Доклад оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционно предложение
Изтегляне 1.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.5. Отпадъци
- 4.6. Вредни физични фактори
4.4. ПочвиПочвите в района на МВЕЦ “Щастливеца” са от класа Лесивирани (Luvisols) тип канелени горски излужени светли (Hromic Luvisols). Такива са почвите извън черния път в сервитута на изпускателя, в който по проект трябва да бъде прокаран напорният тръбопровод. По трасето на пътя, доколкото може да се говори за почви, те са антропогенни, по-точно – техногенни. Канелените излужени горски почви са разпространени в долния растителен пояс на Южна и Средна България. Формирали са се предимно под въздействието на ксеротермната дъбова растителност, която понастоящем на много места е унищожена напълно или е заменена от други видове, включително земеделски култури. Канелените горски почви имат пълен почвен профил – АВС. Хумусно-акумулативният хоризонт е с различна мощност и върху неерозирани терени достига 25-40 см. Излужените канелени почви имат ясно изразен глинясъл илувиален хоризонт, който достига до 150 см дълбочина, като глинясването обхваща понякога и част от А-хоризонта. Отлагането на карбонатите е на дълбочина 60-100 см. Железните хидроокиси не се придвижват по дълбочината на профила, а остават в горните хоризонти и му придават типичното червено-кафяво оцветяване. Механичният състав е разнообразен и е свързан с почвообразуващите скали. Съдържанието на хумус е средно до ниско, калият почти липсва, а количеството на усвоим азот и фосфор е незначително. Реакцията на почвения разтвор е от слабо кисела до слабо алкална (рН – 4,7 до 6,0) и е свързана с количествата на карбонатите по профила. При целинни условия, в хумусния хоризонт, канелените горски почви имат сравнително добре изразена структура (водоустойчиви агрегати над 0,25 мм около 80%), която в орните площи е значително разрушена. Канелените излужени горски почви имат неблагоприятен воден режим. Общата им порьозност се колебае между 35-40% и намалява надолу по профила до 25%. По механичен състав и дълбочина засегнатите от изкопа на тръбопровода почви са глинесто-песъчливи, средно дълбоки до плитки. На площта, предвидена за сградата на централата, варират до дълбоки, некаменливи. На изток от района на инвестиционното предложение (на достатъчно голяма разстояние) са разположени “Бесапарските ридове” – варовикови възвишения с хумусно-карбонатни, плитки, силно каменливи и ерозирани почви. В района на сградата на МВЕЦ и извън сервитута на изпускателя земите са селскостопански обработваеми. Основният изпускател и сервитута към него, в който ще бъде трасето на напорния тръбопровод, се стопанисва от “Напоителни системи” ЕАД – клон Пазарджик. Възложителят е собственик на имота, в който се предвижда да бъде сградата на МВЕЦ.
В близост до територията, предвидена за реализация на инвестиционното предложение, по отклонението от републиканската пътна мрежа за извозване на отпадъците до сметището на гр.Пазарджик има нерегламентирано разпръснати отпадъци от техниката, с която те се извозват до сметището. По трасето на тръбопровода, в около пътните пространства няма регистрирани стари замърсявания и нерегламентирано сметище. Необходимо е да се отбележи, че самото сметище на гр.Пазарджик е нерегламентирано, разположено е в местността “Бесапара” и при оглед на място беше установено, че поради неправилната експлоатация то непрекъснато гори, поради което се замърсява неконтролируемо околната среда. Община Пазарджик е включена в потенциален бъдещ ИСПА проект “Регионално управление на отпадъците – Пазарджик” – финансиран по ИСПА за ново регионално съоръжение за третиране на отпадъци, съвместно с още 8 общини. Според “Национална програма за управление на дейностите по отпадъците за периода 2009-2013 г.“ това депо попада в 4-та група – депа в процес на подготовка за изграждане. 4.6. Вредни физични факториШум и вибрацииСъществуващо състояние на приемната средаМВЕЦ “Щастливеца” е разположена в землището на с.Главиница, община Пазарджик и включва водовземно съоръжение (шахта), напорен тръбопровод и водноелектрическа централа. Площадката на сградоцентралата се намира близо до изхода от селото, на около 150 м от крайния жилищен терен и на около 35 м от път ІІ-37. Напорният тръбопровод минава успоредно на пътя, а водовземната шахта е в изравнител на ВЕЦ “Алеко”. В района на МВЕЦ основен източник на шум е транспортният поток по път ІІ-37 Пазарджик-Пещера. Шумовата характеристика на потока (еквивалентното ниво на шума Leq, dBA) в участъка от пътя в близост до обекта е около 72 dBA за дневния и вечерния периоди (7,00 ч – 23,00 ч) и около 63 dBA за нощния (23 ч – 7,00 ч) на разстояние 7,50 м от близката ос на движение при разрешена скорост 80 км/ч. При скорост 50 км/ч (при преминаване през с.Главиница) нивата на шума са съответно 69 dBA и 60 dBA. Посочените нива на шум са получени по изчислителната методика, регламентирана в Наредба № 6 за показателите за шум в околната среда, МЗ, МОСВ, 2006 г. въз основа на данни за транспортното натоварване от общото профилно преброяване, извършено през 2010 г. от АПИ. До площадката на сградоцентралата се достига по отклонение от път ІІ-37 (съществуващ селскостопански път). На територията й понастоящем няма източници на шум. Шумовият фон се създава от транспортния поток по път
Шумът, излъчван от транспортния поток по път ІІ-37, минаващ през с.Главиница, определя шумовия режим на жилищните терени от двете страни на пътното платно. Транспортният шум, достигащ до тях (включително и до най-близкия до площадката на МВЕЦ), е с еквивалентни нива 69 dBA през деня и 60 dBA през нощта като превишават хигиенните норми съответно с 9 dBA и 10 dBA.
В близост до сградата на централата се намират линии 20 kV и 110 kV. Мрежата 110 kV е извън хигиенно-защитната зона, определена за нея, и не засяга територията, в която се намират съоръженията на МВЕЦ “Щастливеца”. Каталог: ovos Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|