III. СЛУЧАЙНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЕЛАТА

III. СЛУЧАЙНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДЕЛАТА

1.Предварителни сигнали за несъвършенства при прилагането чл. 9 от ЗСВ

Докладът от проверката на ВАС завършва с притеснителни констатации – системата няма почти никаква защита, способите за манипулиране на случайното разпределение на делата са няколко, нито един от тях не оставя следи в софтуера. Системата позволява конкретно дело да бъде разпределено на определен докладчик. Това става с елементарен технически финт – когато се стигне до разпределение на „специалното дело”, се принтира протокол за извършените до момента разпределения и програмата се затваря. После чрез локалната мрежа на ВАС се влиза в папката, където е инсталиран софтуерът за случайното разпределение и се редактира информацията в текстови файл, в който са вписани имената и натовареността на съдиите. Във файла се занулява натовареността на всички съдии с изключение на един и така при следващо разпределение на конкретното дело – то се пада именно на този един съдия. След това се принтира протокол само с това разпределение на делото и програмата отново се затваря. За да се „изтрият” следите, текстовият файл отново се коригира, а това не може да се проследи. Освен това специалистите са установили, че с просто копиране в друга папка на файла за стартиране на програмата би могло да се създаде нов потребител и произволна нова парола. Това на практика означава, че всеки с достъп до системата може да разбие „ключалката” на софтуера. Въпреки заключенията на проверяващите проверката е бламирана от председателя на ВАС Георги Колев. След сериозна съпротива от страна на ръководството на СГС проверка е направена и в най-големия окръжен съд в страната, а резултатите се повтарят – софтуерът не гарантира никаква защита срещу злоупотреби.

През следващите три месеца кадровият орган на съдебната власт оставя темата без развитие, докато ЕК не оказва натиск. През юли 2014 г. ВСС взима решение проблемът със случайното разпределение да бъде стратегическа цел, планира се в бъдеще ВСС да заплати за създаването на нов софтуерен продукт, който да разпределя делата, а единствената реална стъпка, на която се решава съветът, е създаване на работна група, която да анализира кой от съществуващите вече продукти е най-надежден, за да бъде внедрен във всички съдилища до създаването на новата програма. Срок за представяне на анализа няма.

Сигнали за проблемите със случайния подбор във всички апелативни райони се съдържат и в шест доклада на ВКС¹¹, които установяват съществени разлики в практиката по случайното разпределение на делата във всички апелативни съдилища. Натрупването на обективни данни за проблемите със случайния подбор обаче не подтикват ВСС да изследва по-дълбоко въпроса и да предприеме необходимите мерки.

В края на октомври 2013 г. работната група на ВСС предлага и съветът решава компрометираната система LawChoice да се доработи, за да се подобри сигурността й, а протоколите за случайно разпределение от всички съдилища да се изпращат до централизиран сървър. ВСС пренебрегва всички призиви на неправителствените организации преди въвеждане на новата версия на софтуера да бъде направена външна, независима експертиза, която да покаже дали изобщо несъвършеният софтуер може да претърпи промени, които да запушат пробойните. Отречени са и предложенията LawChoice да се замени с много по-сигурния модул за случайно разпределение на деловодната система АСУД, с който работи ВКС.

Хронология на решенията на ВСС в периода октомври 2014 - март 2016 г.

Пасивността на ВСС по отношение на съмненията за злоупотреби със случайния подбор на делата, които позволяват развитието на корупционни практики в съдилищата е отбелязана многократно от ЕК, като тематиката присъства в най-малко пет от докладите по Механизма за сътрудническо и оценка.

Темата за случайния подбор е повдигната отново през ноември 2014 г. след медийни публикации за делото по искане на Българска народна банка обявяване несъстоятелността на Корпоративна търговска банка (КТБ), постъпило в СГС. На 10 ноември 2014 г. от сайта на СГС става ясно, че процесът е разпределен на съдия Калинка Илиева – Пандохова (командирована в СГС със заповед на тогавашния председател на съда Владимира Янева от юли 2013 г.). Разпределението на делото е предшествано от молба до председателя на СГС на журналисти от различни водещи медии, с която е поискано случайното разпределение на процеса да бъде публично. Искането на медиите остава без отговор, а за избора на съдия-докладчик се разбира от системата за справки на СГС. Още същия ден електронното издание „Дневник“ съобщава, че протоколът за избор на съдия-докладчик не е качен в регистъра на ВСС. Справка в него показва, че протоколите за случайното разпределение на дела с по-малък номер от това за несъстоятелността на КТБ са качени, в регистърът присъстват и делата с по-голям номер, но липсва протоколът за разпределението на делото „КТБ“. Задължението за разпределение на делата в Търговското отделение е възложено със заповед на административния ръководител на СГС на председателя на ръководителя на Гражданското отделение в СГС съдия Богдана Желявска. Пред медиите Желявска коментира, че съдът има проблеми с интернет връзката и компютрите и че няма как да бъде извършено разпределение на следващото по поредност дело, ако протоколът от предишното не е изпратен във ВСС.

На 11.11.2014 г. пред електронното издание „Съдебни репортажи“¹² председателят на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) Явор Джонев заявява, че липсата на протокола в регистъра на ВСС е „крайно съмнителна“. Мнението на специалиста е, че се касае за „автоматизирана система, което означава, че протоколът вероятно е премахнат ръчно, за да се скрият следите на някакви нередности“. „Липсата може да скрие манипулации на параметрите, които касаят съдиите, така че делото да се падне точно на определен съдия”, коментира Джонев, като пояснява, че това е най-вероятната хипотеза, съдейки по публичната информация по случая. Председателят на комисията във ВСС, която се занимава с информационните технологии, Румен Георгиев коментира, че вероятно се касае за технически проблем. На 11.11.2014 г. от СГС официално съобщават, че след отвод на съдия Илиева делото „КТБ“ отново е разпределено и се пада на ръководителя на Търговското отделение Иво Дачев, но протоколът от случайното разпределение отново липсва на сървъра на ВСС. Той е единственият от 22-мата съдии в отделението с 40 % натовареност – факт, който намалява и статистическата възможност делото да се падне на него. Съдия Желявска обяснява този факт с практиката, за да не се претрупат с дела съдиите, които са в дълъг отпуск или имат заложена по-ниска натовареност, системата да им генерира „кухи” дела, тоест несъществуващи, така че да симулира по-високи бройки. И в двата протокола от разпредeлението на делото КТБ е записано, че съдия Дачев работи на 40% натовареност, а в следващата графа той има еднакъв брой с останалите съдии, които работят на 100% натовареност. В следващата графа „приравнени дела на 100% натовареност” в протоколите обаче е записано, че съдия Дачев има двойно повече дела от колегите си – те имат между 23-26 дела, а той – 55 дела. Това резонно поставя въпроса защо 100-те% натовареност на съдия Дачев, формирани от реално разпределените му до момента дела и “кухите” бройки, не е равен на получените от останалите, каквато е била целта, а формира 200% натовареност. И оттук и следващият въпрос – влияе ли това на статистическата възможност той да получи пуснатото за разпределeние дело?

Ден по-късно проверката в регистъра на ВСС показва, че повторно разпределение отново не е отразено, поне не с официалния номер на делото „КТБ“ – 7549/2014. Последният качен протокол е от разпределение на дело на съдия Дачев с номер 7699/2014, извършено към 14 часа на 11.11.2014 г. от Богдана Желявска. За “Съдебни репортажи” от СГС съобщават, че този протокол отразява разпределението на делото КТБ, на което бил даден нов номер.

Проучване на „Съдебни репортажи“ показва, че функционалностите на системата LawChoice позволяват при отвод на съдия делото отново да бъде разпределено без да е необходимо да се генерира нов номер на фиктивно дело. Когато след отвод разпределящият заложи в софтуера номера на делото, системата изкарва прозорец, който алармира, че делото вече е било разпределено и пита дали разпределящият е допуснал грешка. Ако операторът отговори, че не става въпрос за грешка, софтуерът отваря нов прозорец, в който се иска да бъде написано обяснение какво налага новото разпределение на делото. Именно тук се записва, че първоначалният съдия-докладчик се е отвел, след което софтуерът извършва ново разпределението.

От СГС официално съобщават, че след отвода на съдия Илиева делото е получило нов входящ номер, като след това системата автоматично генерира нов номер на дело на фиктивния нов входящ номер. Това било причината при проверка в системата на съда да не излиза дело с номер 7699/2014., защото все пак накрая делото си оставало със стария (7549/2014). Отговорът на ръководството на съда към казуса поставя въпроса за образуването на „кухи дела“ с фиктивни номера, ако първоначално определеният докладчик се е отвел.

Казусът и противоречивите официални обяснения за отклоненията при разпределението на делото „КТБ“ предизвиква реакцията на магистратската общност. На 12.11.2014 г. от ССБ изпращат писмо до ВСС, с което настояват съветът да извърши проверка по случая, тъй като съмненията за манипулации при случайното разпределение на делата до този момент не са опровергани. „Висшият орган, призван да самоуправлява съдебната власт, е длъжен да предприеме всички адекватни и ефективни мерки, гарантиращи спазването на коментирания принцип. ВСС в никой случай не може да подмине и да остави без проверка изнесените в медиите твърде тревожни данни, касаещи процеса на случайно разпределение в едно от най-големите и възлови съдилища в страната“, посочват от ССБ.

На заседание на ВСС на 13.11.2014 г. кадровият орган на съдебната власт възлага на трима от членовете на съвета да извършат проверка по обстоятелствата около случайното разпределение на делото „КТБ“. Според решението до десет дни проверяващите заедно с двама ИТ специалисти (един от администрацията на ВСС и един външен експерт) ще трябва да отговорят на въпросите защо делата в Търговското отделение на СГС се разпределят от ръководителя на Гражданското отделение Богдана Желявска, каква е причината протоколът от разпределението на делото да не бъде изпратен във ВСС и дали това се дължи на технически проблем или на външно вмешателство. На 18.11.2014 г. ръководството на СГС организира публична демонстрация на системата за случайно разпределение на делата в съда. Пред журналисти от БНР и „Нова телевизия“ зам.-председателят на СГС и ръководител на Гражданското отделение Богдана Желявска сочи, че софтуерът LawChoice, с който се извършва разпределението, и интернет връзката на съда търпят постоянни сривове. На въпрос как от ВСС могат да проследят протокола за новото разпределение по конкретното дело, Желявска каза, че това може да стане по входящия му номер (различен от генерирания от системата). С други думи входящият номер винаги е един и същ. Оказва се обаче, че това не важи за делото „КТБ” – в първия прокотол за разпределение входящият номер на делото е 131498, във втория протокол от разпределението входящият номер е различен – 132714. Каква е причината, така и не става ясно, но се изяснява, че заради различните входящи номера ВСС не би могъл да проследи движението му.

Резултатите от проверката на случайното разпределение на делото „КТБ“ са оповестени на 27.11.2014 г. Проверката установява множество извънредни обстоятелства при разпределението на конкретното дело, за които ръководството на СГС не дава логични обяснения. Специалистите, преглеждат както локалната система на съда, така и сървъра на ВСС, не са намерили никакви следи от технически проблем, каквото е официалната версия на ръководството на съда. Според резултатите от проверката въпреки липсата на всякакви данни за интернет срив, специалистите са установили, че в първия протокол от разпределението на делото „КТБ” съществува празен ред, което може да е индикация за технически проблем при връзката между съда и сървъра на ВСС. Проверката установява и множество други нарушения – новата версия на LawChoice е въведена с шестмесечно закъснение (въпреки задължителния характер на решението на ВСС), при това само в две от отделенията в съда – Търговско и Гражданско. В Наказателното отделение към този момент все още работят със старата версия, в която според външния експерт Васил Величков липсват всякакви гаранции за сигурността. За нарушение комисията приема и фактът, че делата на Търговското отделение се разпределят от председателя на Гражданското отделение Богдана Желявска, въпреки че още през лятото съдиите от Търговското отделение са поставили въпроса на общо събрание. При второто разпределение на делото от списъка на съдиите не е изключена съдия Калинка Илиева, макар информация за отвода й да е налична в системата, а това също представлява нарушение.

Докладът на специалистите не предизвиква необходимата по тежест реакция на ВСС. Съветът решава да препоръча на ръководството на СГС да изглади организацията по разпределението и да отстрани нарушенията – да създаде необходимата организация по използването на софтуер за случайно разпределение и в Наказателното отделение, разпределението на делата в Търговското отделение да се извършва от председателя му, да се преустанови установената практика при отвод по конкретно дело, на същото дело да дава нов входящ номер и при дела с обществена значимост да уведомяват за тяхното разпределение обществеността и медиите. ВСС за пореден път маскира проблема с решението да бъде ускорено създаването на нова 5-та версия на „Law Choice”, като се вземат предвид констатациите по отношение на сигурността, която трябва да бъде въведена от 1.01.2015 г. Преди това се предвижда извършен одит, за да се гарантира, че сигурността на софтуера е осигурена.

ВСС отказва да приеме предложенията на члена на ВСС Калин Калпакчиев до 15 декември Kомисия “Професионална квалификация, информационни технологии и статистика“ да предложи временни решения за подобряване на сигурността системата за случаен подбор. В противоречие с всички констатации по проверката кадровият орган отказва официално да запише в решението си, че в разпределението на делото „КТБ“ има нарушения.

Данните от доклада на външния специалист, изследвал софтуера LawChoice, които са публикувани в медиите, са напълно игнорирани от ВСС. Според тях софтуерът може да се манипулира чрез „аварийно спиране”, като програмата се изключи преди да бъде изпратен протоколът от разпределението към сървъра на ВСС. Това е възможно и при спиране на тока или интернет връзката. Подобно „аварийно” спиране изтрива изцяло следите от проведеното разпределение и така едно дело може да бъде разпределено неограничен брой пъти, докато не попадне при подходящия/търсения съдия. Освен това софтуерът генерира няколко работни файла, които могат да бъдат редактирани безпроблемно. Тестовете са показали, че дори файлът, в който се записва номерът на делото, след като то бъде разпределено, може да се редактира така, че номерът да се промени. Последици от тази манипулация няма, тоест системата не отчита проблем, но ако се генерира по-голям номер (например делото е №3, а се пренапише с № 5), остава „дупка” в поредността на номерата. „По-опитен потребител би могъл да манипулира случайното разпределение на дела само с наличните в операционната програма „Windows” инструменти”, без да останат следи на локалния компютър в съда или на сървъра на ВСС”, пише в документа¹³. Ключовете за защита на системата са записани в изходния код на софтуера, което означава, че при желание софтуерът би могъл да се пренапише така че да не отговаря на нормативните изисквания. Докладът на практика казва, че може да се създаде софтуер-фантом, с който случайното разпределение да се неутрализира.

Почти нулева защита има срещу манипулации и на вече изпратените протоколи в сървъра на ВСС. Единствената гаранция срещу това е ограниченият достъп до сървъра, но потребител, който разполага с паролите може да пренаписва протоколите с обикновен текстов редактор без това да оставя следи. Препоръката на външния специалист е ВСС да вземе сериозни мерки за гарантиране на сигурността на системата.

Заради липсата на кореспондиращи със сериозността на проблема мерки на 01.12.2014 г. ССБ изразяват „неудовлетворението си от демонстрираната от мнозинството на съвета липса на воля да изясни всички въпроси за разпределението“ на делото „КТБ“ и сочат, че взетите решения след проверката в СГС „демонстрират отчетливото нежелание“ ВСС да предприеме адекватни действия.

На 04.12.2014 г. в сайта „Съдебни репортажи“ е публикувана информация, че изпращането на протоколите от случайното разпределение на делата в съдилищата до сървъра на ВСС не изключва възможностите за манипулации. Посочено е, че 11 месеца след решението на ВСС съдилищата да изпращат протоколите до сървъра на съвета на него няма публикуван нито един протокол от разпределение на дела в Административния съд София-град. Председателят на съда Радостин Радков назначава спешна проверка по случая, а според ИТ специалиста Марин Кошутов – един от създателите на деловодната система АСУД и модула за случайно разпределение на делата към нея, която се използва от АССГ, протоколите всъщност са изпратени до ВСС и са налични на техния сървър. Те обаче не са видими заради техническо недоглеждане – за да бъдат публични, от сайта на съвета е необходимо да се включи пренасочване на търсенето за протоколи от софтуера LawChoice към този на АСУД. Оказва, че част от членовете на ВСС към онзи момент изобщо не са знаели къде се намира публичният регистър на протоколите, нито че съществува проблем с качването на тези от АССГ. Конкретният казус свидетелства, че мерките предприети от ВСС за връзка между съдилищата и съвета, са повече от палиативни.

В първата седмица на декември 2014 г. в разследване¹⁴ на изданието „Капитал” са изнесени притеснителни факти, които за пореден път доказват, че закрепеният в ЗСВ принцип за случаен подбор на съдиите всъщност може да е само привидност. Разследването на изданието касае придобилото известност търговско дело за несъстоятелност в СГС „Белведере“. Данните, изнесени от „Капитал“ показват, че според протокола за разпределението на делото, наличен на сървъра на ВСС, зам.-председателката на съда Богдана Желявска определя за съдия по делото Румяна Ченалова. Това става близо два часа след като зам.-председателката е приключила разпределенията на дела за деня. Освен това в нарушение на ЗСВ, според който делата се разпределят по реда на постъпването им, на следващия ден в СГС са разпределени дела, които са постъпили много преди делото срещу “Белведере”.

След сериозния медиен отзвук Етичната комисия към ВСС съобщава, че във ВСС е постъпило писмо от посланик Ксавие Лапер дьо Кабан (сигнализирал първи за отклоненията при решаване на делото) за предприемане на действия в кръга на правомощията на съвета, а съдия Румяна Ченалова е отправила молба до ВСС за извършване на проверка по случая и такава е образувана.

На 08.12.2014 г. от ССБ отново призовават ВСС да даде ясни отговори на поставените въпроси, в това число и кадровият орган да прецени дали ръководството на СГС не е извършило нарушение на изискванията на чл. 3.3 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати за предоставяне на обществеността на вярна информация, предвид опровергаването на официалната информация за технически проблем при разпределението на КТБ. ССБ поставят въпроса за поемане на отговорност от страна на ВСС по случая, след като именно съветът е дал гаранции, че осигуреното незабавно публикуване на протоколите веднага след разпределянето на всяко едно дело е гаранция за прозрачност и сигурност на случайното разпределение на делата.

Същият ден след серията от разрастващи се скандали на свое заседание кадровият орган взима решение до седмица да бъде извършена проверка на всички софтуерни продукти за случайно разпределение на делата, които се използват в съдилищата, следствените отдели и прокуратурата. Решението на съвета обаче се случва в контекста на международната реакции по делото „Белведере“ и общата позицията на премиера Бойко Борисов и правосъдния министър Христо Иванов, публикувана предишния ден, в която се настоява ВСС да изчисти всички съмнения за сигурността на случайното разпределение, както и да провери детайлно фактите около делото „Белведере”. За проверката са поканени специалисти от неправителствения сектор, университети, изпратени са покани до администрациите на президентството, парламента и Министерския съвет, за да бъдат посочени външни експерти. Подобна външна експертиза бе поискана от неправителствения сектор още в края на 2013 г., когато ВСС се канеше да внедри доработката на софтуерния продукт LawChoice, но кадровиците игнорират призивите на организациите. А резултатът е, че доработката е въведена без да е ясно дали тя осигурява дори и минималните стандарти за сигурност.

Липсата на конкретни и ясни отговори на какво се дължат нарушенията при разпределение на делата и отказът на ВСС да потърси отговорност от ръководството на СГС довежда до криза в съда. На 10.12.2014 г. 15 съдии от СГС изпращат писмо до ВСС, което иска оставката на ръководството на съда. Съдиите декларират, че нямат доверие в действията на ръководителите, които упражняват правомощията по случайното разпределение на делата. „Считаме, че ежедневните ни усилия да изпълняваме качествено и почтено своите съдийски задължения заслужават отграничаването им от породилите се съмнения за порочни практики и процеси, станали нарицателни за съдебната система. За да им се противопоставим ефективно, явно не е достатъчно само неучастието ни в такива. Редовите съдии практически не са овластени с механизъм за предотвратяването на подобни процеси“, пишат съдиите и допълват, че това следва да бъде направено от ВСС. Изрично е изискано ВСС да направи задълбочена проверка на управлението на СГС, а ръководството да се оттегли, заради липса на доверие. Съдиите упрекват за скандалите в съда бездействието на ВСС по отношение на предходни случаи, касаещи други дела и поставящи въпроси за системата за случайно разпределение на дела, така и в рамките на разглеждани дисциплинарни производства, при които не се изяснени въпросите дали съответните нарушения са свързани и с дейността на ръководството на съда. Същият ден на заседанието на ВСС като допълнителна точка в дневния ред е включено разглеждането на писмото на съдиите от СГС, но освен коментара на Галина Карагьозова, че съветът дължи ясен отговор на колегите си по поставените проблеми, конкретно решение не е взето.

Силният външен натиск по проблема със случайното разпределение привидно променя позицията на мнозинството във ВСС и на заседанието на съвета на 10.12.2014 г. кадровиците дискутират, че въпросите около случайният подбор трябва да се решат. Дебатът се провежда по изненадващо внесена от председателя на ВАС Георги Колев точка за създаване на нов софтуерен продукт за случайно разпределение на делата. Мотивът му бе, че е крайна време „спекулацията“ за манипулации в случайното разпределение трябва да спре, а това можело да стане само с изграждането на изцяло нова система. По време на дискусията се разбра, че част от членовете на ВСС дори не са разбрали какво решение са гласували на предишното заседание на съвета. Следват поредица от хаотични действия, чиято цел е ВСС да демонстрира загриженост за проблема със случайния подбор.

На 11.12 и 12.12.2014 г. подкрепата към бунта на съдиите от СГС започва да расте - до ВСС е изпратено писмо, подписано от 25 районни съдии от СРС, които подкрепят призивите на колегите си от СГС за оставка на ръководството на съда. ССБ отново апелира ВСС да отговори на обществените очаквания и да внесе яснота на какво се дължат нередностите в разпределението на делата в СГС, които се превръщат в опасност за независимостта на съда и създават предпоставки и съмнения за търговия с влияние. ССБ призовава ВСС да вземе незабавни мерки за преустановяване на действието на компрометирания софтуерен продукт LawChoice и за намиране на оптимално временно решение за случайно разпределение на делата до въвеждане в експлоатация на програма, изработена прозрачно от компетентни независими специалисти.

На 16.12.2014 г. публикация в „Съдебни репортажи“ разкрива как несъвършенството в програмите за случайно разпределение на делата, като възможността в програмата да се генерират „кухи дела” се използва и извън регламентираните случаи (за административните ръководители, при отпуск или болничен на съдията), за да се разтоварват редови съдии, които би следвало да са на пълна натовареност. Освен неравномерната натовареност и привилегироването на определени съдии за сметка на други, надписването на „кухи” дела създава и още един сериозен проблем – „кухите” бройки разтоварват съдиите, които не получават истински нови дела заради заложените им фиктивни в системата. Това е възможно и с по-сигурната програма – модулът на АСУД и е индикация, че освен грубите манипулации на софтуера съществуват и други – по-префинени способи за заобикаляне на случайното разпределение. В същото време съдии от различни съдилища в страната сигнализират, че програмите за случайно разпределение могат да се ползват недобросъвестно за натоварване на едни и същи съдии с тежки и обемни дела. Магистратите разказват, че не са единици случаите, в които административни ръководители облекчават близки до тях съдии, на които се разпределяли сравнително лесни дела, чиито решаване не изисква много време, докато други, които имат конфликт с председателите, получавали на доклад множество дела с фактическа и правна сложност.

На 17.12.2014 г. мнозинството от ВСС бламира всичките си решения досега, които касаят случайния подбор, и решава, че ще обяви обществена поръчка за изработване на централизиран софтуер за разпределение. Извънредната точка е внесена с подкрепата на мнозинството, гравитиращо около Колев и главния прокурор Сотир Цацаров.„ВСС счита, че очакванията на българската общественост, на европейските партньори, на цялата съдебна система, на всички магистрати налагат повече да не се изчаква внедряването на електронно правосъдие и 31 декември 2015 г. Затова смятаме, че ВСС самостоятелно и незабавно трябва да стартира процедура по Закона за обществените поръчки за избор на изпълнител за изработване на централизирана система за разпределение на делата със сървър във ВСС, която впоследствие ще се присъедини към единния електронен портал”, мотивира предложението Светла Петкова.

Оповестени са резултатите от проверката на интернет връзката на СГС, според които няма нито една логична причина, която да изключва човешка намеса, протоколът от случайното разпределение на делото „КТБ“ да липсва повече от 24 часа на сървъра на ВСС. Докладът напълно опровергава версията на ръководството на съда, че заради срив на връзката протоколът за несъстоятелността на банката не е изпратен на съвета. Според заключенията на ИТ специалистите в деня на разпределението на делото КТБ действително е имало „загуба“ на интернет, но тя не е в такива размери, че да причини изчезване на протокола. Специалистите са категорични, че дори при 99% „загуба“ на интернет връзката, протоколът може да се изпрати до ВСС, а регистрираните сривове са от порядъка на 50%. Проверката на сигурността на мрежата в СГС показва също, че всеки би могъл да източи информация от деловодната система на съда и да манипулира софтуера за случайно разпределение на делата LawChoice, тъй като контролът върху сървъра на съда е бил нулев. Изслушването на Владимира Янева преминава протоколно като ръководството на съда отдава всички пропуски при случайното разпределение на делата със заварени проблеми, решения на предишното ръководство и несъвършенства в софтуера. На конкретните въпроси на членове на съвета какво е предприела Владимира Янева, за да намери решение, не е даден отговор. Зам.-председателят на СГС Богдана Желявска не успява да даде задоволително обяснения на отклоненията при разпределението на делата „КТБ“ и „Белведере“. Богдана Желявска не отрича, че е предоставила достъп на съдебни помощници, които вместо нея разпределят делата, в нарушение на правилата за разпределение на делата.

На 18.12.2014 г. 33-ма адвокати изпращат отворено писмо до ВСС, с което изразяват подкрепа към бунта на съдиите от СРС и СГС и посочват, че искането за оставка на ръководството е „напълно основателно“ заради невъзможността и нежеланието то да се справи със „сериозните организационни и функционални проблеми в работата на съда, липсата на ефективни гаранции за спазване принципа за случайно разпределение на делата, неработещите електронни системи и услуги, както и наличието на множество практики, уронващи престижа на съдебната система, водейки до рязък спад на общественото доверие в нея“.

Във ВСС постъпва ново отворено писмо на 22.12.2014 г., с което 23-ма съдии от СГС настояват съвета ясно и категорично да отговори на въпроса има ли нарушения в случайния подбор на делата в съда и чия е отговорността и изразяват готовност да бъдат изслушани от кадровия орган. Същият ден седем посланици на европейски държави (Австрия, Белгия, Дания, Обединеното кралство, Холандия, Финландия и Франция) публикуват позиция в подкрепа на съдиите и призоват отговорните институции да реагират задълбочено на скандалите.

Многократните призиви на юридическата общност ВСС да упражни правомощията си и да изясни в цялост дали в конкретно посочените случаи принципът за случайно разпределение на делата е заобиколен, с каква цел и каква е отговорността на административното ръководство на съда са игнорирани от мнозинството членове на съвета. Едва след писмото на посланиците на 23.12.2014 г. част от членовете на ВСС изпращат писмо до министъра на правосъдието, с което искат насрочване на извънредно заседание за обсъждане на съдийското недоволство в апелативния район на София. Междувременно на 07.01.2015 г. 19 съдии от САС се включват в апела за извършване на задълбочена проверка на цялостната работа на ръководството на СГС. Апелативните съдии посочват, че са очаквали съветът да обсъди много по-сериозно и задълбочено работата на ръководството на СГС и ролята на председателя и двамата заместник-председатели, „извършвали в продължение на години разпределението на делата, за избухването на общественото възмущение“. „Липсата на сериозен анализ и конкретни мерки по отношение на тези колеги, които накараха всички съдии да се срамуват от професията си, ни кара да мислим, че ВСС не желае или не смее да поеме отговорността за радикални действия, които поне до известна степен да възстановят сриналото се обществено доверие в работата не само на СГС, но на съдебната система като цяло“, считат апелативните съдии.

На извънредно заседание, насрочено на 08.01.2015 г., са изслушани съдии от СГС, които представят пред ВСС множество факти за недоброто управление на СГС от ръководството, нерешени проблеми, неблагоприятен работен климат следствие на липсата на комуникация с административните ръководители в съда. Изнесени са и допълнителни данни за опорочаване на случайния подбор на делата. Съдията от Търговското отделение Анджелина Христова заявява: “Няма човек в тази държава да не му прави впечатление, че всички скандални дела са все в Търговското отделение на СГС. Защо делото “Белведере“ е разпределено светкавично и така самотно. Практиката не е такава. Когато 1 дело бъде разпределено веднага и само, това буди съмнение. В момента да работиш в Търговското отделение е леко като да работиш със споделен срам. От 23 състава – всички скандални дела са концентрирани в 10% от съдиите, и те са едни и същи“. На заседанието съветът взима решение комисия от 12 членове на кадровия орган на направи ревизия на управлението на СГС под ръководството на Владимира Янева.

Докладът от проверката в СГС е публикуван на сайта на ВСС на 03.04.2015 г., като в него фигурират съществени констатации за нерегламентирани практики при случайния подбор, заобикаляне на случайното разпределение на делата и откровени злоупотреби със системата за разпределение. Част от тях касаят пряко административните ръководители на съда. Например, в документа се сочи, че в началото на януари съдии от Наказателното отделение на СГС забелязват, че ръководителят му Петя Крънчева работи с 0% натовареност, тоест системата за разпределение на делата не я натоварва с нито едно дело. От протокол за разпределение на второинстанционно дело на 9 февруари се установява, че Петя Крънчева не е натоварена с нито едно дело, ден по-късно, пак от протокол за разпределение, се вижда, че ръководителката на отделението вече е с 40% натовареност, тоест - на нейн доклад са 4 дела. „Видно обаче от приложената справка от деловодната система на СГС, сред наказателните дела с номера от 539 до 549, няма второинстанционни такива, които да са били разпределени на съдия Крънчева”, констатират проверяващите. Установено е, че протоколите, които удостоверяват неверни обстоятелства са подписана от самата Крънчева. „Тези обстоятелства сочат, че е възможно да се манипулират изходните данни за разпределяне на делата от програмата LawChoice 4.0 и по този начин да бъде изключван от разпределение съдия, спрямо който привидно е постигнато разпределение на брой дела, надвишаващо разпределените до момента на останалите съдии, като в действителност на същия съдия да не са разпределени никакви дела”, заключва ВСС. По същия начин са манипулирани данните и от протоколите за разпределение на първоинстанционни наказателни дела – в началото на година Крънчева не е гледала такива дела, но след започване на проверката от ВСС протоколите за разпределение показват, че тя е получила едно първоинстанционно дело, макар справките да сочат, че това не е вярно. Тези случаи демонстрират, че старата версия на системата LawChoice очевидно позволява при случайния подбор в протоколите да се записват неверни обстоятелства за процента на натовареност на конкретни съдии – а оттам и да се манипулира разпределението. В допълнение, проверката потвърждава изнесени по-рано от медиите факти, като обстоятелството, че съдия Крънчева е е заседавала със съдебни заседатели, които не се избират на случаен признак, каквито са правилата. Проверката в Търговското отделение намира необичайна концентрация на дела за несъстоятелност в два съдебни състава - VІ-8 състав и VІ-13 състав. „Постъпленията на делата за несъстоятелност на тези състави са прекомерни и надвишават значително останалите състави”, се казва в документа.

Членовете на ВСС констатират, че ръководителят на Гражданското отделение Богдана Желявска е разглеждала всички молби за освобождаване от държавна такса в разрез с трайната практика по тях да се произнасят съдиите-докладчици. Не може да бъде пренебрегнат и друг казус с участието на съдия Желявска. На 23 януари 2014 г. съдия Богдана Желявска завежда искова молба в Гражданското отделение на СГС, на който тя е ръководител, срещу съдебният репортер на вестник “Сега” и издателя на вестника – акционерното дружество “Сега”. Публикация на „Капитал“ изнася данни, че делото е било разпределено два пъти от самата Желявска, макар да е ищца по него.

Документът акцентира и върху обстоятелства, които би следвало да са обект на изследване от страна на прокуратурата. Временната комисия установява случаи, в които дела в Търговското отделение първо са били разпределени на съдия Румяна Ченалова, получили са номер и едва след това страната по тях е внесла държавна такса за образуване на делото.

Въпреки тревожните данни за отсъствието на сигурност при случайното разпределение на делата ВСС не поема инициативата да изследва в пълнота съмненията, че ръководството на съда е създало предпоставки за развитие на корупционни практики по делата. Съветът не обръща внимание и на изложеното в концепцията за управлението на съда на единствения кандидат за поста председател на СГС Калоян Топалов. Два пъти в изслушването си пред ВСС кандидатът споделя, че съществува необходимост да отпаднат съмненията за дистанционен нерегламентиран достъп до деловодната система на СГС и дори до системата за случайно разпределение на делата, но нито един от членовете на кадровия орган не повдига темата.

Сериозна съпротива бе демонстрирана от страна на мнозинството членове на ВСС и председателят на ВАС Георги Колев за проверка на сигналите, изпратени в периода януари – март 2015 г. до съвета от 10 съдии от Административния съд Варна, в които се излагат твърдения за натиск от страна на административното ръководство на съда и нарушения на случайното разпределение на делата. В писмо от 17 март съдиите уведомяват ВСС, че прилагането на протоколи за случайно разпределение на делата е започнало едва в последните две години, а в продължение на години ръководството на съда “абсолютно своеволно се е “освобождавало” от разглеждане на някои категории дела”, като се е изключвало от електронната система за разпределянето им. Обсъждането на проблемите в Административния съд Варна е отложено два пъти на заседания на ВСС, като точката е разгледана едва на 3.04.2015 г., а акцент в обсъждането са обвиненията на председателя на ВАС Георги Колев, че членове на съвета подклаждат бунтовете във Варна. Съветът възлага на ИВСС да извърши проверка на случайното разпределение на делата в Административния съд във Варна. Според медийни публикации от юни 2015 г. проверката е констатирала липса на проблеми в случайното разпределение на делата, но актът на ИВСС така и не е докладван или обсъждан на заседание на кадровия орган.

На 1 октомври 2015 г. във всички съдилища в страната бе внедрена изцяло нова система за случаен подбор, която отговаря на изискванията за сигурност и надеждност на софтуера. В разговори на екипа на „Съдебни репортажи“ със заместник-административни ръководители на съдилища, пожелали анонимност, се установи, че новият софтуер не позволява манипулации и не оставя „вратички“ за злоупотреби. Забелязани са известни неточности, които своевременно са отстранени от фирмата-разработчик.

Неглижирането от страна на ВСС на съмненията, че случайният подбор се използва недобросъвестно в част от съдилищата и прокуратурите обаче създаде трайни последици за общественото доверието в правосъдието и доведе до накърняване на престижа на съдебната власт. В поредица от интервюта в сайта „Съдебни репортажи“ адвокатите Маргарита Калайджиева, Стефан Стефанов, Ангел Калайджиев и Георги Атанасов изразиха недоверие в начина, по който се прилага случайния подбор на делата.

В интервю от 23.02.2015 г. за „Съдебни репортажи“ членът на съвета Калин Калпакчиев обобщава: „Отричането на проблема със случайното разпределение и ненадеждната програма LawChoice продължи с години и нямаше, аз съм убеден, да бъде направена решителната крачка напред, ако не беше скандалът с „Белведере“ и намесата на френския посланик. За съжаление е така, защото в една правова държава има механизми, по които системата трябва да се регулира сама, а не да чака намесата на един посланик на чужда държава“. В същото интервю Галина Карагьозова добавя: „Аз се радвам, че скандалът със случайното разпределение на практика има оздравителен ефект. Новият продукт, който се създаде и впрочем е в процес на доработване, защото получаваме непрекъснато сигнали от съдилищата за някои технически неща, които трябва да се подобрят. Но той ни даде и един друг поглед, появи се ефектът на нетърпимост в колегите и най-малката техническа неточност вече създава у тях нетърпимост. От градския съд, всъщност не само от него, и от други съдилища, ни сезираха за това, че системата допуска някаква техническа неточност, явно в съчетаване на някакви математически алгоритми, но пропуска пореден номер, който трябва да се даде на дело. Вече няколко съдилища ни сигнализират за този проблем, което означава, че вече го няма старото отношение – „Еми, пропуснат е един номер, еми, голяма работа“.

Анализът на предприетите от ВСС действия налага извода, че проблемите със случайното разпределение на делата бяха сведени от съвета до подобряване на техническото изпълнение на принципа, заложен в ЗСВ. Кадровият орган продължава да отказва да идентифицира персонално отговорността за пропуските и нарушеното функциониране на системата в СГС. В допълнение бяха пропуснати редица възможности за адекватна и навременна реакция при сигнали или индикации за заобикаляне на случайния подбор по делата. В наблюдавания период съветът игнорира данните за нарушение на принципа за формиране на петчленните съдебни състави във ВАС по ключови дела. В медийни публикации в „Съдебни репортажи“ бяха изнесе факти за селектиране на съдебните състави по делата за уволнението на члена на ВСС Камен Ситнилски и освобождаването на следователя Петьо Петров от съдебната система. Извършената от ИВСС проверка по първия казус завърши с вътрешни противоречия в акта на инспекторите и бе приет само за сведение от кадровия орган, въпреки че в последните няколко години нееднократно бяха изнасяни данни за съмнения в разпределението на делата във ВАС и формирането на съставите. Вътрешната съпротива на членовете на ВСС за персонализиране на отговорността за нарушенията се свързва с формирането на стабилно мнозинство от лоялни към председателя на ВАС членове на съвета.

Подобна бе картината и по отношение на проверката за спазването на чл. 9 от ЗСВ в прокуратурата. Съмненията за концентрация на обществено значими дела в определени прокурори от Софийската градска прокуратура бяха пренебрегнати от ВСС, откъде не инициираха проверки. През февруари 2016 г. следователят от Следствения отдел към Софийската градска прокуратура Бойко Атанасов изнесе притеснителни данни за манипулации и нарушения в случайния подбор на делата в следствения отдел. На 07.03.2016 г. в изслушване на следовател Атанасов пред членовете на ВСС стана ясно, че ръководителите на следствените отдели еднолично определят кои дела в кои отдели да се разпределят и едва след това се прилага чл. 9 от ЗСВ. Освен това ръководителите на отдели имали правомощия еднолично да разпределят дела на следователи. Системата позволявала и опция „определен избор“ – тоест определено разследване да се възложи на конкретен следовател. Към този момент проверката на Етичната комисия е висяща, но част от реакциите на членовете на ВСС към твърденията на следователя създават съмнения за предубеденост и предрешеност на проверката.

Основен проблем по отношение на случайното разпределение на делата остава пасивността на ВСС при налични данни за съмнителни практики в органите на съдебната власт. Пример за неглижирането на факти, които будят въпроси как се извършва случайният подбор, бяха изнесени в редица медийни публикации във връзка с избора на административен ръководител на Окръжния съд в Благоевград, проведен на 21.01.2016 г. Единственият кандидат за поста е съдия Катя Бельова – досегашен председател на съда. Със заповед на съдия Бельова случайното разпределение на делата е възложено на редовия съдия в съда Петър Узунов – брат на представляващия ВСС Димитър Узунов. Съпругата на съдия Узунов – Надя Узунова също работи в Гражданското отделение на ОС Благоевград, а решението на председателя на съда да възложи функциите по случайното разпределение на съдия Узунов създава предпоставки за конфликт на интереси. Във ВСС постъпват и няколко сигнала във връзка с делото за несъстоятелност, което е разпределено от съдия Бельова осем пъти, докато то не се пада на самата нея. Според обясненията на председателя на съда делото е преразпределяно осем пъти във връзка с демонстрация на системата за случайно разпределение на делата пред студенти. Случаят е проверен от Инспектората към ВСС, откъдето констатират, че действително делото се е завъртяло осем пъти, докато не се падне на председателката. От акта на ИВСС, качен на сайта на институцията, се вижда, че инспекторите са възприели версията на съдия Бельова, но не са направили задълбочена проверка по казуса, а в изслушването на кандидатката тя не успява да даде убедителни отговори на поставените й във връзка със случайното разпределение въпроси. Съдия Бельова не събира необходимите гласове, за да оглави ОС Благоевград, но темата за случайното разпределение в съда бе оставена отворена от членовете на ВСС и проверка, която да изясни въпросите, не бе инициирана.

Съветът не взе никакво отношение по дискусионния въпрос за създаването на Трета касационна колегия във ВАС. На 23.10.2015 г., 26.10.2015 г. и 27.10.2015 г. Съюзът на съдиите, Висшият адвокатски съвет и бившият правосъден министър алармираха, че селектирането на малък брой съдии, които ще разглеждат само касационни дела във ВАС минира изцяло принципа за случаен подбор в съда. Кадровият орган на съдебната власт не се включва в дебата по отстояване на принципа за случайно разпределение на делата, който се явява най-силната антикорупционна гаранция в системата.