Доклад по околна среда доклад за оценка на въздействието върху околната среда

4.2. Води.

Района на с. Баячево попада в територията на Черноморски басейн , към БДЧР Варна. Населеното място се включва в басейна на р. Камчия . Селото попада в района на водно тяло на повърхностни води BG2KA800R033, IV участък: р.Калайджидере -от пътя Търговище-Преслав до вливане в р. Кралевска.

Водосборната област на селото е в местно дере – Баячевско . В близост до селото е разположен яз. Баячево , който се захранва от изворите на Баячевско дере- 2 броя чешми. След язовира Баячевско дере се влива в р. Калайджидере .Местоположението на водните тела е представено на Фигурите по долу.

Кода на речното тяло е R 4. Речния тип е полупланински , съгласно характеристиките и делението на водните тела на БДЧР .Надморската височина – силно варира,полупланинска зона, слиза ниско. Геоложката основа на водното тяло е смесени силикати, варовици, като общата площ е 1300 км. Кв. наклона е слаб , под 2 %. Разстоянието до извора е обикновено значително.Форма на долината – U с по широка долина, доминиращ състав на субстрата – едър чакъл /1.6 – 64 мм/, дребен чакъл /2-16/.Соленост – сладководни, по малко от 0.5%.

Средна месечна, сезонна и годишна сума на валежите ( в мм)

Река Камчия е най-голямата Българска река, която се влива пряко в морето. Нейното поречие заема централно положение в Черноморския район за басейново управление, като на север се ограничава от вододелите с река Русенски Лом и Добруджанските реки (включващи и р. Провадийска), на запад - вододела с река Янтра, на юг - вододела с река Тунджа по билото на старопланинската верига и част от вододела към южно-черноморските реки, а на изток се влива в Черно море през широка делта.

Реката се формира от сливането на двата основни за поречието притоци р. Голяма Камчия и р. Луда Камчия, като общата й водосборна площ е 5358 km².

Река Камчия в миналото се е наричала Тича. Положението на водосборната й област се определя между координатите 42°45' и 43°25' с. ш. и 26°20' и 27°55' и. д. Реката и нейните притоци заемат района между разклоненията на Източна Стара планина. Тя се образува от Голяма и Луда Камчия, като за условно начало е приета Голяма Камчия. Общата водосборна Река Камчия води началото си от Лиса планина. Координатите на извора са 42°59'40" с. ш. и 26°16'40" и. д. при кота 710 м н. в.

Отначало реката тече в североизточна посока към гр. Шумен до спирка Цар Крум, откъдето прави голям завой на юг и от Смядово тече на изток, която посока запазва до вливането си в Черно море. Координатите на устието са 43°01'30" с. ш. и 27°53' 30" и. д. Р. Камчия има 245 км дължина със среден наклон 2,9. Въпреки множеството притоци (27 на брой) гъстотата на речната й мрежа е твърде ниска — 0,7 км/км².

Най-големият приток на р. Камчия е Луда Камчия — дължина 201 км и 1612 км² водосборна област, със среден наклон на реката 5,3. Следващият по големина приток е р. Врана — дължина 68 км и 938 км² водосборна област. Общо за притоците средният наклон е в границите между 3,7 за р. Керизбунар, приток на р. Врана и 41 за р. Черна, приток на р. Камчия. Средната надморска височина на басейна на р. Камчия е 327 м н. в.

Река Врана е ляв приток на р. Камчия. Извира от Лиса планина в Източния Предбалкан, пресича Търговищкия проход на Преславската падина и от гр. Търговище навлиза в широка долина (фиг. 1). Бреговете на реката са сравнително ниски и причиняват чести наводнения. До с. Кочово речното корито достига от 15 до 50 m. Дъното е предимно глинесто и стабилно. В тектонско отношение реката принадлежи към южния склон на Северобългарското издигане и Преславската антиклинала. В хидрогеоложкия план на страната поречието се включва във Варненския артезиански басейн, като обхваща неговите югозападни райони (Провадийския). Във водосборната област на реката преобладават карбонатно-черноземни, излужено-канелени и тъмносиви горски почви, които са много плодородни. При нормални години зимните валежи и топенето на снеговете осигуряват на почвения профил водни запаси, достигащи почти до пределната полска влагоемност, което гарантира използването на земите за земеделие без необходимост от напояване. От постилащата повърхност преобладават обработваемите площи без напоителни системи (52 %), следвани от широколистни гори (14 %), селскостопански площи със значително участие на естествена растителност (10 %), а останалите площи са заети от слабо развиващи се урбанизирани структури, пасища, храстови формирования от прехода към гората, лозя, смесени гори, водни площи, индустриални и търговски единици.

Водосборната област на поречието на р. Врана попада в Средния климатичен район на Дунавската равнина, който има силно изразен континентален характер. Различията в надморската височина, формата и изложението на терените влияят върху стойностите на климатичните елементи. Най-големи са различията в инсолационните условия на северните и южните склонове, които са изразени по-значимо през топлата част на годината. Топлинните условия в водосборната област имат добре изразена сезонност, която се засилва и от характера на атмосферната циркулация. През студената част на годината времето се обуславя от влиянието на континенталните въздушни маси на умерените ширини, които постъпват предимно в тила на преминаващите на изток и североизток средиземноморски циклони. Откритостта към североизток позволява нахлуването на трансформиран арктически въздух, в резултат на което се наблюдава силно застудяване. Тези циркулационни условия, както и отрицателният радиационен баланс определят общия облик на зимата. В изследвания район единствената климатична станция се намира в Търговище и поради това оценката на температурните условия са проведени по наблюдаваните в нея температури. Най-студеният месец е януари със средни температури от –1,1° С. Средните месечни минимални температури са отрицателни от декември до март, стойностите на абсолютните минимуми на температурата на въздуха достигат до –21,0° С. Пролетта в района е сравнително хладна. Датата на устойчиво площ на поречието е 5358 км².

задържане на температурата на въздуха над 5° С настъпва в края на втората десетдневка на март, а над 10° С – в началото на втората десетдневка на април. Лятото е горещо поради преобладаване на субтропични въздушни маси от юг или поради стационирането на слабо подвижни антициклони. По-интензивни захлаждания се наблюдават при нахлуване на атлантически въздушни маси от по-северните ширини. Антициклоналната циркулация и особено югозападните антициклони причиняват продължителни засушавания през летните месеци и в началото на есента. Юлските температури в района са 21,7° С. По време на големите летни жеги, които са свързани с местното прегряване на въздуха и при антициклонална обстановка, максималните температури в района достигат 28,7° С, като абсолютните температурни максимуми са близки до 35,0° С. Летните понижения на температурите се причиняват изключително от нахлуването на по-студен атлантически въздух. При такива процеси времето може да се задържи облачно 2–3 дни с чести превалявания и понижение на температурите до 14,0–15,0° С. През есента общото понижение на температурите на въздуха се обуславят, от една страна, от намаляването на радиационния баланс и, от друга страна – от постепенното преустройство на атмосферната циркулация, като зачестяват нахлуванията от север и североизток. През октомври температурите на въздуха достигат до 12,0° С. В района на поречието на р. Врана се утвърждава пролетно-летен максимум на валежите. Есенните валежи са значително по-малки от летните. В това отношение важно значение има изложението на терените. Вътрешногодишното разпределение на валежите се характеризира с максимум през юни и минимум през септември, а стойностите на годишната сума на валежите във водосбора е от 596 до 646 mm.

Оттокът на реката се формира от дъждовни, снежни и подземни води, които участват в различни съотношения по време и територия. Тези източници на подхранване се намират в зависимост от физикогеографските условия на водосбора, но решаваща роля върху оттока имат дъждовните води. Вътрешногодишното разпределение на оттока в разглежданото поречие се определя от преобладаващите климатични особености на района: относително студена зима с нетрайна снежна покривка, пролетно-летен максимум на валежите и засушлив есенно-зимен период. Това определя началото на пълноводието от февруари до края на юни. Маловодието заема останалата част от годината и е най-силно изразено през август–ноември, когато се отбелязват и минималните водни количества.

Повърхностно водно тяло BG2KA800R033, IV участък: р.Калайджидере -от пътя Търговище-Преслав до вливане в р. Кралевска.

• 
  Значими видове натиск и въздействия в резултат на човешката дейност върху състоянието му:
  

- гори, неполивни ниви, лозови насаждения - с битов характер - от населено място под 2000 е.ж. без канализационна мрежа и ПСОВ

-неполивни ниви, други земеделски земи, урбанизирани територии,

-с битов характер – от населените места под 2000 е.ж. без канализационна мрежа и ПСОВ,

б/морфологични изменения –- неполивни ниви, лозови насаждения - с битов характер - от населени места под 2000 е.ж. без канализационна мрежа и ПСОВ

в/оценка на риска –- неполивни ниви, други земеделски земи, урбанизирани територии - с битов характер - от населени места под 2000 е.ж. без канализационна мрежа и ПСОВ

2.Мониторинг на водите

Въз основа на резултатите от прегледа на антропогенния натиск и въздействие и резултатите от проведения контролен и оперативен мониторинг е извършена оценка на състоянието на водните тела.

Водно повърхностно тяло BG2KA800R033, IV участък: р.Калайджидере -от пътя Търговище-Преслав до вливане в р. Кралевска – пунктове за мониторинг

• 
  Пункт за хидробиологичен мониторинг – с.Осен и с. Надарево
  
• 
  Пункт за физикохимичен мониторинг – с.Надарево
  
• 
  Пункт за хидроморфологичен мониторинг – с.Надарево
  

• 
  Биологично състояние – умерено
  
• 
  Физикохимично състояние – много лошо – общ фосфор
  
• 
  Хидроморфологично - умерено
  
• 
  Общо екологично состояние – умерено състояние
  
• 
  Общо химично състояние – много добро
  
• 
  Оценка на риска – вероятно в риск – фосфор
  

Целите за опазване на околната среда на повърхностните водни тела се класифицират на база на тяхното екологично състояние в пет класа – много добро, добро, умерено, лошо и много лошо.Целта е да достигнат или подържат добро състояние до 2015 година.

Подцели :

• 
  Намаляване на замърсяване водите с азот и фосфор
  
• 
  Недопускане замърсяване с преоритетни вещества.Намаляване замърсяването с азот и фосфор.
  
• 
  Намаляване последиците от наводнения и риска за околната среда
  
• 
  Опазване количественото състояние на водите във водохранилищата
  
• 
  Опазване на водните екосистеми. Подобряване на екологичното състояние на водите след съоръженията.
  

1.Прилагане на добри земеделски практики /1450 ха/

2.Контрол върху прилагане на торове и препарати за растителна защита

3.Възстановяване на компроментирани диги

4.Поддържане на съществуваща корекция

5.Поддържане на 4 язовир

6.Ремонт на потенциално опасен язовир „Руец 1“

7.Подържане на потенциално опасни язовири „Руец 1“ и „Овчарово“.

8.Контрол върху осигуряване на екологичния отток след язовири Овчарово и Кралево.
4.2.2. Подземни води.

Хидрогеоложките условия в обхвата на община Търговище се обуславят от пресни порови, пукнатинни и карстови подземни води и минерални води, които попадат в териториите, обслужвани основно от Басейнови дирекции за управление на водите в Черноморски район - Варна и, отчасти, в Дунавски район - Плевен.

Пресните подземни води на територията на Черноморски район за управление на водите са обособени в следните подземните водни тела: Пукнатинни води във валанж-хотрив-апт Шумен-Търговище с код BG2G000K1hb037, Карстови води в малм-валанжа с код BG2G000J3K1040.

Поровите подземни води се съдържат предимно в кватернерните алувиални образувания на р. Врана и притоците на р. Русенски Лом - Черни Лом, Малки Лом и Бели Лом от разнозърнести пясъци и чакъли с пясъчно-глинест запълнител, неравномерно разслоени от глини. Подхранването им се осъществява от инфилтрация на атмосферни валежи и от реките и дерета, които се спускат от оградните планински вериги.

Пукнатинните води са с плитка циркулация и локално разпространение в хипергенната, напукана е изветряла зона на долнокредните комплекси валанж, хотрив, барем и апт, изградени от мергели, глинести варовици и пясъчници. Подхранването им е основно от инфилтрация на валежи. Дренират се в хидрографската мрежа. Водоносните колектори са безнапорни, с ниска до средна водообилност.

Карстовите води са привързани към горнокредните карбонатни отложения на Разградската формация с хотрив-баремска възраст и в малм-валанжския карбонатен комплекс. Подземните води в Разградската формация по тип са безнапорни. Водоносният колектор е представен от окарстени и напукани варовици, мергели и глинести варовици. Движението на подземните води е към хидрографската мрежа, но генерално на северозапад и север. Подхранват се от инфилтрация на валежи директно през разкритията на карбонатните седименти и през покритието от кватернерни еолични образувания. Дренират се от речно- овражната система и чрез водовземни съоръжения.

Подземните води в малм-валанжския карбонатен комплекс са формирани в напуканите и окарстени горноюрско-долнокредни малм-валанжски варовици и доломити. По мощност и площ на разпространение и по ресурси те са един от най-големите колектори на подземни води у нас, който продължава на север в територията на Румъния и на изток - в акваторията на Черно море. Подхранването им се осъществява чрез инфилтрация на валежни води в обсега на повърхностните разкрития. Съществено значение има и инфилтрацията на води от реките, които навлизайки в зоната на окарстяване на седиментите губят цялото си водно количество (реките Суха, Хърсовска, Канагюл и др.). Дренирането на подземните води се извършва от възходящите Златинските извори и Девненските извори (едни от най-големите карстови извори у нас). Вероятно естествено дрениране се осъществява и в акваторията на Белославското и Варненско езеро, както и на Черно море. Съществен дял има изкуственото дрениране чрез добив на подземни води от многобройни тръбни кладенци.

Района на инвестиционното предложение е разположено в западната част на Черноморския район за басейново управление на водите в Мизийския хидрогеоложки регион.

Подземното водно тяло с код BG2G000K1hb037 – пукнатинни води във Валаж – хотриев – апт Шумен Търговище. Площ на ПВТ е 1040,57 кв.км, тип безнапорен. Характеристика покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване – открит /инфилтрация на валежи в зоната на разкриване/.Литол , строеж на ПВТ – меркели, пясъчници, валовици и глини. Средна дебелина на ПВТ– 300-350 м. Средна водопроводимост – кв-м на ден – н.д. Среден коефициент на филтрация м/ ден – н.д.
Подземното водно тяло с код BG2G000J3K1040– карстови в малм валаж. Площ на ПВТ е 3422,26 кв.км, тип напорен. Характеристика покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване – отложения на Q,N,К1,К2.Литол , строеж на ПВТ –варовици, доломити,доломитни ровици. Средна дебелина на ПВТ– 810 м. Средна водопроводимост – кв-м на ден – 100-2000. Среден коефициент на филтрация м/ ден –

Допълнителни характеристики на подземните водни тела.

Подземното водно тяло с код BG2G000K1hb037 – пукнатинни води във Валаж – хотриев – апт Шумен Търговище – площ на зоната на подхранване /кв.км/ - 1113, среден модул на подземния отток/л/с/кв.км/ - 0,5, естествени ресурси на ПВТ /л/с/ - 100, посоки и степен на обмен с пов.води – една посока, пряк/карст/, общо водовземане от ПВТ /л/с/ - 87,8, общо водовземане от ПВТ за питейно-битови цели /л/с/ - 80,7, общо изкуствено подхранване на ПВТ /л/с/ - 0,въздействие от човешката дейност върху химичното състояние на ПВТ – дифузни,населени места без ПСОВ.

Подземното водно тяло с код BG2G000J3K1040– карстови в малм валаж – площ на зоната на подхранване /кв.км/ - 1000, среден модул на подземния отток/л/с/кв.км/ - 1, естествени ресурси на ПВТ /л/с/ - 2512, посоки и степен на обмен с пов.води – една посока, пряк/карст/, общо водовземане от ПВТ /л/с/ - 354,5, общо водовземане от ПВТ за питейно-битови цели /л/с/ -147, общо изкуствено подхранване на ПВТ /л/с/ - 0,въздействие от човешката дейност върху химичното състояние на ПВТ – неустановено.

На картите по долу са показани подземните водни тела.

На 1 км от имота са подземните водни тела BG2G000K1hb037 BG2G000J3K1040.

Цели на подземните водни тела са:

Подземното водно тяло с код BG2G000K1hb037 – пукнатинни води във Валаж – хотриев – апт Шумен Търговище – количествено състояние – добро състояние, химично състояние – лошо за NO3 и NH4 в района на с.Осен, оценка на риска – по количествено състояние не е в риск, по химично състояние - в риск, цел за химичното състояние – непревишаване на ПС за: NO3= 38,425мг/л; NH4=0,4189 мг/л , цел за количественото състояние – 100, срок за постигане – 2027 година, обосновка – естествени фактори – незащитен открит ВХ, уязвим на повърхностни замърсявания.Подхранване изключително от валежи. Релативната стойност на NO3 за периода 2007-2009 г надвишава с по малко от 40% ПС.Тенденцията е към увеличаване съдържанието на NO3 и към намаляване на NH4 .

Мерки за подземните водни тела:

Подземното водно тяло с код BG2G000K1hb037 – пукнатинни води във Валаж – хотриев – апт Шумен Търговище – цел на химичното състояние /прагови стойности/ - непревишаване на праговите стойности за NO3= 38,425мг/л; NH4=0,4189 мг/л , цел за количественото състояние /не превишава гарантираните и възможни експлоатационни ресурси/ - 100, срок за постигане – 2027 година, обосновка - естествени фактори – незащитен открит ВХ, уязвим на повърхностни замърсявания.Подхранване изключително от валежи. Релативната стойност на NO3 за периода 2007-2009 г надвишава с по малко от 40% ПС.Тенденцията е към увеличаване съдържанието на NO3 и към намаляване на NH4 .

Мерки:

2.Прилагане на добри земеделски практики

3.Контрол върху прилагането на торове и прапарати за растителна защита.

4.Закриване и рекултивация на депа

5.Контрол на водовземането

6.Ремонт на водопроводната мрежа на град Шумен

7.Реконструкция на външна водопреносна мрежа село Черенча – Средня

8.Реконструкция /суха/ на кам.водоем 7000 куб.м за град Велики Преслав

9.Реконструкция на хранителен водоем за село Драгоево община Велики Преслав

10.Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа в град Велики Преслав

11.Ремонт и реконструкция на водопроводни мрежи в община Смядово

12.Реконструкция на вътрешен водопровод село Янково община Велики Преслав

Мерки:

2.Одържевяване на 16 водовземни съоръжения

3.Стопанисване на 11 водовземни съоръжения

4.Оценка на експлоатационни ресурси за 5 водовземни съоръжения

5.Контрол на водовземането

6.реконструкция и основен ремонт на водопроводни мрежи в община Суворово

7.Ремонт на водопреносна мрежа град Добрич

Пряко въздействие върху качеството на повърхностно Водно повърхностно тяло BG2KA800R033, IV участък: р.Калайджидере -от пътя Търговище-Преслав до вливане в р. Кралевска, поречие на р. Камчия не се предвижда. Водното тяло остава на отстояние от площадката на инвестиционното предложение на около 30 км. Не се предвижда заустване на отпадъчни води в повърхностенводен обект. Пряко въздействие върху качеството на подземните водно тела - Пукнатинни води във валанж-хотрив-апт Шумен-Търговище с код BG2G000K1hb037, Карстови води в малм-валанжа с код BG2G000J3K1040.

Възможно е индиректно въздействие - от замърсяване на подземни води в резултат от дейността на площадката, ако не се спазват набелязаните мерки.
По отношение въздействието на отпадъчните води, които се генерират на производствената площадка не се очаква инвестиционното предложение да окаже отрицателно въздействие върху подземните води. Потенциално въздействие: от дейността не се очаква негативно въздействие върху качеството на подземните води в района, предприети са всички необходими мерки. Въздействието е локално, отрицателно и незначително.