Доклад Проучване на добри практики за механизмите за определяне размера на държавните такси. Обединено кралство



страница6/30
Дата06.05.2017
Размер2.47 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30

Правна рамка за таксите в Обединеното кралство


В настоящата точка са представени разпоредбите на Закона за правата от 1689 г., на три Закона за финансите и на Закона за Европейските общности от 1972 г., имащи отношение към правилата за определяне размера на таксите. С оглед запознаване с практическите аспекти на институционалната и правна рамка за таксите в Обединеното кралство са извадени някои от най-релевантните текстове на Закона за пестицидите (такси и прилагане) от 1989 г. и на Заповедта за таксата за регистрация на имот от 2012 г.

В Обединеното кралство такси се въвеждат обикновено със закон или със заповед, издадена на основание член 102 от Закона за финансите (№ 2) от 1987 г. В повечето случаи е необходимо съгласието (одобрението) на Министерството на финансите и на парламента. Посочените в нормативния акт правомощия определят и услугата, която да се предоставя, както и условията за събиране на такси. Като цяло, обхватът на правомощията за събиране на такси е дефиниран в първичното законодателство, а детайли и/или размера на самата такса – във вторичното. Счита се, че парламентът допуска право на преценка за въвеждане на такси само за възстановяване на разходите, извършени за предоставяне на съответната услуга.

Правомощията (законови и не законови) се разглеждат и от гледна точка на това доколко е уместно и правилно да се въвеждат такси, както е посочено в Ръководството за управление на публичните финанси (вж. Раздел IV, т. 1). Под правилно се има предвид спазване на изискването разходите и приходите да са в съответствие със законодателството, въз основа на което се извършват или получават от оправомощеното лице, както и с правилата, описани в Ръководството. Под уместно се има предвид спазването на изискването разходите за предоставянето на услуги и приходите от такси да съответстват на намеренията на парламента и на принципите на парламентарния контрол.

    1. Закон за правата от 1689 г.


Един от първите текстове в британското законодателство, уреждащ правото на държавата да събира пари от гражданите е член 4 на Закона за правата от 1689 г.21. Той гласи:

autoshape 2

Данъците винаги се считат за облагане (levy) или за налог. Те се събират от държавата, в повечето случаи не се отнасят до конкретна полза или услуга, получена от лицето, плащащо данъка и не са пропорционални на разходите за предоставяне на ползата или услугата. В някои случаи таксите и потребителските цени могат да се считат за налог.

На член 4 от Закона за правата от 1689 г. се позовава Лорд Бъкмастер през 1922 г. в делото Attorney-General v Wilts United Dairies Ltd (HL 1922).22 Тогава Генералният адвокат обжалва решение на по-долна инстанция, с което е установено, че налагането на задължение (такса) върху продажбата на мляко е незаконно. Горната камара на британския парламент (изпълнявала до 2009 г. функциите на Върховен съд) оставя без уважение жалбата на Генералния адвокат и потвърждава незаконността на налога. Според Лорд Бъкмастър „нито една от тези разпоредби не позволява на Контрольора по храните да изисква каквато й да е сума пари от който и да е от поданиците на Негово Величество. [На Контрольора по храните] са [предоставени] големи правомощия за регулирането и контрола на продажбата на храни, но те не включват правомощие да събира пари, които той трябва да получава като част от националния фонд. Независимо как е дефинирано естеството на транзакцията, в крайна сметка се получава така, че хората са призовани да плащат пари на Контрольора за изпълнение на определени [правомощия]. Този налог може да бъде описан само като данък, който не може да се налага, освен с преки законови средства“. Въз основа на това решение, при въвеждането на такса, дори само за възстановяване на разходите, е вероятно да се направи проверка за съответствие с член 4 на Закона за правата от 1689 г. Проверка за съвместимост със същата разпоредба се прави и когато органът има право на преценка дали да предостави услугата. Този принцип е установен с Решение на Камарата на лордовете от 1991 г. по делото Regina -v- Richmond Upon Thames London Borough Council, ex parte McCarthy & Stone (Developments) Ltd.23 В случая орган на местна власт не може да наложи такса за запитвания, консултации и съвети. Според лордовете няма законово основание за такава такса и поради това въвеждането й се счита за незаконно и за злоупотреба с власт. Правомощието за събиране на такси не възниква по подразбиране.

    1. Закон за финансите от 1973 г.


Законът за финансите от 1973 г.24 вменява задължения, променя други и изменя законите, уреждащи националния дълг и публичните приходи. Повечето му разпоредби са отменени с последващите изменения на Закона за управление на данъците от 1970 г.25, със Закона за финансите от 1990 г.26 и др. Член 56 на Закона за финансите от 1973 г. урежда въпросите, свързани със събирането на такси (потребителски цени) от министерствата за предоставяните от тях услуги.

Съгласно параграф 1 когато министерство, в изпълнение на задължение, произтичащо от членството на Обединеното кралство в Европейските общности или от което и да е друго международно споразумение или договор, предоставя услуги или съоръжения, или издава разрешителни, удостоверения или друг документ, може да изисква заплащането на такси или други потребителски цени, които са определени от или с регламент (заповед) на ресорния министър със съгласието на Министерството на финансите. Регламентите могат да предвиждат правила за възстановяване или за разходване на средствата, платени въз основа на тези актове и да съдържат разпоредби за различните обстоятелства (параграф 2). Правомощията, предоставени по смисъла на член 56 не засягат онези, упражнявани извън тази разпоредба във връзка с изискване заплащането на такси и други потребителски цени (параграф 3). По силата на параграф 4 регламентите, издадени на основание член 56, се приемат като нормативен акт (statutory instrument), който може да бъде отменен с резолюция, приета от която и да е камара на парламента.


    1. Закон за финансите (№ 2) от 1987 г.


Законът за финансите (№ 2) от 1987 г. също урежда някои въпроси, свързани с националния дълг и публичните приходи на Обединеното кралство. Член 102 регламентира редът и условията за определяне и събиране на такси и потребителски цени от министерствата. Според параграф 1 той е приложим, когато министър или друг орган има право, когато издава нормативен акт, да изисква заплащането на или да определи с подзаконов нормативен акт размера на такса или потребителска цена (независимо от използвания термин), която се заплаща на Министъра или на друг орган. Министърът или оправомощеният орган трябва да я преведе по сметка на Консолидирания фонд (Consolidated Fund)27, независимо от това дали задължението е посочено изрично или е записано изискване да се извърши плащане към кралската хазна (Exchequer). По силата на параграф 3 във връзка с всяко правомощие да се определя такса, съответният орган или министър може със заповед (order), издадена като нормативен акт да определи разходите, които трябва да се отчетат при изчисляване на нейния размер.

Съгласно параграф 4 съответният орган или който и да е министър може със заповедта да урежда въпроси, които се отнасят до дефицит, формиран в предходен период като отрицателна разлика между постъпленията от такси и разходите за предоставяне на услуги, както и да изисква възстановяването на част от капитала и отчитането на обезценката на активите.



Законът за финансите (№ 2) от 1987 г. забранява издаването на заповед за определяне на такси, докато същата не е представена на и одобрена с резолюция от Долната камара на парламента.
    1. Закон за финансите от 1990 г.


Законът за финансите от 1990 г. урежда редът и условията за определяне и събиране на мита и акцизи, на данъка върху добавената стойност, на данъците върху доходите на физическите лица и търговските дружества, начинът за деклариране на данъчни задължения и пр. Член 128 в част IV, озаглавена „Разни и общи разпоредби“ регламентира възстановяването на такси и потребителски цени. Текстовете му са приложими, когато нормативен акт дава правомощия за приемане на разпоредба за плащане на такса или потребителска цена (независимо как е дефинирана) и средствата, постъпили на това основание са платими към Консолидирания фонд. Актът се счита и като такъв, оправомощаващ възстановяването на платени или подлежащи на плащане суми. Изключение от това правило е налице, когато възстановяването на таксата или потребителската цена е забранено, или правомощието за издаване на акт за възстановяване на сумата е отхвърлено. Разпоредба, издадена на основание член 128 трябва да указва, че възстановяването следва да се извърши само ако съответното лице е уверено, че посочените условия са налице или че са налични други обстоятелства; в случай на частично възстановяване, възстановената сума следва да се определи по конкретен начин.
    1. Закон за Европейските общности от 1972 г.


Законът за Европейските общности от 1972 г.28 е акт на британския парламент, позволяващ законодателството на ЕС да се инкорпорира в това на Обединеното кралство. Според член 1, параграф 1 всички права, правомощия, отговорности, задължения и ограничения създавани или произтичащи от или по силата на Договорите [за ЕО/ЕС], и всички средства за защита и процедури предоставени от или по силата на Договорите [за ЕО/ЕС] получават правен ефект в Обединеното кралство без да е необходимо приемането на специален нормативен акт за това. Съгласно параграф 2, при спазване на ограниченията, посочени в приложение 2 на Закона, със Заповед в съвета (Order in Council)29 или министър може да се приема заповед, правила, регламент или схема с разпоредби: (а) за спазване на което и да е задължение, произтичащо от членството на Обединеното кралство в ЕС или за реализиране на което и да е право на Обединеното кралство по силата на Договорите [за ЕО/ЕС]; (б) във връзка с въпроси, произтичащи от или свързани с такова задължение или права или за влизането им в сила; за изпълнението на законово правомощие или задължение, включително правомощие за даване на насоки или за приемане на нормативен акт под формата на заповед, правила, регламент или друг подзаконов нормативен акт, оправомощеното или задълженото лице може да се позове на целите на ЕС и на всяко задължение или право, посочено по-горе. Член 1, параграф 1 от приложение 2 изрично забранява с подзаконов нормативен акт да се налагат или увеличават данъци.
    1. Закон за пестицидите (такси и прилагане) от 1989 г.


Със Закона за пестицидите (такси и прилагане) от 1989 г.30се правят изменения в член 18 (такси) и член 19 (прилагане) на Закона за храните и за опазване на околната среда от 1985 г.31 Наименованието на член 18 се изменя на „Плащания за общи цели по част ІІІ”. За одобрение на пестицид всеки министър може да изиска от заявителя да заплати такса като компенсация за разходите, извършвани за обработка и разглеждане на подаденото заявление. Министърът може да изиска плащане: а) за балансиране на разходите за обработка и разглеждане на заявлението; б) за събиране на информация и за обработката й; и в) за осъществяване на контрол върху ефекта от използването на пестициди в Обединеното кралство. Размерът на таксите се определя в съответствие с принципите, установени от министрите със съгласието на Министерството на финансите и след консултации с организации, представляващи лица, които е вероятно да подадат заявление за одобрение на пестициди. Без да се засягат тези правила, министрите могат да решат, че всяка сума може да се калкулира чрез рефериране към: а) използваните в Обединеното кралство за определен период от време пестициди, които подлежат на одобрение; и/или б) използваните в Обединеното кралство за определен период от време всички пестициди от лицето, подаващо заявлението за одобрение.

Всяка сума може да бъде изчислена и по друг начин, когато министърът счита, че а) няма достатъчно доказателства за използваните пестициди, или б) не са представени данни, необходими за изчисленията.

Всеки министър може да разреши плащанията да бъдат извършени на вноски и да уточни условията, при които сумите подлежат на възстановяване, актуализиране, компенсиране, опрощаване или намаление на цялата или на част от таксата. Когато дължимата сума от лице, получило вече одобрение, не е заплатило таксата, министрите могат да отменят издаденото одобрение до нейното заплащане. Всички постъпили плащания се считат за приходи за общи цели и могат да бъдат използвани по предназначение.

По силата на параграф 13А от член 18, ако министър извърши действие по смисъла на част ІІІ от Закона за храните и за опазване на околната среда поради неспазване на разпоредбите на същия закон от което и да е лице, съответният министър може да поиска това лице да възстанови разходите, основателно извършени за предприемане на действието.


    1. Заповед за таксата за регистрация на имот от 2012 г.


Заповедта за таксата за регистрация на имот от 2012 г.32 е изготвена от държавен секретар; Министерството на финансите се е съгласило с издаването й, а на 27 юли 2012 г. е представена пред парламента. Член 2 урежда условията за подаване на заявления за първоначална регистрация на имот и за регистрация при отдаването му под наем. Според параграф 1 таксата за заявление за първоначална регистрация е платима в съответствие с тарифата по таблица 1 (вж. по-долу) съобразно стойността на имота. С член 9 се регламентират фиксираните такси, посочени в таблица 3. Не се заплаща такса при подадено заявление за услугите, посочени в таблица 4. Заявителите обаче трябва да покрият разходите за проучвания, реклама и други запитвания, които регистраторът счита, че трябва да бъдат извършени при разглеждане на заявлението. Според член 12, ако не се дължи такса на друго основание, при подаване на заявлението се заплаща сума в размер на 40 британски лири.

В съответствие с член 13 всяка такса се заплаща с чек или с пощенски запис и е дължима към поземления регистър. Когато има споразумение със заявителя, таксата може да бъде платена чрез директен дебит към банкова сметка на поземления регистър. Когато размерът на таксата, дължима във връзка с подаденото заявление е определена веднага, тя се заплаща при подаване на документите. Ако обаче не е изчислена непосредствено при подаване на заявлението, заявителят трябва да заплати 40 британски лири при подаването му, както и да представи декларация, че се задължава да доплати останалата дължима сума.



Таблица 1. Размер на таксите за първоначална регистрация на имот

Когато сумата или стойността на имота е изчислена до втория знак след десетичната запетая, тя се закръглява надолу до лира. Третата колона съдържа намаления размер на таксата при доброволна регистрация на имотта.



Сума или стойност (на имота), лири

Такса, лири

Намален размер на таксата, лири

0 – 50 000

40

30

50 001 – 80 000

70

50

80 001 – 100 000

120

90

100 001 – 200 000

190

140

200 001 – 500 000

270

200

500 001 – 1 000 000

540

400

1 000 001 и нагоре

910

680

Таблица 2. Размер на таксите за регистрация на имот

Когато сумата или стойността на имота е изчислена до втория знак след десетичната запетая, тя се закръглява надолу до лира.



Сума или стойност, лири

Такса, лири

0 – 100 000

40

100 001 – 200 000

60

200 001 – 500 000

80

500 001 – 1 000 000

120

1 000 001 и нагоре

250

Таблица 3. Размер на таксите за услуги – справки и копиране

Услуга

Такса, лири

1) Справка от разстояние




а) за всеки индивидуален регистър

3

б) за всеки план

3

в) за всеки или за всички документи (различни от наеми), включени в индивидуален регистър

5

г) за всеки [договор за] наем, съхраняван в регистъра

11

д) за всеки индивидуален регистър и план на съсобственост – за всяка регистрирана партида

3

...




В съответствие с указанията в таблица 4 на заповедта, не се дължи такса за отразяване на промени в името, адреса или в описанието на регистрирания собственик или на друго лице, вписано в регистъра, за промяна в описанието на имота и др.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   30


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница