Доклад по законопроект за корпоративното подоходно облагане


Деклариране на данъка. Удостоверение за удържан данък върху доходи на чуждестранни лица



страница6/9
Дата03.11.2017
Размер1.56 Mb.
#33803
ТипДоклад
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Деклариране на данъка. Удостоверение за удържан данък върху доходи на чуждестранни лица


Чл. 201. (1) Лицата, удържали и внесли данъка при източника по чл. 194 и 195, декларират това обстоятелство пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода, чрез декларация по образец. Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието.

(2) Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъчната декларация се подава в Териториална дирекция на Националната агенция за приходите - София.

(3) В случаите, когато платецът на дохода е лице, което не е задължено да удържа и внася данък, декларацията се подава от получателя на дохода в срок до подаване на искането за издаване на удостоверение по ал. 4, но не по-късно от срока по ал. 1.

(4) По искане на заинтересуваното лице за внесения по реда на този закон данък върху доходи на чуждестранни юридически лица се издава удостоверение по образец. Удостоверението се издава от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където подлежи на внасяне данъкът.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 201, като предлага:

В ал. 1 след числото „195” се добавя „и лицата начислили дохода по чл. 12, ал. 3 и 8”.
Глава двадесет и седма

ВНАСЯНЕ НА данъка

Комисията подкрепя наименованието на глава двадесет и седма.
Внасяне на данъка

Чл. 202. (1) Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 194, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:

1. в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове – в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която страната има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;

2. в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е взето решението за разпределяне на дивиденти или ликвидационни дялове – за всички останали случаи.

(2) Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл. 195, са длъжни да внесат дължимите данъци, както следва:

1. в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода – в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която страната има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане;

2. в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода – за всички останали случаи.

(3) Дължимият данък по ал. 1 и 2 се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода.

(4) Когато платецът на дохода по ал. 2 не е данъчно задължено лице, данъкът се внася от получателя на дохода в срока по ал. 2, като доходът се счита за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице. Дължимият данък се внася в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъкът се внася в Териториална дирекция Националната агенция за приходите - София.

(5) Надвнесен данък се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежи на внасяне данъкът.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 202.
Отговорност

Чл. 203. Когато данъкът по чл. 194 и 195 не е удържан и внесен по съответния ред, той се дължи солидарно от данъчно задължените за тези доходи лица.
Предложение от н.п. Мария Капон:

Отпада „по чл. 194”.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 203.

ЧАСТ ЧЕтвърта


ДАНЪК ВЪРХУ РАЗХОДИТЕ

Комисията подкрепя наименованието на част четвърта.
Глава двадесет и осма

Общи положения


Комисията подкрепя наименованието на глава двадесет и седма.
Обекти на облагане

Чл. 204. С данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:

1. представителните разходи, свързани с дейността;

2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и:

а) разходите за вноски (премии) за доброволно пенсионно и здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация и/или застраховка "Живот" и застраховка "Живот", ако е свързана с инвестиционен фонд;

б) разходите за ваучери за храна;

3. разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.


Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

Точка 3 се заличава.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 204.
Социални разходи, които не са в натура

Чл. 205. Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 205.
Признаване на данъка върху разходите

Чл. 206. (1) Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма.

(2) Данъкът върху разходите е окончателен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 206.
Данъчно задължени лица

Чл. 207. (1) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, т. 1 и 3 са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък.

(2) Данъчно задължени лица за данъка по чл. 204, т. 2 са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 207.
Освобождаване от облагане на социалните разходи за вноски и премии за допълнителното обществено осигуряване и застраховки “Живот”

Чл. 208. Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “а”, в размер до 60 лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 208, като предлага в заглавието думата „обществено” да се замени със „социално”.
Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна

Чл. 209. (1) Не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “б”, в размер до 40 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

1. основното месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното основно възнаграждение на лицето за предходните 3 месеца;

2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;

3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс;

4. сумите по предоставените ваучери, изплатени от данъчно задълженото лице на оператора, могат да се използват само за разплащане по банков път с лицата, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване на данъчно задълженото лице до размера на номиналната стойност на ваучерите, в случаите, когато същите не са използвани;

5. лицата, с които операторът е сключил договор за обслужване на наетите лица, са регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност.



(2) Право да осъществява дейност като оператор има лице, получило разрешение от министъра на финансите, което:

1. има внесен основен (регистриран) капитал не по-малко от 2 млн. лв. към момента на подаване на документите за издаване на разрешение;

2. е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност;

3. не е в производство по несъстоятелност или в ликвидация;

4. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на подаване на документите за разрешение;

5. се представлява от лица, които:

а) не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

б) не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, прекратено с обявяване в несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори.



(3) Разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс и се отнема, когато лицето престане да отговаря на изискванията по ал. 2.

(4) Издаването, отказът за издаване на разрешение или отнемането на издаденото разрешение се извършва с писмена заповед на министъра на финансите.

(5) Отказът за издаване на разрешение и отнемането му може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Редът за провеждане на конкурса, за издаване и отнемане на разрешението, условията и редът за отпечатване на ваучери, броят на издаваните ваучери, условията за организирането и контролът върху осъществяването на дейност като оператор се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 209, като предлага в ал. 5 думата „обжалва” да се замени с „оспорва”.
Освобождаване от облагане на социалните разходите за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление и контрол

Чл. 210. (1) Не се облагат с данък по чл. 204, т. 2 социалните разходи за транспорт на работниците и служителите, и лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.

(3) Алинея 1 се прилага и когато транспортът на работниците и служителите се осъществява с лек автомобил до трудно достъпни и отдалечени райони и без извършването на разхода данъчно задълженото лице не може да осигури осъществяването на дейността си.
Предложение от н.п. Мария Капон:

Отпадат ал. 2 и ал. 3.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 210.
Глава двадесет и девета

Данъчна основа

Комисията подкрепя наименованието на глава двадесет и девета.
Данъчна основа за данъка върху представителните разходи

Чл. 211. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 са начислените разходи за съответния месец.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 211.
Данъчна основа за данъка върху социалните разходи, предоставени в натура

Чл. 212. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 са начислените социални разходи, предоставени в натура, намалени с приходите, свързани с тези разходи, за съответния месец.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 212.
Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за вноски (премии) за допълнителното обществено осигуряване и застраховки “Живот”

Чл. 213. (1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква “а” е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.

(2) Когато данъчно задължените лица имат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на начисляване на разходите, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 213, като предлага в заглавието думата ”обществено”да се замени със „социално”.
Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна

Чл. 214. (1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2, буква “б” е превишението на тези разходи над 40 лв. месечно за всяко наето лице.

(2) Когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 214.
Данъчна основа за данъка върху разходите, свързани с поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства

Чл. 215. (1) Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 са начислените през календарния месец разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, намалени с начислените приходи от застрахователни обезщетения, свързани с превозното средство, до размера на извършените разходи за ремонт, за които се отнася обезщетението.

(2) Когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа по ал. 1:

1. разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри през текущия месец;

2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на базата на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, включително текущия месец.

(3) Когато основата за облагане по ал. 1 е отрицателна величина, тя се приспада последователно от данъчната основа за следващите месеци.
Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

Чл. 215 се отменя.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 215.
Глава тридесета

Данъчни ставки и внасяне на данъка върху разходите

Комисията подкрепя наименованието на глава тридесета.
Данъчни ставки

Чл. 216. (1) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 е 15 на сто.

(2) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 е 12 на сто.

(3) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 е 15 на сто.
Предложение на н.п. Евгений Жеков и гр.н.пр.:

Чл. 216 се изменя така:

Чл. 216. (1) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 е 10 на сто.



(2) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, т. 2 е 8 на сто.

(3) Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204, т. 3 е 10 на сто.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение от н.п. Ясен Попвасилев и Мартин Димитров:

В чл. 216 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „15 на сто” се заменят с „10 на сто”;

2. В ал. 2 думите „12 на сто” се заменят с „10 на сто”;

3. Ал. 3 се заличава.

Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на н.п. Милен Велчев:

В чл. 216 се прави следната промяна:

Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204 е 10 на сто.”



Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Петър Кънев:

В ал. 1 думите „15 на сто” да се заменят с „10 на сто”.

Комисията подкрепя предложението.
Предложение от н.п. Мария Капон:

1. В ал. 1 „15 на сто” се заменя със „7 на сто”;

2. В ал. 2 „12 на сто” се заменя с „5 на сто”;

3. В ал. 3 „15 на сто” се заменя със „7 на сто”.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 216 и предлага следната редакция:

Данъчна ставка



Чл. 216. Данъчната ставка на данъка върху разходите по чл. 204 е 10 на сто.”
Внасяне на данъка

Чл. 217. Данъкът върху разходите се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 217, като предлага следната редакция:

Чл. 217. Данъкът върху разходите се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът. Когато данъчно задължено лице има надвнесен данък върху разходите или корпоративен данък, същия може да се приспадне от дължимия данък върху разходите.”



ЧАСТ пета


АЛТЕРНАТИВНИ ДАНЪЦИ

Комисията подкрепя наименованието на част пета.
Глава тридесет и първа

Общи положения

Комисията подкрепя наименованието на глава тридесет и първа.
Алтернативен данък

Чл. 218. (1) Данъчно задължените лица, посочени в тази част, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част.

(2) За всички останали дейности лицата по ал. 1 се облагат с корпоративен данък с изключение на бюджетните предприятия.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 218.
Глава тридесет и втора

Данък върху хазартната дейност

Комисията подкрепя наименованието на глава тридесет и втора.
Раздел І

Общи положения


Комисията подкрепя наименованието на раздел първи.
Отчетност

Чл. 219. (1) Данъчно задължените лица по тази глава са длъжни да водят ежедневен и ежемесечен отчет за получените и изплатените суми за участие в хазартните игри по образци, утвърдени от министъра на финансите.

(2) Алинея 1 не се прилага:

1. за хазартната дейност, посочена в раздел V;

2. за хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка;

3. когато за провеждането на хазартните игри е осигурена компютърна система за проследяване провеждането на тиражите и постъпленията, както и за контрол върху формирането и разпределението на печалбите, осигуряваща предаването на необходимите данни на Националната агенция за приходите.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 219, като предлага да се създаде ал. 3:

(3) Данъкът върху помощните и спомагателните дейности по смисъла на Закона за хазарта се декларира с годишна данъчна декларация по образец, която се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.”


Раздел ІІ

Данък върху хазартната дейност от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития

Комисията подкрепя наименованието на раздел втори.
Общи положения

Чл. 220. Хазартните дейности от тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития се облагат с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 220.
Данъчно задължени лица

Чл. 221. Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартните игри тото и лото, залагане върху резултати от спортни състезания и случайни събития.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 221.
Данъчна основа

Чл. 222. Данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност по този раздел е стойността на направените залози за всяка игра.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 222.
Данъчна ставка

Чл. 223. ТЕКСТА Е ОТЛОЖЕН
Деклариране на данъка

Чл. 224. Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се декларира преди определяне на резултатите от всяка игра с декларация по образец.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 224.
Внасяне на данъка

Чл. 225. Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася:

1. при ежедневно провеждане на игрите - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите за предходните седем календарни дни;

2. при провеждане на игрите с цикъл на продължителност до 7 дни - в срок 3 работни дни след определяне на резултатите, но преди определяне на резултатите от следващата игра;

3. за игри с по-голям цикъл - в 7-дневен срок след определяне на резултатите.



Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 225.
Приходи от помощни и спомагателни дейности

Чл. 226. ТЕКСТА Е ОТЛОЖЕН
Раздел ІІІ

Данък върху хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено

Комисията подкрепя наименованието на раздел трети.
Общи положения

Чл. 227. Хазартната дейност от лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 227.
Данъчно задължени лица

Чл. 228. Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартните игри - лотарии, томболи и числови лотарийни игри Бинго и Кено.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 228.
Данъчна основа

Чл. 229. Данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност по този раздел е номиналът на залога, посочен във фишове, талони, билети или други документи за участие.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 229.
Данъчна ставка

Чл. 230. ТЕКСТА Е ОТЛОЖЕН
Деклариране на данъка

Чл. 231. Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се декларира ежемесечно до 10-о число на следващия месец с декларация по образец.
Предложение от н.п. Мария Капон:

10-то число” се заменя с „15- то число”.



Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 231.
Внасяне на данъка

Чл. 232. (1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се внася преди получаване на документите за участие или осъществяване на вноса им.

(2) Предприятията, определени от министъра на финансите или от друг орган, посочен със закон, отпечатващи документи за участие или осъществяващи вноса им, предоставят документите за участие само след представяне на документите за платения данък.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 232.
Възстановяване на данък

Чл. 233. (1) Когато дейността на организатора е прекратена на основание чл. 81, ал. 2 от Закона за хазарта, платеният данък върху неизползваните документи се възстановява от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето.

(2) Към искането за възстановяване по Данъчноосигурителния процесуален кодекс се прилагат решението за прекратяване на дейността и неизползваните документи за участие.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 233.
Приходи от помощни и спомагателни дейности

Чл. 234. ТЕКСТА Е ОТЛОЖЕН
Раздел ІV

Данък върху хазартната дейност от игри, при които залогът за участие е увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка

Комисията подкрепя наименованието на раздел четвърти.
Общи положения

Чл. 235. Хазартната дейност от игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка, се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 235.
Данъчно задължени лица

Чл. 236. Данъчно задължени лица по реда на този раздел са организаторите на хазартните игри, при които стойността на залога за участие се изразява в увеличената цена на телефонна или друга телекомуникационна връзка.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 236.
Данъчна основа

Чл. 237. Данъчната основа за определяне на данъка по този раздел е увеличението на цената на телефонната или телекомуникационната връзка.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 237.
Данъчна ставка

Чл. 238. ТЕКСТА Е ОТЛОЖЕН
Деклариране на направените залози и данъка

Чл. 239. (1) Организаторът на хазартната игра декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.

(2) Телефонният или телекомуникационният оператор декларира направените залози и данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите, с декларация по образец.
Предложение от н.п. Мария Капон:

1. В ал. 1 „20-то число” се заменя с „15-то число”;

2. В ал. 2 „20 то число” се заменя с „15-то число”.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 239.
Внасяне на данъка

Чл. 240. (1) Данъкът върху хазартната дейност по този раздел се удържа и внася от лицензирания телефонен или телекомуникационен оператор в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на провеждането на игрите.

(2) Телефонният или телекомуникационният оператор е длъжен да се увери, че организаторът на хазартната игра е получил разрешение от Държавната комисия по хазарта и да представи пред териториалната дирекция на Националната агенция за приходите договора, въз основа на който приема залозите, с вписана клауза за увеличението на цената на телефонната или телекомуникационната връзка.
Предложение от н.п. Мария Капон:

В ал. 1 „20-то число” се заменя с „15-то число”.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 240.
Приходи от помощни и спомагателни дейности

Чл. 241. ТЕКСТА Е ОТЛОЖЕН
Раздел V

Данък върху хазартната дейност с хазартни съоръжения

Комисията подкрепя наименованието на раздел пети.
Общи положения

Чл. 242. Хазартната дейност с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино се облага с данък върху хазартната дейност, който е окончателен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 242.
Данъчно задължени лица

Чл. 243. Данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартни игри с хазартни игрални автомати, съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета, рулетка и други хазартни съоръжения в игрално казино.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 243.
Данъчна основа

Чл. 244. Данъчната основа за определяне на данъка върху хазартната дейност по този раздел е хазартното съоръжение, съответно всяко игрално място от съоръжението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 244, като предлага следната редакция:

Определяне на данъка



Чл. 244. Данъкът по този раздел се определя за вписаните в разрешението и експлоатирани:

1. хазартни игрални автомати, съответно всяко игрално място от тях;

2. съоръжения за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета;

3. рулетки в казино, игрални маси или за други игрални съоръжения в казино.”
Размери на данъка

Чл. 245. (1) Размерите на данъка върху хазартната дейност по този раздел се определят, както следва:

1. за хазартен игрален автомат или за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета - 300 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;

2. за рулетка в казино за игрална маса - 18 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;

3. за друго игрално съоръжение в казино – 3000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение, съответно за всяко игрално място от съоръжението.



(2) За тримесечията преди издаване и след отнемане на разрешението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение данък не се дължи.

(3) Данъкът се дължи в пълен размер за тримесечието, в което е издадено или е отнето разрешението за организиране на хазартни игри със съответното съоръжение.
Предложение от н.п. Мария Капон:

В ал. 1 се правят следните промени:

1. В т. 1 „300 лева” се заменят с „600 лева”.

2. В т. 2 „18 000” се заменят с „36 000 лева”.

3. В т. 3 „3000” лева се заменят с „6000 лева”.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 245, като предлага следната редакция на ал. 1:

(1) Размерите на данъка върху хазартната дейност по този раздел се определят, както следва:



1. за хазартен игрален автомат, съответно всяко игрално място от него - 300 лв. на тримесечие;

2. за съоръжение за осъществяване на залагания върху резултати от надбягвания с коне или кучета - 300 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;

3. за рулетка в казино за игрална маса - 18 000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение;

4. за друго игрално съоръжение в казино – 3000 лв. на тримесечие за всяко съоръжение.”
Деклариране на данъка

Чл. 246. Организаторът на хазартна игра декларира данъка по този раздел в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрацията си в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 246.
Внасяне на данъка

Чл. 247. (1) Данъкът по този раздел се внася в сроковете за декларирането му.

(2) Данъкът се внася за всеки обект за хазартна дейност с отделно платежно нареждане, в което се посочват местонахождението и адресът на обекта.

(3) Лицата по този раздел изпращат копие от платежното нареждане до териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по местонахождението на игралната зала, обекта за осъществяване на залаганията или казиното и до контролния орган по хазарта.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 247.
Глава тридесет и трета

ДАНЪК ВЪРХУ ПРИХОДИТЕ НА БЮДЖЕТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

Комисията подкрепя наименованието на глава тридесет и трета.
Общи положения

Чл. 248. Приходите на бюджетните предприятия от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество се облагат с данък върху приходите по реда на тази глава.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 248.
Данъчна основа

Чл. 249. (1) Данъчната основа за определяне на данъка върху приходите е месечна и годишна.

(2) Месечната данъчна основа са приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответния месец.

(3) Годишната данъчна основа са приходите на бюджетното предприятие от сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, начислени през съответната година.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 249.
Данъчни ставки

Чл. 250. (1) Данъчната ставка на данъка върху приходите е 4 на сто.

(2) Данъчната ставка на данъка върху приходите на общините е 3 на сто.
Предложение от н.п. Мария Капон:

1. В ал. 1 „ 4 на сто” се заменя с „3 на сто”;

2. В алинея 2 „3 на сто” се заменя с „2 на сто”.

Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 250 и предлага следната редакция:

Данъчни ставки



Чл. 250. (1) Данъчната ставка на данъка върху приходите е 3 на сто.

(2) Данъчната ставка на данъка върху приходите на общините е 2 на сто.”
Преотстъпване на данък

Чл. 251. (1) Преотстъпва се 50 на сто от данъка върху приходите на научноизследователските бюджетни предприятия, държавните висши училища, държавните и общинските училища от системата на народната просвета за стопанската им дейност, която е пряко свързана със или е помощна за осъществяване на основната им дейност.

(2) Преотстъпеният данък се отразява като отписано задължение към държавата.
Предложение от н.п. Мария Капон:

В ал.1 „50 на сто” се заменя със „75 на сто”.

Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 251.
Деклариране на данъка

Чл. 252. Когато подлежат на облагане с данък върху приходите за съответната година, бюджетните предприятия подават годишна данъчна декларация по образец до 31 март на следващата година.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 252.
Внасяне на данъка

Чл. 253. (1) Данъкът върху приходите, определен върху месечната данъчна основа, се внася от бюджетните предприятия в срок до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на прихода.

(2) Когато сумата от месечните данъчни основи за годината е по-малка от годишната данъчна основа, дължимият данък се внася до 31 март на следващата година.

(3) Когато сумата от месечните данъчни основи за годината е по-голяма от годишната данъчна основа, надвнесеният данък може да се приспада от дължимите данъци върху приходите след подаване на годишната данъчна декларация.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 253.
Глава тридесет и четвърта

Данък върху дейността от опериране на кораби

Комисията подкрепя наименованието на глава тридесет и четвърта.
Общи положения

Чл. 254. (1) Данъчно задължените лица, посочени в тази глава, могат да изберат дейността им от опериране на кораби да се облага с данък върху дейността от опериране на кораби.

(2) Данъчно задължените лица, избрали да се облагат с данъка по ал. 1, се облагат с този данък за срок не по-кратък от 5 години.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 254.
Данъчно задължени лица

Чл. 255. Данъчно задължени лица по реда на тази глава са лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато отговарят едновременно на следните условия:

1. са дружества, регистрирани по Търговския закон, или места на стопанска дейност на дружество, което е установено за данъчни цели в друга държава-членка на Европейската Общност, или държава - членка на Европейското икономическо пространство, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с трета държава не се счита за установено за данъчни цели в друга държава извън Европейската общност или Европейското икономическо пространство;

2. оперират със собствени или наети кораби или управляват кораби въз основа на договори за управление, както и отдават под наем кораби;

3. не отказват обучението на стажанти на борда на корабите с изключение на случаите, когато броят на стажантите в рамките на една година превишава 1 на 15 офицери, плаващи на корабите;

4. комплектуват екипажите си с български граждани или с граждани на други държави - членки на Европейската Общност или на Европейското икономическо пространство;

5. най-малко 60 на сто от нетния тонаж на оперираните кораби е от кораби, които плават под български флаг или флаг на друга държава-членка на Европейската Общност или на Европейското икономическо пространство.



Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 255.
Ограничения в обхвата на данъка

Чл. 256. Данъчно задължените лица нямат право да прилагат реда за облагане по тази глава за:

1. морски кораби с нетен тонаж под 100 тона;

2. риболовни кораби;

3. кораби за развлечения с изключение на пътническите кораби;

4. кораби, които данъчно задължените лица са предоставили за управление или по договор за беърбоут чартър с изключение на случаите, когато са предоставени на държавата;

5. инсталации за добив на подземни богатства, нефтени платформи и кораби, извършващи драгажни дейности и дейности по теглене и влачене.



Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 256.
Данъчна основа

Чл. 257. (1) Данъчната основа за кораб за един ден в експлоатация се определя, както следва:

1. за кораб с нетен тонаж до 1000 тона - 3,50 лв. за всеки започнати 100 тона;

2. за кораб с нетен тонаж от 1001 до 10 000 тона - 35 лв. плюс 3,00 лв. за всеки започнати 100 тона над 1000 тона;

3. за кораб с нетен тонаж от 10 001 до 25 000 тона - 305 лв. плюс 2,50 лв. за всеки започнати 100 тона над 10 000 тона;

4. за кораб с нетен тонаж над 25 001 тона - 680 лв. плюс 1 лв. за всеки започнати 100 тона над 25 000 тона.

(2) Данъчната основа за кораб за календарния месец се определя, като данъчнатата основа за съответния кораб за един ден в експлоатация, определена по реда на ал. 1, се умножи по дните в експлоатация на съответния кораб през календарния месец.

(3) Данъчната основа за определяне на данъка по тази глава е сумата от данъчните основи, определени за всички кораби по реда на ал. 2.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 257.
Данъчна ставка

Чл. 258. Данъчната ставка на данъка по тази глава е 15 на сто.
Предложение от н.п. Мария Капон:

В „15 на сто” се заменя с „10 на сто”.

Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 258, като предлага следната редакция:

Данъчна ставка



Чл. 258. Данъчната ставка на данъка по тази глава е 10 на сто.”
Деклариране на данъка

Чл. 259. (1) Данъчно задължените лица упражняват правото си на избор за облагане с данък по тази глава чрез подаване на декларация по образец до 31 декември на предходната година.

(2) Данъчно задължените лица подават годишна данъчна декларация по образец за дължимия данък по тази глава в срок до 31 март на следващата година.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 259.
Внасяне на данъка

Чл. 260. Данъчно задължените лица внасят дължимия данък по тази глава ежемесечно в срок до края на следващия месец.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 260.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница