Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Реконструкция и модернизация на регионално депо за тбо смолян"


Сред­на ме­сеч­на и го­диш­на от­но­си­тел­на



страница7/19
Дата08.02.2017
Размер3.18 Mb.
#14530
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19

Сред­на ме­сеч­на и го­диш­на от­но­си­тел­на


влаж­ност на въз­ду­ха (%)

Стан­ция

І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

Год.

Джебел

84

80

73

71

71

69

62

59

65

75

84

86

73

Златоград

83

80

78

73

73

73

66

64

69

78

85

83

75



Сред­ен ме­сеч­ен и го­диш­ен дефицит на влажността


Стан­ция

І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

Год.

Джебел

1.4

2.0

2.9

4.8

6.3

8.3

11.7

12.9

8.5

4.6

2.8

1.8

5.6

Златоград

1.2

1.6

2.3

3.9

5.2

6.8

9.3

10.4

6.9

3.9

2.3

1.5

4.6



Д) Облачност

Средната годишна облачност е от 50 до 55 %, като броят на слънчевите дни е 75-90, а на мрачните 85-105 дни.


Е) Ветрове

На територията на селищната система духат ветрове с различни посоки и скорост. Преобладават предимно източните ветрове, тъй като долината на р. Малка Арда е отворена на изток.

През зимата, през късна есен и ранна пролет духа и южен вятър, който е отражение на средиземноморския влажен режим и носи изобилни валежи за по-високите части, топи снеговете. Освен това духа и северен вятър, който през зимата носи студ, а през лятото суша и топлина, но неговото въздействие е възпрепятствано от Преспанското било.

От направената климатична характеристика се вижда, че има значителни различия между долната по-ниска част на селищната система и горната по-висока част – дължащо се на значителното различие в надморските височини от 400 до 2000 м надморска височина.



Общо за климата в района на селищната система може да се каже, че тук се чувства силното влияние на Средиземноморието – максимумът на валежите е определено зимен. В нископланинския климатичен район лятото е продължително и сравнително горещо, есента суха, а зимата не много студена. В среднопланинската част пролетта е дъждовна и хладна, лятото топло и сравнително късо, а зимата сравнително продължителна, влажна и студена, но не сурова поради смекчаващото влияние на топлите и влажни ветрове, които проникват от юг.

Честота и ско­рост на вя­тъ­ра по по­со­ки (%) и тихо (%)

Стан­ция

посока

Месеци

год.

І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІ




N

19.2

16.4

19.5

14.2

14.2

13.6

18.7

17.5

16.7

16.1

16.7

17.4

16.7




NE

24.7

20.9

21.6

20.7

18.6

20.8

25.7

27.2

21.6

17.9

18.7

20.2

21.5




Е

7.0

7.8

7.8

9.8

12.3

12.7

13.1

11.8

12.3

9.5

10.0

7.0

10.1

Джебел

SE

5.9

7.4

6.8

6.9

9.9

7.2

7.2

6.4

7.7

8.1

8.0

6.5

7.3




S

19.3

22.2

6.5


21.4

24.9

21.9

17.1

11.6

11.0

13.8

20.9

20.6

22.3

18.9




SW

9.9

5.9


12.1

10.1

6.3


12.3

6.9


10.5

4.6


9.2

3.9


5.0

4.5


6.0

6.0

7.6

13.2

5.1


12.9

6.6


9.6




W

5.6

5.1

3.8

4.2

5.3

8.3

7.7

8.2

8.6

8.3

4.8

5.8

6.3




NW

8.4

8.1

9.0

7.0

7.3

11.3

11.1

11.9

13.2

3.7


11.7

8.0

7.9

9.0




тихо

48.0

36.6

36.0

41.7

45.8

50.8

50.0

49.2

50.0

47.7

47.5

47.0

46.0




N

27.7

27.2

29.9

29.5

32.2

35.7

34.3

31.2

35.3

27.4

28.4

26.8

30.5




NE

5.0

3.4

5.2

5.9

7.0

8.1

11.3

8.2

7.4

6.5

4.5

3.8

6.4




Е

3.6

3.1

5.6

7.7

9.1

10.0

11.3

12.9

12.7

9.2

6.1

4.1

8.0

Смолян

SE

10.1

8.7

12.0

12.6

11.3

9.7

9.8

11.9

15.0

17.4

11.5

8.5

11.5




S

10.9

12.2

11.3

10.9

7.7

4.2

3.6

4.3

4.3

9.5

15.0

15.6

9.1




SW

9.8

11.9

12.7

9.9

5.9


7.8

7.2

3.3

3.7

2.5

8.3

4.4


10.2

5.1


14.9

5.2


8.5




W

6.0

8.4

5.8


4.3

6.7

5.8

5.4

4.5

5.1

4.8


3.3

4.8

4.9

5.2

5.4




NW

26.9

5.2


25.1

19.1

5.1


16.8

19.0

4.6


19.7

5.3


21.9

4.7


22.7

19.4

4.3


17.0

19.5

21.1

5.2


20.7




тихо

58.5

52.4

55.9

51.4

56.7

56.2

49.6

49.5

54.2

57.7

58.3

61.4

35.2


Лъки

Предложените алтернативни площадки за изграждане на площадки за сепариране на гр. Лъки в климатично отношение попадат в Европейско-континенталната климатична област, Преходноконтиненталната климатична подобласт, Севернородопския нископланински климатичен район.

Районът се характеризира със сравнително мека зима (средна януарска температура на въздуха в границите от 0 до –1.5 °С) и умерено топло лято (средна максимална температура от 17.5 до 22.5 °С). Средната годишна температура на въздуха е около 10 °С.

Валежните количества са с максимум през пролетта (200 мм) и минимум през зимата (130 мм), като годишната сума надхвърля 650 мм.

Средният месечен и годишен максимален денонощен валеж за станция Лъки в мм е:


І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

Годишно

21

14

17

19

26

26

26

21

19

20

22

22

49

Максималният денонощен валеж за същата станция е измерен през 1960 г. и възлиза на 79.0 мм (юни).



І

ІІ

ІІІ

ІV

V



VІІ

VІІІ

ІХ

Х

ХІ

ХІІ

Годишно

39.4

32.4

73.5

42.2

65.4

79.0

63.7

56.4

70.3

69.4

52.5

58.4

79.0

Преобладаващите ветрове са западните и южните. Поради орографските условия (дълбоката речна долина) скоростта на ветровете е сравнително ниска – средногодишна 2.0-2.5 м/сек.

Географското разположение, климатичните и метеорологични фактори не притежават характеристики, които да създават утежняващи, в това число неблагоприятни, условия по отношение замърсяването на атмосферния въздух на гр. Лъки от новопроектираната площадка.
Фактическо състояние

Смолян


  • Прах

В следващата таблица са отбелязани замерените стойности на фини прахови частици в гр. Смолян за края на 2004 и началото на 2005 година.




месец

Показател

ПДК

(μg/m3)



Отчетени стойности (μg/m3)

мин. концентрация

макс. концентрация

1.

октомври 2004

РМ 10

(фини прахови частици)



65

88

90

2.

декември 2004

РМ 10

65

88

90

3.

февруари 2005

РМ 10

65

94

108

4.

март 2005

РМ 10

65

87

116

Отразеният период от време е характерен с високите стойности на фини прахови частици, на моменти двойни на ПДК.

Замерените стойности на общ прах за същия период варират в границите от 0.254 до 0.355 мг/м3.


Транспортирането на битовите отпадъци се извършва със специализирана техника – самонатоварващи автомобили и контейнеровоз. Закупени са в периода 2001-2003 година 4 броя автомобили – втора употреба, с висока степен на пресоване и възможности за обслужване на контейнери “Бобър” и кофи. Големите контейнери (4 м3) се транспортират до депото с контейнеровоз.

Полиетиленовите чували с битови отпадъци се събират с автомобил “ГАЗ” – самосвал и автомобил “ИФА”. Същите автомобили се използват за транспортиране на отпадъци, събрани при почистването на улици и зелени площи.

Честотата на транспортиране на битовите отпадъци е 3 пъти седмично за централната градска част, 2 пъти седмично за останалите райони на града и промишлените зони и 2 пъти месечно за селата с организирано събиране.

Моделът на изследване включва следните приближения: автомобилният трафик се разглежда като линеен точков източник с постоянна емисия, изпускана на височина 30 ÷ 60 см; превозните средства и двигателите на автомобилите са в изправно състояние, движението се осъ­щес­т­вя­ва със сред­на ско­рост.

Еми­си­он­но­то из­лъч­ва­не на ос­нов­ни­те със­тав­ки в от­ра­бо­те­ни­те ав­то­мо­бил­ни га­зо­ве са СО, NOx, SO2 и Pb за бен­зи­но­ви дви­га­те­ли без ка­та­ли­за­тор и саж­ди за ди­зе­ло­ви­те дви­га­те­ли.

Прог­ноз­ни кон­цен­т­ра­ции на за­мър­ся­ва­щи ве­щес­т­ва:



  • СО - 0,130 мг/м3

  • NOx - 0,0010 мг/м3

  • SO2 - 0,0009 мг/м3

  • Pb - 0,000043 мг/м3

  • саж­ди - 0,00078 мг/м3

Кон­цен­т­ра­ци­ите са да­леч под до­пус­ти­ми­те, от ко­ето след­ва, че ре­жи­мът на ра­бо­та на транспортните машини ня­ма да ока­же вли­яние вър­ху ка­чес­т­во­то на ат­мос­фер­ния въз­дух.
Чепеларе

Ком­по­нен­тът “ат­мос­фе­рен въз­дух” в раз­г­леж­да­ният район на площадката за сепариране на битови отпадъци в гр. Чепеларе мо­же да бъ­де за­сег­нат:



  • през есен­но-зим­ни­те ме­се­ци се ре­гис­т­ри­рат над­нор­ме­ни кон­цен­т­ра­ции на се­рен ди­ок­сид. Те­зи стойнос­ти се обус­ла­вят глав­но от го­рив­ни­те ин­с­та­ла­ции в про­миш­ле­ния сек­тор (ос­нов­но теч­но го­ри­во) и в би­то­вия сек­тор (твър­до и теч­но го­ри­во);

  • кон­цен­т­ра­ци­ите на прах са обик­но­ве­но око­ло ПДК с уве­ли­ча­ва­не през зим­ни­те ме­се­ци.

В срав­не­ние с об­що­то със­то­яние на ат­мос­фер­ния въз­дух за те­ри­то­ри­ята на стра­на­та, осо­бе­но спря­мо про­миш­ле­но на­то­ва­ре­ни­те въз­душ­ни ба­сейни, ра­йо­нът на гр. Смо­лян е със срав­ни­тел­но нис­ка сте­пен на за­мър­ся­ва­не. По-съ­щес­т­ве­но е за­мър­ся­ва­не­то през зим­но­то по­лу­го­дие в ре­зул­тат на го­рив­ни­те ин­с­та­ла­ции и ав­то­мо­бил­ния тран­с­порт.

Орог­раф­с­ки­те, кли­ма­тич­ни­те и ме­те­оро­ло­гич­ни ус­ло­вия в ра­йо­на не съз­да­ват пред­пос­тав­ки за про­дъл­жи­тел­но за­дър­жа­не на вред­ни ве­щес­т­ва в при­зем­ния слой на ат­мос­фе­ра­та. По­тен­ци­алът на въз­душ­ния ба­сейн в ра­йо­на е ви­сок.

Не съ­щес­т­ву­ва опас­ност от раз­п­рос­т­ра­не­ние на ат­мос­фер­ни за­мър­си­те­ли на да­леч­ни раз­с­то­яния, как­то и да се въз­дейс­т­ва на със­то­яни­ето на въз­душ­ния фон в ра­йо­на от пре­но­си “от­вън”, по­ра­ди спе­ци­фич­ния ре­леф на ра­йо­на.


  • Ин­с­та­ла­ции за отоп­ле­ние

По-го­ле­ми за­мър­си­те­ли на ат­мос­фер­ния въз­дух са гр. Чепеларе и ку­рорт “Пам­по­ро­во”.

Из­га­ря­не­то на теч­ни го­ри­ва през зим­ния се­зон е един­с­т­ве­на­та при­чи­на за от­де­ля­не­то на вред­нос­ти в ат­мос­фе­ра­та, по­ра­ди ко­ето, ма­кар и на пръв пог­лед нез­на­чи­тел­ни, пред­с­тав­ля­ват ин­те­рес.

Ко­тел­ни­те по­ме­ще­ния въз­дейс­т­ват вър­ху ка­чес­т­во­то на ат­мос­фер­ния въз­дух, пре­ди всич­ко с еми­сии от дим­ни га­зо­ве – про­дукт от из­га­ря­не­то на тех­ни­те го­ри­ва.

Изис­к­ва­ни­ята на На­ред­ба № 2 от 19.02.1998 г. за до­пус­ти­ми­те еми­сии на вред­ни ве­щес­т­ва, из­пус­ка­ни в ат­мос­фер­ния въз­дух от не­под­виж­ни из­точ­ни­ци (ДВ бр. 5 / 06.05.1998 г.) съ­дър­жа­ни­ето на вред­ни ве­щес­т­ва в дим­ни­те га­зо­ве при кот­ли на теч­но го­ри­во не тряб­ва да пре­ви­ша­ва стойнос­ти­те:



  • прах - 80 мг/м3

  • азот­ни оки­си - 450 мг/м3

  • въг­ле­ро­ден окис - 170 мг/м3

  • сер­ни оки­си - 1000-800 мг/м3

Ос­нов­но го­ри­во, из­пол­з­ва­но в ко­тел­ни­те ин­с­та­ла­ции, е наф­та­та. Тя се със­тои от сред­ни и теж­ки наф­те­ни фрак­ции.

По-важните ù показатели са:



  • кок­со­во чис­ло - под 34 %

  • пе­пел - под 0,08 %

  • ме­ха­нич­ни при­ме­си - под 0,1 %

  • во­да - под 1,0%

  • пламна точка - над 65 °С

  • тем­пе­ра­ту­ра на зам­ра­зя­ва­не­то - под 5 °C

  • плът­ност при 20 ºC - 840 кг/м3

Със­та­вът ù в про­цен­ти е как­то след­ва :

C = 86; H = 13; O + N = 0,4

Топ­ли­на­та на из­га­ря­не е 41650 kJ/kg. От мно­гоб­ройния опит до­се­га еми­си­ите на SO2 и NO2 в по­доб­ни слу­чаи са мно­го по-нис­ки от ПДК. По­ра­ди нис­ки­те де­би­ти на дим­ни­те га­зо­ве, из­х­вър­ля­ни в ат­мос­фе­ра­та от ко­ми­ни­те на ко­тел­ни­те по­ме­ще­ния, съ­щи­те ще имат вли­яние вър­ху ат­мос­фер­ния въз­дух са­мо в ло­ка­лен ма­щаб.



  • Ав­то­мо­бил­ния тран­с­порт

Моделът на изследване включва следните приближения: автомобилният трафик се разглежда като линеен точков източник с постоянна емисия, изпускана на височина 30 ÷ 60 см; превозните средства и двигателите на автомобилите са в изправно състояние, движението се осъ­щес­т­вя­ва със сред­на ско­рост.

Еми­си­он­но­то из­лъч­ва­не на ос­нов­ни­те със­тав­ки в от­ра­бо­те­ни­те ав­то­мо­бил­ни га­зо­ве са СО, NOx, SO2 и Pb за бен­зи­но­ви дви­га­те­ли без ка­та­ли­за­тор и саж­ди за ди­зе­ло­ви­те дви­га­те­ли.

Прог­ноз­ни кон­цен­т­ра­ции на за­мър­ся­ва­щи ве­щес­т­ва:


  • СО - 0,130 мг/м3

  • NOx - 0,0010 мг/м3

  • SO2 - 0,0009 мг/м3

  • Pb - 0,000043 мг/м3

  • саж­ди - 0,00078 мг/м3

Кон­цен­т­ра­ци­ите са да­леч под до­пус­ти­ми­те, от ко­ето след­ва, че ре­жи­мът на ра­бо­та на лифтовото съоръжение и пистите ня­ма да ока­же вли­яние вър­ху ка­чес­т­во­то на ат­мос­фер­ния въз­дух.

Лъки

Най-близките пунктове от Единната национална система за наблюдение и информация върху качествата на атмосферния въздух в района на обекта са:



  • гр. Асеновград – 1 пункт на отстояние ≈ 35 км от площадката и

  • гр. Смолян – 1 пункт на отстояние ≈ 80 км от площадката.

Състоянието на атмосферния въздух е анализирано на база на извършвано пробонабиране от тези пунктове за периода 2003 г. и първата половина на 2004 г. по следните показатели: за пункт Асеновград – прах, оловни аерозоли, серен диоксид и кадмий.

  • Прах – При ПДК 0.25 мг/м3 СДК емисията на този замърсител в пункт Асеновград е със стойности от 1.1 до 1.8 пъти ПДК средно за денонощие. Най-високи превишения са регистрирани през първото тримесечие на 2004 г.

  • Оловни аерозоли – При ПДК 0.001 мг/м3 (средно за денонощие) през разглеждания период са измервани наднормени концентрации до 3.1 пъти ПДК.

  • Серен диоксид – ПДК 0.15 мг/м3 (средно денонощно количество). Този атмосферен показател е контролиран в Асеновград и има ревишение на ПДК от 2.7 до 3.1 пъти.

  • Кадмий – През всички тримесечия са регистрирани измервания, превишаващи ПДК от 1.9 до 9.4 пъти с променливи стойности през отделните тримесечия в пункт Асеновград.

Представените данни за съдържанието на атмосферните замърсители на въздуха характеризират типичните причини за наднорменото по отношение на санитарните норми замърсяване от автотранспорта, енергетиката и промишлените обекти.

В близост до площадката, както и от промишлената дейност на гр. Лъки, няма организирани емисионни замърсявания на въздуха.

Най-сериозни емисионни замърсявания се получават от изгарянето на ползваните горива през отоплителния сезон.

Неорганизирани прахови емисии или т.нар. “вторично запрашаване” може да се получи при силни ветрове и сухо време от сухите незапръстени откоси на хвостохранилище “Лъки-1” и хвостохранилище “Лъки-2”.

Поради голямата отдалеченост на гр. Смолян и гр. Асеновград до селищната система Лъки и високопланинския релеф не се очаква значителен атмосферен пренос на замърсители от пункт Асеновград към предлаганата площадка, който да утежни емисионния фон.

Може да се направи прогнозна оценка, че замърсяванията от площадката ще са с локален характер.



Баните

Замърсители на атмосферния въздух в района са следните грпи източници:



  • битови източници;

  • транспорт.

  • Анализ и оценка на замърсяването на атмосферния въздух от битовите източници в с. Баните

Изгарянето на горива през зимния период е единствената причина за отделянето на някакви вредни вещества в атмосферата, поради което, макар и на пръв поглед незначителни, представлява интерес те да бъдат определени количествено:

  • Най-големи са емисиите на въглероден окис, който се получава в резултат на непълното изгаряне на горивата в битовите отоплителни устройства. Преобладаващото потребление на дърва в града обуславя определящия дял на същите в това отношение.

  • Поради неблагоприятния състав на брикетите и кафявите въглища за отопление, независимо от сравнително малкото им потребление, те определят основната част от замърсяването на въздуха с прах и въглероден окис и са почти единствената причина за замърсяването със серен двуокис.

Поради малките дебити на тези газове, те имат влияние върху атмосферния въздух само в локален мащаб.

  • Анализ и оценка на замърсяването на атмосферния въздух от автомобилния транспорт

Поради слабото движение по пътя, емисиите, отделени от транспортните средства, са незначителни и няма да окажат въздействие върху качеството на атмосферния въздух.


3.2. Повърхностни и подземни води

Основните реки, протичащи през територията на община Смолян, са р. Черна, р. Бяла, р. Арда и р. Малка Арда, които са част от поречието на р. Арда и р. Мугленска и р. Широколъшка, които са десни притоци на река Въча.

Тези реки са сравнително добре обхванати с мрежа от хидрометрични станции (ХМС) с дългогодишен период на наблюдения, продължаващи и в момента.

Въз основа на данните от многогодишните ù наблюдения, нормата на оттока на тези реки е следната:

р. Черна – Търън – 4.53 м3/сек. – Qср.многогодишно

р. Бяла – Бостина – 0.99 м3/сек. – Qср.многогодишно

р. Арда – Рудозем – 5.02 м3/сек. – Qср.многогодишно

р. Малка Арда – Баните – 2.01 м3/сек. – Qср.многогодишно

р. Широколъшка – Широка лъка – 0.92 м3/сек. – Qср.многогодишно

р. Мугленска (Тенес дере) – с. Мугла – 1.29 м3/сек. – Qср.многогодишно

Хидрографските характеристики за горните реки и съответните ХМС са посочени в следващата таблица.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница