При проектирането на МВЕЦ “Щастливеца” в етап технико-работен проект всички съоръжения ще отговарят на изискванията заложени в Наредба за проектиране на ХТС към ВЕЦ (Наредба № 13):
-
Конструктивна сигурност – спазване на всички изисквания за безопасна работа на всяко едно съоръжение (нормативни показатели на конструкцията).
-
Технологична сигурност – осигуряване на предназначението на всяко съоръжение и системата като цяло и запазване на геометричните му размери.
Във всяка строителна дейност има потенциален риск от инциденти. На обекта работят работници с различна квалификация. Всяко едно съоръжение е с малък риск от производствени аварии при строителството, но независимо от това Възложителят трябва да има организация и технология на строителство, която да не създава предпоставки за тях. Той трябва да наема квалифицирани работници за всяка дейност или да осигурява обучението им.
По време на строителство всеки един възможен инцидент не е свързан с въздействие върху околната среда. Не съществува опасност от замърсяване на водите на р.Пишманка при спазване на изискванията и мерките, заложени в ДОВОС за организация на работата на строителните площадки – водовземната шахта и сградоцентралата и строителните участъци – напорен тръбопровод.
По време на експлоатация заложената автоматизация на управлението на МВЕЦ практически изключва опасност от замърсяване на водите на р.Пишманка. Не се променят условията на живот на населението в с.Главиница.
Рискът за околната среда при хидротехническите съоръжения се оценява от общото въздействие върху състоянието, самовъзстановяването и устойчивото развитие на екосистемите, което е обект на ОВОС и ОС.
Към въвеждане в експлоатация централата ще има разработени Инструкция за експлоатация и Авариен план, чрез които се осигурява конструктивната и технологичната сигурност и сигурност за околната среда при работа на МВЕЦ “Щастливеца”.
ІІІ. Алтернативи за МВЕЦ ”Щастливеца”
МВЕЦ “Щастливеца” е централа, която се изгражда към съществуващи съоръжения, стопанисвани от “Напоителни системи” ЕАД. Това са централи, които се подкрепят поради факта, че създават възможност за използване на наличните водни обеми за нуждите на още един водоползвател – хидроенергетиката. В настоящия момент водите след ВЕЦ “Алеко” в долните изравнители частично се използват от “Напоителни системи” ЕАД за напояване и рибовъдство, а основната част от тях неоползотворена изтича в р.Пишманка. Даже при минималното им използване за напояване до 1989 г. от страна на “НС”, извън напоителния сезон те също не са се използвали и са изпускани по основния изпускател. Предимството на тези МВЕЦ е, че използват максимално изградени съоръжения и развита пътна мрежа, с което въздействията върху околната среда са ограничени. При тези предпоставки изборът на местоположението , проектните решения и достъпът по време на строителство и експлоатация се определя от местоположението и решенията на съществуващите съоръжения, което определя практически местоположението на МВЕЦ.
При разработване на предпроектното проучване проектантът е предпочел предложената схема на МВЕЦ “Щастливеца” като се е съобразявал с посочените предпоставки:
-
Достъп до всяко едно от съоръженията по съществуваща пътна мрежа.
-
Избор на инженерните решения съобразно топографията на района и системата, стопанисвана от “Напоителни системи” ЕАД.
-
Минимално въздействие върху околната среда чрез избор на подходящи инженерни решения за всяко едно от съоръженията при максимално използване на изградените обекти.
При тези условия се анализират следните алтернативи:
3.1. Алтернативи по местоположение
Избраното проектно решение за МВЕЦ “Щастливеца” няма алтернатива по местоположение поради това, че се използват съществуващите долни изравнители на ВЕЦ “Алеко” за изграждане на водовземната шахта, сервитута на изпускателя на изравнителите и имот собственост на Възложителя. Тези три условия определят решението на разполагане на МВЕЦ.
Единствено възможна алтернатива по местоположение съществува за разполагане на трасето на напорния тръбопровод от лявата страна на основния изпускател в банкета на пътя Пазарджик-Пещера. Трасето е проучено. По него се налага в няколко участъка преминаване на напорния тръбопровод като открита тръба с опорни блокове. Това решение непосредствено до трасето на пътя е недопустимо. Такова решение би създало много тежки условия за осигуряване на нормално движение на трафика по време на строителство (в един и същ участък ще има депониране на изкопни маси, разтоварване на тръби, временното им разполагане и наличие на строителна механизация). Поради тези обстоятелства приемане на трасе на тръбопровода в банкета на пътя Пазарджик-Пещера е практически невъзможно и не се разглежда.
3.2. Алтернативи по вид и компановка на съоръженията
в схемата
При условията на територията, в която се предвижда МВЕЦ “Щастливеца”, и разположението на изравнителя, единствената възможност като вид (тип) централа е деривационната. Регулираният обем е в намиращите се в експлоатация долни изравнители на ВЕЦ “Алеко”. С това се определя и режимът на работа на МВЕЦ “Щастливеца”. Типът и режимът на работа на централата определят еднозначно и вида и компановката на съоръженията в схемата: водовземна шахта, напорен тръбопровод, сградоцентрала.
МВЕЦ “Щастливеца” е разглеждана в предпроектните проучвания с вариант на застрояване, който отговаря на работата на ВЕЦ “Алеко” (двете централи са в една схема). Проведени са водостопански изследвания, с които се доказва възможност за изграждане на централа със следните параметри:
-
Застроено водно количество 3,600 м3/сек
-
Застроена мощност 640 kW
За напорния тръбопровод са разглеждани три варианта за размера на диаметъра на тръбата 2600 мм; 1800 мм и 1600 мм при една тръба. Стопански най-изгодният диаметър (по възприета методика) е приет с размер 1600 мм.
Сподели с приятели: |
