Доклад по проект мониторинг на стратегически области в работата на висшия съдебен съвет



страница7/10
Дата14.01.2018
Размер0.96 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

IV. ДИСЦИПЛИНАРНА ПРАКТИКА


Функциите по осъществяване на дисциплинарната дейност в съдебната власт са възложени на ВСС. Правомощията по наказване на съдиите, прокурори и следователите за извършени нарушения и неспазване на Кодекса за етично поведение на магистратите са ключови за функционирането на съдебната система, повишаване на доверието в правосъдието и грижата за етичните и професионални качества на магистратите.

През последните няколко години дисциплинарната практика на съставите на ВСС бе подложена на редица критики от страна на магистратурата, външните наблюдатели и Европейската комисия. В това число към ВСС бяха отправяни обвинения за политически мотивирани дисциплинарни разследвания и разправа с неудобни магистрати. В последните три доклада по Механизма за сътрудничество и оценка на ЕК въпросът с дисциплинарната практика на ВСС бе остро поставян. В доклада на комисията, публикуван на 21.01.2014 г. се отбелязва, че „ВСС не е превърнал професионалната етика в свой основен приоритет”. „Поради това му е трудно да разсее продължаващите съмнения за политическо влияние върху вземането на неговите решения. В резултат ВСС не се възприема масово като автономен и независим орган, който е в състояние ефективно да защитава независимостта на съдебната система спрямо изпълнителната и законодателната власт”, подчертават от ЕК. В следващия документ комисията отбелязва липсата на последователност в дисциплинарната практика на съвета и големия процент дисциплинарни решения, които биват отменени от съда. В доклада, публикуван на 27.01.2016 г. комисията отбелязва, че броят на жалбите срещу решения на ВСС остава висок през 2015 г. и подчертава, че „проблемите, идентифицирани в Софийския градски съд към края на 2014 г. отново повдигнаха въпроса за дисциплинарната практика на ВСС, тъй като съветът първоначално не реши да започне дисциплинарни производства, свързани с констатациите“.


Неясноти и субективизъм при функционирането на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията


Приетите на 12.11.2012 г. с решение на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията (КПЕПК) и допълнени с решение от 25.02.2013 г. правила за за организация и дейността на комисията възлагат на председателя на комисията Ясен Тодоров едноличната преценка на постъпилите жалби и сигнали срещу магистрати. Според правилата предложенията, исканията, молбите, сигналите, жалбите и другите материали се разпределят на експертните сътрудници на комисията за първоначална обработка и се регистрират като преписки на КПЕПК. Обработените от експертните сътрудници преписки се докладват на  председателя или в негово отсъствие на заместник-председателя на комисията. В точка 17 от вътрешните правила е записано, че „председателят на Комисията или в негово отсъствие заместник-председателят при запознаването си с преписките извършва преценка относно наличието на предпоставките по чл. 112 и чл. 124 ал. 1 от АПК, както и преценка на относимостта на преписките към правомощията на КПЕПК съгласно нормите на чл. 39а ал. 1 т.т. 2, 3 и 4 от ЗСВ”. Това означава, че като председател на Етичната комисия Ясен Тодоров прави първоначална и еднолична преценка дали един сигнал е основателен, за да бъде разпределен и проверен от членовете на комисията. Освен това в т.10 е записано, че „председателят определя кои материали да бъдат включени в дневен ред, който се обявява на членовете поне един ден преди заседанието”. Правилата  съдържат уточнението, че „всеки член на ВСС може да поиска дадена преписка да бъде разгледана от Комисията въпреки преценката на председателя или заместник-председателя”, но въпреки това дават възможност за непроверим избирателен подход при пресяването на преписките от страна на председателя. Уреждането на първоначалното пресяване на сигналите, постъпили в комисията, внася непредвидим субективизъм в работата на Етичната комисия на ВСС. Допълнителни неясноти и съмнения възникват от наложената трайна практика през този мандат на ВСС при данни за извършени нарушения от страна на съдии, прокурори и следователи проверките да не се възлагат на случаен признак измежду членовете на Етичната комисия. Това дава в ръцете на председателя възможността да определя кой член на комисията да извърши предварителна проверка за всеки конкретен случай.

В края на 2015 г. темата за субективизма в работата на Етичната комисия е поставена от Соня Найденова пред пленарния състав на ВСС. Според чл. 39а., ал 1. от ЗСВ Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" „събира и анализира информация за наличие на корупционни явления в органите на съдебната власт и я предоставя на Висшия съдебен съвет“. Задължението на комисията да представя данните на пленарния състав на съвета обаче не се изпълнява. Това рефлектира върху информираността на членовете на ВСС, които не са членове и на Етичната комисия, за за започването и извършването на проверки по сигнали, както и какъв е крайният резултат от тях, открити ли са данни за нарушения. На 10.12.2015 г. съветът възлага на комисията да допълни правилата за работата си, така че да изпълни ЗСВ. Три месеца по-късно (на 17.03.2016 г.) проблемът отново се разисква на заседание на кадровия орган, тъй като промяна в правилата не е приета.

До настоящия момент членовете на ВСС са регистрирали поне два случая, които опорочават дисциплинарната практика на съвета. В един от тях ВСС изпуска сроковете за образуване на дисциплинарно дело срещу съдия, който е осъден по наказателно дело. Вторият казус е свързан с образуването на дисциплинарно дело срещу съдията от СГС Веселина Ставрева. За предложението на петима членове на съвета останалите кадровици разбират едва когато точката е внесена за разглеждане в заседание на ВСС, а резултатите от проверката срещу съдийката не са били докладвани. Дискусията по въпроса е закрита с решение до 15 април Етичната комисия да изработи детайли правила и да се съобрази със закона.

Двойни стандарти


В публичното пространство бяха оповестени серия от казуси, които повдигнаха тежки етични въпроси, свързани с магистрати на високи ръководни функции. Това налагаше ВСС и в частност Етичната комисия на съвета да предприеме категорични действия, с които да отговори на обществените очаквания и да изясни в пълнота, обективно и прозрачно всеки един от тях, доколкото натрупването на съмнения в работата на съдии, прокурори и следователи на ключови позиции подложи системата на стрес и допълнително разклати общественото доверие в работата на съдебната власт.

Стратегическа бе работата на Етичната комисия по изясняване, изследване, опровергаване или преследване по дисциплинарен ред на всяко съмнение за недобросъвестни действия от страна на магистрати и административни ръководители в скандалите около управлението на СГС. Още през лятото на 2014 г. в медиите бяха публикувани разследвания за концентрацията на дела със значителни икономически и политически интереси в отбран кръг съдии, чиято репутация е поставяна под въпрос през годините, както и командировани съдии в Търговското отделение на най-големия окръжен съд в страната. Нуждата от спешна реакция по проверка на обстоятелствата, изнесени в медийните публикации, се обуславя както от дългогодишните съмнения за възможностите за манипулация на случайното разпределение на делата, така и твърденията за неправомерни действия на съдиите и необичайно администриране на процесите по дела, касаещи преразпределянето на активи на доскорошните партньори Цветан Василев и Делян Пеевски и в контекста на разследването на прокуратурата по отношение на КТБ, както и назначаването на един и същи синдик по процесите – Панайот Велков.

На 01.08.2014 г. с решение на ВСС е възложена проверка на Търговското отделение на СГС, която трябва да извърши ИВСС. Резултатите от проверката не са оповестени широко, но на 12.12.2014 г. в интервю пред бТВ членът на ВСС Калин Калпакчиев съобщава, че ИВСС действително е констатирал концентрация на дела в ограничен кръг съдии. Резултатите са предшествани от серия скандали в СГС със случайното разпределение на делата „КТБ“ и „Белведере“. Както бе отбелязано по-горе в доклада въпреки констатациите за нередности при разпределението на тези две дела и сблъсък между официалните обяснения на ръководството на съда и фактите от проверките по казусите, Етичната комисия остана пасивна и не инициира дисциплинарни преследвания срещу отговорните магистрати.

Натрупването на факти, поставящи под съмнение репутацията на съдията от СГС Румяна Ченалова бе последователно пренебрегвано от този състав на ВСС. Етичната комисия започва проверка едва след като на 05.12.2014 г. френският посланик Ксавие дьо Кабан оповестява обстоятелства около действията на съдия Румяна Ченалова по делото „Белведере“. Инициативата не идва от ВСС, а е следствие на получено в съвета писмо от френския посланик, с което се настоява за действия в кръга на правомощията му, както и след получената от съдия Ченалова молба за проверка по случая.

На 08.12.2014 г. съдия Ченалова е изслушана от членовете на ВСС, като заседанието е открито за медиите и наблюдателите. В изложението си съдия Румяна Ченалова твърди, че не познава синдика Панайот Велков, тъй като за първи път работи с него по дело на нейн доклад. Справка в Търговския регистър и сайта на СГС категорично опровергава позицията й. Според публичните данни съдия Ченалова вече веднъж е работила с Велков по образувано на 7 октомври дело за несъстоятелнос на „БДЖ-Трансимпекс”, в което съдия Ченалова е назначила за синдик Панайот Велков. В изложението си съдия Ченалова разказва по дати какво се е случвало по делото „Белведере“, което към онзи момент е висящо и изразява мнение, че двете дружества – длъжници и страна по делото са действали недобросъвестно в процеса и са подготвяли атака срещу нея, синдика и одиторите. За да докаже тези свои твърдения, съдийката цитира дословно части от доклади на синдика Велков и обявява, че дружествата „предприели действия за търсене на съвети за осуетяване на контрола на синдика”. Това й станало известно от вътрешна кореспонденция, приложена към доклад на синдика. Оказва се, че синдикът, а в последствие и съдия Ченалова са нарушили защитата на адвокатската тайна. Според чл. 33, ал 2 от Закона за адвокатурата „Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство.”

Тези лесно установими факти, които по същество представляват нарушение на етичните правила на магистратите, не намират отражение в действията на ВСС по казуса. От ВСС не дават индикации, че ще се търси взаимосвързаност между действията на съдия Ченалова по делото, които приличат на корупционна практика, и създадената от ръководството на съда организация за работа и упражняване на функциите по контрол.

На 17.12.2014 г. ВСС образува дисциплинарно производство срещу съдия Румяна Ченалова, но не заради казуса „Белведере“. Ясен Тодоров докладва, че се “появил” акт на Инспектората към ВСС, който констатирал забавени дела на съдия Ченалова. „Вчера следобед постъпи становище от ИВСС от проверка по конкретния случай. След внимателен прочит не можахме да извлечем конкретни данни за дисциплинарни нарушения на съдията, но в последната страница се казва, че са направени констатации за забавяне на дела на Ченалова“, твърди Тодоров. Последващите дисциплинарни действия на съвета срещу съдия Ченалова демонстрират решителност, каквато до избухването на скандалите и въпреки множеството сигнали срещу нея липсват. Това налага извода, че активността в установяването на нарушения на съдийката е мотивирана от необходимост за потушаване на напрежението в СГС и „сваляне“ на отговорността за неправомерни действия по дела единствено до редовите съдии.
Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е липсата на ясен отговор от страна на Етичната комисия дали съдия Ченалова е извършила дисциплинарни нарушения във връзка с администрирането на делото „Белведере“.

На 05.02.2015 г. тогавашният министър на правосъдието Христо Иванов внася във ВСС предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Ченалова за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 307 от ЗСВ – за действие или бездействие, което неоправдано забавя производството, накърнява престижа на съдебната власт, нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и неизпълнение на други служебни задължения. Предложението е изготвено въз основа на констатациите, направени в хода на проверката на Министерство на правосъдието на дейността на Панайот Велков в качеството му на временен синдик, назначен от съдия Ченалова по няколко търговски дела, както и на база на проверка по сигнал от 7 януари от „Обединена българска банка” до правосъдното ведомство по четири търговски дела. Впоследствие всички дисциплинарни производства срещу съдия Ченалова са обединени в едно, което приключва на 27.11.2015 г., като на съдийката е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – освобождаване от длъжност. Решението по дисциплинарното дело съвпада с разрастването на т.н. скандал „Яневагейт“, а съдия Ченалова е единствената, която потвърждава истинността на публикуваните в медиите записи.

Индикациите за извършени дисциплинарни нарушения от страна на ръководството на СГС във връзка с публикуваното на сайта на съда становище по делото „Белведере“, в които се взима страна по висящ съдебен спор, са игнорирани от ВСС.

В края на 2014 г. серия от проверки, извършени от ВСС установиха сериозни отклонения в администрирането на случайното разпределение на делата в СГС, в това число по казусите „Белведере“ и „КТБ“, но съветът се задоволява единствено с отправяне на препоръки към ръководството на съда. На 17.12.2014 г. тогавашният представляващ ВСС Соня Найденова съобщава, че препоръките продължават да не бъдат изпълнени към този момент. Същият ден ВСС изслушва административните ръководители на СГС във връзка с постъпили нови данни за проблеми със сигурността на комуникациите на съда. От Комисията по информационни технологии във ВСС докладват постъпила докладна записка от ИТ специалист от СГС, който информира, че е имало “спиране на цялата мрежа” на съда, както и за проблеми с „мрежовите точки“ на съда. Същевременно в съвета е получен и доклад от ИТ отдела на Върховния касационен съд (ВКС), в който се сочат „тревожни“ проблеми със сигурността на системите в СГС – липса на проверки на рутера на съда от страна на ИТ специалистите, входната врата на помещението, в което е позициониран той е отключена, липса на контрол при ползване на интернет от потребителите и др. Според члена на съвета Елка Атанасова подобни проблеми са констатирани преди две години отново в доклад на ВКС, но мерки от страна на ръководството не са взети. Новата проверка показва, че всеки би могъл да източи информация от деловодната система на съда и да манипулира софтуера за случайно разпределение на делата LawChoice, тъй като контролът върху сървъра на съда е бил нулев. Проверяващите сочат, че никое от техническите лица в съда няма представа кой трябва да администрира видео наблюдението в СГС, за което има сключен договор с външна фирма. На практика техническата сигурност на съда в продължение на две години е напълно неглижирана.

В периода, както бе посочено по-горе, във ВСС постъпват писма от неправителствени организации, адвокати и съдии, с които се настоява съветът да упражни правомощията си и да изясни чия е отговорността за състоянието на най-големия окръжен съд в страната. Допълнителни данни за неудачни управленски решения, отсъствие на взимане на адекватни мерки по въпроси, отнасяни до ръководството на съда и други пропуски, които затрудняват нормалното функциониране на СГС са изнесени от група съдии, изслушани във ВСС на 8.1.2015 г. Откроени са редица неудачни практики в управлението на всяко едно от отделенията в съда, докладвано е за нарушена комуникация между редовите съдии и административните ръководители, която създава неблагоприятен работен климат в съда, откроиха и проблеми с неравномерната натовареност на съдиите, непрозрачното командироване на магистрати в СГС, концентрацията на обществено значими дела при едни и същи съдии и липса на всякаква чуваемост към въпросите, поставяни за решаване от съдиите в съда. Още същия ден членът на ВСС Калин Калпакчиев анонсира, че смята да изготви предложение за образуване на дисциплинарни дела срещу Владимира Янева и Богдана Желявска, но впоследствие става ясно, че нито един от кадровиците не е подписал предложението. Вместо спешни мерки по установяване на отговорността на ръководството на СГС съветът взема решение да направи цялостна ревизия в съда. Докладът от проверката, който потвърждава данните, изложени от съдиите от СГС пред кадровия орган и добавя и нови факти за отсъствието на адекватно управление на съда, е публикуван в началото на април.

На 19.02.2015 г. във ВСС са депозирани съвместни предложения на министъра на правосъдието Христо Иванов и председателя на ВКС Лозан Панов за образуване на дисциплинарни дела срещу Янева и Желявска, които почиват на фактите от проверките в съда. Дисциплинарните производства са образувани на 26.02.2015 г. Междувременно на 09.02.2015 г. по предложение на министър Иванов е образувано още едно дисциплинарно дело срещу съдия от СГС заради открити нарушения в администрирането на дело за несъстоятелност, образувано по молба на „Ноу фрейм медия България“, за откриване на производство по несъстоятелност на „Балкан българска телевизия“ – Ивайло Родопски (командирован със заповед на Владимира Янева от Районен съд Костинброд). В предложението на министъра до ВСС е посочено, че по делото са констатирани нарушения на служебните задължения на съдията – нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. Съдия Родопски е докладчик и по още едно производство, образувано по молба на „Ноу фрейм медия България“ срещу „ТВ Седем“. Следва да се отбележи, че двете дела с еднакъв ищец имат последователни номера и това поставя въпроса как са разпределени на съдия Родопски.

Междувременно в началото на февруари 2015 г. в доклад на Бюрото за контрол над СРС-та са публикувани данни за сериозни нарушения и пропуски в съдийски контрол в СГС над използването на СРС-та. На 12.02.2015 г. премиерът Бойко Борисов директно посочва Владимира Янева като съдията, подписал незаконосъобразните разрешения по т.нар. разработка „Червей“, а председателят на бюрото Бойко Рашков е изслушан от членовете на ВСС на закрито заседание. Близо месец съветът не инициира нито проверка по случая, нито дисциплинарно дело, в което би могло да се изясни дали Янева е извършила етични нарушения. На 06.03.2015 г. министърът на правосъдието внася предложение на образуване на дисциплинарно дело срещу Янева заради разрешенията за експлоатация на СРС-та по разработка „Червей“. Според правосъдния министър като председател на СГС Владимира Янева е допуснала съществени нарушения на служебните си задължения, като грубо е погазила Закона за специалните разузнавателни средства – произнесла се е по нередовни и непълни искания; разрешила е използване на СРС за разкриване на престъпления, голямата част от които не попадат в обхвата на закона; нарушила е императивната разпоредба на закона СРС да се прилагат за не по-дълъг срок от 180 дни. Заради това Иванов заключва, че Янева е извършила тежко дисциплинарно нарушение и предлага на кадровия орган на съдебната власт и най-тежкото наказание – уволнение. Дисциплинарно дело по предложението не е образувано, а вместо това мнозинството от членовете на ВСС насочват дискусията към въпроса дали министърът е нарушил ЗСВ и дисциплинарната тайна с публикуването на предложението на сайта на министерството.

В нарушение на закона ВСС отказва двукратно да образува дисциплинарно дело срещу Янева по предложение на министъра на правосъдието. Като мотив за отказа на съвета да преследва дисциплинарно бившата председателка на СГС мнозинството в съвета се аргументира, че съдийката има функционален имунитет. Решението е безпрецедентно, тъй като до този момент кадровият орган нееднократно е образувал дисциплинарни дела за действия на магистрати по служба. Според официалното прессъобщение на ВСС членовете на съвета, които са гласували „за“ образуване на дисциплинарното дело считат, че предложението е изготвено от компетентен орган и съдържа мотиви и съображения за твърдяното нарушение, а основателността на предложението и неговото доказване са въпроси по същество, които е допустимо да бъдат разгледани в, а не преди образуването на дисциплинарното производство. Противоположната теза е, че предложението изисква преценка на правилността на съдебен акт и в този смисъл се явява прецедент, доколкото е налице функционален имунитет, и ВСС няма право да проверява съдебните актове по същество. „В дисциплинарно производство пред ВСС не могат да се използват специални разузнавателни средства и членовете на ВСС нямат достъп до класифицирана информация. Посочено бе и разминаване в предложението между обстоятелствената част и изводите за твърдяното дисциплинарно нарушение“, съобщават от съвета. Румен Георгиев съобщава пред журналисти, че според Конституцията магистрат може да носи наказателна отговорност за умишлени действия по служба, но не и дисциплинарна. Впоследствие отказът на кадровия орган да образува дисциплинарно дело срещу Владимира Янева е отменен от ВАС като напълно незаконосъобразен. До настоящия момент нито едно от дисциплинарните дела срещу Владимира Янева не е приключило с окончателно решение на ВСС, което на свой ред поставя въпроса за неоправданата продължителност на дисциплинарните разследвания срещу магистрати.

В този контекст следва да се отбележи продължилото година и половина след приключване на наказателното преследване дисциплинарно дело срещу прокурора от Софийската апелативна прокуратура Стойчо Ненков. В началото на 2013 г. по предложение на главният прокурор Сотир Цацаров съветът отстрани временно Стойчо Ненков заради започнало срещу него досъдебно производство за осуетяване на наказателно преследване срещу подсъдими по аферата „САПАРД“. Ненков бе оттеглил протеста на обвинението срещу оправдателната присъда на Марио Николов и Людмил Стойков. Действията му по служба, макар по Конституция и закон прокурорите да имат право на вътрешно убеждение при решаване на делата, донесоха на Ненков обвинение и отстраняване от прокурорската длъжност до приключване на производството. В съвета пък започна съвсем безпроблемно дисциплинарно дело срещу него, като съставът, който трябваше да го реши, включваше членовете на ВСС Милка Итова, Даниела Костова и Ясен Тодоров.

След близо година и половина разследване, на 04.07.2014 г., наблюдаващият прокурор по делото Пламен Петков прекратява досъдебното производство, образувано за оттеглянето на протеста срещу Ненков заради липса на състав на престъпление. Прекратяването на разследването е основание ВСС да прекрати и дисциплинарното дело срещу Ненков и да го възстанови на длъжност. Два месеца по-късно обаче кадровият орган прави друго – отказва да възстанови прокурора. Естествено решението е обжалвано от прокурор Ненков, а в опит да заличи гафа в началото на октомври 2014 г. кадровият орган най-сетне го възстановява на длъжност. В обобщение – година и половина обвинителят е лишен от доходи незаконно. Дисциплинарното дело срещу прокурор Ненков е приключено без да му бъде наложено наказание с решение на ВСС на 07.04.2016 г.

Неоправданата продължителност на дисциплинарните дела би могла да се използва като репресия срещу съдии, прокурори и следователи, а в други случаи „потушава“ обществения интерес към тях, за да не препятства налагането на дисциплинарни мерки, несъответстващи на тежестта на извършените нарушения.

Абсолютно сходство с казуса „Владимира Янева“ може да се намери в действията на ВСС срещу следователя Петьо Петров. На 03.02.2015 г. е публикувано окончателното решение по т.нар. дело „Цонев, Сантиров, Попов“. В процеса основен прокурорски свидетел е следователят и ръководител на Следствения отдел при Софийската градска прокуратура Петьо Петров. В окончателното решение на ВКС по делото съдебният състав намира, че действията на основния свидетел представляват провокация към подкуп – действие, което е инкриминирано в Наказателния кодекс и налага възбуждането на наказателно преследване и образуването на дисциплинарно производство срещу следователя. На 05.03.2015 г. главният прокурор Сотир Цацаров внася на заседание на ВСС като допълнителна точка подадената от Петров молба за напускане на съдебната система. Заради намаления състав на присъстващите членове на ВСС молбата не събира необходимите гласове и Петров не е освободен от системата по собствено желание. В дискусията, която предшества гласуването се изяснява, че във връзка с решението на върховния съд Етичната комисия е започнала проверка срещу Петров. Образувано дисциплинарно дело обаче няма. Изказванията на членове на ВСС, които излагат аргументи, че би следвало да се изчака приключване на проверката по казуса преди съветът да гласува оставката на следователя, карат главният прокурор да обвини ВСС в „имиджови измивания“. „Ще ме принудите да бъда напълно директен. Прокуратурата има пълния интерес да удовлетвори тази оставка и това лице да не работи в съдебната система“, заявява Цацаров.

На 24.03.2015 г. Комисията по дисциплинарните производства отхвърля предложението на петима членове на ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу Петров. Предложението на Румен Боев, Димитър Узунов, Калин Калпакчиев, Елка Атанасова и Соня Найденова се позовава на решението на Върховния касационен съд (ВКС) по делото „Цонев, Сантиров, Попов”. Членовете на комисията обаче приемат, че давността за дисциплинарно преследване срещу Петров е изтекла и предлагат на пленарния състав на ВСС да не образува дисциплинарно дело. Кадровиците считат, че давността тече от публикуването на първите медийни информации за делото, в които се излагат факти, че Петров е бил активната страна по искането на подкуп, а не от публикуването на окончателното решение на ВКС. Според петимата предложители обаче това не е така, а давността тече от публикуването на окончателния акт на ВКС, тъй като обстоятелствата, които сочат, че Петров е уронил престижа на съдебната власт, могат да се установяват само с окончателен съдебен акт по процеса. Два дни по-късно пленарният състав на ВСС отказва да образува дисциплинарно преследване срещу следователя. На 31.03.2015 г. министърът на правосъдието внася предложение за образуване на дисциплинарно дело срещу Петьо Петров с мотиви, сходни на тези, изложени от петимата членове на ВСС. „Провокацията към престъпление сама по себе си е престъпление, т.е. отличава се с най-висока степен на обществена опасност измежду противоправните деяния. Когато обаче деянието е извършено от орган на съдебната власт, неговата обществена укоримост е още по-значителна и съзнанието за това следва да бъде обективирано в недвусмислени и категорични действия от страна на призвания да защитава независимостта на съдебната власт неин кадрови орган, защото само така може да бъде даден знак на гражданите, че има нулева толерантност към действия, които компрометират самото правосъдие“, счита правосъдният министър. И по това предложение ВСС отказва да образува дисциплинарно дело на 09.04.2015 г. На 23.04.2015 г. министърът на правосъдието съобщава, че ще обжалва решението на ВСС пред ВАС. На 29.04.2015 г. с решение на ВСС Петьо Петров е освободен от съдебната система, въпреки аргументите на част от членовете на съвета, че жалбата на министъра на правосъдието до съда представлява пречка оставката на следователя да бъде уважена.

Впоследствие решението на кадровия орган да не образува дисциплинарно дело срещу Петров е обявено за незаконно от ВАС и преписката е върната във ВСС с указания съветът да образува дисциплинарно преследване срещу магистрата. Въпреки това ВСС взима ново незаконно решение да замрази преписката до окончателното решение на съда по жалбата срещу освобождаването на Петров като магистрат. На 10.02.2016 г. ВАС обявява решението за спиране на необразуваното дисциплинарно производство за нищожно, като от мотивите на съда се изяснява, че то е взето с по-малко от необходимите по закон гласове, а ВСС не е изпълнил задължителните указания на съда по случая. Така пет месеца след задължителното решение на съда по казуса, на 15.04.2016 г. кадровият орган започва дисциплинарно преследване срещу Петьо Петров.

Обстоятелствата по казуса оставиха непоколебимо впечатление, че кадровият орган на съдебната власт последователно отказва да изследва и санкционира извършени дисциплинарни нарушения на магистрати, считани за близки до ръководството на прокуратурата и свързвани с конкретни политически сили. В допълнение ВСС обжалва решенията на тричленните състави на ВАС и забави окончателното решаване на случая, с което допълнително остави впечатление за опънат чадър над магистрата.

Проблематичен е и отказът на ВСС да образува дисциплинарни дела срещу градския прокурор на София Христо Динев и прокурорът от Софийската градска прокуратура Боряна Бецова. Предложенията бяха внесени от правосъдния министър и обсъдени на открито заседание на съвета на 30.11.2015 г. Предложенията на министъра на правосъдието се базират на медийни публикации относно администрирането на разследването срещу бившия министър на инвестиционното проектиране Иван Данов. На 03.06.2013 г. изданието „Биволъ“ публикува разследване, придружено с документи, в което се изнасят данни за извършено престъпление от действащ тогава министър – този на инвестиционното проектиране. Публикацията на „Биволъ“ разкрива, че новоназначеният министър на инвестиционното развитие арх. Данов в периода септември 2004 г.- май 2005 г. е подавал декларации с неверни факти пред социалните служби на Франция, като е твърдял, че е трайно безработен и отседнал на територията на Франция, въпреки че по това време е пътувал и е работил в Университета по архитектура, строителство и геодезия в България и имал фирма “Данов и партньори”. В резултат е получил без основание 15 000 евро от френската социална система. Фактите в тази история сочат, че има сериозно съмнение, че Данов е извършил документна измама – престъпление по чл. 212, ал.1 от Наказателния кодекс, което към момента на деянието (май 2005 г.) се наказва с наказание лишаване от свобода до 8 години, а давността за наказателно преследване за това престъпление е 10 години.

Публикацията в „Биволъ“ не предизвиква реакция на прокуратурата, затова през март 2014 г. авторът й подава сигнал до държавното обвинение, а прокурор Ирена Ганчева образува предварителна проверка. Проверката впоследствие е поета от прокурор Боряна Бецова, като общо продължава 10 месеца и приключва с отказ за образуване на досъдебно производство. През март тази година бившият министър Данов подава сигнал срещу автора на журналистическото разследване на 13 март тази година, но този път прокуратурата не образува предварителна проверка, а директно досъдебно производство. След медийния скандал на 8 септември лично градския прокурор на София Христо Динев отменя постановлението на Софийската районна прокуратура, с което е образувано делото срещу журналиста. В постановлението му е записано, че действително има данни за извършено престъпление от бившия министър Данов, но давността за преследването му е изтекла.

Междувременно журналистът, изнесъл за първи път фактите около френската афера, подава втори сигнал – този път до Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) с искане за проверка на случайното разпределение на прокурорската преписка. Проверката на инспектората проследява хронологията на предварителната проверка и установява, че от подаването на сигнала до разпределението на преписката по казуса „Данов“ са минали повече от две седмици. „Интервалът между завеждането на преписката и нейното разпределение на наблюдаващ прокурор е 16 дни. Проверяващият екип намира, че този период е неоправдано дълъг“, констатира ИВСС.

След като прокурор Бецова поема преписката, назначава нова предварителна проверка, независимо че такава вече е извършена по указания на предишния прокурор. Срокът на проверката е удължаван многократно. В крайна сметка на 14 януари 2015 г. - десет месеца след започване на предварителната проверка и четири месеца преди да изтече абсолютната давност, прокурор Бецова я прекратява, като напълно игнорира доказателствата, които сочат, че Данов е извършил документна измама. Постановлението й е обжалвано от Чобанов, но апелативната прокуратура се произнася след месец май, т.е след изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване.

По предложение на главния прокурор Сотир Цацаров двете предложения на министър Иванов са обсъдени на открито заседание, а мнозинството от ВСС демонстрира отявлен двоен стандарт, след като няколко месеца преди това остро се е противопоставило на публикуването на предложението за дисциплинарно производство срещу Владимира Янева на сайта на Министерството на правосъдието. По време на дискусията главният прокурор отправя упреци към министър Иванов, че преследва нелегитимни цели, а въпреки аргументите, че предложенията формално съответстват на законовите изисквания, ВСС отказва да образува производствата. Част от членовете на съвета повдигат въпроса, че е необходимо да бъде обсъден принципният въпрос дали е допустимо предложения за образуване на дисциплинарни дела да се гледат в публични заседания, но темата е оставена без дебат.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница