Доклад по овос настоящият доклад за овос на "База за отдих", намираща се в пи №064024 с площ по пуп прз 8554 м

По геоморфоложката подялба на България предложената с ПУП–ПРЗ площ попада в долния подпояс на средния горскорастителен пояс..

Растителността е квазибореална и се поделя на:

• 
  Коренна – в това число попадат горите от смърч (Picea abies (L.)), обикновена ела (Abies alba Miller), бял бор (Pinus sylvestris L.), и незначителни количества обикновен бук (Fagus silvatica)
  
• 
  Производна – трепетлика (Populus tremula) и бяла бреза (Betula alba)
  

В обхвата на посочения интервал се срещат единствено мезофитни видове, отнасящи се към Североприсредиземноморската растителност.

В разглеждания подпояс доминиращо представителство имат чистите и смесените иглолистни насаждения.
Характеристика на типовете насаждения:

• 
  Буковите гори в района около устроената с настоящия ПУП територия са със силно ограничено участие смесени с иглолистни. Букът е с нисък бонитет и издънков произход. Смесените смърчово – бялборови – букови насаждения се срещат върху изложенията с южна компонента. Развиват се върху кафяви горски почви, тъмни, средно дълбоки (СВ₂).
  

• 
  Като олиготрофен вид върху сухи до свежи месторастения белият бор образува смесени насаждения със смърча. Част от тях имат вторичен произход, като са възникнали на смърчови месторастения. Формирали са се върху бедни до средно богати кафяви горски почви (В_2–1). Фонът на живата почвена покривка се дава от Vaccinium mirtilus, Vacinium vitis idea, Melampirum silvatika, Calamagrostis arundinasea и др.
  

• 
  Смърчът се среща в чисти и смесени насаждения. Развива се предимно върху планинско-горски тъмноцветни почви. Условията, при които расте, се отличават със сравнително къс вегетационен период – 3,5-4 мес. Висок коефициент на атмосферната влажност, дълго задържане на снежната покривка.
  
  • 
    Среднопланинска смърчова гора с ниски треви на петна. Развива се върху кафяви горски почви към прехода с планинско-горските тъмноцветни (D_2–3) върху широки била или склонове с малък наклон. Живата почвена покривка се състои от Vaccinium myrtillus, Oxalix acetosella, Geranium robertianum, Luzula albida.
    
  • 
    Среднопланинска смърчова гора със зелени мъхове и боровинки. Развива се в интервала 1300-1800 м н.в. върху планинско горски тъмноцветни почви средно дълбоки, умерено каменливи свежи (С_2–3). Фонът на живата почвена покривка се дава от боровинките и мъховете, които са с висока степен на покритие и силно затрудняват естественото възобновяване.
    

Освен тях тревни видове, които се срещат на тези надморски височини, са Festuca nigrescns Lam, Ranunculus montanus Wild, Campanula patula L Calamagrostis arundinacea и др.

Като средообразуващ фактор и местообитание за основната част от видовете в целия регион горските месторастения са разгледани не само в обхвата на устройствения план, а и за териториите, граничещи с него. При анализа на горските територии подотделите, през които преминава границата на курортното ядро, са взети с цялата площ на подотдела.

Тук се приема хипотезата, че териториите, включени в съответния подотдел, са сравнително еднородни, поради което се разглеждат в цялост.

Разпределението на растителните съобщества в района около предвидения за застрояване имот е:

Таблица 31

Растителен пояс	Растителна формация	Растителна асоциация
Среднопланински подпояс	1. Обикновен смърч (Picea abies)	1.1. Смърч (Picea abies)
		1.2. Смърч и бял бор (Picea abies + Pinus sylvestris)
		1.3. Смърч и бяла ела (Picea abies + Abies alba)
		1.4. Смърч, Бял бор и Обикн. бук (Picea abies, Pinus sylvestris + Fagus silwatika)
	2. Бял бор (Pinus sylvestris)	2.1. Бял бор (Pinus sylvestris)
		2.2. Бял бор и смърч (Pinus sylvestris + Picea abies)

Класификацията на растителните съобщества в границите на имота и граничещите с него терени съгласно Растително-географско райониране по Бондев (1991 г.) включват:

• 
  Формацията на обикновения смърч (Picea abies), която се представлява от няколко асоциации:
  

• 
  Асо­ци­ация на обик­но­вен смърч. По данни от ЛУП асоциациите на смърча включват разновъзрастни насаждения от VIII^–ми до I^–ви клас – сравнително висок бонитет – II^–ри–III^–ти и пълноти от 0,8 до 1,0.
  
• 
  Монодоминантни ценози на смърча (Picea abies) от разновъзрастови дървета (III–V клас на възраст) II^–ри–III^–ти бонитет, пълнота от 0,8 до 0,9, склопеност на короните около 90%. Почвена покривка от черна боровинка, тревни видове, мъхове и папрати.
  
• 
  Асоциация обикновен смърч (Picea abies) + бял бор (Pinus sylvestris). В различни съотношения между смърча и белия бор. Разновъзрастни II^–ри–III^-ти бонитет.
  
• 
  Асоциация обикновен смърч (Abies alba) + бяла ела (Abies alba) + бял бор (Pinus sylvestris). Също слабо разпространена сред монодоминантните смърчови гори. Определя се като сукцесионен етап при възстановяването на унищожени смърчово-елови гори.
  
• 
  Асоциация обикновен смърч (Picea abies) + обикновен бук (Fagus sylvatica). В ценозите на тази асоциация има добре развит подлес.
  

• 
  Фор­ма­цията на бе­лия бор (Pineta sylvestris) се представя от следните асоциации:
  

• 
  Асоциация бял бор (Pinus sylvestris) – вторични гори, израснали върху площта на унищожени смърчови или смърчово-елови гори.
  
• 
  Асоциация бял бор (Pinus sylvestris)+ обикновен смърч (Picea abies). Те имат ограничено разпространение.
  

• 
  Тревните формации на сенокосните ливади в района около обекта на инвестиционното намерение са със значително площно покритие. Представени са основно от родове Poa, Bromus, Calamagrostis.
  

Предвидената за устройство територия по план възлиза на 8,554 дка и е заложена изцяло в горски фонд. Обектът на инвестиционното намерение попада преобладаващо в отдел 147 “3” на 2^-ри ГСУ на ДЛ – Борино. Малка част от имота навлиза в периферията на буква “ж” от същия отдел.

Предвид възприетия в лесоустройството принцип подотделите да се обособяват по еднородност на местообитанията и насажденията и налагането на принципа на предпазливостта при оценка на въздействието върху територии, попадащи в Европейската екологична мрежа Натура 2000, за целите на настоящата оценка е разгледана не само площта на обособения имот, но и съседните подотдели в тяхната пълна площ и еднородност.

Площадката на ПУП засяга и граничи със следните букви по ЛУП на ДЛ – Борино:

Заключената от проектните граници на ПУП горска територия представлява изоставено пасище с храсти.

Подробният устройствен план обект на настоящата разработка регламентира територия със статут Ок – рекреационна устройствена зона, предназначена за курорт и допълващи дейности.

При реализацията на инвестиционното намерение площите, заключени от границите на ПУП, сменят предназначението си респ. променят своя екологичен статус по отношение на биоразнообразието, при което се създават допълнителни урбанизирани територии, инфраструктура и различни по своя характер зелени площи, които формират условия на живот различни от тези на терена преди застрояването му.

Така например при изпълнение на строежите за обществено ползване като:

• 
  Вилни сгради
  
• 
  Тротоари
  
• 
  Паркинг
  
• 
  Обслужваща инфраструктура и др.
  

При другите (зелени площи) съществуващите местообитания, които са се формирали в състава на полуестествено тревно-храстово съобщество при определена норма на естествения отпад ще попаднат под нови въздействия и при условията на влошена приходна част в баланса на органичната материя, което ще доведе до промени и във видовия им състав.

• 
  Урбанизирани територии
  

Съгласно посочените в табл. 33 елементи на територията очакваното ù антропогенно натоварване не следва да надхвърля числеността, базирана на около 80 легла, което трябва да се приеме и като нейния поемен капацитет.

Територията на имота попада изцяло в горски фонд – категория пасище с храсти.

Земеделските земи около обекта са ливади, половината от които обаче са изоставени. Поради това по тях вече се забелязват елементи на начална сукцесия в посока заемане на територията от рудерални тревни видове.

По отношение на наклоните разпределението на терените по табл. 3 е както следва:

Разпределението на горските територии по изложение е отразено в Таблица 35.

От данните се вижда, че горските изложения се подразделят на сенчести – 45,55 % и относително припечни 54,45%.

Преобладаването на припечните изложения предопределя акцента предлагане на туристически услуги в летния спектър на приложение.

Разпределението на разглежданата горска площ по средна надморска височина е както следва:

От данните, представени в Таблица 36, се установява, че преобладава делът на терените диапазона от 1301 ÷ 1400 м н.в.

Разпределението на месторастенията съгласно Класификационната схема на типовете горски месторастения в Р България (1983) е посочено в Таблица 37.

Таблица 37

т.е. обектът засяга само месторастения, отнасящи се към Тракийската горскорастителна област, като с преобладавне е T-II-2 С-2 месторастенията (22.12 %), развиващи се върху кафяви горски преходни, средно дълбоки до дълбоки, средно каменливи почви.

T-II-2 С 2,3 месторастенията маркират кафяви горски преходни, средно дълбоки до дълбоки, средно каменливи почви.

Разпределението на залесените площи по класове и подкласове на възраст в разглежданите подотдели е както следва:

Класове на възраст	Подкласове на възраст	Площ ( ха )
I	1 – 10	11.0
	11 – 20	27.7
II	21 – 30	5.9
	31 – 40	27.7
III	41 – 50
	51 – 60
IV	61 – 70	11.0
	71 – 80	-
V	81 – 90	-
	91 – 100	-
VI	101 – 110	-
	111 – 120	-
VII	121 – 130	-
	131 – 140	-

Каталог: ovos

Изтегляне 10.96 Mb.

Сподели с приятели: