Повърхностни води
МВЕЦ “Щастливеца” не засяга протичащата покрай с.Главиница в коригирано речно корито р.Пишманка. Реката се явява водоприемник на основния изпускател на долните изравнители на ВЕЦ “Алеко”. При изграждане на МВЕЦ “Щастливеца” в близост до заустването на изпускателя се изпускат отработените от малката ВЕЦ води като изпускателят не работи. Не се оказва въздействие върху качеството на водите на р.Пишманка. По количество отработените от централата води са в размер еднакъв с този в основния изпускател в извън напоителния сезон.
Подземни води
В проучвания район преобладават кватернерните отложения. Релефът в района е равнинен с наклон към река Марица. Алувиалните и пролувиални отложения са образувани от притоците на река Марица и от поройните дерета образувани в оградните планински вериги и масиви.
Подземните води в са от поров тип. Проводимостта е Т > 500 м2/д. В алувиалния водоносен хоризонт се е формирал общ подземен поток (басейн), който се дренира от река Марица. Посоката на движение на подземните води е от юг на север, т.е. към река Марица. Средният хидравличен градиент за района е 0.005, като при реката намалява до 0.002. Средният модул на подземния отток за района е 11 дм3/сек.км2.
Като цяло Пазарджишко-Пловдивското поле се отличава с много висока водообилност.
Водопотребители и водоползватели от долните изравнители
на ВЕЦ “Алеко”
Водите от долните изравнители се използват чрез ГНК “Алеко-потока” за напояване, а под изравнителите има изграден рибарник. Едно от условията на “Напоителни системи” ЕАД – клон Пазарджик е МВЕЦ “Щастливеца” да не работи в напоителния период, с което се запазва проектното предназначение на долните изравнители.
Проучваната територия попада в Пазарджишкото поле.
Стратиграфия
МВЕЦ “Щастливеца” ще бъде изградена в землището на с.Главиница.
-
Бачковска лептинитова свита
В проучвания район Бачковската лептинитова свита е застъпена само южно от с.Црънча. В разкритията се наблюдават ясно изразени мраморни прослойки изградени от сивобели до сиви средно – до дребнозърнести мрамори.
-
Капитандемитриевски плутон
В проучвания район е частично застъпен в неговата югозападна част, като от североизток върху плутона са възседнати мраморите на Добростанската свита по Капитандемитриевския плутон. Този участък е изграден от среднозърнести диорити.
Скалите на Добростанската свита се проследяват по северните склонове на Централните Родопи между Кричим и Белово и по Бесепарските ридове в повече от десет несвързани помежду си разкрития. Във всички разкрития контактите и с околните скали са тектонски. Само в района на Белово горната граница на свитата е нормална-конкордантна с покриващата я Белащенска свита.
В типовата област Добростанската свита се състои от три задруги, изградени от различни по състав мрамори. Към долната задруга се отнасят сивобелите до сиви и нечисти мрамори, прехождащи в по-високите стратиграфски нива в доломитни мрамори между Кричим и Жребичко, по Бесепарските хълмове и на запад до към Малко Белово. В тези разкрития мраморите съдържат различни по дебелина прослойки от амфиболити, разнообразни слюдени шисти, кианит-гранатови шисти, калкошисти и мусковитови гнайси. Дебелината на тази задруга е около 500 м.
Към средната задруга се отнасят предимно бели и сивобели дребно до среднозърнести мрамори с масивна текстура с прослойки от доломитни и доломитови мрамори от областта на Еленски връх, между селата Радилово и Дебращица, южно от с.Ветрен дол и северно от връх Ветрова воденица.
Горната задруга се установява само по долината на река Марица в Белово, където е представена от сиви и сивобели до бели доломитови и доломитни мрамори по отделни прослойки с графит, кварц и слюда.
Общата дебелина на Добростанската свита,поради разкриващи се нееднакви части от профила и несвързаните помежду си разкрития се преценява на
1000-1200 м.
Кватернер
Кватернерните наслаги са представени от различни генетични типове. В регионален аспект те образуват единна алувиално-пролувиална песъчливо-чакълеста задруга, но в детайлите си отделните типове се характеризират с отделна морфоложка зоналност и взаимоотношения. По морфоложки белези на повърхността сравнително ясно се разграничават алувиални, пролувиални и делувиални отложения и два преходни типа, представени от алувиално-пролувиални и делувиално-пролувиални отложения.
В проучвания район са застъпени алувиално-пролувиалните и пролувиално-делувиалните наслаги.
-
Алувиално-пролувиални наслаги
Тези наслаги имат най-голямо площно развитие и дебелина. По отношение на транспортната обработка и късовия състав съчетават белезите на двата основни генетични типа – алувия и пролувия.
Алувият е представен главно от пясъчници, гравий и чакъли. В сравнение с всички останали генетични типове се отличава с най-голяма степен на транспортна обработеност и най-разнообразен късов състав.
Пролувият в района се изразява в единични вдадени навътре в полето наносни конуси, като отделните конусни тела са изградени от валунно-чакълни, гравийни, песъчливи, а в челните части и песъчливо-глинести материали. В сравнения с алувия се отличават с по-малка степен на транспортна обработка и най-хомогенен късов състав.
-
Пролувилно-делувиални наслаги
Те са с ограничено разпространение, основно в обхвата на понижените части във възвишенията Баба баири.
Северно от гр.Пещера са установени гравитационни кватернерни отложения (колувий). Най-често те са тектонски обусловени и образуват каменни потоци и реки, заемащи големи пространства и замаскиращи по-старите формации.
Тектоника
Пазарджишко–Пловдивското поле представлява сложен грабен, запълнен с горноеоценски, плиоценски и кватернерни алувиални и пролувиални отложения. Той попада в Маришката разломна система. В нея се обединяват няколко характерни разломни зони и структури. Една от тях е Севернородопската разломна зона, която представлява южен клон на Маришкия дълбочинен разлом. В структурно отношение е представена от сложна система почти субпаралелни разседи с преобладаваща посока северозапад-югоизток.
Като сателит на Севернородопската разломна зона се счита стръмно наклоненият на североизток Пещерски разлом, който очертава границата между кристалинния цокъл на палеогенския седиментно-вулканогенния комплекс по линията южно от с.Црънча и гр.Пещера.
По северния родопски склон и в обхвата на Маришката разломна зона са запазени реликти от една голяма синклинална структура, която е била изпълнена от скалите на Добростанската и Белащенската свита. Западните и части (Бесапарската синклинала) продължават на изток през Бесепарските ридове до северно от Асеновград, където Добростанските мрамори и разположената под тях Луковишка свита се разкриват в прокараните сондажи. Самата Бесапарска синклинала е разкъсана от множество разломи.
Полезни изкопаеми
Районът е беден на полезни изкопаеми. Със Севернородопската разломна зона са свързани рудопроявленията Ветрен дол, Кривото дере, Паталеница и други, чиито рудни индикации са слаби.
Сподели с приятели: | 
