Доклад по законопроект за корпоративното подоходно облагане
Промяна в счетоводнаТА политика
Изтегляне 1.56 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- АВАНСОВИ ВНОСКИ
Промяна в счетоводнаТА политикаКомисията подкрепя наименованието на глава тринадесета. Корекции при промяна в счетоводната политикаЧл. 82. (1) Когато се промени счетоводната политика, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат за текущата година се коригира по начин и със сумите, с които биха се коригирали данъчните финансови резултати за предходните години, ако променената счетоводна политика е била прилагана през тези години. (2) Данъчните временни разлики, възникнали съгласно прилаганата счетоводна политика преди промяната, се считат за невъзникнали. (3) В случай че променената счетоводна политика е била прилагана през предходните години и в резултат на това биха възникнали данъчни временни разлики, счита се, че същите са възникнали и се признават по общия ред на закона. (4) Не се признават за данъчни цели счетоводните приходи и разходи, възникнали в резултат на променената счетоводна политика. (5) Алинеи 1 – 4 не се прилагат при промяна на счетоводната политика, свързана с данъчни амортизируеми активи. (6) Не се дължи лихва за просрочие при промяна на счетоводната политика, когато ефектът от промяната води до увеличение на данъчния финансов резултат. Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров: Чл. 82 се отменя. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82. Глава четиринадесета АВАНСОВИ ВНОСКИКомисията подкрепя наименованието на глава четиринадесета. Общи положения Чл. 83. Данъчно задължените лица правят месечни или тримесечни авансови вноски за корпоративния данък. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 83. Месечни авансови вноски Чл. 84. Месечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, формирали данъчна печалба за предходната година. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 84. Тримесечни авансови вноски Чл. 85. Тримесечните авансови вноски се правят от данъчно задължени лица, които нямат задължение да правят месечни авансови вноски. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85. Определяне на месечните авансови вноски Чл. 86. Месечните авансови вноски се определят по следната формула:  , където:
 е месечната авансова вноска;
 е декларираната данъчна печалба за годината преди предходната година (при определяне на месечните авансови вноски за периода от 1 януари до 31 март) или декларираната данъчна печалба за предходната година (при определяне на месечните авансови вноски за периода от 1 април до 31 декември);
 е коефициентът, отразяващ промените в икономическите условия за текущата година, утвърден със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година;
 е данъчната ставка на корпоративния данък.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 86. Определяне на тримесечните авансови вноски Чл. 87. Тримесечните авансови вноски се определят по следната формула:  , където:
 е тримесечната авансова вноска;
е данъчната печалба от началото на годината до края на тримесечието, за което се определя тримесечната авансова вноска;
е данъчната ставка на корпоративния данък;
 са внесените авансови вноски от началото на годината до края на тримесечието, за което се определя тримесечната авансова вноска.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87. Декларация за намаляване на авансови вноски Чл. 88. (1) Данъчно задължените лица могат да подават декларация по образец за намаляване на авансовите вноски, когато считат, че те ще надвишат дължимия годишен корпоративен данък. (2) Намалението на авансовите вноски се ползва след подаването на декларацията. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 88. Лихви за просрочие Чл. 89. (1) Когато данъчно задълженото лице е намалило авансовите си вноски по реда на чл. 88 и дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 10 на сто внесените авансови вноски през съответната година, дължи се лихва за просрочие. (2) Сумата, върху която се дължи лихва за просрочие по ал. 1, се определя като разлика между дължимия годишен корпоративен данък и внесените авансови вноски през годината. Когато сумата от авансовите вноски за годината, определени по реда на чл. 86 или 87, е по-малка от дължимия годишен корпоративен данък, при определяне на разликата по изречение първо вместо годишния корпоративен данък се вземат тези авансови вноски. (3) За изчисляване на лихвата за просрочие по ал. 1 сумата по ал. 2 се разпределя за съответните месеци/тримесечия, през които е внесена авансова вноска в по-малък размер от размера на авансовата вноска, определен по реда на чл. 86 или 87 за съответния месец/тримесечие. Частта от сумата по ал. 2, разпределена за съответния месец/тримесечие, се определя по следната формула:  , където:
А е частта от сумата, върху която се дължи лихва за просрочие, разпределена за съответния месец/тримесечие, през който е внесена авансова вноска в по-малък размер от размера на авансовата вноска, определен по реда на чл. 86 или 87 за съответния месец/тримесечие; Б е авансовата вноска, определена по реда чл. 86 или 87 за съответния месец/тримесечие; В е внесената авансова вноска за съответния месец/тримесечие; Г е общата сума, върху която се дължи лихва за просрочие, определена по реда на ал. 2; Д е общата сума на авансовите вноски за годината, определени по реда на чл. 86 или 87; Е е общата сума на авансовите вноски, внесени през годината. (4) За целите на изчисляване на лихвата за просрочие по този член внесената авансова вноска за съответния месец/тримесечие не може да превишава авансовата вноска, определена по реда на чл. 86 или 87 за този месец/тримесечие. (5) Лихвата за просрочие по ал. 1 за съответната авансова вноска се изчислява от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на годишния корпоративен данък, но не по–късно от 31 март на следващата година. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 89, като предлага следната редакция: „Лихви при намаляване на авансовите вноски над допустимото Чл. 89. (1) Когато данъчно задълженото лице е намалило авансовите си вноски по реда на чл. 88 и дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 10 на сто дължимите авансови вноски за съответната година се дължи лихва. (2) Сумата, върху която се дължи лихва по ал. 1, се определя като разлика между дължимия годишен корпоративен данък и дължимите авансови вноски за годината. Когато сумата от авансовите вноски за годината, определени по реда на чл. 86 или чл. 87, е по-малка от дължимия годишен корпоративен данък, при определяне на разликата по изречение първо вместо годишния корпоративен данък се вземат тези авансови вноски. (3) За изчисляване на лихвата по ал. 1 сумата по ал. 2 се разпределя за съответните месеци/тримесечия, през които е декларирана намалена авансова вноска, съгласно чл. 88. Частта от сумата по ал. 2, разпределена за съответния месец/тримесечие, се определя по следната формула: , където:
А е частта от сумата, върху която се дължи лихва, разпределена за съответния месец/тримесечие, през който е декларирана намалена авансова вноска, съгласно чл. 88; Б е авансовата вноска, определена по реда чл. 86 или чл. 87 за съответния месец/тримесечие; В е дължимата авансова вноска за съответния месец/тримесечие; Г е общата сума, върху която се дължи лихва за просрочие, определена по реда на ал. 2; Д е общата сума на авансовите вноски за годината, определени по реда на чл. 86 или чл. 87; Е е общата сума на авансовите вноски, дължими за годината. (4) Дължима авансова вноска по смисъла на този член е: 1. авансовата вноска, определена по реда на чл. 86 или чл. 87 – за авансовите вноски преди подаване на декларацията за намаляване на авансовите вноски по реда на чл. 88; 2. намалената авансова вноска, определена с декларацията за намаляване на авансовите вноски по реда на чл. 88 - за авансовите вноски след подаване на декларацията за намаляване на авансовите вноски по реда на чл. 88. (5) Лихвата по ал. 1 за съответната авансова вноска се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на годишния корпоративен данък, но не по–късно от 31 март на следващата година. Внасяне на авансовите вноски Чл. 90. (1) Месечните авансови вноски се внасят до 15-о число на месеца, за който се отнасят. (2) Тримесечните авансови вноски се внасят до 15-о число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнасят. За четвъртото тримесечие не се прави тримесечна авансова вноска. Предложение от н.п. Мария Капон: Ал. 1 се изменя така: „(1) Месечните авансови вноски се внасят до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.” Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90. Преотстъпване на авансови вноски Чл. 91. На данъчно задължените лица, на които се преотстъпва корпоративен данък за текущата година, се преотстъпва и съответната част от дължимите авансови вноски, пропорционална на размера на преотстъпването. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 91. Глава петнадесета деклариране и внасяне на корпоративния данък Комисията подкрепя наименованието на глава петнадесета. Деклариране на корпоративен данък Чл. 92. (1) Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. (2) Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. (3) С годишната данъчна декларация се подава годишният финансов отчет, включително приложенията към него. Предприятията, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен финансов одит съгласно Закона за счетоводството, подават и копие от доклада по Закона за независимия финансов одит. Когато независимият финансов одит не е завършил до 31 март на следващата година, одиторският доклад се подава допълнително, но не по–късно от 30 юни на следващата година, заедно с копие от годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор. (4) Когато между подадения с годишната данъчна декларация годишен финансов отчет и този, заверен от регистрирания одитор, съществува разлика, която води до изменение на вече декларирания данъчен финансов резултат, данъчно задълженото лице подава по реда на ал. 2 в срок до 30 юни на следващата година коригираща декларация, като декларира и причините за разликите. (5) Данъчно задължено лице, което подаде годишна данъчна декларация и годишния си финансов отчет до 31 март на следващата година по електронен път и внесе корпоративния данък в същия срок, може да ползва отстъпка в размер 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не-повече от 1000 лв. Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров: Ал. 4 се заличава. Комисията не подкрепя предложението. Предложение от н.п. Мария Капон: 1. В ал. 4 датата „30 юни” се променя с датата „15 юли”; 2. В ал. 5 се правят следните изменения: а) отпадат думите „по електронен път и”; б) „1 на сто” се заменя с „0.5 на сто”; в) отпадат думите „но не повече от 1000 лева”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 92. Внасяне на данъка Чл. 93. Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година. Предложение от н.п. Мария Капон: Датата „31 март” се заменя с датата „30 април”. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 93. Надвнесен данък Чл. 94. (1) Надвнесеният корпоративен данък може да се приспада от следващи авансови и годишни вноски за същия данък считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която корпоративният данък е надвнесен. (2) Когато след подаването на годишната данъчна декларация се установи, че данъчно задълженото лице без основание е приспаднало корпоративен данък, за невнесените авансови вноски се дължат лихви. Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров: Чл. 94 се отменя. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 94. Глава шестнадесета Финансови институции Комисията подкрепя наименованието на глава шестнадесета. Приходи и разходи, определени от регулаторен орган Чл. 95. Когато е налице разлика между размера на приходите или разходите, отчетени съгласно счетоводната политика на финансовата институция, и размера, определен от регулаторен орган съгласно нормативен акт, при определяне на данъчния финансов резултат се признава размерът, определен съгласно специалния нормативен акт. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 95. Приходи и разходи от последващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи Чл. 96. Приходите и разходите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, отчетени от финансови институции, се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Финансовите институции не прилагат чл. 34, 35 и 36 по отношение на финансовите активи и пасиви. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 96. Последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати директно в собствения капитал Чл. 97. (1) При определяне на данъчния финансов резултат на финансови институции счетоводният им финансов резултат се увеличава с печалбите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати през текущата година директно в собствения им капитал. (2) При определяне на данъчния финансов резултат на финансови институции счетоводният им финансов резултат се намалява със загубите от последващи оценки на финансови активи и пасиви, признати през текущата година директно в собствения им капитал. (3) При отписване на финансовите активи и пасиви натрупаните печалби и загуби от последващи оценки, свързани с тях, признати в предходни години в собствения им капитал и участвали при определяне на данъчния финансов резултат по реда на ал. 1 и 2, не се признават за данъчни цели. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 97. Глава седемнадесета Специфични правила за определяне на данъчния финансов резултат на кооперациите Комисията подкрепя наименованието на глава седемнадесета. Производствени и потребителски дивиденти Чл. 98. (1) Производствени дивиденти са сумите, които се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на продадената продукция, включително след преработката й. (2) Потребителски дивиденти са сумите, които се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е продала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98. Данъчно третиране на производствените и потребителските дивиденти Чл. 99. (1) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с изплатените на член-кооператорите до 25 март на следващата година производствени и потребителски дивиденти, които са покрити от балансовата печалба. Намалението по изречение първо се извършва до размера на положителния счетоводен финансов резултат. (2) Производствените и потребителските дивиденти, изплащани през годината на член-кооператорите, се отчитат като разчети и не участват при определяне на счетоводния финансов резултат. (3) Когато за съответната година кооперацията е отчела балансова загуба или недостатъчна балансова печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, сумата на изплатените през годината и непокрити производствени и потребителски дивиденти се отчита като счетоводен разход, който не е признат за данъчни цели. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99. Глава осемнадесета дивиденти в рамките на ЕвропейскАТА ОБЩНОСТ Комисията подкрепя наименованието на глава осемнадесета. Раздел I Определения Комисията подкрепя наименованието на раздел първи. Дружество от друга държава членка Чл. 100. Дружество от друга държава членка е всяко дружество, за което едновременно са изпълнени следните условия: 1. правната форма на дружеството е в съответствие с приложение № 1; 2. дружеството е местно лице за данъчни цели на друга държава - членка на Европейската Общност, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се счита за местно лице за данъчни цели в друга държава извън Европейската общност; 3. печалбите на дружеството се облагат с данък по приложение № 2 или с подобен данък върху печалбите и дружеството няма право на избор или възможност за освобождаване от облагане с този данък. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 100. Местно дружество-майка Чл. 101. Местно дружество-майка е всяко местно търговско или неперсонифицирано дружество, за което едновременно са изпълнени следните условия: 1. печалбите на дружеството се облагат с корпоративен данък; 2. дружеството притежава, включително чрез място на стопанска дейност в друга държава - членка на Европейската Общност, непрекъснато за период от поне две години най-малко 15 на сто от капитала на дъщерно дружество от държава-членка.
1. печалбите на дружеството се облагат с корпоративен данък; 2. най-малко 15 на сто от капитала на дружеството се притежава непрекъснато за период от поне две години от дружество-майка от държава-членка.
1. мястото на стопанска дейност е на дружество от друга държава членка; 2. дружеството по т. 1 притежава, включително чрез мястото си на стопанска дейност, непрекъснато за период от поне две години най-малко 15 на сто от капитала на чуждестранното лице, разпределящо дивидентите; 3. чуждестранното лице, разпределящо дивидентите, е дружество от друга държава членка. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 105. Неизпълнение на условието за освобождаване от облагане Чл. 106. Когато са приложени разпоредбите на чл. 105 и условието за притежаване на най-малко 15 на сто от капитала непрекъснато за период от поне две години не бъде изпълнено, корпоративният данък се дължи по общия ред на закона, за годината, за която е възникнал. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 106, като предлага следната редакция: „(1) Когато са начислени приходи от дивиденти в срок до две години от момента на придобиване на най-малко 15 на сто от капитала на дружество от държава членка, данъчно задълженото лице има право да не ги признава за данъчни цели. (2) В случай, че дружеството престане да притежава най-малко 15 на сто от капитала преди да са изтекли двете години, непризнатите приходи от дивиденти по ал. 1 се считат за признати за данъчни цели за годината на счетоводното им отчитане. Данъчният финансов резултат и дължимият корпоративен данък за годината на счетоводното отчитане на дивидентите се коригират така, все едно приходите от дивиденти са били признати за данъчни цели. За периода, от датата на която е следвало да бъде внесен корпоративният данък до датата на внасянето му се дължи лихва за просрочие по общия ред. Непризнати разходи, свързани с непризнати приходи от дивиденти Чл. 107. Не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, възникнали по повод управление на инвестиция, в резултат на която се разпределят приходи от дивиденти, които не са признати за данъчни цели по тази глава. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 107, като предлага следната редакция: „Чл. 107. При условията на чл. 105 и чл. 106 не се признават за данъчни цели 95 на сто от начислените приходи от дивиденти, когато са признати за данъчни цели разходи за управление на инвестицията в дъщерното дружество от държава-членка.” Дивиденти, разпределени от местно дъщерно дружество в полза на дружество майка от държава членка Чл. 108. (1) Не подлежат на облагане с данък при източника по реда на част трета дивидентите, начислени от местно дъщерно дружество в полза на дружество майка от държава членка. (2) Не подлежат на облагане с данък при източника по реда на част трета дивидентите, начислени от местни юридически лица в полза на място на стопанска дейност в друга държава членка, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. печалбите на мястото на стопанска дейност се облагат с данък по приложение № 2 или с подобен данък върху печалбите и мястото на стопанска дейност няма право на избор или възможност за освобождаване от облагане с този данък; 2. мястото на стопанска дейност е на друго местно лице или на дружество от друга държава членка; 3. местното лице/дружеството по т. 2 притежава, включително чрез мястото си на стопанска дейност, непрекъснато за период от поне две години най-малко 15 на сто от капитала на местното лице, разпределящо дивидентите; 4. местните лица по т. 2 и 3 са търговски или неперсонифицирани дружества и печалбите им се облагат с корпоративен данък.
„Чл. 113. Дата на преобразуване за данъчни цели е датата на вписване на преобразуването в търговския регистър.” Последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество Чл. 114. Последен данъчен период при прекратяване на преобразуващо се дружество е периодът от началото на годината до датата на преобразуването. За преобразуващите се дружества, които са новообразувани през годината на преобразуване, последен данъчен период е периодът от датата на учредяването до датата на преобразуването. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 114. Данъчно облагане за последния данъчен период Чл. 115. (1) Преобразуващите се дружества и местата на стопанска дейност на чуждестранни лица се облагат с корпоративен данък за последния данъчен период по общия ред на закона. Данъчното облагане е окончателно. (2) За данъчни цели наличните активи и пасиви към датата на преобразуването се считат за реализирани по пазарни цени и се отписват. (3) При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалява със загубата, получена като разлика между пазарната цена на актива или пасива и счетоводната му стойност към датата на преобразуването. Свързаните с актива или пасива данъчни временни разлики се признават през последния данъчен период по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2. (4) Алинеи 2 и 3 не се прилагат при преобразуване при условията и по реда на раздели II и III. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 115. Данъчно третиране на преобразуване чрез промяна на правната форма Чл. 116. (1) В случаите на преобразуване чрез промяна на правната форма по чл. 264 от Търговския закон чл. 115 и 117 не се прилагат. Новоучреденото дружество поема всички задължения за определяне на данъчния финансов резултат и внасянето на дължимия корпоративен данък за цялата година на преобразуването. (2) За данъчни цели всички действия, извършени от преобразуващото се дружество за текущия и предходни периоди, включително преобразуванията на данъчния финансов резултат, се считат за извършени от новоучреденото дружество. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 116, като предлага в ал. 2 след думата „всички” да се добави „права и задължения, произтичащи от”. Деклариране и внасяне на данъка за последния данъчен период Чл. 117. (1) Новоучредените или приемащите дружества подават данъчна декларация за корпоративния данък за последния данъчен период на преобразуващото се дружество в 30-дневен срок от датата на преобразуването. (2) Корпоративният данък за последния данъчен период се внася от новоучредените или приемащите дружества в 30-дневен срок от датата на преобразуването след приспадане на направените авансови вноски. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 117. Авансови вноски от приемащи или новоучредени дружества Чл. 118. (1) След преобразуването приемащите или новоучредените дружества правят тримесечни авансови вноски в годината на преобразуването. (2) При преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон новоучреденото дружество прави месечни или тримесечни авансови вноски по общия ред на закона въз основа на данъчния финансов резултат на преобразуващото се дружество. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 118. Пренасяне на данъчна загуба при преобразуване и прехвърляне на предприятие Чл. 119. (1) При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да пренасят данъчните загуби, формирани от преобразуващите се дружества. (2) При продажба на предприятие по смисъла на чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да пренася данъчните загуби, формирани от отчуждителя. (3) Алинея 1 не се прилага при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 119. Регулиране на слабата капитализация Чл. 120. (1) При преобразуване по Търговския закон приемащите или новоучредените дружества не могат да признават за данъчни цели непризнатите разходи за лихви в преобразуващите се дружества от прилагане на режима на слабата капитализация. (2) При продажба на предприятие по чл. 15 от Търговския закон правоприемникът не може да признава за данъчни цели непризнатите разходи за лихви при отчуждителя от прилагане на режима на слабата капитализация. (3) Алинея 1 не се прилага при преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 120. Разходи за извършване на преобразуването Чл. 121. (1) Счетоводните разходи, извършени по повод на преобразуването, не се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Непризнатите разходи се признават за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат на приемащото или новоучреденото дружество в годината, през която е осъществено преобразуването. (2) Когато настъпят обстоятелства, определящи, че преобразуването няма да се осъществи, разходите по ал. 1 се признават за данъчни цели при преобразуващите се дружества в годината на настъпване на тези обстоятелства, ако са спазени изискванията на този закон. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 121. Данъчно третиране при избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели Чл. 122. (1) При избор на по-ранна дата на преобразуване за счетоводни цели по реда на чл. 263ж, ал. 2 от Търговския закон всички действия, извършени от новоучредените или приемащите дружества от тази дата до датата на преобразуване за данъчни цели, се считат за извършени от преобразуващите се дружества. (2) В случаите по ал. 1 всички счетоводни приходи и разходи, печалби и загуби, отчетени от новоучредените или приемащите дружества, се признават за данъчни цели при преобразуващото се дружество. Тези приходи и разходи, печалби и загуби не се признават за данъчни цели при новоучредените или приемащите дружества. (3) Преобразуванията при определяне на данъчния финансов резултат, произтичащи от действията по ал. 1, се извършват от преобразуващите се дружества. Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 122. Кооперативни организации и държавни предприятия Чл. 123. Разпоредбите на тази глава по отношение на преобразуването на търговски дружества се прилагат и в случаите на: 1. преустройство на кооперативни организации; 2. прекратяване, закриване или откриване на държавни предприятия по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон при условията на универсално правоприемство.
1. всички активи и пасиви на едно или повече преобразуващи се дружества преминават към съществуващо приемащо дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация; 2. на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от приемащото дружество.
1. всички активи и пасиви на две или повече преобразуващи се дружества преминават към новоучредено дружество, като преобразуващите се дружества се прекратяват без ликвидация; 2. на акционерите или съдружниците в преобразуващите се дружества се издават акции или дялове от новоучреденото дружество.
Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 1.56 Mb. Сподели с приятели:
|