Британското Министерство на финансите е институцията, отговорна за провеждане на националната политика по отношение на таксите. Във всяко министерство и публична организация е определен финансов директор и координатор по таксите и потребителските цени. Финансовият директор осъществява контрол върху предоставянето на услугите, за които се дължат такси, а координаторът следи за това предложеният им размер да е в съответствие с финансовата цел на услугата и да се въвеждат своевременно.
В Обединеното кралство, включително в националното му законодателство, се използват два термина с почти едно и също значение – такса (fee) и потребителска цена (charge). Понятието такса (fee) обикновено се използва за плащанията, дължими по силата на нормативен акт.
Разпоредби, регламентиращи условията и редът за въвеждане, за определяне размера, за събиране и за разходване на приходи от такси се съдържат в три Закона за финансите. Общото правило е, че такси се въвеждат със закон (акт на парламента) или със заповед, издадена на основание член 102 от Закона за финансите (№ 2) от 1987 г. във връзка с разпоредба в акт от първичното законодателство.
За въвеждането на такса министерствата и останалите публични организации предоставят на Министерството на финансите информация за наличие на законови правомощия и основания за това, за финансовата цел на услугата, за предложения размер и структура на таксата, обосновка за нейния размер (разходи за предоставяне на услугата) и пр. В повечето случаи таксите подлежат на одобрение от Министерството на финансите и на формално приемане (съгласие) от британския парламент. Постъпленията от такси се превеждат по сметка на Консолидирания фонд (бюджета), освен ако не е предвидено друго с изрична разпоредба в нормативен акт.
В Обединеното кралство публичните услуги се подразделят на четири категории като за всяка от тях се прилагат различни финансови цели и правила за определяне размера на таксите. Категориите услуги са: 1) задължителни за предоставяне по закон услуги; 2) междуведомствени услуги; 3) вътре-ведомствени услуги; и 4) търговски услуги (предоставяни в условия на конкуренция с частния сектор).
Финансовите цели на услугата могат да бъдат: 1) пълно възстановяване на разходите; 2) възстановяване на процент от всички разходи (например 90%); 3) възстановяване на пределните разходи и др. При изчисляване на разходите за предоставяне на услугата с оглед определяне размера на таксата се отчитат преките и непреките разходи, включително режийни и административни разходи и разходи за амортизация и обезценка на активите. При дефиниране на финансовата цел се определя и норма на възвръщаемост на вложения капитал. Нормата на възвръщаемост при задължителните за предоставяне по закон услуги, при между- и при вътре-ведомствени услуги е 3,5%, а тази при търговските услуги е по-висока. Нейният размер зависи от нормата на възвръщаемост на конкурентите от частния сектор и от нивото на бизнес риска, при който се осъществяват дейностите. Размерът на таксата за търговски услуги обикновено съдържа и елемент на печалба.
В края на финансовата година британските министерства и публични организации изготвят отчет за своята дейност, към който прилагат справка (с анализ) на предоставените услуги, разходите за тях и приходите от такси, включително за отделните услуги, под-услуги и различни по форма на предоставяне услуги, когато предлагат такива.
Оценка на въздействието се извършва за всеки проект на нормативен акт. Разработени са подробни ръководства, включително образец на документа и калкулатор за изчисляване на потенциалното въздействие на разглежданите варианти. Оценките на въздействието, заедно с (проектите на) нормативните актове се публикуват на сайта с британското законодателство (http://www.legislation.gov.uk).
|
