Доклад по овос настоящият доклад за овос на обект "Реконструкция и модернизация на регионално депо за тбо смолян"



страница9/19
Дата08.02.2017
Размер3.18 Mb.
#14530
ТипДоклад
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   19

където:


Qср.год. – средно многогодишно водно количество – м3/сек.

М – модул на средногодишния отток – л/сек/км2

W – обем на средногодишния отток – млн. м3

СVкоефициент на вариация

Характеристика на минималния средномесечен отток

на ХМС

Река и местоположение на ХМС

F


водосбор

км2.


Н


водосбор

м


Qср.мес.min
м3/сек.

СV



319

р. Черна – Търън

242.10

1280

1.05

0.270

322

р. Бяла – Бостина

52.90

1300

0.17

0.500

320

р. Арда – Рудозем

260.60

1168

1.62

0.405

314

р. Малка Арда – Баните

114.00

1172

0.54

0.410

278

р. Широколъшка – с. Широка лъка

63.80

1574

0.15

0.500

276

р. Мугленска – с. Мугла

43.40

1754

0.23

0.570

където:


F – площ на водосбора – м2

Н – средна надморска височина на водосбора – м

Qср.мес.min – средна многогодишна стойност на минималния месечен отток – м3/сек.

СV – коефициент на вариация

Характеристика на минималния сезонен отток

на ХМС

Река и местоположение на ХМС

зимен минимум

летен минимум

Q

м3/сек.



М

л/сек./км2



СV

Q

м3/сек.



М

л/сек./км2



СV

319

р. Черна – Търън

1.66

6.88

0.460

0.623

2.71

0.360

322

р. Бяла – Бостина

0.43

8.05

0.490

0.170

3.21

0.280

278

р. Широколъшка –

с. Широка лъка



0.24

3.82

0.760

0.096

1.51

0.610

276

р. Мугленска – с. Мугла

0.42

9.60

0.570

0.167

3.85

0.370

320

р. Арда – Рудозем

2.11

8.10

0.490

0.834

3.20

0.390

314

р. Малка Арда – Баните

0.83

7.25

0.485

0.331

2.90

0.380

където:


Q – минимален сезонен минимум – м3/сек.

М – модул на сезонния минимален отток – л/сек/км2

СV – коефициент на вариация

Формирането на оттока на реките и деретата е за сметка на валежите от дъжд, снеготопенето и подземните води (изворите). Максималните водни количества (високите води) се наблюдават през периода на пролетното пълноводие – м. март–м. май, когато са по-обилните валежи и снеготопенето. Минималните (ниските) води са в периода м. юли – м. октомври, като абсолютният минимум най-често е през м. август – м. септември, когато оттокът на реките се формира изключително за сметка на дрениране запасите на подземните води.

Площадката на регионалното депо обхваща площи, разположени по двата ската на дере Теклен дол, което е ляв приток на р. Черна. Посредством масивен яз водата на дере Теклен дол е насочена в отводнителен бетонов канал по левия скат с цел отводняване на площадката на депото.

Необходимо е в процеса на проектирането да се преразгледа и актуализира оразмеряването на отводнителния канал, както и да се предвидят мероприятия за подобряване функционирането му и улавяне на водите от ската над него.

По десния скат на дерето съществуващата открита канавка за отвеждане на повърхностните води извън зоната на депото също на места е засипана и не функционира нормално. С инвестиционното предложение се предвижда в работния проект да се предвидят допълнителни канавки за улавяне на повърхностните води по двата ската. Тези канавки, катто и съществуващият отводнителен канал, следва да улавят изцяло повърхностните води и да ги извеждат извън площадката на депото. Не трябва да се допуска постъпване на повърхностни води в зоната на депониране на отпадъците, тъй като това би довело до значително увеличаване количеството на инфилтрата от клетките, което от своя страна би оказало негативно въздействие върху водите на дере Теклен дол и река Черна, в която се влива.

На дере Теклен дол, по скатовете и коритото на което е предвидена площадката на Регионалното депо, няма водочетен пост – ХМС, поради което за същото липсват системни многогодишни наблюдения за водните му количества. Водата на това дере посредством яз и отбивен отводнителен канал по левия скат е уловена и отстранена от района на депото. Отбивните съоръжения е необходимо да улавят и отстраняват всички повърхностни води от дерето и скатовете му с достатъчна обезпеченост и да не допускат навлизането им в тялото на депото.

Предлагаме за оразмеряване на съоръженията за отвеждане на повърхностните води да се възприеме обезпеченост р = 1 %, т.е. повтаряемост Р = 100 години (препълване 1 път на сто години).

При липса на наблюдения и измервания максималните водни количества на дере Теклен дол могат да се определят чрез емпирични формули, по методиката на проф. Страхил Герасимов, или чрез използване данни от режимните наблюдения на съседна река аналог.


Определяне на прогнозното минимално водно количество

за дере Теклен дол и за съществуващия околовръстен

отбивен канал, минаващ по левия скат

По формулата на Соколовски за обезпеченост 1 %

Qmax 1% = B,

където: F – площ на водосбора при створа на отбивния яз



F = 1.10 км2

В – географски параметър, който за обезпеченост 1 % и гориста водосборна област е от 8 до 12. Прието В = 12 с оглед по-голяма сигурност на отводняването.

Qmax 1% = 12= 12.59 м3/сек.

По метода на пределната интензивност

Qmax 1% = qt.ψ.F,

където: qt – петминутна интензивност на дъжда



qt = 595 л/сек./ха за Р = 100 (повтаряемост 1 път на 100 години)

ψ – отточен коефициент = 0.20

F – площ на водосбора = 1.10 км2 = 110 ха

φ – поправъчен коефициент = 1.0 за Р = 100.

Qmax 1% = 595 . 110 . 0.20 . 1 = 13 090 л/сек. = 13.09 м3/сек.

По методиката на проф. Страхил Герасимов (вж. Приложение № 20)

Тази методика е използвана от проектантите при изготвянето на предварителния хидроложки доклад. Определеното по тази методика водно количество да р 1 % е



Qmax 1% = 13.46 м3/сек.

Изчислените по трите методики максимални водни количества са съвсем близки по стойност – в границите на допустимите грешки и отклонения.

Препоръчваме в окончателния хидроложки доклад да се изследва максималното водно количество чрез използване на данни от съседни ХМС анализи – р. Черна под с. Търън – ХМС 319 и река Широколъшка под с. Стойките – ХМС 473, за период на наблюдение 40 години. В работния проект за меродавно да се възприеме водното количество с максимална стойност, получена по различните методики за изчисление, с оглед недопускане навлизане на повърхностни води в тялото на депото.

Необходимо е да се предвиди в проекта реконструкция на отбивния канал по левия скат, тъй като в този си вид не може да улавя и отвежда скатните води от площите над него поради това, че горният му ръб е над терена. Подобренията на сега съществуващия канал следва да включват:



  • Засипване откъм ската с оформяне на откос, свързващ терена с горския ръб на канала.

  • Изграждане на дренаж в основата откъм северната му стена.

  • Уплътняване чрез тампониране с глина или бетониране в основата на канала откъм ската, за да не се допуска филтрация на води под дъното му.

  • Уплътняване на пукнатини и фуги по дъно и стени на отводнителния канал.

Повърхностните води на дерето, както и скатните такива, се определят като условно чисти. Основното им замърсяване е с неразтворени вещества, предизвикващи замътване, което достига най-високи стойности по време на интензивни дъждове и снеготопене. Тези води чрез отбивни канали и канавки задължително на 100 % следва да се улавят и извеждат извън тялото на депото, за да не се допуска увеличаване на инфилтрата, което би довело до негативни въздействия върху повърхностните и подземните води в района.

Значително по-силно замърсен ще бъде инфилтратът от тялото на депото. Липсват конкретни данни в инвестиционното предложение за неговото количество, което следва да се определи в процеса на работното проектиране на база максимален валеж и възприета непокрита (незапечатана) площ от депото.

Очакваното замърсяване на тези води ще надвишава многократно нормите за водоприемник ІІ-ра категория. Информацията за тези води е твърде ограничена.

Съгласно направените от РИОСВ – Смолян физико-химични анализи на водите на изход колектор за инфилтрат от съществуващото депо за ТБО, заустени след подпорната стена в дере Теклен дол, данните от протоколи № 440 / 19.12.2000 г. и № 24 / 04.02.2003 г. показват надвишение на нормите за следните показатели:





Показатели

Мярка

Резултат

Норма за

ІІ-ра категория

1

БПК5

mg O2/dm3

15.5 ÷ 24.1

15

2

Азот (амониев)

mg/dm3

1.3 ÷ 5.4

2

3

Азот (нитритен)

mg/dm3

0.02 ÷ 0.18

0.04

Замърсяването на инфилтрата е: по БПК5 – до 24.1 мг/л при норма 15 мг/л, азот (амониев) – до 5.4 мг/л ы, т.е. 2.7 пъти над ПДК за водоприемник ІІ-ра категория, като най-високи са регистрираните стойности на азот (нитритен) – до 0.18 мг/л, т.е. 4.5 пъти над ПДК.

От извършените радиохимични анализи на водни проби в района на дере Теклен дол са установени следните съдържания на показателите:


Описание на пробата, място на вземане

Обща

бета активност



Съдържание

на уран



Съдържание

на радий



От р. Черна, над тунела

по посока депото за ТБО



0.062 ÷ 0.25

± 0.03


0.002 ÷ 0.038

± 0.004


< 30




ПДК – 0.750

ПДК – 0.6

ПДК - 150

Данните от горната таблица показват, че радиологичните показатели са в нормите и няма надвишение на ПДК за изследваната проба вода.

Радиологични изследвания в района на дере Теклен дол са правени и от Дозиметричната лаборатория – Бухово през 1991 година. Резултатите от тези замервания показват, че течащите води в района на Теклен дол отговарят по всички показатели на БДС. Дере Теклен дол е чисто в радиационно отношение и не съществуват предпоставки за неговото замърсяване в бъдеще.
Характеристика на качествените показатели

на повърхностните води

В Националната мрежа за мониторинг са включени повърхностните води на р. Черна след кв. Устово, р. Арда над гр. Рудозем и при с. Вехтино и р. Малка Арда на с. Кутела и при с. Баните.

Регионалното депо е разположено в обхвата на дере Теклен дол, което на около 500 метра под площадката се зауства в р. Черна. Поради това евентуалното замърсяване на дерето може да окаже негативни въздействия върху качествените показатели на р. Черна. Чрез физико-химичния мониторинг от РИОСВ – Смолян се изследват 20 основни показатели 12 пъти годишно.

Проектната категория на река Черна в пункта за наблюдение след кв. Устово е ІІ-ра.

Резултатите от наблюденията в този пункт за периода 2000-2001 г. показват следното:

Съдържанието на амониев азот за 2001 г. в изследваните проби е от 0.43 мг/л до 3.15 мг/л при пределно допустима концентрация (ПДК) 2 мг/л или надвишението на нормата е 1.58 пъти. За същия показател за 2001 г. стойностите са от 0.72 мг/л до 1.8 мг/л, т.е. за тази година няма констатирани наднормени стойности.



Нитритният азот при норма 0.04 мг/л през 2000 г. съдържанието му е от 0.02 мг/л до 0.23 мг/л през месец септември, когато стойността му надвишава 5.75 пъти ПДК, а за 2001 г. за същия показател стойностите са от 0.04 мг/л до 0.28 мг/л, т.е. замърсяването в някои анализи надвишава 7 пъти ПДК.

Фосфатите при норма 1 мг/л за 2000 г. са от 0.1 мг/л до 1.86 мг/л, като надвишението на нормите е 1.86 пъти. За 2001 г. е установена само през месец януари наднормена стойност в размер на 2.9 мг/л, което е 2.9 пъти над ПДК.

През 2002 г. направените изследвания на р. Черна показват замърсявания над пределно допустимите стойности по следните показатели:



Азот (амониев) – стойност 2.5 мг/л само през месец януари при допустима норма 2 мг/л.

Азот (нитритен) – стойност 0.09 мг/л само през месец юли при допустима норма 0.04 мг/л, което е 2.25 пъти над ПДК.

Фосфати – стойност 3 мг/л само през месец септември при норма 1 мг/л, което е 3 пъти над ПДК.

Неразтворени вещества – стойност 70 мг/л през м. февруари и 100 мг/л през м. декември при допустима норма 50 мг/л, което е съответно 1.4 и 2 пъти над ПДК.

Активна реакция на водата – рН – стойностите са от 7.5 до 8.5. По този показател водата на р. Черна е в нормата за водоприемник ІІ-ра категория.

Биологична потребност от кислород (БПК5) – установените стойности са в граници от 3 мг/л през месец април до 10 мг/л през месец септември. По този показател за изследвания период няма наднормени стойности.

През 2003 година резултатите от изследванията на основните показатели са съгласно посочените по-долу графики.

Анализът на данните за периода 2000-20003 година показва, че река Черна е трайно замърсена с органични вещества, причинени основно от непречистените отпадъчни канални води на гр. Смолян.
п
оречие Арда, пункт р. Черна след кв.Устово


рН БПК5, мг/л





Неразтворени вещества, мг/л Азот (амониев), мг/л

Азот (нитритен), мг/л Фосфати, мг/л
Съгласно горните графики през 2003 година са регистрирани замърсявания над пределно допустимите концентрации по следните основни показатели:


  • Активна реакция рН – стойност 8.9 само през месец септември при норма 6 до 8.5.

  • Неразтворени вещества – стойност 55 мг/л само за м. юли при допустима норма 50 мг/л.

  • Азот (нитритен) – стойност 0.05 мг/л само за м. юли при норма 0.04 мг/л.

Показателите биологична потребност от кислород (БПК5), азот (амониев) и фосфати са в границите на нормите за водоприемник ІІ-ра категория.
Хидробиологичен мониторинг 2001-2003 г.

За оценка на качествата на водите се използва Биотичен индекс (БИ) с 5-степенна скала. Най-високата степен БИ5 се отнася за чисти води, неповлияни от антропогенното въздействие, докато БИ1 е за изключително силно замърсени води.

В периода 2001-2003 година река Черна над гр. Смолян е с чисти, неповлияни от човешката дейност води, които се променят до силно замърсени в пунктовете кв. Райково, при КАТ и след кв. Устово през 2001 г., а през 2002 и 2003 г. са средно замърсени с биотичен индекс БИ 2-3. В следващите пунктове при с. Търън и до вливането в р. Арда, Биотичният индекс се променя и става БИ3 през 2003 година.
Микробиологични показатели

За периода от 2001-2003 г. в значителна част от направените анализи за микробиологичен контрол на повърхностните води стойностите на изследваните показатели надвишават пределно допустимата концентрация за проектната кота на водните обекти. Основното надвишение на ПДК е по показателите: общ брой микроорганизми, общ коли титър и ешерихия коли титър, които са установени във водите на р. Черна след кв. Устово.

Патогенни микроорганизми с епидемично значение (салмонела, шигела) не са открит в изследваните проби.
Характеристика на подземните води

Подземните води в района са представени от трите генетични типа: карстови, пукнатинни и порови (грунтови).

Най-значителни са карстовите води. Те са разпространени в Смолянския карстов басейн и са привързани към мраморите на Добростанската свита. Формират се в пукнатини, канали и каверни, образувани в резултат от разтварящото действие на водата. Смолянският карстов басейн е изграден от разтворимите скали: мрамори, варовици, даломити, гипс и др. В повечето случаи карстовите води са безнапорни. Подхранват се главно от валежни и повърхностни води. Характерни за тези води са големите амплитуди във водните им количества. При обилни валежи и снеготопене водата им понякога се замътва за много кратко време. Във водосборните области на тези води се срещат типичните карстови форми като пещери, понори, въртопи, валози и други. Наличието на тези карстови образувания прави тези извори уязвими по отношение на повърхностно замърсяване и замътване.

Най-значими в Смолянския карстов басейн са следните подземни водоизточници:



  • Извор “Бралото”, разположен в регулацията на град Смолян, кв .Райково с дебит Qср. = 240 л/сек. Използва се за питейно водоснабдяване на гр. Смолян.

  • Извор “Св. Иван”, намиращ се в кв. Долно Райково с дебит Qср. = 60 л/сек. Също се използва за водоснабдяване на гр. Смолян – кв. Устово.

  • Извор “Св. Дух” с Qmin = 35 л/сек. Използва се за водоснабдяване на гр. Чепеларе.

  • Извор “Хубча”, разположен на десния бряг на река Бяла, под с. Соколовци с дебит Qср. = 140 л/сек. Използва се за водоснабдяване на гр. Смолян – кв. Устово и селата Търън, Подвес, Ровино и Влахово.

  • Извори Мугленски – долен и горен (общо 2 броя), разположени са в с. Мугла с дебити: Мугленски горен – Qmin = 30 л/сек., Qmax = 1.0 м3/сек., кота 1360 м; Мугленски долен – Qmin = 60 л/сек., Qmax = 2.1 м3/сек., кота 1340 м. Използват се за водоснабдяване на курортен комплекс Пампорово.

В хидрогеоложко отношение районът е силно окарстен. Водите на карстовите извори подхранват речния отток, а именно: извор “Хубча” подхранва р. Бяла и Мугленските извори – р. Мугленска (Тенес дере).

Подхранването на карстовия поток става от валежните и пукнатинни води от риолитовия покров (където последният лежи върху мраморите и мраморната брекча). В открития карст водата е силно уязвима на замърсяване. При обилни валежи и снеготопене понякога водата им се замътва за кратко време – 2-3 дни.



Пукнатинни води. С пукнатинния вулканизъм е свързано образуването на широко разпространения в Смолянския карстов басейн риолитов покров, който заляга както върху по-старите палеогенски скали, така и върху мраморите. Риолитивият покров се отличава със значителна призматична и плочеста напуканост, което заедно с тектонските и изветрителните пукнатини обуславя сравнително високата му водобилност. Там, където риолитовият покров лежи върху мраморите и мраморните брекчи, той подхранва с пукнатинната си вода карстовия поток. Където покровът заляга върху практически водоупорни скали, риолитовият покров представлява самостоятелен водоносен хоризонт.

Риолитовият покров се отличава със сравнително добра водобилност. От него водят началото си многобройни извори с дебит от 0.5 до 10 л/сек.



Порови води (грунтови). Тези води са акумулирани в скалите на конгломератно-пясъчниковата задруга (2Pg31), които са със сравнително добри капацитетни свойства и образуват водоносен хоризонт с дебелина най-често 5 до 10 метра.

Подхранването на подземния им поток е основно за сметка на инфилтрация на валежни и частично на приток на пукнатинни води от зоните с повърхностно разкритие на риолитите.

Дренирането на грунтовите води в района се осъществява от многобройни низходящи, безнапорни извори, повечето от които са каптирани и се ползват за водоснабдителни нужди. Тези извори имат сравнително устойчив режим. Поради порестия характер на водовместващите скали (конгломерати с песъчлив запълнител), коефициентът на изменчивост на дебита (Qmax/Qmin) е в границите 2 до 3 пъти и водата им не се замътва след проливни дъждове и снеготопене.

По химични и бактериологични показатели подземните води, които се срещат в района, са годни за питейно-битово водоснабдяване и отговарят на изискванията на Наредба № 9 / 16.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови нужди.

Пукнатинните и поровите води се характеризират със сравнително ниска степен на изменчивост на дебита си и са по-добре защитени от замърсяване в сравнение с карстовите води.

Територията на Регионалното депо не попада в обхвата на границите на санитарно-охранителните зони на подземните водоизточници, предвидени за питейно водоснабдяване на населените места.

В района на депото няма установени излази на подземни води.

Характеристика на повърхностните води в района

на общините Чепеларе, Баните и Лъки

Основни дрениращи артерии в района на определените сепариращи площадки са: р. Чепеларска, р. Малка Арда и р. Юговска. Най-близко разположените до площадките хидрометрични станции, в които се извършват наблюдения на реките, са: ХМС-314 при с. Баните, ХМС-323 над с. Нареченски бани и ХМС-343 под с. Югово.

Въз основа на данните от горните ХМС основните характеристики на реките са съгласно долната таблица:

Характеристика на естествения годишен отток

на ХМС

Река и местоположение на ХМС

Qср.год.

м3/сек.



Нср.

м


Qср.год.

м3/сек.



М

л/сек./км2



W

млн.м3



СV

323

р. Чепеларска – Нареченски бани

392.6

1356

4.09

10.40

126.7

0.328

314

р. Малка Арда – Баните

114

1172

2.10

17.62

63.39

0.320

343

р. Юговска - Югово

325.6

1212

5.45

16.74

171.9

0.342

където:


F – площ на водосбора в км2

Нср. – средна надморска височина на водосбора

Qср.год. – средно многогодишно водно количество – м3/сек.

Q – минимален сезонен минимум – м3/сек.

М – модул на сезонния минимален отток – л/сек/км2

W – обем на средногодишния отток, млн. м3

СV – коефициент на вариация

3.3. Отпадъци

Съществуващо състояние

  • Община Смолян

Основният процент (74.28 %) от образуваните отпадъци (без строителните) в общината (2003 г.) са битовите отпадъци.

Вид и количество на образуваните отпадъци


Вид на отпадъците

количество

2001

2002

2003

Битови (т)

11687

14998

16385

Строителни (м3)

1427

804

886

Производствени (т)

978

3314

5318

Опасни (т)

1172

368

356

Общо:

13835 т

1427 м3

18680 т

804 м3

22059 т

886 м3

Нормата на натрупване се движи в границите 300 – 378 кг/жит./год.


Норма на натрупване на битовите отпадъци


Година

Количество отпадъци

(т)

Обслужвано население

(брой)

Норма на

натрупване

(кг/жит./год.)

2001

11687

38868

300

2002

14998

43515

344

2003

16385

43266

378

Въпреки отрицателния прираст на населението, количеството на генерираните битови отпадъци нараства в резултат на разширяване на системата за организираното им събиране и транспортиране чрез включването в нея на населени места невключени в организираната система. Организираното събиране на битовите отпадъци обхваща 98.5 % от населението в общината. В периода 2001-2003 г. са включени още 13 населени места, като общия им брой понастоящем е 34.

Според направена прогноза количеството на битовите отпадъци се очаква главно да се увеличава поради поетапно включване на всички населени места в организираното сметосъбиране и сметоизвозване, както следва:
Прогноза за количеството битови отпадъци

Показател

мярка

2006 г.

2007 г.

2008 г.

Население

брой

44944

44380

44557

Брутен вътрешен продукт (БВП)

%

5.26

4.30

4.50

Количество ТБО

т

17678

18058

18464

Норма на натрупване

кг/ж/год.

371

403

414

Прогнозата е направена въз основа на 0.5 % намаление на населението ½ от нарастването на БВП за година и включването на всички населени места в системата на организираното сметосъбиране и сметоизвозване.

Предвид факта, че морфологичния състав на битовите отпадъци не е изследван, за нуждите на проекта се използва този, който е направен на база броя на жителите на населеното място. За населени места с брой на жителите до 50 000, морфологичния състав е:

Морфологичен състав на отпадъците в %


Морфологичен състав

Населено място до

50 хил. жители

Метали

2.8

Стъкло

3.3

Керамични и други строителни материали

1.7

Пластмаси

2.5

Текстил

3.0

Кожа и гуми

1.4

Хартия

14.0

Кости

1.6

Дърво

1.3

Кухненски

46.5

Неиндентифицирани

21.9

Събирането на битовите отпадъци се осъществява основно в съдове “Бобър” и “Мева”, които са разположени по определена схема в град Смолян и селата с изградена инфраструктура. В някои от трудно достъпните участъци на града, в селата с ниска плътност на населението и в курортната местност Райковски ливади се използват големи контейнери с обем 4 м3. По-голяма част от отпадъците в к.к. Пампорово се събират в полиетиленови чували поради спецификата на релефа и климата.

В края на 2003 г. община Смолян разполага със следните съдове за битови отпадъци и улична смет:


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница