Доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ес

• 
  да финализират и редовно да актуализират своите национални оценки на риска и да предприемат инициативи за по-добро осъзнаване на рисковете от бедствия и рисковете за сигурността, за насърчаване на планирането на управлението на риска и за защита на финансираните от ЕС инвестиции в инфраструктура срещу бедствия, както и доброволно да извършват партньорски оценки на националните политики за управление на риска;
  
• 
  да приемат предложението относно договореностите за прилагането на клаузата за солидарност.
  

Политиката за вътрешна сигурност се основава на обща програма, в която участват всички — институциите на ЕС, държавите членки и агенциите на ЕС. През 2012 г. Европейският парламент издаде първото си становище за Стратегията за вътрешна сигурност, в което изрази широката си подкрепа за петте цели на стратегията²⁴.

Сътрудничеството между държавите членки ще бъде от изключителна полза за справянето със заплахите за вътрешната сигурност на ЕС. Обединяването на ресурсите и рационализирането на действията на равнище ЕС може да бъде по-ефективно и не толкова скъпо, отколкото ако държавите членки действат самостоятелно. Агенциите на ЕС имат специална роля в това отношение.

3.1. Оптимизиране на работата

През март 2013 г. Комисията представи предложение за реформа на Европол и Европейския полицейски колеж, в което се предвижда сливането на двете агенции в една, и съобщение за Европейска схема за обучение в областта на правоприлагането (LETS).

Целта на реформата на Европол и Евроюст е да се подобри оперативната ефикасност и ефективност на агенциите за справяне със заплахите за сигурността от тежката и организираната престъпност и тероризма. Вследствие на подобряването на способността на Европол да ситуира заплахите и тенденциите в сферата на престъпността ЕС и държавите членки ще могат да предприемат по-твърди ответни действия срещу престъпните мрежи и отрицателното им отражение върху обществото и икономиката чрез оказването на по-добра подкрепа на държавите членки от страна на Европол, засилването на сътрудничеството и полезното взаимодействие между провежданите от държавите членки операции и оказването на по-активна подкрепа за цикъла на политики на ЕС за борба с тежката и организираната престъпност.

Задачите на Европейския полицейски колеж и Европол взаимно се допълват, като Колежът подпомага развиването на култура на сътрудничество в сферата на правоприлагането в ЕС чрез обучения. Предложеното сливане на Европейския полицейски колеж и Европол ще направи обучението по-целенасочено и съответстващо в по-голяма степен на актуалните потребности от обучение, както е записано в Европейската схема за обучение в областта на правоприлагането (LETS), приета от Комисията по същото време. Чрез него ще се обединят неголеми финансови и човешки ресурси, което ще даде възможност на ЕС да предлага повече на брой обучения. След като службите на Европол станат по-оперативни, а обучението бъде насочено към приоритетните нужди на ЕС, може да бъдат освободени ресурси на национално равнище, които да бъдат преразпределени в зависимост от потребностите.

Европейският център за борба с киберпрестъпността е друг пример за оптимизиране за целите на по-ефикасната борба с киберпрестъпността. Разследванията на онлайн измами, посегателство над деца и други престъпления редовно засягат стотици жертви едновременно и заподозрени лица в различни части на света. Операции от такъв мащаб не могат да имат успешен край, ако националната полиция действа самостоятелно. Нито едно друго престъпление не се простира до такава степен извън държавните граници както киберпрестъпленията и затова е необходимо правоприлагащите органи да възприемат координиран и съгласуван подход, надхвърлящ границите, като включат заинтересовани страни от публичния и частния сектор.

Оптимизирането на договореностите за финансиране е начин да се гарантира по-целенасочено използване на ресурсите. През 2012 г. Комисията направи предложения за фонда „Вътрешна сигурност“ за новите финансови перспективи за периода 2014—2020 г. Едно от предлаганите нововъведения е да се прилага споделено управление по отношение на всички средства (по-рано финансирането на програмата ISEC не беше включено), което означава, че една нарастваща част от наличните ресурси ще се управлява пряко от държавите членки.

Тъй като част от заплахите идват извън границите на ЕС, засиленото сътрудничество със заинтересовани лица в сферата на външната сигурност, държави, които не са членки на ЕС, и организации е от основно значение за провеждането на успешна политика за сигурност.

В контекста на едно по-широкообхватно усилие за постигането на по-голяма съгласуваност между вътрешното и външното измерение на сигурността бяха предприети действия посредством Комитета по политика и сигурност (КПС) и Постоянния комитет за оперативно сътрудничество в областта на вътрешната сигурност (COSI) за прилагането на пътната карта за укрепване на връзките между общата политика за сигурност и отбрана и професионалисти, работещи в сферата на свободата, сигурността и правосъдието, и за по-нататъшното развиване на полезните взаимодействия в други сфери, като киберсигурността, защитата на критични инфраструктури и борбата с тероризма. Също така бяха установени по-тесни взаимоотношения между ЕСВД и съответните агенции (например Европол и Frontex). През 2012 г. бяха организирани две съвместни заседания на КПС и COSI, на които бяха обсъдени географските измерения (Западните Балкани, Сахел и Либия) на дейностите на ЕС, а през февруари 2013 г. се проведе друго съвместно заседание на двата комитета, което бе посветено на сигурността в Мали.

Понастоящем въпроси от областта на вътрешната сигурност редовно биват включвани в дневния ред на политическите дискусии със съответните държави, които не са членки на ЕС, и организации и освен това биват обсъждани в контекста на стратегически партньорства и споразумения. Стартирането на дискусиите относно партньорства за мобилност, миграция и сигурност с държавите от Южното Средиземноморие представлява друго средство за укрепване на сътрудничеството с външните партньори по теми от сферата на вътрешната сигурност. По същия начин предприсъединителният процес, и по-специално текущата работа в контекста на механизма за мониторинг след либерализирането на визовия режим с пет държави от Западните Балкани, прилагането на пътната карта за либерализиране на визовия режим с Косово и Положителната програма по отношение на Турция са мощни инструменти, с които се помага на държавите, които не са членки на ЕС, да приведат своята правна рамка и оперативен капацитет в съответствие с достиженията на правото и стандартите на ЕС в областта на сигурността.

Конкретни действия за борба с глобалните заплахи, чрез които се повишава вътрешната сигурност в ЕС, се финансират и извън Съюза в рамките на неговия Инструмент за стабилност.

3.3. Подготовка за бъдещето: Програмата за научни изследвания в областта на сигурността като част от Седмата рамкова програма и след нея

От 2007 г. досега Комисията е предоставила 1,4 млрд. евро за Програмата за научни изследвания в областта на сигурността, която е част от Седмата рамкова програма. Финансирани са над 250 проекта със значително участие. Разгледани са повечето от темите, които се съдържат в настоящия доклад, като борбата с взривните вещества, действията във връзка с химичните, биологичните, радиологичните и радиоактивните вещества, радикализацията и сигурността на границите.

През юли 2012 г. Комисията публикува съобщението „Индустриална политика за отрасъла на сигурността — план за действие за иновативен и конкурентоспособен отрасъл на сигурността“²⁵. Планът за действие предвижда допълнителни мерки за хармонизиране на пазара на ЕС в областта на сигурността и за заличаване на пропастта между научните изследвания и пазара, по-конкретно чрез дейности за стандартизиране в сферата на защитата от химични, биологични, радиологични и радиоактивни вещества, сигурността на границите и управлението на кризи/гражданската защита.

4. Заключение

Изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност напредва добре. Както се вижда от настоящия доклад, направено е много по петте цели. Въпреки това все още предстои доста работа. Организираната престъпност продължава да бъде сред основните предизвикателства за вътрешната сигурност на ЕС и през 2013 г. Изпирането на пари, корупцията, трафикът и мобилните групи на организираната престъпност са само някои от очакваните заплахи. Киберпрестъпността продължава да буди сериозно безпокойство. Друго значимо предизвикателство през 2013 г. е усъвършенстването на средствата за по-добри ответни действия срещу нарастващия агресивен екстремизъм.