Доклад относно електронното управление като движеща сила за изграждането на конкурентоспособен единен цифров пазар

	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ	2009 - 2014

Докладчик: Silvia-Adriana Ţicău

PR_INI

СЪДЪРЖАНИЕ

Стр.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

(2011/2178(INI))

– като взе предвид достиженията на правото на Общността в областта на вътрешния пазар и информационното общество,

– като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ („Digital Agenda for Europe“) (COM(2010)0245),

– като взе предвид резолюцията си от 5 май 2010 г. относно определянето на нова програма за цифровите технологии за Европа: 2015.eu¹,

– като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия²,

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 31 май 2010 г. относно Програмата в областта на цифровите технологии за Европа,

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 17 юни 2010 г. относно стратегията „Европа 2020“, включително „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (точка 7),

– като взе предвид Ръководството за обществени поръчки на стандартизирани ИКТ – Елементи на добра практика, публикувано от Комисията на 23 декември 2011 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Реализиране на ползите от електронното фактуриране за Европа“ (COM(2010)0712),

– като взе предвид Решение № 922/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за решения за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA)³,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейският план за действие за електронно управление през периода 2011—2015 г. – Оползотворяване на ИКТ за подпомагане на интелигентно, устойчиво и новаторско управление“ (COM(2010)0743),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За оперативна съвместимост на европейските обществени услуги – Европейската стратегия за оперативна съвместимост (ЕСОС) за европейските обществени услуги (приложение 1) и Европейската рамка за оперативна съвместимост (ЕРОС) за европейските обществени услуги (приложение 2)“ (COM(2010)0744),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за електронно управление i2010 – Ускоряване на електронното управление в Европа за благото на всички“ (COM(2006)0173),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Акт за единния пазар – Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието: Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2011 г. относно „Защитата на критичната информационна инфраструктура – Постижения и предстоящи стъпки за постигане на сигурност в световното кибернетично пространство“(COM(2011)0163),

– като взе предвид съобщението на Комисията от 30 март 2009 г. относно „Защитата на критичната информационна инфраструктура – Защита на Европа от широкомащабни кибернетични атаки и смущения: повишаване на готовността, сигурността и устойчивостта“(COM(2009)0149),

– като взе предвид пакета от документи на Комисията относно отворените данни, публикуван през декември 2011 г., състоящ се от: съобщението на Комисията „Отворените данни – двигател за иновации, растеж и прозрачно управление“, предложението на Комисията за изменение на Директива 2003/98/ЕО относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (COM(2011)0877) и Решение 2011/833/EС на Комисията от 12 декември 2011 г. относно повторната употреба на документите на Комисията,

– като взе предвид проучването относно икономическото въздействие на информацията от обществения сектор, проведено от Европейската комисия през 2011 г. (проучването Vickery),

– като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за общо европейско право за продажбите (COM(2011)0635),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Зелена книга – Към интегриран европейски пазар за картови, интернет и мобилни плащания“ (COM(2011)0941),

– като взе предвид ежегодния доклад за напредъка за 2011 г. на Програмата в областта на цифровите технологии, публикуван на 22 декември 2011 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Доклад за конкурентоспособността на Европа по отношение на цифровите технологии: Основни постижения на стратегията i2010 през периода 2005—2009 г.“ (COM(2009)0390),

– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно Европейския широколентов достъп: да инвестираме в стимулиран от цифровите технологии растеж¹,

– като взе предвид проучването за социалното въздействие на ИКТ – SMART 2007/0068, публикувано на 30 април 2010 г.,

– като взе предвид доклада за икономическото въздействие на ИКТ – SMART 2007/0020, публикувано през януари 2010 г.,

– като взе предвид изготвения за Комисията доклад, озаглавен „План за действие за електронно управление i2010 – Проучване на напредъка (SMART 2008/0042)“, публикуван през ноември 2009 г.,

– като взе предвид заключенията на шведското председателство от 10 ноември 2009 г. от конференцията във Висбю за създаване на условия за електронен ЕС през 2015 г.,

– като взе предвид доклада на шведското председателство „Общество на зелено знание – Програма за политика в областта на ИКТ до 2015 г. за бъдещото европейско общество на знанието“, публикуван през септември 2009 г.,

– като взе предвид доклада на Комисията „Изчислителните облаци: резултати от обществената консултация“, публикуван на 5 декември 2011 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за електронни подписи и електронна идентификация с цел улесняване на предоставянето на трансгранични обществени услуги в единния пазар“ (COM(2008)0798),

– като взе предвид Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите във вътрешния пазар²,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по култура и образование и комисията по правни въпроси (A7-0083/2012),

A. като има предвид, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) безусловно оказват пряко и косвено въздействие върху политическия, икономическия, социалния и културния живот и всекидневието на гражданите на ЕС, като има предвид, че конкурентният единен цифров пазар, който би премахнал всички пречки пред трансграничните електронни услуги и не би допуснал нарушения на конкуренцията, ще е от значителна полза за гражданите на ЕС;

Б. като има предвид, че електронното управление обхваща всички технологии и всички видове употреба, свързани с информацията, насоките и административните процедури онлайн;

В. като има предвид, че секторът на ИКТ генерира пряко 5 % от БВП на ЕС и представлява пазарна стойност 660 млрд. евро годишно, но секторът допринася много повече за общия растеж на производителността (20 % пряко от сектора на ИКТ и 30 % от инвестиции в ИКТ);

Г. като има предвид, че липсват единни правила относно електронното фактуриране и че в голяма степен все още не се извличат достатъчно ползи от него;

Д. като има предвид, че ИКТ могат да имат значителен принос за стратегията „ЕС 2020“, по-специално по отношение на заетостта, устойчивия ръст на икономиката и производителността, укрепването на позициите на гражданите, научноизследователската и развойната дейност, енергетиката, иновациите и околната среда, както и за справянето с големите обществени предизвикателства;

Е. като има предвид, че МСП играят особено важна роля на цифровия пазар;

Ж. като има предвид, че изчислителният облак (cloud computing) е икономичен и екологичен инструмент за подобряване на функционирането на държавните и частните предприятия в областта на информационните технологии, за намаляване на разходите по обработване на данните и за ограничаване на разходите по тяхното съхраняване, като по този начин се предоставят многобройни ползи, но че същевременно връзката между ползвателя и сървъра е недостатъчно сигурна и ползвателят губи част от своя контрол;

З. като има предвид, че индексът на ключовите показатели по Програмата в областта на цифровите технологии за 2011 г. показва напредък, но 26 % от гражданите на ЕС никога не са използвали интернет и само 48 % от хората от групи в неравностойно положение използват интернет;

И. като има предвид, че цифровото разделение, независимо дали се разглежда като разделение в достъпа до интернет или в електронните умения/цифровата грамотност, пряко засяга приемането на електронното управление и е в ущърб на участието на гражданите в обществения живот и демокрацията;

Й. като има предвид, че конкурентният единен цифров пазар следва да осигури успешното разгръщане на свръхскоростни широколентови и телекомуникационни мрежи на територията на всички региони в ЕС и да премахне разликите в нивото на развитие на инфраструктурата в държавите членки и между тях, с цел да се гарантира демографската устойчивост на слабо населените райони;

1. осъзнава приноса на сектора на ИКТ по отношение на индустриалната политика, иновациите, растежа, конкурентоспособността и търговския баланс на ЕС;

2. подчертава, че потребителите имат ключово значение за стратегията в областта на цифровите технологии и че има неотложна необходимост да бъде засилена тяхната осведоменост, роля, участие, перспектива и доверие по отношение на сигурността, безопасността и защитата на личния живот в информационното общество, както и да се развива човешкият капитал в сферата на ИКТ;

3. отново заявява, че електронното управление укрепва позицията на европейските граждани и спомага за реформирането и модернизирането на публичната администрация, като я прави по-прозрачна и отговорна и намалява цените на обществените услуги;

4. подчертава, че пречките за приемането на електронното управление не са непременно само от технологично естество, но и от организационно, политическо, правно и културно, и че успешните решения и практики обикновено зависят изключително много от местните условия;

5. подчертава, че създаването на европейска зона за електронно управление има потенциал да бъде важна част от дневния ред на „Хоризонт 2020“, като засилва насърчаването на икономическия и социалния растеж, стимулира иновациите и развитието на човешкия капитал, и спомага за справянето с обществените и политически предизвикателства, с които се сблъсква ЕС;

6. подчертава необходимостта цифровото разделение да се взема предвид и да се води борба срещу него;

7. отбелязва, че изчислителният облак предоставя възможност за достъп до обща платформа за информационнотехнологичните ресурси, които могат да се прехвърлят своевременно с минимални усилия по тяхното управление и минимално взаимодействие с доставчика на услугата, и че ефикасността на изчислителния облак се корени в неговата гъвкавост, в неговите ползи по отношение на производителността и в ролята му за опазването на околната среда, но че преди всичко той трябва да бъде технически надежден и стабилен;

9. подкрепя общите цели за увеличаване на използването на услуги на електронното управление през 2015 г., а именно за 50 % от гражданите (спрямо 41 % допреди това) и 80 % от бизнеса (спрямо 75 %), но изисква от Комисията и държавите членки да разглеждат тези цели като минимални прагове;

10. призовава за разработването на специални програми и платформи за електронно управление с цел защита и насърчаване на местното, регионалното, етническото и езиковото многообразие;

11. изразява съжаление, че според индекса на ключовите показатели по Програмата в областта на цифровите технологии за 2011 г. само 50 % от потребителите на услуги на електронното управление попълват формуляри онлайн;

12. отбелязва взаимовръзката между БВП и наличието на услуги на електронното управление и призовава за подходящо финансиране за развитието на електронното управление както на национално, така и на европейско ниво;

13. подчертава, че нараства използването на интернет чрез мобилни устройства както от гражданите, така и от предприятията, и призовава да бъде гарантирано, че предоставянето на услугите на електронното управление ще бъде приспособено и достъпно по множество канали, включително чрез центрове за повиквания и мобилен интернет (мобилно управление);

14. изтъква, че успешното електронно управление изисква цялостна интеграция и оптимизация на административните процеси, като се вземе предвид правото на местно самоуправление на всички равнища;

15. подчертава, че електронното управление е от изключителна полза за гражданите и предприемачите в ЕС, по-специално за МСП, които често се изправят пред непреодолими пречки при осъществяването на трансгранична дейност в рамките на ЕС, тъй като то води до намалени административни разходи и тежести, повишена продуктивност, ефикасност, конкурентоспособност, прозрачност, откритост, ефективност на водене на политиките, достъпност и оптимизиране на процедурите, но също и тъй като следва да улеснява изграждането на взаимодействие и споделянето на ресурси и възможности между дружествата и да дава възможност на МСП за професионална среда, основана в по-голяма степен на сътрудничеството;

16. призовава държавите членки и Комисията да публикуват публично финансирани данни във форма, подходяща за машинно четене (и в реално време) в рамките на отворени лицензи, за да се позволи новаторско повторно използване на информацията от публичния сектор от академичните среди, включително студенти, и широката общественост, и за научноизследователска дейност и развитие на предприятията, като по този начин се увеличава и прозрачността;

17. посочва, че все още липсва ясно определение на термина „данни на публичната администрация“ и че с оглед на изясняването на точното му значение, следва да се постигне общо разбиране чрез обществено обсъждане;

18. призовава Комисията да направи всичко възможно, за да гарантира, че образователните институции и институциите от областта на културата остават извън обхвата на Директива 2003/98/ЕО;

19. отбелязва, че основните пречки при трансграничен достъп до електронни услуги на публичните администрации са свързани с използването на електронна идентификация и на електронни подписи и че липсва оперативна съвместимост на ниво ЕС;

20. счита, че с оглед осигуряването на ефективни трансгранични услуги на електронно управление в рамките на ЕС, които предвиждат двупосочно и/или автоматизирано взаимодействие между администрациите и гражданите и/или бизнеса, има нужда от ясна и съгласувана правна рамка на ЕС за взаимно признаване на електронното установяване на автентичност, електронната идентификация и електронния подпис;

21. призовава Комисията и държавите членки постоянно да информират гражданите относно съществуващите портали на ЕС като SOLVIT и „Вашата Европа“, тъй като настоящата липса на информация забавя допълнително развитието на бизнес средата и разпоредбите за защита на потребителите, особено в трансграничните райони;

22. призовава Комисията да следи всички съществуващи инструменти за онлайн решаване на проблеми и информационни портали, които предоставят тя самата и държавите членки, и когато е възможно да осигурява взаимовръзката между тях и тяхното консолидиране; препоръчва да се разработват нови онлайн портали само когато интеграцията в съществуващите решения не е постижима;

23. приветства приемането и приноса на Плана за действие за електронни подписи и електронна идентификация, както и на пилотния проект STORK, за оперативната съвместимост на трансграничните обществени услуги; изисква от Комисията да преразгледа директивата за електронните подписи и призовава за приемане на решение, което да гарантира взаимно признаване на електронната идентификация и електронното установяване на автентичност;

24. подчертава, че когато образователни и културни институции прилагат процедури за обработка на данни, личните данни следва да подлежат на правото на индивидуален достъп, за да бъдат защитени от неразрешено използване;

25. счита, че оперативната съвместимост на електронните подписи от гледна точка на електронното управление има правни аспекти (Използване на електронни подписи в публичния сектор - член 3, параграф 7 от Директивата за електронните подписи; връзката между подпис и идентификация; дилемата надзор/акредитация; националната гледна точка; нивата на сигурност; и квалификациите на подписа), а така също и технически аспекти (идентификатори при използването на сертификати; тип електронен подпис; формат на подписа; валидиране на подписа); застъпва становището, че за развитието на приложенията с оглед създаване на напълно оперативно съвместима европейска услуга за електронен подпис за целите на удостоверяването на подписа най-важната препоръка следва да бъде създаването на Федерация на удостоверяващите органи, която да координира националните удостоверяващи органи на държавите членки¹;

26. отбелязва, че Комисията е възложила на Европейския комитет по стандартизация (CEN), на Европейския комитет за електротехническа стандартизация (CENELEC) и на Европейския институт по телекомуникационни стандарти (ETSI) да актуализират и рационализират европейската рамка за стандартизация на електронните подписи; призовава Комисията да представя на Европейския парламент ежегоден доклад за напредъка, изготвен въз основа на докладите, които европейските органи по стандартизация предават два пъти годишно;

27. призовава държавите членки да разработят отворен образователен софтуер в европейските образователни институции, да обменят най-добри практики и да разработят онлайн платформи за сътрудничество в областта на образователните материали и ресурси, които да са безплатни за обучаващите се и да вземат предвид защитата на личните данни и правилата относно авторското право;

28. подчертава, че приложенията за електронно управление следва да бъдат преразгледани и ако е необходимо, променени с цел да се гарантира, че са отворени също и за чуждестранни потребители; подчертава, че оперативна съвместимост е необходима на местно, регионално и национално ниво и на ниво ЕС;

29. счита, че оперативната съвместимост на приложенията на електронното управление налага оперативната съвместимост на националните инфраструктури за частни ключове (PKI) посредством европейска служба за валидация (European Bridge);

30. приветства започналата обществена консултация по проекта за насоки относно връзките между стандартизацията на ИКТ и обществените поръчки и призовава за предложение по този въпрос;

31. приканва държавите членки да разработят национални стратегии за електронно управление, съобразени с целите и задачите на плана за действие за електронно управление и Програмата в областта на цифровите технологии, като средство за развитие на европейския единен цифров пазар и Европейската зона за електронно управление;

32. отбелязва, че при разработването на плана за действие, на инфраструктурата и на услугите за електронното управление трябва да се спазват на всички нива изискванията за сигурност и да се гарантира в най-голяма постижима степен неприкосновеност на личния живот и защита на личните и финансовите данни, за да се предотврати всякакъв вид неправомерно наблюдение;
33. призовава държавите членки да използват инструментите на ИКТ с цел подобряване на прозрачността, отчетността и ангажираността на гражданите, повишаване на ефективността и конкурентоспособността, намаляване на административната тежест, времето и разходите, подобряване на административните процеси, намаляване на въглеродните емисии, икономия на обществени средства и за принос за демокрация на участието, като същевременно изграждат доверие и отговорност;

34. насърчава държавите членки да задължат публичните субекти да предоставят достъп до данни, като поддържат хранилища и каталози на публични данни и гарантират наличието на установени правила за разкриване и повторна употреба при надлежно спазване на законодателството в областта на авторското право и в областта на защитата на базите данни;

35. призовава държавите членки да въведат обслужване „на едно гише“ и да използват услугите на посредници, за да осигурят непрекъсната, интегрирана и лесно достъпна система от звена за контакт за потребителите както на вътрешните, така и на трансграничните услуги на електронното управление;

36. подчертава, че електронното управление може да повиши качеството на нашата демокрация и да изиграе важна роля за по-активно участие на гражданите — особено на младите поколения — и на предприятията в обществения и политическия живот и демократичните процеси; отбелязва в това отношение, че следва да се насърчава провеждането на пилотни консултации или референдуми, по-специално на местно ниво;

37. приветства стартирането на софтуер за събиране на подписи онлайн (OCS (Online Collection Software)), разработен по инициатива на Комисията в рамките на програмата ISA и даващ възможност на лицата, желаещи да изразят подкрепата си за дадено предложение за гражданска инициатива, да правят това, считано от 1 април 2012 г., с онлайн средства, както и на организаторите на петиции да управляват събирането, съхранението и подаването на подписи; затова изразява желание да види стратегиите за електронно управление приложени на практика в най-скоро време;

38. подчертава, че трансграничните оперативно съвместими услуги на електронното управление следва да се възползват от иновативните архитектура и технологии („облак“ от обществени услуги и ориентирана към услуги архитектура), и призовава за модернизиране на IPv6 инфраструктурата за електронно управление и онлайн услуги от обществен интерес;

39. признава огромния потенциал на изчислителния облак както за предприятията, така и за частните лица; подчертава обаче, че по-широката употреба на услуги на изчислителния облак изисква надзор над преместването на информационнотехнологични ресурси и строг контрол над достъпа до сървъри и данни, наред с другото с цел да се предотврати непозволена търговска употреба от други страни, и че следователно тези въпроси трябва да се разгледат при реформата на правилата на ЕС за защита на данните, предложена от Комисията (COM (2012)0011), COM (2012)0010));

40. изтъква, че сигурната трансгранична система на електронното управление е неразделна част от европейската програма за защита на критичната информационна инфраструктура; призовава за прилагане на практика на адекватни мерки, които да гарантират защита на данните и неприкосновеността на личния живот и да сведат до минимум уязвимостта от кибернетични атаки; признава важната роля на ENISA при подкрепата на ЕС и държавите членки в усилията им за осигуряване на сигурни и силни услуги на електронно управление; призовава за въвеждането на форми на реален демократичен контрол върху използването на данни и прилаганите методи;

43. счита, че инициативата за облигации за проекти в рамките на „Европа 2020“ ще мобилизира частното финансиране за целеви инвестиции в бъдещите ключови инфраструктури на ЕС като пътища, железници, енергийни мрежи и тръбопроводи, както и широколентови мрежи;

44. отново подчертава значението на бъдещите високоскоростни услуги, които ще осигурят енергийната ефективност на ЕС и целите, свързани с безопасността, и други комуникационни възможности (напр. ефикасни и интелигентни транспортни системи, комуникационни системи за осъществяване на връзка между хора и машини и между машини);

45. приветства приемането на пакета от документи за отворените данни и изисква от държавите членки да подкрепят повторната употреба на информация в публичния сектор по иновативни начини (нелична информация); призовава за по-добро включване на местните и регионалните органи по отношение достъпа до информация в публичния сектор с цел да се подобри предоставянето на информация на обществеността, дружествата и институциите и да се улесни създаването на нови работни места, като се даде тласък на развитието на местно и регионално ниво;

46. подчертава значението на методологиите за измерване (качествено и количествено), фокусирани върху ефикасността и ефективността на електронното управление и демокрацията чрез използване на SMART¹ цели, които следва да се използват активно от правителствата;

47. изказва съжаление, че списъкът на всички основни трансгранични обществени услуги, които ще бъдат предоставяни онлайн до 2015 г., още не е одобрен от държавите членки; призовава Комисията да увеличи усилията си за постигане на тази цел;

48. призовава Комисията и държавите членки да разработят и въведат специфични ИКТ инструменти, за да улеснят електронното участие - като например общи схеми за електронно подаване на петиции - с цел да се дадат на гражданите на ЕС и на представителните сдружения практически средства да упражняват своите права съгласно разпоредбите за гражданската инициатива, посочени в член 11 от ДФЕС;

49. припомня главния ангажимент за намаляване наполовина на пропастта в цифровата грамотност и компетентността до 2015 г. и приветства в този смисъл предложенията за насърчаване на цифровата грамотност, уменията и електронното включване, особено предложението цифровата грамотност и свързаните с нея компоненти да бъдат определени за приоритет за регламента на Европейския социален фонд (2014-2020 г.); отново изтъква необходимостта от въвеждането на подхода „включване за всеки – включване на етап проектиране“ и подчертава необходимостта от ориентирано към потребителя и гражданина проектиране на услугите за електронно управление;

50. призовава Комисията и държавите членки да стартират програми за цифрово обучение, за да насърчат пълноценното използване на услугите на електронното управление, да насърчат цифровата грамотност и да се преодолеят електронните бариери пред МСП и групите от населението в неравностойно положение, като например възрастните хора, хората с увреждания, малцинствата, имигрантите, безработните и хората, живеещи в отдалечени региони на ЕС; електронното обучение (e-learning) следва да бъде интегрирано в националните политики за образование и обучение, включително в определянето на програмите, в оценката на резултатите от обучението и в професионалното развитие на преподавателите и лицата, провеждащи обучение;
51. изказва съжаление за забавянето на законодателното предложение, целящо да гарантира, че уебсайтовете в публичния сектор ще бъдат напълно достъпни до 2015 г.; приветства Пътната карта за цифрово включване и призовава за прилагане на Инициативата за достъпност на уеб пространството (WAI), включително Насоките за достъпност на уеб съдържанието (WCAG) за портали на електронното управление, както и наличието и достъпността на специализирани терминали, съобразени с потребностите на хората с увреждания;

52. препоръчва, с цел осигуряване на качеството при предоставянето на тези услуги, те да се адаптират към стандарти, норми и насоки с добри практики на международно ниво, като например ISO 27001 за информационната сигурност или ISO 20000 за качество в процесите за управление на IT услугите;