Доклад по изпълнение на дейност 20

ПЪРВОНАЧАЛНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

Бе анализирано актуалното състояние на съдебната власт в България и бе обсъден докладът, изготвен от експертите по Дейност 19 от Проекта, проведена през ноември 2009 г. Бе дискутирана общата идея относно възможността за провеждане на пилотен проект, съобразен с потребностите и характеристиките на българската действителност. Накрая, експертите се обединиха около възможността за организиране на курс за подготовка на обучители по въпроси, свързани с комуникацията. Този проект би имал за цел засилване и развитие на комуникативни умения и стратегии, като ще се постави акцент относно взимането на решения при кризисни ситуации.

За да бъде по-ефективен този курс, той би могъл да се проведе с пресаташетата на ВСС и на съдилищата, както и с членове на ВСС и на онези представители на съдиите, които ще изпълняват функциите на говорители.

ВТОРНИК 18 МАЙ 2010 г.

РАБОТНА СРЕЩА НА ИСПАНСКИТЕ И ГЕРМАНСКИ ЕКСПЕРТИ С ОТГОВОРНИТЕ ЛИЦА ПО ВЪПРОСИТЕ НА КОМУНИКАЦИЯТА ВЪВ ВСС.

ЛАТИНКА СВЕТОЗАРОВА, Директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол” към Висшия съдебен съвет

Изразява съжаление, че във ВСС само двама души се занимават с цялата дейност, свързана с пресата, връзките с обществеността и протокола. Това са тя и Светла Иванова (завеждащ Пресцентъра). По нейно мнение двете са много добър екип, много обичат своята работата си, въпреки, че изразяват притеснението си от ограничените средства. Не разполагат със собствен офис, трябва да работят в една стая с други служители, нещо, което много затруднява тяхната работа. В разговора тя споделя, че е завършила журналистика и ни информира, че е работила дълго време в печатни издания и в радиото. Работила е и в областта на връзките с обществеността при трите държавни власти – законодателната, изпълнителната, а сега и съдебната власт.

Във връзка с работата си уверява, че понастоящем съдебната власт е изправена пред сериозни проблеми, а едновременно с това участва активно, заедно с Румъния, в механизмите за оценка, провеждани от Европейската комисия. Заемайки тази длъжност, тя е осъзнала колко важна е работата със средствата за информация и сътрудничеството между различните институции и власти.

Счита, че (представителите на) съдебната власт не могат да използват същия език, който използват политиците. Магистратите имат нужда да се запознаят с всички факти, с всички членове на закона, преди да дадат някакъв отговор на средствата за информация. Ето защо „понякога отказваме да участваме в дадени събития, противно на това, което вършат политиците, които по-често желаят да се изявяват”.

Във връзка с Работния доклад, който бе представен през месец ноември, тя изразява несъгласие с твърдението, подкрепено от някои журналисти, че „има дискриминация по отношение на някои средства за комуникация”. Според нея „никога не е било допускано подобно нещо”. Заседанията на ВСС могат да се следят в реално време и всички журналисти имат достъп (до тях). Има ограничения по закон единствено за дисциплинарните производства, които са закрити, но по-късно журналистите биват информирани за санкциите, които са наложени на съответните магистрати.

Както е естествено, журналистите получават информация от прес-центъра, но се опитват да я разширят по неформални пътища, чрез представителите на ВСС.

Двете уверяват, че не могат да ограничат, нито да забранят това тяхно желание. Понякога даден журналист трябва да изясни нещо и в такъв случай се обажда за пояснения директно на членовете на ВСС или на тях двете.

Латинка Светозарова ни информира, че след предишната дейност, Висшият съдебен съвет е бил оборудван с централен ИНТЕРФЕЙС, базиран в Интернет. Този Интерфейс е бил създаден с финансовата помощ на Европейския съюз, чрез Европейския социален фонд. Благодарение на него, чрез електронната страница на ВСС се получава достъп но всеки конкретен съд и могат да се прочетат обнародваните решения.

Уточнява също, че в цитирания доклад журналистите са изразили недоволство от това, че пълните протоколи от заседанията на ВСС и на комисиите към него се публикуват със закъснение. По нейно мнение забавянето се дължи на технически проблеми, а не на нещо друго. Уверява, че на електронната страница могат да се видят дори атестациите на магистратите и че те се оповестяват на тази страница, независимо от това дали са добри или лоши. Достъпът е свободен за всички. В решението не се съдържат лични данни.

По-различен е случаят с дисциплинарните производства, които не са публични и се разискват при закрити врати. Тя уверява, че въпреки това, журналистите научават всичко, дори и въпросите, разглеждани при закрити врати. Точно тези производства и започват след журналистическо проучване. Средствата за комуникация информират за разследването, преди да е започнало наказателното производство.

Дисциплинарните производства започват въз основа на информация от различни източници. Могат да се заведат от Етичната комисия към ВСС или след конкретни действия на Министерство на вътрешните работи – такъв е бил случаят с един прокурор, задържан по много показен начин за корупция, а съответният видео-материал е бил разпространен чрез програмата на една телевизия. Тя ни информира, че преди приключването на наказателното производство, ВСС вече е предприел действия, образувано е дисциплинарно производство за нарушаване на етичния кодекс и уронване престижа на съдебната власт.

Латинка Светозарова ни дава и друг пример, свързан с получаване на парцели по брега на Черно море. Журналист е оповестил, че наскоро ще публикува тази информация и Етичната комисия веднага се е самосезирала. Това се е случило миналият петък, а вчера е била дискусията за продължаване на съдебната реформа. Представители на средствата за комуникация постоянно й се обаждат и канят Председателя на Етичната комисия да посети техните медии. Тя правилно счита, че ако той бе се появил по телевизиите, това би имало отрицателен ефект, защото не би могъл да даде никакъв отговор в този момент, преди заседанието на комисията, което се състоя в понеделник (първия работен ден). Счита, че е удачно представители на ВСС да не се явяват пред средствата за комуникация, докато не бъде взето решение по даден въпрос.

Експертите й зададохме няколко конкретни въпроса:

• 
  Какъв е напредъкът във връзка с предложението за обща комуникационна стратегия, която ни представиха през месец ноември миналата година?
  
• 
  Дали има някакъв напредък относно създаването или утвърждаването на фигурата на говорител или представител?
  
• 
  И дали актуалното състояние на реформата в съдебната система на България би позволила, в близко бъдеще, да се доведе до добър край медийната политика?
  

Г-н Пламен Стоилов, чиято Комисия се занимава с делата с особен обществен интерес – това са делата, подложени на мониторинг от страна на Европейската комисия, разяснява работата на тази комисия с медиите, като част от политиката на ВСС. Тази работа е получила висока и положителна оценка в Междинния мониторингов доклад за напредъка на България. Той най-добре може да разясни този проблем. По негово мнение, един говорител винаги би казал по-общи неща, а самият той винаги е бил много конкретен. На заседанията на тези две комисии присъстват също Латинка Светозарова и Светла Иванова. Иванова подготвя специален обзор на делата за седмицата, поради обществения интерес към тези емблематични дела. Те са свързани с Програмата САПАРД (злоупотреба с европейски фондове). Тази Комисия набелязва мерките, които трябва да се предприемат.

Председателят на Комисията за дисциплинарните производства също се появява много често в средствата за комуникация.

По нейно мнение няма дефицит на информация, поради факта, че не съществува фигурата на говорител, макар ние да настояваме, че е по-добре да се чува само един глас. Добре е хората да идентифицират Съвета само с един глас и само с един образ.

Тя настоява, че в настоящия момент не е удачно да се въвежда фигурата на говорител, предвид актуалната ситуация в България. Имат и други проблеми, между които „случаят Красьо”. Трима магистрати са отстранени от системата, но не могат да бъдат отстранени всички.

СВЕТЛА ИВАНОВА, завеждащ Отдел "Връзки с обществеността" (Пресцентъра) при Висшия съдебен съвет

Разказва ни как председателите на различните съдилища в началото са били много резервирани по отношение на пресаташетата, но това положение вече се променя. Въпреки всичко счита, че за да съществува тази фигура, ще са необходими повече финансови средства.

Споделя с нас някои от мненията, представени във връзка с комуникационната стратегия. Според нея основните възражения са едни и същи при всички органи:

• 
  На първо място се поставя под въпрос съществуването на (завеждащ) прес-служба или прес-център на ниво окръжни съдилища. Тази фигура е предвидена в щатното разписание на съдебната администрация, само ако за това се вземе решение от председателя на съответния съд. В крайна сметка става въпрос за финансови средства.
  

• 
  На второ място, според нея, магистратите изразяват желание чрез тази стратегия да се дефинират норми за достъп до преписки и дела в етапа на досъдебното производство (разследване) и в съдебната фаза – какъв вид информация могат да предоставят. Защото сега всичко това се решава от председателя на даден съд. Вероятно, би било добре да се установят (единни) минимални норми за цялата система.
  

Предвид всички потребности, изложени от завеждащите комуникацията към Висшия съдебен съвет, европейските експерти им предлагаме да се проведе курс за подготовка на обучители за пресаташета, говорители и някои от членовете на Съвета. Те считат, че би било много ползотворно всички те да бъдат събрани на едно място и да се проведе практическо обучение с примери. Нуждаят се от обучение във връзка с техниките при явяване пред медиите, реакциите при off the record, филтрирането и др. …

Разказва, че Инспекторатът е бил създаден през 2008 г., макар неговите членове да са били избрани през 2007 г. от Парламента с квалифицирано мнозинство от 2/3. Тази институция възниква след 4-та поправка на Българската конституция. Създаването й е европейска идея, във връзка с изискванията, които трябва да изпълнява съдебната система по отношение на административния контрол върху съдии и прокурори. Състои се от 10 инспектори и 1 главен инспектор. Освен това, имат и административен персонал. Всеки един от инспекторите е подпомаган от двама експерти-юристи. Също както при ВСС, за Инспектората е наложено ограничение на персонала (33 души). Инспекторатът е към ВСС, но на практика е независим орган. Независимо от всичко, неговият бюджет зависи от ВСС.

Според Златина Георгиева, проверките, осъществявани от Инспектората, се планират не само от прокуратурите, но и от съдилищата и службите по инспекция в цялата страна. Резултатите от тези проверки се обобщават в годишна и в тематична програма, така че, когато ВСС разпореди контролна проверка, тя трябва да бъде включена в годишната или в тематичната програма.

Що се отнася до връзките с медиите, твърди, че те са добри. Златина Георгиева присъства на заседанията, а след това информира пресата, макар че журналистите имат достъп до протоколите от проверките.

Според нея, журналистите обикновено присъстват в прес-залата на ВСС, за да наблюдават заседанията, макар да има някои технически проблеми (не се чува добре). Разказва ни как през 2006 г. тя самата е завела дело срещу ВСС и той е бил принуден да провежда заседанията си публично, така както е разписано в Закона за съдебната власт.

Счита, че понастоящем проблемите са много малко – журналистите присъстват на заседанията, а след това могат да се обърнат към прес-службата или към някой конкретен магистрат, който слиза в залата и разговаря с тях. Според нея, сега има много голяма публичност относно работата на Съвета. Инспекторатът не предоставя незабавно своите решения единствено в случаите, в които има участие на някой магистрат. Установено е като норма да не се дава информация до окончателното приключване на процедурата.

Твърди също, че истинските разисквания относно кандидатурите за длъжностите се обсъждат преди заседанията на Комисията на ВСС – тези заседания са закрити, а не публични. Mного често се предлага само една кандидатура и журналистите не знаят какви са мотивите. Подразбира се, че личните данни трябва да бъдат защитени. За пръв път е създадена група от експерти към Етичната комисия на ВСС. Бяха й зададени въпроси относно два основни момента: Деонтологичния кодекс на магистратите (1-ви и 2-ри) , както и изискванията за конкурса.

Правна култура на гражданите. Хората не познават функционирането на съдебната власт и на нейните институции. Ето защо, Клуб „Журналисти срещу корупцията”, към който принадлежи, е създал няколко информационни документални филма относно функциите и структурата на съдебната структура, чрез външно финансиране. Уведомяваме я, че в Испания бяха изготвени дидактични материали за гражданите, финансирани от Генералния съвет на съдебната власт.

Разказва ни как назначаването на Главен прокурор е било пример за прозрачност. Всичко е било директно излъчвано. Но съжалява, че това е било „конно надбягване само с един кон”. Въпреки това, подчертава, че случаи като този, при които разискванията се наблюдават директно, са много важни за гражданските институции. Молят тази практика да продължи с двете големи върховни съдилища – Върховен касационен съд и Върховен административен съд.

Пита ни дали изборът на кандидатите в Испания е публичен или закрит и обясняваме, че е закрит, а след това резултатът бива съобщаван на средствата за комуникация.

Предлага също да се изготвят материали за обучение, както и разяснителни материали, чрез търсене на външно финансиране. Ние, експертите, я информираме за Харта за правата на гражданите в съдебната система.

Според нея е необходимо да се въведе фигурата на говорител, защото сега има много субективни мнения (по едно за всеки член от ВСС). Също би било много по-добре, ако има редовни пресконференции, а не AD HOC. Казва, че те не знаят каква е стратегията в даден момент, макар да признава, че винаги, когато поискат интервю с някой от членовете на Съвета, им се осигурява тази възможност.

Има група организации, които периодически представят редица предложения за реформата в съдебната система. В известна степен, тези предложения засягат и Висшия съдебен съвет. Ето защо, би било добре, в определени моменти да се организира публичен дебат, където да се каже: „НПО предлагат това”, а това е „предложението на Съвета” и това да стане пред очите на всички. Мисли, че би трябвало да има по-активен диалог между Съвета и този „трети” сектор. Освен това, споделя мнението, че реформата в съдебната система се нуждае от широк обществен дебат, за да получи подкрепата на обществото.

Светла Иванова уточнява, че политиката на Съвета е съвкупност от голям брой дейности. В края на даден период се прави отчет за всичко, което е било извършено. Все пак, ако някой иска конкретна информация за определена политика на Съвета, трябва да представи молба и получава съответния отговор.

Обсъждаме тестовете за лоялност (надеждност), на които биха могли да се подлагат прокурорите, работещи в борбата срещу корупцията, чрез детектор на лъжата. Тя споделя, че подобни тестове не са били провеждани.

Моли ни да направим препоръка за изготвяне на информационни материали относно функциите и структурата на съдебната система, с външно финансиране.

Разказва ни, че са били проведени дни на отворените врати c малки групи, като им е била предоставена и възможността да задават въпроси на членовете на Съвета.

Казва, че ако НПО или гражданското общество забелязват съществуването на неща, които могат да се променят, трябва да представят своите предложения, да стимулират и насърчават (промените).

• 
  Молят да се представя ясен образ на Съвета като институция (говорител) и да се осигури по-добра прес-зала, пригодена така, че журналистите и НПО да могат да вършат по-добре своята работа. (AНТОАНЕТА ЦОНЕВА).
  
• 
  СВЕТЛА ИВАНОВА казва, че би бил нужен специален обучителен курс за онези пресаташета, които не са преминали през подготвителния курс на специалистите от САЩ, но не вижда необходимост от фигурата на говорител, нещо, което споделя и ЗЛАТИНА ГЕОРГИЕВА.
  

В Заседателната зала на Върховния касационен съд ни приема Началникът на Кабинета на Председателя, АНТОАНЕТА НИКОВА, която бе придружена от г-жа ДИНЕВА, завеждащ Отдел „Международни връзки” към съда.

Разясняваме й нашата дейност по този проект и я молим да ни информира за конкретното функциониране и системата за комуникация и печатни медии във Върховния касационен съд.

Антоанета Никова ни разказва, че когато преди две години Лазар Груев е заел поста Председател, е изложил пред Висшия съдебен съвет своята концепция за работа. Една от основните му тези е прозрачността в дейността на Върховния касационен съд. Всяка година Председателят трябва да прави отчет за резултатите на Върховния касационен съд. Това се е случило наскоро и Председателят е дал прес-конференция, а после е бил организиран семинар за репортерите, отразяващи работата на Съда. Семинарът е продължил три дни и на него са били разисквани последните промени в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, както и идеята на Правителството за създаване на специализиран съд. Дискусията е била открита, а заключенията са били публикувани на електронната страница. Тя изразява съжаление, че не всички съдилища разполагат с електронна страница. Казва, че в рамките на американския проект е била разработена електронна страница за всички съдилища, но след като проектът е бил завършен, тези електронни страници не се поддържат, защото някои от съдилищата нямат пари за поддръжката на тези страници. (Това става при положение, че Законът за съдебната власт задължава всички съдилища да публикуват своите решения на електронната си страница). Това вреди на гражданите.

Освен това, както е обичайно за един пресофис, в него се оповестяват насрочените дела една седмица предварително. Освен това, обикновено се припомня на журналистите един ден преди гледане на делото, особено за делата с обществена значимост. Решенията се публикуват в раздела на Пресофиса, за да могат журналистите да имат лесен достъп до тях. Публикуват се и обществените поръчки, както и отчета на Върховния касационен съд, за да могат гражданите да се запознаят с работата на Съда.

Изразява съжаление, че системата за архивиране (деловодната система) не е много добра, защото е много остаряла. В момента се намират в процес на разработка на нова деловодна система, която ще е много полезна за гражданите и техните защитници. Ще може да се прави търсене чрез описания и ключови думи, нещо, което сега е невъзможно и ще могат да се запознават отблизо със съдебната практика на Върховния касационен съд.

Информират ни също, че след нашето последно посещение е създаден малък прес-център, който посетихме. Макар, че той не отговаря на всички изисквания, дава възможност на журналистите да имат „свое” място, откъдето да изпращат материалите си. Там има два компютъра, интернет, телефон и няколко стола. (Това е предишната приемна за граждани).