Практиката е идентифицирана в рамките на работната среща с представител на Службата на Нейно Величество за съдилищата и трибуналите към Министерството на правосъдието като не беше уточнен периодът, от който се прилага.
Държава
Обединено кралство
Институция / администрация, отговорна за прилагането на практиката
Службата на Нейно Величество за съдилищата и трибуналите, която отговаря за администрацията на наказателните, гражданските и семейните съдилища и трибунали в Англия и Уелс, както и за трибуналите в Шотландия и Северна Ирландия, които не се ползват с автономност отговаря за създаването на предпоставки за двуетапно заплащане на таксата при подаване на иск или жалба пред съдебна инстанция.
Таксата за съдебни дела в Обединеното кралство се заплаща на два етапа – една част от нея се плаща при подаване на жалбата (иска), а останалата в случай, че се счете за допустима и се одобри за разглеждане от съдебен състав. Таксата при подаване на жалбата е в размер от 35 до 2000 британски лири, а тази, която се заплаща след допускане на иска за разглеждане се определя от съда. Размерът на таксата при подаване на иск срещу административен акт е между 140 и 350 британски лири, а при допускането му за разглеждане от съд се заплаща допълнително сума в размер от 350 до 700 британски лири.
Начин на въвеждане
Минималният и максималният размер на първоначалната такса се определят с подзаконови актове, които регламентират предявяването на искове и подаването на жалби пред съдилищата и трибуналите.
Териториално приложение
Двуетапното заплащане на таксата при подаване на иск (жалба) пред съдебна инстанция се прилага от всички наказателни, граждански и семейни съдилища и трибунали в Англия и Уелс, както и от трибуналите в Шотландия и Северна Ирландия, които не се ползват с автономност.
Макар в рамките на проучването да не е идентифициран акт или документ, в който да е посочена целта на двуетапното заплащане на таксата при подаване на иск или жалба пред съд или трибунал, може да се допусне, че тя е избягване заплащането на такси за публични услуги, които лицето, заплащащо таксата е вероятно да не получи (например, при недопустимост на жалбата или иска, при липса на компетентност на съда, пред който е подадена и пр.)
Практиката е релевантна към критерий 1 (разходноориентиран подход при определяне размера на таксите) дотолкова, доколкото за определяне размера на съдебните такси от една страна се изчисляват разходите за обработка на жалбата или иска, а от друга – разходите, свързани със самото съдебно производство. Практиката отговаря и на критерий 4 (гъвкавост/ иновативност при определяне на разходноориентираните такси) дотолкова, доколкото в България съдебните такси не се заплащат на два етапа. Критерий 5 (силни страни и постижения) също е относим към практиката, защото е предпоставка за постигане на прозрачност и на справедлив размер на таксите за съдебни услуги. Критерии 2 и 3 (съответно обособеност на механизмите за определяне на разходноориентирани такси в отделна методология и прилагане на индивидуално аналитично счетоводство за разходите по предоставяната административна услуга) са в по-малка степен относими към практиката.
Друга информация
N/A
Наличие на сходни практики или методи в България
В рамките на проучването не е идентифициран акт или документ, който да регламентира или указва заплащането на таксите, събирани при съдебното производство да се заплащат на два етапа.
Приложимост на практиката в България
Практиката до голяма степен е приложима и в България. Тя може да се въведе например с подходящ текст в проекта на нов Закон за таксите и/или в проекта на Методиката за определяне размера на таксите на разходен принцип. Възможността за двуетапно заплащане на таксата за предоставените публични услуги е заложено и в т. 9 от Концепцията за нова политика по отношение на таксите, където е предвидено „при наличие на процедура, разделена на няколко части/етапа, тези части да се прецизират и събирането на такси за отделните части да се съобразява с принципа за съответствие между такси и разходи за предоставяне на дадена услуга”.
Добра практика 15. Диференциране размера на таксата за съдебни услуги в зависимост от цената на иска
Практика № 15
Диференциране размера на таксата за съдебни услуги в зависимост от цената на иска
Година на въвеждане
Практиката е идентифицирана в рамките на работната среща с представител на Службата на Нейно Величество за съдилищата и трибуналите към Министерството на правосъдието като не беше уточнен периодът, от който се прилага.
Държава
Обединено кралство
Институция / администрация, отговорна за прилагането на практиката
Службата на Нейно Величество за съдилищата и трибуналите, която отговаря за администрацията на наказателните, гражданските и семейните съдилища и трибунали в Англия и Уелс, както и за трибуналите в Шотландия и Северна Ирландия, които не се ползват с автономност отговаря за определяне на различен по размер такса за съдебните услуги в зависимост от цената на иска.
Метод, чрез който е идентифицирана
Работно посещение (Study Visit)
Кратко описание на практиката
По някои искове (жалби) в Обединеното кралство се определя пропорционална такса, т.е. тя й зависи от размера на иска (жалбата). Службата на Нейно Величество за съдилищата и трибуналите използва математически модел за изчисляване на минималния и максималния размер на таксата като при определянето й се ползват исторически данни и информация. Съществуват три начина за определяне размера на таксата. Единият се използва за разглеждането на дела, по които искът е малък (до 10 000 британски лири); другият е стандартен, а третият се прилага, когато се очаква естеството на съдебния процес да бъде по-сложно. При определяне размера на таксата се извършва и анализ на въздействието й върху правото на достъп до правосъдие на 9 групи (защитени) лица като например жени, хора с увреждания и пр.
Начин на въвеждане
В рамките на проучването и по време на работното посещение не е идентифициран акт или документ, от който да е виден начина на въвеждане на практиката.
Териториално приложение
Определянето на диференциран размер на таксата за съдебни услуги по някои искове се прилага от наказателните, гражданските и семейните съдилища и трибунали в Англия и Уелс, както и от трибуналите в Шотландия и Северна Ирландия, които не се ползват с автономност.
Цел и ефективност
Макар целта на практиката да не е идентифицирана, може да се допусне, че тя е формиране на такса, чийто размер от една страна осигурява пълно възстановяване на разходите, а от друга служи като бариера пред предявяване на неоснователни и спекулативни искове и жалби
Съответствие с критериите за подбор на добри практики
Практиката е релевантна към критерий 1 (разходноориентиран подход при определяне размера на таксите) дотолкова, доколкото за определяне размера на диференциран размер на таксата се изчисляват разходите за извършване на услугите (съдебния процес). Практиката отговаря и на критерий 4 (гъвкавост/ иновативност при определяне на разходноориентираните такси) дотолкова, доколкото позволява да се отчете сложността на процеса и да се възстановят всички разходи за предоставяне на услугите. Критерий 5 (силни страни и постижения) също е относим към практиката, защото е предпоставка за постигане на прозрачност и на справедлив размер на таксите за съдебни услуги. Критерии 2 и 3 (съответно обособеност на механизмите за определяне на разходноориентирани такси в отделна методология и прилагане на индивидуално аналитично счетоводство за разходите по предоставяната административна услуга) са в по-малка степен относими към практиката.
Друга информация
N/A
Наличие на сходни практики или методи в България
Сходна на британската практика за определяне на диференциран размер на таксите се прилага и в България. Например съгласно член 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс93 по искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв., а според член 2 за граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лв.
Приложимост на практиката в България
Практиката може да се приложи в България например чрез текст в проекта на нов Закон за таксите, който да указва, че (част от) таксите за (гражданско, наказателно, административно) производство се определят като процент върху цената и/или върху уважения иск.
