Доклад по проект Картиране на находища и оценка на популацията на редки защитени видове птици



страница1/6
Дата26.08.2016
Размер1 Mb.
#7397
ТипДоклад
  1   2   3   4   5   6
Доклад
по проект

Картиране на находища и оценка на популацията на редки защитени видове птици (T. urogallus, B. bonasia, A. funereus, G. passerinum, P. tridactylus, D. martius, P. canus, D. leucotus, S. rusticola) в обхвата на планираните ски-зони:

1/ Паничище–Езерата–Кабул, Искровете–Говедарци–Мальовица, Картала и Супер Боровец, разположени на територията на ЗЗ „Рила” по Директивата за птиците и ОВМ „Рила”;

2/ Супер Перелик и Сютка, разположени на територията на ЗЗ „Родопи – Западни” по Директивата за птиците и ОВМ „Западни Родопи”.



Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum) © Андрей Ралев


Борис Николов, Петър Шурулинков, Андрей Ралев, Красимир Христов


София, 2010 г.



ДОКЛАД по проект
Картиране на находища и оценка на популацията на редки защитени видове птици (T. urogallus, B. bonasia, A. funereus, G. passerinum, P. tridactylus, D. martius, P. canus, D. leucotus, S. rusticola) в обхвата на планираните ски-зони:

1/ Паничище–Езерата–Кабул, Искровете–Говедарци–Мальовица, Картала и Супер Боровец, разположени на територията на ЗЗ „Рила” по Директивата за птиците и ОВМ „Рила”;

2/ Супер Перелик и Сютка, разположени на територията на ЗЗ „Родопи – Западни” по Директивата за птиците и ОВМ „Западни Родопи”.

АВТОРИ
д-р Борис П. Николов

Българска орнитологическа централа, Институт по зоология при БАН

E-mail: lanius.bg@gmail.com
д-р Петър С. Шурулинков

Институт по зоология при БАН

E-mail: shurulinkov@mail.bg
Андрей Х. Ралев

Сдружение за дива природа Балкани

E-mail: aralev@balkani.org
Красимир Х. Христов

Сдружение за дива природа Балкани

E-mail: hristov_k@abv.bg
Петър Ил. Димов

Специалист ГИС

Е-mail: peterdi@abv.bg

По задание на Българска фондация Биоразнообразие
Препоръчителен начин на цитиране:
Николов, Б., П. Шурулинков, А. Ралев, К. Христов, П. Димов. 2010. Доклад по проект Картиране на находища и оценка на популацията на редки защитени видове птици (T. urogallus, B. bonasia, A. funereus, G. passerinum, P. tridactylus, D. martius, P. canus, D. leucotus, S. rusticola) в обхвата на планираните ски-зони: 1/ Паничище–Езерата–Кабул, Искровете–Говедарци–Мальовица, Картала и Супер Боровец, разположени на територията на ЗЗ „Рила” по Директивата за птиците и ОВМ „Рила”; 2/ Супер Перелик и Сютка, разположени на територията на ЗЗ „Родопи – Западни” по Директивата за птиците и ОВМ „Западни Родопи”. Българска Фондация Биоразнообразие, София. 57 с. (непубликуван труд)

юни 2010 г., София



Съдържание
Литературен преглед 4

Зоогеографско разпределение, разпространение и

численост в България 4

Влияние на ски-пистите 5

Описание на използваната методика 7

Методика 7

Теренна работа 7

Установени целеви видове птици и техният природозащитен статус 8

Установени целеви видове птици 8

Природозащитен статус 8

Влияние на ски курортите върху целевите видове птици и

препоръчителни мерки за защита 9

Установени заплахи за видовете птици в проучваната територия 11

Унищожаване и фрагментация на местообитанията 11

Бракониерство 12

Пряко безпокойство 12

Инвестиционни намерения за нови ски курорти и разширяване на

съществуващи – описание, очаквано въздействие върху целевите

видове птици, насоки за възможни алтернативи 13

Паничище–Езерата–Кабул 13

Искровете–Говедарци–Мальовица 14

Картала 15

Супер Боровец 15

Супер Перелик 16

Сютка 17

Благодарности 18

Използвана литература 18

ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Резултати от полевата дейност във връзка с картиране

на находищата на редки защитени видове птици (T. urogallus, B. bonasia,

A. funereus, G. passerinum, P. tridactylus, D. martius, P. canus, D. leucotos,

S. rusticola) в обхвата на планираните ски-зони: 1/ Паничище–Езерата–Кабул,

Искровете–Говедарци–Мальовица, Картала и Супер Боровец, разположени

на територията на ЗЗ „Рила” по Директивата за птиците и ОВМ „Рила”; 2/ Супер

Перелик и Сютка, разположени на територията на ЗЗ „Родопи –

Западни” по Директивата за птиците и ОВМ „Западни Родопи”. 21

Паничище–Езерата–Кабул 21

Искровете–Говедарци–Мальовица 25

Супер Боровец 29

Супер Перелик 32

Сютка 37


ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Природозащитен статус на установените целеви

видове птици 38

ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Общ устройствен план (ОУП) на планираната ски-зона

Паничище–Езерата–Кабул 41

ПРИЛОЖЕНИЕ 4: ОУП на планираната ски-зона

Искровете–Говедарци–Мальовица 42

ПРИЛОЖЕНИЕ 5: ОУП на планираната ски-зона Картала 43

ПРИЛОЖЕНИЕ 6: ОУП на планираната ски-зона Супер Боровец 44

ПРИЛОЖЕНИЕ 7: ОУП на планираната ски-зона Супер Перелик 45

ПРИЛОЖЕНИЕ 8: ОУП на планираната ски-зона Перелик (2004) 46

ПРИЛОЖЕНИЕ 9: Снимков материал 47

ПРИЛОЖЕНИЕ 10: Територии за опазване на редки видове птици –

недопустими за изграждането на ски-съоръжения 58

Литературен преглед
Зоогеографско разпределение, разпространение и численост в България
Глухар и лещарка

В зоогеографско отношение глухарът (Tetrao urogallus) принадлежи към палеарктичния, а лещарката (Bonasa bonasia) – към сибирския тип фауна (Voous, 1960). И двата вида имат широко разпространение в зоната на тайгата в Евразия, а в западната част на своя ареал се срещат и в редица централно- и южноевропейски планини (Perrins, 1998).

В България глухарът населява основно Рило-Родопския масив, Западна Стара планина, Славянка и Витоша, като се среща главно в иглолистни (често с преобладаване на бял бор) и смесени гори между 1100 и 2200 м.н.в. В миналото е установяван и в чисто букови гори, а по-нови данни за токовища в такива гори има от района на Западните Родопи – района на Циганско градище. Числеността на вида обикновено се дава в порядъка на 1000-2000 (Нанкинов и др., 2004) или 1200-2200 токуващи мъжки (Боев и др., 2007).

В сравнение с глухара, лещарката е по-широко разпространена в страната, срещайки се в голяма част от средновисоките и високите български планини – Стара планина, Рило-Родопския масив, Витоша, Славянка, Осогово, Средна гора, Западните погранични планини и др. Обитава смесени, иглолистни и широколистни гори с богат подлес, сечища и поляни между 800 м.н.в. и горната граница на гората (Симеонов и др., 1989). Различните литературни източници сочат численост на вида между 3000-3500 двойки (Нанкинов и др., 2004) и 1800-5000 двойки (Герасимов и др., 2007).


Горски бекас

В зоогеографско отношение горският бекас (Scolopax rusticola) принадлежи към палеарктичния тип фауна (Voous, 1960) и има широко разпространение в цяла Евразия (Perrins, 1998). През България минава южната граница на неговият гнездови ареал и въпреки, че информацията за размножаването му в страната е фрагментарна, по-новите данни за доказано гнездене при вида сочат предимно високите планини в Рило-Родопския масив (Vultchev, Stoyanov, 2003; Николов и др., 2007). През гнездовия период се среща в горски местообитания до горната граница на гората в планините, с наличие на поляни, просеки и др.; по време на миграция и зимуване населява разнообразни биотопи с рохкава почва, често в близост до водоеми (Нанкинов и др., 1997). Числеността на вида у нас е между 30-100 (Николов и др., 2007) и 100-200 двойки (Нанкинов и др., 2004).


Врабчова и пернатонога кукумявка

В зоогеографско отношение врабчовата (Glaucidium passerinum) и пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus) принадлежат към сибирско-канадския тип фауна (Voous, 1960). И двата вида са широко разпространени в бореалната зона на северното полукълбо, като ареалът на врабчовата кукумявка е само в рамките на Палеарктика, докато пернатоногата кукумявка се среща и в Северна Америка. В рамките на Европа тези две сови имат постглациално реликтно разпространение в някои от високите планини в централната и южната част на континента (Cramp, Simmons, 1985).

В България врабчовата кукумявка се среща основно в Централна Стара планина и Рило-Родопският масив, с единични находища от Витоша (непотвърдено от началото на 80-те години на ХХ век) и Славянка. Населява главно стари смърчови, смърчово-беломурови, букови, елово-букови и черномурови гори на 1000-1860 м.н.в. Оценките за вероятна численост на вида варират между 100-140 двойки (Спиридонов и др., под печат) и 240-290 двойки (Shurulinkov et al., 2007).

За разлика от горния вид, пернатоногата кукумявка има малко по-широко разпространение в България, срещайки се в Рило-Родопския масив, Централна и Западна Стара планина, Витоша, с единични находища от Плана, Осогово, Славянка и Странджа. Гнезди главно в стари смърчови и бялборови гори, по-рядко в изцяло широколистни (букови) гори (Nikolov, 2003), между 1100 и 1950 м.н.в. (Шурулинков и др., под печат). Оценките за вероятна численост на вида варират между 600-900 двойки (Николов и др., 2007) и 1000-1400 двойки (Шурулинков и др., под печат).


Трипръст, черен, сив и белогръб кълвач

В зоогеографско отношение трипръстият кълвач (Picoides tridactylus) принадлежи към сибирско-канадския тип фауна, докато сивият (Picus canus), черният (Dryocopus martius) и белогърбият (Dendrocopos leucotos) – към палеарктичния (Voous, 1960)

И четирите вида кълвачи имат широко разпространение в Палеарктика, като трипръстият е съсредоточен основно в зоната на тайгата (вкл. и в Северна Америка) (Perrins, 1998).

Трипръстият кълвач е най-редкият от видовете кълвачи в България и разпространението му е ограничено в старите иглолистни гори основно във високите наши планини на Рило-Родопския масив, с единични находища в Централна Стара планина и Витоша (Nankinov, 2002), обикновено от 1500 м.н.в. до горната граница на гората. Данните за числеността на вида сочат между 80-200 (Спиридонов и др., 2007), 100-150 (Спиридонов и др., под печат) и 250-350 двойки (Нанкинов и др., 2004).

Белогърбият кълвач е вторият най-рядък представител на сем. Кълвачови (Picidae) в България. Разпространен е основно в Странджа, Стара планина, Рило-Родопския масив, Беласица, Славянка и др., като обитава главно широколистни и смесени (по-рядко иглолистни) гори със стари дървета между 200 м.н.в. и горната граница на гората в планините (Нанкинов, 1993; Спиридонов, Георгиев, 2007). Различните оценки за числеността на вида у нас сочат между 800-1200 (Нанкинов и др., 2004) и 1200-1700 двойки (Спиридонов, Георгиев, 2007).

Сивият и черният кълвач имат петнисто разпространение в цялата страна, като ареалът на черния е съсредоточен основно в планинските региони – среща се до горната граница на гората в планините, докато сивият кълвач – главно докъм 1600 м.н.в. (Георгиев, Костадинова, 2007; Георгиев и др., 2007). И двата вида се срещат в разнообразни горски местообитания – цялостно стари насаждения или поне частично със стари дървета в тях. Черният кълвач се среща във всякакви типове гори, докато сивият предпочита основно широколистни, вкл. крайречни гори. Данните за числеността на сивия кълвач сочат между 1500-2800 и 4000-6000 двойки, а за черния – между 1500-3500 и 4000-6000 двойки (Нанкинов и др., 2004; Георгиев, Костадинова, 2007; Георгиев и др., 2007).



Влияние на ски-пистите

През последните десетилетия в световен мащаб туризмът и дейностите, свързани с прекарване на свободното време, са увеличили своята интензивност значително, оказващи нарастваща преса върху природно уязвими екосистеми, каквито са планинските местообитания. Известно е, че сред туристическите дейности зимните спортове имат открояваща се роля в размаха на промените, които предизвикват на ниво местообитания и ландшафти. Въпреки това, изследванията върху влиянието на ски-туризма върху птичите популации, и особено върху тези на консервационно значимите видове, са малобройни и крайно недостатъчни и в Европа са съсредоточени главно в Алпите, където популации на реди и защитени видове птици са принудени да оцеляват сред силно развити форми на туризъм от страна на хората.

Проучване в Алпите върху сходен на глухара вид – обикновен тетрев (Tetrao tetrix), който вече е изчезнал от България (Симеонов и др., 1989), сочи силно изразено негативно влияние на ски-лифтовете и свързаните с тях разнообразни зимни спортни дейности върху популацията на вида, водещи до намаляване броя на токуващите мъжки с до 36% в местата със ски-лифтове (Patthey et al., 2008).

Глухарът и лещарката са сред консервационно значимите видове птици, често вземани предвид при оценката на риска в райони с интензивна туристическа и друга човешка дейност. В националния парк Gesaeuse (Австрия) техните популации, както и тези на други наземно гнездящи кокошеви птици (тетрев, тундрова яребица), са силно негативно повлияни от туризмът и ски-спортовете (Zechner, 2007).

Изследване в Алпите анализирало влиянието на ски курортите върху авифаунистичното разнообразие в иглолистните гори на планината, чрез сравняване на орнитоценози във вътрешността на горски масиви, покрайнини на гори до ски-писти и покрайнини на гори до пасища (последните два елемента са резултат от антропогенна намеса при фрагментацията на гората). Резултатите показали по-ниско видово разнообразие на птиците в покрайнините на гори до ски-писти в сравнение с това във вътрешността на горски масиви или в покрайнините на гори до пасища. Типичните видове птици за екотонната зона предпочитали горските покрайнини до пасища, което се обяснява с по-сложната структура на растителността в тези зони, за разлика от строго линейните ландшафтни граници по края на ски-пистите, създаващи високо контрастни гранични зони (Laiolo, Rolando, 2005).

Освен в горската зона, негативното влияние на ски-пистите е добре документирано и върху орнитоценозите в субалпийските тревисти съобщества (Rolando et al., 2007). Най-високо видово разнообразие било установено далеч от ски-пистите, а най-малко – върху самите писти. В непосредствена близост до ски-пистите авифаунистичното разнообразие било сходно на това в естествените местообитания, но гъстотата на гнездовата орнитофауна била значително по-ниска. Тези резултати показват освен директния негативен ефект от страна на ски-пистите върху съобществата от птици, така също и пагубното им влияние върху тяхната гъстота в околните райони. Един от факторите за по-малката привлекателност на ски-пистите за птиците се явява и по-малкото видово богатство и намалената численост на членестоногите в тях, с които те се хранят, в сравнение с околните райони.

През последните години все по-популярна става концепцията за т.нар. "вид – чадър" (umbrella-species concept): такъв вид се нуждае от голямо по площ местообитание, в което се среща, и може да се използва като индикаторен за голям брой други таксони със сходни екологични, но по-малки пространствени изисквания. В европейските планове за управление на горски местообитания обикновено опазването на глухара и останалите горски кокошеви е приоритетно. При тестването на глухара за "вид – чадър" резултатите сочат по-висока численост на консервационно значими видове (като врабчовата кукумявка, трипръстия кълвач и др.) в горските участъци с токовища на глухари в сравнение с такива без (Suter et al., 2002; Pakkala et al., 2003).

Установено е и директно негативно влияние на ски туризма върху алпийската популация на глухара, повишавайки нивата на стрес при птиците и застрашавайки по този начин здравословното им състояние и способността им да гнездят успешно. Авторите на това изследване препоръчват премахване на ски-туризма като фактор от местообитанията на глухара, който е с намаляваща численост в Централна и Южна Европа (Thiel et al., 2008).

В България единственото до момента специализирано изследване на влиянието на антропогенната фрагментация (и в частност на ски-пистите) върху орнитоценозите в планините е скорошно проучване в НП "Пирин" (Бисерков и др., 2010). Данните сочат, че за по-голямата част от видовете птици, отбелязани да пресичат пистите (предимно от разред Врабчоподобни), тяхната ширина не е от значение, което се обяснява с високата мобилност на моделната група като цяло (Opdam, 1994). В същото време, след разширяването на ски зоната над гр. Банско, в района е отбелязано изчезване или силно намаление на числеността на видове птици с висок консервационен статут – трипръст и белогръб кълвач, глухар и пернатонога кукумявка.
Описание на използваната методика

Методика

Подобно на предишни изследвания върху двата целеви консервационно значими вида сови – врабчова и пернатонога кукумявка (Николов и др., 2001; Shurulinkov et al., 2003; Shurulinkov, Stoyanov, 2006; Shurulinkov et al., 2007; Pačenovský, Shurulinkov, 2008), тяхното наличие бе отбелязвано чрез прослушване от маршрути, прокарани в изследваните територии. Отделните сесии (прослушвания) сутрин и вечер траеха по около 3-4 часа, съответно преди/ около изгрев и около/ след залез слънце. В рамките на всеки маршрут бяха прослушвани места, разположени на разстояние поне на 500м едно от друго за спонтанно издавани звуци от страна на совите. Установяването им в много от случаите бе възможно и след провокирането им към вокализация чрез имитиране от страна на изследователите или възпроизвеждане с аудио-техника на характерни техни териториални сигнали. Върху вокалната активност на совите оказват влияние редица фактори на средата – вятър, облачност, атмосферно налягане, температура на въздуха, снежна покривка и др.; затова, като цяло тя доста варира и остава трудно предсказуема, независимо от условията. При пернатоногата кукумявка вокална активност може да липсва дори при наличие на много от благоприятните фактори и обратно (Kloubec, Pačenovský, 1996).

Останалите целеви видове редки и защитени видове птици бяха търсени аналогично по маршрути, прокарани в изследваните територии. Освен преки визуални наблюдения, за тяхното присъствие в даден район бе съдено по акустични наблюдения (най-вече кълвачите) и по следи от жизнената им дейност: 1) глухар – пера, екскременти и следи, особено в района на токовищата; 2) кълвачи – дървесни хралупи с характерна форма и големина, стари дървета със свалена кора и др.

Находищата на целевите видове птици бяха картирани с GPS приемник.


Теренна работа

Полева работа по проекта бе извършвана през есента на 2009 г. и пролетта на 2010 г. по райони както следва:



Рила

  • Супер Боровец: 30.04. – 2.05.2010 г.

  • Искровете: 29-30.10.2009 г., 29.04.-2.05.2010 г.

  • Паничище: 8-11.10.2009 г.; (данни на Григор Георгиев от 5.04.2010 г.)

  • Картала: зима/пролет 2010 г. (собствени данни и информация на Владимир Милушев)


Родопи

  • Чепеларе-Перелик: 8-10.04.2010 г.

  • Сютка: 29.10.2009 г.


Установени целеви видове птици и техният природозащитен статус
Установени целеви видове птици

В рамките на настоящото изследване бяха установени всички целеви видове в обхвата на планираните ски-зони в Рила и Родопите, с изключение на два от тях – трипръст кълвач (за който привеждаме данни за планираната ски-зона „Супер Перелик” от 2006 и 2007 г.) и белогръб кълвач (за него са известни само литературни данни за Рила и Западните Родопи). Подробните данни с конкретните находища са изложени в Таблици 1-5 в ПРИЛОЖЕНИЕ 1.

Информацията, събрана в резултат на това проучване сочи значително присъствие на целевите видове птици в обхвата на планираните ски-зони в Рила и Родопите. Тяхното негативно влияние ще бъде осезаемо, като най-засегнати (в низходящ ред) ще бъдат врабчовата кукумявка (~35% от националната популация), глухарът (~11%), пернатоногата кукумявка и трипръстият кълвач (по ~10%), лещарката (~5%), черният кълвач (~3%), сивият кълвач (<1%); поради силно фрагментираната гнездова популация на горския бекас у нас и изключително скритият му начин на живот през гнездовия период, подобна оценка е трудно да бъде представена, но имайки предвид, че видът е представен в България главно в Рило-Родопския масив, може да се предположи, че ще бъдат засегнати поне 5-10% от националната му популация.

В допълнение към информацията за установените целеви видове птици, привеждаме и данни за консервационно значими видове едри бозайници (въз основа на следи, екскременти и намерени черепи) в рамките на планираните ски-зони в Рила и Родопите – дива коза, кафява мечка и вълк.



Природозащитен статус

Природозащитният статус на целевите видове птици, установени в рамките на настоящия проект, е посочен подробно в Таблица 6 в ПРИЛОЖЕНИЕ 2 на настоящия Доклад – според Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), Червената книга на България (ЧК), видовете от европейско природозащитно значение (SPEC), европейският им статус на застрашеност, видовете обект на опазване от Директива 2009/147/ЕО за опазване на дивите птици, както и онези – обект на опазване от международните конвенции (Бернска, CITES, Бонска). Огромната част от видовете, обект на изследване по проекта, са с много висок консервационен статут в Европа, попадайки в Приложение 1 на Директивата за птиците.



Каталог: upload -> documents -> 2010
documents -> Българско дружество за защита на птиците
documents -> Д-р Росен Цонев, н с. Чавдар Гусев Описание на целите на изследването и използваната методика
documents -> Май 2007 съдебното дело срещу природен парк странджа
documents -> Preliminary contract for establishment of right of building and provision of building services
2010 -> Заповед № рд-751 от 16 август 2010 г
documents -> Циркус седемте езера
2010 -> „Обща кауза”1
2010 -> Уважаема Госпожо Караджова, Обръщаме се към Вас като обикновен гражданин на основание чл. 83 от апк и чл. 9, ал. 3 на Конвенцията за достъпа до информация с жалба по административен път срещу решение
2010 -> Неделя, 28 февруари, от 12 до 15 часа пред храм-паметника „Св. Александър Невски” българия свободна от гмо


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница