Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Реконструкция и модернизация на регионално депо за тбо смолян"


Описание на процеса на сортирането на отпадъчните материали



страница2/19
Дата08.02.2017
Размер3.18 Mb.
#14530
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

Описание на процеса

на сортирането на отпадъчните материали


Сместа от отпадъчни материали се сортира в дълбок бункер и третира с грижата за избягване на чупене на стъклото. Отпадъчният материал се доставя от челния товарач до подаваща лента. Лентата действа като междинно пълнещо устройство. Подаваното количество материал може да бъде контролирано.

В барабанното сито на приблизително 3 метра в диаметър и 9 метра дължина отпадъчната смес се сепарира, както следва: финни частици, средни частици и прахови частици. Размерът на частиците е от 60 и 180 мм. Тази пресята фракция може да варира и зависи от количеството и вида на отпадъка.

Незабавно след класификацията металите се сортират от магнитна лента, където могат да бъдат и пресовани. По този начин металите могат да бъдат събрани и в контейнери и транспортирани директно до местата за рециклиране.

Остатъчният отпадък съдържа голямо количество хартия (около 50%). След магнитния сепаратор хартията бива сортирана ръчно. Около 5 % от хартията, чиято фракция е по-малка от 60 мм не може да бъде сортирана.



Стъклените бутилки, поради тяхната форма и размери, могат да се отделят от сортирането на отпадъчните материали при пресяването, което става механично чрез дисков сепаратор в съчетание с ударна фаза. Почти 95% от натрошеното стъкло се намира в ситото поради това, че е по-малко от 180 мм. Минералните ресурси могат да бъдат покрити от натрошено стъкло което е по-малко от 30 мм, а по-едрите парчета могат да бъдат ръчно сортирани по цвят и чистота. 60 до 80 % от вкараното в инсталацията стъкло е годно за повторна употреба и рециклиране, в зависимост от това в каква степен са повредени отпадъчните бутилки по време на сортирането.

По време на ударната фаза някои пластмасови материали и част от хартията се отстраняват от стъклото и попадат в барабанното сито. Средната фракция от частици с размер, по-голям от 180 мм е съставена главно от хартия и може да бъде сортирана позитивно или негативно съобразно желаното качество. Барабанното сито е най-важното съоръжение при тази инсталация. Чрез него се предоставя възможност за обработка на 10- 18 тона на час.

При необходимост, производствен отпадък също може да бъде сортиран, в зависимост от това какво съдържа смесената композиция от отпадък и какви ресурсни материали, съотв. суровини трябва да бъдат получени.

С цел да се минимизират транспортните разходи, остатъчният отпадък се пресова в контейнер от 27 м3. Автоматизиран контейнер с възможност за включване и изключване или подобен вариант с два контейнера се считат за много ефективни. Инсталацията може да продължи своята работа докато контейнерът е включен, тъй като запасният капацитет е голям.



Сортиращата платформа е затворена система, която отговаря на условията за безопасност на труда. Помещението е съоръжено с вентилационна система, което създава добра атмосфера за работа.

Мощността на инсталацията е 80 kW. Енергийната консумация на електричество е 6 kW-часа на тон за 25 000 тона годишно.


Възприет е принципът на етапно проектиране и изграждане на регионалното депо, а именно:

І-ви етап:

Изграждане на първоначалните елементи на инфраструктурния модел на депото.



ІІ-ри етап:

  • Изграждане на останалите елементи от инфраструктурния модел, съоръжението за сепариране, първата клетка за неопасни отпадъци и площадките за сепариране в Чепаларе, Баните и Лъки.

  • Втората клетка за неопасните отпадъци, модула за опасни отпадъци. Закриване и саниране на старите депа на Смолян (Фатово, Момчиловци, Смилян), Чепеларе, Баните и Лъки.

ІІІ-ти етап:

Въвеждане в експлоатация на цялата система.

Депото ще бъде проектирано при стриктно спазване на Наредба № 8 / 24.08.2004 г. за условията и изискванията за проектиране, изграждане и експлоатация на депа за обезвреждане на отпадъци.

Няма да се допуска депонирането на:



  • Течни отпадъци.

  • Отпадъци, определени с Наредба № 3 за класификация на отпадъците, като експлозивни, корозивни, оксидиращи, леснозапалими или запалими.

  • Болнични и други клинични отпадъци от хуманното и ветеринарното здравеопазване, които с Наредба № 3 са класифицирани като инфекционни.

  • Излезли от употреба гуми.

  • Отпадъци, които не удовлетворяват критериите за приемане съгласно Приложение № 1 към Наредба № 8.

С изготвените проекти за депото ще се предвидят необходимите решения за осигуряване на:

  • Носимоспособност, устойчивост и дълготрайност на конструкцията на депото и геоложката основа при експлоатационни и сеизмични натоварвания.

  • защита срещу навлизане на атмосферни, повърхностни или подземни води в депонираните отпадъци.

  • Събиране и обезвреждане на замърсените води и инфилтрата от депото.

Предвижда се проектиране и изграждане на отводнителни канали и канавки по левия и десния скат на дерето за улавяне и извеждане извън площадката на депото на повърхностните води, дренажна система за събиране и отвеждане на инфилтрата извън тялото на депото, както и съоръжения за неговото третиране.

Защитата на почвата, подземните и повърхностните води ще се осигурява чрез комбинираното действие на:



  • Геоложката основа и долния изолиращ екран – по време на експлоатацията на депото.

  • Геоложката основа и долния и горния изолиращ екран – по време на следексплоатационния период на депото.

Геоложката основа на депото по данни от геоложката карта на района и огледа на място е изградена от палеогенски вулкански скали (µPg3), представени от различните разновидности на риолитите, феноандезити и риодацити. Тези вулкански скали са покрити с кватернерни отложения – делувий, изграден от глинести пясъци и песъкливи глини.

С оглед създаване на сигурна защита на подземните и повърхностните води ще бъде проектирана и изпълнена изкуствена геоложка основа (минерален запечатващ пласт) с дебелина не по-малка от 0.5 м.

Долният изолиращ екран ще се проектира като система за запечатване на дъното и скатовете на депото с оглед предпазване от замърсяване и ще включва:


  • минерален запечатващ пласт с дебелина минимум 0.5 м от естествени хомогенни материали със съдържание на: глинести частици с размери на зърната 0.002 мм – не по-малко от 20 тегловни %, органични примеси по БДС 11302 – не повече от 5 тегловни %, водоразтворими соли – не повече от 2 %, чакълени зърна с размери 2 до 10 мм – не повече от 10 % и плътност
    Pn = Dpr . Pd,s с коефициент на уплътняване Dpr не по-малък от 0.95. Когато минералният запечатващ слой при минимална дебелина 0.5 м не удовлетворява горните стандарти и изисквания може да се използват бентонитови хидроизолации (GCL’s) в комбинация със запечатващия слой;

  • изолационна геомембрана от полиетилен висока плътност с: дебелина 2 мм, ширина на ивиците минимум 5 м и необходимите якостни качества съгласно Наредба № 8 / 24.08.2004 г.;

  • защитен слой от геотекстил за механична защита на геомембраната. Геотекстилът трябва да бъде произведен от полимерни влакна, да отговаря на изискванията на БДС EN132757 и на Наредба № 8 / 24.05.2004 г.;

  • дренажна система за инфилтрат, включваща: площен дренаж с дебелина най-малко 0.50 м от баластра с коефициент на филтрация К = 1.10-3 м/сек., дренажни тръби с надупчване 2/3 от повърхността им с шлицоване, както и отвеждащ колектор. Събирателната дренажна мрежа и отвеждащият колектор следва да осигуряват отвеждането на инфилтрата от тялото на депото, включително на излужените частици.

Горният изолиращ екран на депото ще се проектира и изпълни като система за повърхностно запечатване и ще включва: газоотвеждаща система, минерален запечатващ пласт, геомембрана и защитен слой на същата, дренажна система и рекултивиращ пласт.

Газоотвеждащата система ще включва: газов дренаж, вертикални газоотвеждащи кладенци през разстояние 50 до 100 м, които се изграждат успоредно (заедно) с депонирането на отпадъците, контролни шахти и газоотвеждащи тръби.

В проекта ще се предвиди съоръжение за изгаряне на факел на биогаза, който ще се отделя от депото.

Ще бъде изготвен план за контрол и мониторинг, който ще се осъществява в процеса на експлоатацията и след закриването на депото. Мониторингът ще включва: наблюдения и контрол при депониране на отпадъка; метеорологични показатели – количество валежи, температура, посока и сила на вятъра, изпарения, атмосферна влага; емисионни данни – контрол върху повърхностните и подземните води, инфилтрата и отделяния газ.

В процеса на работното проектиране ще бъде разработен авариен план с необходимите мерки за екологична защита при непредвидени и критични обстоятелства.

Също така ще бъде изготвен проект за техническа и биологична (озеленяване) рекултивация на депото и на трите площадки (пункта) за сепариране в общините Чепеларе, Баните и Лъки.

Предвижда се осигуряване на противопожарна защита, съгласно изискванията на ПСТН.

За ограничаване на свободния достъп до депото се предвижда ограда и контролно-пропускателен пункт, които ще се проектират в съответствие с нормите за физическа защита на строежите.

С вертикалната планировка на площадката на депото се предвижда:


  • Осигуряване на достатъчен брой берми за закотвяне на изолационната геомембрана и предпазващия я геотекстил.

  • Оформяне на надлъжни и напречни наклони на геоложката основа и долния изолиращ екран, които следва да осигуряват оттичането на инфилтрата при осигуряване стабилността на тялото на депото.

  • Определят се минималните наклони на билото и въздушните откоси на горния изолиращ екран.

  • На площадката се предвиждат оптимални наклони за събиране и отвеждане на повърхностните води.

Регионалното депо за ТБО е разположено в м. Теклен дол и отстои по въздушна права линия на повече от 3 км от крайните контури на регулационния план на град Смолян, като по този начин са спазени нормите за отстояние, съгласно Наредба № 7 / 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита. В хигиенно-защитната зона от 3000 м около обекта няма присъствие на селищна среда.

В оценяваната територия няма територии и охранителни зони с елементи от културно-историческо и археологическо наследство.

Работният проект за обекта ще бъде придружен от “Инструкция за безопасна експлоатация и здравословни условия на труд за депото” и “План за закриване на депото, участък или клетка от него”, съгласно съответно чл. 58 и чл. 43 от Наредба № 8 / 24.08.2004 г.

По предварителни данни от проектанта обслужването на Регионалното депо за ТБО ще се извършва от около 14 броя обслужващ персонал. Сепариращите площадки в Чепеларе, Баните и Лъки ще се обслужват от по 3-4 броя персонал.

Площадката на Регионалното депо е извън обхвата на санитарно-охранителните зони на питейните водоизточници, ползвани в момента и такива, предвидени за бъдещо допълнително водоснабдяване на гр. Смолян.

Определените сепариращи площадки на общините са следните:



За община Чепеларе – площадката е разположена в м. Рибарника на около 800 м от границите на гр. Чепеларе, по пътя за гр. Пловдив покрай десния бряг на р. Чепеларска. Теренът представлява ливада с площ 2.5 дка, общинска собственост, ІХ-та категория.

За община Лъки – в местността Иване на около 4 км след гр. Лъки, над пътя за с. Югово. Площадката е с площ 2143 м2 и представлява ливада – Х-та категория, частна собственост на наследници на Димитър Николов Давчев.

За община Баните – площадката е разположена на повече от 500 метра от с. Оряховец над пътя Баните – Смолян. Представлява нива с площ 2.5 дка, ІХ-та категория, собственост на наследници на Салих Салихов Мемиев от с. Оряховец.

По предварителни данни стойността на обект “Реконструкция и модернизация на регионално депо да ТБО” – Смолян, ще бъде около 6 милиона лева.



2. АЛТЕРНАТИВИ ЗА МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

и/или алтернативи на предлаганите от възложителя

технологии и мотивите за направения избор, имайки

предвид въздействието върху околната среда,

включително “нулева алтернатива”



  • По отношение на местоположението

Капиталовите разходи за изграждане на самостоятелни депа за ТБО за отделните общини са твърде високи, поради което е възприет вариант за реализация на регионално депо за обслужване на общините Смолян, Чепеларе, Баните и Лъки.

За площадка е избрана съществуващата такава на сега действащото депо на община Смолян в м. Теклен дол, за която има изградена техническа инфраструктура (път, електрозахранване, частично отводняване), за която ще е необходимо частично подобряване, възстановяване и разширяване. Геоложките характеристики определят тази площадка като предпочитано решение за разполагане на Регионалното депо.

Съгласно прогнозата в инвестиционното предложение и направените разчети от проектантския колектив, теренните дадености на площадката осигуряват свободен обем за депониране на отпадъци за експлоатационен период минимум 30 години.

Поради тези обстоятелства вариант с изграждане на депото на нова площадка считаме че е нецелесъобразен.

“Нулева алтернатива” – да не се изгражда Регионално депо не предлагаме, защото това би означавало да продължат да се експлоатират сега съществуващите общински сметища, които не отговарят на изискванията на съвременното законодателство и новата нормативна уредба за управление на отпадъците и на практика представляват източници за замърсяване.


  • Относно технологията и експлоатацията на депото съществуват два варианта за обезвреждане на отпадъците:

  • Инсинериране (изгаряне) на отпадъците.

  • Третиране на отпадъците чрез депониране съобразно вида и качествата им в отделни клетки, уплътняване, запръстяване и биологично разграждане и изгниване.

Вариант с изгаряне на отпадъците е нецелесъобразен и скъпо струващ за конкретните условия (сравнително малкото количество отпадъци), поради което се предпочита вторият вариант – депониране и биологично разграждане и изгниване.

  • Съоръжение за управление на опасни отпадъци

Генерирането на опасни отпадъци в района е сравнително малко. За да се предотврати незаконно депониране / изхвърляне на опасни отпадъци, докато бъде създаден Национален център за управление на опасни отпадъци, се предлага Съоръжение за временно безопасно съхранение на опасни отпадъци. Според чл. 17, ал.1 от Наредбата за третиране и транспортиране на производствени и на опасни отпадъци, опасните отпадъци могат да бъдат съхранявани временно за не повече от 6 месеца.

Регистрираните/предвиждани количества на определените като опасни отпадъци, които са част от общинските отпадъци за района на Смолян, съгласно Наредба № 3 за класификация на отпадъците (обн., ДВ бр. 44 / 2004 г.), са показани в Приложение № 19.



Анатомични, болнични и други клинични отпадъци ще се приемат в Регионалното депо само при условие, че бъдат предварително дезинфекцирани. За отпадните химически вещества и медикаменти е предоставено временно безопасно съхранение. На етап работен проект ще се определи най-подходящият вариант за третирането им чрез: стерилизация, автоклавиране или изгаряне (инсенериране).

Отработените масла ще се събират на площадката в подходящи резервоари и ще се преработват при наличието на съответното съоръжение в страната или ще се използват като допълнителен източник на енергия за отопление на сградите на регионалното депо. Друга възможност е да се използва дизелов генератор с двойно захранване за оползотворяването на маслата и биогаза, ако той започне да се генерира в промишлени количества. Този вариант може да послужи и като независим източник на електроенергия за депото.

За отпадъците, съдържащи свободен азбест се предвижда специално място за депониране/клетка, с което да се задоволят потребностностите на региона. Към момента няма налична информация за намеренията на МОСВ относно старите индустриални нестабилни или срутени сгради, които също могат да бъдат източник на свободен азбест.

Предвижда се и място за временно съхранение на всички други общински опасни отпадъци. Площадката трябва да включва съоръжения за най-необходимото третиране на опаковки от оцветители от текстилната индустрия. Обезвредените кутии се рециклират или депонират в депото за неопасни отпадъци. Свалената или измита боя временно се съхранява.


  • Рециклиране и повторно използване

Рециклиране и повторно използване на отпадъците ще се предлага в местните общински площадки за рециклиране. Това ще доведе до намаляване на количеството на депонираните отпадъци, които на практика могат да бъдат оползотворени.

Рециклиране на строителни отпадъци

Строителните отпадъци, получени от разрушаването на сгради и пътища както и от строителството на нови такива, до момента не се преработват с оглед повторното им използване.

В инвестиционното предложение препоръчително е представена една от най-широко използваните технологии в икономически развитите страни за рециклиране на строителните отпадъци, водеща до получаването на различни фракции, които се използват в строителството. Схематично технологията е следната:

Сортираният по видове (тухли, бетон, асфалт) материал се подава в бункер, след което постъпва чрез вибрационно сито в ударна мелница. След натрошаването му, чрез лентов транспортьор, на който има електромагнит за отделяне на железни отпадъци, материалът се подава в сортировъчно устройство за получаване на различни фракции (Фиг. 2).



Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница