Имотът за новото инвестиционно намерение е разположен в село Баячево община Търговище.
Община Търговище е разположена в Източна Дунавска равнина, като включва части от Източен Предбалкан и нископланинските масиви на Преславска планина. Наблюдава се съчетание от равнинно-платовидно-хълмист до нископланински релеф, с карстови форми и асиметрични долини. Разнообразната надморска височина, сравнително сухият континентален климат и общо взето сухолюбивата тревна растителност представляват основните фактори, спомогнали за формирането и разпространението на разнообразно почвено покритие.
Северните и централните части на общинската територия (Търговищкото поле) са преобладаващо заети от излужени, слабоизлужени, типични и карбонатни черноземи. Мощността на почвения профил е 60-80 см., а само на хумусния слой - 20-25 см. Воднофизичните им характеристики осигуряват сравнително лека обработка и високо естествено плодородие. Количеството на хумуса в тези почви е средно до голямо, като в еднометровия почвен пласт то се движи от 220-320 т/ха. Характерно за тези почви е разпрашаването на повърхностния пласт при засушаване, както и не добрият въздушен режим. Положителните им характеристики са свързани с високата им влагоемкост и добра осигуреност с хранителни вещества.
Западните платовидни и южните части (Преславска планина) са заети от сиви горски почви. В териториите с по-голяма надморска височина профилът е плитък и ограничава възможностите за отглеждане на селскостопански култури. Подходящи са за пасища и горскоплодни храсти, а след изпълнение на мелиоративни мероприятия - и за лозя. С по-ограничено разпространение в северната част, включително в леглата на реките, се срещат алувиални и смесени алувиално- делувиални почви. Те са сдобри характеристики, подходящи за отглеждане на зеленчукови и овощни насаждения, ягоди, царевица и др. В областта Герлово почвите са преобладаващо силно излужени и оподзолени черноземи и тъмносиви горски.
Най-слабо представени са т.нар. "акумулативни" почвени типове, каквито са алувиалните и алувиално-ливадните. Те са развити основно по заливните и ниските надзаливни тераси на реките и по-малките и притоци. Те се отличават с добър физикомеханичен състав и са подходящи за отглеждане на зеленчуци.
Като природен ресурс, почвите са един от важните фактори за развитие на основния отрасъл на аграрния сектор-растениевъдството. Те благоприятстват развитието на зърно- производството и частично на зеленчукопроизводството. Този природен ресурс се използва ефективно и подпомага развитието на икономиката на общината.
От деградационните процеси, засягащи почвите в общината, най-съществен за екологичното състояние на района е ерозията, чието развитие е в степен, изискваща провеждане на конкретни противоерозионни мерки и действия. Орографските особености на територията благоприятстват проява на водна ерозия. Ерозираните площи, ровини, свлачища и сипеи са разположени на стръмните и много стръмни терени. Констатирани са ерозионни процеси на площ 12 хил. декара земи в горски територии. Общо за района тези процеси са овладени и имат затихващи функции.
Съгласно Годишен доклад за оценка състоянието на околната среда на РИОСВ-Шумен, на места се наблюдава замърсяване на почвите с тежки метали и металоиди и с продукти за растителна защита. Положително е обстоятелството, че в общината няма налични количества залежали пестициди. Не е установено превишаване на допустимите норми на замърсяване на почвите с устойчиви органични замърсители, вкл. нефтопродукти.
Констатациите, съдържащи се в доклада за състоянието на околната среда през 2014г. показват че:
-съдържанието на тежки метали в почвата е под максимално допустимите концентрации (МДК), определени с Наредба № 3 от 1 август за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата;
-не са констатирани разпилявания и течове на пестициди по прилежащите земни площи;
-не са регистрирани превишения над ПДК с устойчиви органични замърсители, водещи до увреждания и замърсявания на почвите;
-не са констатирани замърсявания с нефтопродукти;
-не е установено заблатяване и засоляване на почвите.
В община Търговище е реализиран проект за рекултивация на стара неизползваема кариера за инертни материали, с който отпадъците от строителство и събаряне генерирани на територията на общината ще се използват за рекултивацията й.
В близост до разглеждания район не са констатирани източници на пряко замърсяване на почвите.
Общата площ, върху която ще се изгради новото инвестиционно намерение е 17.685 дка.
Територията е урбанизирана, почвата не е замърсена с тежки метали, тъй като няма превишаване на ПДК на серните и азотни съединения попаднали от утаени върху нея газове.
Не се очаква и с новото инвестиционно намерение вредно въздействие върху почвата.
Основните фактори за почвеното разнообразие на територията на района са вида на почвообразуващите материали, надморската височина, разчленението на релефа, хидроклиматичните условия, типа и разпространението на растителната покривка, а също така и антропогенната дейност Разглежданата територия попада в Източнобалканският пояс на Долнодунавската почвена подобласт. Почвеното разнообразие е представено от лесивирани (сиви и хромови) почви, които на места са в комплекс с ранкери и литосоли. По старата почвена класификация това са сивите почви (с трите си подтипа - сива светла, сива и сива тъмна) и плитките скелетни и песъкливи почви - силно засегнати от ровинна ерозия. Почвените ресурси са със средни агротехнически качества. Механичният състав е средно - песъчливо глинест.
Основните почвен тип са сиви горски почви. Във връзка с механичния състав и плътността сивите горски почви са характеризирани в категориите средно и тежко песъкливо глинести и песъкливо глинести върху варовити скали с текстурен коефициент 2. Те са слабо или средно ерозирани.
Сивите горски почви (Halic luvisol) са образувани при условията на Севернобългарската лесостеп и Предбалкана върху различни по състав и свойства почвообразувани скали - характеризират се с маломощен (30 - 40 см), песъчливо-глинест и разпрашен хумусен хоризонт и добре развит (100 - 120 см) плътен, глинест илувиален хоризонт с призматично-буцеста структура. Преходът между двата хоризонта е ясно очертан. Силно подчертана е и диференциацията на профила по механичен състав. Съдържанието на хумус в повърхностния хоризонт е средно - 1,5 - 2,5% и рязко пада под 1% в следващия по-долу илувиален хоризонт. Това именно обуславя и слабата запасеност на еднометровия им почвен слой с хумус. Почвената реакция е средно и силно кисела Поради наличието на мощен илувиален хоризонт, тези почви имат висока водозадържаща способност и неблагоприятен въздушен режим.
Тъмно сивите горски почви (Chromic luvisol) се отличават от сивите с малко по-високо съдържание на хумус (2 - 3%), малко по-мощен хумусен хоризонт (30 - 40 ст), по-слабо развит илувиален хоризонт и по-слабо изразена текстурна диференциация на профила. Образувани са върху карбонатни почвообразуващи материали под влияние на разредена широколистна растителност или в резултат на деградацията на сивите горски почви.
Почвите в района на община Търговище спадат към:
1/ Северобългарската лесостепна зона, Предбалканска подзона на светлосиви горски почви;
2/ Източно - Балканска почвена провинция, Търговишко - Преславски район.
На територията на общината се среща един основен тип почва - сива почва с трите си подтипа - сива светла, сива и сива тъмна.
В общината преобладават светлосиви /псевдоподзолисти/ почви, формирани върху мезозойски скали. Широко разпространение имат плитките, слабо текстурно диференцирани скелетни и песъчливи почви, които са силно засегнати от ровинна ерозия, свързана с антропогенното въздействие върху земите. Почвените условия са със средни агротехнически качества.
Почвените условия са със средни агротехнически качества Състоянието на почвата по отношение на нейната продуктивност и плодородие е с бонитет от 51 - 60 бала за равнинния терен /причислена V категория/ и от 41 - 70 бала за полупланинския район. Механичният състав на почвите показва, че те са средно - песъчливо глинести с Q от 1,3 до 2,0. Почвената реакция е средно - кисела.
Съгласно Годишен доклад за оценка състоянието на околната среда на РИОСВ-Шумен, на места се наблюдава замърсяване на почвите с тежки метали и металоиди и с продукти за растителна защита. Положително е обстоятелството, че в общината няма налични количества залежали пестициди. Не е установено превишаване на допустимите норми на замърсяване на почвите с устойчиви органични замърсители, вкл. нефтопродукти.
Констатациите, съдържащи се в доклада за състоянието на околната среда през 2014г. показват че:
-съдържанието на тежки метали в почвата е под максимално допустимите концентрации (МДК), определени с Наредба № 3 от 1 август за допустимо съдържание на вредни вещества в почвата;
-не са констатирани разпилявания и течове на пестициди по прилежащите земни площи;
-не са регистрирани превишения над ПДК с устойчиви органични замърсители, водещи до увреждания и замърсявания на почвите;
-не са констатирани замърсявания с нефтопродукти;
-не е установено заблатяване и засоляване на почвите.
4.5. Ландшафт.
С понятието"ландшафт" се означава компонентът на околната среда, който възниква в резултат от взаимодействието на редица природни, а на по-късен етап от развитието на Земята и културни фактори.
Ландшафтите се състоят от веществени компоненти, образувани от вещества с различни физически свойства.Релефът и климатът имат водещо ландшафтно образуващо влияние.Водата, почвата, растителният и животинския свят са съществени компоненти на ландшафта и са важни индикатори на състоянието му.Абиогенните компоненти на ландшафта (климат, релеф, води) са устойчиви и бавно изменящи се, докато биогенните (растителен и животински свят) са динамични и бързо променящи се и в значителна степен повлияни от човешката дейност. Повечето от ландшафтите са устойчиви, а същевременно могат да се променят и при определено въздействие да преминават от едно в друго състояние.
Класификационната система на ландшафтите включва пет таксономични нива: клас, подклас, тип, род и вид.
В съответствие с районирането на ландшафтите проучвана територия се отнася към Герловски район и от Източностаропланинската подобласт на Старопланинската област (Петров, 1997).
Ландшафтното разнообразие е значително. Срещат се следните ландшафти: горски, полски, пасищни, водни и край водни, селищни, антропогенизирани. По - значителни площи в района заемат полските, пасищни, селищни и антропогенизирани ландшафти. В района на обследвания обект няма водни и край водни ландшафти.
За отделянето на „тип ландшафти", като основен диагностичен критерий се приемат различията в степента на антропогенно изменение на ландшафтите. Обекта попада в типа на променените ландшафти. По принцип в тях се провежда системна целенасочена стопанска дейност и естествената структура и функции на ландшафтите са съществено променени.
Съгласно класификационната система на ландшафтите в България проучваният обект се отнасят към:
Клас Планински ландшафти;
Тип Ландшафти на умерено-влажните планински гори;
Подтип ландшафти на среднопланинските широколистни гори и вторични ливади;
Група ландшафти на среднопланинските широколистни гори върху варовикови
скали.
Количествените показатели характеризиращи Източностаропланинската подобласт на Старопланинската област са следните:
показател
|
от
|
до
|
средно
|
Абсолютна височина, m
|
100
|
1181
|
640
|
Гъстота на разчленението, кт на 1 кт2
|
0,5
|
3,5
|
2,0
|
Дълбочина на разчленението, m на 1 кт2
|
50
|
550
|
300
|
Съвременни вертикални движения, mm за 1 година
|
+1
|
+4
|
+2,5
|
Средно януарска температура, °С
|
-1,5
|
-3,0
|
-2,3
|
Средна юлска температура, °С
|
21,4
|
15,3
|
18,4
|
Сума на средномесечните температури над 0°С, °С
|
129,5
|
102,0
|
115,8
|
Сума на валежите за месеците с температура над 0°С, mm
|
594
|
650
|
622
|
Сезонни и годишни суми на валежите*, mm
|
З=145 Е=154
|
П=188 Г= 698
|
Л=211
|
Коефициент на влажността на въздуха
|
0,90
|
2,55
|
1,73
|
Модул на оттока, l/s на 1 кт2
|
3,0
|
20,0
|
11,5
|
Отточна височина, mm
|
94,8
|
632,0
|
363,4
|
Год .сума на валежите, mm
|
628,0
|
768,0
|
698,0
|
Сумарна изпарение, mm
|
523,2
|
136,0
|
334,6
|
Хумус в % ( хоризонт А) в почвите: Тъмносиви горски Сиви горски Светлосиви горски Кафяви горски Алувиално- ливадни Брой на височинните пояси
|
2,0 - 6,0 1,0 - 2,5 0,5 - 2,0 3,0 - 9,0 1,5 - 3,0 1(2)
|
* П - пролет, Л - лято, Е - есен, З - зима, Г- годишни.
|
Сподели с приятели: |