Доклад по овос настоящият доклад за овос на "База за отдих", намираща се в пи №064024 с площ по пуп прз 8554 м

Съгласно предвижданията на плана при реализацията на ПУП се предвижда застрояване Ок – курортна зона.

За функционирането на обекта съгласно плана и нормативната уредба в него трябва да има:

• 
  допълнителна пътна инфраструктура за осъществяване на връзката със съществуващия път;
  
• 
  пречиствателно съоръжение за обратни води;
  
• 
  паркинг;
  
• 
  обслужваща инфраструктура (в т.ч. водопроводи, канализация, ел. захранване и др.).
  

Оценката на територията по отношение основните елементи на околната среда без прилагането на плана показва, че върху тях и сега в известна степен се оказва негативно въздействие в резултат на човешката дейност и това най-вече се дължи на недобросъвестно използване на природните дадености от собствениците на имотите. Най-осезателни са въздействията върху водите, земите и растителността.

Влошаването на качествата на речните води се дължи главно на попадането в тях на битови отпадъци от туристите и собствениците на имоти в района.

Също така отделни елементи на флората се преексплоатират от неконтролираното им събиране и предаването им за промишлена преработка поради недостатъчен контрол и липсата на други източници на доходи за голяма част от населението обитаващо тази територия.

Земеделските заеми се изоставят и запустяват, което довежда до загубата на специфични местообитания, каквито са планинските сенокосни ливади и Родопски съобщества на Potentilla fruticosa.

Очаква се, че при изпълнение на строителните работи и преди приключване на укрепителните и озеленителни дейности след тях, да възникнат ерозионни процеси в засегнатите площи. Предвид преобладаващите наклони (над 13°) последните попадат под V^-та степен на ерозия, което ги поставя във висока степен на риск.

Прякото унищожаване на местообитания е свързано и с изпълнението на различните изкопи и насипи при подготовката на терените за строителните работи. Заедно с унищожаването на почвения слой и/или нарушаване на генетичните хоризонти по почвения профил се унищожават още растителността и в голямата си част почвената флора и фауна.

С изпълнението впоследствие на обратни насипи за вертикалната планировка и рекултивацията на нарушените терени унищожените екземпляри не се възстановяват, както не се възстановява и генетичния почвен профил.

При неспазването на ограничителните условия регламентирани с разрешителното за строеж (управление на отпадъците и земните маси) би могло да възникне значително въздействие върху защитената зона и нейните елементи.

На нивото на подробност на ПУП-ПРЗ е невъзможно тази степен на въздействие да се определи предварително. Това се обуславя от липсата на информация за характера и технологията на строителство, използваните материали и др.

Предвид спазването на принципа на превантивността обаче се приема, че тези въздействия могат да бъдат значителни, поради което е необходимо да се планират мерки за опазване на околната среда.

Рискът от фрагментация при устройството на територията е незначителен и се определя от това, че инвестиционното намерение ще се реализира върху много малка площ (8,554 дка), при което не възниква елемент на накъсване и изолиране на определени участъци.

Освен това в границите на имота не са установени ключови местообитания за видовете обект на защита в ЗЗ “Родопи Западни”. Също така няма установени миграционни коридори или месата на концентрация на птици за хранене или при прелетите.

По отношение ловната територия на дневните грабливи птици изпълнението на плана по принцип не създава ефект на фрагментиране на територията. Частично застрояването обаче ще доведе до промени в местата, посещавани от дребните гризачи, които са основна храна за повечето от грабливите птици.

Очаква се реализацията на обекта да привлече повече мишевидни гризачи, тъй като за тях човешкото присъствие осигурява по-добра хранителна среда. Това се явява като предпоставка за привличане и на грабливи птици, в.т.ч. и на тези които са по-плахи, с което същите ще се адаптират към по-осезателно антропогенно присъствие.

А.3. Емитиране на химически замърсители в средата

Замърсяването на Буйновска река при заустването на непречистени или недостатъчно пречистени битови води може да причини изменения във физикохимичния състав на водите на територия с обхват значително по-голям от площта на инвестиционното намерение.

Нарушението на физико-химичните характеристики на водите от своя страна би предизвиквало промяна във видовия състав водните и влаголюбивите организми. Тези промени по пътя на хранителната верига ще доведат до промени в числеността на привързаните към тези местообитания животински видове.

От друга страна отложените върху изкуствено създадените повърхности (покриви на сгради, паркинг, пътно платно) фини частици от прах, сажди, масла, и др. и отмити от дъждовните води замърсяват както водоприемниците, така също и площите, контактуващи със тях. Това от своя страна може да доведе до замърсяване на хранителната база на тревопасните и геобионтните видове.

Към косвените въздействия следва да се отнесат и настъпващите промени в резултат на повишеното антропогенно присъствие, при което се променят числеността и видовия състав особено на птиците и хищниците.

Косвеното въздействие върху почвите се изразява в изменение на естествения почвообразувателен процес без нарушаване на почвения профил.

Увеличеното човешко присъствие води до преуплътняване на горния почвен слой (“А” и “В” хоризонтите), разрушаване на почвената структура и нарушения в газовия режим. Променените почвени условия от своя страна довеждат до промяна на коренната растителност и замяната ù с плевелни и инвазивни видове.

Б.2. Употреба на хербициди и пестициди в горското и селско стопанство

Реализацията на Базата за отдих в местността Събора не следва да доведе до промени в съществуващия режим на употреба на хербициди и пестициди в горското и селско стопанство. Може да се очаква известно използване на арборециди в границите на площадката, което обаче поради естеството ù ще бъде минимално и не би оказало влияние върху растителния и животинския свят около обекта.

Проучванията, извършени през последните няколко години показват, че пожарите са значим лимитиращ фактор, оказващ отрицателно въздействие върху популациите от бавно подвижните видове, особено херпетофауната.

Това се потвърждава от направените терени наблюдения в опожарени райони през 2004 г. в Източните Родопи и Сакар планина. Изграждането на Базата определено е свързано с повишаване на риска от възникване на горски пожари в района. Поради това борбата с пожарите се явява, като основен приоритет и основна смекчаваща мярка за защитената зона.

Б.4. Интензифициране на селското стопанство

Фактор с ограничено значение за региона поради липсата на условия за създаването на големи монокултурни блокове.

Площадката, върху която ще се изгражда обекта по скица № 000310 / 13.07.2007 г. е изоставено пасище, върху което се е самонастанила храстова растителност. Тревната покривка се представя основно от родовете Poa, Bromus, Calamagrostis, както и някои рудерални видове.

На този етап все още няма достатъчно ясни признаци за посоката, към която ще протече сукцесията на видовете от изоставените селскостопански земи – към високопланинските тревни съобщества или към самозалесяване с типичните за района иглолистни видове.

Понеже в ПУП липсват данни за точните площи на застрояването, оценката за въздействието на обекта е извършена на база определените с плана максимално допустими коефициенти съгласно изискванията на Наредба № 7 за ОПУТ.

Таблица 47

ПУП предвижда използването на съществуващия път до площадката, а обслужващите водопроводно и електропроводно отклонения ще се положат в изкоп, с което се осигурява възможността за възстановяване на нарушения терен, в т.ч. и на растителната покривка върху него до първоначалния им вид.

Обектът не засяга тип или типове местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EEC, установени в ЗЗ Родопи Западни (Таблица 45).

Реализацията на ПУП обаче е свързана с въздействия върху площи, заети от тревна и храстова растителност, които са предпочитани ловни територии за част от целевите видове за Защитените зони.

Очакваните въздействия са:

• 
  Отнемане на терени с процедура по промяна на предназначението или учредено право на ползване (преминаване)
  
• 
  Замърсяване компонентите на околната среда от неефективни или аварирали пречиствателни инсталации
  
• 
  Навлизане в територията на нетипични за нея видове и активизиране на вторични сукцесии в една или друга посока
  
• 
  Увреждания от пожари или производствени аварии.
  

В конкретния случай за проектната територия могат да се направят следните обобщения:

• 
  С реализацията на ОУП в малка степен се засягат горски и земеделски територии. Въздействието върху горските територии е незначително и се дължи преди всичко на обстоятелството, че се намират само по западния контур на площадката. В ГФ се засягат бялборови гори, от функционална група, дърводобивни.
  
• 
  Земеделските площи са непроизводителни, с нисък икономически и екологичен потенциал.
  
• 
  Възможно е изпускане на недостатъчно пречистени води във водоприемника, който е II^-ра категория.
  
• 
  Възможно е известно редуциране на хранителната база на площ от около 50,2 ха поради засиленото антропогенно присъствие в района.
  
• 
  Реални възможности за намаляване на въздействията могат да се дефинират при разработване на финансово обезпечена програма за тях.
  
• 
  ПУП не залага изграждането на инженерни съоръжения, които биха се оказали миграционна преграда за целевите видове в района.
  
• 
  С увеличаване на антропогенното натоварване на територията и особено от засиленото туристическо присъствие рискът от възникване на инцидентни пожари многократно нараства.
  
• 
  Кумулативното натрупване на сгради и инфраструктурни съоръжения е минимално и без практическо значение.
  

Обекта се разполага с около 75 % от територията си върху поляна – подотдел 147–3, а по периферията му съществува 30-годишно бялборово насаждение, част от подотдел 147 “ж”.

Горскодървесните формации са посочените в т. 3.7.1.3. от настоящия доклад и са преобладаващо смърчови II ^–ри и III ^{– ти} бонитет.

Ана­ли­зът информацията, заложена в ЛУП по­каз­ва, че 100 % от го­рите, които се намират около площадката, са дървопроизводителни.

От посочените в приложението данни от ЛУП се установява, че доминираща роля в тези площи имат иглолистните култури, в т.ч. склопени и несклопени. Широколистните видове са единични представители на родовете, върба, елша и топола, които са се настанили по брега на реката, от което следва, че под тях не са се формирали типичните за тези гори местообитания.

На ниво ПУП-ПРЗ не може да се направи точна оценка за количеството на дърветата, които ще се наложи да бъдат отсечени за целите на инвестиционното намерение.

По правило с извеждането на сечи се нарушава ця­лоста на гор­с­ките ма­сиви, което довежда до следните неблагоприятни въздействия върху гората като екосистема:

• 
  Нови дървета от горския масив се поставят в състояние на первазни дървета.
  

• 
  Отнемането на отделни екземпляри от съществуващата екосистема в известна степен се влошава екологичните ù показатели.
  
• 
  Възникване на условия за започване на ерозионни процеси. По отношение на наклоните в Таблица 34 е видно, че 96 % от разглежданите площи са върху наклонени терени. От данните в Таблица 35 се вижда, че над 54 % от горските изложения са припечни, което също благоприятства активизирането на ерозията.
  

Благоприятно обстоятелство предоставя и фенотипа на белия бор, който оконтурва площадката. Белият бор развива дълбока ко­ре­но­ва сис­те­ма, която го прави устойчив към вет­ро­ва­ли и вет­ро­ло­ми.

С извеждането на сечите за нуждите на строителството настъпват промени в подраста и подлеса в новообразуваната периферната зона на насаждението.

Развилата се под склопа на гората сциофит­на (сен­ко­лю­би­ва) тре­вис­та рас­ти­тел­ност се заменя с хелофитна (светлолюбива), което не създава негативни междувидови взаимоотношения.

В заключение може да се посочи, че прякото въздействие на обекта върху горите в района ще биде пренебрежимо малко и евентуално може да се сведе до отсичането на няколко отделни екземпляра в площ, която е дървопроизводителна.

По-осезателно влияние върху гората могат да окажат косвените въздействия, свързани с привличането на по-голям туристически поток. Тук са горските пожари и преуплътняването на повърхностния почвен слой, които водят съответно до унищожаване на горската растителност и затрудняване на самомвъзобновяването.

Допустимото застрояване за рекреационно-устройствените зони, предназначени за курорт и допълващи дейности, е в мащаби, които практически не оказват въздействие върху съществуващата атмосферна циркулация в мащаби, свързани с увеличаване риска от възникване на локални въздушни течения със скорости, които биха могли да окажат влияние върху дървесната растителност.
За намаляване на негативните въздействия върху горите може да се набележат следните мерки:

4.7.1.3. Прог­но­за за въз­дейс­т­ви­ето на обекта вър­ху тревостоя

От консервационно значимите видове балкански и български ендемити, включени в Закона за Биологичното разнообразие и/или Червена книга на България и установени на територията на двете защитени зони – табл. 30 в границата на площадката за осъществяване на инвестиционното намерение не беше установено присъствието на нито един представител.

Въздействието върху съществуващата тревна растителност ще бъде по три основни направления:

• 
  унищожаване на част от тревостоя при извършването на строителните работи;
  
• 
  промяна във видовия състав на тревния чим вследствие на настъпили промени в условията на средата и изкуствено въвеждане на нови декоративни видове за естетическото решаване на зелените площи на обекта;
  
• 
  промени в тревния състав на прилежащите извън границите на обекта територии вследствие на повишения антропогенен натиск върху тях.
  

За намаляване на негативните въздействия върху естествената тревна покривка в района могат да се препоръчат някои мерки като:

• 
  Движението на техниката за изпълнение на строителните работи да се извършва само в границите на площадката.
  
• 
  В границите на площадката да се обособи място за нощуване и текущи ремонти по техниката.
  
• 
  Почвените материали от изкопите да се депонират на регламентирано депо, посочено от Общината.
  
• 
  Затревяването на зелените площи след приключване на вертикалната планировка да се извърши с местни видове. Същото се отнася и за декоративното озеленяване на базата за отдих, като при въвеждането на неместни видове да се използват само хибридни форми.
  

• 
  териториален обхват – малък;
  
• 
  степен на въздействие – незначителна;
  
• 
  продължителност – висока;
  
• 
  честота – постоянно;
  
• 
  възможност за възстановяване – да;
  
• 
  кумулативни и комбинирани въздействия – не възникват.
  

Привличането на повече животински видове по пътя на хранителната верига до застроените площи несъмнено ще увеличи тяхната смъртност.

Особено уязвими са младите животни и нощно активните гризачи, които стават жертва на автомобилния трафик, за който се очаква увеличение с реализацията на Базата за отдих. Трафикът крие рискове и за хищниците, които често биват привлечени върху пътното платно от видовете – обект на ловните им предпочитания.

Също така има данни за убити птици от сблъсък с автомобили. Така например установено е, че някои пойни птици, които се хранят с летящи насекоми, се концентрират ниско над пътните платна, където се събират повече насекоми, привлечени от топлината на пътната настилка. Смъртността е най-висока привечер, когато и зрението на птиците отслабва.

Известни са случай на сблъсък на автомобили с нощни птици, когато последните биват заслепени и дезориентирани от светлината на фаровете.

А.1.2. Изсичане на нискостъблени гори и храсталаци при промяна предназначението на земите

Като предпочитано местообитание за сухоземните костенурки ще доведе до намаляване на територията за обитание. За другите видове – предмет на защита в зоната, фактора е без значение. Факторът е с ниска степен на риск, поради незначителната площ на Натура зоната, заета от площадката на обекта.

Има информация, че у нас във връзка с някой религиозни нагласи периодично се провеждат масирани бракониерски акции за улов на костенурки.

Освен за костенурките има и неофициална информация, че за храна, но в значително по-ограничени количества, са използвани и др. видове като таралеж, смок, някои жаби и др.

Това явление е особено характерно за малцинствените групи, които сезонно се събират за бране на билки, гъби и дърводобив, след което в обсега на тези временно обитавани територии се установява рязко снижаване числеността на видовете, влошаване на възрастовата структура и в много случай настъпване на срив в репродуктивния потенциал на популациите.

Може да се приеме, че по този показател изграждането на Базата за отдих ще намали интереса към територията за посещаването ù от организирани групи събирачи.

А.1.4. Преследване и търговия за лечебни и други цели

Обект на посегателство тук също са предимно костенурките, за които съществува вярване, че кръвта им е средство за лечение на рак, левкемия, импотентност и други тежки заболявания. Тук в числото на уязвимите видове попадат и прилепите.

Събирането на сухоземни костенурки за домашно отглеждане е много често явление, интересът е насочен предимно към младите екземпляри. В тази случай се явява и последващ проблем, свързан с освобождаването на тези животни на неподходящи за тях места като градски паркове, околоблокови пространства и др.

А.1.5. Нелегална търговия и износ от България

Незаконната търговия и износ на редки и защитени видове е явление, за чиито мащаби липсва точна информация. По отношение на биоразнообразието може да се приеме, че значимо въздействие би могла да окаже организираната дейност, ако такава съществува. На този етап информацията за наличие на организиран канал за износ на защитени видове главно за страните от Западна и Централна Европа е все още непотвърдена.

В тези случаи практиката е екземплярите да се събират от значими находища, за които има достатъчна информация за видовете и възможностите за тяхното събиране и транспортиране.

В този аспект изграждането на Базата за отдих би могло в известна степен да стимулира разрастването незаконния износ на защитени видове както в аспекта на организираната дейност, така и от случайни туристи.

Влиянието на подивелите кучешки глутници върху животинското разнообразие не е достатъчно проучено. Въпреки липсата на достатъчно факти за изготвянето на научно обоснована количествена и качествена оценка на това въздействие, в нашата практика е прието скитащите кучета да се приемат за вредни и тяхната численост е предмет на контрол и редукция съгласно предвижданията на ловноустройствените проекти.

Отварянето на района за развитие на туризма създава редица предпоставки за увеличаване числеността на подивелите кучета, поради което с разрастване на застрояването в землището на с. Буйново следва да се изготви план за управление на туристическия поток, който да постави акцент върху контрола както на домашните кучета на жителите от селото, така и върху тези, които пристигат с туристите.