Средна месечна и годишна относителна
влажност на въздуха (%)
Станция
|
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
Год.
|
Джебел
|
84
|
80
|
73
|
71
|
71
|
69
|
62
|
59
|
65
|
75
|
84
|
86
|
73
|
Златоград
|
83
|
80
|
78
|
73
|
73
|
73
|
66
|
64
|
69
|
78
|
85
|
83
|
75
|
Станция
|
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
Год.
|
Джебел
|
1.4
|
2.0
|
2.9
|
4.8
|
6.3
|
8.3
|
11.7
|
12.9
|
8.5
|
4.6
|
2.8
|
1.8
|
5.6
|
Златоград
|
1.2
|
1.6
|
2.3
|
3.9
|
5.2
|
6.8
|
9.3
|
10.4
|
6.9
|
3.9
|
2.3
|
1.5
|
4.6
|
Д) Облачност
Средната годишна облачност е от 50 до 55 %, като броят на слънчевите дни е 75-90, а на мрачните 85-105 дни.
Е) Ветрове
На територията на селищната система духат ветрове с различни посоки и скорост. Преобладават предимно източните ветрове, тъй като долината на р. Малка Арда е отворена на изток.
През зимата, през късна есен и ранна пролет духа и южен вятър, който е отражение на средиземноморския влажен режим и носи изобилни валежи за по-високите части, топи снеговете. Освен това духа и северен вятър, който през зимата носи студ, а през лятото суша и топлина, но неговото въздействие е възпрепятствано от Преспанското било.
От направената климатична характеристика се вижда, че има значителни различия между долната по-ниска част на селищната система и горната по-висока част – дължащо се на значителното различие в надморските височини от 400 до 2000 м надморска височина.
Общо за климата в района на селищната система може да се каже, че тук се чувства силното влияние на Средиземноморието – максимумът на валежите е определено зимен. В нископланинския климатичен район лятото е продължително и сравнително горещо, есента суха, а зимата не много студена. В среднопланинската част пролетта е дъждовна и хладна, лятото топло и сравнително късо, а зимата сравнително продължителна, влажна и студена, но не сурова поради смекчаващото влияние на топлите и влажни ветрове, които проникват от юг.
Честота и скорост на вятъра по посоки (%) и тихо (%)
Станция
|
посока
|
Месеци
|
год.
|
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІ
|
|
N
|
19.2
|
16.4
|
19.5
|
14.2
|
14.2
|
13.6
|
18.7
|
17.5
|
16.7
|
16.1
|
16.7
|
17.4
|
16.7
|
|
NE
|
24.7
|
20.9
|
21.6
|
20.7
|
18.6
|
20.8
|
25.7
|
27.2
|
21.6
|
17.9
|
18.7
|
20.2
|
21.5
|
|
Е
|
7.0
|
7.8
|
7.8
|
9.8
|
12.3
|
12.7
|
13.1
|
11.8
|
12.3
|
9.5
|
10.0
|
7.0
|
10.1
|
Джебел
|
SE
|
5.9
|
7.4
|
6.8
|
6.9
|
9.9
|
7.2
|
7.2
|
6.4
|
7.7
|
8.1
|
8.0
|
6.5
|
7.3
|
|
S
|
19.3
|
22.2
6.5
|
21.4
|
24.9
|
21.9
|
17.1
|
11.6
|
11.0
|
13.8
|
20.9
|
20.6
|
22.3
|
18.9
|
|
SW
|
9.9
5.9
|
12.1
|
10.1
6.3
|
12.3
6.9
|
10.5
4.6
|
9.2
3.9
|
5.0
4.5
|
6.0
|
6.0
|
7.6
|
13.2
5.1
|
12.9
6.6
|
9.6
|
|
W
|
5.6
|
5.1
|
3.8
|
4.2
|
5.3
|
8.3
|
7.7
|
8.2
|
8.6
|
8.3
|
4.8
|
5.8
|
6.3
|
|
NW
|
8.4
|
8.1
|
9.0
|
7.0
|
7.3
|
11.3
|
11.1
|
11.9
|
13.2
3.7
|
11.7
|
8.0
|
7.9
|
9.0
|
|
тихо
|
48.0
|
36.6
|
36.0
|
41.7
|
45.8
|
50.8
|
50.0
|
49.2
|
50.0
|
47.7
|
47.5
|
47.0
|
46.0
|
|
N
|
27.7
|
27.2
|
29.9
|
29.5
|
32.2
|
35.7
|
34.3
|
31.2
|
35.3
|
27.4
|
28.4
|
26.8
|
30.5
|
|
NE
|
5.0
|
3.4
|
5.2
|
5.9
|
7.0
|
8.1
|
11.3
|
8.2
|
7.4
|
6.5
|
4.5
|
3.8
|
6.4
|
|
Е
|
3.6
|
3.1
|
5.6
|
7.7
|
9.1
|
10.0
|
11.3
|
12.9
|
12.7
|
9.2
|
6.1
|
4.1
|
8.0
|
Смолян
|
SE
|
10.1
|
8.7
|
12.0
|
12.6
|
11.3
|
9.7
|
9.8
|
11.9
|
15.0
|
17.4
|
11.5
|
8.5
|
11.5
|
|
S
|
10.9
|
12.2
|
11.3
|
10.9
|
7.7
|
4.2
|
3.6
|
4.3
|
4.3
|
9.5
|
15.0
|
15.6
|
9.1
|
|
SW
|
9.8
|
11.9
|
12.7
|
9.9
5.9
|
7.8
|
7.2
|
3.3
|
3.7
|
2.5
|
8.3
4.4
|
10.2
5.1
|
14.9
5.2
|
8.5
|
|
W
|
6.0
|
8.4
5.8
|
4.3
|
6.7
|
5.8
|
5.4
|
4.5
|
5.1
4.8
|
3.3
|
4.8
|
4.9
|
5.2
|
5.4
|
|
NW
|
26.9
5.2
|
25.1
|
19.1
5.1
|
16.8
|
19.0
4.6
|
19.7
5.3
|
21.9
4.7
|
22.7
|
19.4
4.3
|
17.0
|
19.5
|
21.1
5.2
|
20.7
|
|
тихо
|
58.5
|
52.4
|
55.9
|
51.4
|
56.7
|
56.2
|
49.6
|
49.5
|
54.2
|
57.7
|
58.3
|
61.4
|
35.2
|
Лъки
Предложените алтернативни площадки за изграждане на площадки за сепариране на гр. Лъки в климатично отношение попадат в Европейско-континенталната климатична област, Преходноконтиненталната климатична подобласт, Севернородопския нископланински климатичен район.
Районът се характеризира със сравнително мека зима (средна януарска температура на въздуха в границите от 0 до –1.5 °С) и умерено топло лято (средна максимална температура от 17.5 до 22.5 °С). Средната годишна температура на въздуха е около 10 °С.
Валежните количества са с максимум през пролетта (200 мм) и минимум през зимата (130 мм), като годишната сума надхвърля 650 мм.
Средният месечен и годишен максимален денонощен валеж за станция Лъки в мм е:
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
Годишно
|
21
|
14
|
17
|
19
|
26
|
26
|
26
|
21
|
19
|
20
|
22
|
22
|
49
|
Максималният денонощен валеж за същата станция е измерен през 1960 г. и възлиза на 79.0 мм (юни).
І
|
ІІ
|
ІІІ
|
ІV
|
V
|
VІ
|
VІІ
|
VІІІ
|
ІХ
|
Х
|
ХІ
|
ХІІ
|
Годишно
|
39.4
|
32.4
|
73.5
|
42.2
|
65.4
|
79.0
|
63.7
|
56.4
|
70.3
|
69.4
|
52.5
|
58.4
|
79.0
|
Преобладаващите ветрове са западните и южните. Поради орографските условия (дълбоката речна долина) скоростта на ветровете е сравнително ниска – средногодишна 2.0-2.5 м/сек.
Географското разположение, климатичните и метеорологични фактори не притежават характеристики, които да създават утежняващи, в това число неблагоприятни, условия по отношение замърсяването на атмосферния въздух на гр. Лъки от новопроектираната площадка.
Фактическо състояние
Смолян
В следващата таблица са отбелязани замерените стойности на фини прахови частици в гр. Смолян за края на 2004 и началото на 2005 година.
№
|
месец
|
Показател
|
ПДК
(μg/m3)
|
Отчетени стойности (μg/m3)
|
мин. концентрация
|
макс. концентрация
|
1.
|
октомври 2004
|
РМ 10
(фини прахови частици)
|
65
|
88
|
90
|
2.
|
декември 2004
|
РМ 10
|
65
|
88
|
90
|
3.
|
февруари 2005
|
РМ 10
|
65
|
94
|
108
|
4.
|
март 2005
|
РМ 10
|
65
|
87
|
116
|
Отразеният период от време е характерен с високите стойности на фини прахови частици, на моменти двойни на ПДК.
Замерените стойности на общ прах за същия период варират в границите от 0.254 до 0.355 мг/м3.
Транспортирането на битовите отпадъци се извършва със специализирана техника – самонатоварващи автомобили и контейнеровоз. Закупени са в периода 2001-2003 година 4 броя автомобили – втора употреба, с висока степен на пресоване и възможности за обслужване на контейнери “Бобър” и кофи. Големите контейнери (4 м3) се транспортират до депото с контейнеровоз.
Полиетиленовите чували с битови отпадъци се събират с автомобил “ГАЗ” – самосвал и автомобил “ИФА”. Същите автомобили се използват за транспортиране на отпадъци, събрани при почистването на улици и зелени площи.
Честотата на транспортиране на битовите отпадъци е 3 пъти седмично за централната градска част, 2 пъти седмично за останалите райони на града и промишлените зони и 2 пъти месечно за селата с организирано събиране.
Моделът на изследване включва следните приближения: автомобилният трафик се разглежда като линеен точков източник с постоянна емисия, изпускана на височина 30 ÷ 60 см; превозните средства и двигателите на автомобилите са в изправно състояние, движението се осъществява със средна скорост.
Емисионното излъчване на основните съставки в отработените автомобилни газове са СО, NOx, SO2 и Pb за бензинови двигатели без катализатор и сажди за дизеловите двигатели.
Прогнозни концентрации на замърсяващи вещества:
-
СО - 0,130 мг/м3
-
NOx - 0,0010 мг/м3
-
SO2 - 0,0009 мг/м3
-
Pb - 0,000043 мг/м3
-
сажди - 0,00078 мг/м3
Концентрациите са далеч под допустимите, от което следва, че режимът на работа на транспортните машини няма да окаже влияние върху качеството на атмосферния въздух.
Чепеларе
Компонентът “атмосферен въздух” в разглежданият район на площадката за сепариране на битови отпадъци в гр. Чепеларе може да бъде засегнат:
-
през есенно-зимните месеци се регистрират наднормени концентрации на серен диоксид. Тези стойности се обуславят главно от горивните инсталации в промишления сектор (основно течно гориво) и в битовия сектор (твърдо и течно гориво);
-
концентрациите на прах са обикновено около ПДК с увеличаване през зимните месеци.
В сравнение с общото състояние на атмосферния въздух за територията на страната, особено спрямо промишлено натоварените въздушни басейни, районът на гр. Смолян е със сравнително ниска степен на замърсяване. По-съществено е замърсяването през зимното полугодие в резултат на горивните инсталации и автомобилния транспорт.
Орографските, климатичните и метеорологични условия в района не създават предпоставки за продължително задържане на вредни вещества в приземния слой на атмосферата. Потенциалът на въздушния басейн в района е висок.
Не съществува опасност от разпространение на атмосферни замърсители на далечни разстояния, както и да се въздейства на състоянието на въздушния фон в района от преноси “отвън”, поради специфичния релеф на района.
-
Инсталации за отопление
По-големи замърсители на атмосферния въздух са гр. Чепеларе и курорт “Пампорово”.
Изгарянето на течни горива през зимния сезон е единствената причина за отделянето на вредности в атмосферата, поради което, макар и на пръв поглед незначителни, представляват интерес.
Котелните помещения въздействат върху качеството на атмосферния въздух, преди всичко с емисии от димни газове – продукт от изгарянето на техните горива.
Изискванията на Наредба № 2 от 19.02.1998 г. за допустимите емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници (ДВ бр. 5 / 06.05.1998 г.) съдържанието на вредни вещества в димните газове при котли на течно гориво не трябва да превишава стойностите:
-
азотни окиси - 450 мг/м3
-
въглероден окис - 170 мг/м3
-
серни окиси - 1000-800 мг/м3
Основно гориво, използвано в котелните инсталации, е нафтата. Тя се състои от средни и тежки нафтени фракции.
По-важните ù показатели са:
-
коксово число - под 34 %
-
пепел - под 0,08 %
-
механични примеси - под 0,1 %
-
вода - под 1,0%
-
пламна точка - над 65 °С
-
температура на замразяването - под 5 °C
-
плътност при 20 ºC - 840 кг/м3
Съставът ù в проценти е както следва :
C = 86; H = 13; O + N = 0,4
Топлината на изгаряне е 41650 kJ/kg. От многобройния опит досега емисиите на SO2 и NO2 в подобни случаи са много по-ниски от ПДК. Поради ниските дебити на димните газове, изхвърляни в атмосферата от комините на котелните помещения, същите ще имат влияние върху атмосферния въздух само в локален мащаб.
-
Автомобилния транспорт
Моделът на изследване включва следните приближения: автомобилният трафик се разглежда като линеен точков източник с постоянна емисия, изпускана на височина 30 ÷ 60 см; превозните средства и двигателите на автомобилите са в изправно състояние, движението се осъществява със средна скорост.
Емисионното излъчване на основните съставки в отработените автомобилни газове са СО, NOx, SO2 и Pb за бензинови двигатели без катализатор и сажди за дизеловите двигатели.
Прогнозни концентрации на замърсяващи вещества:
-
СО - 0,130 мг/м3
-
NOx - 0,0010 мг/м3
-
SO2 - 0,0009 мг/м3
-
Pb - 0,000043 мг/м3
-
сажди - 0,00078 мг/м3
Концентрациите са далеч под допустимите, от което следва, че режимът на работа на лифтовото съоръжение и пистите няма да окаже влияние върху качеството на атмосферния въздух.
Лъки
Най-близките пунктове от Единната национална система за наблюдение и информация върху качествата на атмосферния въздух в района на обекта са:
-
гр. Асеновград – 1 пункт на отстояние ≈ 35 км от площадката и
-
гр. Смолян – 1 пункт на отстояние ≈ 80 км от площадката.
Състоянието на атмосферния въздух е анализирано на база на извършвано пробонабиране от тези пунктове за периода 2003 г. и първата половина на 2004 г. по следните показатели: за пункт Асеновград – прах, оловни аерозоли, серен диоксид и кадмий.
-
Прах – При ПДК 0.25 мг/м3 СДК емисията на този замърсител в пункт Асеновград е със стойности от 1.1 до 1.8 пъти ПДК средно за денонощие. Най-високи превишения са регистрирани през първото тримесечие на 2004 г.
-
Оловни аерозоли – При ПДК 0.001 мг/м3 (средно за денонощие) през разглеждания период са измервани наднормени концентрации до 3.1 пъти ПДК.
-
Серен диоксид – ПДК 0.15 мг/м3 (средно денонощно количество). Този атмосферен показател е контролиран в Асеновград и има ревишение на ПДК от 2.7 до 3.1 пъти.
-
Кадмий – През всички тримесечия са регистрирани измервания, превишаващи ПДК от 1.9 до 9.4 пъти с променливи стойности през отделните тримесечия в пункт Асеновград.
Представените данни за съдържанието на атмосферните замърсители на въздуха характеризират типичните причини за наднорменото по отношение на санитарните норми замърсяване от автотранспорта, енергетиката и промишлените обекти.
В близост до площадката, както и от промишлената дейност на гр. Лъки, няма организирани емисионни замърсявания на въздуха.
Най-сериозни емисионни замърсявания се получават от изгарянето на ползваните горива през отоплителния сезон.
Неорганизирани прахови емисии или т.нар. “вторично запрашаване” може да се получи при силни ветрове и сухо време от сухите незапръстени откоси на хвостохранилище “Лъки-1” и хвостохранилище “Лъки-2”.
Поради голямата отдалеченост на гр. Смолян и гр. Асеновград до селищната система Лъки и високопланинския релеф не се очаква значителен атмосферен пренос на замърсители от пункт Асеновград към предлаганата площадка, който да утежни емисионния фон.
Може да се направи прогнозна оценка, че замърсяванията от площадката ще са с локален характер.
Баните
Замърсители на атмосферния въздух в района са следните грпи източници:
-
битови източници;
-
транспорт.
-
Анализ и оценка на замърсяването на атмосферния въздух от битовите източници в с. Баните
Изгарянето на горива през зимния период е единствената причина за отделянето на някакви вредни вещества в атмосферата, поради което, макар и на пръв поглед незначителни, представлява интерес те да бъдат определени количествено:
-
Най-големи са емисиите на въглероден окис, който се получава в резултат на непълното изгаряне на горивата в битовите отоплителни устройства. Преобладаващото потребление на дърва в града обуславя определящия дял на същите в това отношение.
-
Поради неблагоприятния състав на брикетите и кафявите въглища за отопление, независимо от сравнително малкото им потребление, те определят основната част от замърсяването на въздуха с прах и въглероден окис и са почти единствената причина за замърсяването със серен двуокис.
Поради малките дебити на тези газове, те имат влияние върху атмосферния въздух само в локален мащаб.
-
Анализ и оценка на замърсяването на атмосферния въздух от автомобилния транспорт
Поради слабото движение по пътя, емисиите, отделени от транспортните средства, са незначителни и няма да окажат въздействие върху качеството на атмосферния въздух.
3.2. Повърхностни и подземни води
Основните реки, протичащи през територията на община Смолян, са р. Черна, р. Бяла, р. Арда и р. Малка Арда, които са част от поречието на р. Арда и р. Мугленска и р. Широколъшка, които са десни притоци на река Въча.
Тези реки са сравнително добре обхванати с мрежа от хидрометрични станции (ХМС) с дългогодишен период на наблюдения, продължаващи и в момента.
Въз основа на данните от многогодишните ù наблюдения, нормата на оттока на тези реки е следната:
р. Черна – Търън – 4.53 м3/сек. – Qср.многогодишно
р. Бяла – Бостина – 0.99 м3/сек. – Qср.многогодишно
р. Арда – Рудозем – 5.02 м3/сек. – Qср.многогодишно
р. Малка Арда – Баните – 2.01 м3/сек. – Qср.многогодишно
р. Широколъшка – Широка лъка – 0.92 м3/сек. – Qср.многогодишно
р. Мугленска (Тенес дере) – с. Мугла – 1.29 м3/сек. – Qср.многогодишно
Хидрографските характеристики за горните реки и съответните ХМС са посочени в следващата таблица.
Сподели с приятели: |