Доклад по овос настоящият доклад за овос на "База за отдих", намираща се в пи №064024 с площ по пуп прз 8554 м



страница2/16
Дата19.07.2018
Размер3.6 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

Таблица 6. Продължителност (дни) на периодите

с устойчиво задържане на температурата на въздуха

над 0, 5, 10 и 15 °С и набрани температурни суми


Стан­ция

Продължителност (дни)

Температурна сума (С х дни)

0

5

10

15

0

5

10

15

Доспат

288

208

139

44

2595

2410

1900

700

При оценка на температурата от особено значение е определената средна крайна дата на последния пролетен и на първия есенен мраз време.

Важно значение имат и датите за прекратяване на последния пролетен или за настъпване на първия есенен мраз.
Таблица 7. Средна и крайна дата на последния пролетен

и първия есенен мраз и средна продължителност

на свободното от мраз време


Стан­ция

Последен мраз

Първи мраз

Сред­на про­дъл­жи­тел­ност на сво­бод­но­то от мраз вре­ме (дни)

най-ранна дата

средна дата

най-късна дата

най-ранна дата

средна дата

най-късна дата

Доспат

16.ІV

5.V

9.VІ

31.VІІІ

17.ІХ

20.Х

94

Анализът на данните показва:



  • Средноденонощните температури в приземния въздушен слой имат типичен часов и сезонен характер на изменение;

  • Средните характеристики на амплитудите са сравнително малко променливи през различните сезони (от 3-3.5 °С през есенно-зимните до 4.5-5.5 °С през пролетно-летните периоди);

  • Средногодишната температура на въздуха в приземния въз­ду­шен слой в района е 8.1 °С, а средногодишната амплитуда е 18.8 °С.

Това обуславя сравнително постоянни характеристики на стабил­ността на атмосферата. Средната продължителност на период през го­дината с устойчиво задържане на температурата над 10 °С е 130-170 дни (след 5 май – преди 5 октомври). Температурната сума през този период е 1600-2200 °С.
3.1.1.2. Валежи

Важен климатичен елемент, оказващ влияние върху чистотата на атмосферния въздух и количеството и качествения състав на водите са валежите. Особеностите в географското положение, преноса на въздушните маси и тяхната трансформация намират отражение във вида, количеството и разпределението на валежите.

Го­диш­ни­ят ход на ва­ле­жи­те по ме­се­ци пот­вър­ж­да­ва кли­ма­тич­но­то раз­но­об­ра­зие на раз­г­леж­да­ния ра­йон. Наб­лю­да­ва се по­ява­та на два ми­ни­му­ма и два мак­си­му­ма, ха­рак­тер­ни за пре­ход­но-сре­ди­зем­но­мор­с­кия кли­мат. Пър­вич­ни­ят мак­си­мум е през де­кем­в­ри, а вто­рич­ни­ят през май-юни и съ­от­вет­но пър­вич­ни­ят ми­ни­мум е през ав­густ, а вто­рич­ни­ят през март.
Таблица 8. Разпределение на средните месечни и годишни

суми на валежите (по Събев, Станев)

Климатичен район и надморска височина в метри

Валежни суми в литри на кв.м

Месец с максимална валежна сума

Месец с минимална валежна сума

зима

пролет

лято

есен

годишно

Среднопланинска част

1000-2000 м н.в.



200-280

170-280

130-250

180-280

700-1100

ХІ; ХІІ

VІІІ


Пространствено разпределение на годишните валежи (в mm)

в България


Вследствие на разположението на района спрямо северозападните и западните нахлувания, които през лятото носят основните валежи у нас, амплитудата на колебание между сезонните суми на валежите не надвишава 10-12 %.

В таблицата и фигурата по-долу са дадени средните годишни и сезонни суми на валежите. Годишната сума на валежите в mm е 859 mm. За южнобългарската климатична подобласт сезонното разпределение на валежите има характерното такова за средиземноморската климатична област: зимен максимум и лятно-есенен минимум. Максималните валежи са през пролетта (май и юни), а минималните са края на лятото (август и септември). Не са изключени обаче краткотрайни интензивни валежи и в най-сухите години, даващи месечна валежна сума над 200-260 mm (например 1983, 1989, 1991, 1994, 2005 г.). Максималните средноденонощни валежи са достигали и до 186 mm (Устово, 1961 г.), но обикновено са по-ниски.



Таблица 9. Средни годишни и сезонни суми на валежите (mm)

Станция

Надморска височина,

m

Годишни валежи,

mm

Сезонни валежи

Зима

mm

Пролет

mm

Лято

mm

Есен

mm

Чепеларе

1150

823

209

206

227

181

Широка лъка

1058

859

225

213

228

193

Славейно

1078

991

234

250

275

232

Устово

Закрита

937

249

228

243

217

Райково

868

911

259

208

235

209

х. Персенк

Закрита

868

176

249

250

193

Манастир

1500

1159

309

259

296

295




Сезонен ход на валежите в района на Пампорово

Средният брой дни с дъжд (първия ред) и със сняг (втория ред) за месеците от годината за станция Чепеларе са както следва:


Таблица 10. Среден брой дни с дъжд, Станция Чепеларе

Брой дни с:

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

Дъжд

1

2

3

7

14

13

10

6

6

7

6

4

Сняг

7

6

2






















1

4


Таблица 11. Продължителност на максималния безвалежен период
(брой дни)


I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

9

9

10

9

6

6

8

12

13

11

10

10

Периодът 1993–1994 г се оказа изключително сух по отношение на валежите, а 1993–1994 г. е период с 18 последователни месеца с валеж значително под нормалния (около 25–30 % от нормалния валеж). След­ващите години до 2001–2002 са също сухи, но с годишна сума на валежите приближаваща се до нормата.

Снежната покривка се образува средно през втората половина на ноември, като най-рано започва в началото на октомври, а най-късно първата десетдневка на януари. Продължителността на дните със снежна покривка за метеорологична станция Смолян е 125 дни, а за метеорологична станция Широка лъка е 137 дни. Средният брой дни с непрекъсната снежна покривка е от 112 до 250 дни в зависимост от надморската височина и водността на годината. В най-високите части тази продължителност може да достигне до 171 дни.

Влажността на въздуха е най-висока в периода от м. октомври до м. декември, когато стойностите достигат до 74 %.



Таблица 12. Средна месечна, сезонна и годишна

сума на валежите (mm)

Стан­ция

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

Зима

Пролет

Лято

Есен

Годишна

Широка лъка

80

61

58

58

97

97

79

52

54

61

78

84

225

213

228

193

859

Мугла

84

68

52

55

89

97

74

48

46

69

87

93

245

196

218

202

862

Триград

90

66

64

59

85

94

76

45

45

63

89

94

260

208

215

197

880

Доспат

84

66

60

69

95

102

76

48

50

63

86

81

231

224

226

199

880


Таблица 13. Средноквадратично отклонение (mm)

на максималния денонощен валеж

Стан­ция

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

год.

Широка лъка

15.5

18.6

21.2

8.5

9.3

16.7

17.4

14.4

18.6

16.0

18.7

15.3

21.3

Мугла

18.5

24.1

23.8

9.8

15.2

13.7

12.9

16.5

17.1

22.0

21.6

23.9

20.5

Борино

13.4

10.3

16.7

8.3

8.5

12.8

12.8

15.4

18.9

13.2

10.2

12.4

13.3

Доспат

16.0

12.1

14.6

10.1

7.4

13.9

14.6

14.1

15.3

17.8

18.2

14.9

15.4
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница