Доклад по околна среда доклад за оценка на въздействието върху околната среда



страница16/24
Дата19.07.2018
Размер3.18 Mb.
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   24

По фактологични данни от Климатичен справочник на България са оформени следните рози на ветровете спрямо основните сезони свързани със знчитело въздействие върху разпространението на замърсителите в атмосферния въздух – зима и лято.

Фиг. № 10. Лятна роза на ветровете.



Фиг. № 11. Зимна роза на ветровете.

Характерът на разсейването и преноса на замърсители съществено зависи от скоростта на вятъра. За района на общината преобладаващите западни ветрове със средна скорост 4,4 m/s т.е. те способстват за бързото разсейване на замърсители от ниски източници.

Най-неблагоприятни скорости на вятъра до 1 m/s определят т.нар. „тихо” време, което за проучваната територия има проявления 47,3 % в годината (средната стойност се запазва в различните сезони на годината)

Таблица № 38. Данните са розата на ветровете

Посока

N

NE

E

SE

S

SW

W

NW

Тихо време

Скорост [м/с]

3,4

3,4

3,7

4,0

4,4

4,3

4,4

4,8

-

Честота [%]

3,6

5,0

17,2

15,2

5,1

7,4

32,0

14,6

47,3

На база предоставените данни е получена следната средногодишна роза на ветровете валидна за територията на Община Търговище

Фиг. № 12. Средногодишна роза на ветровете.

Районът попада в област, където условия за разсейване на атмосферните замърсители не са добри. Само източните и югозападните ветрове са под 10 %, останалите са с почти еднакви проценти (над 10 %), като с най-голяма вероятност са ветровете от запад – в 18.6 % от случаите .

Най-силни са ветровете от северозапад (6,4 m/s), а най-слаби са от север (2.5 m/s). В следващата таблица е представено процентното разпределение на силните ветрове в годишен аспект.

Таблица № 39. Честота на силните ветрове по посока /%/

N

NE

E

SE

S

SW

W

NW

0,0

0,0

10,0

10,9

6,5

13,0

23,9

35,7

Въздействие върху околната среда по време на строителство

По време на строителството се очаква известно запрашаване от самиятп строеж и по скоро от изкопните работи, но този процес е краткотраен и със завършване на строежа ще бъде преустановен. Ще се увеличи и транспорта и участието на строителна техника, което ще доведе до увеличаване замърсяване на въздуха от транспорт, който процес същи ще завърши с построяване на сградата и ще бъде краткотраен.



Въздействие върху околната среда по време на експлоатация

  • Емисионни параметри.

Основните емисии от процеса на интензивно отглеждане се разделят в две групи:

  • емисии от животновъдните сгради - за основни замърсители се считат амоняк (NH3) и прах. Като незначителни се считат емисиите на азотен оксид (N2O), метан (CH4) и неметанови летливи органични съединения (НМЛОС);

  • емисии от горивни процеси в отоплителни печки - емитират се NO2, SO2, CO и прах.

За определянето на емисиите са взети в предвид нормите на допустими емисии на тези замърсители съгласно Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии. Съгласно Наредбата НДЕ за цитираните по-горе замърсители са съответно:

  • НДЕ за NH3 - 30 mg/Nm3;

  • НДЕ за общ прах - 20 mg/Nm3 за емисиите от тунелната вентилация на сградите и 150 mg/Nm3 за емисиите от изпускащите устройства на отоплителните печки;

  • НДЕ за NО2 - 650 mg/Nm3;

  • НДЕ за SOx - 2000 mg/Nm3;

  • НДЕ за СО - 250 mg/Nm3;

Вентилацията на въздуха в помещението ще се извършва с тунелни (стенни) вентилатори и клапи. Ще бъдат монтирани 20 бр. вентилатори със следните технически данни:

  • 16 бр. вентилатори „Еър Мастер“ V 130 E13 с максимален обемен дебит по 44 700 Nm³/h;

  • 4 бр. аксиални вентилатори FF091-6EQ с максимален обемен дебит 23 000 Nm³/h;

В съществуващата сграда вентилацията на въздуха в помещението се извършва с тунелни (стенни) вентилатори и клапи. Монтирани са 10 бр. вентилатори със следните технически данни:

  • 8 бр. вентилатори „Еър Мастер“ V 130 E13 с максимален обемен дебит по 44 700 Nm³/h;

  • 2 бр. аксиални вентилатори FF091-6EQ с максимален обемен дебит 23 000 Nm³/h;

Параметри на вентилационната система на цялата птицеферма

Сграда №

Вентилационна система

Режим на вентилация

Тип вентилатори

Брой

Капацитет

m3/h

Общ капацитет

m3/h

Работен 70%

m3/h

Топъл период

Студен период

1

„Еър Мастер”

8

44 700

357 600

250 320

+

-

Аксиални вентилатори

2

23 000

46 000

32 200

-

+

2

„Еър Мастер”

16

44 700

715200

500640

+

-

Аксиални вентилатори

4

23 000

46 000

32 200

-

+

Отоплителните уреди ще са с максимална мощност 0.450 MW. Мощността е по-малка от 0.5 MW и съгласно Приложение № 7 на Наредба № 1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии не подлежат на контрол. Дебита на тези точкови източници е съобразен с въздухоподаващата турбина на горивната камера - 450 Nm3/h. Печките са автоматизирани и специализирани за птицевъдство. Печките са общо 3 броя - в сграда №1 една печка и в сграда №2 – две печки. Отоплителната система ще е изпълнена от 3 броя автоматични печки на въглища .Печките ще са монтирана извън помещението за безопасност. Турбината на всяка печка е с капацитет 450 куб.м засмуква въздуха от сградата и след подсушаване и затопляне го връща обратно през метални въздуховоди. Този топъл въздух се разпределя равномерно в цялата сграда. Така се предотвратява мокра постеля и високо стойности на амоняк и въглероден диоксид. Печката е такава, че да се подава принудително кислород в горивната камера, което осигурява минимални газове от комина. За безопасност печките са монтирани извън сградите.

Количество на отпадъчните газове и съответните масовите потоци на замърсители са представени в таблица по-долу.

Скоростта на утаяване на праха е приета 0.01 m/s. Скоростта на утаяване е сравнително ниска, което обуславя разпространението на тези замърсители на значителни разстояния, особено при подходящи климатични условия. За останалите газови компоненти е приета скорост на утаяване 0 m/s.

Количество на отпадъчните газове и съответните масовите потоци на замърсители са представени в таблица по-долу.

Скоростта на утаяване на праха е приета 0.01 m/s. Скоростта на утаяване е сравнително ниска, което обуславя разпространението на тези замърсители на значителни разстояния, особено при подходящи климатични условия. За останалите газови компоненти е приета скорост на утаяване 0 m/s.

Данните са изчислени в съответствие с Актуализирана единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въздуха (съгласно EMEP/CORINAIR 2006г.), утвърдена със Заповед №РД-165/20.02.2013г. на МОСВ.

В Таблицата са описани замърсителите на площадката, техните кодове и емисионни фактори (EF). В таблицата е показан и начинът на изчисляване на количествата на емисиите.

Иван Бахчеванов стриктно прилага практиката за намаляване емисиите на амоняк (NН3) чрез регулиране на състава на фуражите за птици посредством подходящо съчетание на протеините. Липсата на влажна или мокра постеля (торова маса) води до липса или силно редуциране на емисии на неметанови летливи органични съединения (НМЛОС) както и на метан. Емисионните фактори от това издание на EMEP/CORINAIR обхващат изчисляването като цяло на емисиите от торта в животновъдните сгради, определените места за съхранение (торища) и при използването им като тор в земеделските земи. В следващата таблица са представени изчисления на годишните емисии в kg за отделните вещества. Изчислено е за новото инвестиционно намерение и за целия капацитет на птицефермата.





Замърсител

SNAP
CODE

Емисионен
фактор EF,
kg/1 брой животно/година

Брой птици през календарната година

Емитирани замърсители във въздуха kg/годишно

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)=(4)х(5)

1

Амоняк (NH3)

100908

0.17*

63000

87500


10710

14875


2

Азотен диоксид (N2O)

100908

0.02

63000

87500


1260

1750


3

Метан

100908

0.01

63000

87500


630

875


4

ФПЧ10

101009**

0,052

63000

87500


3276

4550


*От емисионния фактор е премахната стойността 0,11 kg/1 брой животно/година от осъществяване на дейността „разстилане на тор“. Тази дейност ще се извършва в разрешените срокове от други физически и/или юридически лица извън площадката на птицефермата - торене на земеделски земи.

**За определяне на емисионния фактор на ФПЧ10 е използвана версията на EMEP/CORINAIR Emission Inventory Guidebook – 2007.

Емисиите на метан и азотен оксид са свързани с експлоатирането на торохранилище. Ако се изгради плътно покритие на съоръжението - метална конструкция тип „черупка“ или импрегниран текстил, емисиите от съхранение ще се редуцират от 40 до 60 %.

С прилагането на НДНТ по отношение емисиите на амоняк (NH3) от сградите за отглеждане прогнозните годишни емисии ще бъдат в следните стойности:





Замърсител

SNAP
CODE

Емисионен
фактор EF,
kg/1 брой животно/година

Брой птици през календарната година

Емитирани замърсители във въздуха kg/годишно

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6) = (4) х (5)

1

Амоняк (NH3)

100908

0.048*

63000

87500


3024

4200


* BREF Code ILF, Table 4.19: Summary of characteristics of system-integrated techniques for the housing of broilers; GUIDANCE DOCUMENT ON CONTROL TECHNIQUES FOR PREVENTING AND ABATING EMISSIONS OF AMMONIA, Table 11. Housing systems for broilers: techniques and associated NH3 emission reduction potential

С прилагането на НДНТ по отношение емисиите на амоняк (NH3) от торохранилището за съхранение на тор прогнозните годишни емисии ще бъдат в следните стойности:





Замърсител

SNAP
CODE

Емисионен
фактор EF,
kg/1 брой животно/година

Брой птици през календарната година

Емитирани замърсители във въздуха kg/годишно

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6) = (4) х (5)

1

Амоняк (NH3)

100908

0.012*

63000

87500


756

1050


*GUIDANCE DOCUMENT ON CONTROL TECHNIQUES FOR PREVENTING AND ABATING EMISSIONS OF AMMONIA, Table 3. Ammonia emission abatement measures for cattle and pig slurry storage

При прилагане на мерките за редуциране емисиите на амоняк от дейностите на цялата площадка са изчислени следните годишни емисии:





Замърсител

SNAP
CODE

Емисионен
фактор EF,
kg/1 брой животно/година

Брой птици през календарната година

Емитирани замърсители във въздуха kg/годишно

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6) = (4) х (5)

1

Амоняк (NH3) - сгради

100908

0.048*

63000

87500


3024

4200


2

Амоняк (NH3) - торохранилище

100908

0.012*

63000

87500


756

1050


ОБЩО

3780

5250




  • Параметри (геометрия) на изпускащите устройства (височина, диаметър).

Изпускащите устройства на площадката ще бъдат с различни височини, които варират от 2 m (тунелни вентилатори) до 4 m (изпускащи устройства към отоплителни печки), а диаметрите им съответно 300 до 1440 mm. Тези размери влияят съществено върху ефективната височина на източниците (височината на издигане на факела). Диаметърът на изпускащото устройство еднозначно определя скоростта на газа на изход от устието, а тя определя импулсната съставяща на силите предизвикващи издигането на факела. Скоростта на отпадъчните газове на изход от източниците варира в големи граници. Височината на източниците и скоростта на напускащите ги газове до голяма степен определят разстоянията до зоните с максимални приземни концентрации.

  • Топография на терена на района.

Районът в който е разположена площадката на обекта е равнинен, извънградски район. В околните терени не се наблюдават силно изразени негативни образувания, както и възвишения. Площадката не е разположена до големи повърхностни водни обекти, които окажат влияние върху разпространението на емисиите в атмосферния въздух.

  • Характер на местността в която е разположена производствената площадка.

Площадката е разположена в близост до населено място, което води до изменения в метеорологичните условия. Разликата в температурите в населено място - околност е от 2 до 10оС в зависимост от големината на населеното място, числеността на населението и замърсяването на въздуха.

  • Наличие, в близост до източниците, на сгради с височина съизмерима с тази на изпускащите устройства.

Изпускащите устройства на площадката са с височина от 2 до 4 m, надхвърляща височината на сградите. Тунелните вентилатори ще бъдат монтирани така, че газохода да не среща преки прегради (други сгради или съоръжения). По тази причина, не би следвало да се появява ефекта на аеродинамичната сянка, предизвикващ задържане на замърсителите в междусградното пространство.

Прогнозирането на приземните концентрации е извършено съгласно одобрена от МОСВ Методика за изчисляване на височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на вредни вещества в приземния слой на атмосферата при използване на специализиран софтуер за моделиране и програмен продукт PLUME на Геофизичен Институт БАН. Моделирането обхваща случаите, както на приземните концентрации на вредни вещества от отделни източници на площадката на обекта, така и сумарното въздействие на всички източници.

При реализацията на инвестиционното предложение на И* Б* са разгледани последователно приземните концентрации на посочените емитирани замърсители от изпускащите устройства, които оформят следните две ситуации:


  • Критични стойности на разсейването при посочените параметри на изпускащите устройства;

  • Териториално разпределение на приземните концентрации на вредни вещества в приземния слой на атмосферата

Общи параметри използвани в моделите от двете ситуации са, както следва:

  • брой стъпки, използвани в модела – 100/100;

  • дължина на стъпката, използвана в модела –30/30 m.;

  • извънградски район;

  • при моделирането за определяне на средногодишните концентрации на вредните вещества във въздуха е използвана розата на вятъра, като заложените в него метеорологични параметри са взети от Климатичния справочник на Р България. Средногодишна температура – 11оС.

Прогнозирането на приземните концентрации е извършено съгласно одобрена от МОСВ Методика за изчисляване на височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на вредни вещества в приземния слой на атмосферата при използване на специализиран софтуер за моделиране и програмен продукт PLUME на Геофизичен Институт БАН. В програмния продукт може да се залагат само до 10 източника, а изпускащите устройства (тунелни вентилатори) при повечето замърсители са доста повече, поради което са изчислени т.н. „Виртуални изпускащи устройства” (ВИУ). Изчисляването параметрите на ВИУ се извършва на принципа на осредняване на физическите характеристики на изпускащи устройства от дадена група при водещ показател „дебит” на отпадъчните газове във всяко изпускащо устройство. Използваната методика е съгласувана с МОСВ и се използва именно при обекти с голям брой изпускащи устройства.

Групирането на изпускащите устройства за обединяването им и изчисляването параметрите на ВИУ се извършва по следните критерии:



  • определените НДЕ на съответните изпускащи устройства – групират се тези, които са с еднакви норми;

  • температурата на газовете в съответните изпускащи устройства – групират се тези, които са с еднакви или близки температури;

  • значимост на изпускащите устройства – групират се изпускащи устройства от основните промишлени инсталации. Помощните са поставени и обединени в отделна група.

В разглеждания случай са определени следните групи изпускащи устройства обуславящи параметрите на съответните ВИУ:

  • ВИУ № 1 - вентилатори на в сграда №1. Тази група се състои от 4 бр. вентилатори „Еър Мастер” с капацитет 44700 m3/h, диаметър

  • ВИУ № 2 - вентилатори в сграда №1 Тази група се състои от 4 бр. вентилатори „Еър Мастер”

  • ВИУ № 3 - вентилатори в сграда №1. Тази група се състои от 2 бр. Аксиални вентилатори

  • ВИУ № 4 - вентилатори в сграда №2 Тази група се състои от 4 бр. вентилатори „Еър Мастер”



  • ВИУ № 5 - тунелни вентилатори в сграда №2. Тази група се състои от 4 бр. вентилатори „Еър Мастер”

  • ВИУ № 6 - тунелни вентилатори в сграда №2. Тази група се състои от 4 бр. вентилатори „Еър Мастер”

  • ВИУ № 7 - тунелни вентилатори. в сграда №2 Тази група се състои от 4 бр. вентилатори „Еър Мастер”



  • ВИУ № 8 - тунелни вентилатори в сграда №2. Тази група се състои от 4 бр. вентилатори Аксиални вентилатори

ВИУ № 9 - тази група се състои от 3 бр. изпускащи устройства на отоплителни печки към сграда 1 и 2 общо 3 броя – една печка в сграда №1 и 2 броя печки в сграда № 2 с димаетър 0.3 m, височина 4 m, дебит 1350 Nm3/h

Входните данни за модела са представени в следващата таблица.



Таб. 40. Входни данни на модела

ВИУ №

ИУ №

x

m

y

m

H

m

D

m



Nm3/h



m3/s

Т

°С

Емисии

NH3

ФПЧ10

NOx

SO2

СО

mg/ Nm3

g/s

mg/ Nm3

g/s

mg/ Nm3

g/s

mg/ Nm3

g/s

mg/ Nm3

g/s

ВИУ-1

1500

1500

1.5

1.4

174800

53.90

20

30.00

1.5

20.00

1.00

-

-

-

-

-

-

ВИУ-2

1530

1515

1.5

1.4

174800

53.90

20

30.00

1.5

20.00

1.00

-

-

-

-

-

-

ВИУ-3

1536

1471

2.8

1.0

46000

14.20

20

8.00

0.5

5.5

0.5

-

-

-

-

-

-

ВИУ-4

1542

1427

1.5

1.4

174800

53.90

20

30.00

1.5

20.00

1.00

-

-

-

-

-

-

ВИУ-5

1528

1412

1.5

1.4

174800

53.90

20

30.00

1.5

20.00

1.00

-

-

-

-

-

-

ВИУ-6

1401

1397

1.5

1.4

174800

53.90

20

30.00

1.5

20.00

1.00

-

-

-

-

-

-

ВИУ-7

1500

1700

1.5

1.4

174800

53.90

20

30.00

1.5

20.00

1.00

-

-

-

-

-

-

ВИУ-8

1530

1700

2.8

1.0

92000

23.40

20

16.00

1.0

11.00

1.00

-

-

-

-

-

-

ВИУ-9

1500

1500

4

0,9

1350

1.25

120

-

-

150

0,169

650

0,731

2000

2,250

250

0,281

Критичнистойностинаразсейванетоприпосоченитепараметринаизпускащитеустройства след реализация на инвестиционното предложение.

Максималните еднократни приземни концентрации се пресмятат при едновременната работа на съоръженията на максимален възможен товар, при възможно най-неблагоприятните за разпространение метеорологични условия за период, през който съоръженията биха работили с максимално разрешени емисии от изпускащите устройства. Този подход по правило определя т.нар. сценарий „Максимално замърсяване” - използване на максимални емисионни фактори и/или НДЕ при една посока на вятъра и определените за конкретната ситуация най-неблагоприятни метеорологични условия за дисперсия за замърсителите. Тези условия и заедно с оценката на МЕПК при работа на максимален товар на тези мощности ще бъдат използвани за определяне на моментните приземни концентрации от сценарий „Максимално замърсяване” по нататък в текста.

Използваната програма прави изчисление на МЕПК, опасната скорост на вятъра, разстоянието до мястото, където те биха се появили и класа на устойчивост на атмосферата по класификацията на Паскуил - Гифорд. Пресмятанията се извършват по програмата PLUME - опция “III. Максимално предходно замърсяване от съществуващи изпускащи устройства (ИУ)”. Като входни данни за модела са използвани представените в Таблица 5.2.3-5. Резултатите от изчисленията на софтуерния продукт са представени на следващите фигури.

Фиг. 13.. Максимално предходно замърсяване с NН3



Фиг. 14. Максимално предходно замърсяване с ФПЧ10



Фиг. 15.. Максимално предходно замърсяване с NОx



Фиг. 16.. Максимално предходно замърсяване с SОx



Фиг. 17. Максимално предходно замърсяване с CO

Обобщение на получените резултатите от пресмятането за експлоатация на съществуващите мощности от действащото производство преди реализирането на инвестиционните мерки са представени в Таблиците.



Таблица 41.. Обобщени данни на резултатите от моделирането

Замърсител вид

МЕПК

mg/m3

XМЕПК

m

Посока

deg

VОП

m/s

Клас наустойчивост

NH3

1.59813

80.5

315

4

Е

ФПЧ10

1.06351

44.55

315

4

Е

NOх

0,265

84,85

45

5,5

С

SO2

0,817

84,85

45

5,5

С

СO

0,102

84,85

45

5,5

С

Видно от резултатите изчислените максимални концентрации на замърсителите са на разстояние от 44 до 84 m. Не е налице въздействие върху населеното място.

Максимални приземни концентрации от изпускащите устройства при най-неблагоприятни метеорологични условия по отношение разположението на населеното място сле дреализация на инвестиционното предложение.

Териториалното разпределение на приземните концентрации в района на площадката, на която ще се реализира инвестиционното предложение, е дадено за всички работещи изпускащи устройства едновременно. Параметрите на изпускащите устройства, използвани като входни данни, са представени в Таблица 5.2.3-5.

Пресмятанията се извършват по програмата PLUME - опция „Очаквани концентрации на вредни вещества в приземния слой” при една посока на вятъра. За набора от метеорологични параметри са използвани данните (посока, скорост на вятъра и клас на устойчивост) при ветрове с посока към населеното място (изток). Те определят и т.нар. сценарий „Максимално замърсяване” - при една посока на вятъра и определените за конкретната ситуация най-неблагоприятни метеорологични условия за дисперсия за замърсителите, сравнени в % с краткосрочни имисионни показатели.

Резултатите от изчисленията на софтуерния продукт и графики с изолинии на разпространението на замърсителите са представени на следващите фигури.



.Очаквани максимални концентрации на на NН3 след промяната

Очаквани максимални концентрации на NН3 след промяната:

Cmax= 0.034 mg/m3

xmax= 1 876,61 m

Очаквани максимални концентрации на на ФПЧ10 след промяната

Очаквани максимални концентрации на ФПЧ10 след промяната:

Cmax= 0.026mg/m3

xmax= 1 873.07 m

Очаквани максимални концентрации на на NOx след промяната

Очаквани максимални концентрации на NOx след промяната:

Cmax= 0.025 mg/m3

xmax= 1 110.00 m

Очаквани максимални концентрации на на Sox след промяната

Очаквани максимални концентрации на SOx след промяната:

Cmax= 0.076 mg/m3

xmax= 1 110,00 m
Очаквани максимални концентрации на на CO след промяната
Очаквани максимални концентрации на CO след промяната:

Cmax= 0.001 mg/m3

xmax= 1 110,00 m

Обобщение на получените резултатите от пресмятането за експлоатация на съществуващите мощности от действащото производство след реализиране на промените са представени в Таблиците.



Таблица 41.. Обобщени данни на резултатите от моделирането

Замърсител вид

МЕПК

mg/m3

XМЕПК

m

Посока

deg

VОП

m/s

Клас наустойчивост

NH3

0,034

1876.61

90

2.9

Е

ФПЧ10

0,026

1873.07

90

2.9

Е

NOх

0,025

1110,00

90

2.9

Е

SO2

0,076

1110,00

90

2.9

Е

СO

0,01

1110,00

90

2.9

Е

Таблица 42. Сравнение на резултатите от моделирането със съответните норми

Замърсителвид

Концентрации (mg/m3)

Съответствие,

% от нормите

МЕПК,

mg/m3

Максимално еднократни или средночасови норми

NH3

0,034

0,25**

13.6 %

ФПЧ10

0,026

0.05*

52 %

NOх

0,025

0.2*

12,5 %

SO2

0,076

0.35*

21,7 %

СO

0,01

10*

< 1 %

*Съгласно Наредба 12/2010 г.

**Съгласно Наредба 14/1997 г.

Отчетеното замърсяване на атмосферния въздух (максимални еднократни приземни концентрации) при ветрове с посока към населеното място (изток)при едновременна работа на всички ипускащи устройства след реализиране на инвестиционното предложение ще бъде под допустимите норми.

Видно от графиките на извършеното моделиране при преобладаващи ветрове с посока запад голяма част от емисиите ще бъдат разпространени извън населеното място - след западния край на с. Баячево. Въпреки въздействието всички концентрации на замърсителите са в пъти под нормираните такива.

Този вариант на разсейване също е малко вероятен поради минималната възможност от съвпадението на едноврменната работа на всички изпускащи устройства и наличие на постоянен вятър с посока към населеното място.



Териториално разпределение на приземните концентрации на вреднивещества в приземния слой на атмосферата при характерни метеорологични условия след реализациян аинвестиционното предложение.

Териториалното разпределение на приземните концентрации в района на площадката, на която ще се реализира инвестиционното предложение, е дадено за всички работещи изпускащи устройства едновременно. Параметрите на изпускащите устройства, използвани като входни данни, са представени в Таблица 5.2.3-5.

Очакваните концентрации на групите замърсители са получени по програмата PLUME - опция I. „Очаквани концентрации на вредни вещества в приземния слой” при типичните метеорологични параметри на района. Този подход по правило определя т.нар. сценарий „Типичен” при разпределение и скорост на вятъра, според розата на вятъра за района, сравнени в % с дългосрочни имисионни показатели.

Резултатите от изчисленията на софтуерния продукт и графики с изолинии на разпространението на замърсителите са представени на следващите фигури.



.Очаквани максимални концентрации на на NН3 след промяната

Разпределение на концентрации на NН3в приземния слой след промяната:

Cmax= 0.0146 mg/m3

xmax= 2209.96 m

Очаквани максимални концентрации на на ФПЧ10 след промяната

Разпределение на концентрации на ФПЧ10в приземния слой след промяната:

Cmax= 0.0101mg/m3

xmax= 2179.34 m

Очаквани максимални концентрации на на NOx след промяната

Разпределение на концентрации на NOxв приземния слой след промяната:

Cmax= 0.039 mg/m3

xmax= 150.00 m
..Очаквани максимални концентрации на на Sox след промяната

Разпределение на концентрации на SOx в приземния слой след промяната:

Cmax= 0.121 mg/m3

xmax= 150,00 m
..Очаквани максимални концентрации на на CO след промяната

Разпределение на концентрации на COв приземния слой след промяната:

Cmax= 0.015 mg/m3

xmax= 150,00 m
Обобщение на получените резултатите от моделирането дисперсията на емисиите за експлоатация на съществуващите мощности от действащото производство след реализиране на промените са представени в Таблиците.

Таблица 43. Обобщени данни на резултатите от моделирането

Замърсител вид

МЕПК

mg/m3

XМЕПК

m

NH3

0,0146

2209.96

ФПЧ10

0.0101

2179.34

NOх

0,039

150,00

SO2

0,121

150,00

СO

0,015

150,00

Таблица 44.. Сравнение на резултатите от моделирането със съответните норми

Замърсителвид

Концентрации (mg/m3)

Съответствие,

% от нормите

МЕПК,

mg/m3

Максимално еднократни или средночасови норми

NH3

0.0146

0,1**

14.6 %

ФПЧ10

0.0101

0.04*

25.25 %

NOх

0,039

0.04*

97,5 %

SO2

0,121

0.125*

97 %

СO

0,015

10*

< 1%

*Съгласно Наредба 12/2010 г.

**Съгласно Наредба 14/1997 г.

Отчетеното замърсяване на приземни слой на атмосферния въздух при типичните за района метеорологични условия при едновременна работа на всички ипускащи устройства след реализиране на инвестиционното предложение ще бъде под допустимите норми.



Сравнениена резултатите с допустимите норми

Замърсяването на атмосферниявъздух (очаквани моментни концентрации) при възможно най-неблагоприятните условия и при едновременна работа на всички изпускащи устройства след реализиране на инвестиционното предложение ще бъде под допустимите имисионни норми.

Замърсяването на атмосферния въздух (максимални приземни концентрации) при типичните за района метеорологични условия и при едновременна работа на всички изпускащи устройства след реализиране на инвестиционното предложение ще бъде под съответните допустими имисионни норми.

Резултатите от моделирането са обобщени и анализирани в следващата таблица.



Таблица № 45. Сравнение от резултатите на моделирането дисперсията на емисиите в атмосферниявъздух

Замърсителвид

Концентрации (mg/m3)

Съответствие,

% от нормите

МЕПК,

mg/m3

Максимално еднократни или средночасови норми

Максимални концентрации на замърсители по отношение населеното място

NH3

0,034

0,25**

10 %

ФПЧ10

0,026

0.05*

44 %

NOх

0,025

0.2*

12,5 %

SO2

0,076

0.35*

21,7 %

СO

0,01

10*

< 1 %

Концентарции на замърсители при нормални метеорологични условия

NH3

0,0146

0,1**

32 %

ФПЧ10

0,0101

0.04*

55 %

NOх

0,039

0.04*

97,5 %

SO2

0,121

0.125*

97 %

СO

0,015

10*

< 1%

*Съгласно Наредба 12/2010 г.

**Съгласно Наредба 14/1997 г.

Заключение от резултатите от моделирането

От направеното съпоставяне на проектните и нормативните емисии за всички варианти на изследване и при отчитане на кумулативния ефект се вижда, че нарушение на имисионнитенорми при сценарий типичен, съгласно Наредба № 12/2010 г. и Наредба №14/97 г. – няма. Зоната с максимална концентрация (при възможнонай-неблагоприятните метеорологични условия) попада на южната и северната граница на площадката. Тази зона не покрива и остава много далеч от населени места и/или жилищни зони.

От направеното съпоставяне на съществуващите (отчетени чрез извършени замервания) и нормираните емисии (НДЕ) за тази ситуация на изследване при отчитане на кумулативния ефект от едновременната работа на всички изпускащи усторойства с НДЕ се вижда, че с реалните имисионни концентрации ще бъдат много по-ниски от моделираните.

Анализите и моделирането са направени при определените най-неблагоприятни метеорологични условия, когато приземните концентрации са максимални. В обикновените случаи, максимални стойности се получават изключително рядко. Както може да се види от таблиците по-горе, максималните приземни концентрации не надвишават съответните пределно допустими норми.



От данните в представената по-горе таблица се вижда, че не се очакват превишения на максимално еднократните норми за съдържанието на изследваните замърсители в атмосферния въздух след реализиране на инвестиционното намерение. Очакваните максимално еднократни концентрации са в пъти под приложимите норми.

При отчитане на типичните за района метеорологични условия максималните приземни концентрации стават много по-ниски от съответните пределно допустими концентрации и норми.



От данните в представената по-горе таблица се вижда, че след реализиране на инвестиционното намерение не се очакват превишения нито на годишните норми, нито на съответните долни оценъчни прагове за разглежданите замърсители. Получените максимални концентрации са пъти по-ниски от нормите за съдържанието им в атмосферния въздух.

Оценка на въздействие върху атмосферата и атмсферния въздух по време на строителство:

Вид на въздействието-отрицателно, пряко

Степен на въздействие – незначително

Обхват на въздействие – локално

Времетраене на въздействието –временно, краткотрайно

Кумулативност – ако съвпада с друго строителство ср.кумулативно



Оценка на на въздействие върху атмосферата и атмсферния въздух по време на експлоатация:

Вид на въздействието-отрицателно, пряко

Степен на въздействие –незначително

Обхват на въздействие – локално

Времетраене на въздействието – дълготрайно, постоянно

Кумулативност – средно кумулативно


1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница