Доклад по законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, №

Обмен на информация при запитване

(2) За целите на ал. 1 органите по приходите упражняват правомощията, предвидени в този кодекс, за събиране на информация за установяване на задължения за данъци. Когато е необходимо, органите по приходите извършват ревизии или проверки.

1. има основание да предполага възможна загуба на приходи от данък в другата държава членка;

2. данъчнозадължено лице ползва намаляване или освобождаване от данък в Република България, което би довело до увеличаване размера на дължимия данък или до възникване на задължение за данъци в другата държава членка;

3. търговските отношения между данъчнозадължено лице в Република България и данъчнозадължено лице в друга държава членка се осъществяват на територията на една или повече държави по такъв начин, че могат да доведат до намаляване на дължимия данък в Република България и/или в другата държава членка;

4. има основание да предполага, че фиктивно прехвърляне на печалба в рамките на група предприятия може да доведе до намаляване или неплащане на данъци;

5. информация, изпратена от компетентния орган на другата държава членка, е дала възможност да се узнаят факти и обстоятелства от значение за установяването на задължения за данъци върху доходите, имуществото и застрахователните премии в другата държава членка.

(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да обменя с компетентните органи на държавите членки информацията по ал. 1 и в други случаи.
Срок за предоставяне на информация

Чл. 143е. (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя информацията по чл. 143б на компетентния орган на друга държава членка във възможно най-кратък срок.

(2) Когато са налице пречки или основания за отказ за предоставяне на информацията, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите незабавно уведомява компетентния орган на другата държава членка относно пречките, съответно мотивите за отказа.

(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да изпрати на компетентния орган на друга държава членка молба за връчване на адресата на актове и решения, издадени от органите по приходите, свързани с прилагането на законодателството в областта на данъците по чл. 143а.

(3) В молбата по ал. 2 се посочват предметът на акта или решението, което трябва да се връчи, името, адресът и всяка друга информация, полезна за идентифициране на адресата.

(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите незабавно уведомява компетентния орган на другата държава членка за датата на връчване на акта или решението по ал. 1 на адресата.

1. не е възможно да получи тази информация съгласно законодателството или по обичайната административна практика;

2. има данни, че компетентният орган на другата държава членка не е изчерпал обичайните средства за получаване на исканата информация в собствената си държава;

3. информацията разкрива търговска, производствена или професионална тайна, или търговски процес;

4. разкриването й противоречи на обществения ред;

5. компетентният орган на другата държава членка не може да предостави при условия на взаимност подобна информация.

(2) Информацията по ал. 1 може да бъде предоставена само:

1. на лица, пряко занимаващи се с установяване на задължения за данъците по чл. 143а или осъществяващи административен контрол върху установяването;

2. в хода на административни и съдебни производства във връзка с установяване или преразглеждане на задължения за данъците по чл. 143а на лица, пряко занимаващи се с установяването или преразглеждането.

(3) Информацията по ал. 1 може да бъде използвана само за целите на установяване на задължения за данъците по чл. 143а или в хода на административни и съдебни производства във връзка с установяване или преразглеждане на задължения за тези данъци.

(4) Информацията по ал. 1 може да бъде използвана и за целите на установяване на задължения за данък върху добавената стойност, акциз и митни сборове.

(5) Със съгласието на компетентния орган, предоставил информацията, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да я препрати на компетентния орган на друга държава членка. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да разреши предоставената от него информация на компетентния орган на една държава членка да бъде препратена на компетентния орган на друга държава членка.
РАЗДЕЛ VІ

Процедура за обмен на информация с държавите - членки на Европейския съюз,

относно доходи от спестявания
Общи принципи

Чл. 143м. (1) Този раздел урежда процедурата за предоставяне на информация относно доходи от спестявания:

1. изплатени от местен агент-платец на физическо лице, което е притежател на дохода и е местно лице на друга държава членка;

2. изплатени от местен стопански субект на агент-платец по чл. 143р.

(2) Този раздел урежда и процедурата за обмен на информация между компетентните органи на държавите членки.

1. наименованието и адреса им;

2. данни за самоличността на притежателя на дохода и държавата, на която е местно лице;

3. номер на банковата сметка на притежателя на дохода, а в случай че няма сметка - вземането за дълг, за което се изплащат доходите от спестявания;

4. размера на изплатените доходи от спестявания.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя до 30 април на годината, следваща годината на изплащането на дохода, по утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите образец и обхваща всички доходи от спестявания, изплатени през съответната календарна година.

(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите упражнява контрол върху изпълнението на задълженията на местните агент-платци и местните стопански субекти.
Самоличност на притежателя на дохода

Чл. 143о. (1) Местният агент-платец установява самоличността на притежателя на дохода за:

1. договори, влезли в сила преди 1 януари 2004 г., въз основа на име и адрес съгласно наличната информация, включително тази, събирана при условията и по реда, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари;

2. договори, влезли в сила на или след 1 януари 2004 г., въз основа на име, адрес и данъчен идентификационен номер, издаден в държавата членка, на която е местно лицето.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 самоличността се установява съгласно официалния документ за самоличност. Когато официалният документ за самоличност не съдържа адрес, той се установява съгласно друг официален документ. Когато данъчният идентификационен номер не е посочен в официален документ, не съществува или за него няма информация, самоличността се установява с дата и място на раждане съгласно официалния документ за самоличност.

(3) Когато местен агент-платец разполага с информация, че физическото лице, на което изплаща доход от спестявания, не е притежател на дохода, той предприема действия за установяване самоличността на притежателя на дохода и държавата, на която е местно лице. В случай че агент-платецът не може да установи самоличността на притежателя на дохода, физическото лице се счита за притежател на дохода.
Държава, на която притежателят на дохода е местно лице

Чл. 143п. (1) За целите на този раздел държавата, в която притежателят на дохода има постоянен адрес, се счита за държава, на която той е местно лице. Тази държава се определя от местния агент-платец за:

1. договори, влезли в сила преди 1 януари 2004 г., въз основа на наличната информация, включително тази, събирана при условията и по реда, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари;

2. договори, влезли в сила на или след 1 януари 2004 г., въз основа на адреса, посочен в официалния документ за самоличност; когато официалният документ за самоличност не съдържа адрес, той се установява съгласно друг официален документ.

(2) Независимо от ал. 1, физическото лице се счита за местно лице на трета държава, която не е държава членка, когато представи удостоверение, издадено от орган на третата страна, компетентен да издава удостоверения за местно лице за данъчни цели.

1. е юридическо лице, с изключение на avoin yhtiö (Ay), kommandiittiyhtiö (Ky)/öppet bolag или kommanditbolag във Финландия и handelsbolag (HB) или kommanditbolag (KB) в Швеция или

2. се облага с данък според правилата за облагане на печалбата, или

3. е колективна инвестиционна схема, лицензирана в държава членка, или

4. изплатените доходи не са в полза на притежател на дохода.

(2) Неперсонифицираното дружество по ал. 1 може да бъде приравнено за целите на този раздел на колективна инвестиционна схема по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, ако подаде молба по образец до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за издаване на удостоверение за приравняване на колективна инвестиционна схема. Удостоверението се издава в двумесечен срок от подаването на молбата и е валидно за съответната календарна година.

(3) Неперсонифицираното дружество предоставя на стопанския субект, изплатил дохода от спестявания, удостоверението за приравняване на колективна инвестиционна схема, издадено от компетентния орган на съответната държава членка, при първото изплащане на доход от спестявания.

(4) Агент-платецът по ал. 1 се счита, че е изплатил дохода от спестяване на притежателя на дохода в момента на получаване на дохода от стопанския субект.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя до 30 април на годината, следваща годината на изплащането на дохода, по утвърден със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите образец и обхваща всички доходи от спестявания, изплатени през съответната календарна година.

(2) Обменът на информацията по ал. 1 се извършва при условията и по реда на чл. 143г и 143л.

(2) Удостоверението по ал. 1 съдържа:

1. име, адрес и единен граждански номер на притежателя на дохода;

2. наименование и адрес на агент-платеца;

3. номер на банковата сметка на притежателя на дохода, а в случай че няма такъв, се посочва източникът на доходите от спестявания.

(3) Притежателите на дохода уведомяват своевременно изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за всяка промяна, настъпила по отношение на данните по ал. 2.”

1. Алинея 2 се отменя.

2. В ал. 4 се създава изречение второ:

“Задълженията за осигурителни вноски се погасяват по реда на възникването им съразмерно за всички фондове.”

3. Алинея 5 се изменя така:

“(5) След образуване на изпълнителното дело ал. 3 и 4 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви.”

1. В ал. 3 след думата “процент” се добавя ”плюс 3 пункта”.

2. В ал. 4 изречение второ се заличава.

3. Алинея 7 се изменя така:

„(7) Не се разрешава разсрочване или отсрочване на задължения за осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“, както и отсрочване на задължения за осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване, освен в случаите по чл. 186.”
Предложение от н.пр. Мартин Димитров и Ясен Попвасилев:

§ 18 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н.пр. Мария Капон:

§ 18 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 18 и предлага да отпадне.
§ 19. В чл. 184 се правят следните изменения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1 думите „разрешението за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до 100 000 лв. - от управителя на Националния осигурителен институт” се заличават;

б) в т. 2 думите „разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт” се заличават;

в) в т. 3 думите „разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт” се заличават.

2. Алинея 3 се отменя.

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) По направено искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, като взема предвид представените доказателства.”

2. В ал. 4 думите „и съгласието от Националния осигурителен институт” се заличават.

“Нов търг по правилата на първия се провежда и когато не е подадено предложение или предлаганата цена е по-ниска от началната, или са нарушени други условия за провеждане на търга.”

1. В ал. 4 след думата “имат“ се добавя “посочените в ал. 1 и 2“.

2. Създава се ал. 5:

“(5) На държавата и общината не могат да се противопоставят действията по ал. 1 и 2, извършени в нарушение на ал. 4.”

„Глава двадесет и седма „а”