Доклад по овос настоящият доклад за овос на "База за отдих", намираща се в пи №064024 с площ по пуп прз 8554 м



страница4/16
Дата19.07.2018
Размер3.6 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

декември

Широка лъка

72.0

1974

64

55

47

35

23

14

9

6

Мугла

86.0

1950

97

80

66

46

28

15

8

5

Борино

54.2

1981

53

45

38

28

19

12

7

5

Доспат

59.9

1976

63

55

47

36

25

16

9

7


Таблица 16. Максимален годишен валеж

с различна обезпеченост за годината

Стан­ция

Наблюдаван денонощен

максимум


Обезпеченост, %

Най-малък

денонощен максимум

mm

година

2

5

10

25

50

75

90

95

mm

година

Доспат

107.0

1961

86

77

69

57

46

36

30

28

23.0

1984


Таблица 17. Средна десетдневна височина на снежната покривка (сm)

Стан­ция

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Януари

Февруари

1

2

3

1

2

3

1

2

3

1

2

3

1

2

3

1

2

3

Широка лъка































5

8

10

9

10

11

10

8

Триград




























2

2

7

8

10

12

14

8

10




Стан­ция

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

1

2

3

1

2

3

1

2

3

1

2

3

1

2

3

1

2

3

Широка лъка

5

5

















































Триград

7

8


















































Таблица 18. Брой на дните със снежна покривка по десетдневия

Стан­ция

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Януари

Февруари

1

2

3

1

2

3

1

2

3

1

2

3

1

2

3

1

2

3

Широка лъка




























3

6

6

6

7

8

7

7

5

Триград

























2

3

4

6

6

8

8

8

8

5




Стан­ция

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

1

2

3

1

2

3

1

2

3

1

2

3

1

2

3

1

2

3

Широка лъка

6

4

3














































Триград

6

4
















































Във връзка с голямата надморска височина, сумата на валежите е една от най-високите за страната, което е благоприятно за са­моп­ре­чис­т­ва­не­то на атмосферата.


Таблица 19. Средна ме­сеч­на и го­диш­на

от­но­си­тел­на влаж­ност на въз­ду­ха (%)

Станция

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

Год.

Смолян

70

69

68

66

67

70

61

59

62

70

73

74

67

Чепеларе

82

78

76

73

75

75

72

69

73

77

80

82

76

Доспат

79

78

76

74

74

77

71

68

73

77

80

82

76

Влажността на въздуха също е едно от условията, които обуславят разсейването на атмосферните примеси. За размера на изпарителните процеси говори относителната влажност на въздуха. За разглеждания район влажността достига максимална стойност през месец декември – 74 % при годишна влажност 67 %. Този максимум е разместен само с един месец спрямо максимума на мъглите, който е през месец ноември. През зимното полугодие общият брой на дните с мъгли е 20.7 при годишна сума 26.2 дни.


3.1.1.3. Ха­рак­те­рис­ти­ки на при­зем­ния вя­тър

Се­ве­ро­за­пад­ни­те час­ти на ра­йо­на са от­во­ре­ни на за­пад, ко­ето оп­ре­де­ля и по­со­ка­та на гос­под­с­т­ва­щи­те вет­ро­ве, а имен­но за­пад­ни­те, ко­ито за­емат 45,1 % и са це­ло­го­диш­ни с пре­об­ла­да­ва­що вли­яние от м. ХІ до м. ІV, след­ва­ни от се­ве­ро­из­точ­ни­те – 14,9 %, юго­из­точ­ни­те – 14,3 %. Дни­те без вя­тър в то­зи ра­йон са 18,4 %. Бро­ят на дни­те, през ко­ито ду­хат сил­ни вет­ро­ве със ско­рост по-го­ля­ма от 14 м/сек, е 119 за го­ди­на.

Информацията, из­ло­же­на в нас­то­ящия параграф, раз­г­леж­да в кли­ма­ти­чен ас­пект ха­рак­те­рис­ти­ки­те на при­зем­ния вя­тър (вятъра, из­ме­рен на ви­со­чи­на 10 м от под­с­ти­ла­ща­та повърхност).

В ка­чес­т­во­то на из­хо­ден ма­те­ри­ал са из­пол­з­ва­ни дан­ни­те от че­ти­ри стан­ции (Смолян, Чепеларе, Доспат и Батак), на­ми­ра­щи се в не­пос­ред­с­т­ве­на бли­зост до раз­г­леж­да­ния ра­йон – те­ри­то­ри­ята на об­щи­на Борино. Въпросните стан­ции раз­по­ла­гат с наб­лю­да­те­лен период, по-го­лям от 50 години, ко­ето поз­во­ля­ва да се по­лу­чат ста­тис­ти­чес­ки дос­то­вер­ни характеристики, на ба­за­та на ко­ито мо­гат да бъ­дат нап­ра­ве­ни из­во­ди в ре­жи­мен план за цир­ку­ла­ци­он­ни­те осо­бе­нос­ти на района.


Таблица 20. Средна ме­сеч­на и го­диш­на ско­рост на вя­тъ­ра (м/сек)

Станция

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

Год.

Смолян

1.5

1.8

1.7

1.7

1.4

1.4

1.5

1.5

1.3

1.1

1.3

1.4

1.5

Чепеларе

1.3

1.7

1.7

1.7

1.2

1.1

1.2

1.1

1.1

1.1

1.2

1.1

1.3

Доспат

1.1

1.2

1.2

1.1

1.0

0.9

0.9

1.0

0.9

0.9

0.9

1.1

1.0

Батак

1.1

1.4

1.5

1.8

1.4

1.3

1.3

1.2

1.3

1.5

1.5

1.4

1.4

Михалково

2.2

1.9

2.4

2.1

1.8

1.8

1.7

1.5

1.4

2.0

1.1

2.6

1.9

Девин

2.8

2.6

2.5

2.2

2.0

2.0

1.9

1.9

1.8

1.9

2.2

2.7

2.2

Приведените в горната таб­ли­ца ре­зул­та­ти по­каз­ват приб­ли­зи­тел­но ед­на­къв го­ди­шен ход на сред­но­ме­сеч­на­та ско­рост на вятъра, из­ме­рен в стан­ци­ите с 50-го­ди­шен период. В след­ва­щи­те раз­г­леж­да­ния ще се спрем са­мо вър­ху ха­рак­те­рис­ти­ки­те на при­зем­ния вятър, по­лу­че­ни въз ос­но­ва на ин­фор­ма­ци­ята от стан­ция Смолян, ко­ято по на­ше мне­ние в рам­ки­те на точността, мо­же да се из­пол­зва за опи­са­ние на ме­те­оро­ло­гич­ния ре­жим в разглеждания ра­йо­на.



В таб­ли­цата са при­ве­де­ни ре­зул­та­ти за сред­на­та ме­сеч­на и го­диш­на ско­рост на вя­тъ­ра по срокове. В ка­чес­т­во­то на кон­т­рол­на стан­ция е из­пол­зва­на стан­ция Чепеларе. Получените ре­зул­та­ти по­каз­ват ед­нак­ви тен­ден­ции в де­но­нощ­на­та и го­диш­на из­мен­чи­вост на раз­г­леж­да­ни­те характеристики, а именно:

  • по-ви­со­ки ско­рос­ти на вя­тъ­ра в 1400 ч. и

  • доб­ре из­ра­зен се­зо­нен ход, с по-мал­ки ско­рос­ти на вя­тъ­ра през лет­ни­те месеци.


Таблица 21. Средна ме­сеч­на и го­диш­на ско­рост на вя­тъ­ра (м/сек)

по сро­ко­ве

Станция

Час

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

Год.

Смолян

07

1.3

1.6

1.4

1.0

0.9

0.9

1.0

0.9

0.8

0.5

1.2

1.3

1.1

14

1.6

2.2

2.2

2.7

2.1

1.9

2.0

2.0

1.8

1.8

1.6

1.5

2.0

21

1.5

1.6

1.4

1.4

1.2

1.4

1.6

1.7

1.4

1.1

1.2

1.5

1.4

Чепеларе

07

0.9

1.2

1.0

0.7

0.5

0.4

0.4

0.3

0.4

0.6

0.7

0.8

0.7

14

2.0

2.6

3.0

3.0

2.6

2.6

2.8

2.6

2.5

2.2

1.9

1.5

2.4

21

1.0

1.2

1.3

0.8

0.5

0.3

0.4

0.3

0.4

0.6

0.9

0.9

0.7

Средната ско­рост на вя­тъ­ра по по­со­ки е ин­те­рес­но и важ­но разпределение, ха­рак­те­ри­зи­ра­що в се­зо­нен ас­пект цир­ку­ла­ци­он­ни­те осо­бе­нос­ти на раз­г­леж­да­ния район. В ра­йо­на на ст. Смолян пре­об­ла­да­ва­щи през ця­ла­та го­ди­на са вет­ро­ве с по­со­ка N, NW, W и SW. Вероятно се дъл­жи на по­со­че­ния по-го­ре факт, свър­зан с на­ли­чи­ето на реч­на до­ли­на с ори­ен­та­ция Е–W.


Таблица 22. Средна ско­рост на вя­тъ­ра по по­со­ки (м/сек)

Станция

По-сока

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

Смолян

N

5.0

4.5

5.1

4.7

4.1

4.0

3.4

3.9

4.0

3.5

4.1

5.0

NE

4.3

3.1

4.5

3.8

3.7

3.9

3.7

3.5

3.3

2.9

2.3

2.6

Е

3.2

2.8

2.8

3.3

3.2

3.3

3.3

3.1

2.7

3.1

3.3

3.2

SE

3.0

3.1

2.9

3.4

3.6

2.7

3.3

3.4

2.9

2.8

3.1

3.4

S

3.3

4.2

4.0

4.1

3.8

3.8

3.3

3.6

3.3

3.5

3.7

4.8

SW

4.9

5.5

4.9

5.9

4.2

4.2

3.9

4.6

4.1

4.4

5.1

5.2

W

4.4

5.8

5.3

4.5

3.9

4.5

4.4

4.8

4.0

3.9

4.4

5.1

NW

5.2

5.4

5.5

4.7

4.6

5.3

4.7

4.4

4.3

4.3

4.7

5.2

Чепеларе

N

3.4

3.4

3.8

3.7

3.2

3.3

3.6

3.3

3.3

3.1

3.1

3.1

NE

3.3

3.6

3.1

3.4

3.6

3.7

3.6

3.7

3.6

3.1

3.0

2.9

Е

3.7

2.9

3.0

3.4

3.1

3.2

3.3

3.0

3.1

3.1

2.1

2.4

SE

4.0

4.0

4.2

4.2

3.5

3.4

3.5

3.4

3.6

3.0

3.4

3.5

S

3.9

4.5

4.1

4.1

3.7

3.3

3.0

3.4

4.3

3.6

3.9

4.1

SW

3.0

3.9

3.8

3.7

3.3

3.4

2.9

3.0

3.1

3.8

4.2

4.1

W

2.5

3.4

3.9

3.5

3.0

3.1

2.4

2.7

2.1

2.3

2.3

2.9

NW

4.0

4.4

3.3

3.8

3.5

3.0

3.6

3.8

3.6

2.6

3.5

3.6

В следващата таб­ли­цата е да­де­на чес­то­та­та на вя­тъ­ра в раз­лич­ни ско­рос­т­ни интервали. Получените ре­зул­та­ти показват, че в око­ло 93 % от слу­ча­ите през го­ди­на­та ско­рос­т­та на вя­тъ­ра се из­ме­ня в ин­тер­ва­ла 0–5 м/сек. Скорости на вя­тъ­ра 10 м/сек се наб­лю­да­ват приб­ли­зи­тел­но в 5 % от случаите. Случаи със ско­рост на при­зем­ния вя­тър над 20 м/сек се наб­лю­да­ват мно­го ряд­ко и със­тав­ля­ват 0.3 % от об­щия брой случаи.



Едно та­ко­ва раз­п­ре­де­ле­ние е ти­пич­но за пла­нин­с­ки ра­йо­ни с над­мор­с­ка ви­со­чи­на око­ло 1000–1500 м, раз­по­ло­же­ни в пре­се­че­на мес­т­ност и пок­ри­ти с дър­вес­ни видове, чи­ято ви­со­чи­на е по-го­ля­ма от 10 м. Обяснява се с влиянието, ко­ето оказ­ват те­рен­ни­те фор­ми и на­ли­чи­ето на дър­вес­на рас­ти­тел­на покривка.
Таблица 23. Честота на вя­тъ­ра по ско­рост в гра­да­ции (%)

Станция

м/сек

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

Год.

Смолян

0-1

65.1

57.3

60.5

55.6

61.6

60.8

55.1

53.9

60.1

65.1

65.9

66.1

60.6

2-5

25.6

31.6

29.9

35.7

32.7

33.4

40.3

40.9

35.6

31.3

27.6

25.1

32.5

6-9

7.6

9.1

7.9

6.9

5.2

4.9

4.0

4.4

3.5

3.2

4.8

6.8

5.7

10-13

1.0

1.2

1.1

1.0

0.3

0.6

0.5

0.5

0.7

0.4

1.0

1.4

0.8

14-17

0.3

-

0.1

0.1

-

0.1

0.1

0.1

-

-

0.2

0.1

0.1

18-20

0.1

0.2

0.1

0.2

-

-

-

-

-

-

0.2

0.2

0.1

 21

0.4

0.6

0.4

0.2

0.2

0.3

0.1

0.1

0.1

0.1

0.2

0.4

0.3

Честотата на раз­п­ре­де­ле­ние на вя­тъ­ра по по­со­ки (в %) и ти­хо (в %) е да­де­на в таб­ли­ца по-долу. Представено е по ме­се­ци и в го­ди­шен план. Годишното и ме­сеч­ни­те раз­п­ре­де­ле­ния са го­диш­на­та и ме­сеч­ни ро­зи на вятъра, по­ка­за­ни в таб­ли­чен вид. За по-го­ля­ма наг­лед­ност е по­ка­за­на го­диш­на­та ро­за на вя­тъ­ра в гра­фи­чен вид.



Случаите, в ко­ито е ре­гис­т­ри­ра­на по­со­ка и ско­рост на вятъра, са раз­п­ре­де­ле­ни в про­цен­ти по 8-рум­бо­ва скала. Анализът на по­лу­че­ни­те ре­зул­та­ти показва, че пре­об­ла­да­ва­щи по­со­ки за при­зем­ния вя­тър в ст. Смолян са N и NW. Това пра­ви­ло е в си­ла как­то при годишните, та­ка и при ме­сеч­ни­те изводи.
Таблица 24. Честота на вя­тъ­ра по по­со­ка (%) и ти­хо (%)

Станция

По-сока

I

II

III

IV

V

VI

VII

VIII



Х

ХI

ХII

Год.

Смолян

N

27.7

27.2

29.2

29.5

32.2

35.7

34.3

31.2

35.3

27.4

28.4

26.8

30.5

NE

5.0

3.4

5.2

5.9

7.0

8.1

11.3

8.2

7.4

6.5

4.5

3.8

6.4

Е

3.6

3.1

5.6

7.7

9.1

10.0

11.3

12.9

12.7

9.2

6.1

4.1

8.0

SE

10.1

8.7

12.0

12.6

11.3

9.7

9.8

11.9

15.0

17.4

11.5

8.5

11.5

S

10.9

12.2

11.3

10.9

7.7

4.2

3.6

4.3

4.3

9.5

15.0

15.6

9.1

SW

9.8

11.9

12.7

9.9

7.8

7.2

3.3

3.7

2.5

8.3

10.2

14.9

8.5

W

6.0

8.4

4.3

6.7

5.8

5.4

4.5

5.1

3.3

4.8

4.9

5.2

5.4

NW

26.9

25.1

19.1

16.8

19.0

19.7

21.9

22.7

19.4

17.0

19.5

21.1

20.7

тихо

58.5

52.4

55.9

51.4

56.7

56.2

49.6

49.5

54.2

57.7

58.3

61.4

55.2


Роза на ветровете



Станция Смолян
Приключвайки па­раг­ра­фа за при­зем­ния вятър, ис­ка­ме още вед­нъж да отбележим, че резултатите, по­лу­че­ни на ба­за­та на наблюдения, из­вър­ше­ни в ст. Смолян, мо­гат с дос­та­тъч­но доб­ра точ­ност да се при­ло­жат и за ра­йо­на на с. Буйново. Последното твър­де­ние ва­жи са­мо при уговорката, че раз­г­леж­да­ме цир­ку­ла­ци­ята в ре­жи­мен план.
3.1.2. Оценка на ка­чес­т­во­то на ат­мос­фер­ния въз­дух

В про­уч­ва­не­то за оцен­ка на за­мър­ся­ва­не­то на ат­мос­фер­ния въз­дух в ра­йо­на са об­х­ва­на­ти след­ни­те гру­пи източници:



    • транспорт;

    • би­то­ви източници.


А) Анализ и оцен­ка на еми­си­ите и ими­си­ите от транспорта

От­па­дъч­ни­те (из­го­ре­ли­те) га­зо­ве се от­де­лят от ав­то­мо­бил­ния по­ток, кой­то се със­тои от раз­лич­ни ви­до­ве ав­то­мо­би­ли. Ко­ли­чес­т­во­то им е раз­лич­но за то­вар­ни­те ав­то­мо­би­ли и ле­ки­те ко­ли, а съ­що по от­но­ше­ние на бен­зи­но­ви­те и ди­зе­ло­ви­те дви­га­те­ли.

При из­га­ря­не­то на теч­ни­те го­ри­ва се от­де­лят твър­ди, теч­ни и га­зо­об­раз­ни ве­щес­т­ва. Те по­па­дат във въз­ду­ха на ви­со­чи­на­та на аус­пу­си­те (око­ло 50 см от по­вър­х­нос­т­та на зе­мя­та) и се раз­п­рос­т­ра­ня­ват с раз­лич­на ско­рост в за­ви­си­мост от тех­ния вид и ат­мос­фер­ни­те ус­ло­вия.

Днес към ос­нов­ни­те за­мър­си­те­ли на окол­на­та сре­да при ек­с­п­ло­ата­ци­ята на ДВГ, свър­за­ни не­пос­ред­с­т­ве­но със със­та­ва на из­пол­з­ва­ни­те бен­зи­но­ви, ди­зе­ло­ви, га­зо­ви го­ри­ва и раз­лич­ни­те ви­до­ве мас­ла след­ва да се от­не­сат:



1. Въг­ле­во­до­ро­ди – над 200 ви­да. Сред тях осо­бе­но вни­ма­ние зас­лу­жа­ват по­ли­цик­лич­ни­те и аро­мат­ни въг­ле­во­до­ро­ди (бен­за-а-пи­ре­нът), оле­фи­но­ви­те въг­ле­во­до­ро­ди и аце­ти­ле­но­ви­те въг­ле­во­до­ро­ди.

2. Кис­ло­ро­до­съ­дър­жа­щи съ­еди­не­ния – въг­ле­ро­ден ди­ок­сид; въг­ле­ро­ден ок­сид; ал­де­хи­ди (мрав­чен, оце­тен, бен­зал­де­хид); ке­то­ни (аце­тон, аце­тон­фе­нон); кар­бо­но­ви ки­се­ли­ни (мрав­че­на, оце­те­на, про­пи­оно­ва); епок­си­ди (ети­ли­нов, про­пи­ле­нов); ал­ко­хо­ли (ме­та­нол, ета­нол, про­па­нол); фе­но­ли; ете­ри; ете­ри на кар­бо­но­ви ки­се­ли­ни; лак­то­ни; лак­ти­ди; кат­ра­ни и др.

3. Олов­ни аеро­зо­ли – оло­вен ок­сид и ди­ок­сид; оло­вен хло­рид и бро­мид; олов­ни хид­ро­оки­си; олов­ни съ­еди­не­ния със сме­се­на струк­ту­ра.

4. Сер­ни съ­еди­не­ния – (SO)Х; олов­ни, кал­ци­еви, цин­ко­ви, ба­ри­еви, нат­ри­еви, ва­на­ди­еви, ни­ке­ло­ви и мо­либ­де­но­ви сул­фи­ди; ор­га­нич­ни сер­ни съ­еди­не­ния ка­то мер­кап­та­ни, сул­фи­ди, сул­фо­оки­си, сул­фо­ни, сер­ни ки­се­ли­ни, ди­сул­фи­ди и по­ли­сул­фи­ди.

5. Азот­ни съ­еди­не­ния – NOХ; олов­ни, кал­ци­еви, цин­ко­ви, нит­ра­ти, азот­ни ки­се­ли­ни, амо­ни­еви съ­еди­не­ния, ор­га­нич­ни азот­ни съ­еди­не­ния.

6. Еле­мент­но ор­га­нич­ни съ­еди­не­ния – про­из­вод­ни на си­ли­ция, бо­ра, цин­ка, ба­рия, кал­ция, мо­либ­де­на, ва­на­дия, маг­не­зия, ни­ке­ла, фос­фа­ти, спе­ци­ал­ни съ­еди­не­ния, упот­ре­бя­ва­ни ка­то при­сад­ки за го­ри­ва и мас­ла.

То­ва са въз­мож­ни­те за­мър­си­те­ли, ко­ито те­оре­ти­чес­ки би­ха мог­ли да се от­де­лят при дви­же­ние на ДВГ по пъ­ти­ща­та. Точ­ни­ят ко­ли­чес­т­вен и ка­чес­т­вен със­тав е фун­к­ция от ви­да на дви­га­те­ли­те, от ус­ло­ви­ята на ек­с­п­ло­ата­ция, от ви­да на го­ри­ва­та, от пъ­ти­ща­та и т.н.

При из­га­ря­не на 1 кг от из­пол­з­ва­ни­те у нас го­ри­ва те­зи стойнос­ти са приб­ли­зи­тел­но след­ни­те:


За бен­зи­но­ви дви­га­те­ли

За ди­зе­ло­ви дви­га­те­ли

0.46 kg CO

0.21 kg CO

0.023 kg CnHm

0.0042 kg CnHm

0.017 kg Nox

0.013 kg Nox

0.0018 kg SO2

0.0078 kg SO2

0.0009 kg ал­де­хи­ди

0.0008 kg ал­де­хи­ди

Замърсяването на атмосферния въздух от автомобилния транспорт е тясно свързано с пътната мрежи на съответния район.

Данни от преки измервания на замърсяването на атмосферния въздух в дадената ситуация липсват. Минаващият в близост до обекта път е с ниска интензивност на движение на МПС, което е предпоставка за отделяне на минимални количества вредни емисии в атмосферния въздух.

Кли­ма­тич­ни­те, ме­те­оро­ло­гич­ни­те и орог­раф­с­ки­те ус­ло­вия в ра­йо­на не съз­да­ват пред­пос­тав­ки за про­дъл­жи­тел­но за­дър­жа­не на вред­ни ве­щес­т­ва в при­ем­ния слой на ат­мос­фе­ра­та.

Не съ­щес­т­ву­ва опас­ност от раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не на ат­мос­фер­ни за­мър­си­те­ли на да­леч­ни раз­с­то­яния, как­то и да се въз­дейс­т­ва на със­то­яни­ето на въз­душ­ния фон в ра­йо­на от пре­но­си “от­вън”, по­ра­ди спе­ци­фич­ния ре­леф на пло­щад­ка­та на обек­та.

От­със­т­ви­ето на про­миш­ле­ни из­точ­ни­ци на пра­хо­во-га­зо­ви еми­сии, от­да­ле­че­нос­т­та от круп­ни на­се­ле­ни мес­та в съ­че­та­ние с под­хо­дя­щи­те кли­ма­тич­ни и ме­те­оро­ло­гич­ни фак­то­ри и мес­то­по­ло­же­ни­ето на базата за отдих след­ва, че чис­то­та­та на ат­мос­фер­ния въз­дух е на мак­си­мал­но ви­со­ко ни­во.

Липсата на големи източници на вредни вещества във въздуха, ниската интензивност на транспортно движение и богатството на наличните зелени площи дават основание да се определи разглеждания район като “чист” на атмосферни замърсители.

б) Анализ и оцен­ка на за­мър­ся­ва­не­то на

ат­мос­фер­ния въз­дух от битови източници
Битовият сектор е един от основните сектори, генериращи отпадъчни газове.

За него е характерна сезонноста. Емисиите на вредни вещества започват с пълния си капацитет през отоплителния сезон – от октомври до април-май.

И тук за съжаление липсва информация за структурата на използваните горива. Това не позволява точно оценяване на приноса на битовите горивни инсталации към общото замърсяване на въздуха в района.

Изгарянето на го­ри­ва през зим­ния пе­ри­од е един­с­т­ве­на­та при­чи­на за от­де­ля­не­то на ня­как­ви вред­ни ве­щес­т­ва в атмосферата, по­ра­ди което, ма­кар и на пръв пог­лед незначителни, пред­с­тав­ля­ва ин­те­рес те да бъ­дат оп­ре­де­ле­ни количествено:



  • Най-го­ле­ми са еми­си­ите на въг­ле­ро­ден окис, кой­то се по­лу­ча­ва в ре­зул­тат на не­пъл­но­то из­га­ря­не на го­ри­ва­та в би­то­ви­те отоп­ли­тел­ни устройства. Преобладаващото пот­реб­ле­ние на дър­ва в населените места в региона обус­ла­вя оп­ре­де­ля­щия дял на съ­щи­те и в то­ва отношение.

  • Поради неб­ла­гоп­ри­ят­ния със­тав на бри­ке­ти­те и ка­фя­ви­те въг­ли­ща за отопление, не­за­ви­си­мо от срав­ни­тел­но мал­ко­то им потребление, те оп­ре­де­лят ос­нов­на­та част от за­мър­ся­ва­не­то на въз­ду­ха с прах и въг­ле­ро­ден окис и са поч­ти един­с­т­ве­на­та при­чи­на за за­мър­ся­ва­не­то със се­рен двуокис.

Поради мал­ки­те де­би­ти на те­зи газове, те имат вли­яние вър­ху ат­мос­фер­ния въз­дух са­мо в ло­ка­лен мащаб.
На ба­за­та на те­зи кон­с­та­та­ции и из­во­ди, въп­ре­ки лип­са­та на пре­ки из­мер­ва­ния на фо­но­ва­та за­мър­се­ност, мо­же да се нап­ра­ви след­на­та оцен­ка за със­то­яни­ето на ат­мос­фер­ния въз­дух в раз­г­леж­да­ния ра­йон:

  • Кли­ма­тич­ни­те, ме­те­оро­ло­гич­ни­те и орог­раф­с­ки­те ус­ло­вия в ра­йо­на не съз­да­ват пред­пос­тав­ки за про­дъл­жи­тел­но за­дър­жа­не на вред­ни ве­щес­т­ва в при­ем­ния слой на ат­мос­фе­ра­та.

  • Не съ­щес­т­ву­ва опас­ност от раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не на ат­мос­фер­ни за­мър­си­те­ли на да­леч­ни раз­с­то­яния, как­то и да се въз­дейс­т­ва на със­то­яни­ето на въз­душ­ния фон в ра­йо­на от пре­но­си “от­вън”, по­ра­ди спе­ци­фич­ния ре­леф на пло­щад­ка­та на обек­та.

  • От­със­т­ви­ето на про­миш­ле­ни из­точ­ни­ци на пра­хо­во-га­зо­ви еми­сии, от­да­ле­че­нос­т­та от круп­ни на­се­ле­ни мес­та в съ­че­та­ние с под­хо­дя­щи­те кли­ма­тич­ни и ме­те­оро­ло­гич­ни фак­то­ри и мес­то­по­ло­же­ни­ето на базата за отдих след­ва, че чис­то­та­та на ат­мос­фер­ния въз­дух е на мак­си­мал­но ви­со­ко ни­во.

В границите на проучваната територия, обусловено от функцията и териториалната принадлежност, няма обекти (точкови, линейни, производствени, битови, комунални и др.), които да предизвикват дълготрайно негативно влияние върху качествата на атмосферния въздух.

3.2. Повърхностни и подземни води
Основна регулираща артерия в района на обекта е река Буйновска, която след с. Тешел е известна под наименованието река Въча.

Река Буйновска води началото си от извори южно от с. Буйново в близост до границата с Гърция. Първоначално тече на северозапад до с. Буйново, след което протича в северна посока до с. Тешел, където приема десния си приток река Триградска, сменя посоката си на североизток до разклона за кв. Настан, където приема десния си приток река Широколъшка и променя посоката си на север.

По река Буйновска (Въча) има добре развита мрежа с достатъчен брой ХМС.

Наблюдения на режима на водния отток на реките в района се извършват от 1950 година. Сравнително добре развитата мрежа от хидрометрични станции с дългогодишни наблюдения, продължаващи и в момента, предоставя достатъчна информация относно хидроложките им характеристики.

Максималните стойности на оттока на повърхностните водоизточници (реки и дерета) са през месеците март, април и май по време на снеготопенето и проливните дъждове, а минималното през м. август и м. септември. При безвалежни есени се наблюдава маловодие и през м. октомври и м. ноември. Обикновено маловодието е устойчиво и не се прекъсва от високи води.

Основните хидрографски и хидроложки характеристики на реките са посочени в следващите таблици.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница