 Средна месечна, минимална и абс. минимална температура - ст.Берковица
Фиг.2 Средномесечна, максимална и абс. максимална температура - ст. Берковица
Фиг.3 Средномесечен брой на ясните дни по обща облачност - ст. Берковица
Фиг.4 Средномесечно количество валеж - ст.Берковица
Фиг.5 Средномесечна обща облачност - ст.Берковица
Фиг.6 Средномесечна относителна влажност на въздуха- ст. Берковица
 
 Януари тихо-57.1% Април тихо-46.0%
Юли тихо-51.9% Октомври тихо-53.3%
Годишна тихо-52.0%
Фиг.7 Рози на вятъра - ст.Берковица
Качество на атмосферния въздух – източници на замърсяване на въздуха в разглежданата територия
Спирането на рудодобива и рудопреработващата дейност, извършването на рекултивация на хвостохранилищата, традиционните незамърсяващи въздуха дейности в гр.Чипровци, язовирното езеро на яз.”Мартиново” и горските и пасищните масиви определят чистотата на атмосферния въздух. В момента в района липсват антропогенни фактори, които да влияят върху качеството на въздуха.
Пътната инфраструктура (пътя гр.Чипровци – с.Мартиново) е слабо натоварена. Отстоянието от гр.Чипровци до гр.Монтана е 24,4 km, а от гр.Чипровци до с.Мартиново е около 4-4,5 km. Черните пътища в района се използват епизодично и то от населението за паша на животните, или за обработка на земите около реката.
Посочените оценки на състоянието на територията са основание въздухът в зоната на бъдещото строителство да бъде квалифициран като чист без антропогенно натоварване от промишлена, транспортна и друга дейност. Това определя по-високите изисквания по време на строителството при опазване чистотата на въздуха, без да се допускат трайни негативни последици.
Сподели с приятели: | 
