Доклад оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционно предложение



страница14/19
Дата07.01.2017
Размер1.6 Mb.
#12187
ТипДоклад
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19

5.7. Растителен и животински свят

5.7.1 Растителен свят


При изграждане на водовземната шахта ще бъде унищожена тревна и храстова растителност (с плитка коренова система) на площ около 0,1 дка.

При изграждане на напорния тръбопровод, който се полага в сервитута на основния изпускател – черен път, се изсичат на отделни места храсти и се унищожава тревна растителност, която е на площ под 0,4 дка. По трасето на пътя, в който се разполага тръбопроводът, в края на строителството се извършва засипване на траншеята (след водната проба) и се възстановява пътят като се подобрява (чакълиране).

На територията на сградоцентралата земята е земеделска – обработваема и е собственост на Възложителя.

Не се засягат редки и защитени от законовата уредба видове.

Рекултивация ще се извърши извън водовземната шахта и на площадката на сградоцентралата с тревна и храстова растителност (от видове, които в момента са на оградните диги на изравнителите и около основния изпускател). Около сградоцентралата ще се засадят и декоративни храсти и ще се оформят цветни площи с цел доброто визуално възприемане на МВЕЦ.

Трайно засегнатите площи с тревна и храстова растителност са около 0,5 дка.

Въздействието на МВЕЦ “Щастливеца” върху растителния свят по време на строителство и експлоатация е:


  • пряко;

  • дълготрайно за частта, засегната от съоръженията;

  • постоянно;

  • без кумулативен ефект.

5.7.2 Животински свят

Ихтиофауна


При запазване на постъпващите обеми вода от долната вада (изпускателя) на МВЕЦ “Щастливеца” по количество и качество не се прогнозира въздействие върху ихтиофауната в р.Пишманка.

Безгръбначни


От безгръбначната фауна видовете, посочени в т.4.7 са основно прелитащи поради това, че прилежащите територии предлагат много по-добра хранителна база.

В таблица 9 са посочени всички възможни видове безгръбначни като е отчетена възможността от прелитане от съседни територии.

Природозащитен статус на безгръбначните

Таблица 9




Българско/латинско име

Природозащитен статус

ЗБР

ЧК

IUCN

Берн

92/43

Други

Coenonympha
oedippus

Вид, изчезнал от фауната на България

Coenagrion
ornatum

ІІ










+




Lycaena dispar










ІІ

ІІ

CORINE

Callimorpha
quadripunctaria

ІІ










ІІ




Ручеен рак
Austropotamobius
torrentium

+




VU

ІІ

Дир.105/06

ESC Red List

Бисерна мида
Unio crassus







LR

+

+




Обикновен сечко
Cerambyx cerdo

+




VU

ІІ

+

CORINE

Бръмбар рогач
Lucanus cerdo

+







+

+




Буков (четириточков) сечко
Morimus funereus

ІІ




VU

+




CORINE

Розалия алпина
Rosalia alpine

+




VU

ІІ

+

CORINE

Черноточков аполон
Parnassius mnemosyne










ІІ




CORINE

Zerynthia polyxena










ІІ




CORINE

Glaucepsyche alexis




RDBEB













Brentis hecate
















CORINE

RDBEB – Red Data Book of European Butterflies (Червена книга на европейските дневни пеперуди)



Няма видове от Приложение № 3 на ЗБР и МВЕЦ “Щастливеца” не оказва влияние върху тях.

Земноводни и влечуги


В Приложение № 3 на ЗБР попадат следните представители на херпетофауната.
Природозащитен статус на херпетофауната, която се среща в района към инвестиционното предложение. Включени са само видове, включени в Приложение № 3 от ЗБР по чл.37 (видове, защитени на територията на цялата страна)
Таблица 10


Видове

ЗБР/
прил. №

Червена книга НРБ

Бернска конвенция
прил. №

Бонска
конвенция
прил. №

CITES
прил. №

Директива 92/43/ЕЕС
прил. №

IUCN
световно защитени видове

Гребенест тритон
Triturus cristatus karelinii

№2;3+













№4 +

+

Червенокоремна бумка
Bombina bombina

№2+




+№2+
Рез.6







№2;4

+

Жълтокоремна бумка
Bombina variegatа

№2;3+




№2+
Рез.6










LC

Шипоопашата костенурка
Euroestudo hermanni

№2




№2







№2

уязвим

Шипобедрена костенурка
Testudo graeca

№2;3

EN

№2




2

№2;4

нисък риск

Обикновена блатна костенурка
Emys orbicularis

№2;3 +



















Горска дългокрака жаба
Rama dalmatina

№2;3




№2













Жаба-дървесница
Hyla arborea

+№3




+













Зелен гущер
Lacerta viridis

+№3




№2







№4

LC

Зелена крастава жаба
Epidalea viridis

№3




№2













Ивичест гущер
Lacerta trilineata

+№3




№2







№4

LC

Кримски гущер
Podarcis tauricus

№3




№2







№4

LC

Късокрак гущер
Ablepharus kitaibelii

№3




№2







№4




Слепок
Anguis fragilis

№3




№3













Смок мишкар
Elaphe longissima

№3

+ застрашен

№2







№4

LC



Прогноза за развитието на разглежданите групи животни вследствие изграждането на МВЕЦ “Щастливеца”

Проектираните съоръжения на МВЕЦ са изцяло в равнинните части на Пазарджишкото поле и то покрай най-тежко и непоправимо увредени части на територията (горящо и тлеещо от десетилетие сметище). Фауната на тази част от Пазарджишкото поле е много бедна поради антропогенния натиск и липсата на релеф в него. Оскъдна е и дървесната растителност както по видов състав, така и по площно покритие. Предвидената МВЕЦ ще се изгради през една крайно бедна на херпетофауна тясна ивица от трънливи храсти, млади дървета и високи треви. Изкопите на тази ивица, поставянето на тръбите и засипването на траншеите нямат никакво отношение към който и да е от разгледаните видове. Това е валидно в случай, че не бъдат променени досегашните условия в двата изравнителя при ВЕЦ “Алеко”, което е важно за предполагаемите находища на някои свързани с водата земноводни и влечуги.

От това следва, че не се оказва съществено въздействие върху поставените под закрила видове и местообитания на херпетофауната при осъществяване на МВЕЦ “Щастливеца”.

Бозайници


Реализирането на проекта, няма да окаже негативно въздействие върху основната част от фауната на района. Не се очаква изчезването на населяващите го в момента животни, включително бозайници, а по-скоро разселването на някои от тях в околните земи в резултат на безпокойство от строителните дейности и евентуалното засягане на местообитания. В случая няма промяна в режима на работа на изравнителите и се засяга черен експлоатационен път и земеделска земя.

Не се оказва отрицателно въздействие върху бозайници, включени в Приложение № 3 на ЗБР поради посочените особености на засегнатата територия на МВЕЦ.

Промените, които ще настъпят след построяването на МВЕЦ трябва да бъдат извършвани с цел максималното запазване на съществуващото биоразнообразие чрез система от мерки предложени в ДОВОС.

Природозащитен статус на бозайната фауна, която се среща в района към инвестиционното предложение. Включени са само видове, включени в Приложение № 3 от ЗБР по чл.37 (видове, защитени на територията на цялата страна)


Таблица 11


Видове

ЗБР/
прил. №

Червена книга НРБ

Бернска конвенция
прил. №

Бонска
конвенция
прил. №

CITES
прил. №

Директива 92/43/ЕЕС
прил. №

IUCN
световно защитени видове

Трицветен нощник

Myotis emarginatus

№2;3+

+уязвим

+Рез.6

+




№2 ,4+

+

Воден нощник
Myotis daubentonii

№3+




№2+

№2+




№4+




Източноевропейски (белогръд) таралеж
Erinaceus concolor

№3+













№2




Кафяво прилепче
Pipistrellus pipistrellus

№3 +

+слабо засегнат

№3+

№2+




№4+

+

Малко кафяво прилепче
Pipistrellus pygmeus

№3 +




№2

№2










Малък вечерник
Nyctalus leisleri

№3+

+уязвим

№2

№2




№4

+

Невестулка
Mustella nivalis

№3+




№3+













Прилеп на Натузий
Pipistrellus nathusii

№3+

+слабо засегнат

№2+

№2+




№4+

+

Ръждив вечерник
Nyctalus noctula

№2;3 +

+

№2+

№2+




№4+

+

Средиземноморско прилепче
Pipistrellus kuhlii

№3 +




№2+

№2+




№4+

+

На територията обект на оценка и прогноза липсват пещери и горска растителност, подходяща за местообитание на прилепи. Тези видове се срещат вероятно по Бесапарските ридове.

Няма да настъпи фрагментация по време на строителство поради участъково изпълнение на тръбопровода и поради това че обектът, който може да води до фрагментация, е основният изпускател в непосредствена близост до траншеята на тръбопровода.

Орнитофауна


При строителните работи ще бъде засегната земната повърхност и растителността върху нея в обхванатата площ – основно за тръбопровод, сграда на МВЕЦ и мястото на водовземането на брега на водоема, както и обитаващите там индивиди от животински видове.

Предвидената за засягане площ е с твърде малки размери, която спрямо площта на района, сред който попада, представлява като обща големина твърде малка и дори пренебрежимо малка площ. Освен това сред посочените видове липсват приоритетни за опазване видове от Приложение № 2 и № 3 на ЗБР.

Резултатите от наблюденията през различните сезони, както и от наблюдения през последните години и по време на средно зимното преброяване на водолюбивите птици, са представени в ДОС.

Обикновен пчелояд и зеленоглава патица не попадат в приложение 3 от ЗБР. От установените по време на средно зимното преброяване на водолюбивите птици не попадат в приложението и голямата белочела гъска, фиш, зимно бърне и белочелата водна кокошка.

В територията, пряко засегната от изграждането на МВЕЦ “Щастливеца”, и свързаната с него инфраструктура липсват ясно обособени ландшафтни елементи, служещи на птиците като ориентири при извършване на сезонните миграции.

Предвидените строителни работи ще обхванат сравнително кратък период и не следва да се очаква продължително обезпокояване на обитаващите в близост индивиди. Освен това следва да бъде посочено, че, от наблюдения в обхвата на такива и други обекти в различни части на страната, многократно е констатирано, че индивидите на различни животински видове бързо привикват с наличието в обитаваните от тях територии на постоянни дразнители, какъвто ще представлява и бъдещият обект.

Поради наличието по време на строителството и експлоатацията на различни съоръжения (или/и сгради) в такива обекти, там се настаняват и индивиди от различни видове, намиращи се на висока степен на синантропизация и обитаващи населени места и други антропогенизирани територии като домашно врабче, полско врабче, полудив гълъб, обикновен скорец, домашна червеноопашка, обикновено каменарче, куче. Двойки от някои закрито гнездещи видове птици започват да се настаняват и размножават там при наличието на подходящи за целта места – ниши и кухини, отвори в тавански части на сгради и съоръжения, а по стени под стрехи и под навеси – и лястовици.

Поради малката големина на площта и компактната форма на сградата на централата, както и поради засипването на обхванатата от тръбопровода част от земната повърхност, обхващането й няма да е в състояние да причини фрагментация за нелетящите видове в района, сред който тя е разположена, някои от които са част от хранителната база на различни видове птици (грабливи и други проявяващи хищничество видове), обитаващи през гнездовия период, зимуващи или преминаващи през района.

От строителните дейности ще бъдат засегнати само незначителни и дори пренебрежимо малки части от площи в района на обекта, подходящи за хранителни и гнездови местообитания само за един вид – червеногърбата сврачка, като подходящи за гнездови места са предстоящите за засягане участъци с ниска дървесна растителност в мястото на водовземането на брега на водоема и в местата с такава растителност по протежението и в близост до площта на тръбопровода.
По време на експлоатация
Не следва да се очакват нежелани, отрицателни изменения на състоянието на консервационно значими видове птици и техните местообитания.

Поради малката по големина площ и компактността й и поради предвиденото засипване на напорния тръбопровод е невъзможно да се получи фрагментиране на територията на района, в който попада обектът, за индивиди от нелетящи видове. Засегнатата площ, поради незначителната й големина, няма да доведе до значимо намаляване на хранителната база на обитаващите видове, както и на мигриращите през района видове птици.

При експлоатация незначително се засяга само малка част от оградната дига на водоема и видима остава само малката сграда на централата. Всички останали засегнати земи си възстановяват напълно.

Няма проява на кумулативен ефект за всички видове от животинския свят поради това, че липсват на територията и в перспектива не се предвиждат ИП, които биха довели до увеличаване на въздействието на МВЕЦ “Щастливеца” в съчетание с подобни ИП.

Въздействието на МВЕЦ “Щастливеца” върху животинския свят

По време на строителство е


  • пряко;

  • краткотрайно;

  • временно;

  • без кумулативен ефект.

По време на експлоатация е

  • пряко;

  • дълготрайно – в зоната на съоръженията – водовземна шахта и сграда на МВЕЦ;

  • постоянно;

  • без кумулативен ефект.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница