Доклад по околна среда (гдос) за изпълнение на дейностите през 2009 г., за които е предоставено комплексно разрешително



страница4/6
Дата30.07.2018
Размер0.5 Mb.
1   2   3   4   5   6

3.3 Използване на спомагателни материали


Прилагат се инструкции за:

  • измерване/изчисляване и документиране на използваните количества горива и спомагателни материали, съгласно таблиците по Условие 8.3.1.2 и 8.3.1.3 (съгл. Усл. 8.3.2.1 от КР).

  • оценка на съответствието на измерените/изчислените количества спомагателни материали и горива с определените такива в условията на комплексното разрешително и установяване на причините за несъответствията и предприемане на коригиращи действия (съгл. Усл. 8.3.2.2 от КР).

  • поддръжка на един брой резервоар за дизелово гориво, включително проверка на целостта и здравината на резервоара, действия за откриване и отстраняване на течове от резервоара, установяване на причините за регистрираните нарушения и предприемане на коригиращи действия (съгл. Усл. 8.3.4.5 от КР).

  • периодична проверка на съответствието на резервоара и складовете с експлоатационните изисквания и условията на комплексното разрешително, установените причини за несъответствие и предприемане на коригиращи действия (съгл. Усл. 8.3.4.6 от КР).

  • установяване и отстраняване на течове, както и поддръжка на фланците, уплътненията и помпите, по тръбопреносната мрежа за горива при работа на инсталациите по Условие 2 на комплексното разрешително (съгл. Усл. 8.3.4.7 от КР).


Табл.3.3-1: Използвани спомагателни материали през 2009г.

Спомагателни материали

Годишно количество съгласно КР

Количество на единица продукт съгласно КР

Употребено годишно количество

Количество за единица продукт

Съответствие

Дезинфектант

0,36

0,00017

0.179

0.000152

ДА

При извършените проверки няма установени несъответствия, за които да се докладва съгласно Условие 8.3.6.1.
Табл.3.3-2: Използвани горива през 2009г.

Горива

Годишно количество съгласно КР

Количество на единица продукт съгласно КР

Употребено годишно количество

Количество за единица продукт

Съответствие

Пропан бутан за отопление

4t/y

В КР

няма посочени норми



4.745t/y

В КР няма посочени норми

НЕ*

*Констатираното несъответствие са дължи на неблагоприятните климатични условия в края на миналата година, което доведе до по-голям разход на пропан бутан за отопление в помещенията за отглеждане на прасета.

3.4 Съхранение на спомагателни материали, горива и продукти


Всички изискуеми инструкции по Условие 8.3 Съхранение на спомагателни материали са изготвени и се прилагат съгласно изискванията на КР,а по-конкретно:

Прилагат се инструкции за:



  • периодична проверка на съответствието на резервоара и складовете с експлоатационните изисквания и условията на комплексното разрешително, установените причини за несъответствие и предприемане на коригиращи действия (съгл. Усл. 8.3.4.6 от КР).

  • установяване и отстраняване на течове, както и поддръжка на фланците, уплътненията и помпите, по тръбопреносната мрежа за горива при работа на инсталациите по Условие 2 на комплексното разрешително (съгл. Усл. 8.3.4.7 от КР).

При извършените проверки през 2009 година не са констатирани течове и разливи от резервоара за дизелово гориво.Резултатите от проверките се документират.
  1. ЕМИСИИ НА ВРЕДНИ И ОПАСНИ ВЕЩЕСТВА В ОКОЛНАТА СРЕДА


Всички данни за предходната календарна година са представени във формата на Образеца на ГДОС, утвърден от министъра на ОСВ. Представените по-долу данни са получени въз основа на измервания и изчисления.

4.1 Доклад по европейския регистър на емисиите на вредни вещества (ЕРЕВВ) И PRTR


Вредните вещества, които се изхвърлят от организираните точкови източници на комплекса по свиневъдство са: Метан (CH4), Амоняк (NH3), Диазотен оксид (N2O) и финни прахови частици прах (вещeства под формата на малки твърди или течни частици РM 10 от органичен и неорганичен произход).

Табл.4.1-1:



CAS

номер



Замърсител


Емисионни прагове

(колона 1)




Праг за

пренос на

замърсители

извън площ.

(колона 2)
kg/год.


Праг за

производство,

обработка или

употреба


(колона 3)
kg/год.

във въздух

(колона 1a)

kg/год.


във води

(колона 1b)

kg/год.


в почва

(колона 1c)

kg/год.


1#

74-82-8

Метан

(CH4)



-

С

(4724 кг)





-

-

-

-


5#

10024-97-2

Диазотен оксид

(N2O)



-

С

(24.801 кг)




-

-

-

-


6#

7664-41-7

Амоняк

(NH3)



10 000

С

19 403.83 кг



-

-

-

10 000

С

19 403.83 кг



12#




Общ азот

-

50 000

М

(5 720 кг)




-

-

-

13#




Общ фосфор

-

5 000

М

(76 кг)




-

-

-

76#




Общ органичен въглерод(ТОС)

(изразен като общ С или ХПК/3)



-

50 000

М

(26 600 кг)




-

-

-

86#




Вещество под формата на малки твърди или течни частици (PM10)

-

С

(32.235 кг)




-

-

-

-


Л
10 000

С
19 403.83 кг



- емисионен праг съгласно решение на ЕК по ЕРЕВВ

- начин на определяне на стойността M(измерена стойност), Е(стойност, получена на база експертна оценка), С(изчислена стойност)

- изчислена стойност за 2009 година
егенда:


Изчисленията за #1, 5, 6 и 86 са извършени съгласно Условие 9.5 и Таблица 9.5 от комплексното разрешително на дружеството.

Източниците, от които се отделят тези вещества са от вентилационните системи към сградите за отглеждане на животни Приложение №1.

През периода (2009г.) не са извършени контролни измервания от РИОСВ на емисиите на вредни вещества във въздуха.

Резултатите от изчисленията на емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух са направени на база 1181 места за отглеждане на свине-майки (“Инсталация за интензивно отглеждане на свине” - т. 6.6 в) от Приложение 4 на ЗООС).


За изчисляване на емисиите на вредни вещества (NH3, N2O и CH4) в атмосферния въздух от дейността на свинекомплекса са използвани емисионни фактори от актуализирана методика за изчисляване по балансови методи на емисиите на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух (ЕМЕР/CORINAIR 1997 и 2000г., 3 - то издание от месец септември 2004г.)

Азотни съединения - Дейността на дружеството попада в код (дейност и съоръжение) - SNAP CODE 100904 – Свине-майки.



Амоняк (NH3) – общо за 2009 г.

1181 бр. места свине-майки х 16,43 кг/1 бр. животно годишно = 19403.83 кг общо за година



Двуазотен оксид (N2O) - общо за 2009 г.

1181 бр. места свине-майки х 0,001 кг/1 бр. животно годишно = 1.181 кг годишно /анаеробни лагуни/

1181 бр. места свине-майки х 0,02 кг/1 бр. животно годишно = 23.62 кг годишно

/складиране на твърдата фракция и пункт за изсушаване/

Общо количество – 24.801 кг общо за година

Метан - общо за 2009 г.

Дейността на фирмата попада в код (дейност и съоръжение) - SNAP CODE 100503 – Свине, код по CHEB-94 - 100503

1181 бр. места свине-майки х 4 кг/1 бр. животно годишно = 4724 кг общо за година

За определяне на емисиите на вредни вещества (прах) в атмосферния въздух от дейността на свинекомплекса e използван емисионeн фактор за PM10 (Particulate Matter < 10µm), взет от The UK Emission Factor Database, (http://www.naei.org.uk/emissions/), за 2006г. за Agriculture livestock - pigs: Housed livestock 0.000265kilotonne/1,000 head of livestock.

1181 бр. места свине-майки х 0,000265 х103 кг/1 бр. животно годишно = 32.235 кг общо за година
Изчисленията за #12, 13 и 76 са извършени съгласно Условие 10.1.2.2 и Таблица 10.1.2.2. от комплексното разрешително на дружеството. Обръщаме внимание, че съгласно “Методика за реда и начина на контрол на комплексното разрешително и образец на годишен доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително” в точка 4.1. Доклад по Европейския регистър на емисиите ва вредни вещества (ЕРЕВВ) и PRTR е дадено следното пояснение “Докладването е свързано с оценка на емисиите от площадката в атмосферния въздух, водните обекти/канализационната система на друг оператор и/или населено място и почвата, преноса на замърсители извън площадката обработка и/или употребата на вредни и опасни вещества с определени прагови стойности, съгласно Решението на Европейската комисия по ЕРЕВВ.”. В даденото по долу Описание на технологията на третиране на отпадъчните води от „Свинекомплекс Крумово Градище” АД, с. Крумово Градище сме направили кратко описание на третирането на водите от производството като е пояснено, че отпадъчни води не се заустват във водни обекти или канализационни системи на друг оператор и/или населено място.

Съгласно комплексното си разрешително дружеството не извършва мониторинг на отпадъчните си води и през отчетния период за 2009 година не е извършван собствен мониторинг на отпадъчните води и поради липса на базова информация (емисионен фактор или концентрация) направените по-долу изчисления са на база измервания и протоколи от 2007 година като за количеството отпадъчна вода е взет обема на консумираната вода през 2009 година и нормите заложени в комплексното разрешително за консумация на свежа вода за едно скотоместо годишно. Пробата е взета след разделянето на твърда и течна фаза на торта преди вливането на течната торова фракция в задържателните лагуни за отпадъчни води собственост на дружеството.

Класификация на инсталацията по Директива за КПКЗ (96/61/ЕО)

Инсталация за интензивно отглеждане на свине-майки” - т. 6.6 в)

Класификация на инсталацията по Регламент за РИПЗ

Инсталация за интензивно отглеждане на свине-майки” - т. 7 а)(iii)

През 2009 година в производството са били заети 1181 бр. скотоместа за отглеждане на свине майки като количеството отпадъчни води от инсталацията се изчислява на около 7 800м3/ за 2009 г.

Данните за концентрация на замърсителите са взети от анализи на отпадъчните води преди постъпването им в лагуните собственост на дружеството (Протокол от изпитване №0004/10.01.2007- измерването е извършено от ИАОС – Регионална изпитвателна лаборатория гр.Бургас)



Общ азот – общо за 2009 г.

7 800м3/ за 2009 г.х 0,734 кг/м3 = 5 720 кг общо за година


Общ фосфор – общо за 2009 г.

7 800м3/ за 2009 г х 0,00975 кг/м3 = 76 кг общо за година


Общ органичен въглерод(ТОС) (изразен като общ С или ХПК/3) –

общо за 2009 г.

7 800м3/ за 2009 г.х 3,42 кг/м3 = 26 600 кг общо за година


Описание на технологията на третиране на отпадъчните води от „Свинекомплекс Крумово Градище” АД, с. Крумово Градище

Площадката на свинекомплекса е със смесена канализационна система за битово-фекални и производствени отпадъчни води. Дъждовните води се отвеждат повърхностно по естествените наклони на вътрешната пътна мрежа и площите с трайна настилка. Оформени са няколко главни канализационни клона, които в крайна сметка довеждат отпадъчните води (торови маси) до обща събирателна помпена шахта в южната част на комплекса. Оттам помпажно те се подават към пречиствателните съоръжения на територията на площадката.

Производствените отпадъчни води се формират при измиване на помещенията за животни и при хидравлично почистване на каналите в които се събират отделяните екскременти.

Отпадъчните води от свинекомплекса съдържат урина и фекалии от животните, разпиляна храна и промивни води. В тези отпадъчни води попадат също и лекарствени препарати, прилагани при лечението на животните, както и дезинфектанти, използвани при дезинфекция на помещенията Основното замърсяване обаче, представлява отделените екскременти, количеството на които съставлява 5-7% от теглото на животното. Формирането на отпадъчните води в производствените помещения на дружеството, в различните часове е неравномерно. При различните дни количеството на отпадъчни води е почти постоянно. Отпадъчните води се събират в лагуни, разположени западно от свинекомплекса на разстояние от 900 метра. Водите постъпват в лагуните посредством тръбопровод. След престояване достатъчно в лагуните, се използват за течно наторяване след доказана годност. Лагуните са собственост на дружеството.

Производствените отпадъчни води се характеризират с високо съдържание на суспендирани вещества и органична замърсеност. Основната замърсеност е по отношение на БПК5, неразтворени вещества, органичен въглерод, азот и фосфор. Суспендираните вещества се формират от неусвоена храна, разпилян фураж и други материали, попаднали в канализационната мрежа.

Високото съдържание на органична маса, макро и микроелементи в течния оборски тор от свинекомплексите го определят като особено добър за торене на селскостопанските култури за подобряване на почвеното плодородие и повишаване добивите от земеделски култури. Внесената органична маса от течния оборски тор подобрява водно-физическите свойства на почвата, запасява я с макро и микроелементи, биологически активни вещества и повишава общата биогенност на почвата. Течният оборски тор не съдържа токсични вещества, които биха оказали неблагоприятно влияние върху почвата, растенията , хората и животните. Канализацията на свинекомплекса е изградена изцяло. Всяка сграда е със собствена канална система. Каналите са с различна широчина, дълбочина и наклони. Чрез събирателни шахти вътрешните канали се свързват с външната канализация, отвеждаща фекалните маси в пречиствателната станция. Клетките са преустроени и са на напълно скарови подове с водна възглавница и вакуумна система.


  • Пречиствателни съоръжения за производствени отпадъчни води


Свинекомплексът разполага с площадка за собствена ПСОВ. Пречиствателната станция, разположена на територията на свинекомплекса е в най-източната му част. Първоначално ПСОВ е била проектирана за механично, биологично третиране и аеробна стабилизация на утайката. В пречиствателната станция в момента, работи само филтърната сграда оборудвана с едно дъгово хидросито, където става механично разделяне на твърдата фракция.

Пречиствателните съоръженията са проектирани през 70-те години на миналия век. Повечето от тях са в състояние, което не позволява към момента да бъдат използвани. Поради икономическата нецелесъобразност на старата технология за пречистване на водите както и невъзможността на тази технология да постига ефект на пречистване позволяващ покриване на изискванията на емисионните норми е преминато към механично третиране на водите чрез решетка и дъгово хидросито и биологично третиране на течната фракция, която постъпва в система от лагуни за обеззаразяване. Използват се единствено филтърната сграда оборудвана с дъгово сито, площадката за претоварване на торови маси, силози за компост и система от четири лагуни, в които се задържат отпадъчните води (течни торови маси).

Технологичната блок-схема на ПСОВ е представена на Фиг. 1.

Фиг. 1 Технологична блок-схема на ПСОВ

Няма заустване на отпадъчни води във водни обекти от свинекомплекса, ПСОВ и лагуните. Водите се третират на територията на свинекомплекса по описаната технология като няма пренос на замърсители с отпадъчните води към пречиствателни съоръжения на друго дружество и/или населено място.

1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница