Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Обединено кралство
III. Институционална и правна рамка за таксите в Обединеното кралство
Изтегляне 2.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Институционална рамка за таксите в Обединеното кралство
- Министерство на финансите
- Други министерства и публични организации
- Роля на висшето ръководство
- Финансов директор
- Координатор по таксите и потребителските цени
- Мениджър на услуги
- Експертни съветници
III. Институционална и правна рамка за таксите в Обединеното кралствоРаздел ІІІ представя накратко институционалната и правна рамка за провеждане на политиката за таксите в Обединеното кралство. Разгледани са правомощията на Министерството на финансите, което, наред с британския парламент, е най-важната институция, одобряваща размера на таксите и разходите, които се възстановяват с тях. Описани са функциите на висшето ръководство на администрациите, на финансовия директор, на координатора и на други служители във връзка с определянето и събирането на такси. Представени са разпоредбите на три Закона за финансите, имащи отношение към определянето размера и събирането на такси, както и тези на Закона за Европейските общности от 1972 г. С оглед запознаване с практическото приложение на институционалната и правна рамка са извадени някои от най-релевантните текстове на Закона за пестицидите (такси и прилагане) от 1989 г. и на Заповедта за таксата за регистрация на имот от 2012 г.
Политиката за таксите в Обединеното кралство се ръководи от Министерството на финансите. Във всички министерства и агенции обаче са определени служители по таксите, а комисията по публичните сметки (Public Accounts Committee) към Долната камара на британския парламент осъществява постоянен контрол върху приходите на министерствата от такси.
Министерството на финансите е отговорно за икономическата и финансова политика на британското правителство и осъществява контрол върху публичните разходи. Усилията му са насочени към постигане на силен и устойчив растеж, а дейността му се подкрепя от 7 агенции и публични служби.16 Министерството е отговорно за: управлението на публичните разходи, включително за разходите на министерствата, за възнагражденията и пенсиите на държавните служители, за социалната политика и за капиталовите инвестиции; управлението на политиката за финансовите услуги, включително за регулиране на банковите и финансовите услуги, за финансовата стабилност и за осигуряване конкурентоспособността на лондонския финансов център; осъществяването на стратегически контрол върху данъчната система на Обединеното кралство, включително върху преките и косвените данъци, данъците за бизнеса, данъците върху имуществото, подоходните и корпоративните данъци; осъществяването на инфраструктурни проекти в публичния сектор и за улесняване инвестициите от частния сектор; гарантиране, че икономиката нараства устойчиво. Министерството на финансите провежда и общата политика за таксите (fees) и потребителските цени (charges) (за разликата между fees и charges виж Раздел ІV), включително за установяване на правилата за тяхното изчисляване. Министерството има право самостоятелно да одобрява размера на някои такси. То, също така: дава своето съгласие (когато е приложимо) за предоставяне на съответната услуга, за нейната дефиниция и за финансовата й цел; осъществява контрол с оглед установяване на значителни дефицити чрез изискване от министерствата и ведомствата регулярно да изготвят доклади и отчети; при наличие на законово основание, дава своето съгласие за размера на таксите за услуги, чието предоставяне е предвидено с нормативен акт (statutory services); дава своето съгласие (когато е приложимо) за издаването на Заповед на основание член 102 от Закона за финансите (№ 2) от 1987 г. (вж. т. 3 от Раздел III); одобрява Системата на публичните разходи (Public Expenditure System), приходите (Estimate), когато е приложимо, както и счетоводни правила за услугите, включително становища и препоръки за класифициране на разходите за и приходите от услуги. Министерството на финансите има отношение към и осъществява контрол върху разходите на министерствата поради това, че връзката между правителството (изпълнява функции и правомощия от името на Короната) и парламента (представляващ гражданите) е важна за това как се управляват публичните средства. Министрите реализират правителствените политики и предоставят публични услуги, но само, когато парламентът им предостави правото да събират, планират и разходват публични ресурси. Ролята на Министерството на финансите в този процес е да спазва и да гарантира правата едновременно и на правителството, и на парламента. Министерствата и останалите публични организации в Обединеното кралство трябва, при поискване от Министерството на финансите, да му предоставят доклади и отчети за таксите и потребителските цени, когато министър или министерство отговаря за определянето на техния размер и най-вече когато в резултат от предоставянето на услугата е формиран дефицит. Това изискване обикновено не се отнася за междуведомствените и вътре-ведомствените услуги (вж. Раздел ІV), или за онези услуги, за които таксите се определят от публичен орган, без да е нужна санкцията на Министерството на финансите. Данните от докладите и отчетите се използват за анализ на политика за таксите и за предоставяне на становища във връзка с прилагането й при отделните услуги. Информацията за таксите и услугите може да бъде поискана от парламентарната комисия по публичните сметки. Министерството разпраща инструкции и насоки за формата на докладите и отчетите, както и за датата, до която трябва да му бъдат предоставени.
В британската публична администрация отговорността на доброто финансово управление на услугите е поверена на счетоводителя (accounting officer) на органа, който предоставя услугата. Счетоводителят е и служителят, който отговаря за правилното прилагане на политиката и правилата за таксите в съответното министерство или ведомство. Счетоводителите във всяко министерство се назначават от Постоянният секретар на Министерството на финансите (Permanent Secretary to the Treasury) и: подписват сметките, годишните отчети и изявлението за управленската организация на министерството; одобряват лимитите в приетия бюджет и на свързаните с него предварителни разчети за приходите; подбират и оценяват програми и проекти; отговарят за уместността и коректността и за осъществяване на икономически изгодни дейности; присъстват като свидетели и представят доказателства в изслушвания пред парламентарната комисия по публичните сметки; и дават съвети на министрите по всички финансови въпроси. Финансовият директор осъществява контрол върху предоставянето на услугите, за които се дължат такси. Служителят на същата позиция в публични организации, различни от министерствата (non-departmental public bodies)17 или в национални здравни служби (National Health Service)18 следва да извършват сходен контрол. Всяка организация от централното правителство – министерство, агенция, търговски фонд (trading fund)19, национални здравни служби и публични организации, различни от министерствата имат счетоводител. Формално счетоводителят е лицето, което парламентът кани да отчете управлението на ресурсите. Детайлната организация по определяне размера и събирането на такси варира от услуга до услуга, в зависимост от местните особености, естеството на услугата и наличните ресурси за предоставянето й. В министерствата обикновено финансовият директор назначава координатор по таксите и потребителските цени (Fees and Charges Co-ordinator), който дава насоки и се уверява, че мениджърите на услуги (Service Managers) изпълняват своите задължения. Изпълнителните агенции (Executive Agencies) и търговските фондове могат да организират работата си по различен начин, но същите функции следва да се изпълняват от определен/ите за това служител/и.
Старшите мениджъри (Senior managers) консултират министрите или висшето ръководство за това какви услуги да се предоставят, обхватът на всяка услуга и дали за всяка от тях следва да се събира такса. Висшето ръководство е отговорно за осъществяването на контрол върху предоставянето на услугите, за които се заплащат такси.
Освен посочените по-горе отговорности, финансовият директор (Finance Director), по отношение на таксите и потребителските цени: гарантира, че е получено съгласие от Министерството на финансите за финансовата цел (financial objective) на таксите (вж. т. 2 от Раздел III); гарантира, че са налице съответните законови правомощия за предоставяне на услугата и че политиката е в съответствие с тези правомощия; одобрява размера на таксите (повечето такси подлежат на одобрение и от Министерството на финансите); идентифицира и поддържа актуален списък на всички услуги, попадащи в обхвата на Ръководството за таксите и потребителските цени (Fees and Charges Guide); осъществява контрол при изготвянето на докладите за таксите; гарантира, че редовно се предоставя достатъчно информация за финансовото изпълнение на услугите, което да позволи на висшето ръководство да осъществява мониторинг на изпълнението, включително на финансовото изпълнение на услугите, за които се събират такси; гарантира, когато е приложимо, посредством назначаване координатор по таксите и потребителските цени, че възложените задачи се изпълняват ефективно; е основна точка за контакт с Министерството на финансите или определя координатора по таксите да изпълнява тази функция от негово име; гарантира, че мениджърите на услуги са с ясно дефинирани отговорности и правомощия. Финансовият директор в съответното министерство обикновено назначава координатор по таксите и потребителските цени, който предоставя насоки от неговата сфера на компетентност и проверява дали мениджърите на услуги изпълняват своите задължения. Изпълнителните агенции и търговските фондове имат право да организират работата си по различен начин, но същите функции следва да се изпълняват от определено за целта лице.
Задълженията на координатора по таксите и потребителските цени включват: популяризиране на политиката за таксите и потребителските цени в рамките на министерството, включително предоставяне на съвети на мениджърите на услуги; проверка за това, че мениджърите на услуги разбират своите отговорности и ги реализират правилно и че размерът на таксите и цените се анализира регулярно и своевременно с оглед промяната им в рамките на годината, когато е необходимо; проверка за това, че предложеният размер на таксите и потребителските цени са в съответствие с финансовата цел и че са въведени своевременно; изготвяне на отчети до Министерството на финансите и на други материали по общи въпроси за определянето и събирането на такси и потребителски цени; гарантиране, че служителите на министерството, чийто функции и задължения имат отношение към услугите, за които се заплащат такси и потребителски цени получават подходящо обучение; е основна точка за контакт по въпросите на таксите и потребителските цени.
Мениджърът на услуга, за която се заплаща такси или потребителска цена предоставя съответната услуга и създава условия за заплащането й с оглед постигане на заложената финансова цел. Мениджърът може да се консултира с координатора по таксите, а когато възникват въпроси от техническо естество – с експертните съветници (specialist advisers).
Експертните съветници дават становища в различни сфери и могат да предоставят съвети и консултации по конкретни аспекти на таксите. Изследователите, статистиците и икономистите съдействат при изготвянето на прогнози за търсенето на услугата и за определяне размера на таксата, когато възстановяването на всички разходи не е подходяща цел; счетоводителите предоставят съвети при изчислението на разходите за предоставяне на услугата и при подготовката на бюджета. Правен съвет е необходим в редица ситуации като например когато е нужно изготвянето и приемането на нормативни актове във връзка с предоставянето на услуги, установени със закон и когато трябва да се приложи член 102 на Закона за финансите (№ 2) от 1987 г.20
|