Доклад по овос настоящият доклад за овос на "База за отдих", намираща се в пи №064024 с площ по пуп прз 8554 м



страница7/16
Дата19.07.2018
Размер10.96 Mb.
#76465
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16

Водните количества, които протичат през р. Доспат след гр. Доспат, са недостатъчни за разреждане на битовите отпадъчни води от населеното място, които чрез довеждащ канализационен колектор на гр. Доспат се заустват на 1 км от пункта за пробонабиране и това води до наднормени стойности на замърсяващите вещества по показатели: неразтворени вещества, азот нитритен и фосфати. Аналогично е състоянието и на другите реки след насолените места поради липсата на пречиствателни станции за отпадъчните канални води.


Хидробиологичен мониторинг

През 2007 г. от РИОСВ – Смолян е извършен хидробиологичен мониторинг на повърхностни води, включен в Националната система. При анализа на пробите е използван Биотичен индекс (БИ) за оценка качеството на повърхностните течащи води с петстепенна скала. Този метод дава интегрална оценка на замърсяването за дълъг период от време чрез анализ на съобществата от дънни макроорганизми (макрозообентос).

Най-високата стойност БИ-5 е за най-чисти води, неповлияни от човешката дейност, докато БИ-1 е за изключително тежко замърсени води.

Връзка на биологичните категории с приетата категоризация

за водоприемниците според Наредба № 7 / 08.08.1986 г.

(ДВ, бр. 96 / 12.12.1986 г.)

Биотичен индекс

Категория

по Наредба № 7

Качество на водата

5; 4-5; 4

І

Чисти, незамърсени води с високо качество

3-4

ІІ

Слабо замърсени води

3

ІІ-ІІІ

Слабо до средно замърсени води

2-3

ІІІ

Средно замърсени води

2

ІІІ – извън категориите

Силно замърсени води

1-2; 1

Извън категориите

Много силно замърсени води; екологически

“поразен речен участък”


Река Въча – Ягодинската пещера – БИ 4; преди яз. “Тешел” – БИ 4; кв. Настан, гр. Девин – БИ 4; гр. Девин – въжения мост – БИ 3-4; между гр. Девин и с. Михалково – БИ 2-3; с. Михалково, мост за с. Селча – БИ 2-3.

Река Триградска – след с. Триград – БИ 2-3.

Река Девинска – устие след гр. Девин – БИ – 2.


Данните показват, че реките са чисти в горното си течение и с високо качество, докато след населените места са замърсени поради липса на пречиствателни станции за отпадъчните канални води.
Подземни води

Подземните води в района са представени от трите генетични типа: карстови, пукнатинни и порови (грунтови).

Най-значителни са карстовите води. Те са разпространени в Смолянския карстов басейн и са привързани към мраморите на Добростанската свита. Формират се в пукнатини, каверни и канали, образувани в резултат от разтварящото действие на водата.

Смолянският карстов район е изграден от разтворимите скали: варовици, мрамори, доломити, гипс и др. В повечето случаи карстовите води са безнапорни. Подхранват се главно от валежни и повърхностни води. Характерни за тези води са големите амплитуди във водните им количества. При обилни валежи и снеготопене водата им понякога се замътва за кратък период от време – 3-5 дни. Наличието на множество карстови форми във водосборите им ги прави уязвими по отношение на замърсяване и замътване. Най-значимите в района карстови извори, използвани за водоснабдяване, са следните:



  • Извор “Хубча” – разположен под с. Соколовци със среден дебит Qср. = 150 л/сек. Използва се за водоснабдяване на гр. Смолян – кв. Устово и с. Търън.

  • Извор “Беденски врис” – разположен на кота 788 м с минимален дебит 240 л/сек. Водообилието на този карстов извор се дължи на подприщването на силикатен клин.

  • Извор “Бралото” – намира се в кв. Г. Райково със среден дебит Qср. = 200 л/сек. Това е основният водоизточник за водоснабдяване на гр. Смолян.

  • Извор “Св. Иван” – разположен в кв. Д. Райково със среден дебит Qср. = 40 л/сек.

  • Извор “Св. Дух” – намира се северозападно от гр. Чепеларе със среден дебит Qср. = 60 л/сек. Използва се за водоснабдяване на гр. Чепеларе.

  • Извор “Мугленски горен” – разположен в горната част на с. Мугла със среден дебит Qср. = 100 л/сек и Qмин. = 30 л/сек. Използва се за водоснабдяване на к.к. Пампорово.

  • Извор “Мугленски долен” – намира се в средната част на с. Мугла със среден дебит Qср. = 150 л/сек и Qмин. = 40 л/сек. Предвиден е по проект за водоснабдяване на к.к. Пампорово, като в момента се извършват строително-монтажни работи и предстои включването му във водоснабдителната система “Мугла – Пампорово”.

  • Извор “Настански” – намира се в кв. Настан и е с Qср. = 584 л/сек, Qмин. = 200 л/сек и Qмакс. = 2383 л/сек. Използва се за рибарника в кв. Настан.

  • Извор “Триградски” – разположен при с. Триград и е с Qср. = 112 л/сек, но през 1968 г. е достигнал до 14529 л/сек. Пресъхвал е през 1974, 1979 и 1985 година. Водите му се използват за рибарник.

Карстовите извори са с голяма амплитуда на водното количество и при обилни валежи и снеготопене се замътват за кратък период от време.

Площадката на инвестиционното предложение, предмет на доклада за ОВОС, не попада в СОЗ на питейните подземни извори, ползвани за водоснабдяване на с. Буйново и другите населени места от община Борино.




3.3. Отпадъци
Характеристика на отпадъците

Очакваните видове отпадъци, които ще се генерират по време на строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение, съгласно Наредба № 3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците (ДВ бр. 44 / 2004) са следните:



Строителни отпадъци

Това са отпадъци, които се образуват в периода на строителството на обекта и обхващат:



Код

Наименование на отпадъците

17 05 06

Изкопни земни маси, различни от упоменатите в 17 05 03

17 05 04

Почва и камъни, различни от упоменатите в 17 005 03

17 01 01

Бетон

17 01 02

Тухли

17 01 03

Керемиди, плочки, фаянсови и керамични изделия

17 02 01

Дървесен материал

17 04 05

Желязо и стомана

17 04 11

Кабели

17 06 04

Изолационни материали

17 09 04

Смесени отпадъци от строителство

На този етап във фаза ПУП-ПРЗ няма информация за очакваното количество строителни отпадъци.

Предполагаемото количество изкопни земни маси ще бъде около 2000 м3. Ще се използват за обратно засипване, за вертикална планировка и за озеленяване на площадката. Излишните скални и земни маси ще се извозват и депонират на место, определено от община Борино.
Битови отпадъци

Този вид отпадъци се образуват както по време на строителството, така и в периода на експлоатацията.



По време на строителството – при норма 120 г/чов./дневно и средно заети около 20 души, за период на строителството – около 12 месеца, ще се генерират:

0.120 кг × 20 бр. работници × 300 дни = 720 кг = 0.72 т/годишно



По време на експлоатацията – в Ръководството за определяне броя и вида на необходимите съдове и техника за събиране и транспортиране на отпадъци, МОСВ, 2004 г., е посочено, че средногодишната норма на натрупване на отпадъци на 1 бр. легло в почивна база е 80 кг при обемно тегло 200 кг/м3.

При 100 бр. легла количеството на отпадъците ще бъде:

100 бр.л. × 80 кг/л. = 8000 кг/год. = 8 т/год. = 40 м3/годишно

Тези отпадъци ще се събират в найлонови чували и ще се съхраняват в предвидено за тази цел помещение или навес. Ще се извозват периодично за депониране на сметището в с. Барутин.

Битовите отпадъци ще бъдат следните:


  • Хартия и картон Код 20 01 01

  • Стъкло Код 20 01 02

  • Биоразградими отпадъци от кухни, заведения за обществено хранене Код 20 01 08

  • Облекла Код 20 01 10

  • Текстилни материали Код 20 01 11

  • Хранителни масла и мазнини Код 20 01 25

  • Бои, мастила, лепила Код 20 01 28

  • Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване Код 20 01 36

  • Перилни и почистващи препарати Код 20 01 30

  • Дървесни материали и отпадъци Код 20 01 38

  • Пластмаси Код 20 01 39

  • Метали Код 20 01 40

  • Биоразградими отпадъци от паркове и градини Код 20 02 01

  • Смесени битови отпадъци Код 20 03 01.

Подлежащите на рециклиране отпадъци ще се събират разделно и ще се предават за вторична преработка (хартия, стъкло, метали, пластмаси).

За биоразградимите отпадъци ще се изградят на подходящи места компостери.


Отпадъци от опаковки

Ще се образуват по време на строителството и експлоатацията и ще бъдат:



  • Хартиени и картонени опаковки 15 01 01

  • Пластмасови опаковки 15 01 02

  • Опаковки от дървесни материали 15 01 03

  • Метални опаковки 15 01 04

  • Смесени опаковки 15 01 06

  • Стъклени опаковки 15 01 07

  • Текстилни опаковки 15 01 09

Освен изброените по-горе отпадъци е възможно да се образуват и някои опасни видове отпадъци – опаковки от бои, лакове, разтворители, използвани лампи и акумулатори, перилни и почистващи препарати.

По експертна оценка очакваните количества опасни отпадъци при строителството и експлоатацията на базата за отдих ще бъдат незначителни.



3.4. Геоложка среда
Площадката попада в южните части на Родопския масив.

Направените проучвания през последните години доказват, че макар стабилизирана земя, Родопите са претърпяли в редица свои дялове промени от по-ново време, които са оформили релефа на днешната планина.

В района на площадката се разкриват следните основни лито и хроностратиграфски единици и магмени тела:


  • Родопска надгрупа – Докамбрий: Рупчовска група (Богутевска и Въчанска свита) и Асеновградска група (Добростанска и Белащенска свита).

  • Горнокредни гранитуиди: Барутин-Буйновски интрузив.

  • Палеогенски литостратиграфски единици: брекчоконгло­мера­ти и туфогенно-пясъчникова задруга.

  • Палеоген-неогенски вулканити.

  • Неогенски седименти и кватернерни отложения.

Разпространението на тези скали и литостратиграфски единици е неравномерно, но ясно преобладават докамбрийските метаморфити и гранитоидите.

В обхвата на площадката на инвестиционното предложение коренните скали са представени от среднозърнести биотитови гранити. Припокрити са от кватернерни отложения – делувиални, изградени от глини, песъчливи глини, глинести пясъци, чакъли и валуни от коренната скала, споени с глинесто-песъчлив запълнител.

Основните литостратиграфски единици, съгласно геоложката карта на района, имащи значение за инженерно-геоложката среда, са следните:


  • bbγK2 – Горна креда (Барутин-Буйновски плутон), представен от среднозърнести биотитови гранити. Намират най-голямо разпространение в землищата на с. Буйново, с. Барутин, с. Змеица, с. Чавдар и северно от с. Борино. Площадката на обекта, предмет на ОВОС, е изградена от тези скали, припокрити с кватернерни отложения.

  • doPєF – Докамбрий, Добростанска свита, представена от масивни мрамори с прослои от амфиболити и шисти. Разпространени са в района на селата Триград, Мугла и Гьоврен.

  • 3N2 – Неоген-Кватернер, Брекчоконгломерато-пясъчникова задруга, представена от брекчоконгломерати, пясъчници и чакъли. Срещат се западно от с. Буйново и югозападно от гр. Доспат.

  • μζРg3-N1 – Палеоген-Неоген, Брацигово-Доспатски вулкански масив, представен от лавобрекчи. Разпространени са северно от гр. Доспат и покрай язовир “Доспат”.

  • 1Pg31Палеоген, Брекчоконгломератна задруга, представена от брекчоконгломерати, конгломерати, пясъчници и алевролити. Разпространени са западно от селата Гьоврен и Барутин и югозападно от гр. Доспат.

  • μРg3-N1 – Палеоген-Неоген, Смолянски вулкански масив, представен от риолити и пирокластити. Най-много са разпространени в горната част на водосбора на Чаир дере.

  • Q – Кватернер, представен от алувиални и делувиални отложения. Алувиалните наслаги се срещат в терасите на реките Доспатска, Буйновска и Въча, а делувиалните по склоновете.

На територията на площадката и в района в близост до нея няма преки и косвени признаци на свлачищни явления и процеси.

Годни за фундиране са делувиалните отложения и коренните скали.

По предварителна оценка и оглед на место, геотехническите показатели на земната основа в обхвата на площадката са подходящи за реализиране на предвиденото строителство. Необходимо е да се направи геоложко проучване на площадката и да се изготви геоложки доклад.

Съгласно картата за сеизмичното райониране на Република България площадката попада в район със степен на сеизмичност VІІ-ма по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК-64) с коефициент на сеизмичност Кс = 0.10.


Тектоника

Територията, в която се намира обекта, попада в източните части на Западнородопския блок и в западните части на Източнородопския блок, които са разделени от Брацигово-Доспатското понижение и Барутин-Буйновския интрузив. Разделянето на двата блока е станало през допалеогенския етап по един дълбочинен разлом, който е гръбнак на Брацигово-Доспатската разломна система. По този разлом първоначално са се внедрили гранитуидите на Барутин-Буйновския интрузив, а по-късно по него са се излели ингимбритите – пукнатитен и централен тип между Брацигово и Доспат.

Районът се характеризира със сложен тектонски строеж, който се определя от налагането на деформации, свързани с докамбрийския и фанарезойския мегаетап. Установени са деформации, характеризиращи докамбрийското развитие на кристалинния фундамент, както и такива, свързани с внедряването на гранитуидите и младоалпийски деформации, имащи предимно деструктивен характер.

Деформациите, свързани с внедряването на Барутин-Буйновския интрузив са относително слаби. Навсякъде интрузивните тела пресичат старите докамбрийски структури, като предимно при по-малките тела се наблюдават куполовидни огъвания.

Свлачищата в околностите на с. Гьоврен и западно от с. Барутин са свързани с най-младите тектонски движения.


3.5. Вредни физични фактори:

шум, вибрации, лъчения
Шум

Шумовото натоварване в разглеждания район е преди всичко от транспорта, строителството, дърводобива и дървопреработването.

В основата на нормирането на шума е заложен стремежът да се огра­ничат вредните последствия, които той има върху здравословното състо­яние на човека. При това се търсят граничните стойности, при които не настъпват трайни промени в човешкия организъм, т.е. целта не е достига­нето на действителен акустичен комфорт, а на условия, при които не е за­страшено здравето на човека.

Приемливи са нивата на производствен шум под 70 dB, средна сте­пен на биологично въздействие има шумът от порядъка на 71-84 dB при хигиенна норма 85 dB.



Граничните стойности на нивата на шум за различните територии и урбанизирани зони в зависимост от предназначението им за дневен, вечерен и нощен период, са регламентирани в Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите по показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ, бр. 58/2006 г.) и са представени в следващата таблица:

Таблица 29



Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях

Еквивалентно ниво на шум, dВА

ден

вечер

нощ

1.

Жилищни зони и територии

55

50

45

2.

Централни градски части

60

55

50

3.

Територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик

60

55

50

4.

Територии, подложени на въздействието на железопътен и трамваен транспорт

65

60

55

5.

Територии, подложени на въздействието на авиационен шум










6.

Производствено-складови територии и зони

70

70

70

7.

Зони за обществен и индивидуален отдих

45

40

35

8.

Зони за лечебни заведения и санаториуми

45

35

35

9.

Зони за научно-изследов. и учебна дейност

45

40

35

10.

Тихи зони извън агломерациите

40

35

35

Настилка на пътя, който отстои от обекта на около 400 м, е добра, асфалтова, с двупосочно движе­ние. Интензивността на МПС е ниска.

Районът е слабо засегнат от антропогенна дейност, което предполага ниски нива на шумово натоварване и зони на акустичен комфорт.

Регламентираните в нашата страна критерии за хигиенна оценка на шума в различни територии и зони на населените места са съответно:



  • за постоянен шум – ниво на звука по крива AL dB(A);

  • за променлив с времето шум – еквивалентно ниво на звука –
    Leq dB(A).

Шумовото натоварване от транспортната техника се определя от честотата на преминаване и общата звукова енергия, излъчвана от всеки един автомобил. Излъчената звукова енергия от един самосвал се при­вежда към време 1 секунда, която представлява така нареченото ниво на шумовата експозиция, от единично шумово събитие [LAE dB(A)].

Основни причинители на наднормен шум за региона на “Базата за отдих” са транспортните средства. Автотранспортният шум представлява около 80 % от всички шумове, които проникват в местата за пребиваване на човек. Особено неприятен е в райони с ниско фоново шумово ниво, какъвто е разглежданият случай. Автотранспортният шум е в зависимост от редица фактори като: скоростта, интензивността на движението, броя на автомобилите и автобусите в транспортния поток, надлъжния наклон на пътя, типа на пътното покритие, вида на гумите, обкръжението, времето.

В разглеждания район на площадката евентуални източници на наднормено шумово натоварване представляват:


  • при строителството – използваните строителни машини и съоръжения – тежко- и лекотоварни камиони, багери, булдозери и др., са с ниво на шум около 80 – 100 dB (A). Шумовият фон в района на площадката по време на строителството ще се влоши за кратко време.

  • при експлоатацията на базата за отдих източници на шум ще бъдат моторните превозни средства и така наречените микрорайонни шумови източници. Те са най-разнообразни: музикални уредби и инструменти, викове и разговори на хора, и др.

Еквивалентното ниво на шум на разстояние 7.5 м от границите на микрорайонните шумови източници за различни видове МПС са следните в dB (A):

  • Товарни коли – 95;

  • Сметосъбиращи машини – 75;

  • Разтоварване на хранителни продукти – 70.

Добре поддържана пътна настилка и ниските скорости на движение в района на базата за отдих ще гарантират непревишаване на нормираните нива за шум.
Вибрации

Ос­но­вен до­ку­мент за оцен­ка на виб­ра­ци­ите как­то в тран­с­пор­т­ни­те сред­с­т­ва, та­ка и в про­миш­ле­ни обек­ти, е меж­ду­на­род­ни­ят стан­дарт ИСО 2631–74 и “Виб­ра­ции, пре­да­ва­ни на чо­веш­ко­то тя­ло”. Спо­ред не­го ре­ак­ци­ите на чо­ве­ка вслед­с­т­вие виб­ра­ции са пос­та­ве­ни в за­ви­си­мост от че­ти­ри фак­то­ра: ин­тен­зив­ност, чес­то­та, нап­рав­ле­ние и про­дъл­жи­тел­ност.

Нор­ми­те за про­из­вод­с­т­ве­ни виб­ра­ции, от­на­ся­щи се за всич­ки ин­с­т­ру­мен­ти, ма­ши­ни и съ­оръ­же­ния, из­точ­ник на виб­ра­ции, се рег­ла­мен­ти­рат със са­ни­тар­ни­те нор­ми за про­из­вод­с­т­ве­ни виб­ра­ции СН № 0-45.
Вредни лъчения (светлинни, топлинни, радиация)

Отчитайки факта, че работата на обекта ще се извършва от работниците на открито, можем да предположим, че през горещите месеци ще се създават възможности за прегряване в кабините на работната и транспортна техника, а през зимата работата ще се извършва в условията на преохлаждане.




Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница