Доклад по проект мониторинг на стратегически области в работата на висшия съдебен съвет

4.Точка на пречупване

Серията от записи на разговори между бившия председател на СГС и уволнената съдия Румяна Ченалова се възприема в публичното пространство като преразказ на усилията на част от членовете на ВСС, главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС по спасяването на близката до управляващата партия ГЕРБ Владимира Янева. Разказът на Янева следваше да стане база за обстойно и задълбочено разследване на съмненията за търговия с влияния, корупция и задкулисно вземане на решения от кадровия орган, а мащабът на данните в публикуваните записи в сайта „Биволъ“ - да изясни действията на главния прокурор, председателя на ВАС и членовете на ВСС Ясен Тодоров, Димитър Узунов, Милка Итова и др.

Не без значение е и политическата следа в разказа на Янева, в който се твърди, че лично премиерът Бойко Борисов е наредил на главния прокурор Сотир Цацаров срещу нея да започне наказателно преследване. Съвпадението на описаните от Янева действия на замесените лица с публично известната хронология по повдигането на обвинения срещу съдията по т.нар. афера „Червей“ и многократните откази на ВСС да изясни каква е дисциплинарната отговорност на бившия председател на СГС бе „следата“ с помощта, на която кадровият орган да разплете последователно и в цялост нерагламентираните отношения между привилегировани магистрати и толерирането на корупционни практики.

Още с излизането на първите записи, бившият правосъден министър Христо Иванов и председателят на ВКС Лозан Панов, както и Съюза на съдиите призоваха за обективна и независима проверка на скандала. От ЕК настояха разследването да бъде публично и обективно и в него да не участват замесените лица. Въпреки мащабите на скандала мнозинството във ВСС оказваше видима съпротива да изясни докрай обстоятелствата.

Редица събития оставиха впечатление за предрешеност на опита да се осветлят отдавна подозирани връзки – главният прокурор Сотир Цацаров многократно публично обяви, че не се чувства замесен, а „споменат“ в разговорите между Янева и Ченалова, председателят на ВАС омаловажи скандала до махленски разговори, а членовете на ВСС не направиха необходимите усилия да изяснят всички обстоятелства, изнесени в записите. В допълнение медиите откроиха сериозни противоречия в обясненията на главния прокурор по отношение на събитията от февруари 2015 г., предубеденост по отношение на висящото наказателно дело на Янева и откровено забавена реакция при инициирането на проверка по казуса в Етичната комисия. Не бяха използвани всички способи при установяването на истината, част от замесените в скандала не бяха изслушани във ВСС, не беше установен третият участник в разговорите между Янева и Ченалова, не бяха оповестени конкретни подробности от заключението на вещото лице, назначено от прокуратурата, с което записите бяха обявени за манипулирани.
Членовете на ВСС не направиха усилия да установят дали действително са провеждани разговори между Янева, Колев, Цацаров, премиера Борисов и членове на ВСС, не беше изискана информация от фирмата, която предоставя услугата „Вайбър“, а Етичната комисия не положи усилия да опровергае твърденията на Румяна Ченалова, че съдържанието на разговорите й с Янева е достоверно. Етичната комисия не взе предвид и поръчаната от изданието „Биволъ“ и публикувана експертиза на записите, изготвена от независими чужди експерти, според които в записите няма следа от манипулация. Не може да се пренебрегне и фактът, че активността на прокуратурата по отношение на наказателните производства, образувани срещу Румяна Ченалова, осезателно се засили именно в периода, в който съдийката многократно публично обяви, че може да потвърди достоверността на разговорите. Дебатът, които можеше да бъде база за изчистване на зависимостите в съдебната власт и във ВСС, бе тласкан в обсъждане на конспиративни и нелепи теории за опити за преврат.

Съвсем очаквано на 13.01.2016 г. Етичната комисия прекрати проверката със заключение, че няма извършени нарушения на етичните правила от членове на ВСС. Ден по-късно по време на обсъждането в заседание на кадровия орган част от членовете на съвета излагат мотивирано съображенията си за необходимостта от продължаване на проверката, заради непълния набор от действия, предприети по случая от Етичната комисия.

В този контекст се случва и поредният скандал, който разруши фундаментално доверието в независимостта на кадровия орган на съдебната власт. По време на дебатите председателят на ВКС Лозан Панов съобщава на членовете на ВСС, че е получил смс от номера на премиера Бойко Борисов с текст: “Лозан Панов отново предложи да ви викаме по записа с двете каки. Не го приехме”. Съобщението е получено в 12.14 ч., а прочетено от председателя на ВКС в 12.34 ч. пред членовете на ВСС. Текстът на съобщението предполага, че то е изпратено на Борисов от член на съвета и свидетелства за политическа намеса в работата на кадровия орган на съдебната власт. Опитите на малцинството във ВСС и председателя на ВКС да изяснят кой е подател на съобщението са посрещнати от сериозна съпротива в съвета и омаловажаване на въпроса, а проверка изобщо не е назначена. Външните наблюдатели на процесите продължават да считат за недостоверни противоречащите обяснения на премиера Борисов и съветника му Яне Янев кой е подател на съобщението.

На 20.01.2015 г. ВСС изненадващо взима решение да смени представляващия съвета Соня Найденова с Димитър Узунов – члена на съвета, към когото към онзи момент са насочени най-сериозните подозрения, че е подател на текстовото съобщение към Борисов. Заседанието на съвета в демонстрация как се взимат решения без демократичен дебат, с предварително сговаряне и без обективна аргументация. Предложението, което е внесено като допълнителна точка, е неизвестно за всички членове на ВСС извън подписалите го 12 кадровици, близки до главния прокурор и председателя на ВАС.

Поредицата от уронващи престижа на съдебната власт събития не остава без отговор от неправителствения сектор. На 15.01.2016 г. ССБ изпраща отворено писмо до ЕК, в което изразяват опасения, че ерозията на държавността в България заплашва целия Европейски съюз. В позицията се изтъква връзката между участниците в разговорите по „Яневагейт“ и отговорните за лошите практики в СГС, данните за вмешателство на министър-председателя в работата на съдебната власт, нерегламентирано поведение на главния прокурор по отношение на лице, срещу което е започнато наказателно преследване и за зависимост на членове на ВСС от представители на изпълнителната власт. „Проведеното на 14.01.2016 г. заседание на ВСС, в което се обсъждаше съдбата на проверката по скандала, допълнително показа невъзможността на съвета в този му състав да отстоява независимостта на съдебната власт“, считат от ССБ. На 18.01.2016 г. подкрепа към позицията на ССБ изразяват от Фондация „Български адвокати за правата на човека“. В декларация, изпратена до ЕК от неправителствената организация настояват ЕК да започне процедура по Механизма за върховенството на закона във връзка с липсата на институционални гаранции за независимостта на съда от политическо влияние. В декларация се казва, че събитията от последното заседание на ВСС „извадиха на показ нелицеприятни прояви на зависимост на отделни членове на Висшия съдебен съвет от изпълнителната власт и явната им съпротива да се установи по един прозрачен и обективен начин истината около магистрати, замесени в скандални разговори, от които прозират корупционни схеми и прояви”.

Събитията около смс-а, изпратен до Борисов, новите публикувани записи, чиято достоверност потвърждава съдия Ченалова, и констатациите в доклада на ЕК, че е необходима обективна проверка на скандала „Яневагейт“ са повод двама от членовете на ВСС – Калин Калпакчиев и Соня Найденова, отново да повдигнат темата на заседание на съвета на 18.02.2016 г. Предложението е Етичната комисия да извърши онези действия, които могат да изсветлят обстоятелствата около записите, но след безплодна дискусия и отричане на очевидните пропуски на комисията, ВСС отказва да отвори отново проверката. Решението е взето в очевиден конфликт на интереси с гласовете на замесените в „Яневагейт“ – Димитър Узунов, Георги Колев, Милка Итова и Ясен Тодоров.

Натрупването на скандали, свързани с данни за етични нарушения по върховете на съдебната власт, на които Етичната комисия реагира мудно, продължи и през февруари 2016 г., когато в серия от интервюта следователят Бойко Атанасов от Следствения отдел на Софийската градска прокуратура изнесе информация за концентрация на дела срещу хора от властта в малък кръг следователи. Следовател Атанасов заявява, че в столичното следствие съществува „шпиц-команда“ от магистрати под контрола на главния прокурор Сотир Цацаров. По думите му в следствието делата срещу министри, депутати и бизнесмени се образуват срещу неизвестен извършител и се спират или „задействат“ в зависимост от политическата обстановка или по поръчка. На практика следователят потвърждава превърналото се в обществено схващане, че прокуратурата е политически и икономически инструмент за рекет. По време на изслушването му пред ВСС на 07.03.2016 г. мнозинството от членовете на ВСС задават тенденциозни въпроси, свързани с участието на следователя в конкурси за повишаване и делата на негов доклад. Проверката продължава и към настоящия момент, но на този етап не е известно членовете на ВСС да са инициирали ревизия на работата на следствения отдел, нито да са предложили мерки за осигуряване на пълна независимост в изследването на твърденията на Атанасов.

В същото време Етичната комисия предприе редица спорни инициативи за проверка на магистрати, които последователно критикуваха работата на ВСС и публично защитаваха вижданията си за необходимостта от продължаване на реформата в съдебната власт. В този смисъл следва да се отбележат инициативите по проверка на произнесеното слово по повод 135-годишнината от създаването на ВКС от председателя на съда Лозан Панов, с което бе даден старт на безпрецедентните протести на съдии срещу деформирането на заявената от управляващите законодателна инициатива за промени в Конституция; съвпадането между активното участие на председателя на Софийския градски съд Калоян Топалов в протестите с предложението за изискване на доклад за свършеното от началото на мандата му, проверката във връзка с трагичната смърт на командирован в СГС съдия. В това число и инициираната от Галя Георгиева проверка на няколко съдилища във връзка с образувани наказателни дела от частен характер от Румяна Ченалова срещу Георгиева и Димитър Узунов. Официалният мотив на Георгиева да поиска проверка е фактът, че тя и Узунов не били уведомени надлежно за делата. По този повод на 14.12.2015 г. ССБ изпраща отворено писмо, с което заявява, че решението на ВСС създава усещане за неправомерен натиск по висящи дела и нарушава независимостта на съдебната власт.