Доклад по овос настоящият доклад за овос на "База за отдих", намираща се в пи №064024 с площ по пуп прз 8554 м

Почвите в района са планинско-ливадни и кафяви горски. Отнасят се към Планинската почвена зона на България и към Родопския агроекологичен район на кафявите горски почви.

Под добре оформения чим (10-15 см) лежи добре развит хумусно-акумулативен хоризонт. Долната част на чимовия хоризонт, както и хумусно-акумулативния, има кафеникав оттенък от недобре разложени растителни отпадъци. Хумусният хоризонт постепенно преминава в почвообразуващата скала.

Механичният състав на тези почви е глинесто-песъклив до песъкливо-глинест с много скелет. Хумусът е с високо съдържание на органична материя, но е груб и некачествен. Почвите са с троховидно-зърнеста структура.

Тези почви се използват като пасища. Поради високата влага, влошения въздушен режим и тежкия топлинен такъв върху тях трудно могат да се настанят дървесни видове.

Механичният състав на кафявите горски почви е лек. Характерна черта за тези почви е голямата скелетност, която се увеличава в дълбочината на почвения профил. Те са глинесто-песъкливи, средно каменливи.

За профила на кафявите горски почви е характерен не много мощен хумусно-акумулативен хоризонт. Средно той варира от 5 до 30 см. При тези почви под хумусния хоризонт се развива доста мощен илувиален хоризонт, който достига до 50-100 см дълбочина и постепенно преминава в почвообразуващата скала.

Категорията на почвите при неполивни условия се определя на Х^-та. Имотите са неполивна площ, което се удостоверява с документите, издадени от Напоителни системи ЕАД – София, клон Пловдив, приложени към доклада. Не се наблюдават ерозирали, замърсени и нарушени терени. Достъпът до строителната площадка ще се осъществява по съществуващ път.

Имотите, върху които ще се осъществява инвестиционното намерение, са собственост на инвеститора. Същият следва да направи необходимото съгласно ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ за промяна предназначението на земята.


3.7. Биологично разнообразие

и неговите компоненти
3.7.1. Растителен свят

3.7.1.1. Ха­рак­те­рис­ти­ка на растителната покривка

в района на обекта

А. Флористично райониране

Според приетото флористично райониране на България, страната се дели на 20 района. Из­с­лед­ва­ната площ попада в 17 флористичен район “Родопи” – включващ Западен и Източен подрайон.

Обектът е разположен в централната част на Западни Родопи на юг от град Девин и западно от град Смолян. Територията на обекта попада във водосборната област на Буйновска река. Най-високите върхове в района около обекта са Бързак (1567 м н.в.) и Виденица – на около 5 км северозападно от площадката обект на настоящия доклад за ОВОС

Б. Вертикално райониране

Според вертикалното райониране на България обектът се намира в средния горскорастителен пояс – долен елово-буков подпояс, който за условията на Родопите се заключва в интервала от 800 до 1700 м н.в.

Районът е карстов, формиран върху мрамори и риолити. Основни хабитати тук са горите, скалните комплекси, ливадите, пасищата и реките. Горите покриват около 70 % от територията, най-голяма част от които са иглолистните гори, основно от смърч (Picea abies), но на някои места – от бял бор (Pinus sylvestris) и смесени иглолистни гори.

• 
  Растителен свят
  

В територията, заключена от границите на имота, в който ще се реализира инвестиционното намерение, и в зоната около него се срещат следните растителни видове:

• 
  Дървета и храсти
  
  • 
    Смърч (Picea abies)
    
  • 
    Бяла ела (Abies alba)
    
  • 
    Бял бор (Pinus sylvestris)
    
  • 
    Обикновен бук (Fagus silvatica)
    
  • 
    Bяла бреза (Betula alba)
    
  • 
    Tрепетлика (Populus tremula)
    

• 
  Тревните видове
  

• 
  Средноевропейски видове
  

• 
  Бухалковиден плаун (Licopodium clavatum L.)
  
• 
  Швейцарски бронец (Selaginella helvetica)
  
• 
  Копитник (Asarum europaeum)
  
• 
  Тристълбчест рожец (Cerastium cerastioides (L) Britton)
  
• 
  Ко­кош­чи­ца (Isopyrun thalictroides L.)
  
• 
  Змиоезичесто лютиче (Raninculus ophioglossifolius Vill)
  
• 
  Алпийска звънарка (Hypericum alpigenum Kit)
  
• 
  Бя­ла съ­сън­ка (Anemone nemorosa L.)
  
• 
  Динарски вечерник (Hesperis dinarica beck)
  
• 
  Пълзящо омайниче (Geum reptans L.)
  
• 
  Гъ­лъ­бо­ви очич­ки (Hepatica nobilis Mill.)
  
• 
  Едноцветно наваличе (Pyrola uniflora L.)
  
• 
  Кръглолисно наваличе (Pyrola rotudifolia L.)
  
• 
  Хопево шапиче (Alchemilla hoppeana)
  
• 
  Пиринейска тинтява (Gentiana pyrenaica L.)
  
• 
  Мно­го­го­ди­шна сверция (Swertia perennis)
  

В статистически план, разпределението на установените видове по групи е както следва:

• 
  Български ендемити – 3 вида
  
• 
  Балкански ендемити – 19 вида
  
• 
  Терциерни реликти – 1 вид
  
• 
  Включени в Червена книга на България – 16 вида
  
• 
  IUCN категория – 6 вида
  
• 
  В Бернска конвенция – 2 вида
  
• 
  В Закона за биологичното разнообразие – 10 вида