Доклад оценка за степента на въздействие върху защитени зони bg 0001040 "западна стара планина и предбалкан"


Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на защитените зони



страница4/5
Дата22.08.2016
Размер0.58 Mb.
#7022
ТипДоклад
1   2   3   4   5

5. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване
на защитените зони

5.а. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания
и видовете – предмет на опазване в защитените зони

5.а.1 Местообитания (хабитати)


По време на проведената инвентаризация на територията на засегнатата от МВЕЦ “Бърза” през м.май 2008 год., експертите констатират следното:

Инвестиционното предложение засяга поречието на река Бърза, която попада в ниската част на буковия растителен пояс.

Речното корито преминава през участък, в който от двете страни са разположени стръмни склонове, заети от дървесно-храстова растителност, както и неголеми по площ заравнени крайречни тераси с вторична рудерална растителност, на мястото на бивши обработваеми земи.

В участъка над яза ще се получи заливна площ от около 200 m2, която в момента има облик на изоставена строителна площадка с прокаран черен път по десния бряг и натрупана баластра по левия бряг. Язът, оградните бетонни стени по двата бряга и залятото пространство не засягат естествена растителност, следователно, съоръжението не влиза в конфликт с нито един от хабитатите, предмет на опазване в ЗЗ.

Трасето на напорния тръбопровод преминава по левия бряг на реката. От водохващането, тръбата с диаметър 800 mm е по заливаемата част на левия бряг и след около 30 m се отклонява под остър ъгъл в ляво към трасето на макадамовия път. По цялата дължина от 120 m тръбата е положена в бетонова коруба и е засипана. По общото протежение на участък с дължина около 120 m тръбопроводът преминава през смесени храстови съобщества, в състава на които доминират Corylus avellana и издънкови форми на Acer campestre. Съпътстващи видове в храстовия етаж са Salix caprea, Sambucus nigra, Rubus caesius. Тревната покривка е бедна по състав и с ниско проективно покритие от 3-5%. Тя е представена от типични мезофилни видове, свързани с богати наносни почви по крайречните тераси: Aegopodium podagraria, Dryopteris filix-mas, Geranium robertianum, Luzula luzuloides, Arum maculatum, Urtica dioica, Caltha laeta, Arctium lappa.

С установения видов състав описаното съобщество не се отнася към нито един от хабитатите – предмет на опазване в ЗЗ.

По протежение на около 930 m тръбопроводът се полага в левия скат на пътя в посока към електроцентралата в траншея и се засипва. По стръмния бряг над пътя склоновете са заети от хабитата от Директивата “91W0“ (Мизийски букови гори).

Строителството и експлоатацията на тръбопровода не засягат пряко или косвено състоянието на този хабитат.

В крайния участък тръбопроводът пресича вдясно (подземно) макадамовия път, след което по мостово съоръжение преминава над реката и се включва в електроцентралата на десния бряг. Въздушното трасе на тръбата пресича десетина метра букова гора по левия бряг, без да се налага изсичане на дървета.

Електроцентралата е локализирана върху заравнена тераса на десния бряг, в непосредствена близост до него. Строителната площадка и нейните околности са представени от вторични тревни съобщества, ползувани в миналото като пасище, изоставено в днешно време. Преустановената паша позволява настъпление на храстова растителност, процес който тук се намира в начална фаза на развитие.

Видовият състав на тревните съобщества се определя от доминантната роля на Agrostis capillaris и съпътствуващите Brachipodium pinnatum, Luzula luzuloides, Galium verum, Vicia tenuifolia, Euphorbia cyparissias, Primula veris, Betonica officinalis, Veronica chamaedrys, Fragaria vesca, Anthoxantum odoratum, Veratrum album, Achillea millefolium, Cruciata laevipes, Alchemilla flabellata.

С този видов състав съобществото се отнася към съюза Cynosurion и не попада в нито един от хабитатите – обект на опазване в ЗЗ.

Руслото на реката в участъка между водохващането и електроцентралата, преминава главно през букова гора. Намаленото количество на водния отток (екологични води) практически няма да засегне състоянието на хабитат 91W0 “Мизийски букови гори”.

В някои участъци непосредствено по бреговата линия фрагментарно присъствува хабитат 6430 “Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс”, който е обект на опазване в ЗЗ. Този хабитат няма да бъде увреден от ИП и съществува дори перспектива той да разшири площите си, заемайки ивицата към стесненото речно корито.

Около средата на трасето крайбрежието е заето от храстови групировки на Corylus avellana с Acer campestre и Sambucus nigra. В един участък по десния бряг се намира постройка от типа крайпътно заведение (изоставено).

Намаленото количество на водния отток (екологични води) практически няма да засегне по неблагоприятен начин състоянието на хабитати и местообитанията на растителни видове, предмет на опазване в ЗЗ.

Разгледано спрямо всеки от предвидените хабитати като обект на опазване в ЗЗ, като цяло, ИП формира следните връзки:

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus 13%


excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс

Съществува фрагментарно в границите на ИП. Няма да бъде засегнат пряко от строителните дейности. В условията на редуциран речен отток няма да загуби сегашните си площи. Съществува вероятност да разшири разпространението си.

3260 Равнинни или планински реки с растителност от 0.3%
Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

Коритото на р.Бърза не носи растителност от посочения тип, поради което не се отнася към този хабитат.

4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества 0.03%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

4070 * Храстови съобщества с Pinus mugo 0.01%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

40A0 * Субконтинентални пери-панонски храстови 0.1%
съобщества

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

5130 Съобщества на Juniperus communis върху варовик 1%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

6230 * Богати на видове картълови съобщества върху 2%
силикатен терен в планините

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови 9%
съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia)
(*важни местообитания на орхидеи)

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества 2%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

6240 * Субпанонски степни тревни съобщества 2%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

6510 Низинни сенокосни ливади 1%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

6520 Планински сенокосни ливади 0.2%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

7140 Преходни блата и плаващи подвижни торфища 0.01%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

7220 * Извори с твърда вода с туфести формации 0.01%
(Cratoneurion)

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

8110 Силикатни сипеи от планинския до снежния 0.01%
пояс

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални 0.1%
склонове

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

8220 Хазмофитна растителност по силикатни скални 0.1%
склонове

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от 0.01%
съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-
Veronicion dillenii

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

8310 Неблагоустроени пещери 0.01%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

3130 Олиготрофни до мезотрофни стоящи води с 0.01%
растителност от Littorelletea uniflorae и/или
Isoeto-Nanojuncetea

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum 0.4%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum 8.5%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) 9.2%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum 1.1%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху 0.2%
сипеи и стръмни склонове

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus 0.6%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 12.3%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

91CA Рило-Родопски и Старопланински белборови гори 0.01%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

9260 Гори от Castanea sativa 0.03%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до 0.5%
алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа 0.06%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

91H0 * Панонски гори с Quercus pubescens 0.1%

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

9530 * Субсредиземноморски борови гори с 0.01%
ендемични подвидове черен бор

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

91W0 Мизийски букови гори 2.49%

Представен в границите на инвестиционното предложение и в прилежащи територии. Не се нарушава нито пряко нито косвено по време на строителство и експлоатация

6410 Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви (Molinion caeruleae)

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация

3140 Твърди олиготрофни до мезотрофни води сбентосни формации от Chara

Липсва в границите на инвестиционното предложение, както и в прилежащите територии. Не може да бъде повлиян пряко или косвено по време на строителните работи и по време на експлоатация




5.а.2 Растителни видове


От представителите на растителния свят в ЗЗ не се посочват обекти за опазване на видово ниво. Собствената на експерта инвентаризация доказва липсата на такива в границите и прилежащите територии на ИП. Липсват също растителни видове от групата “други важни видове”.

5.а.3 Риби


Потенциалните въздействия от реализацията на инвестиционното предложение върху речната ихтиофауна са свързани с прекъсване на миграционните пътища на потамодромните видове, промяна на морфологичните и хидрологичните параметри на водното тяло в задбаражното пространство и промяна на отточния режим в зоната между водохващането и централата.

Нито един от видовете риби, посочени в предмета и целите на опазване в ЗЗ “Западна Стара планина и Предбалкан” не обитава участъка от р.Бърза, обект на ИП.

Единствен представител на ихтиофауната е речната пъстърва Salmo trutta fario. Очевидно, съществуващите антропогенни въздействия, както и морфологията на речното корито, възпрепятстват разпространението на видове като черната мряна, обикновения щипок, балканския щипок, балканската и малката кротушки, и горчивката в речния участък над с.Горни Лом. Съответно, тези видове не попадат в зоната на въздействие на ИП и няма да бъдат засегнати от изграждането и експлоатацията на МВЕЦ “Бърза”.

Речната пъстърва не е вид от Приложение ІІ на Директива 92/43 ЕЕС и не е включена в Приложенията към ЗБР, но тя е важен компонент от хидроекосистемите на планинските реки, което налага да бъде включена в настоящия анализ. Поради неблагоприятните антропогенни въздействия от каскада “Горни Лом” и преди всичко поради дълготрайната фрагментация на речната екосистема, популацията на вида в р.Бърза (Равна) е силно подтисната. По време на извършеното теренно проучване плътността и в участъка над МВЕЦ “Флеш” не надвишаваше 200 екз./ha, а биомасата – 2.8 kg/ha. Тези стойности са показател за лошо екологично състояние на реката, като се има предвид, че като индикатор за добро екологично състояние могат да бъдат приети средни стойности, вариращи съответно около 1300 екз./ha и 80 kg/ha. Компонентите на ИП, които могат да окажат допълнително дълготрайно неблагоприятно въздействие върху популацията на речната пъстърва в р.Бърза са прекъсването на размножителните миграции поради преграждането на речното корито, намаляването на речния отток в зоната между водохващането и централата, и водовземането към централата, които могат да бъдат причина за гибел на риби в турбините на МВЕЦ, ако не се предприемат необходимите мерки. Краткотрайно неблагоприятно въздействие върху популацията на пъстървата може да се очаква по време на строителството на съоръженията на водохващането.


5.а.4 Безгръбначни


Промяната на условията на средата ще засегни съобществото на дънните безгръбначни животни (макрозообентоса) като компонент на водната екосистема. От консервационно значимите само поточният рак Austropotamobius torrentium е потенциален обект на въздействия при строителството и експлоатацията на МВЕЦ. В участъка от р.Бърза (Равна), който ще бъде засегнат от реализацията на ИП, този вид не присъства. В достъпните източници липсват конкретни данни за неговото разпределение в р.Горни Лом. Може да се предположи, че поради съществуващата фрагментация на речното течение разпространението му (доколкото той изобщо се среща в района) е ограничено до с.Горни Лом. Поради това, реализацията на МВЕЦ “Бърза” няма да окаже въздействие върху популацията на вида Austropotamobius torrentium.

Популациите на сухоземни насекоми няма да бъдат засегнати от ИП.


5.а.5 Земноводни и влечуги


В ДОВОС са подробно посочени видовият състав, относителната численост и природозащитния статус на установените и вероятните видове земноводни и влечуги в участъка, засегнат от МВЕЦ “Бърза.

Съгласно Стандартния формуляр на Натура 2000, територията Западна Стара планина съдържа като приоритетни видове за опазване карелиновия тритон, жълтокоремната бумка, двата вида сухоземни костенурки и обикновената блатна костенурка. В изследвания район е доказана само жълтокоремната бумка. Намирането на останалите четири вида не е вероятно.

От горното се вижда, че от доказаните и очаквани видове с висок природозащитен статус е само жълтокоремната бумка. Почти навсякъде в ниските и среднопланинските райони в Западна България този вид е много често срещан, почти повсеместно разпространен, като на места числеността на популациите му наброява хиляди екземпляри, а плътността достига да няколко екземпляра на квадратен метър (в някои тихи вирове и потоци, наводнени канавки, ровове и др.). В изследвания участък от долината на р.Бърза това съвсем не е така. Специално в района на проектираната МВЕЦ видът въобще не е намерен (не са намерени и подходящи за съществуването му водоеми; по-надолу покрай пътя има наводнени места в крайпътната канавка, но и там числеността е нищожна).

Предложеният проект предвижда минимална промяна на природната среда между водохващането и централата. Това се дължи на незначителното строителство при водохващането (съвсем малък яз – 2,50 m), разполагането на напорния тръбопровод в крайпътната канавка на общинския път и малките размери на сградата на централата. Строителството е подобно на работещата МВЕЦ “Флеш”. Няма да има висок бетонов яз, диги, изкопни работи за полагане на тръбата в незасегнати територии, изсичане на гори, взривни работи, депа за земни и скални маси. Незначителен ще бъде и шумът от работата на централата, което се оценява от работата на МВЕЦ “Флеш”. Тези обстоятелство дават основание да се твърди, че строителството практически няма да повлияе на фауната от земноводни и влечуги. Необходимо е обаче строго да се спазва изискването за екологичния минимум вода в речното русло. Това условие е абсолютно необходимо за съществуването на всички доказани и предполагаеми земноводни и влечуги, свързани с водата. Критичен момент може да бъде намаляването на дебита на реката при засушавания, но тогава МВЕЦ “Бърза” спира да работи и по реката протича естественият отток.

Установената численост на популациите от земноводни и влечуги представлява не повече от 1-2% от общата численост на всеки от видовете в Западна Стара планина и десети или стотни от процента от общата численост в страната. Нито един от тези видове няма да изпита забележимо негативно въздействие, тъй като се засягат съвсем незначителни територии или такива, които и сега нямат обитатели (банкета на пътя и канавката). Няма видове земноводни и влечуги, чиито популации да са застрашени от фрагментация поради строителството; не може да се очакват промени във видовия състав поради изчезване на някои от сегашните видове или заселване на други, неспецифични за мястото.

Строителството и експлоатацията на проектираната МВЕЦ на р.Бърза няма да окаже практически никакви негативни ефекти върху фауната от земноводни и влечуги в участъка от водохващането и централата. Необходими са мерки за трайно и безкомпромисно осигуряване на екологичния минимум вода през всички сезони, като това има категоричен приоритет над работата на централата. От гледна точка на опазване на фауната от земноводни и влечуги предвиденото строителство на МВЕЦ “Бърза” е с незначителна степен на въздействие.


5.а.6 Бозайници


Западен Балкан (Корине биотоп - F000001000) се отличава с богато биологично разнообразие. Той обхваща огромно територия в “Натура 2000” места с код BG 0002002, като на територията му се намира и биосферен резерват “Чупрене” (Корине биотоп - F00000102). Мястото на инвестиционното предложение обхваща горното течение на река Бърза, в планински и полупланински горски букови местообитания. Тези гори са силно повлияни от интензивно ползване. Районът е силно уязвим по отношение на индустриални дейности.

От гризачите 4 вида са консервационно значими и широко разпространени, най-вече в старите букови и дъбови гори. Снежната полевка (Chionomys nivalis) е намерена на доста места, но е биотопично привързана към скални местообитания, които са далеч от инвестиционното предложение. Сляпото куче е констатирано на малко места в Предбалкана, като видът не е специално проучван. Местообитанията му не се нарушават. Лалугерът (Spermophilus citellus) е световно защитен вид, но е широко разпространен далеч от околностите на р. Бърза, а именно в Понор планина.

Местообитанията на всички видове прилепи не се нарушават.

Сведенията за пъстрия пор, чийто европейски подвид Vormella peregusna peregusna е включен в Световната Червена книга са твърде оскъдни, въпреки подходящите местообитания и хранителна база.

Видрата, макар да се изкачва до 1000-1200 m н.в., е рядка за района и се придържа повече към язовирите и по-големите рибни реки, каквато р.Бърза не е.

Рисът (Lynx lynx) е възможно да преминава от двете страни на границата със Сърбия. Този вид има голяма индивидуална територия. Местообитанията му и хранителната му база не се нарушават, още повече, че засега се води изчезнал.

Вълкът (Canis lupus) е обикновени вид за района, но местообитанията му не се нарушават. Мечката (Ursus arctos) се появява много рядко, предимно от Сърбия. Местообитанията й не се нарушават.

Възможно въздействие – обезпокояване, може да се счита само в периода на строителство, но с относително кратка продължителност и обратимо.


5.а.7 Орнитофауна


При извършеното теренно проучване в района, потенциално засегнат от ИП, е регистрирано присъствието на следните видове птици, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ “Западна Стара планина и Предбалкан” и “Западен Балкан”:

Черен щъркел (Ciconia nigra (L.)) – по време на сезонните миграции

Скален орел (Aquila chrysaetos (L.)) – прелитащи и кръжащи индивиди

Сокол скитник (Falco peregrinus Tunstall) – прелитащи и кръжащи индивиди

Полубеловрата мухоловка (Ficedula albicollis semitorquata (Homeyer))

Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.)



Червеногърбата сврачка е регистрирана (1 двойка) в открити територии с проредена дървесна растителност близо до мястото на централата – в участък до горския път по левия бряг на реката. Поради много малката площ и местоположението на сградата на МВЕЦ не се очаква предвидените строителни дейности да засегнат гнездови местообитания на вида. Освен това този вид е твърде толерантен към човешко присъствие, като гнезди в населени места, вкл. и в гр.София и в други по-големи или по-малки градове.

Полубеловратата мухоловка гнезди в тази част на страната и планината, но в гори и предимно високо в хралупи на дървета основно като вторичен хралупогнездник. В непосредствена близост до съоръженията на обекта видът не е регистриран. Поради малките размери на засегнатата територия ИП не е в състояние да окаже въздействие върху потенциални гнездови местообитания на този вид.

От останалите три вида птици от Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС – черен щъркел, скален орел, сокол-скитник – в този район са регистрирани само прелитащи и кръжащи индивиди. В обхвата на ИП не са установени техни гнезда. Потенциално засегнатите незначителни по площ територии от водохващането, сградата на МВЕЦ и напорния тръбопровод (който ще преминава по трасето на съществуващия път) не могат да бъдат разглеждани и като част от хранителната база на скалния орел и сокола-скитник поради стръмните терени, повечето от които са разположени под склопа на гората. Очевидно, този участък от р.Бърза не е част от хранителния ареал на черния щъркел поради твърде оскъдната рибна популация.

От посочените в Стандартния формуляр за Натура 2000 “редовно срещащи се и мигриращи видове птици, които не са включени в Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС” – видовете зеленоножка (зеленокрака водна кокошка), речен дъждосвирец, обикновена калугерица и средна бекасина не се срещат в обхвата на обекта, а на значително по-малки надморски височини и най-вече в територии с открит и равнинен характер, т.е. районът на обекта не е сред репродуктивните, нито сред местообитанията, явяващи се хранителна база за тях. От тази група видове в района на обекта са наблюдавани само прелитащи и кръжащи индивиди обикновен мишелов, сокол орко и черношипа ветрушка. И трите вида се размножават в тази част на страната и планината, но са по-многобройни на по-малки надморски височини. Реализацията на ИП няма да засегне неблагоприятно както гнездови местообитания, така и хранителната база на тези видове.

Данните от извършените теренни проучвания и анализът на информация за биологията на видовете дават основание да се направи заключение, че липсват предпоставки за значими дълготрайни негативни въздействия от реализацията на ИП върху консервационно значими видове птици, включени в предмета и целите за опазване в ЗЗ “Западна Стара планина” и “Западен Балкан”. Краткотрайни потенциални въздействия, изразяващи се в безпокойство на обитаващите района видове, могат да се очакват само по време на строителството.



5.б. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху целостта на защитените зони с оглед
на тяхната структура, функции и природозащитни цели.
Загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване
на видове, нарушаване на видовия състав (химически, хидроложки и геоложки промени) както по време на реализация,
така и при експлоатация на инвестиционното предложение


Въздействието на МВЕЦ ”Бърза” върху ЗЗ “Западна Стара планина и Предбалкан” и ЗЗ “Западен Балкан” е необходимо да се разглежда в двата периода от осъществяването и развитието на инвестиционното предложение – период на строителство и период на експлоатация.
Период на строителство
Строителството на МВЕЦ “Бърза” включва водохващане с преливен яз, промивен отвор, рибен проход и напорен басейн към напорния тръбопровод; напорен тръбопровод и сграда на МВЕЦ. Обемът на строителните дейности и по трите съоръжения е ограничен. Общо за цялата система преобладават монтажните работи.

Компановката на съоръженията на МВЕЦ “Бърза, тяхното местоположение, организацията и технологията на строителството и размерът на засегнатите площи по време на строителство сочат:



  • Засегнати площи по време на строителството само на площадките на водохващането и сградата на МВЕЦ (тръбопроводът се полага в банкета на пътя): засегнати площи в зоната на строителство на водохващането и сградоцентралата са съответно за ЗЗ “Западна Стара планина и Предбалкан” 0,00004% и за ЗЗ “Западен Балкан” 0,00006%. При отчитане на трасето на тръбопровода – съответно 0,00011% и 0,00017%.

  • От хабитатите, обект на опазване в ЗЗ, 36 липсват в зоната, засегната от ИП, и 2 от хабитатите: 6430 (фрагментирано присъствие в границите на ИП) – не се засяга от строителната дейност; 91WO, представен в границите на ИП, не се нарушава нито пряко, нито косвено по време на строителство.

  • От представителите на растителния свят в ЗЗ не се посочват обекти за опазване на видово ниво. Такива не са доказани в границите на ИП. Липсват също растителни видове от групата “други важни видове”.

  • Дълготрайната фрагментация на речната екосистема е резултат от антропогенното въздействие на каскада “Горни Лом” и строителството на МВЕЦ “Бърза” не оказва влияние върху силно подтиснатата от каскадата популация на речната пъстърва в р.Бърза.

  • Не се засягат консервационно значими видове от безгръбначната фауна.

  • Строителството на МВЕЦ “Бърза” не оказва практически негативни въздействия върху херпетофауната поради посоченото състояние на консервационно значими видове от нея в тази част на ЗЗ.

  • Не настъпва фрагментация на местообитания.

  • Обезпокояване на видовете по време на строителство е резултат от извършваните строителни работи, при които се използва строителна механизация и транспортни коли – източник на шум. На обекта не се извършват взривни работи. Строителният период е в рамките на два строителни сезона две години, но с различна интензивност, като строителството на водохващането ще завърши в първата година. Строителните участъци по напорния тръбопровод са разсредоточени. Най-високото ниво на шум при работа на няколко машини и извършване на различни строителни дейности е 85-90 dBA. Обезпокояването на животинския свят е с относително кратка продължителност в рамките на строителството на площадките и участъците при извършване на определени строителни дейности.

Необходимо е да се имат предвид няколко примера от практиката, които сочат адаптивните възможности на птици и бозайници към въздействието от шум, при това и за чувствителни видове, каквито са прилепите. Те не напускат обитаваните от тях пещери дори при много силен шум (“Водната пещера”, Мандрата между с.Чавдарци и с.Александрово, Ловешко, където дизелов агрегат е работил денонощно на самия вход на пещерата – 2003 год.). В прилежащата зона към яз.”Овчарица” има над 120 вида птици като 5 от тях са световно застрашени. При изпускане на клапаните на оборудването на ТЕЦ “Марица Изток 2” нито един вид не реагира на изключително високото ниво на шум > 100 dBA.

Независимо от направената оценка и посочените примери, строителната дейност се ограничава и прекратява през размножителния период на фауната.



  • По време на строителство не настъпват промени в хидроложките, хидрогеоложките и морфологичните условия в реката. При спазване на изискванията и мерките, посочени в ДОВОС и ОС, не съществува опасност от замърсяване на водите на р.Бърза (изграждане на механични утаители на строителните площадки и поставяне на химически тоалетни, контрол върху машинния парк).

  • Инженерно-геоложките проучвания сочат възможност за изграждане на всяко едно от съоръженията на МВЕЦ “Бърза” при необходимата сигурност.

Общата оценка е, че в периода на строителство не се нарушават структурата, функциите и природозащитните цели на ЗЗ “Западна Стара планина и Предбалкан” и ЗЗ “Западен Балкан”.

Степента на въздействие спрямо стандартните показатели за оценка на степента на въздействие с матрицата за оценка степента на въздействие може да се прецени от 0 до 3, т.е. като слабо въздействие при прилагане на най-добрите практики в строителството. При дългогодишното строителство на МВЕЦ и опита при експлоатацията им, предложените мерки са действително част от добрите практики в строителството.


Период на експлоатация


  • Засегнатата площ в периода на експлоатация е водохващането, залятата площ над него и сградата на централата с двора към нея в размер на 0,7 dka. Тази площ се равнява съответно на 0,00003% и 0,00004% от ЗЗ.

  • Хабитатите са описани подробно в т.5.а.1. От 38 хабитата, обект на опазване в ЗЗ, 36 липсват в зоната; хабитат 6430 не се засяга от експлоатацията, а при редуциране на оттока в период на експлоатация не губи площите си и е с възможност да ги разшири; хабитат 91WO не се нарушава по време на експлоатация нито пряко, нито косвено.

  • От представителите на растителния свят в ЗЗ не се посочват обекти за опазване на видово ниво. Такива не са доказани в границите на ИП.

  • Единственият вид риба в р.Бърза е речната пъстърва. Тя е силно подтисната от антропогенното въздействие на каскада “Горни Лом” и в краткото време на експлоатация на МВЕЦ “Флеш” от реално неработещият й рибен проход. За да се осигури свободно преминаване на риби под и над МВЕЦ, към водохващането се предвижда рибен проход.

Необходимо е основните параметри на рибния проход да бъдат определени така, че да съответстват на биологичните особености на речната пъстърва. С оглед релефа на брега, в случая е подходящ каскаден тип рибен проход с шахматно разположени отвори в преградите. Сравнително малката височина на яза на водохващането дава по-добри възможности за изграждане на ефективен рибен проход и от друг вид. Долният отвор на рибния проход да бъде така спрегнат с коритото на реката, че рибите лесно да се ориентират и да навлизат в него безпрепятствено.

Рибният проход трябва да бъде ограден (но не покрит) с цел да се предотвратят възможни падания на хора и животни и да се намали опасността от бракониерство по време на размножителни миграции на рибите. При изготвянето на технико-работния проект конкретните параметри на рибния проход да бъдат консултирани с експерт-ихтиолог, като има възможност да се провери и една по-естествена връзка с използване на десния приток на р.Бърза над водохващането. През периода на най-интензивните миграции е необходимо съгласувано с органите на МЗГ и ИАРА да се осигури засилена охрана срещу бракониерски риболов в района на хидровъзела.



Към водовземането за тръбопровода и МВЕЦ се предвижда механично рибозащитно устройство (фина решетка).

  • Завиреният обем над водохващането, независимо от малкия си обем (около 300 m3), ще създаде възможност за периодично зарибяване и ще играе роля на частично естествено възпроизводство на популацията на речната пъстърва.

  • Не се засяга безгръбначната фауна.

  • Не се оказва негативно въздействие върху фауната от земноводни и влечуги. С висок природозащитен статус е жълтокоремната бумка, която не е открита в района, засегнат от МВЕЦ “Бърза”, а като цяло под централата в наводнени места по пътя числеността й е нищожна. Не се очакват промени във видовия състав поради изчезване на някои от сегашните видове или заселване на други неспецифични за мястото.

  • Не се очакват отрицателни въздействия върху бозайниците. Видрата е рядка за района и в границите на ИП не са открити следи от нея.

  • Не се прогнозират негативни въздействия върху птиците. Незначителният размер на засегнатите площи не води до изменение в хранителната база както на обитаващи, така и на мигриращи птици. Не се очаква привличане на други видове водолюбиви птици освен сега обитаващите територията.

  • Не се създават условия за фрагментация. В периода на експлоатация оценката е, че не се нарушава целостта на ЗЗ. С оглед на тяхната структура и природозащитни цели степента на въздействие спрямо стандартните показатели за оценка на степента на въздействие с матрицата за оценка степента на въздействие може да се прецени от 0 до 3. Кумулативното въздействие съвместно с другите МВЕЦ на р.Бърза се оценява отделно.

При строителството и експлоатацията на МВЕЦ “Бърза” не се нарушават структурата, функциите и природозащинтите цели на ЗЗ “Западна Стара планина и Предбалкан” BG 0001040 и ЗЗ “Западен Балкан” BG 0002002 поради следните основни изводи и прогнозни оценки:

  • Площта, която се засяга от осъществяването на МВЕЦ ”Бърза” на територията на ЗЗ Западна Стара планина и Предбалкан” и ЗЗ “Западен Балкан”, е незначителна (съответно 0,00003% и 0,00004%). Нито по време на строителство, нито по време на експлоатация се засягат пряко или косвено хабитати, предмет на опазване в ЗЗ, идентифицирани в засегнатия участък (6430, 91WO). Не се засягат приоритетни растителни видове (няма посочени в ЗЗ, не са идентифицирани в зоната под влияние на ИП).

  • Изграждането на МВЕЦ “Бърза” не само няма да окаже отрицателно въздействие върху единствения вид риба в р.Бърза – речната пъстърва, но при изграждането на действащ рибен проход и зарибяване на завирения обем ще играе частично роля за естественото й възпроизводство. При реконструкция на водохващанията от каскада “Горни Лом” и частично на рибния проход на МВЕЦ “Флеш” е възможно да се възстанови коридорното значение на р.Бърза и обогатяването на видовия състав на ихтиофауната в реката.

  • Както в периода на строителство, така и по време на експлоатация не настъпва нарушаване на видовия състав на херпетофауната и фрагментация на местообитанията.

  • Не се оказва въздействие в двата периода на строителство и експлоатация на безгръбначната фауна. Присъствието на Austropotambius torrentium поради съществуващата фрагментация на речното течение от каскада “Горни Лом” е възможно само до с.Горни Лом, с което осъществяването на МВЕЦ “Бърза” не го засяга.

  • Въздействието върху бозайниците е възможно само в периода на строителство на съоръженията в резултат на безпокойство от шума при изпълнение на строителните дейности. Поради частично изпълнение на бетонови работи на яза, полагане на тръбопровода в банкета на пътя и общо краткото време на строителните дейности и разсредоточеност на строителните площадки и строителните участъци, то ще бъде локално и за кратко време. Не е установено присъствие на видра, на зарибяването на макар и малкия завирен обем може да доведе до подобряване на хранителната база и за видрата, с което е възможно нейното привличане в тази част на р.Бърза.

  • Не следва да се очакват отрицателни изменения в състоянието на консервационно значими видове птици, обект на опазване и техните местообитания в обхвата на обекта и прилежащите към него земи. Обезпокояването по време на строителството както за бозайниците, така и за птиците е за кратък период от време. При строителството не се извършват взривни работи. Засегнатата площ по време на експлоатация е незначителна по големина (0,00003% до 0,00004%) и няма да доведе до намаляване на хранителната база както на обитаващи, така и на мигриращи през района видове. Възможно е макар и незначително да се обогати.

  • Обезпокояването на видовете по време на строителство е в рамките на строителния период при изпълнение на строителните процеси. Независимо от това строителството се ограничава и спира в периода на размножаване на фауната. По време на експлоатация не се проявява ефект, свързан с обезпокояване на видовете в резултат на работата на централата.

  • Обектът не създава условия за фрагментация.

  • Строителството и експлоатацията на МВЕЦ “Бърза” не променят качеството на водите на р.Бърза. Централата е с висока степен на автоматизация и изключва замърсяване на водите на реката в най-дългия период от нейното развитие – експлоатацията.

  • Обемът на наносния отток и това, че не е натоварен със замърсители, както и неговата морфология позволяват неговото транспортиране. Важен елемент за нормално управление на наносите е разработването и прилагането на обща програма за управление на всички МВЕЦ по р.Бърза.

  • Не настъпват промени в хидроложките характеристики на оттока на р.Бърза. Не се засягат хидрогеоложките условия на формиране на подземните води. Инженерно-геоложките характеристики позволяват сигурност в изпълнението на съоръженията и безопасност на тяхната работа в експлоатационни условия.

  • Определеното оводнително водно количество, съобразено със запазване на биологичната пълноценност на речната екосистема, топографските условия, наличието на живописни малки водопади и екопътека към връх Миджур, осигуряване на води за водопой и къпане на животните, както и спиране на работа на централата в периоди на критично маловодие и за профилактика, осигуряват запазване на р.Бърза в засегнатия участък в “добро екологично” състояние.

  • МВЕЦ “Бърза” при съответно съгласуване на екстремните режими на работа на всички централи по р.Бърза създава възможност за постигане на “добро екологично” състояние на р.Бърза по цялото й течение.



Кумулативен ефект

Флората и фауната в р.Бърза и прилежащите й брегове в дълъг период от време са под въздействие на антропогенен натиск от експлоатацията на каскада “Горни Лом”, не поддържане и не използване по предназначение на малките площи ливади и пасища, поради което самозалесяването с храстова и дървесна растителност е заело техните площи.

На мястото на МВЕЦ “Бърза” е имало издадено разрешение за водовземане на друга МВЕЦ. Разкрити са строителните площадки, частично са изпълнени бетонови работи на водохващането, построена е сградата на МВЕЦ на десния бряг над водохващането на МВЕЦ “Флеш”. Участъкът е антропогенно повлиян като изпълненото строителство създава определени затруднения при екстремни природни процеси, каквито са високите води.

В създадената ситуация без съмнение е налице кумулативен ефект от всички предвидени МВЕЦ: променя се пейзажа, настъпват режимни нарушения на речния отток на значими дължини от реката, променя се използването на естествения природен ресурс – водата за енергийни цели.

Кумулативният ефект е разгледан подробно в ДОВОС спрямо централите непосредствено над и под МВЕЦ “Бърза” и при общото застрояване на р.Бърза. Промените, които настъпват в р.Бърза от изграждането на МВЕЦ, имат пряк ефект и върху ЗЗ. В ДОВОС е определен незначителен ефект от МВЕЦ “Бърза” върху речната екосистема на р.Бърза, което определя и незначителен кумулативен ефект спрямо двете централи под и над нея.

От значение за р.Бърза е оценката на кумулативния ефект върху ЗЗ от петте МВЕЦ, които имат влияние върху тях (би било полезно включване и на влиянието на каскада “Горни Лом”).

На този етап и в ОС за МВЕЦ “Бърза” това е невъзможно поради:


  • незавършени процедури за МВЕЦ;

  • строителство и развитие на проекти, за които не е изискван ОВОС и ОС;

  • невъзможност за получаване на информация от Възложителите и Собствениците на другите МВЕЦ;

  • една разработка с изискваните качества е необходимо да се съгласува с всички собственици на МВЕЦ с оглед на колектива, разходите и времето за изпълнение, които трябва да бъдат одобрени от тях.

При тези условия от страна на колектива, разработил настоящата ОС, се обръща внимание с оглед пълното енергийно застрояване на р.Бърза компетентният орган да съдейства за изпълнение на мониторингова програма по време на строителство и експлоатация на централите по р.Бърза и разработване на Програма за управление на всички МВЕЦ в екстремни и аварийни условия, с което ще се създадат възможности за ограничаване на негативните последици и реализиране на незначително въздействие като цяло върху ЗЗ.

МВЕЦ “Бърза” има незначително въздействие върху двете защитени зони – ЗЗ “Западна Стара планина и Предбалкан” и ЗЗ “Западен Балкан” поради това, че:



  • При осъществяване на инвестиционното предложение сегашното състояние на природната среда ще бъде засегнато в размер на 0,00003% и 0,00004% от общата площ на зоните. Това може да бъде оценено като съвършено незначителна степен на въздействие върху териториалната цялост на зоните.

  • Не се засягат хабитати и видове от Директива 92/43 ЕЕС.

  • Не се проявяват негативно въздействие върху риби (би могло чрез рибния проход и зарибяването да се възстанови ролята на р.Бърза като миграционен коридор и увеличаване на популацията на речната пъстърва), земноводни и влечуги, безгръбначни, бозайници и птици. Изграждането на рибен проход и зарибяването на завирения обем над яза ще доведе и до обогатяване на хранителната база на бозайници и птици, а малките влажни зони към водохващането са с възможност за създаване на по-добри условия и за земноводни и влечуги.

При направените анализи се налага заключението, че реализацията на ИП засяга в незначителна степен териториалната цялост, структурата и функциите на ЗЗ, с което се подчертава съвместимостта на МВЕЦ “Бърза” с предмета и целите на опазване на двете ЗЗ.

При незначителна степен на въздействие върху ЗЗ, МВЕЦ ”Бърза” не проявява кумулативен ефект с двете най-близо разположени МВЕЦ. От страна на МВЕЦ ”Бърза” не се отчита въздействие върху ЗЗ, което в съчетание с двете най-близо разположени МВЕЦ и с останалите централи по р.Бърза, да изисква оценка на съвместен кумулативен ефект в резултат на МВЕЦ ”Бърза”.

Независимо от това заключение е необходимо отново да се подчертае:

Река Бърза с построените и в процедура МВЕЦ представлява хидроенергийна каскада. Единствен в момента свободен участък е този, в който се предвижда изграждането на МВЕЦ “Бърза”. При създадените условия по реката от гледна точка на управление на хидроенергийната система особено в екстремни и аварийни условия е за предпочитане пълното изграждане на каскадата, което създава възможност да се отчете опита от работата на каскада “Горни Лом” да се осигури необходимата мониторингова дейност и на базата на опита и получените резултати да се осигури експлоатация с незначително влияние върху ЗЗ като цяло. Опитът от големите хидроенергийни обекти, където тези дейности се извършват при това при значително влияние, показват, че това е възможно.



Разработването и прилагането на обща програма за управление на каскадата позволява динамична актуализация съгласно резултатите от експлоатацията и мониторинга и предприемане на действия, които благоприятстват изпълнението на предмета и целите на опазване на ЗЗ.

Каталог: old -> reports
reports -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение
reports -> Решение на Министерски съвет №122 от 02. 03. 2007 г.
reports -> Доклад за оценка на съвместимост мвец "Живина", на р. Равна (Бърза)
reports -> Оценка за съвместимост на инвестиционно предложение
reports -> Решение на Министерски съвет №122 от 02. 03. 2007 г.
reports -> Информация за дейността на риосв – Монтана за периода 11. 07. 2008 г. 17. 07. 2008 г
reports -> Програма за управление на дейностите по отпадъците, отчетна книга за заверка, необходимите документи за издаване на разрешение за извършване на дейности с отпадъци. Съставен е акт на управителя на фирмата
reports -> Програма за опазване на околната среда. Извършена е и проверка на държавно лесничейство Лом по приложение на Закона за лечебните растения. При проверката не са констатирани нарушения на злр


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница