Кратко описание на практиката
|
В Обединеното кралство, министерствата и публичните организации, когато въвеждат нова услуга следва да определят и нейната финансова цел. Като цяло финансовите цели могат да бъдат: 1) пълно възстановяване на разходите; 2) възстановяване на процент от всички разходи (например 90%); 3) възстановяване на пределните разходи и др. При изчисляване на разходите за предоставяне на услугата с оглед определяне размера на таксата се отчитат преките и непреките разходи, включително режийни и административни разходи и разходи за амортизация и обезценка на активите. При дефиниране на финансовата цел се определя и норма на възвръщаемост на вложения капитал. Нормата на възвръщаемост при задължителните за предоставяне по закон услуги, при между и при вътре-ведомствени услуги е 3,5%, а тази при търговските услуги е по-висока. Нейният размер зависи от нормата на възвръщаемост на конкурентите от частния сектор и от нивото на бизнес риска, при който се осъществяват дейностите. Размерът на таксата за търговски услуги обикновено съдържа и елемент на печалба.
Начин на въвеждане
Финансовата цел на услугата се определя в нормативния акт, който регламентиране нейното предоставяне и начина за образуване или таксата.
Териториално приложение
Като цяло всички министерства и публични организации в Обединеното кралство, които предоставят публични услуги следва да определят техните финансови цели, респективно да посочат разходите, които ще бъдат възстановявани с таксата. Поради спецификата на административно-териториалното устройство и на британската правна система е възможно да са приложими и различни изисквания към услугите в Уелс, Шотландия и Северна Ирландия, както и за услугите, предоставяни от някои публични компании и организации.
Цел и ефективност
Целта на определяне на финансова цел на публичните услуги не е изрично посочена нито в нормативен акт, нито в ръководство или указания. Може да се допусне, обаче, че тя е на законово или на подзаконово ниво да се регламентират разходите, които ще се възстановяват с таксата. Дотолкова, доколкото в прегледаните нормативни актове, с които се урежда предоставянето на публични услуги и размера на таксите, е дефинирана финансова цел (като текст, указващ какво е предназначението на приходите от такси), може да се допусне, че практиката е ефективна.
Съответствие с критериите за подбор на добри практики
Определянето на финансова цел за публичните услуги напълно отговаря на критерии 1 и 4 от тези за подбор на добри практики (съответно разходноориентиран подход при определяне размера на таксите и гъвкавост/иновативност при определяне на техния размер). Изискването за дефиниране на финансова цел по своята същност представлява регламентиране с нормативен акт на разходите за предоставяне на услугата, които ще се покриват с приходите от такси. Гъвкавостта се изразява в (законоустановеното) право на министерствата и публичните организации да определят различна финансова цел (различен по вид разходи, които ще се покриват с таксите) за различните видове (и категории) услуги, съобразно тяхното естество, условията, при които се предоставят, както и в съответствие с резултатите (излишък или дефицит) от предходните отчетни периоди.
Практиката в сравнително по-малка степен отговаря на критерий 3 (прилагане на индивидуално аналитично счетоводство за разходите по предоставяната услуга), тъй като в рамките на проучването не е идентифициран акт или документ с изисквания за прилагане на аналитично счетоводство в администрациите. Независимо от това може да се допусне, че британските министерства и публични организации прилагат аналитично счетоводство, защото в противен случай не биха могли да изготвят разчети с обосновка за предлаганият от тях размер на таксата, за финансовата цел, както и справки и анализи за предоставяните от тях услуги, за приходите от такси, за наличието на излишък или дефицит и пр. Практиката отговаря и на критерий 2. Обособеност на механизмите за определяне на разходноориентирани такси в отделна методология дотолкова, доколкото Глава 6 на Ръководството за управление на публичните финанси по своята същност представлява единен документ с принципи и правила за определяне размера на таксите. Практиката отговаря на петия критерий (силни страни и постижения), защото дефинирането на финансова цел за всяка публична услуга, както и регулярното й преразглеждане, е предпоставка за определяне на такси, съобразени с конкретните разходи, със социалната и икономическата значимост на услугата.
|
Наличие на сходни практики или методи в България
|
В действащото българско законодателство и административна практика не съществуват правила, сходни с тези в Обединеното кралство за посочване на разходите, които ще се възстановяват с таксата за предоставяната услуга.
Член 2, ал. 2 на Закона за държавните такси указва „пропорционалните такси [да] се определят върху цената на документа или услугата. Когато цената не е указана, таксата се определя върху пазарната цена. Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата”.
Точка 1 от алинея 2 на добавеният през 2011 г. чл. 7а (в сила от 01.01.2012 г.) в Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност81 указва „размерът на таксата […] да съответства на разходите на административния орган за извършване на съответната услуга и за упражняване на контрола, в т.ч. необходимите материално-технически разходи и всички административни разходи […]“. В чл. 1, ал. 3 на Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите, приета във връзка с чл. 7а, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране се казва, че „размерът на таксите не може да надвишава разходите на административния орган за извършване на съответната услуга и за упражняване на контрола […].“ Към Методиката е изготвена Инструкция82 за нейното прилагане, в която са разяснени използваните термини, обяснено е кои разходи се отнасят към преките и към непреките разходи, съответно, както и как се изчисляват.
Сходни с британските, макар и до известна степен правила са предвидени в т. 5.2 „Правила за определяне на функциите на държавните такси” от Концепцията за нова политика по отношение на таксите. В нея е посочено, че „административният орган, въвеждащ съответната такса, наред с определянето на целта на таксата, следва да определи и нейната функция...”, като „функцията на дадена такса, различна от функцията на възстановяване на разходите по предоставяне на услугата, следва да бъде определена в съответния специален закон като в него се посочат и принципите за формирането на размера й...”
|