Доклад по овос настоящият доклад за овос на "База за отдих", намираща се в пи №064024 с площ по пуп прз 8554 м

Заведенията за обществено ползване, атракциите и автомобилният трафик са непрекъснат източник на шум, вибрации и лъчения във видимия спектър, които могат да са източник на безпокойство за част от птиците, обект на защита в зоната.

В практиката е установена високата им чувствителност към шума и вибрациите. Въпреки това все още няма точно определени норми за шумово натоварване, както и изследвания върху характеристиките му (честота, интензивност, налягане и др.), с които да бъдат приети прагови нива.

От наблюдения върху числеността на птиците, обитаващи територии граничещи с пътища с интензивен трафик, е установено е, че при увеличаване броя на транспортните единици (респ. шума и вибрациите) числеността птиците намалява, а някои видове окончателно напускат територията. Този ефект е различен и зависи в голяма степен от топографията на територията като при негативните теренни форми той се засилва.

Шумовото замърсяване има изразен кумулативен ефект. Съчетаването му със засилено човешко присъствие може напълно да пропъди по-плахите видове така, че тези местообитания да станат негодни за тях, въпреки запазването на всички останали параметри на средата.

Б.1.2. Изоставяне на земеделски земи

Установилите се през последните 30 години тенденции бележат намаляване на стопанския интерес към земеделските земи, и особено към тези, които са отдалечени над 2-3 км от границите на населените места.

По отношение на консервационата им значимост за биологичното разнообразие може да се почертае, че за опазването на растителните видове те практически нямат практическа стойност.

Като местообитания на консервационно значими животински видове стойността им също е незначителна. Тези територии представляват интерес най-вече като ресурсни източници за някои от защитените в зоната птици.

Оценявани в този аспект, земеделските площи също са с ограничена стойност, което се дължи на силната им фрагментация, наложена от характера на традиционно прилаганите селскостопански практики. Поради тази причина те не предоставят условия за трайно заселване на определени популации. Тук видовете са само преминаващи и са пряко свързани с етапите на цъфтеж и плодоносене.

Това се отнася преди всичко за животните, формиращи второто трофично ниво за повечето от грабливите птици.

Анализът на въздействието при изоставяне на земеделските земи или при извършване на строителство и впоследствие на засилено туристическо присъствие в територията води в една и съща посока – сукцесионни промени в различни направления:

• 
  заплевяване и захрастяване при изоставянето на земеделската дейност;
  
• 
  настаняване на рудерална и инвазивна растителност след приключване на строителството.
  

От видовете обитаващи зоната прилепите, лалугерите, костенурките и змиите попадат в хранителния спектър на едрите дневни и нощни грабливи птици. Те често стават жертва и на някои от бозайниците като Златка, Белка, Пъстър пор, Дива котка и др. Влиянието на хищничеството върху числеността на популациите на защитените видове не е проучено, но като естествен фактор на средата то може да бъде прието. Съчетаването му обаче с увеличената смъртност на видовете в териториите, попадащи под влиянието на засиленото курортно-туристическо присъствие, може да предизвика кумулативен ефект.

При извършените посещения на площадката във връзка с изготвянето на настоящия доклад за ОВОС и впоследствие на доклада за оценка на въздействието в границите на имота и граничещите с него терени, бяха установени представители на 16 вида безгръбначни. За още 6 вида на базата на литературни източници и при спазване на принципа за превантивност, въпреки че не бяха открити екземпляри от тях се приема, че съществуват в района на инвестиционното намерение.

Заплахата от разрушаване на местообитанията им при строителството на обекта е с ниско ниво на въздействие върху популациите, което се дължи на високата им подвижност. Употребата на инсектициди в рамките на площадката е малко вероятно, но може да се очаква използването на репеленти. Към някои от видовете (Разр. Lepidoptera) съществува определен колекционерски или любителски интерес

Въздействията върху вида могат да бъдат преди всичко косвени и са свързани с възможни промени в средата за обитание в резултат на постъпването в нея на различни вещества, свързани с бита на човека

Въздействията върху популациите на безгръбначните обаче остават незначителни поради малката площ на обекта.
4.7.2.2. Оценка на въздействията върху Земноводните

Земноводните в района на изграждане на Базата за отдих са с ниска консервационна значимост. Тук попадат Сламандъра и 3 вида жаби (Табл 41). Освен това площадката е разположена на надморска височина близо до горната граница на обитание на видовете (с изключение на дъждовника).

Въпреки, че в зоната на въздействие на обекта не съществуват значими местообитания за консервационно значими видове земноводни, при спазване принципа на превантивността се приема, че съществува риск за увреждане на техни местообитания при урбанизацията на територията и той се изразява във възможност от замърсяване на повърхностни водоизточници и екстремни природни условия
4.7.2.3. Оценка на въздействията върху Влечугите

Площадката на инвестиционното предложение отговаря на екологичните и биологичните изисквания за представителите на земноводните, посочени в Табл. 41, въпреки че се намира на горната граница на ареала на сухоземните костенурки. У нас Elaphe quatuorlineata се среща до 2000 м н.в., но предпочита по влажни местообитания. Такова се предоставя от р. Буйновска и нейните брегове, поради което площадката на обекта може да се разглежда като потенциална ловна територия за смока мишкар.

Тревистите терени, които покриват имота, са предпочитано местообитание на Шипобедрената и Шипоопашата костенурка. За територията иглолистните гори са едификатор и по правило не представляват интерес за сухоземните костенурки, поради което за района на с. Буйново няма данни за съществуващи или изчезнали популации на Testudo graeca и Testudo hermanni.

По информация от населението в землището на селото са срещани отделни екземпляри, което по всяка вероятност е резултат от придвижването им към по-високи надморски височини при започване на характерните за района летни и ранно есенни засушавания. За откритите екземпляри обаче не можа да се уточни видовата им принадлежност.

Предвид биологията на вида и ограничената им двигателна способност костенурките прекарват живота си върху една ограничена територия. В този случай изпълнението на строителните работи е възможно да увреди местообитанието на един или група индивиди до положение, че то да не отговаря на екологичните и биологичните изисквания на вида. Поради тази причина преди започване на строителството периметърът, в който ще се извършват строителните работи, трябва щателно да се претърси и ако се открият отделни индивиди, същите да се пренесат на подходящо за тях место.

За малките особено голяма е заплахата от стъпкване и тя нараства с увеличаване на антропогенното присъствие в територията. Този риск обаче е с ниска вероятност поради ниската численост на екземплярите на тази надморска височина.

Обект на опазване трябва да бъдат не само отделните екземпляри, но и техните яйца, още повече, че те са обект на нападение и от всички хищници и някои от насекомоядните видове, обитаващи проектотериторията на ядрото.

Хищничеството в проектната територия, въпреки че се явява като елемент на естествения отбор, може да окаже съществено влияние върху числеността на вида, който тук се намира при плътност под критичната за установяване на устойчива популация. Естествени врагове на шипоопащатата костенурка са Дивата свиня (Sus scrofa) и Скалният орел (Аquila chrysaetos). Числеността на Дивата се свиня в района се контролира чрез контролирания отстрел, поради което не съществува риск от несъразмерно нарастване на популацията ù. Присъствието на скалния орел в територията може да бъде случайно и временно, поради което е без практическо значение за костенурките.

И двата вида реагират слабо на физичните въздействия на външната среда, поради което те не представляват фактор за безпокойството им.

Предвиденото строителство, в т.ч. и линейната инфраструктура, не създават непреодолими прегради за сухоземните костенурки от порядък, довеждащ до локална диференциация и нарушаване на естествения им генетичен обмен.

Поради малката на площ на Базата за отдих (8,554 дка), която е значително по-малка от ловната територия дори на един отделен индивид вероятността от възникване на негативни въздействия върху Elaphe е много малка.

При спазване на принципа на превантивността обаче следва да се приеме, че риск от възникване на неблагоприятни последици при строителството и развитието на базата съществува дотолкова, доколкото отделен екземпляр би могъл да попадне в границите на разглеждания ПУП.

Интензифицирането на трафика по съществуващия път за с. Буйново извежда друга група рискове, свързани с прякото унищожаване или нараняване на екземпляри, пресичащи пътното платно.

При проведени разговори с местното население беше установено, че през летния период отделни представители на род Elaphe стават жертва на автомобилния поток. Видовата принадлежност на тези екземпляри обаче не можа да бъде установена.

Реализацията на обекта не прекъсва биокоридори на влечугите. Заплахите за възникване на негативни въздействия върху отделни екземпляри са общите за района заплахи за херпетофауната и не са свързани с изграждането и функционирането на Базата за отдих.
4.7.2.4. Оценка на въздействията върху Птиците

Релефът и растителността, която покрива площадката на ПУП, отговарят на изискванията на част от целевите за ЗЗ “Триград – Мурсалица” птици (Табл. 42). Територията на ПУП е най-подходяща за представителите на разр. Врабчоподобни. В тази група попада и Жълтоглаво кралче (Regulus regulus), което е приоритетен за опазване за Европа вид.

За останалите целеви видове площадката може да се разглежда като част от трофичната база

Рисковете за наземно гнездящите птици при реализацията на Базата за отдих са свързани преди всичко с безпокойството им и следват от съвпадането на летния туристически максимум с периода на излюпването и отглеждането на малките.

За грабливите птици въздействията могат да бъдат само косвени и с ниска степен на проявление. Свързани са с възможни незначителни промени в ловните им територии и това е дотолкова, доколкото площта на базата попада в нея.

Неблагоприятно въздействие върху тях може да възникне и при употребата на препарати за борба с вредителите по селскостопанските площи в района.

Целевите за ЗЗ кълвачи обитават предимно широколистни и по-рядко смесени широколистно-иглолистни гори, поради което насаждението, граничещо с площадката, не отговаря в достатъчна степен на изискванията им. Тук кълвачите биха могли да се срещнат случайно при претърсването на територията за храна. Видът е умерено чувствителен към антропогенно присъствие, поради което реализацията на инвестиционното намерение ще окаже несъществено влияние върху числеността и структурата на популациите.

Необходимо е обаче преди извеждането на сечите за освобождаване на строителната площадка да се извърши внимателен оглед на дърветата и ако има съмнение за това, че някое от тях представлява убежище на кълвач, същото да бъде запазено.

Друг вид, които потенциално би могъл да се срещне в района, е Горската чучулига (Lullula arborea). За условията на района е с висока степен на уязвимост. Силно чувствителна към антропогенното присъствие, което до голяма степен се дължи на наземния начин на живот, който води. Видът обитава окрайнините на гори и земеделски площи, т.е. имотът, които представлява пасище с храсти, съответства в голяма степен на изискванията му.

Въпреки, че проектотериторията за устройване носи характеристиките на типичното за горската чучулига местообитание, популацията следва да бъде с много ниска плътност, което се обуславя от традиционно високото антропогенно присъствие за региона. Реализацията на инвестиционното намерение не следва да влоши качествата на хабитата по отношение изискванията на Lullula arborea поради много малката му площ.

В проектотериторията на ядрото няма установена популация на Crex crex. Въздействията върху вида могат да имат само потенциален характер.

Във връзка с поставена задача за разкриване на аргументи на хабитатно и флористично ниво за обособяване на проекто-зоните от мрежата NATURA 2000 в България, са извършени проучвания върху видовете в обхвата на обл. Смолян. Публикуваните в стандартния формуляр за ЗЗ “Триград – Мурсалица” като едно от най-важните места за опазване на Жълтоглавото кралче (Regulus regulus).

При реализацията на ПУП поради обстоятелството, че обектът граничи с бялборово насаждение, което е предпочитано местообитание за вида, могат да се очакват и известни въздействия върху него.

Площадката на обекта не лежи в трасето на прелетните пътища на птиците и не включва територии, където те се концентрират при хранене и преди миграция.

От целевите видове в ЗЗ “Родопи – Западни” очакваните въздействия ще се проявят най-осезателно при бозайниците. Това се дължи на по-голямата им подвижност и обитаване на по-обширни територии, с което вероятността да попаднат под антропогенно въздействие е по-голяма.

Така прилепите, обект на защита в зона “Родопи – Западни”, са облигатно или факултативно пещеролюбиви. Тъй като с плана не се засягат пещери, не съществува опасност от пряко унищожаване на местообитания при реализацията му.

Предвид екологията и биологията на групата, предмет на защита в зоната, трябва да се разглежда ловната територия на видовете.

Така например от целевите прилепи Голямият нощник (Myotis myotis) открива плячката си в горските ценози. Другите като Големия подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малкия подковонос (Rh. Hipposideros), Южния подковонос (Rh. euryale), Трицветния нощник (Myotis emarginatus) и Дългопръстия нощник (M. capaccini) ловуват в откритите пространства – ливади, пасища, брегови територии.

По тази причина за конкретния случай се приема, че застрояването на терените, които дълги години са се използвали за пасища и сенокосни ливади, ще се отрази неблагоприятно върху хранителните хабитати.

От друга страна за Голямия нощник (Myotis myotis), Трицветния нощник (Myotis emarginatus), Пещерния дългокрил прилеп (Miniopterus scherberei) и другите прилепи, които се хранят с по-едри нощни насекоми, изкуственото осветление в територията ще подобри хранителната им база като привлече по-голяма маса от естествено съществуващата ентомоценоза в района.

За видовете синурбанисти като Подковоносите и Трицветния прилеп урбанизацията предоставя допълнителни летни убежища; за останалите, които са по-плахи, урбанизацията ще се отрази неблагоприятно.

Също така с реализацията на обекта може да се очаква интензифициране на местните земеделски и горски стопанства. Вероятността обаче това да доведе до масово третиране на културите в и около ядрото с репеленти остава малка.

При спазването на принципа на превантивността тази вероятност следва се приеме като възможна.

От направените констатации може да се направи заключението, че въпреки различните екологични изисквания на прилепите реализацията на Базата за отдих в местността Събора няма да се отрази неблагоприятно върху целевите видове, обект на защита в ЗЗ “Родопи – Западни”.

Съгласно приложение 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 към ЗБР лалугерът е включен в приложението към Резолюция № 6 / 1998 г. на постоянния комитет на Бернската конвенция. Също така е посочен като вид, изискващ приоритетно съхранение на местообитанието му. Лалугерът предпочита ксеротермни ливади, каквито в обхвата на ПУП липсват. Въпреки, че видът обитава ограничени пространства и живее в колонии, все пак е възможно при миграция или търсене на храна отделни екземпляри временно да се заселят в територията на обекта.

В такъв случай най-голяма опасност за вида крият изкопните работи, които на тези надморски височини са концентрирани в периода м. април – м. октомври, т.е когато е активният размножителен период и отглеждането на малките.

Европейският вълк предпочита горските биоценози, доминирани от зрели дървесни видове. Избягва откритите пространства и човешкото присъствие.

Проектотериторията на Базата за отдих не осигурява подходящи условия за установяването на постоянна популация на вида. Възможно е през нея да преминават отделни екземпляри, но това събитие има инцидентен характер.

Реализацията на обекта не е свързана със съществени промени на територията по отношение биологичните и екологичните изисквания на вида.

Исторически установените земеделски практики за района са накъсали територията на отделни парцели с различно селско и горскостопанско предназначение.

Застроителното решение не превръща територията или отделни фрагменти от нея в непреодолима преграда за вида, поради което оценката е, че инвестиционното намерение не фрагментира територията за европейския вълк.

Очаква се известен елемент на фрагментация да се получи по отношение хранителната база. Предпочитаната от вълка плячка е силно чувствителна към човешкото присъствие и ще се държи на определена дистанция спрямо границите на ядрото. Този ефект ще бъде смекчен с разрастването на популациите на дребните гризачи, които намират по-добри условия за обитание в близост до човека и които при определени условия е възможно да се разселят до границите на ловните територии на вълка.

Урбанизираните територии обаче изправят малките на европейския вълк пред по-големи рискове, което заедно с фактора безпокойство ще доведе до известно стесняване ареала на вида в обхвата на ядрото.

За района, в който попада проектотериторията на Базата за отдих, няма съобщения някога трайно да е бил обитаван от популация или отделни представители на Европейския вълк.

Видът фигурира в приложението към Резолюция № 6 / 1998 г. на постоянния комитет на Бернската конвенция. В ЗБР е посочен като вид, изискващ приоритетно съхранение на местообитанието му.

Лесничейство Борино няма изготвен Ловно-устройствен план с посочена бройка на обитаващите територията представители на кафявата мечка, която има сравнително висока плътност. Понеже видът е силно подвижен, числеността е променлива и се определя от състоянието на хранителната база.

Като вид, силно влияещ се от фактора безпокойство, застрояването на територията определено създава предпоставки за отблъскването на мечката от нея. Освен това антропогенното присъствие ще намали чувствително хранителните ресурси от горскоплодни видове в района и ще фрагментира хранителната база.

Видът е силно чувствителен към екстремните природни условия, както влияят косвено както върху биологичния му ритъм, така и върху ресурсната база.

Районът попада между двата значими биокоридора за придвижването на мечката, а именно този по долината на р. Доспат и коридора, преминаващ по Перелишкия дял на Родопите.

Със застрояването на територията няма да настъпи фрагментиране на важен за Кафявата мечка биокоридор.

Базирайки се на проучванията за сезонната активност на мечките (Spassov et al., in press), може да се очаква отделни преминаващи през територията индивиди да бъдат привлечени от базата

Заплахите за Martes са типичните за геофилните видове и произтичат преди всичко от изкопните работи. Рискът се засилва и от съвпадението на периода за активно строителство с времето за раждане и отглеждане на малките. Предвид обстоятелството, че трофичната им база включва предимно синантропни видове, застрояването на площта по предвижданията на ПУП създава предпоставки за подобряване ресурсната среда.

Временно създадените изкуствени прегради при изграждането на обектите на линейната инфраструктура (открити изкопи, плътни огради тръбопроводи и др.) ще създадат временни затруднения пред отделни екземпляри, но няма да прекъсват генетичния и ценотичния обмен между отделните екземпляри в популацията.

• 
  Към настоящият момент липсват достатъчно данни за разпространението, числеността, състоянието на субпопулациите и тенденциите в тях, естествените местообитания и тяхното значение, както и анализ на антропогенните фактори, оказващи влияние върху видовете. В тази връзка за площите, регламентирани като ЗЗ от Европейската екологична мрежа Натура 2000, е възприет принципа на предпазливостта. Другите територии като се има предвид характера на местообитанията, не следва да се разглеждат като рискови по отношение на биоразнообразието.
  
• 
  Реализацията на обекта ще доведе до трай­но отнемане на фрагменти от съществуващо тревно-храстово месторастене, за което беше установено, че е местообитание само за някои безгръбначни, които са без консервационна значимост.
  
• 
  При реализацията на Базата за отдих има условия за прилагане на смекчаващи мерки за намаляване на въздействието.
  
• 
  Територията на обекта е без значение за опазване на Кафявата мечка и не е ключова за нея. Площта е много малка по размер (значително под необходимата ловна площ дори за един екземпляр), поради което са налице ограничения за прилагане на смекчаващи мерки в нейните рамки.
  
• 
  Базата за отдих не засяга биокоридори на Европейския вълк и Кафявата мечка.
  
• 
  Очаква се да се получи ограничен ефект на обезпокояване на птиците и бозайниците в резултат на постъпването на нови елементи в акустичната среда от нарастване на автомобилния трафик, заведенията и обществено ползване.
  
• 
  По-високото антропогенно натоварване на територията ще отблъсне някои от по-плахите видове като Малък креслив орел, Осояд, Червена каня, Белошипа ветрушка, Малък сокол и др. В същото време ще се повиши числеността в популациите на синантропните ви­до­ве птици. Може да се очаква увеличаване числеността на Пла­нин­с­ката стър­чи­опаш­ка, Орех­чето, Сивогушата за­ви­руш­ка, Чер­ве­ног­ръд­ката и др. Тази промяна в числеността на популациите ще доведе до промени във вътревидовите взаимоотношения, които обаче няма да причинят драстични промени във видовия състав на птиците, трайно обитаващи територията.
  
• 
  Очакваното негативно въздействие върху без­г­ръб­нач­на­та фа­уна е свързано преди всичко с разрушаване на част от местообитанията.
  
• 
  По отношение на родовете Testudo и Elaphe въздействието на обекта ще бъде незначително. Реализацията му има потенциал за планирането на допълнителни мерки за още по-голямо намаляване на въздействията и свеждането им практически до нула.